ПРИСЪДА

 

Номер                                Година 2022                        Град СОФИЯ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Специализиран наказателен  съд                                 ХІ   състав

На    двадесет и втори март                                              Година 2022

В публично заседание в следния състав:

 

                           Председател:Б.В.

                     Съдебни заседатели: 1.Л.М.  

    2. Г.М.

 

 

Секретар: А.К.

Прокурор: Т.Й.

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

наказателно дело номер  378  по описа за  2019  година

 

 

 

                                                П Р И С Ъ Д И:

 

            ПРИЗНАВА подсъдимия А.В.С., роден на *** г. в гр. Г.О., българин, български гражданин, неосъждан, с висше образование, живущ ***, ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това  за времето от неустановена дата в началото на 2015 г. до 08.11.2017 г. на територията на гр.С., обл. В.Т.да е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано престъпления по чл. 354а, ал 1 и ал.2 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, в която да са участвали Т.А.А., ЕГН - **********, И.К.К., ЕГН **********, М.С.С., С.М., ЕГН:**********, ЛНЧ **********, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА изцяло по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 321 ал. 3 вр. с ал. 2 от НК.

         

          Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред АСНС.

 

 

                                                                    СЪДИЯ:

 

 

 

                                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

 

 

 

                                                                                      2.

 

 

 

 

 

            Мотиви към присъда по НОХД N  378/2019г. по описа на СНС, ХI състав.

            Специализирана прокуратура е повдигнала обвинение срещу  А.В.С. и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 321 ал. 3 вр. с ал. 2   от НК за това, че на за времето от неустановена дата в началото на 2015 г. до 08.11.2017 г. на територията на гр.С., обл. В.Т.да е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано престъпления по чл. 354а, ал 1 и ал.2 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, в която да са участвали Т.А.А., ЕГН - **********, И.К.К., ЕГН **********, М.С.С., С.М., ЕГН:**********, ЛНЧ **********.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението  със същата правна квалификация на деянието. По отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ към средния размер, предвиден в съответната норма от специалната част на НК, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

          Подсъдимият  в съдебно заседание даде подробни  обяснения по обвинението като не призна вината си. Лично и чрез процесуалния си представител моли  Съда да бъде признат за невинен.     

 

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено следното:

 

    ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

 

          Подсъдимият А.В.С. е роден на *** г. в гр. Г.О.. Българин е и български гражданин, с висше образование, неосъждан, ЕГН **********.

Към инкриминирания момент подсъдимият живеел в  гр. С., където от 27 януари 2016 година изпълнявал длъжността „разузнавач пета степен“ в група криминална полиция към ОД на МВР град С. при ОД МВР В.Т.. По същото време в РУ на МВР град С. при ОД МВР В.Т.на длъжност „младши разузнавач“ в група „криминална полиция“ работил и свидетелят Т.А..

Първоначално наказателното производство било образувано за процесното престъпление не само спрямо обвиняемия А.С., но като обвиняеми били привлечени и свидетелите Т.А., И.К. ( по прякор „Ч.“) и М.С.. По отношение на тримата свидетели наказателното производство е приключило по реда на глава 29 от НПК след оД.но от съда споразумение между всеки един от тях и представител на държавното обвинение.

Свидетелите М. С. и И.К. към инкриминирания момент живеели също на територията на град С. и се занимавали с разпространение на наркотични вещества. А свидетелят И.К. бил съсед на Т.А., двамата се познавали от деца и имали близки отношения. Така в процес на времето двамата решили да бъдат взаимно полезни като се разбрали св. И.К. да сигнализира свидетеля Т.А. за известни му  предстоящи и настъпили престъпления, както и в случаите когато, продаде наркотично вещество на клиента. След това свидетелят Т.А. организирал задържането на този клиент като по този начин демонстрирал добро служебно положение и висока разкриваемост на престъпността. В резултат на това разбирателство св. И.К. бил официлен информатор на св. Т.А., което било известно и на станалите полицейски служители в РПУ С.. В резултат на подадена от К. информация били организирано множество акции от служителите на РПУ С., довели до арест на нарокразпространители.

В изпълнение на служебните си задължения често се случвало обв. А.С. и св. Т.А. да дават дежурства заедно като при това пътували в един служебен автомобил и заедно извършвали проверки за установяване, или предотвратяване на престъпни дейности.

През месец февруари 2016г.  подс. А.С. и св. Т.А. изпълнявали заедно служебните си задължения и в кръга на службата си спрели за проверка св. М.Х.. Свидетелят току-що бил закупил от св. И.К. ( Ч.) марихуана за 30 лв., което като количество представлявало 2 глави. След сделката св. К. си заминал, а малко след това с. М.Х. бил спрян за проверка от полицейския патрул, в който били подсъдимия и св. Т.А.. Подсъдимият  извършил обиск на свидетеля Х. и открил у него две глави марихуана. Непосредствено след това приел телефонно обаждане и се дръпнал встрани, за да проведе разговор. Извън неговото полезрение останали свидетелите С. и Х.. В този момент св. Т.А. предложил на М.Т. да запалят по цигара и докато двамата пушели, св. Т.А. взел едната глава марихуана от кутията на св. М.Х. и я сложил в своята. На последния обяснил, че с  колкото по-малко количество бъде заловен, толкова по-Д. щяло да бъде за него. След това св. Т.А. написал обяснения от името на св. М.Х., в които написал, че последния е закупил намерената марихуана от непознати лица. По-късно св. Т.А. казал на М.Х., че го е „предал“ „Г.“, а по-късно – „Ч.“.

В инкриминирания  период често купувал марихуана за лична употреба и св. И.П.. На неустановена дата, след като бил закупил марихуана, бил в дома си със свидетеля М.С.. След като двамата излезли, били спрени за проверка от полицейски патрул, в който били подсъдимия и полицай Ц.Свидетелят сложил топчетата марихуана в устата си. По време на извършения му от подсъдимия ги изплюл на земята и същите били прибрани от подс. А.С.. След това по случая било образувано наказателно производство, което приключило с осъждането на свидетеля.

Св. М.С. също бил жител *** към инкриминирания период и познавал подсъдимия и св. Т.А.. С подсъдимия постигнали уговорка свидетелят да го информира за известни му настъпили, или предстоящи престъпления. В изпълнение на тази уговорка свидетелят се обадил на подсъдимия като го информирал, че И.П., по прякор „дебелия“ има марихуана в себе си. Подс. А.С.  заедно със свой колега на име Ц. спрели двамата и действително намерили у И.П. 5-6 топчета марихуана. След това количеството наркотици било отнесено от подсъдимия в районното управление, без да бъде върнато каквото и да било количество на когото и да било.

В последващ момент свидетелят С. опитал да спечели 300 лв. като предложил да продаде марихуана на лице с име М. и  прякор „К.“ на стойност 300 лв. На мястото на сделката заедно с М. пристигнал и св. А.Х. Тъй като свидетелят С. не разполагал с никаква марихуана, натъпкал чувал със стари дрехи и го занесъл на мястото на сделката с „К.“ като го оставил встрани, до моста. И след като „К.“ му дал 300 лв, отишъл да си го вземе. Без да провери съдържанието му, го качил в автомобила си. В това време св. С. сигнализирал за сделката подс. С.. Последният, в екип със  св. Д.Й. и св. И.Г.  спрял автомобила на „К.“, извършил претърсване и намерил собствена марихуана на последния, която задържал като веществено доказателство. На място пристигнали експерти към РУ С., свидетелите П.В. и Н. Б. и извършили необходимите процесуално следствени действия.

В следващ момент  св. М.С. отново решил да продаде малко количество марихуана като измами продавача, че е повече и да прибере дадените му пари. За целта свидетелят казал на свой познат, Г. - К., че има за продаване 5 кг марихуана, която принципно струвала 5000лв, но на него щял да му я продаде за 4000 лв. В този случай свидетелят разчитал, че ще информира подсъдимия за сделката и в изпълнение на служебните си задължения последният ще арестува купувача, при което свидетелят нямало да има нужда да предава марихуана, с която така или иначе не разполагал. Свидетелят информирал подсъдимия, че до половин час може да му звънне за извършена  за сделка и отишъл на мястото на срещата с Г. К.. Там последният му показал 2000 евро. И докато брояли парите, срещу тях се насочил полицейския цивилен автомобил на А.С.. Свидетелят С. се притеснил, тъй като не бил казал на подсъдимия за мястото на сделката. А повявянето му свързал със съмнението си, че предложените му от Г. - К. пари били фалшиви. И двамата контрагенти се уплашили и Г. потелил с автомобила. Подсъдимият  тръгнал след тях с автомобила си. Притеснен дали парите са фалшиви, св. М.С. ги изхвърлил през прозореца на автомобила. В това време полиейският автомобил спрял, от него излезли подсъдимият и св. Т.А. и започнали да събират парите. По-късно подс. А.С. върнал събраните 2000 евро на свидетеля.

На неустановена дата свидетелите А.А. и Б.П. пътували с мотор около с. Николаево в района на гр. С.. Подсъдимият  и св. Т.А. ги спряли и им извършили полицейска проверка. При това намерили малко количетво марихуана у св. А.. На място пристигнали поемни лица. А междувременно двамата полицаи извършили полицейска проверка на още едно момче, у което отново намерили някакво количество марихуана.

През м. юли 2015 година и св. С.Д. *** с марихуана в себе си. По пътя го спрели за полицейска проверка подс. С. и св. Т.А.. След като извършили обиск на свидетеля, полицейските служители открили у него 2 гр. марихуана и я взели. След това спрямо свидетеля било образувано наказателно производство, което приключило с осъждането на свидетеля.

Св. Н.Д. *** към инкриминирания период и често купувал марихуана от св. И.К. (Ч.). Същият знаел, че последният и св. Т.А. са съседи и близки приятели. Свидетелят давал информация на св. Т.А. за узнати от него извършени кражби, продажби на наркотични вещества, или други престъпления. Казвал му и че св. И.К. (Ч.) се занимава с продажба на наркотични вещества. При това винаги давал подобна информация лично и насаме на свидетеля. А за обвиняемия свидетелят знаел единствено, че е полицай в града.

Месец преди 09.11.2017г ( когато бил проведен разпита на свидетеля в хода на досъдебното производство), св. Т.А. се обадил на св. Д. и му казал, че някакви хора разследват св. И.К.. Свидетелят Н.Д. предал тази информация на св. И.К. и последният за известно време спрял да продава наркотични вещества.

В инкринирания период от св. И.К. купувал наркотични вещества и св. И.П., без да знае за негови отношения със св. Т. А., или обвиняемия.

Св. А.П. към инкриминирания период и до момента на проведения му разпит в съдебно заседане изпълнявал длъжността „началник група „криминална  полиция“ към РПУ С. и в кръга на службата си познавал и обв. С. и св. А. и знаел за това, че св. И.К. е информатор на св. Т.А..

На една от оперативките в РПУ С. през м. октомври 2017 г. св. Т.А. заявил пред колегите си, че неговият информатор, св. И.К., го е информирал, че при него се явило непознато лице и го запитало дали може да му намери 1 кг канабис. На същата оперативка присъствали целия оперативен състав, както и началника на РПУ С., М.Т., а също подс. А.С. и св. Т.А.. За проверка на тази информация бил проверен автомобила, с който пътувало това непознато лице, както и неговата самоличност. Лично св. М.Т. направил справка за автомобила на това лице и разисквал със св. Т.А. дали св. И.К. (Ч.) изобщо има такова количество канабис и дали може да го достави с цел контролирана сделка.

 При проверката полицейските служители се усъмнили, че става въпрос за служител под прикритие, тъй като самоличността му била нова, без обичайната житейска история. В последствите така и се оказало, а именно , че това непознато лице е именно служител под прикритие № 32, който  през м. октомври 2017 г. получил задача да осъществи контакт с св. И.К. (Ч.) и да уговори и осъществи с него доверителни сделки на наркотични вещества.

В изпъленние на тази задача на 10.10.2017 г. около 17.00 ч. СП № 32 пристигнал в гр. С. и се срещнал със св. И.К., който му споделил, че към момента не разполага с наркотични вещества, но има приятел в града, който продава много хубав „холандец“ от оранжерия на цена около 8 лв. на грам. Св. И.К. (Ч.) му казал, че това момче може да продава само големи количества и че ако има сделка и момчето се съгласи да работи с него, стоката и парите ще са разделени. СП № 32  се съгласил с тези условия и си тръгнал. Малко по-късно св. И.К. (Ч.) му се обадил и го поканил да се видят, но служителят му отговорил, че вече  пътува и няма възможност.

На 12.10.2017 г. СП № 32 се обадил на св. И.К. (Ч.), но последният не му отговорил. А по-късно му позвънил и казал, че към момента с нищо не може да му помогне като обещал, че ако има развитие ще го потърси. С това отношенията между двамата приключили и до доверителна сделка, или последващи уговорки не се стигнало.

 През 2017 година по молба на обвиняемия полицеските служители, свидетелите П.П. и Ц.Д. направили справка за лице по подаден им от обвиняемия телефон.

През 2017 г. свидетелите И.П., служител към Д“Вътрешна сигурност“ към ТС БОП В.Т.и К.К.,***, работели по сигнали, получени по служба във връзка с превишаване на служебните задължения на подс. А.С. и св. Т.А.. Сигналите се състояли в това, че двамата служители избявали да извършват арести на лица, които явно се занимавали с разпространение на наркотични вещества.  Други случаи, след като установели наличие на наркотични вещества у дадено лице, „крадат“ цялото количество, без да го вписват в официални документи, или взимат част от това количество, а останалото връщат на лицето, у което са го намерили. В резултат на тези сигнали първоначално била образувана дисциплинарна преписка срещу двамата и те били отстранени от работните си длъжности. В резултат на проведеното разследване по дисциплинараната преписка не било установено нарушение от страна на който и да било от двамата и същите били възстановени на длъжностите си към РПУ С..

Въз основа на същите сигнали било образувано и настоящото наказателно произвовдство.

На 08.11.2017г. било извършено действие по разследването „личен обиск“ след предварително разрешение от съдия при СНС на А. С. ***. Намерени и иззети са предмети, книжа и компютърни информационни системи, а именно един брой мобилен телефон „Huawei“, черен на цвят с IMEI номер *и един брой сим  карта на оператор Виваком. / ДП, ТОМ 6, л. 32.  На 09.11.2017г. е извършено действия по разследването вид „претърсване и изземване“ в недвижим имот – апартамент на адрес град С., ул „ *“ №10, *** и прилежащите му постройки, обитаван от обв. А. С., където не са намерени предмети, книжа и компютърни информационни системи във връзка с предмета на делото.  / ДП, ТОМ 6, л. 38/.  В същия ден и извършено претърсване и изземване и  в лек автомобил марка „Опел Вектра“ с рег. № ***, ползван от обв. А. С., където не са намерени и иззети вещи, книжа и компютърни информационни системи от значение за предмета на делото. При извършено претърсване и изземване на 09.11.2022г. в служебен кабинет № 5 в РПУ град С. при ОД на МВР В.Т., ползван от А. С., е намерен и иззет лист от тетрадка формат А4 с изписани имена и видове наркотици./ лист 53, ТОМ 6 от ДП/.

Досежно останалите обвиняеми, на 09.11.2017г. при извършен личен обиск на Т.А. след предварително разрешение на съдия при СНС, жив. В град С., ул. „***, е намерен и иззет един брой мобилен телефон марка „Айфон“, серия седем, черен на цвят с IMEI № ***./лист 1, том 6 от ДП/ При извършено претърсване и изземване на същата дата след разрешителен акт на Съда в недвижим имот, по – конкретно втори етаж от къща, находяща се в град Стажица, ул. „***, обитавана от обв. Т.А. са намерени следните предмети : три  броя патрони за малокалибрено оръжие, два броя патрони 7.6мм, кутия с 50 /петдесет броя/ патрони 9мм марка Luger, 44 / четиридесет и четири / патрона, 9 / девет/ патрона за малокалибрен пистолет и един патрон 9 / девет/ размер девет милиметра. В чекмедже в шкаф са намерени и иззети два броя патрони размер 22 калибър, марка Came Shok./л.7, ТОМ 6 от ДП/.

На 09.11.2017г. от обв. Т. А. ЕГН ********** доброволно е снет почерков образец с протокол, намиращ се в ДП ТОМ 6, Л.62, а от обв. А. С. – л. 63, ТОМ 6 от ДП.

При претърсване и изземване на имот в село Д., обл. В.Т.на 09.11.2017г., представляващ едноетажна къща с двор и пристройка, обитавана от Т. Т. с ЕГН **********, се намериха и иззеха следните предмети : везна марка „Горение“, три полиетиленови чнти и пет черни чувала , всеки от последните пълни със суха зелено – кафява тревиста маса. С полеви тест за канабис тревистата кафяво – зелената маса е реагирала на тест за марихуана. – Л. 66, ТОМ 6 от ДП. На 09.11.2017г. с предварително разрешение на съдия при СНС е осъществено претърсване и изземване  в къща, обитавана от И. ***. По време на претърсването са немерени следните вещи : на стълбите на входа на къщата – кутия от цигари марка „Виктори Ексклюзив“ с поставени в нея четири броя кафява суха тревиста маса, реагирала на полеви наркотест за канабис./ ТОМ 6, Л. 81 от ДП/

На 09.11.2017г. е извършен обиск на лицето Б.К., в село Д., общ. Лясковец,  е намерен и иззет един брой мобилен телефон „Хуауей“ с имей номер *** и втори имей номер *** и сим карта на оператор „Виваком“. В обясненията към протокола Б.К. сочи, че мобилния телефон е негов./ л. 94, том 6 от ДП/.  На същата дата, отново след разрешение на съдия при СНС, е извършен обиск на М. ***, при който е иззет един брой мобилен телефон марка „Смсунг“, черен на цвят с ИМЕИ номер *** и сим карта на теленор. М. в обясненията, обективирани в протокола потвърджава, че мобилния апарат е негов./ л..97, том 6 от ДП/. При претърсване и изземване в лек автомобил „Шевролет“, собственост на Б.К., след предварително разрешение на съдия, се намериха и иззеха три броя хартиени листи, два ръчнонаписани и един разпечатан. /л. 108, ТОМ 6 от ДП/.

На 09.11.2017г. в с. Д., обл. В.Т., И.С. доброволно е предал ключодържател с три ключа, сума от 250 лв и мобилен телефон марка „ Хуауей“ със ИМЕИ номер едно *** и ИМЕИ номер две *** със сим карта на оператор „Виваком“.   / л.121, ТОМ 6 от ДП/.

В ТОМ  11-17 се намира екпертиза на намерения и иззет телефон от А. С., марка Huawei, черен на цвят, в която са описани телефонните разговори и съобщения от номера на подсъдимия към други номера, в това число изпращани фотографии. По- голямата част от комуникацията не касае престъпна дейност като на места се говори директно за наркотици, тяхното разпространение и съответни полицейски действия. Останалите изследвани технически средства нямат отношения към обсъжданата дейност на подсъдимия.

Откритата зелено-кафява растителна маса в дома на св. И.К. била обозначена като 4обект №1“, а откритата в дома на св. М.С. като „обект №2“.

От заключението на експертиза № I-270 от 10.11.2017г. се установи, че първата представлява коноп ( марихуана), а втората дала положителни реакции на канабис. А марихуаната представлява наркотично вещество по смисъла на Наредба за реда на класифициране на растенията и веществата като наркотични.

Обект № 2 бил подложен на допълнително изследване и съгласно заключението на съдебно физико-химическа експертиза от 25.01.2018г. , съгласно което раститеталната маса представлява конопено растение, което от своя страна представлява наркотично вещество.

В.л. Н.Х.в заключението на своята  Съдебно техническата експертиза, се е занимал с изследване на годността и съдържанието на мобилен телефон „Huawei“, иззет от Ц.Д.. В резултата на изследването вещото лице е предоставил цялата информация налична в телефона. Но съдът не намери доказателства относно процесното престъпление в същата. 

Заключението на изготвената балистична експертиза № 18/БАЛ-43 съдът прие за неотносимо към настоящото производство, доколкото обвинение, свързано с огнестрелно оръжие по делото не е повдигано.

          Съдът възприе и кредитира в присъдата си заключенията на вещите лица като изготвени обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област. Същите бяха прочетени и приети на основание чл.371 т. 1 от НПК и не бяха оспорени от страните.

          За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.

Гореописаната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали - от обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание,  от свидетелските показания на свидетелите С.Д., М.Х., П.П., Ц.Д., Н.Т., М.Т., А.П., и.П., Н.Д., М.С., И.П., И.П., К.К.,дадени в съдебно заседание, от свидетелските показания на  свидетелите И.П., М.С., Н.Д., дадени в досъдебното производство,прочетени на основание чл.281,ал.4, вр.  ал.1,т.1 и т. 2 от НПК  и чл.281,ал. т.1 и т. 2 от НПК, от прочетените на основание чл. 373 ал.1 вр.чл.283 от НПК протоколи за разпит на свидетелите  Б.К.,  И. Ч.,  Т.З., Г. В.,  Е. К.,  В. И.,  Р.Й.,  В. М.,  Х.Й., всички надлежно приобщени към доказателствения материал, от назначените в хода на досъдебното производство и изслушани в хода на съдебното следствие заключения на експертиза № I-270/10,11,2017г., Физико-химическа експертиза, техническа експертиза, три броя технически експертизи, както и от писмените доказателства, събрани на предварителното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал -   кадрови справки,  длъжностна характеристика, протокол за обиск от Т.А., протокол за претърсване от 09,11,2017г. от С., ул. ***, протокол за претърсване от 09,11,2017г. от С., ул. ***, протокол за претърсване он л.а. Мерцедес на  Т.А., протокол за претърсване от л.а.Мицубиши на Т.А., протокол за обиск на  А.С., протокол за претърсване от л.а.Опел Вектра     на А.С., протокол за претърсване от  РУП №1-2 ет от С., протокол за претърсване от РУП от С., протокол за претърсване от с. Д.,ул. ***, протокол за претърсване на л.а. Ивеко ДК ***, протокол за претърсване от л.а. Сеат Леон ДК № ***, протокол за претърсване от с. Горски сеновник на М.И., протокол за претърсване на л.а. Ауди А4 ДК № ***на М.И., протокол за обиск на М.И., протокол за обиск на И.К., протокол за обиск на       М.С., протокол за претърсване от л.а.Шевролет Калос ***, протоколи за доброволно предаване,протоколи за оглед на ВД,  Справки от ОД МВР ВТ, разсекретени материали от ВДС, намиращи се в томове 20 -26, свидетелство за съдимост  за подсъдимия и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал -писмените документи, изпратени от РУ С., съдържащи материали от проведена дисциплинарно производство срещу инспектор А.С., разузнавач 5 степен (ИП) в група КП в РУ С. към ОДМВР В.Т., справка за св. И.К., приобщена към класифицираните материали по делото.

 

Макар да бяха прочетени показанията на свидетелите Г.Д., А.Х., С.Д. и Н.Т., , дадени в хода на досъдебното производство пред съдия на основание чл. 281 ал.1 т.1 и т. 2 от НПК, съдът прие изготвените протоколи за разпит за процесуално негодни. Причина за това е обстоятелството, че показанията си свидетелите са дали пред съдия П.Е., а са разпитани от следовател С.Р.. А ноторен факт е, че към онзи момент, 2017 година двамата са живеели на съпружески начала и са отглеждали заедно общото си дете. А това дава основание на двамата да направят отвод от проведения разпит. А при положени, че те не са сторили това, въпреки че са имали законово задължение да го сторят, макар да не се съмнява в професионалните качества и на двамата, настоящият съдебен състав не може да приеме изготвените от тях протоколиза разпит на посочените свидетели за годно доказателствено средство, поради което и не ги взе предвид при постановяване на присъдата си. В този смисъл направи възражение и защитникът на подсъдимия.

          В съдебно заседание, след като всички положени усилия да бъдат намерени, останаха без резултат,  със съгласие на страните бяха заличени като свидетели М.П., Н.С., П.С.. Беше заличена и невключената н списъка към ОА св. И. С.. А тъй като показанията на същите в хода на досъдебното производство са дадени пред орган на досъдебното производство, а страните не изразиха съгласие същите да бъдат прочетени, съдът не базира направените изводи на тези показания.

От гореописаните доказателства несъмнено се установи, че към инкриминирания период подсъдимият С. и св. Т.А. са били служители на РПУ С. и често са осъществявали контрол за предотвратяване на престъпления съвместно, в един екип.

Установи се също, че св. И.К., по прякор „Ч.“ и св. М.С. се занимавали в инкриминирания период  с разпространение на наркотични вещества, а по –конкретно на марихуана. За това заявиха в показанията си свидетелите И.П., М.Х. и Н.Д. , както и в обясненията си подсъдимият С., заявили са в показанията си, приети по реда на чл. 371 ал.1  вр. Чл. 283 от НПК, свидетелите Б.К.,  И. Ч.,  Т.З., Г. В.,  Е. К.,  В. И.,  Р.Й.,  В. М., Х.Й.. А изнесената в тези показания информация се потвърди от резултатити от извършените претърсвания в домовете на двамата, обективирани в съответните протоколи за претърсване и изземване, от които е видно, че и у двамата се намерени наркотични вещества, които е установено да са такива от нарочните заключения на обсъдените експертизи.

 Установи се също, че св. И.К. (Ч.) е официален информатор на полицейския служител св. Т.А.. Това  заявиха в показанията си полицейските служители А. П. и Ц.Д., както и началника на РПУ С., М. Т.. Същият бил заведен като такъв в нарочен регистър към полицейското управление, което се установи от постъпилата по делото справка, приобщена към класифицираните материали по делото.

Съдът кредитира напълно посочените по-горе доказателства и прие, че същите кореспондират помежду си и сочат на единна фактиеска обстановка.

 

В хода на съдебното следствие се очертаха няколко противоречия, които ще бъдат разгледани.

Както беше отбелязано по-горе в настоящите мотиви,  в съдебно заседание св. И.П. заяви, че в същия период често купувал марихуана за лична употреба. На неустановена дата, след като бил закупил марихуана, бил в дома си със св. М.С.. И след като двамата излезли от дома, били спрени за проверка от полицейски патрул, в който били подсъдимия и полицай Ц.Свидетелят сложил топчетата марихуана в устата си, а по време на извършения му от подсъдимия ги изплюл на земята и същите били прибрани от подс. А.С.. След това по случая било образувано наказателно производство, което приключило с осъждането на свидетеля.

Поради налични противоречия и поради обстоятелството, че свидетелят не успя да си спомни някои от фактите, за които му бяха задавани въпроси, бяха прочетени на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал.1 т. 1 и т. 2 от НПК показанията му дадени в хода на досъдебното производство.  В същите свидетелят е заявил, че отново не може да посочи дата на разказаните събития, но е било 2-3- години преди извършения му разпит, който от своя страна се е състоял на 10.11.2017г.

След като му бил извършен разказания обиск от страна на подс. А.С., двамата отишли в дома на свидетеля и там свидетелят показал на обвиняемия още две топчета марихуана. Тогава подсъдимият бил взел едното топче, а другото върнал на свидетеля с думите „това си го остави да имаш да пушиш после“.

          След прочитането им в съдебно заседание свидетелят заяви, че прочетеното е вярно.

          Относно горното съдът прие на първо място, че времето на разказаните събития е било 2-3- години преди 10.11.2017г. и кредитира показанията на свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство в тази им част, пода обстоятелството, че за самата дата е житейски логично спомените му да са били значително по-ясни в момента на разпита.

          Относно установеното противоречие за последващите действия от страна на обвиняемия, съдът счете, че твърдението в показанията на свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство, не бе доказано по несъмнен начин от доказателствата по делото. За това обстоятелство са налични единствено твърденията в този разпит. Само че той бе прочетен на основание ал. 4  на чл. 281 от НПК и при положение, че не бяха събрани по делото никакви доказателства, които да го подркрепят, на основание чл. 281, ал. 8 от НПК съдът не се позова в мотивите си на обсъжданите твърдения, залегнали в разпита на свидетеля дадени в хода на досъдебното производство и кредитира тези, дадени в хода на съдебното следствие.

          Въпреки това следва да бъде отбелязано, че дори в показанията на свидетеля, дадени в хода на ДП не се съдържа никакво противоправно поведение от страна на обв. С. относно повдигнатото му обвиннеи. Действително, свидетелят е заявил, е последният му е върнал едно от намерените топчета марихуана, но с мотива то да остане за свидетеля. А не го е взел, за да го използва за твърдяната от държавното обвинение престъпна цел на твърдяната ОПГ, нито пък е е извършил това със знание, съгласие, или за целите на някаква обща дейност със свидетелите К., С. и Т..

Св. М.С. също участник в горните събития, в съдебно заседание заяви, че с подсъдимия постигнали уговорка свидетелят да го информира за известни му настъпили, или предстоящи престъпления. В изпълнение на тази уговорка свидетелят се обадил на подсъдимия като го информирал, че И.П., по прякор „дебелия“ има марихуана в себе си. подс. А.С.  заедно със свой колега на име Ц. спрели двамата и действително намерили у И.П. 5-6 топчета марихуана. След това количеството наркотици било отнесено от подсъдимия в районното управление, без да бъде върнато каквото и да било количество на когото и да било.

Поради налични противоречия и поради обстоятелството, че свидетелят не успя да си спомни някои от фактите, за които му бяха задавани въпроси, бяха прочетени на основание чл. 281 ал. 1 т.1 и т. 2 от НПК показанията му дадени в хода на досъдебното производство пред съдия.

Едно от тези противоречия бе съдбата на намерените у св. И.П. топчета с марихуана. В показанията си, дадени в хода на ДП пред съдия относно това противоречие свидетелят е заявил, че след като подсъдимият е взел топчетата марихуана от св. И.П., ги е дал на св. М.С. като мотивация и друг път да го информира за известни му престъпления. Нещо повече, свидетелят добавя, че често след това, след като подс. А.С. установи по негов сигнал у някое лице наркотични вещества, давал част от намереното на св. С..

Относно това противоречие съдът кредитира показанията на свидетеля, дадени в хода на съдебното следствие. Причина за това е на първо място, че не бяха събрани по делото доказателства относно истинността на изнесеното връщане от страна на подсъдимия на топчетата, намерени у св. И.П.. Нещо повече, самият св. И.П. е заявил в показанията си в досъдебното производство, че подсъдимият му дал част от намерените у него топчета, за да си ги пуши сам. Тоест, налице е притиворечие между показанията на двамата, присъствали на разказаните събития, а именно свидетелите И.П. и М.С.. А това само по себе си дава основание на съдебния състав да приеме, че и двамата в показанията си от досъдебното производство не са заявили действително настъпилите събития, а нещо неверно.

Относно следващото твърдение на св. М.С., че често подсъдимият му е давал част от намереното наркотично вещество у трети лица по сигнал на свидетеля, съдът отново не даде вяра на показанията на свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство пред съдия. Причина за това е посочената им компрометираност. От друга страна, въпреки че не ги кредитира като достоверни, следва да се отбележи, че свидетелят не заявява при това съвместна дейност на подсъдимия с някой от тримата свидетели св. Т.А., И.К., или М.С.. Тоест, независимо от факта на некредитиране, в същите не се съдържат доказателства за каквато и да било съвместна дейност от страна на подсъдимия с останалите бивши обвиняеми, нито пък такава дейност, която той да би извършил за целите на твърдяната ОПГ, нито пък доказателства за участието му в подобно престъпно сдружение.

Св. А.Х. заяви в съдебно заседание, че помни как са го спирали полицаи и са намирил „трева“ в багажника му, но не помни нищо друго. Заради това бяха прочетени на основание 281 ал.1 т. 2 от НПК показанията му, дадени в хода на досъдебното производство пред съдия. Въпреки, обаче, че бяха прочетени, съдът прие изготвения протокол за това за процесуално негоден. Причина за това е обстоятелството, че показанията си свидетелят е дал пред съдия П.Е., разпитан от следовател С.Р.. А ноторен факт е, че към онзи момент, 2017 година двамата са живеели на съпружески начала и са отглеждали заедно общото си дете, което е факт  и до днес. А това е  дало основание на двамата да направят отвод от проведения разпит. И  при положение, че те не са сторили това, въпреки че са имали законово задължение да го сторят, макар да не се съмнява в професионалните качества и на двамата, настоящият съдебен състав не може да приеме изготвения от тях протокол за разпит на свидетеля за годно доказателствено средство, поради което и не го взе предвид при постановяване на присъдата си.

В показанията си свидетел със защитена самоличност № 269  разказа за въпросната сделка, при която св. А. Х. и лице  с име М. и прякор „К.“са закупили от св. М.С. чувал, за в който по уверение на св. С.  имало марихуана. В същия момент шофьор в автомобила бил св. Н.С.. След като са платили сумата на св. С. и са потеглили с чувала с непроверено съдържание в багажника си, св. А.Х. и Н.С., както и лицето М. „К.“  били спрени от полицейски екип, сред които и подсъдимия. В лицето М. полицаите открили 2 гр. марихуана, които взели. По-късно бил  подсъдимият дал 1 грам от намереното количество на свидетеля Х. като му казал да се почерпи „за лична употреба“. След това задържаните лица от автомобила били откарани в полицейското управление, а на следващия ден станали известно, че същият този М. бил  осъден за притежание на 2-3 грама марихуана.

Относно тази част на показанията на свидетеля № 269 съдът прие следното:

На първо място, по делото беше несъмнено установено, че в процесния чувал не е имало марихуана, а стари дрехи. Това несъмнено бе установено от показанията на св. М. С.. По делото липсват и други доказателства относно това  съдържанието в процесния чувал да е било наркотик, още по-малко именно марихуана.

Отделно от това, свидетелят заяви за върнат 1 грам марихуана. А на следващия ден било станало ясно, че същият този М. е хванат с 2-3 грама марихуана. А при положение, че в момента на задържането му у него са били открити от страна на подсъдимия именно 2 грама и на свидетел с № 269 било станало известно, че е задържан с 2-3 грама, няма как който и да било, включително подсъдимия, да е върнал 1 от тези грамове.

С оглед на изложеното съдът счете, че информацията, изнесена в показанията на свидетел със защитена самоличност с № 269 не бе потвърдена от нито едно от доказателствата по делото. Още повече, в показанията си същият заяви, че не е възприел лично нито едно от разказаните събития, а е придобил информация за тях от неустановени по делото лица.

Горната информация не можа да бъде проверена чрез показанията и на св. Н.С., доколкото след всички положени от съда усилия за откриване  на свидетеля, същият не бе открит. Отделно от това, показанията си същият е дал в хода на досъдебното производство пред орган на досъдебното производство. И доколкото страните не дадоха съгласие за прочитане на тези показания, свидетелят беше заличен като такъв.

Както беше вече отбелязано, в показанията си пред настоящия съдебен състав св. С.Д. заяви, че през м. юли 2015 година пътувал от с. Б. към гр. С. с марихуана в себе си. По пътя го спрели за полицейска проверка подс. С. и св. Т.А.. След като извършили обиск на свидетеля, полицейските служители открили у него 2 гр. марихуана и я взели. След това спрямо свидетеля било образувано наказателно производство, което приключило с осъждането на свидетеля.

На основание чл. 281 ал.1 т.1 от НПК бяха прочетени показанията му, дадени в хода на досъдебното производство пред съдия на основание. Само че съдът не прие за годно доказателствено средство протокола му разпит от досъдебното производство отново поради обстоятелството, че показанията си свидетелят е дал пред съдия П.Е., разпитан от следовател С.Р., което ги компрометира по изложените по-горе причини.

 Поради същата причина съдът прие за негодни доказателствени средства и изготвените протоколи за разпит пред съдия П.Е. в хода на досъдебното производство на свидетелите Г.Д., А.Х. и Н.Т., разпитани от следовател Русева.

В съдебно заседание, поради налично противоречие относно това дали свидетелят Н.Д. е знаел за провеждано разследване срещу св. И.К. (Ч.), бяха прочетени на основание чл. 281 ал. т. 1 и т. 2 от НПК показанията му дадени в хода на досъдебното производство пред съдия.  В същите свидетелят е заявил, че месец преди 09.11.2017г ( когато бил проведен разпита на свидетеля в хода на досъдебното производство), св. Т.А. се обадил на св. Д. и му казал, че някакви хора разследват св. И.К.. Свидетелят Н.Д. предал тази информация на св. И.К. и последният за известно време спрял да продава наркотични вещества.

Относно това обстоятелство съдът кредитира показанията на свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство поради причина, че същите са логични и непротиворечиви и са дадени в момент, значително по-близък до инкриминания и е житейски логично тогава свидетелят да е имал значително по-ясни спомени за разказаните събития.

В показанията си свидетелите И.П., служител към Д“Вътрешна сигурност“ към ТС БОП В.Т.и К.К.,*** заявиха за некоректни действия от страна на подсъдимия при отношенията му с лица, разпространяващи наркотични вещества. Само че и двамата свидетели заявиха, че не да придобили тази информация лично, а основно чрез използване на СРС. А доколкото ВДС, получени въз основа на тази експлоатация, са приложени по делото, показанията на тези двама свидетели относно същите обстоятелства не могат да бъдат ползвани като доказателствен източник.

А в самите От приложените ВДС,  получени въз основа на експлоатиране на СРС, информация за подсъдимия А.С. се съдържат в томове 20 и 21 от разсекретените материали по делото. В том 20 се съдържат разговори, в които подсъдимият разговаря с неизвестни лица за коли и намиране на автомобилни части, както и за цигари. От всички разговори, единствено в  два от разговорите  се споменават изобщо наркотици. Един от тези разговори  е № 3 в Том 20, в който подсъдимият А.С. единствено казва на лицето, с което говори, да разпита някого за наркотиците. Следващият разговор който е с различно съдържание от търсене на автомобили, е разговор номер 21 в същия том 20. В него се говори за засечено нещо и затова, че колегите не могат да хванат мулето. В останалата част на разговора двамата разговарят за непридобити по законен ред  свидетелства за управление на МПС.

          Разговорите в следващия том 21 са всъщност записани беседи между подсъдимия и други две неизвестни лица, които беседи  са извършени не само че извън инкриминирания период, но явно след започване на настоящото досъдебно производство. При всички разговори тримата разговарящи обсъждат обстоятелства относно вече образуваното досъдебно производство,  относно тяхното поведение и какви мерки биха могли да очакват да бъдат предприети спрямо тях. Отново в тези разговори не се съдържа някаква информация, която да би могла да бъде приета като един вид признание от страна на подсъдимия за участието му в твърдяната ОПГ, или пък да бъде приета като информация във връзка с фактите по обвинението. Въпреки че  дори да имаше, разбира се, това не би могло да бъде ползвано като доказателства по делото.

В обясненията на подсъдимия бяха установени противоречия, които по преценка на съдебния състав са несъществени и не се отразяват на приетата от съда фактическа обстановка. А в целостта си същите корепспондират с кредитираните по делото свидетелски показания и изнесената в тях информация напълно съответства на приетата по делото фактическа обстановка.

 

          ОТ ПРАВНА СТРАНА

         

          При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране на нови доказателства,   Съдът зае  становище, че обвинението, повдигнато на подсъдимия за извършено престъпление по чл.  321 ал. 3 вр. с ал. 2 от НК не е доказано.

          От обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно това подс. за времето от неустановена дата в началото на 2015 г. до 08.11.2017 г. на територията на гр.С., обл. В.Т.да е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано престъпления по чл. 354а, ал 1 и ал.2 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, в която да са участвали Т.А.А., ЕГН - **********, И.К.К., ЕГН **********, М.С.С., С.М., ЕГН:**********, ЛНЧ **********.

          Престъпното деяние по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 и 2 е уредено в глава десета от особената част на НК и е част от системата престъпления против реда и общественото спокойствие. Непосредствен обект на посегателство са обществените отношения, които гарантират нормалното функциониране на законовия ред в обществото и осигуряват спокойствието на неговите членове. Именно такова посегателство, като формирането и съществуването на организирана престъпна група, представлява противоправно поведение, застрашаващо очертаните обществени отношения.

За да се установи наличие на някоя от формите на изпълнително деяние на престъплението, в конкретния случай участие в организирана престъпна група, следва да се анализират отношенията между привлечените към наказателна отговорност лица и да се установи наличието на съставомерните белези, предвидени в легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 20 от НК.

Съобразно посочената норма, „организирана престъпна група“ представлява  структурирано трайно сдружение на три или повече лица, с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години. Сдружението се приема да е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.

Основна характеристика на „организираната престъпна група“ е наличието на количествен критерий по отношение на участниците в нея. Субектите на това престъпление трябва да са поне трима, като няма пречка броят им да е по-голям. За съставомерността на деянието по чл. 321, ал.1 НК не е необходимо всички участници в групата да се познават и да осъществяват пряк контакт помежду си. Но абсолютно необходимо положително условие за ангажиране на наказателната отговорност, на който и да е от участниците в групата, е извършителят да съзнава принадлежността си към престъпното сдружение и да знае, че членовете й действат синхронизирано. Решението за осъществяването на инкриминираната дейност трябва да е било взето на базата на информиран избор, като не е необходимо лицето да е напълно наясно със структурата и организационните връзки между членовете й.

          Съществен елемент на организираната престъпна група е изискването тя да представлява трайно структурирано сдружение с предварително дефинирана цел. Изискването за трайност на сдружението се определя преди всичко от характера и съдържанието на изградените взаимоотношения между неговите членове.

          Анализът на състава на престъплението по чл. 321, ал. 1 от НК налага извод, че то e формално по своя характер. Същото е продължено, като извършването му се осъществява чрез действие – изразяващо се в съгласуване на волите, ръководство или организиране на членовете на престъпната група и изпълването на останалите посочени в чл. 93, т. 20 от НК съставомерни признаци и бездействие – изразяващо се в съществуването на групата и подготовката на вторичната престъпна дейност.

          Конкретно формата на изпълнително деяние   „членуване“, за което са налице повдигнати обвинения спрямо подсъдимия, се изразява в членуване в организираната престъпна група и се осъществява чрез извършване на определени активни действия, чрез които субектът на престъплението се обвързва в трайни фактически взаимоотношения с останалите членове на групата.

          След всичко изложено настоящият съдебен състав намери, че в настоящия казус не е налице нито един от изброените критериите и по делото не се събраха доказателства не само относно участието на подсъдимия С. в твърдяната от СП ОПГ, но и за съществуването на подобна ОПГ изобщо.

Несъмнено по делото бе устаневено единствено, че св. И.К. е официален информатор на полицейския служител, св. Т.А.. Това се установи от показанията на полицейските служители А. П., Ц.Д.,***, М.Т.. Същият бил заведен като такъв в нарочен регистър към полицейското управление, което се установи от изпратената от полицейското управление справка.

Действително, налице са показанията на свидетели, от които може да се направи обосновано предположение, че в определени случаи св. Т.А. е превишавал служебните си задължения и е влизал в незоконово регламентирани отношения със св. И.К.. Само че по никакъв начин не се установи в тези техни отношения да са участвали нито подсъдимия, нито пък св. М.С.. Тоест, дори не може да се предположи наличие на сдружение на три лица. А доколкото количественият критерий е напълно задължителен за съществуване на престърпението по чл. 321, ал.3 вр. ал. 2 от НК, само на това основание може да се направи извод за липса на доказателства относно повдигнатото на подсъдимия престъпление. А дори да се продължат разсъжденията и да се изследва наличие на престъпление оп чл. 321 ал. 6 от НПК, или друг член от кодекса, извършено от св. Т.А. и св. И.К., то това няма никакво отношение към подсъдимия, доколкото по делото не се събра нито едно доказателство относно участието му в каквото и да е престъпно деяние нито сам, още по-малко в съдружие с посечените свидетели, или пък св. М.С..

          От доказателствата по делото не можа да се установи каквото и да било съставомерно обстоятелство на престъплението по чл. 321, ал.3 вр. ал. 2 от НК, особено такова, извършено от страна на подсъдимия С.. По делото не беше установено по никакъв начин не само обединяване на престъпни действия на подсъдимите под общата воля на организирано сдружение. Не можа да се установи каквито и да било общи деяния, нито пък самостоятелно извършени от подс. А.С.. 

          Както бе обсъдено вече по-горе в настоящите мотиви, единствена индиция за някакво неадекватно поведение от страна на подсъдимия А.С. се съдържат в показанията на св. И.П., дадени в хода но досъдебното производство пред орган на досъдебното производство. В същите той е заявил че след като му бил извършен обсъдения  обиск от страна на обв. А.С., двамата отишли в дома на свидетеля и там свидетелят показал на обвиняемия още две топчета марихуана. Тогава обвиняемият бил взел едното топче,  а другото върнал на свидетеля с думите „това си го остави да имаш да пушиш после“. На първо място дори в тези показания свидетелят е заявил, че отново не може да посочи дата на разказаните събития, но е било 2-3- години преди извършения му разпит, който от своя страна се е състоял на 10.11.2017г. Тоест, дори не може да се приеме за несъмнено установе периода на разказаните от свидетеля събития. А при това положение не може да се направи категоричен извод, че той разказва събития, случили се именно в инкриминирания период на настоящото наказателно производство.

Отделно от това, съдът счете, че твърдението в показанията на свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство не бе доказано по несъмнен начин от доказателствата по делото. Причина за това е  обстоятелството, че за подобно твърдение са налични единствено твърденията в този разпит. Само че той бе прочетен на основание ал. 4  на чл. 281 от НПК и при положение, че не бяха събрани по делото никакви доказателства, които да го подркрепят, на основание чл. 281, ал. 8 от НПК съдът не се позова в мотивите си на обсъжданите твърдения, залегнали в разпита на свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство и кредитира тези, дадени в хода на съдебното следствие.

          Въпреки това следва да бъде отбелязано, че дори в показанията на свидетеля, дадени в хода на ДП не се съдържа никакво противоправно поведение от страна на обв. С. относно повдигнатото му обвиннеи. Действително, свидетелят е заявил, че последният му е върнал едно от намерените топчета марихуана, но с мотива то да остане за свидетеля. А не твърди да го е взел, за да го използва за твърдяната от държавното обвинение престъпна цел на твърдяната ОПГ, нито пък е е извършил това със знание, съгласие, или за целите на някаква обща дейност със свидетелите К., С. и Т..

Св. М.С., също участник в горните събития, в съдебно заседание заяви, че с подсъдимия постигнали уговорка свидетелят да го информира за известни му настъпили, или предстоящи престъпления. В изпълнение на тази уговорка свидетелят се обадил на подсъдимия като го информирал, че И.П., по прякор „дебелия“ има марихуана в себе си. подс. А.С.  заедно със свой колега на име Ц. спрели двамата и действително намерили у И.П. 5-6 топчета марихуана. След това количеството наркотици било отнесено от подсъдимия в районното управление, без да бъде върнато каквото и да било количество на когото и да било.

Поради налични противоречия и поради обстоятелството, че свидетелят не успя да си спомни някои от фактите, за които му бяха задавани въпроси, бяха прочетени на основание чл. 281 ал. 1 т.1 и т. 2 от НПК показанията му дадени в хода на досъдебното производство пред съдия.

Едно от тези противоречия бе съдбата на намерените у св. И.П. топчета с марихуана. В показанията си, дадени в хода на ДП пред съдия относно това противорачие свидетелят е заявил, че след като подсъдимият е взел топчетата марихуана от св. И.П., ги е дал на св. М.С. като мотивация и друг път да го информира за известни му престъпления. Нещо повече, свидетелят добавя, че често след това, след като подс. А.С. установи по негов сигнал у някое лице наркотични вещества, давал част от намереното на св. М.С..

Както вече беше отбелязано, относно това противоречие съдът кредитира показанията на свидетеля, дадени в хода на съдебното следствие. Причина за това е на първо място, че не бяха събрани по делото доказателства относно истинността на изнесеното връщане от страна на подсъдимия на топчетата, намерени у св. И.П.. Нещо повече, самият св. И.П. е заявил в показанията си в досъдебното производство, че подсъдимият му дал част от намерените у него топчета, за да си ги пуши сам. Тоест, налице е притиворечие между показанията на двамата, присъствали на разказаните събития, а именно свидетелите И.П. и М.С.. А това само по себе си дава основание на съдебния състав да приеме, че и двамата в показанията си от досъдебното производство не са заявили действително настъпилите събития, а нещо неверно.

Относно следващото твърдение на св. М.С., че често подсъдимият му е давал част от намереното наркотично вещество у трети лица по сигнал на свидетеля, съдът отново не даде вяра на показанията на свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство пред съдия. Причина за това е посочената им компрометираност. От друга страна, въпреки че не ги кредитира като достоверни, следва да се отбележи, че свидетелят не заявява при това съвместна дейност на подсъдимия с някой от тримата свидетели Т.А., И.К., или М.С.. Тоест, независимо от факта на некредитиране, в същите не се съдържат доказателства за каквато и да било съвместна дейност от страна на подсъдимия с останалите бивши обвиняеми, нито пък такава дейност, която той да би извършил за целите на твърдяната ОПГ, нито пък доказателства за участието му в подобно престъпно сдружение.

Съдът не намери доказателства за престъпна дейност от страна на подсъдимия и в показанията на свидетелят А.Х., дадени в хода на досъдебното производство пред съдия, прочетени на основание 281 ал.1 т. 2 от НПК показанията му, поради обстоятелството, че съдът прие за негодно доказателствено средство тези показания.

На следващо място в показанията си свидетел със защитена самоличост с № 269 заяви знание относно сделка,  извършена, при която св. А. Х. и лице  с име М. и прякор „К.“са закупили от св. М.С. чувал, за в който по уверение на св. С.  имало марихуана. В същия момент шофьор в автомобила бил св. Н.С.. След като са платили сумата на св. С. и са потеглили с чувала с непроверено съдържание в багажника си, св. А.Х. и Н.С., както и лицето М. „К.“  били спрени от полицейски екип, сред които и подсъдимия. В лицето М. полицаите открили 2 гр. марихуана, които взели. А по-късно бил  подсъдимият дал 1 грам от намереното количество на свидетеля Х. като му казал да се почерпи „за лична употреба“.

Само че, както вече беше отбелязано, свидетелят № 269 заяви, че не е взъприел нищо от разказаното от него, а всичко на него му било разказано от неизвестни за съда лица. А обстоятелството, че тези лица останаха неизвестни за съда, го постави в обективна невъзможност да провери разказаната от свидетеля информация чрез сравнение с евентуалните първоизточници.

Отделно от това и свидетелят  говори за върнат 1 грам марихуана. А по делото беше установено, че   у М. са намарени 2 гр марихуана. А на следващия ден, според показанията на свидетел №269 било станало ясно, че същият този М. е хванат с 2-3 грама марихуана. А при положеие, че в момента на задържането му у него са били открити от страна на обвиняемия именно 2 грама и а същия било станало известно, че е задържан с 2-3 грама, няма как който и да било, включително подсъдимия, да е върнал 1 от тези грамове.

Както вече беше отбелязано, горната информация не можа да бъде проверена и чрез показанията на св. Н.С., поради обстоятелството, че същият бе заличен.

 Съдът не намери доказателства за каквато и да било престъпна дейност от страна на обв. С. и в останалата част от показанията на свидетел със защитена самоличност с № 269, доколкото изнесената в тях информация не намери подкрепа в нито едно от събраните по делото доказателства. В същите свидетелят заяви за няколко известни му случаи, при които подсъдимият бил връщал част от намереното наркотично вещество. За нито един от тях, обаче, той не посочи дата, или каквото и да било конкретно обстоятелство. Нещо повече, категорично заяви, че за всеки от разказаните от него случаи е придобил информация от разкази на непосочени от него лица и нито едно от разказаните събития не е възприел лично. А при положение, че свидетелетя не само не разказа за лични възприятия, а дори не посочи лицата, от които ги е придобил, съдът бе оставен в обективна невъзможност да провери верността на твърдяното чрез сравнение с евентуалните първоизточници. Всичко това, съобразено с обстоятелството, че непотвърдената информация бе дадена от свидетел със защитена самоличност, даде основание на съда да не се позове в мотивите си на неговите показания.

  С оглед на изложеното съдът счете, че информацията, изнесена в показанията на свидетел със защитена самоличност с № 269 не бе потвърдена от нито едно от доказателствата по делото.

          Допълнителен довод за липса на твръдяното престъпно сдружение съдът намери и в показанията на св. Н.Д.. Същият, в показанията си, дадени дадени в хода на досъдебното производство пред съдия, кредитирани от настоящия съдебен състав, е заявил, че месец преди разпита му, проведен на 09.11.2017г. св. Т.А. му се обадил и му казал, че някакви хора разследват св. И.К. (Ч.). В резултат на това св. Д. предупредил св. К. и поседнитя спрял да продава наркотици за известно време.

На първо място,  по делото се устаноиха близки отношения между свидетелите св. Т.А. и св. И.К. (Ч.), заради което по-логично би било двамата да се предупреждават един друг за узната опасност, а не да ползват посредник. На следващо място, в случай, че св. Т.А. и св. И.К. са имали трайни отношения, насочени към действията, описани в обвинителния акт, то двамата биха били мотивирани да се пазята един друг и да си съобщават за известни им опасности. При това положение св. Т.А. не би търсил посредничеството на трето лице, за да предупреди евентуалния си партньор в престъпно сдружение.

Отделно от това, отново става въпрос за отношения между трети за подсъдимия С. лица.

Доколкото показанията на служителите на БОП ТД В.Т., свидетелите И.П. и К.К. основно пресъздават данни, получени чрез използване на СРС, а ВДС въз основа насъщото използване са приложени по делото, съдът не прие и тези доказателства като годен източник на зоказателства за каквато и да била незаконна дейност от страна на подсъдимия. Такива данни не се установиха и в съмите ВДС, получени въз основа на експлоатиране на СРС.

Съдът счете, че данни за престъпна дейност от страна на подсъдимия не се съдържат и в показанията на свидетелите А.Х., Н.Т., С. Д. и Г.Д., дадени пред съдия в хода на досъдебното производство порази причина, че прие същите протоколи за негодно доказателствено средство.

 

          От всичко изложено Съдът счете, че горното престъпление не е доказано както от обективна, така и от субективна страна, поради което и на основание чл. 304 от НПК призна подс. А.С. за невинен като го  оправда изцяло по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. чл. 321, ал.3 вр. ал. 2 от НК.

 

          По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

 

           

 

 

 

 

                                                              СЪДИЯ: