№ 43713
гр. София, 06.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Частно гражданско дело № 20231110137974 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Подадена е молба с вх. № 316099/2023 г. от процесуалния представител на длъжника
К. С. Д. с искане за допълване в частта за разноските на определението, с което заповедта по
чл. 410 ГПК е обезсилена, като му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
400 лв. за оказаната безплатна помощ.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК заявителят е изразил становище за неоснователност на
молбата.
Искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е направено в законоустановения срок, поради което е
допустимо.
По същество молбата е частично основателна по следните съображения:
По делото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
на 04.08.2023 г. Срещу нея е подадено възражение от длъжника С. С. Д. с приложен
платежен документ и възражение от длъжника К. С. Д., с което вземанията се оспорват
поради липса на облигационна връзка между нея и заявителя и поради изтекла погасителна
давност.
Съдът е дал указания до заявителя по реда на чл. 414а, ал. 3 ГПК във връзка с
подаденото от длъжника С. С. Дарбавока възражение. В отговор заявителят е посочил, че са
постъпили плащания от длъжниците, с които вземанията му са погасени. Поради това с
Определение № 37646/23.10.2023 г. е обезсилена изцяло издадената по делото заповед и
производството е прекратено.
Следователно налице е акт, с който делото приключва в съответната инстанция,
поради което и на основание чл. 81 ГПК съдът следва да се произнесе по искането за
разноски. В случая липсва такова произнасяне, като пропускът следва да бъде отстранен по
реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
1
делото. Такова право не се признава на страна, която с поведението си е станала причина за
завеждане на делото, като такъв случай е налице, когато прекратяването на делото се дължи
на десезиране на съда, обусловено от извършено в хода на процеса плащане.
В случая по делото се установява, че в хода на производството всички задължения са
платени от другия длъжник – от С. С. Д., въпреки че задълженията им са заявени като
разделни. Липсват доказателства за погасяване на задълженията в хода на процеса от К. С.
Д., който извод не се променя от изявлението на заявителя, че са постъпили плащания от
длъжниците, доколкото то не е подкрепено с доказателства. Поради това съдът счита, че по
делото липсват данни длъжникът К. С. Д. с поведението си да е станала причина за
завеждане на делото срещу нея, респ. разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК е приложима по
отношение на нея въпреки извършеното от другия длъжник плащане.
По същите съображения съдът намира, че на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3
ЗАдв вр. чл. 78, ал. 4 ГПК на процесуалния представител на длъжника К. С. Д. се дължи
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ. Адвокатското
възнаграждение за подаване на възражение не следва да бъде изчислено съгласно чл. 7, ал. 7
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
защото тази разпоредба има предвид защитата, която се осъществява в полза на заявителя и
която се състои в изготвяне на редовно заявление за издаване на заповед за изпълнение, в
който случай правното съдействие на адвоката съответства на правното съдействие при
изготвяне на редовна искова молба, т.е. представлява специализиран труд, изискващ
съответните правни познания на адвокат, поради което минималното адвокатско
възнаграждение е обвързано с материалния интерес по делото. Не е такъв случаят при
подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжника, което не изисква обосноваване. То
няма самостоятелен характер и е само формална предпоставка за прерастване на
заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправна
защита на длъжника. Ето защо регламентираните в чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2 от наредбата
минимални размери на адвокатското възнаграждение не намират приложение в
разглеждания случай. Следва да се съобрази също така, че към заповедта за изпълнение
винаги е приложен образец на бланка за възражение с подробни указания относно
попълването му, който се връчва на длъжника. В случая възражението е подадено от
надлежно упълномощен адвокат, осъществил безплатна правна помощ на длъжника К. С. Д.
в заповедното производство. Дейността по попълване на бланката за възражение може да се
отнесе към чл. 6, ал. 1, т. 5 от наредбата – за изготвяне на други молби, за което
минималното адвокатско възнаграждение, на което съответства и възнаграждението за
оказана безплатна адвокатска помощ, възлиза на 200 лв.
По изложените съображения съдът намира, че на процесуалния представител на
длъжника К. С. Д. се дължи адвокатски хонорар за оказаната безплатна адвокатска помощ в
размер на 200 лв.
Следователно искането за допълване в частта за разноските на определението за
обезсилване на заповедта и прекратяване на производството е частично основателно.
2
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА в частта за разноските Определение № 37646/23.10.2023 г., постановено по ч.
гр. д. № 37974/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, като ОСЪЖДА ***, ЕИК ****, да
заплати на адв. Г. С. В. от САК, с личен № ****, с адрес: ****, на основание чл. 38, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 3 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 200 лв. – възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на длъжника К. С. Д..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 316099/2023 г. в останалата й част.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в 1-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3