Решение по дело №840/2018 на Районен съд - Севлиево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

         № 231

гр. Севлиево, 25.07.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                                     

при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията Христов гражданско дело № 840/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Делото е образувано по искова молба от С.А.Й., с ЕГН **********, с адрес *** срещу Община Севлиево, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, пл. „Свобода" № 1, представлявана от И.И.- **. Ищцата  твърди, че  с ответника - Община Севлиево имала сключен трудов договор № ** от **г., съгласно който изпълнявала длъжността **- „**". С Допълнително споразумение № 174/31.01.2017 г. към горепосочения трудов договор бил предоговорен размера на работната й заплата, която от 530 лв. станала 580 лв. С второ Допълнително споразумение № 258/29.09.2017 г. към трудовия договор, било направено допълнение към трудовото й възнаграждение, като към него бил добавен и клас прослужено време в размер на 0,60 % от основното месечно трудово възнаграждение. Със Заповед № 126 от 29.12.2017 г. подписана от ** на община Севлиево, било прекратено трудовото й правоотношение по заеманата от нея длъжност на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ - „с изтичане на уговорения срок". Заповедта била оспорена по съдебен ред, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му. С решение № 180/04.06.2018 г. постановено по гр. д. № 286/2018 г. по описа на Районен съд - Севлиево, уволнението на С.А. било признато зa незаконно и била отменена заповедта за уволнение. Решението не било оспорено пред горната инстанция и влязло в законна сила. Предвид този факт, възникнало субективно право за предявяване на иск с оглед на правата на незаконно уволнения работник или служител на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето през което останал без работа поради това уволнение до 6 месеца след уволнението. С цитираното съдебно решение на ищцата било присъдено и обезщетение оставане без работа в размер на две брутни работни заплати за времето 01.01.2018 г. до 28.02.2018 г., в размер на 1166,96 лв.. След прекратяване на трудовото правоотношение с община Севлиево ищцата останала без работа до месец април 2018 г., като  започнала работа на 02.04.2018 г. по трудов договор № 74/29.03.2018 г. с Агенцията по заетостта. Предвид изложеното и с оглед чл. 225, ал. 1 КТ, възникнал правен  интерес  от предявяване  на иск за обезщетение, поради незаконно уволнение в размер на 1 /една/ брутна работна заплата, считано от 01.03.2018 г. до 01.04.2018 г.. С оглед на изложеното по — горе, ищцата иска осъждане на община Севлиево да изплати обезщетение на ищцата за времето за което е останала без работа, поради незаконно уволнение, а именно от 01.03.2018 г. до 01.04.2018 г. сума в размер на 583,48 лв.,  представляваща едно брутно трудово възнаграждение за един месец. Претендира и законна лихва върху главницата от 583,48 лв., от датата на завеждане на иска до датата на окончателното й плащане. Претендира разноски.

В законния срок  е постъпил писмен отговор от ответника, като в същия се заявява, че иска е недопустим, евентуално неоснователен. Ответникът заявявава, че по предходно дело между страните е разгледан същият иск, като въпреки различният период, за който бил предявен иска, съдът следвало да обсъди и предявеният период по настоящото дело. Счита, че между страните е разгледано същото дело на същото основание, като ищцата няма и правен интерес от предявеният иск. Възразява, че претендираната сума е заплатена. Претендира разноски за представителство от юрисконсулт. Възразява срещу присъждане на разноски на ищцата, като твърди, че не е дал повод с поведението си за завеждане на делото. Моли за съобразяване на адвокатското възнаграждение на другата страна, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК.

В съдебно заседание ищцата, чрез своя процесуален представител признава, че след завеждане на делото ответника Община Севлиево е превела по сметка на ищцата дължимото й и претендирано по делото обезщетение за оставане без работа за месец април. Относно претенцията за лихва от датата на завеждане на делото до окончателно плащане на главницата, предвид изтекъл период от само два дни и малката стойност на лихвата се отказва от тази претенция. Претендира разноски като твърди наличие на виновно поведение от страна на Община Севлиево. Сочи, че чл. 225 КТ определя  максималната продължителност на обезщетението по тази разпоредба на шест месеца, като към датата на завеждане на предходното дело между страните през февруари 2018 г. ищцата не е започнала нова работа и няма как да бъде претендирано обезщетение за бъдещ период в рамките на шест месеца напред, тъй като няма как да бъде прогнозирано, дали тя ще започне работа или не. Заявява, че периодите, които са претендирани в предходното съдебно производство между страните са различни от периодът от време, който се претендира в настоящото производство. Излага, че в предходното гражданско дело между страните, съдът е бил сезиран за обезщетение за периода януари – февруари 2018 г., и не е имал възможност да се произнася и да присъжда обезщетение за по - голям период от време, поради което заявявава неоснователност на доводите на ответника за недопустимост на предявеният иск.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва исковете по изложените в отговора доводи. Допълнително заявява, че на основание чл. 126 ГПК делото трябва да бъде прекратено, тъй като между същите страни, на същото основание е гледано същото дело. В подкрепа на доводите си сочи и прилага решение на ОС – Сливен, предвид липсата на друга практика, в което е прието, че при подаване на иск по чл. 225, ал. 1 КТ съдът трябва да обсъди целият период от време, през който лицето е останало без работа. Твърди, че Община Севлиево е платила в деня на получаване на исковата молба, като имала кратък период от време, в който трябвало да уточни съвместно с Инспекцията по труда как да бъде нанесен трудов и осигурителен стаж без да са осъдени по предходното дело за сума за месец март. Община Севлиево нямала правен интерес да иска увеличаване на иска по предходното дело между страните, поради което нямала никаква вина, че е осъдена не за целия период от време в който ищцата  останала без работа. Ищцата започнала работа на 02.04.2018 г., като действително при подаване на исковата молба по предходното дело не била започнала работа, но при съдебното заседание на 04.05.2018 г., било известно на ищцата, че работи, поради което имала вина, че не е променила периода. Твърди, че при иск по чл. 225 КТ, съдът щом е сезиран сам определя за какъв период и в какъв размер иска е основателен, дори и ищеца да не е конкретизирал началната и крайната дата, било достатъчно да посочи правопораждащия факт, от който черпел права - незаконното уволнение и размера на претенцията.

С влязло в сила определение от 13.07.2018 г., поради отказ от претенцията за законна лихва върху главницата 583,48 лв. от датата на завеждане иска, а именно 26.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, е прекратено производството на основание чл. 233 ГПК, в частта за тази претенция.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от трудов договор № ** от **г., че ищцата е сключила трудов договор с Община Севлиево, като в същия е посочено като основание разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70, ал. 1 КТ. С договора ищцата и ответника са се съгласили първата да изпълнява длъжността „**– **”, при работно време 8 часа, на 5 дневна работна седмица, при заплащане на ищцата по **лева основно месечно трудово възнаграждение. Трудовият договор е сключен със срок на изпитване 6 месеца, в полза на работодателя. Уговорен е основен платен годишен отпуск от 20 работни дни, а срокът на предизвестието при прекратяване на трудовият договор е 30 дни за двете страни, видно от договора. Като месторабота е посочено в договора Ново начало – гр. Севлиево, пл. «Свобода» № 1, а за работно място е определено ***. Посочено е в договора, в раздела за други условия, че договора се сключва до приключване на ***.

Установява се от допълнително споразумение № 174/31.01.2017 г., към трудов договор № ** от **г., че ищцата е сключила посоченото споразумение с Община Севлиево, като в същото е посочено като основание разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70, ал. 1 КТ. Със споразумението ищцата и ответника са се съгласили първата да изпълнява длъжността „**– **”, при работно време 8 часа, на 5 дневна работна седмица, при заплащане на ищцата по **лева основно месечно трудово възнаграждение. В споразумението е посочен срок на изпитване 3 дни, в полза на работодателя. Уговорен е основен платен годишен отпуск от 20 работни дни, а срокът на предизвестието при прекратяване на трудовият договор е 30 дни за двете страни, видно от споразумението. Като месторабота е посочено в споразумението Ново начало – ***. Посочено е в споразумението, в раздела за други условия, че договора се сключва до приключване на ***.

Установява се от допълнително споразумение № 258/29.09.2017 г., към трудов договор № ** от **г., че ищцата е сключила посоченото споразумение с Община Севлиево, като в същото е посочено като основание разпоредбите на чл. 119 вр. чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ вр. чл. 12, ал. 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Със споразумението ищцата и ответника са се съгласили първата да изпълнява длъжността „**– **”, при работно време 8 часа, на 5 дневна работна седмица, при заплащане на ищцата по **лева основно месечно трудово възнаграждение и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и опит 0,60 % от основното месечно възнаграждение, в размер 3,48 лв.. В споразумението е посочено като срок: до завършване на определена работа. Уговорен е основен платен годишен отпуск от 20 работни дни, а срокът на предизвестието при прекратяване на трудовият договор е 30 дни за двете страни, видно от споразумението. Като месторабота е посочено в споразумението ***. Посочено е в споразумението, в раздела за други условия, че договора се сключва до приключване на ***.

От заповед № 126/29.12.2017 г. на **а на Община Севлиево, подписана за ** от **  К. Г., е видно, че със същата е прекратено, на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, трудовото правоотношение с ищцата, считано от 01.01.2018 г., поради изтичане на уговорения срок, за длъжността „**– **” и месторабота ***. Посочено е в заповедта, че на ищцата не се дължат обезщетения.

От препис от трудова книжка на ищцата С.А.Й. се установява, че ищцата е работила при работодателя Община Севлиево, в организационно звено ***, на длъжност „**– **”, за периода от 01.07.2016 г. до 01.01.2018 г., при **лева, основно месечно трудово възнаграждение преди прекратяване на трудовото правоотношение, като трудовото й правоотношение е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ на 01.01.2018 г.. след което няма отбелязани трудови правоотношения на ищцата с други работодатели. След прекратяване на трудовото правоотношение с Община Севлиево ищцата започнала работа на 02.04.2018 г. по трудово правоотношение с Агенцията по заетостта, при ***лева, основно месечно трудово възнаграждение, видно от преписите от трудовата книжка на С.А.Й. и от трудов договор № 74 от 29.03.2018 г..

От приложеното гр. № 286/2018 г. по описа на Районен съд - Севлиево и от решение № 180/04.06.2018 г., постановено по гр. д. № 286/2018 г. по описа на Районен съд - Севлиево, е видно, че със същото необжалвано и влязло в сила на 19.06.2018 г., решение е признато за незаконно и отменено, по предявен от С.А.Й. ***, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на С.А.Й., от работа като „**– **”, по ***, извършено със заповед № 126/29.12.2017 г., издадена от **а на Община Севлиево. Със същото решение е възстановена, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, С.А.Й., на предишната работа до уволнението й като „**– **”. Осъдена е, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, Община Севлиево да заплати на С.А.Й., сумата 1166,96 лева, представляваща обезщетение за времето, през което С.А.Й. е останала без работа поради незаконното уволнение, за периода от 01.01.2018 г. до 28.02.2018 г.. Осъдена е, на основание чл. 224, ал. 1 КТ, Община Севлиево, да заплати на С.А.Й., сумата 32,41 лева, представляваща неизплатено обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за 1 работен ден платен годишен отпуск за 2017 г.. Постановено е, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдените обезщетения по чл. 225, ал. 1 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ. Осъдена е, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Община Севлиево, да заплати на РС – Севлиево сумата 260,00 лева за дължимата държавна такса по исковете и платено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице. Осъдена е, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Община Севлиево, да заплати на С.А.Й., сумата 510,00 лева за разноски по делото.

От уведомление от С.А.Й. ***, постъпило при адресата на 25.06.2018 г., от писмо от Община Севлиево до С.А.Й., изх. № ДД-1-Г-026-(9)/28.06.2018г. и от четири броя платежни нареждания е видно, че с уведомлението от 25.06.2018 г. С.А.Й. *** на 25.06.2018 г. да й изплати присъдените й с решение № 180/04.06.2018 г. суми и да отрази в приложена трудова книжка трудовия й стаж за времето от 01.01.2018 г. до 01.04.2018 г., като Община Севлиево е заплатила на С.А.Й., сумите както следва: на 26.06.2018 г. – сумата 1079,43 лв., обезщетение  чл. 225, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 и сумата 510,00 лв., разноски по дело; на 28.06.2018 г. – сумата 525,13 лв., обезщетение  чл. 225, ал. 1 КТ и сумата 51,45 лв., законна лихва върху обезщетение  чл. 225, ал. 1 КТ, като е заявила, че разликата между платените и претендирани и присъдени суми са удържани за осигурителни вноски и ДОД.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Относно допустимостта на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Неоснователни са доводите за недопустимост на предявеният иск. При иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ времето е част от правопораждащия фактически състав и то обуславя разлика в предмета на спора, съответно в предмета на силата на пресъдено нещо, поради което предявен иск за период след завеждане на исковата молба по иск със същото правно основание между същите страни не е недопустим. По повдигнатите от ответника въпроси относно допустимостта на предявяване на  иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за част от предвиденият в закона шестмесечен максимален период, предпоставките, при които може да се предприеме изменение, чрез увеличение на така предявеният иск, времевия период касаещ спорното право, за който съдът е оправомощен да се произнася е налице изобилна практика на ВКС – определение № 358 от 2.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 375/2009 г., III г. о.; решение № 215 от 08.07.2010 г. по гр. д. № 166 /2009 г., г. к., ІV г. о. на ВКС; определение № 102 от 26.01.2016 г. по гр. д. № 5482 / 2015 г. на ВКС, III г. о.; решение № 423 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 1112/2009 г., ІV г. о. на ВКС; определение № 746 от 13.06.2013 г. по гр. д. № 1105/2013 г. на ВКС, III г. о.. Същественото в посочените актове на ВКС е, че в същите се приема принципно, че едновременното изменение на основание и петитум на иска, каквото по същество представлява прибавянето на изтекъл период на оставане без работа след предявяване на иска и предявяване на претенция за по – голям размер обезщетение, произтичащо от това, е недопустимо, като в производство по иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ обаче това правило се прилага само в случаите, когато изменението засяга период преди завеждане на исковата молба, а когато претенцията за увеличение размера на иска е за период след предявяването му, изменението е допустимо, тъй като шестмесечният период след уволнението, подлежащ на обезщетяване по чл. 225, ал. 1 КТ изтича винаги след двумесечният срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ за предявяване на иска за отмяна на уволнението. От друга страна предметът на делото се определя от ищеца, като нито съдът, нито ответникът могат да внасят в него изменения. Единствено ищецът разполага с власт да измени предмета на делото чрез изменение на иска. Отделно ищецът има възможност да предяви иска си като частичен, а един от начините за предявяване на частичен иск е, като се претендира определена абсолютна сума обусловена от факти настъпили през определен период от време с посочване на началото и края му (например от извършването на деликта до предявяването на иска) – така е прието в решение № 196 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 1724/2009 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК (разглеждащо различните начини за предявяване на частичен иск), като никога не е съществувало в съдебната практика съмнение, че иск за непредявената част от вземането по уважен с влязло в сила съдебно решение частичен иск е винаги допустим. Всичко изложено наред с това, че внимателният прочит на посоченото от ответника решение на ОС – Сливен, в което единствено е прието при тълкуване изявленията на ищеца и посочения от същия максимално установен от законодателя период на претендираното обезщетение, че следва да се приеме, че е предявен иск за обезщетение за шестмесечен период, налага извод, че и в предходното дело между страните - гр. № 286/2018 г. по описа на Районен съд - Севлиево, а и в настоящото производство съдът няма право да се произнася по непредявени искове, в разрез с диспозитивното начало в процеса, поради което в конкретният случай предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ е допустим.

По основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението е обусловена от основателността на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, като незаконосъобразността на уволнението и отмяната му са установени със сила на пресъдено нещо  между страните с приложеното по делото решение по гр. № 286/2018 г. по описа на Районен съд - Севлиево.

Правото на обезщетение възниква при установяване от ищеца наличието на следните кумулативни предпоставки: оставане без работа поради уволнението, неговата продължителност, причинната връзка с уволнението и размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получил ищеца преди уволнението. По делото от представеният препис от трудова книжка на ищцата и от липсата на изрично оспорване на този твърдян от ищцата факт, се установи оставане без работа на ищцата след уволнението. Налице е и причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа на ищцата. Установи се и продължителността на оставането без работа на ищцата поради уволнението, за периода релевантен по настоящото дело, за който следва да бъде уважен иска - от 01.03.2018 г. до 01.04.2018 г.. Установи се от приложеното по делото решение по гр. № 286/2018 г. по описа на Районен съд - Севлиево и размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение, получено от ищеца преди уволнението – 583,48 лева, като в същият размер е и дължимото обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ – 583,48 лева, доколкото по предходното дело между страните е установен размера на обезщетението за период от два месеца – 1166,96 лева, като размера на обезщетението за период от един месец следва да се приеме, че е равен на половината от тази сума. С оглед изложеното, установи се по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, че за ищцата се е породило вземане спрямо ответника за сумата 583,48 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението, за периода от 01.03.2018 г. до 01.04.2018 г..

С оглед  плащането на сумата, за което страните не спорят, извършено в хода на процеса от ответницата и установено  с представените платежни документи, съдът намира, че същото следва да бъде съобразено, а иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, следва да бъде отхвърлен, като погасен чрез плащане.

Относно разноските, предвид отхвърлянето на иска поради настъпил в хода на делото факт - погасяване на задължението, съдът намери, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът дължи на ищцата направени по делото разноски, тъй като с оглед момента на извършеното плащане на сумата не може да се приеме, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Неоснователно е възражението на ответника по чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото приложението на посочената разпоредба предпоставя кумулативната даденост на две предпоставки:  ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. В конкретният случай събраните по делото доказателства не установяват демонстрирано от ответника предходно на завеждане на иска поведение, предполагащо признаването на същият, изискуемо като предпоставка за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, напротив дори в хода на делото ответника оспорва допустимостта на предявеният иск, което само по себе си изключва приложението на посочената норма. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да плати в полза на РС – Севлиево държавната такса в размер на 50,00 лева по иска, от заплащането на която ищцата е освободена. С оглед изхода на делото и направеното от ищцата искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата, направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение, в размер 300,00 лева, договорени и заплатени съобразно представеният договор за правна защита и съдействие. По настоящото дело следва да се приеме, че претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение от ищцата не е прекомерно и отговаря на критериите за определяне на разумно такова, предвид и заложените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения правила за определяне на минимално адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда възможност съдът да присъди по - нисък размер на разноските, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение, ако същото е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Тази възможност е обусловена от искане на насрещната страна. По делото е направено от ответника искане за присъждане на по - нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна поради прекомерност, като съдът намира така направеното искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно. Процесуалният представител на ищеца е изготвил искова молба, участвал е в едно открито съдебно заседание и при събиране на доказателствата, предявил е и доказателствени искания по делото.  С оглед горното и като съобрази характера на спора, който следва да се приеме, че се отличава с невисока правна и фактическа сложност, обема и съдържанието на осъщественото от пълномощника на ищцата процесуално представителство, съдът счита, че договореното и заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Посочения размер в представения от ищцата договор за правна помощ – 300,00 лева, е в размер на нормативноустановеният минимален размер, дължим за представителство по предявеният иск, съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид всички гореобсъдени обстоятелства се налага извод, че възнаграждението на процесуалният представител на ищцата, посочено в приложения по делото договор за правна защита и съдействие, не е прекомерно, което обосновава неоснователност на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е неоснователна и на ответника не следва да му се присъждат разноски.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ, като погасен чрез плащане, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, от С.А.Й., с ЕГН **********, с адрес *** против  Община Севлиево, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, пл. „Свобода" № 1, представлявана от И.И.– **, за заплащане на сумата 583,48 лева, представляваща обезщетение за времето, през което С.А.Й. е останала без работа поради незаконното уволнение, за периода от 01.03.2018 г. до 01.04.2018 г..

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Община Севлиево, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, пл. „Свобода" № 1, представлявана от И.И.– ** да заплати на РС – Севлиево сумата 50,00 лева за дължимата държавна такса по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Община Севлиево, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, пл. „Свобода" № 1, представлявана от И.И.– ** да заплати на С.А.Й., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата 300,00 лева за разноски по делото.  

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок, считано от 25.07.2018 г. пред Габровски окръжен съд.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: