РЕШЕНИЕ
№ 629
гр. В., 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20231420103237 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от М. Т. Г., ЕГН
**********; Д. Г. М., ЕГН **********; С. Х. Г., ЕГН **********, чрез Пълномощник Ц. Т. Г.
от гр.В. Пълномощно с per. № 339 от 30.01.2020 година и Ц. Т. Г., ЕГН ********** - всички в
качеството на наследници на Г.Р. Г. и М. Н. Г. — б.ж на гр.В., чрез адвокат М. Г. срещу Й. А.
Р. от гр.В., ЕГН ********** за признаване по отношение на ищците собствеността и
осъждане на ответника да им предаде владението върху следните недвижими имоти,
Поземлен имот с идентификатор 12259.1128.21 по кадастралната карта и регистри на гр.В.,
одобрена със Заповед ДР- 43/16.09.2005 г. с площ от 1036 кв.м. с адрес: гр.В., В.л., в
местността „Г.К.“, начин на трайно ползване : За земеделски труд и отдих (съгласно § 4
ПЗРЗПЗЗ), категория - 7 с номер по предходен план 985021, съседи : 12259.1128.18,
12259.1128.561, 12259.1128, 22, 12259.1128.925, 11259.1128.578, ведно със сгради, които
попадат в имота : Сграда № 12259.1128.21.1 със застроена площ от 28 кв.м., брой етажи- 1
предназначение: Вилна сграда -еднофамилна и Сграда № 12259.1128.21.2 със застроена
площ от 92 кв.м., брой етажи-1 предназначение: Постройка на допълващо застрояване и
всикчи подобрения в имота, както и Поземлен имот с идентификатор 12259.1128.22 по
кадастралната карта и регистри на гр.В., одобрена със Заповед РД- 43/16.09.2005 г. с площ от
1322 кв.м. с адрес: гр.В., В.л., в местността „Г.К.“, начин на трайно ползване : За земеделски
труд и отдих (съгласно § 4 ПЗРЗПЗЗ), категория - 7 с номер по предходен план 985022,
съседи :12259.1128.561,12259.1128.23, 12259.1128,24, 12259.1128.25, 11259.1128.21.
Ищците твърдят, че М. Т. Г. е преживяла съпруга от втори брак на Г.Р. /Р. Г., б.ж на
гр.В., починал през 2004 година.Първата съпруга на Г. Г. - М. Н. Г. е починала през 1971
година, като е оставила преживяли наследници - съпруг и деца.
По силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 192 т. 2, н.дело
№ 1954 година по описа на Районен съд -гр.В. от 27.04.1954 година Г. Г. е придобил правото
на собственост върху недвижим имот, представляващ: Лозе от 1 декар в района на град В.,
1
местността „Г.К.“ при съседи : М.И., К.п. и П.С.. Процесният имот е бли изцяло във
владение на Г. Г., който го е ползвал съобразно предназначението му, облагородявал и
поддържал изцяло. Първата съпруга - М. Г. е притежавала наследствен имот, която през 50-
60 години на 20 век е бил отчужден за строеж на Х.з. в околностите на град В. и за
обезщетение на същата е бил предоставен имот, който е бил съседен на закупеният от Г. Г..
До смъртта на М. Г., имотите са били владени от Г. Г. и М. Г. според предназначението им.
Процесиите имоти се намират в района на Врачанските лозя, като не са били отчуждавани
през годините и не са били отнемани. След смъртта на М. Г. и сключването на втори брак с
М. Г., Г. Г., заедно с втората си съпруга е продължил да ползва имотите, като са започнали да
отглеждат и животни. Двата имота, като съседни са били използвани заедно, между тях не е
имало поставена ограда. В тези имоти те са били постоянно и непрекъснато, като свободно и
явно са владеели същите и никой не е пречил на владението им.
След смъртта на Г. Г. през 2004 година, М. Г. е продължила да ползва имотите сама и е
продължила да отглежда животни. След известно време, тя се е разболяла и се отказала да
отглежда животни в имотите, като се преместила да живее в град В.. В имотите М. Г. е
идвала за кратко, за ги наглежда, въпреки, че същите са оградени и заключени.Миналата
година, синът на дъщерята на Г. Г. -Д. М. е посетил имотите и е установил, че външната
порта е свалена, дърветата в имота са отсечени, а къщата, в която е имало документи и вещи
е отворена и в нея липсват документите и част от покъщината.
Съответно, в имотите не е имало никой, като съответно не е имало признаци, че
имотите се поддържат или стопанисват, по начин на тяхното предназначение.
При това фактическо положение, М. Г. е взела решение да прехвърли имотите на Д. М.
чрез съответната разпоредителна сделка, за да може тя или нейното семейство да ги
поддържат и да ги стопанисват за в бъдеще. След като е посетила съответните институции за
необходимите документи е установила, че за процесиите два имота е удостоверено правото
на собственост чрез обстоятелствена проверка на Й. А. Р. от гр.В. с нотариален акт № 22 т.1
н.дело № 266 от 2021 година на нотариус И.Л. с район на действие PC- В. от 28.09.2021
година и нотариален акт № 23 т.1 н.дело № 267 от 2021 година на нотариус И.Л. с район на
действие PC- В. от 28.09.2021 година.
Твърди се, че прозцесните недвижими имоти са идентични по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 година на
Изпълнителният Директор на АК на град В. с описаният недвижим имот в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 192 т.II н.дело № 1954 година по описа на Районен
съд -гр. В. от 27.04.1954 година - имот по предходен план 985022 и съседният имот с номер
по предходен план 985021, който е получен при замяна.
Считат, че така издаденият нотариален акт по обстоятелствена проверка за право на
собственост на Й. А. Р. е непротивопоставим на придобито правото на собственост с
нотариален акт за покупко-продажба на праводателя Г. Г., който е притежавал това право въз
основа на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 192 т.И н.дело № 1954
година по описа на Районен съд -гр. В. от 27.04.1954 година, които е идентичен с поземлен
имот с идентификатор 12259.1128.22 по местонахождение и съседи.
По отношение на съседният имот с номер по предходен план — 985021 и със кад. №
12259.1128.21,същият е бил предмет на замяна с притежаван недвижим имот от М. Г., който
се е намирал в земеделска площ, но с оглед Постановление на МС за създаване на Х.з. в гр.
В. е извършено отчуждаване на процесният имот. Построените в него сгради са изградени от
Г. Г. и М. Г. в периода от 1960 година до 1975 година и са били поддържани и стопанисвани
от тях. Сградите са строени за задоволяване именно на нуждите на Г. Г. и М. Г. със собствени
средства и труд, като същите са ползвани според предназначението им.
Навеждат се твърдения, че в настоящият случай, процесиите имоти попадат в площ по
§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ- В.л.. В създаденият помощен план на ползвателите на гр.В., одобрен
от областен управител на 10.01.2005 г бивш имот № 985.21 е записан на наследници на М.
Г., а бивш имот № 985.22 е записан на Г. Г., като същите имоти са заявени чрез анкета от Г. Г.
2
и документи за това положение са предоставени от него, като предполагат, че съществуват и
са запазени в изготвените преписки за създаване на плана на ползвателите и плана на
собствениците на имоти по § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ.Й. Р. не е подавала заявление, нито
анкета за отразяване на право на собственост на процесиите имоти по реда на § 4 и сл. от
ПЗР на ЗСПЗЗ. Същата не е владяла имота нито лично, нито чрез други лица повече от 10
години, не е строила сгради, не е поддържала имотите.
Поради това, констатациите на нотариуса относно придобиването на правото на
собственост по давност и владение не почиват на правни основания, съгласно специалните
нормативни правила.
Владението на имота също не е било изгубвано или отнемано от трети лица скрито или
чрез насилие, поради това призната за собственик Й. А. Р. не е могла да упражнява спокойно,
явно и непрекъснато владение върху процесиите имоти. За да бъде признат за собственик на
недвижим имот съобразно разпоредбата на чл.68 от ЗС, владелецът следва да се намира в
имота и го поддържа в рамките на необходимата грижа. С оглед обстоятелствата по делото,
ответницата не се намирала в имота, нито го е поддържала в рамките на дължимата грижа.
Отправено е и искане при евентуално уважаване на исковете, съдът да отмени на
основание чл. 537, ал.2 ГПК нотариален акт № 22 т.1 н.дело № 266 от 2021 година на
нотариус И.Л. с район на действие PC- В. от 28.09.2021 година и нотариален акт № 23 т.1
н.дело № 267 от 2021 година на нотариус И.Л. с район на действие PC- В. от 28.09.2021
година.
В срочно подаден отговор ответника Й. А. Р., чрез процесуалния си представител
адвокат П. С. намира предявените искове за допустими, но неоснователни.
Посочва, че през 2006 г. е закупила недвижим имот в гр.В., местност Г.К. №1, където е
и настоящият и адрес. Процесиите имоти, предмет на спора, се намират срещу закупения от
ответника имот. Когато заживели със семейството си в имота си, до същите имало само
малка пътека, тъй като никой не ползвал съседните имоти. Изградили със собствени
средства път, изчистили израсналите дървета и храсти. Действително, когато закупили с
мъжът й имота през 2006 г., в имот № 1128.21 в гр.В., ищцата М. Т. Г. отглеждала стадо
крави. Тъй като никога не почиствала след кравите, както и в самия имот, всички
собственици от съседните имоти писали многобройни жалби срещу нея и след няколко
месеца тя повече не се появила в имота. От нея знаели, че имота не е нейна собственост,
само и е даден да го ползва и смятали, че е Общински.
Инкасатора на ЧЕЗ Е.Б. Ц.Р. Г., не веднъж е ходил при М. да си плати тока, но тя е
отказвала.Ел.захранването било изключено и при разговор с инкасатора разбрали, че имота
не е неин и нищо няма да плаща.
През цялото това време, ответницата, мъжът й и техния син /който е починал през
2020 г./, облагородили процесиите имоти, косили тревата, рязали и чистили израсналите
дървета и храсти, тъй като имотите били непроходими. През м.септември 2021г. на
основание чл.587, ал.2 от ГПК, изготвили документи, които били заверени от Община В. и
от Областна администрация В. и според които имотите нямат собственик. Така ответницата
придобила двата имота, предмет на спора. Заявява, че през всичките години никой не е
идвал или ползвал тези имоти, единствено тя и семейството й ги стопанисвали.
На следващо място се твърди, че е видно от приложените по делото писмени
доказателства - нот.акт № 192 том 2 дело 411 от 1964г., че според него е закупен 1 дка, а не
3
претендираните от ищците имоти.
Въз основа на тези и други подробно изложени в отговора съображения се иска от
съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа страна:
Представен като доказателство по делото нотариален акт № 192, том II, нот. дело №
111 от 27.04.1964 г. за покупко – продажба на недвижим имот, по силата на който Г. Р. Г. е
придобил собственост върху недвижим имот - описан като Лозе от 1 дка. в района на гр. В.,
Местността „ Г.К.“, при съседи: М.Н., К.п. и П.С.;
Представена като доказателство по делото е нотариално заверена декларация от Д. Г.
М., че името на починалия й баща Г.Р. Г., с което е записан в Удостоверение за наследници №
15571 от 16.11.2022 година на Община В. и Г. Р. Г., с което е записан в нотариален акт № 192,
том II, нот. дело № 111 от 27.04.1964 г. за покупко – продажба на недвижим имот, са имена
на едно и също лице.
Представени като доказателства по делото са удостоверение за наследници на М. Н. Г.
и на Г.Р. Г., от което се установява, че ищците са наследници на Г. Г. – ищцата М. Г. е
преживяла съпруга от втория брак, ищецът Д. М. е негова дъщеря от първия брак с М. Г., а
С. Г. и Ц. Г. са съответно съпруга и син на поминалия на 24.10.2016 година син на Г. Г. от
първия брак – Т. Г..Следователно, последните, с изключение на М. Г., са наследници и на
тяхната майка М. Г..
От представения по делото нотариален акт за признаване правото на собственост по
давност № 22 т.1 н.дело № 266 от 2021 година на нотариус И.Л. с район на действие PC- В.
от 28.09.2021 година се установява, че на ответника Й. А. Р. е признато правото на
собственост върху Поземлен имот с идентификатор 12259.1128.21 по кадастралната карта и
регистри на гр.В., одобрена със Заповед ДР- 43/16.09.2005 г. с площ от 1036 кв.м. с адрес:
гр.В., В.л., в местността „Г.К.“, начин на трайно ползване : За земеделски труд и отдих
(съгласно § 4 ПЗРЗПЗЗ), категория - 7 с номер по предходен план 985021, съседи :
12259.1128.18, 12259.1128.561, 12259.1128, 22, 12259.1128.925, 11259.1128.578, ведно със
сгради, които попадат в имота : Сграда № 12259.1128.21.1 със застроена площ от 28 кв.м.,
брой етажи- 1 предназначение: Вилна сграда -еднофамилна и Сграда № 12259.1128.21.2 със
застроена площ от 92 кв.м., брой етажи-1 предназначение: Постройка на допълващо
застрояване и всикчи подобрения в имота.
От представения по делото нотариален акт за признаване правото на собственост по
давност № 23 т.3, н.дело № 267 от 2021 година на нотариус И.Л. с район на действие PC- В.
от 28.09.2021 година се установява, че на ответника Й. А. Р. е признато правото на
собственост върху Поземлен имот с идентификатор 12259.1128.22 по кадастралната карта и
4
регистри на гр.В., одобрена със Заповед РД- 43/16.09.2005 г. с площ от 1322 кв.м. с адрес:
гр.В., В.л., в местността „Г.К.“, начин на трайно ползване : За земеделски труд и отдих
(съгласно § 4 ПЗРЗПЗЗ), категория - 7 с номер по предходен план 985022, съседи
:12259.1128.561,12259.1128.23, 12259.1128,24, 12259.1128.25, 11259.1128.21.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства.
Разпитан свидетеля И.М., без дела родство или зависимости със страните по делото
заявява, че познава М. Г., която е в залата. Познава я, защото е негова съседка на лозе.
Познавал и нейния покоен съпруг Г.. Някога това място било на семейството на свидетеля,
неговият баща го продал на тях – на Г. и М.. Продаването на имота не си спомня коя точно
година е било, но е било към 60-те години. Имотът представлявал един декар лозе. След като
имотът бил продаден, М. и Г. си го поддържали известно време, като лозе. Те имали и друг
имот, който бил до този, който им продали и впоследствие направили къща. Те живеели там
и гледали животни. Г. бил там до смъртта си, но не си спомня коя година е починал с
точност, но може би преди 15 години. След смъртта на Г., М. останала там в имота, била там
до преди пет години. Накрая идвала по-рядко, махнала животните, но й останала градината.
Към пътя имало по един два реда бодлива тел. Не знае да е имал някой претенции по
отношение на този имот. В момента този имот е гора, обрасъл е, напълно е запустял.
Постоянно посещава неговия имот – два-три пъти седмично. Имотът е запустял откакто М.
го напуснала. Не знае някой друг да се е нанесъл там да живее и не е виждал. Къщата е
полусъборена, там имало пожар – преди 10 години. Й. Р. я виждал няколко пъти, тя е в
съседство с другия им имот, в същата местност, през пътя. Свидетелят има два имота там. Й.
е взела имота от съседа им. Последната се е интересувала за имота на М. и Г., а свидетелят й
отговорил, че си има наследници. Не е виждал Й., мъжът й или някой друг да чисти имота
на М. и Г.. Чистили са пътя само.
Разпитан свидетеля К.А. П., без дела родство или зависимости със страните по делото
заявява, че познава М. Г., заедно са гледали животни. Г. Г. също познавала много добре. Били
приятелски семейства, работили са заедно с тях. Животните ги гледали на язовира в
местността „Г.К.“. Познават се повече от 40 години. Нейният имот е малко по-нагоре, не е
съседен на техния. Те имат два имота. В къщата имало кладенец, геран, обор имало, гледали
много животни - прасета, коне, крави, овце. Те живеели постоянно там. Имало градина, имот
като на лозе. Не знае как са придобили имотите. Знае, че са техни и си пребивавали там,
гледали си животните. М. и Г. гледали животни /крави/ до към 2016 г.-2017 г., след това М.
имала здравословни проблеми и оставила да гледа само градинката. Виждала е М. до към
2020 г. Сега към момента не я е виждала в имота. Не знае някой да е имал претенции към
тези имоти. Й. не я познава. Двата имота са на едно. Чичо Г. е казвал, че имат два имота, че
е докупил единия после. Били заградени с бодлива тел, колкото да гледат животните там.
Разпитан свидетеля Ц.Р. Г., без дела родство или зависимости със страните по делото
заявява, че познава страните по делото – М. и Й.. Живее сега постоянно на лозе в местността
„Г.К.“. Там отчита електромерите и засича тока на кооперацията – лозарската кооперация на
„Г.К.“. Знае двата имота, за които се води делото. От 13 години е инкасатор, преди това М.
5
била в имота и гледала някакви крави. Когато трябвало да й поставят електромер, трябвало
да даде 120,00 лева, но в последствие тя казала, че имотът не е неин и че няма да даде тези
пари. Това се случило преди около 12 години. Всеки месец минава да засича тока, виждал е
Й., мъжът й и сина им да косят имотите. Й. си стоварвала строителни материали там,
държала инвентар. Не е виждал М. да ходи там през този период – отпреди 12 години
минимум. Всеки месец засича тока, след пенсия. Електромерите са на стълба, на пътя. На
имотите няма електромер, свалени са, защото тя не може да ги заплати казала, че имотът не
е неин. Няма друг електромер. Електромерът свалил веднага, след като го поставил, може би
след месец, това било преди около 12 години, след това не е поставян друг електромер. Не е
съсед на тези два имота, но е от 35 години там. През 10-15 къщи се намира неговият имот от
техните. Бил приятел с Й. и сина й, ходил е на гости при тях. Няма преки впечатления, кой
влиза или излиза в имота.
Разпитан свидетеля Н.К.Н., без дела родство или зависимости със страните по делото
заявява, че познава Й. и М.. М. гледала крави там през 2006-2007 г., след това М. изчезнала,
защото имали разправии, тъй като тя пускала животните в другите съседни парцели. Знае
къде се намират имотите. От 2009 г. -2010 г. чичо Ц. поддържал имота, помагал им. Чичо Ц.
е на В. баща му, на Й. мъж. Оттогава не е виждал други хора в имота да идват.Пояснява, че е
съсед, неговият имот е на около 30-40 метра от техния. Има една стара къща, която е
паднала и друг имот, който е около 2 дка. Не знае Й. и Ц. да имат друг имот. Имотите били
запустени, преди една година ги чистили. Пролетта било почистено. Ц. и Й. ползват
имотите. Ходил преди четири месеца и е виждал Й. там.
За установяване на обстоятелствата по делото е допусната и изслушана съдебно-
техническа и оценителна експертиза.От заключението на същата, неоспорена от страните, се
установи, че процесиите имоти - ПИ с идентификатор 12259.1128.21 и ПИ с идентификатор
12259.1128.22 по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. В., одобрени
със Заповед № РД - 18-43-16.09.2005 г., преди отразяването им в картата, са идентифицирани
по местоположение и съседи, като имоти попадащи в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
землището на гр. В. „В.л.“ ,м. „Г.К.“, разположена в близост до границите на урбанизираната
територия на гр. В., в която по силата на нормативни актове / постановления на
Министерски съвет, Укази на Президиума на Народното събрание и на Държавния съвет/ е
било предоставяно право на ползване на земеделските земи за самозадоволяване
потребностите на безимотни и малоимотни граждани : ПИ 12259.1128.21 по КККР , като
имот с номер 985.21 по план на новообразуваните имоти /ПНИ/ за „В.л.“ §4, м. „Г.К.“, гр. В.
и ПИ 12259.1128.211 по КККР, като имот с номер 985.22 по план на новообразуваните
имоти /ПНИ/ за „В.л.“ §4, м. „Г.К.“, гр. В..
Съгласно помощния план на ползвателите за м. „Г.К.“, гр.В. процесиите имоти попадат в
територия за селското стопанство с НТП Параграф 4, категория на земята VII, отразени в
графичната част на плана както следва: Новообразуван имот №985.21 - вид: поземлен имот,
площ: 1036 кв.м., трайно предназначение на земята - земеделска, трайно ползване на земята :
за земеделски труд и отдих, съгласно §4 от ЗСПЗЗ, записан в списъка на ползвателите на
6
наследници на М. Г..Новообразуван имот № 985.22, вид: поземлен имот, площ: 1322 кв.м.,
трайно предназначение на земята - земеделска, трайно ползване на земята : за земеделски
труд и отдих, съгласно §4 от ЗСПЗЗ, записан списъка на ползвателите на Г. Г..
Съдът кредитира експертното заключение като добросъвестно и компетентно изготвено,
прието без възражения от страните по делото.
От материалите по делото и направените справки в архива на Община В. не се
установили данни за извършена анкета на ползватели и бивши собственици на имотите за
признаване правото на ползване, респективно на собственост.В потвърждение на горното, е
приложена извадка от графичната част на плана на ПНИ по §4 за частта от територията в
обхвата на процесиите имоти за В.л., м. „Г.К.“ с нанесени очертания на имоти, за които е
извършена анкета на собственици и ползватели.
Съдът кредитира експертното заключение като добросъвестно и компетентно
изготвено, прието без възражения от страните по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 108 ЗС
В тежест на ищците по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС е да докажат при
условията на пълно и главно доказване, че са собственици на процесните имоти на
твърдяното правно основание – наследствено правоприемство и давностно владение,
включително правото на собственост на праводателите си, както и че понастоящем
ответника владее процесните имоти.
Давността, като способ за придобиване на право на собственост, не се прилага
служебно. Изтичането на предвидения в разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС 10-годишен
давностен срок не води автоматично до придобиване право на собственост дори през този
период упражняващото фактическата власт лице да е владяло имота явно,необезпокоявано и
непрекъснато, тъй като правото на собственост не може да бъде придобито без да е изразена
воля за това. Дори за целия 10-годишен период, през който е упражнявало фактическата
власт върху имота това лице да е имало намерението да свои имота,т.е. да придобие
собствеността, необходимо е да изрази това свое намерение и след изтичането на
предвидения в закона срок, доколкото до този момент намерението е насочено към една
възможност за придобиване на право, а за да бъде реализирано всяко едно придобивно
основание и да произведе то предвидения в закона вещноправен ефект,волята за
придобиване на собствеността следва да бъде изразена при наличието на всички останали
елементи от фактическия състав на това придобивно основание. До момента, в който изрази
волята си за придобиване на собствеността, владелецът може да промени намерението си и
да изостави вещта, тъй като за него не съществува задължение да я придобие.
Ако едно лице е упражнявало фактическа власт върху недвижим имот
явно,необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години,но приживе не се е позовало на
изтеклата придобивна давност,т.е. не е изразило волята да придобие правото на собственост
по реда на чл.79,ал.1 ЗС, то към момента на смъртта си това лице не притежава
собствеността. Наследниците на това лице не биха могли да придобият следователно по
наследство правото на собственост,а само правото да владеят вещта като фактическо
състояние. За да бъде придобита собствеността е необходимо изрично позоваване на този
придобивен способ от страна на наследниците на владелия наследодател, в който случай
правото на собственост се придобива от момента,в който наследниците се позоват на
изтеклата давност дори наследодателят да е упражнявал фактическата власт върху имота
7
повече от 10 години, тъй като придобивната давност има действие ex nunc. За да се
приеме,че в полза на едно лице е изтекла предвидената в чл.79,ал.1 ЗС придобивна
давност,необходимо е това лице да е упражнявало фактическата власт върху имота
явно,необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години с намерението да придобие
собствеността и след изтичането на предвидения от закона срок да се е позовало на
изтеклата в негова полза придобивна давност,като законът изрично допуска и възможност за
присъединяване на владение при условията на чл.82 ЗС. Ако наследодателят е владял един
имот,но приживе не се е позовал на давността, както вече беше отбелязано, наследниците
му придобиват по пътя на наследствената трансмисия само фактическата власт върху имота
и биха могли да придобият собствеността, присъединявайки към своето владение
владението на наследодателя и позовавайки се на давността. Наследниците не биха могли да
се позоват само на изтеклата в полза на наследодателя им придобивна давност. Поради това
само онези наследници, които са заявили,че присъединяват своето владение към владението
на наследодателя и се позоват на изтеклата давност, придобиват правото на собственост
върху имота.В конкретния случай ищците са заявили, че присъединяват към своето владение
и това на техните праводатели.
Установи се от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, че процесните
имоти, предмет в настоящето производство, преди отразяването им в кадастралната карта и
регистри на град В., одобрена със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 година на Изпълнителния
Директор на АК са идентифицирани по местоположение и съседи, като имоти, попадащи в
територията на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ землището на град В., „В.л.“ м.Г.К.“, разположена в
близост до границите на урбанизираната територия на град В. в която по силата на
нормативни актове/Постановления на Министерски съвет, Указ на Президиума на
Народното събрание и Държавния съвет/ е било предоставяно право на ползване на
земеделските земи за самозадоволяване потребностите на безимотни и малоимотни
граждани, като ПИ 12259,1123,21 е бил имот с номер 985 22 по плана за новообразуваните
имоти за В.л., а ПИ 12259.1128.22, като имот с номер 985 22. Съгласно помощният план на
ползвателите, процесиите имоти попадат в територията на селското стопанство с НТП
Параграф 4, като са отразени и записани в списъка на ползвателите както следва :
Новообразуван имот 12259,1123,21 - на името на наследници на М. Г. и Новообразуван имот
№ 985.22, на името на Г. Г..
В проведеното открито съдебно заседание вещото лице поясни, че записите в списъка
на ползвателите са извършвани чрез анкета, устно на съответния поземлен имот, като е
посочван в списъка основанието за ползване или собственост на имота. Съответно, при
регистъра на новообразуваните имоти, собствениците на имота не са записани както и
липсва информация за документите за собственост.
От събранието по делото гласни доказателствени средства, чрез разпита на
свидетелите, водени от ищците се установява, че познават имотите на Г. Г. и М. Г., като
свидетелят М. посочва, че е съсед по лозе,а също и че бащата на свидетеля е продал на Г. Г.
лозе към 60 -те години на миналият век. Съответно, след като имотът е бил продаден, той е
бил поддържан за лозе, като междувременно Г. и М. Г.и са имали и друг имот, който е
съседен на продаденият и в този имот са построили къща. Г. Г. е гледал животни до смъртта
си в този имот, заедно с М. Г., а след смъртта му, която е настъпила преди 15 година, М. Г. е
продължила да живее още 5 години, след което е напуснала имотите и те са запустели.
8
Свидетелят посочва също, че след като М. е оставила имотите, те са били запустели, къщата
е полусъборена, имало е пожар преди 10 години. Й. Р. има имот в съседство със свидетеля,
като същият я познава, тя има два имота там. Й. се е интересувала от имота на ищците, като
е питала свидетеля М. за този имот, като свидетелят й е заявил, че има наследници на този
имот. Свидетелят не е виждал Й. Р. и семейството й да поддържа и ползва имотите на Г. Г.,
респективно на М. Г..
Свидетелката П. също познава М. Г. и Г. Г., тъй като заедно са гледали животни в
местността „Г.К.“. Свидетелката описва два имота, като в къщата е имало кладанец, геран,
обор, в която са гледани много животни. Г. Г. и М. Г. са гледали и лозе в съседен техен имот,
живеели са постоянно в къщата. Свидетелката знае, че процесиите имоти са на Г. Г. и М. Г.,
като не знае по какъв начин същите са придобили собствеността върху тях.По думите на
свидетелката, Г. Г. и е казвал приживе, че притежава и двата имота. М. е виждала в имотите
до към 2020 година, като същата е била със здравословни проблеми и гледала само
градината, без животните.
Тези показания на свидетелите следва да бъдат кредитирани като логични,
последователни и вътрешно непротиворечиви.Свидетелите имат преки наблюдения на
случващото се от дълги години, в този смисъл показанията на свидетеля К.А. П. / Познаваме
се повече от 40 години. В този период до смъртта си преди 15 години, Г. Г. е живял
постоянно там, като след смъртта му, М. Г. е останала още 5 години - до 2020 година,
когато поради здравословни проблеми е престанала да обитава имотите. /.
Следователно,установи се по делото, че ищците са владели имотите повече от 10
години преди завеждане на исковата молба, поради което същите са придобили процесните
имоти въз основа на давностно владение, като са се позовали и са присъединили владението
на наследодателя си.Необходимо е също така да се посочи, че от заключението на вещото
лице се установи, че при изготвяната на място анкета е установено от съответните
служители на Община -В., че ползвателите на имоти с номера 982.21 и 982.22 са наследници
на М. Г. и Г. Г., което също е косвено доказателство, че в процесиите имоти са намерени като
ползватели тези лица, чийто наследници са ищци по настоящето производство и че
процесиите имоти са били във владение на тези отразени ползватели.В регистъра на
новообразуваните имоти липсва информация на тези имоти да са отразени имената на
същите ползватели, но от поясненията на вещото лице, такава информация липсва,защото не
е представен в определен срок документ за собственост. Вещото лице сочи, че списъкът на
ползватели съдържа неообходими данни за създаване на новообразуваните имоти.
Най – сетне следва да бъде отбелязано, че за ПИ с № 12259.1128.21 е налице
нотариален акт, който удостоверява правото на собственост, а именно нотариален акт №
192, том II, нот. дело № 111 от 27.04.1964 г. по описа на Районен съд – гр.В., който не е
оборен в настоящото производство и следва да бъде зачетен, като удостоверяващ правото на
собственост на Г. Г. и М. Г..
Изводите на съда не могат да бъдат разколебани от показанията на свидетелите,
доведени от ответника. Същите са изолирани и не се подкрепят от останалите събрани по
9
делото доказателства.Необходимо е в тази връзка да се посочи, че обстоятелството, че
посочените свидетели не са виждали ищците или техните наследодатели в имота, не може да
доведе до извод за прекъсване на владението и изоставяне на имотите.
В константната практика на ВКС, според която релевантният момент, към който
поначало следва да се прецени, дали ответникът по ревандикационния иск упражнява
фактическа власт върху имота, е този на приключване на устните състезания пред
съответната инстанция по същество /Решение № 9 от 24.06.2013 г, по гр. д. № 301/2012 г. на
I г о. и Решение № 181 от 07.10.2016 г. по гр. д. № 4988/2014 г на II г. о./ Този извод се
налага от ясната и ненуждаеща се от тълкуване разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК, която
задължава съда при постановяване на решението си да вземе предвид и настъпилите след
предявяване на иска факти от значение за спорното право.
Не е налице спор между страните по делото, а и от събраните по делото доказателства
се установи, че към приключване на устните състезания пред настоящата инстанция
ответникът владее процесните имоти, както и че владението върху същите не е
предадено.
Предвид гореизложеното, съдът достигна до извод, че са налице елементите от
фактическия състав на предявения ревандикационен иск /давностно владение повече от 10
години, както и наследствено правоприемство, вследствие на който ищците са придобили
собствеността върху процесните имоти, поради което предявения ревандикационен иск
следва да бъде уважен като основателен и доказан.
Според Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г.,
ОСГК нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по
реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК
относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй
като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване
на признатото с акта право на собственост, тежестта на доказване се носи от оспорващата
страна (в случая ищците), без да намира приложение редът на чл. 193 от ГПК. При тези
случаи Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК
предвижда отмяна на констативния нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК, като се
приема, че с тези актове се констатира право на собственост въз основа на факти, които в
исковото производство са оборими и при уважаване на иск за собственост с предмет
установяването на принадлежността на същото това право, издаденият констативен
нотариален акт подлежи на отмяна.
Предвид изложеното по-горе и основателността в случая на предявения
ревандикационен иск, следва да бъдат отметени нотариален акт № 22, т.1 н.дело № 266 от
2021 година на нотариус И.Л. с район на действие PC- В. от 28.09.2021 година и нотариален
акт № 23 т.1 н.дело № 267 от 2021 година на нотариус И.Л. с район на действие PC- В. от
28.09.2021 година.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски имат ищците,
10
които са доказали разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК в размер на 2450.00
лева, от които: 50 лева за държавна такса, 400.00 лева – депозит за вещо лице, както и
2000.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 ГПК, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС по отношение на ответника
Й. А. Р., ЕГН: **********, че ищците М. Т. Г., ЕГН **********, Д. Г. М., ЕГН **********,
С. Х. Г., ЕГН ********** и Ц. Т. Г., ЕГН ********** са собственици на следните
недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор 12259.1128.21 по кадастралната карта и
регистри на гр.В., одобрена със Заповед ДР- 43/16.09.2005 г., с площ от 1036 кв.м. с адрес:
гр.В., В.л., в местността „Г.К.“, начин на трайно ползване : За земеделски труд и отдих
(съгласно § 4 ПЗРЗПЗЗ), категория - 7 с номер по предходен план 985021, при съседи :
12259.1128.18, 12259.1128.561, 12259.1128, 22, 12259.1128.925, 11259.1128.578, ведно със
сгради, които попадат в имота : Сграда № 12259.1128.21.1 със застроена площ от 28 кв.м.,
брой етажи- 1 предназначение: Вилна сграда - еднофамилна и Сграда № 12259.1128.21.2 със
застроена площ от 92 кв.м., брой етажи-1 предназначение: Постройка на допълващо
застрояване и всички подобрения в имота, както и Поземлен имот с идентификатор
12259.1128.22 по кадастралната карта и регистри на гр.В., одобрена със Заповед РД-
43/16.09.2005 г. с площ от 1322 кв.м. с адрес: гр.В., В.л., в местността „Г.К.“, начин на трайно
ползване : За земеделски труд и отдих (съгласно § 4 ПЗРЗПЗЗ), категория - 7 с номер по
предходен план 985022, съседи :12259.1128.561,12259.1128.23, 12259.1128,24, 12259.1128.25,
11259.1128.21., като ОСЪЖДА Й. А. Р., ЕГН: ********** да предаде владението на
гореописаните имоти на М. Т. Г., ЕГН **********, Д. Г. М., ЕГН **********, С. Х. Г., ЕГН
********** и Ц. Т. Г., ЕГН **********.
ОТМЕНЯВА на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт за признаване правото на
собственост по давност № 23 т.3, н.дело № 267 от 2021 година на нотариус И.Л. с район на
действие PC- В. от 28.09.2021 година по силата на който, на ответника Й. А. Р. е признато
правото на собственост върху Поземлен имот с идентификатор 12259.1128.22 по
кадастралната карта и регистри на гр.В., одобрена със Заповед РД- 43/16.09.2005 г. с площ от
1322 кв.м. с адрес: гр.В., В.л., в местността „Г.К.“, начин на трайно ползване : За земеделски
труд и отдих (съгласно § 4 ПЗРЗПЗЗ), категория - 7 с номер по предходен план
985022,съседи:12259.1128.561,12259.1128.23,12259.1128,24, 12259.1128.25, 11259.1128.21.,
както и Нотариален акт за признаване правото на собственост по давност № 22, т.1, н.дело
№ 266 от 2021 година на нотариус И.Л. с район на действие PC - В. от 28.09.2021 година, по
силата на който, на ответника Й. А. Р. е признато правото на собственост върху Поземлен
имот с идентификатор 12259.1128.21 по кадастралната карта и регистри на гр.В., одобрена
със Заповед ДР- 43/16.09.2005 г. с площ от 1036 кв.м. с адрес: гр.В., В.л., в местността „Г.К.“,
11
начин на трайно ползване : За земеделски труд и отдих (съгласно § 4 ПЗРЗПЗЗ), категория - 7
с номер по предходен план 985021, съседи : 12259.1128.18, 12259.1128.561, 12259.1128, 22,
12259.1128.925, 11259.1128.578, ведно със сгради, които попадат в имота : Сграда №
12259.1128.21.1 със застроена площ от 28 кв.м., брой етажи- 1 предназначение: Вилна сграда
-еднофамилна и Сграда № 12259.1128.21.2 със застроена площ от 92 кв.м., брой етажи-1
предназначение: Постройка на допълващо застрояване и всикчи подобрения в имота.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Й. А. Р., ЕГН: ********** да заплати на
М. Т. Г., ЕГН **********, Д. Г. М., ЕГН **********, С. Х. Г., ЕГН ********** и Ц. Т.
Г., ЕГН ********** сумата от 2450.00 лв. ( две хиляди четиристотин и петдесет лева)
– съдебно деловодни разноски в производството.
ПРЕИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В. в двуседмичен срок от
връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
12