Решение по дело №644/2019 на Апелативен съд - Пловдив

          Р Е Ш Е Н И Е  № 103

        гр.Пловдив, 21.07.2020г.

           

В ИМЕТО НА НАРОДА

      

Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав                      

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ГАТОВ   

                                                                                                                  МИЛЕНА РАНГЕЛОВА               

 

 

        

при секретаря Мариана Апостолова и прокурора Марина Белчева, като разгледа докладваното от съдия Буюклиева  ВНОХД № 644 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 32/10.09.2019г., постановена по НОХД № 475/2018г. по описа на Окръжен съд гр.С.З., подсъдимите са признати за виновни в извършване на следните престъпления и осъдени както следва:

подсъдимият Г.Х.Г.

1. в това, че в периода 03.09.2014г. - 17.09.2014г.  в гр. С. З., като подбудител и помагач в съучастие с неустановено лице и с Д.И.Г. като извършител, подбудил и подпомогнал Д.И.Г. в качеството му на собственик, управител и представляващ „***“ ЕООД, ЕИК ***със седалище гр.С. З., да получи, държи и направи опит да използва парични средства от 986 620  евро с левова равностойност 1 929 660,99 лева, за които към момента на получаването им /към дата 15.09.2014г./ предполагал, че са придобити чрез тежко умишлено престъпление, което не попада в наказателната юрисдикция на Република Б.- извършена измама в Кралство Б. с пострадал търговско дружество „***.“ SA, дан. № *** със седалище гр. Б., Кралство Б., за което е образувано досъдебно производство/досие № 2014/094, преписка № 20.L2.44574/14 на съдебен следовател – Б., Съдебна служба - Район Б. за престъпление по чл.496 от Наказателния кодекс на Кралство Б., като средствата са в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.253, ал.7 вр. ал.5 вр. ал.4 вр. ал.2, пр.2, 3 и 4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК и чл.54 от НК е осъден на десет години и шест месеца лишаване от свобода, които съгласно чл.57, ал.1, т.2, „б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим, и глоба в размер на 20 600 /двадесет хиляди и шестстотин/ лева;

2. в това, че в периода 16.09.2014г. - 17.09.2014г. в гр.С.З., като извършител, в съучастие с Д.И.Г. като извършител и неустановено лице, съставил  неистински частен документ - Договор № *** от 01.09.2014г. със страни: доставчик „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр.С. З., Република Б., представлявано от Д.И.Г., и купувач търговско дружество  „*** ,  дан. № *** със седалище в гр.Б., Б., представлявано от Б. Д., с предмет доставка на влекачи с ремаркета и хладилни контейнери на обща стойност 2 960 000 евро, и на 17.09.2014г. Д.И.Г. го употребил чрез представяне на заверено копие от същия пред кредитна институция - банка „***“ АД гр.С. З., офис 1, за да докаже, че съществува правно отношение между „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище в Република Б., гр.С.З. и ***, дан. № *** със седалище в Б., по силата на което получените на 16.09.2014г. 986 620 /деветстотин осемдесет и шест хиляди шестстотин и двадесет/ евро по  банковата сметка на „***“ ЕООД, ЕИК ***  в „***” АД  - IBAN***, представляват авансово плащане съгласно т.3.2 и т.5 от представения неистински договор, поради което и на основание чл.309, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК е осъден на една година и три месеца лишаване от свобода, които съгласно чл.57, ал.1, т.2, „б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим;

3. в това, че на 17.09.2014г. в гр.С. З., като извършител, в съучастие с неустановено лице, съставил неистински официален документ - нотариална заверка с рег. №*** от 16.09.2014г.  на нотариус Х. К. с рег. № 081 на Нотариалната камара, район на действие Районен съд гр.Х., за нотариално удостоверяване на  подписите на  Договор № *** от 01.09.2014г. със страни: „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр.С. З., Република Б., представлявано от Д.И.Г., и търговско дружество  ***,  дан. № *** със седалище в Б., представлявано от Б. Д., с цел да бъде използван от Д.И.Г. чрез представяне на заверено копие от същия пред кредитна институция - банка „***“ АД, гр.С. З., офис 1, поради което и на основание чл.308, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК е осъден на една година и седем месеца лишаване от свобода, което наказание съгласно чл.57, ал.1, т.2, „б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Г.Г. е определено едно общо най-тежко наказание измежду горните наказания в размер на десет години и шест месеца лишаване от свобода, които съгласно чл.57, ал.1, т.2, „б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим, и глоба в размер на 20 600 /двадесет хиляди и шестстотин/ лева.

На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено подсъдимият Г.Г. да  изтърпи отделно отложеното наказание от две години и десет месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим, постановено по НОХД № 326/2012 г. по описа на Окръжен съд гр.С. З..

Според чл.59, ал.2 вр. ал.1 от определеното общо наказание са приспаднати три дни - задържането за 72 часа.

подсъдимият Д.И.Г.

1. в това, че в периода 03.09.2014г. - 17.09.2014г. в гр.С. З., като извършител, в съучастие с Г.Х.Г. - подбудител и помагач, в качеството си на собственик, управител и представляващ „***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище гр.С. З., получил, държал и направил опит да използва парични средства - 986 620 евро с левова равностойност 1 929 660,99 лева /към дата 15.09.2014г./, за които към момента на получаването им предполагал, че са придобити чрез тежко умишлено престъпление, което не попада в наказателната юрисдикция на Република Б. - извършена измама в Кралство Б. с пострадал търговско дружество ***, дан. № ***със седалище гр.Б., Кралство Б., за което е образувано досъдебно производство/досие № 2014/094, преписка № 20.L2.44574/14 на съдебен следовател – Б., Съдебна служба - Район Б. за престъпление по чл.496 от Наказателния кодекс на Кралство Б., като средствата са в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.253, ал.7 вр. ал.5 вр. ал.4  вр. ал.2, пр.2, 3 и 4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК е осъден на пет години и шест месеца лишаване от свобода, които съгласно чл.57, ал.1, т.2, „б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим, и глоба в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева;

2. в това, че в периода 16.09.2014г. - 17.09.2014г. в гр.С. З., като извършител, в съучастие с Г.Х.Г. като извършител и неустановено лице, съставил  неистински частен документ - Договор № *** от 01.09.2014г. със страни: доставчик „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище в гр.С. З., Република Б., представлявано от Д.И.Г., и купувач търговско дружество  ***, дан. № *** със седалище в гр.Б., Кралство Б., представлявано от Б. Д., с предмет доставка на влекачи с ремаркета и хладилни контейнери на обща стойност 2 960 000 евро, и на 17.09.2014г. го употребил чрез представяне на заверено копие от същия пред кредитна институция - банка „***“ АД гр.С. З., офис 1, за да докаже, че съществува правно отношение между „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр.С. З. и ***,  дан. № *** със седалище в гр.Б., Б., по силата на което получените на 16.09.2014г. парични средства 986 620  евро по  банковата сметка на „***“ ЕООД, ЕИК ***  в „***” АД - IBAN***, представляват авансово плащане съгласно т.3.2 и т.5 от представения неистински договор, поради което и на основание чл.309, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, които съгласно чл.57, ал.1, т.2, „б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим;

3. в това, че на 17.09.2014г. в гр.С. З. съзнателно се е ползвал от неистински официален документ - нотариална заверка с рег. № 2947 от 16.09.2014г. на нотариус Х. К. с рег.№ 081 на Нотариалната камара, район на действие Районен съд гр.Х., за нотариално удостоверяване на  подписите на  Договор № *** от 01.09.2014г. със страни „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр.С. З., Република Б., представлявано от Д.И.Г., и търговско дружество ***, дан. № *** със седалище в Б., представлявано от Б. Д., чрез представяне на заверено копие от същия пред кредитна институция - банка „***“ АД гр.С. З., офис 1, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК  и чл.54 от НК е осъден на девет месеца лишаване от свобода, които съгласно чл.57, ал.1, т.2, „б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Д.  Г. е определено едно общо най-тежко наказание измежду горните наказания в размер на пет години и шест месеца лишаване от свобода, които съгласно чл.57, ал.1, т.2, „б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим, и глоба в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.

На основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК му е определено едно общо най-тежко наказание по НОХД № 306/2016г. на ОС гр.С.З., НОХД № 2284/2016г. на РС гр.С.З., НОХД № 239/2016г. на РС гр.Н. З., НОХД № 494/2016 г. на РС гр.Н. З. и по НОХД № 475/2018г. по описа на Окръжен съд гр.С. З. в размер на пет години и шест месеца лишаване от свобода, които съгласно чл.57, ал.1, т.2, „б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим,  и глоба в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.

По силата на чл.25, ал.2  вр. ал.1 от НК е приспаднато от определеното общо най-тежко наказание пет години и шест месеца лишаване от свобода, изтърпяното до момента по ЧНД № 3912/2018г. на РС гр.Н. З., по което са групирани с определяне на общо наказание наказанията по НОХД № 306/2016г. на ОС гр.С.З., НОХД № 2284/2016г. на РС гр.С.З., НОХД № 239/2016г. на РС гр.Н. З., НОХД № 494/2016 г. на РС гр.Н. З..

Според чл.59, ал.2 вр. ал.1 от определеното общо наказание са приспаднати три дни - задържането за 72 часа.

Първоинстанционният съд е взел отношение относно веществените доказателства.

Присъдата на Окръжен съд гр.С. З. се обжалва от подсъдимия Г.Г. и неговите защитници адв.Н.Н. и адв.С.В., като неправилна, незаконосъобразна, необоснована, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и закона. Прави се искане за нейната отмяна и в алтернатива постановяване на оправдателна присъда или връщане на делото за ново разглеждане на прокурора, или връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Иска се и изменението й, с преквалифициране на деянието по чл.253а, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.П. изразява становище, че жалбите, като неоснователни, следва да се оставят без уважение, а присъдата, като законосъобразна  и обоснована, да се потвърди.

Подсъдимият Г.Г. и неговите защитници поддържат жалбите и изложените в тях съображения. Правят искане и за прекратяване на наказателното  производство.

Подсъдимият Д.Г. не се присъедини към жалбата на подсъдимия Г.Г.. Защитникът му пледира за потвърждаване на присъдата на първоинстанционния съд  по отношение на неговя подзащитен.

Подсъдимият Г.Г., в последната си дума, моли за обективно, пълно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото.

 Подсъдимият Д.Г., в последната си дума, сочи, че е доволен от атакувания съдебен акт.

Пловдивският  апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбите и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБИТЕ са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни в процеса. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимите Д.Г. и Г. *** и се познават. Поддържали приятелски отношения. И двамата са осъждани за престъпления от общ характер. През 2012г., след като излязъл от затвора, подсъдимият Д.Г. за кратко време бил в строителството, на работа, осигурена му от подсъдимия Г.Г.. По-късно двамата загубили връзка помежду си до лятото на 2014г.

През лятото на 2014г. с подсъдимия Г.Г. се свързал негов познат - неустановено в хода на наказателното  производство  лице /„И.“/, който му предложил да създаде мрежа от търговски дружества /фирми/, които да открият банкови сметки, по които да преминат големи парични потоци. За тази дейност подсъдимият Г.Г. щял да получи възнаграждение от 20 000 лева /виж показанията на свидетеля Н.Н./. Подсъдимият Г.Г. се заинтригувал от предложението и се съгласил да участва в схемата, намислена от неустановеното лице. 

На 09.07.2014г., в изпълнение на замисъла за откриване на търговски дружества, свидетелят М. А. регистрирал с помощта на подсъдимия Г.Г. търговско дружество - „***“ ЕООД, вписано в търговския регистър на 15.07.2014г. Предния ден, на 08.07.2014г. в 13,53 часа, свидетелят А. платил по банков път  в „***“ АД, клон С. З., бул.„*** №**, такса на търговския регистър за учредяване на ЕООД по електронен път, а в 13,55 часа такса за издаване на удостоверение за вписаните по отношение на „***“ ЕООД обстоятелства. Касовите документи останали у подсъдимия Г.Г.. На същата дата в 16,45 часа в „***“, клон С. З., свидетелят А. внесъл сумата от 10 лева, представляваща уставен капитал на учреденото дружество.

Същия ден и по същото време свидетелят И. А., познат на подсъдимия Г.Г., учредил еднолично търговско дружество - „***“ ЕООД. На 08.07.2014г. в горния банков клон на „***“ АД, само две минути след свидетеля А., в 13,57 часа свидетелят А. платил по банков път такса на търговския регистър за учредяване на ЕООД по електронен път, както и такса за издаване на удостоверение за вписаните по отношение на „***“ ЕООД обстоятелства /в 13,58 часа/. Касовите документи отново останали в подсъдимия Г.Г.. На тази дата свидетелят А. внесъл също в „***“ сумата от 10 лева, представляваща уставен капитал на учреденото дружество.

След регистрацията на „***“ ЕООД, на 17.07.2014г. свидетелят А. открил банкова сметка *** - разплащателна сметка в евро в търговска банка „***“ гр.В. и договор за интернет банкиране. Месец по-късно, на 22.08.2014г. разкрил и разплащателна сметка в щатски долари в „***“, клон В., по която имало услуги и за уеб банкиране. Същия ден открил и разплащателна сметка в евро в „***“ ЕАД, клон В..

С протокол за доброволно предаване от 17.09.2014г. подсъдимият Г.Г. е предал намиращите се в него искания от 09.09.2014г. до „***“ ЕАД, клон С. З., от името на „***“ ЕООД за електронно известяване от страна на банката за движение по сметка на „***“ ЕООД с номер *** - за входящи преводи, документи за платени такси - уставен капитал, за вписване в търговския регистър и издаване на удостоверение на „***“ ЕООД, учредителен акт - неподписан, в който в т.1-3 е посочено търговско дружество „***“ ЕООД, като за учредител на същото е вписан И. Е. К., а документът е под „шапката“ на „***“ ЕООД.

На 18.08.2014г. свидетелят И. К. учредил търговско дружество - „***“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител бил той. Дружеството било вписано в Търговския регистър на 21.08.2014г. Таксата за регистрация била внесена на 18.08.2014г. от бащата на подсъдимия Г.Г. – Х. Г.. Непосредствено след това била платена такса за издаване на удостоверение за актуално състояние. На 28.08.2014г. Агенцията по вписванията издала исканото удостоверение за актуално състояние. Същото се намирало у подсъдимия Г.Г., в когото са намерени и подписаните от свидетеля К. учредителен акт и учредителен протокол на „***“ ЕООД, ведно с оригиналните касови документи за платените такси на Агенцията по вписванията.

На 17.09.2014г. подсъдимият Г.Г. предал доброволно оригиналните документи относно регистрацията и на друго търговско дружество - „***“ ЕООД, учредено на 18.08.2014г. Таксите за вписване и за издаване на удостоверение за актуално състояние били внесени от баща му Х. Г.. На 28.08.2014г. Агенцията по вписванията издала исканото удостоверение за актуално състояние и вписани обстоятелства за „***“ ЕООД. Тези документи, както и учредителен акт и учредителен протокол на дружеството, оригинални касови документи за платени такси на Агенцията по вписванията, Търговски регистър, се намирали в подсъдимия Г.Г..

На 17.09.2014г., когато е задържан, в подсъдимия Г.Г. се намирали договор за откриване на разплащателна сметка в евро в „***“ на „***“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала баща му Х. Г., както и придружаващите договора документи.

През месец юли 2014г. свидетелят В. Н., приятел на подсъдимия Г.Г., решил да регистрира второ ЕООД, след регистрираното на 06.06.2014г. дружество. Учредяването му станало с помощта на подсъдимия Г.Г.. На 11.07.2014г. свидетелят Н. регистрирал „***“ ЕООД. На същата дата открил банкова сметка *** „***” АД. На 26.08.2014г., придружен от подсъдимия Г.Г., свидетелят Н. открил разплащателна сметка в евро на „***“ ЕООД в „***“, клон С. З., с  IBAN ***, като договорил и услуга за уеб банкиране. За ползване на услугата активно интернет банкиране „***“ предоставила на свидетеля Н., като управител и собственик на капитала на дружеството, токен устройство /банкиране по електронен път от всеки компютър чрез интернет/ и парола за достъп до сметката на ЕООД. 

В края на месец август 2014г. подсъдимите Д.Г. и Г.Г. се срещнали случайно в централната част на гр.С. З.. По това време подсъдимият Д.Г. не работел и не разполагал с достатъчно парични средства. При проведения разговор между тях, подсъдимият Д.Г. споделил, че финансовото му положение е тежко, тъй като нямал пари, а и нямало изгледи в близко бъдеще да се сдобие с такива. Възползвайки се от финансовото му затруднение, подсъдимият Г.Г. му предложил лесен начин за осигуряване на пари. Обяснил му, че с негова помощ могат да регистрират търговско дружество, на което да се открие банкова сметка, ***, с които обаче подсъдимият Д.Г. следвало да се разпорежда по указан от приятеля му начин. За тази услуга /дейност/ подсъдимият Д.Г. щял да получи на първо време сумата от 5 000 лева, а впоследствие и допълнителни парични средства. Подсъдимият Д.Г. се съгласил с готовност. Във връзка с договореното подсъдимият Г.Г. му предал мобилен телефон „Сименс“, с ИМЕИ ***, с поставена СИМ карта на „***“ „be-connect“ със сериен № *** /иззети с протокол за обиск и изземване/, за да имат постоянна връзка.

Няколко дни след 26.08.2014г., когато открил разплащателната сметка в евро и услуга за уеб банкиране на „***“ ЕООД в „***“, свидетелят Н. решил, че това дружество му е излишно, тъй като идеите за разширяване на бизнеса не можели да се реализират. Споделил с приятели в присъствието на подсъдимия  Г.Г., че желае да продаде ЕООД. Подсъдимият Г.Г. преценил, че преминаването на парични суми може да се организира през сметките на контролирано от него търговско дружество, още повече, че същото било договорило услуги за уеб банкиране с банка и притежавало токен устройство и пароли за достъп до сметките. Решил, че е удачно „***“ ЕООД да се прехвърли от свидетеля  Н. на подсъдимия Д.Г., който вече бил заявил готовност да регистрира или придобие търговско дружество, по сметките на което да постъпват парични суми.

Подсъдимият Г.Г. незабавно организирал прехвърлянето на дружествените дялове на ЕООД от свидетеля Н. на подсъдимия Д.Г.. След съставяне на необходимите документи и организиране на нотариалната заверка на подписите на съответните документи, уговорили датата 03.09.2014г. за сключване на сделката пред нотариус.

На 02.09.2014г. подсъдимият Г.Г. се обадил на подсъдимия  Д.Г. по телефона, с който предварително го бил снабдил, и му предал, че на следващия ден, 03.09.2014г., следва да се срещнат и да отидат до кантората на нотариус Д. Г. в гр.С. З..

На 03.09.2014г. подсъдимият Д.Г. отишъл до нотариалната кантора, която се намирала в близост до *** основно училище в гр.С. З., срещнал се със свидетеля Н. и подписали съответните документи - договор за прехвърляне на дружествени дялове на „***“ ЕООД, съгласно който  дружествените дялове на дружеството станали собственост на подсъдимия Д.Г..  След извършената нотариална заверка на подписите, на 03.09.2014г. подсъдимият Д.Г. станал едноличен собственик на капитала и управител на „***“ ЕООД. Тези обстоятелства били вписани в Търговския регистър на 06.09.2014г.

Въпреки промяната в собствеността, свидетелят Н. не  предал на подсъдимия  Д.Г. предоставените от „***“ токен устройство и пароли във връзка с активното интернет банкиране на „***“ ЕООД. Вместо това ги дал на подсъдимия Г.Г.. Последният ги предоставил на неразкритото при разследването лице, т.нар.„И.“, чийто план изпълнявал. Още на 03.09.2014г. в 21,33 часа токен устройството било активирано, като се влязло в сметката на „***“ ЕООД в „***“, клон С. З., съществуващата парола за достъп била променена и в 21,37 часа сметката била напусната.

На 09.09.2014г.  до „***“ ЕАД, клон С. З., от името на „***“ ЕООД било подадено искане за електронно известяване от страна на банката за движение по сметката на ЕООД с номер ***, но само за входящи преводи. Според искането известяването следвало да се извършва със СМС на мобилен номер ***, регистриран на името на А. М. С., лице с несъществуващи идентификационни данни.

Подсъдимият Д.Г., след като придобил дяловете на „***“ ЕООД, започнал да чака постъпване на суми по сметката му, за да се разпореди с тях по указан от подсъдимия  Г.Г. начин, тъй като знаел, че няма да развива търговска дейност с дружеството.

На  15.09.2014г. по сметката на „***“ ЕООД  в „***“  АД с номер *** бил нареден превод и на 16.09.2014г. постъпила сумата 986 620 евро. Наредител на превода било юридическото лице „***“ със седалище Б., Кралство Б..

„***“, с рег. № *** в Служба за фирмена регистрация, Кралство Б., било учредено през 1978г. като акционерно дружество и седалище ***-28. Търговското дружество било с основен предмет на дейност производство на медикаменти. Имало открити банкови сметки, включително и такава с IBAN ***-BIC *** „***“. От 01.01.2014г. се представлявало от три физически лица - свидетелката К. М. М. Б., Ф. Р. М. Б. и Ж. М..

На 15.09.2014г. А. Б. /В./, финансов служител /директор/ в „***”, била на работа. Около 12,30 часа местно време с нея по телефона се свързало лице, което се представило като адвокат П. Ф. от Адвокатска кантора „Б.“ П.. Той я уведомил, че трябва да извърши транзакция на парична сума в евро за изкупуване /придобиване/ на дялове от чуждо търговско дружество. А. Б. отказала с мотива, че за подобно действие следва да бъде уведомена от висшестоящ ръководител, който да й разпореди осъществяване на транзакция.  В случая разпореждането следвало да  бъде дадено от Ф. Б.. Няколко минути след това, в 13,19 часа местно време на електронната поща на А. Б. /В./ - ***, се получило електронно писмо от имейл адрес ***, отговарящ на имейл адреса на Ф. Б., но с разширение *** което било възприето от А. Б. като изпратено от електронната поща на представителя на „***” и член на Управителния съвет на дружеството Ф. Б.. Според текста на този имейл, лице, представящо се за Ф. Б., й поставило въпрос дали адв.П. Ф. от Адвокатска кантора „Б.“ се е свързал с нея. А. Б. отговорила утвърдително. Непосредствено след това в 13,35 часа местно време на електронната поща на А. Б. се получил имейл от *** от името на Ф. Б., в който й било обяснено, че в момента се извършва операция по изкупуване на търговско дружество в чужбина, като публичното обявяване на сделката било предвидено за 07.10.2014г. В тази връзка на А. Б. било разпоредено да спазва строга поверителност. Тя получила инструкции да се свърже с адв.П. Ф. на посочен в писмото имейл, за да получи банковите данни на българското дружество, по чиято сметка да извърши превод на първа вноска на стойност 986 260 евро /по курса на деня/. В изпълнение на указанията, в 13,41 часа местно време по електронната поща А.Б. поискала информация за плащането от адв.П. Ф. и няколко минути по-късно в 13,53 часа местно време тя получила електронно писмо от имейл адрес ***, в което били посочени банковите данни за плащането, а именно: „***“ ЕООД като бенефициент, по сметка IBAN *** „***“, клон Б., за сумата 986 260 евро по курса на деня. В електронното писмо било указано преводът да се извърши спешно, а след нареждането му, копие от документа SWIFT да се изпрати на адв.П. Ф., за да го приложи към досието. След разменената кореспонденция А. Б. била убедена, че контактува с Ф. Б., който по това време действително бил в чужбина и бил ангажиран с осъществяване на сделка по изкупуване на дялове на търговско дружество.

Съобразявайки се с указанията от последното електронно писмо, в 14,22 часа местно време А. Б. наредила превод от банковата сметка на „***“, с IBAN ***-BIC *** „***“, по разплащателна сметка *** при „***“ АД, офис С. З., с получател „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище в Република Б., за сумата 986 620 евро. При нареждане на превода А. Б. допуснала техническа грешка, като вместо указаната в електронното писмо сума 986 260 евро указала превод на 986 620 евро. Сумата била окончателно преведена в късния следобед на 15.09.2014г.

Непосредствено след извършения превод свидетелят П. Т., управител на клона на „***“ АД, клон С. З. - офис 1, който се намирал на бул. „***“ № ***, получил обаждане от Централния офис на „***“ С.. Бил уведомен, че  е нареден превод в значителен размер,  около 900 000 евро, по сметка в клона в гр.С. З.. Колегите му изразили съмнение, че е възможно да се касае за измама. Свидетелят Т. направил проверка и установил, че получателят е новорегистрирано дружество - „***“ ЕООД, по чиято банкова сметка ***луга за активно интернет банкиране, което не било обичайна практика. Тези обстоятелства - скорошна регистрация на дружеството, активирано интернет банкиране, сигнала от централния офис на банката, затвърдили съмненията на колегите от централния офис на „***“ за законността на получената по сметката на „***“ ЕООД  значителна парична сума в евро. Поради това банковата сметка на българското дружество била веднага служебно блокирана.

Вечерта на 15.09.2014г., в 19,23 часа българско време, започнали опити за интернет банкиране по сметката. До 19,44 часа многократно бил проверяван балансът по нея. На 16.09.2014г. от 01,21 часа продължили същите действия и опити за интернет банкиране. Преведената сума от 986 620 евро била налична по сметката на „***“ ЕООД, била видима при интернет достъп до нея, но тъй като сметката била блокирана, не допускала действия по разпореждане. Обстоятелството, че е блокирана, не се отразявало по никакъв начин видимо и лицето, което правило опити да извърши интернет банкиране - преводи и разпореждания, не можело да разбере, че постъпилата сума по сметката на ЕООД е блокирана.

Във връзка с  получения паричен превод вечерта на 15.09.2014г. подсъдимият Г.Г. се обадил по телефона на подсъдимия Д.Г. и се уговорили да се срещнат в дома на последния. На срещата подсъдимият Г.Г. предупредил подсъдимия Д.Г. да има готовност за действия и че на следващия ден ще се чуят отново.

Сутринта на 16.09.2014г. двамата подсъдими се срещнали в дома на подсъдимия Г.Г. и заедно отишли до офиса на „***“, намиращ се на бул. „***“ № ** /срещу *** основно училище/ в гр.С. З.. В офиса, по указания на подсъдимия Г.Г., влязъл само подсъдимият Д.Г.,  за да провери има ли превод по сметката на „***“ ЕООД. Преди влизането в банковия офис подсъдимият Д.Г. получил от подсъдимия  Г.Г. документите, легитимиращи го като собственик и управител на дружеството. От служител на банката подсъдимият Д.Г. получил информация, че действително има превод по сметката, но следва да отиде в главния офис на банката, намиращ се наблизо, на бул.„***“ № *** в града. 

Подсъдимият Д.Г. предал на приятеля си казаното му от банковия служител и двамата отишли до главния офис на банката - офис 1 на „***“ С. З., който се намирал до магазин „***“, западно от сградата на Община С. З., на адрес бул.„***“ № ***. 

Подсъдимият Д.Г. влязъл сам в банката, а подсъдимият Г.Г. останал отвън. Подсъдимият Д.Г. се легитимирал пред банковите служители като управител на „***“ ЕООД и поискал същата информация - за постъпили суми по сметката на дружеството и възможности да се разпореди с получените средства. Управителят на клона свидетелят Т. се срещнал и провел разговор с подсъдимия Д.Г.. Последният му казал, че по сметка на ЕООД има превод на „почти един милион евро“ и поискал да разбере каква сума може да изтегли в брой, а останалите пари да преведе по сметки на други търговски дружества, с които неговото дружество работело. Обяснил на управителя на клона, че основанието по сметката на „***“ ЕООД да постъпи тази значителна сума е извършвана доставка на много скъпа техника от ЕООД на белгийска фирма.

Договорът  между  „***“  и „***“ ЕООД за откриване на сметка на дружеството бил сключен и подписан от друго лице - свидетеля Н*, предишен управител на дружеството. Поради промяна в обстоятелствата относно управлението и собствеността на капитала на ЕООД, подсъдимият Д.Г. и в този офис представил документи, удостоверяващи правомощията му относно  дружеството - копия от договор за покупка на дружествени дялове, учредителен акт, учредителен протокол, нотариално завереното на 03.09.2014г. съгласие за приемане и управление и образец от подписа му като управител на „***“ ЕООД. Подсъдимият Д.Г. попълнил и подписал задължителните документи, които се изискват при  преводи на парични суми в големи размери - декларация по чл.6, ал.2 от Закона за мерките срещу изпиране на пари - „Самоличност на действителен собственик“, декларация по чл.5а, ал.1 от ЗМИП вр. чл.8а от ППЗМИП, формуляр „Клиентски данни за физически лица“, спесимен от подписа си. Всички тези документи, съставени и подписани от подсъдимия Д.Г., били подадени в банковия офис, в присъствието на свидетеля Т..

След като депозирал всички изискуеми документи подсъдимият Д.Г. отново поставил въпроса за възможностите за разпореждане със сумата. Свидетелят Т. поискал от него да представи документ за основание на превода, респ. за произхода на средствата - договор въз основа, на който е нареден паричният превод. Подсъдимият Д.Г. не притежавал такъв договор и затова пред управителя на банковия офис се обадил по телефона на подсъдимия Г.Г., на когото предал искането за представяне на договора, въз основа на който е направен преводът. Подсъдимият Г.Г. поискал да разбере дали е необходимо договорът да е нотариално заверен, на който въпрос свидетелят Т. отговорил утвърдително - договорът следвало да е нотариално заверен. Подсъдимият Г.Г. успокоил подсъдимия Д.Г., че на следващия ден договорът ще бъде готов, нотариално заверен и може да бъде представен на банката. Подсъдимият Д.Г., приключвайки телефонния разговор с приятеля си, съобщил на свидетеля Т., че на следващия ден ще представи документа, който се изисква от банката. Отново поискал  уверение дали след това ще може да се разпорежда с постъпилата парична сума по сметката на „***“ ЕООД. Управителят на банковия офис пояснил, че след като договорът се представи, ще следва да се изпрати за потвърждение на централния офис на банката в гр.С. и едва след получаване на потвърждение подсъдимият Д.Г. ще може да се разпорежда свободно със сумата по сметката на дружеството си.

След тези разяснения подсъдимият Д.Г. напуснал офиса и подробно разказал на подсъдимия  Г.Г. какво му е обяснил свидетелят Т.. Подсъдимият Г.Г. му казал  да го изчака, след което тръгнал в неизвестна посока. През това време подсъдимият Г.Г. се срещнал с неустановеното в хода на разследването лице, на което предал условията на банката за представяне на нотариално заверен договор, основание за превода. Неустановеното лице го успокоил, че до сутринта на следващия ден такъв документ ще бъде осигурен.

На 16.09.2014г. в 12,36 часа на служебната електронна поща на свидетелката П. К., зам.управител на офиса на „***“ С. З., се получило съобщение от  ***“,  с електронна поща ***, с което банката била уведомена, че „***“ ЕООД има сключен инвестиционен договор с *** за извършване на специализиран транспорт, който е на стойност 2 980 500 евро, като се очаква превод на стойност около 2 000 000 евро. В писмото се отправяла молба за своевременна и бърза реакция от страна на банката, за да могат да бъдат усвоени постъпилите пари, тъй като дружеството имало сключени договори. Свидетелката К.  препратила това електронно писмо на управителя на офиса свидетеля Т..

Междувременно опитите за интернет банкиране по сметката на „***“ ЕООД продължавали.

В периода от следобеда на 16.09.2014г. до сутринта на 17.09.2014г. подсъдимият Г.Г. се снабдил от неустановеното при разследването лице с документ - договор с номер  N *** от 01.09.2014г. със страни: доставчик „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр.С. З., Р.Б., представлявано от Д.И.Г., и купувач ***,  дан. №  *** със седалище гр.Б., Б., представлявано от Б. Д., с предмет: доставка на влекачи с ремаркета и хладилни контейнери на обща стойност 2 960 000 евро. Договорът бил изготвен на два езика, български и английски език, не бил подписан, но на същия имало поставен нотариален печат - нотариална заверка с рег. № 2947 от 16.09.2014г. на нотариус Х. К. с рег. № 081 на Нотариалната камара, район на действие Районен съд гр.Х..

Двамата подсъдими се срещнали и попълнили окончателно договора. Подсъдимият Г.Г. положил подпис за купувача, включително и на всяка страница за купувач. Подсъдимият Д.Г. се подписал за доставчик, както и на всяка страница за доставчик.

Сутринта на 17.09.2014г., след обаждане на подсъдимия Г.Г., подсъдимият Д.Г. излязъл от дома си и двамата се срещнали. Отишли в центъра на града. Подсъдимият Г.Г. носел в себе си договора, на който попълнил саморъчно реквизитите върху предварително поставения върху договора нотариален печат /щемпъл/ - нотариална заверка с рег.№2947 от 16.09.2014г. на нотариус Х. К. с рег.№ 081 на Нотариалната камара, район на действие Районен съд гр.Х.. Вписал имената на лицата, чиито подписи са нотариално заверени, изписвайки „Д.И.Г.“ и „Б. Д.“. Подсъдимият Г.Г. погрешно попълнил фамилията на „представляващия“  ***, която би следвало да е Д.. Попълнил и датата в нотариалния печат - „16.09.2014г.“. След тези действия по оформянето на нотариалната заверка на подписите по договора, подсъдимият Г.Г. направил ксерокопие на договора, като на всеки от трите листа изписал „В.О. Д.И.Г.“. Подсъдимият Д.Г. се подписал като направил частна заверка на ксерокопието на договора.

С така съставения документ - договор с  номер N *** от 01.09.2014г. със страни: доставчик „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр.С. З., Р.Б., представлявано от Д.И.Г., и купувач ***,  дан. № ***, със седалище гр.Б., Б., представлявано от Б. Д., с предмет: доставка на влекачи с ремаркета и хладилни контейнери на обща стойност 2 960 000 евро, подсъдимият Д.Г. отново отишъл в централния офис на „***“ в гр.С. З.. Срещнал се със свидетеля Т., на когото предал документа /договора/ и заявил, че това е основанието за направения паричен превод. Отново поискал да разбере кога ще има възможност да се разпорежда свободно със сумата, постъпила по сметка на управляваното от него „***“ ЕООД. Управителят на офиса му обяснил, че договорът следва да се изпрати служебно до централния офис на „***“ в гр.С., за да се получи потвърждение от там. След като това стане, свидетелят Т. щял да му се обади, за да дойде в банката и да пусне платежни нареждания и/или заявка за теглене на по-голяма парична сума. Подсъдимият Д.Г. поискал бланки за платежни нареждания, за да ги попълни междувременно. Тъй като не могъл да уточни какви точно преводи има намерение да прави, свидетелят Т. му дал множество бланки за платежни нареждания.

След като подсъдимият Д.Г. напуснал банката, двамата подсъдими отново се събрали. Подсъдимият Д.Г. обяснил какво се е случило в банковия офис. Предал казаното му от управителя и празните бланки на платежни нареждания. Уговорили се да отидат по-късно в банката. През това време подсъдимият Г.Г. се заел с попълване на платежните нареждания.

Около 13,30 часа на 17.09.2014г. подсъдимият Д.Г. отново посетил офиса на „***“, носейки попълнените от подсъдимия Г.Г. платежни документи. Свидетелят Т. открил грешки в попълнените реквизити  на платежните нареждания и дал нови бланки, които подсъдимият Д.Г. да попълни правилно. Също така му обяснил, че потвърждението във връзка с договора /основание за превода/ все още не е получено от централния офис и най-вероятно това няма да стане преди 15,00 часа. Подсъдимият Д.Г. отново се поинтересувал за възможностите да тегли в брой, включително и голяма сума от порядъка на 150 000 евро. Свидетелят Т. потвърдил, че е възможно, но след като получи потвърждение от централния офис и се направи предварителна заявка, за да бъде осигурена сумата. Двамата се разбрали подсъдимият Д.Г. да дойде отново в банката, като носи правилно попълнени платежни нареждания, а на место да направи заявка за теглене в брой на определена от него парична сума.

След като напуснал офиса подсъдимият Д.Г. отново се срещнал с подсъдим Г.Г., на когото преразказал разговора със свидетеля  Т. и предал празните бланки на платежни нареждания, за да ги попълни правилно. За кратко двамата подсъдими се разделили.

Подсъдимият Д.Г. отишъл в банковия офис на „***“, офис 2 С. З., находящ се на бул. „***“ №** /срещу *** основно училище/. Пред свидетелката К., зам.управител на офиса, се легитимирал като собственик и управител на „***“ ЕООД и поискал да изтегли в брой сумата 2 000 евро. Свидетелката К. се обадила на управителя на офис 1 свидетеля  Т., който й дал указания в никакъв случай да не изплаща суми от сметката на дружеството. Тя обяснила на клиента, че следва да отиде в офис 1 на същата улица, но на №***, където евентуално ще му изплатят сумата.

През това време подсъдимият Г.Г. попълнил две от платежните нареждания, бланките за които получил от подсъдимия Д.Г.. Първото платежно нареждане било за превод на сумата 195 000 евро от сметката на „***“ ЕООД по откритата на 22.08.2014г. сметка в евро в „***“, клон В., на „***“ ЕООД, с управител М. А., с номер  ***, по която без знанието на свидетеля   А. било подадено заявление за електронно известяване на банкови входящи преводи. Като основание за превода в платежното нареждане подсъдимият Г.Г. посочил „авансово плащане по договор“. Второто платежно нареждане било за превод на още по-голяма сума - 350 000 евро от сметката на „***“ ЕООД по сметката на „***“ ЕООД, с управител и собственик на капитала свидетеля В. Л., в банка „***“ с номер ***. И за този превод подсъдимият Г.  Г. посочил като основание „авансово плащане по договор“. Договорът с банка „***“ за електронно банкиране по тази сметка на „***“ ЕООД бил сключен от свидетеля Л. на 29.05.2014г.

След като не успял да изтегли сумата  2 000 евро от сметката на „***“ ЕООД, подсъдимият Д.Г. отново се срещнал с подсъдимия Г.Г., който му предал попълнените платежни нареждания - за 195 000 евро по сметка на „***“ ЕООД и за 350 000 евро по сметка на „***“ ЕООД, както и непопълнените бланки на платежни нареждания. Попълнените платежни нареждания били подписани от подсъдимия Д.Г. за „наредител“.

Около 16,00 часа на 17.09.2014г. подсъдимият Д.Г. отново отишъл в офис 1 на „***“ на бул. „***“ №***. Срещнал се със свидетеля Т., който преди това се обадил на ДАНС и очаквал пристигане на служители на агенцията. Подсъдимият Д.Г. носел редовно попълнените платежни нареждания. При разговора със свидетеля Т. се усъмнил, че има проблем и казал, че няма да работи с парите, защото „белгийската фирма няма да работи с него“. Пристигналите служители на ДАНС задържали подсъдимия Д.Г., който в дясната си ръка държал прозрачен плик с двете попълнени платежни нареждания, оригинал и копие, от „***“ ЕООД в полза на „***“ ЕООД за сумата 195 000 евро и за „***“ за 350 000 евро, като получатели. В плика се намирали и 25 броя празни бланки на платежни нареждания на „***“.

Видно от протокола за обиск и изземване от подсъдимия  Д.Г. са иззети платежни нареждания и мобилен телефон  „Сименс“ с IMEI ***, с поставена СИМ карта на „***“ „be-connect“. Срещу разписка мобилният апарат му е върнат.

При задържането му, подсъдимият Д.Г. заявил, че върши всичко по указание на своя приятел „Г.“, който го чакал близо до банковия клон.

Не след дълго и подсъдимият Г.Г. бил задържан.

С протокол за доброволно предаване от 17.09.2014г. същият е  предал на разследващия орган множество документи, а именно: искане за електронно известяване от страна на банката за движение по сметката  на „***“ ЕООД с номер  *** за входящи преводи от 09.09.2014г. до „***“ ЕАД, клон С. З., от името на „***“ ЕООД, копие от договор за откриване на разплащателна сметка в евро в „***“ и придружаващи документи на „***“ ЕООД, учредителен акт и протокол, банкови документи за платени такси и платен уставен капитал на „***“ ЕООД, документи за платен уставен капитал за вписване в Търговски регистър и издаване на удостоверение на „***“ЕООД, документи относно „***“ ЕООД, документи на „***“ ЕООД - учредителен акт и учредителен протокол, оригинални касови документи за платени в полза на Агенция по вписванията, Търговски регистър, такси и удостоверение за актуално състояние, документи на „***“ ЕООД - учредителен акт и учредителен протокол, оригинални касови документи за платени в полза на Агенция по вписванията, Търговски регистър, такси, празни бланки на платежни нареждания на „***“.

След задържането на двамата подсъдими, неустановеното в хода на разследването лице, чрез използване на услугата за електронно /интернет/ банкиране, с предоставените му от подсъдимия  Г.  Г. токен устройство и пароли, продължило неуспешно да прави опити да се разпореди със сумата по сметката на „***“ ЕООД, която била блокирана.

Междувременно в „***“ постъпило съобщение SWIFT. С него банката била уведомена, че плащането на сумата 986 620 евро, постъпило по сметката на „***“ ЕООД , с IBAN ***, в „***“, по нареждане на ***, с банкова сметка *** ***-BIC *** „***“, е свързано с измама и молба  плащането да бъде спряно.

С протокол за доброволно предаване свидетелят Т. е предал копие на договор за доставка N *** от 01.09.2014г. на ***“ ЕООД, ЕИК ***, с положен оригинален печат на ЕООД, заверен от Д.И.Г..

В хода на досъдебното производство преведената по банковата сметка на „***“ ЕООД парична сума е запорирана. По искане на Окръжна прокуратура гр.С. З. с определение № 592/19.09.2014г. на Окръжен съд гр.С. З., постановено по ЧНД № 404/2014г.  по описа на същия съд, на основание чл.72, ал.1 от НПК  постъпилата по сметката на „***“ ЕООД сума е запорирана. Запор е наложен и по искане на *** с определение № 363/27.05.2016г. на Окръжен съд гр.С. З., постановено по ЧНД № 235/2016г. по описа на същия съд с правно основание чл.73, ал.2 от НПК, както и с определение № 1744/21.05.2015г. на СГС, постановено по ЧНД № 2004/2015г. по описа на същия съд, с правно основание чл.8, ал.3, т.1 от ЗПИПАОИД за признаване на акт за обезпечаване на имущество - разпореждане за налагане на запор, издадено на 12.05.2015г. по досие № 2014/094, преписка № 20.L2.44574/14г. от съдия-следовател в окръг Б., Кралство Б., до равностойността на 986 200 евро по сметката, открита в „***” с титуляр Д.И.Г..

Заключението на техническата експертиза - протокол № 545/25.09.2014г. е изследвало мобилния телефон „Сименс“ с IMEI ***, с поставена СИМ карта на „***“ „be-connect“, с ПИН код ***, иззет от подсъдимия Д.Г.. Посочила е телефонния указател, получените тестови съобщения и последно набрани телефонни номера. 

От заключението на съдебно-почеркова  експертиза - протокол № 627/05.11.2014г. се установява, че ръкописният текст „В.О. Д.И.Г.“ в долната частта на всяка страница от копие на договор за доставка  N ***, между  „***“ ЕООД и „*** Б. от дата 01.09.2014г., е изпълнен от лицето Г.Х.Г.. Подписите, след ръкописния текст „В.О. Д.И.Г.“ на всяка страница от копие на договор за доставка N ** *, между „***“ ЕООД и *** Б. от дата 01.09.2014г., са изпълнени от лицето Д.И.Г.. Подписите в полета на реквизитите „ЗА ДОСТАВЧИК“, „SUPLLIER“ и „Доставчик“ на трета страница от копие на  договор за доставка N ***, между „***“ ЕООД и *** Б. от дата 01.09.2014г., са копия на подписи, изпълнени от лицето Д.И.Г.. Ръкописният текст „Д.И.Г. и Б. Д.“, както и датата „16.09.2014“ в печат на нотариус Х. К., положен на трета страница от копие на договор за доставка N ***, между „***“ ЕООД и *** Б.от дата 01.09.2014г., са копия на ръкописен текст и цифри,  изпълнени от лицето Г.Х.Г.. За цифрите „2947“ в печат на нотариус Х. К., положен на трета страница от копие на договор за доставка N ***, между „***“ ЕООД и *** Б. от дата 01.09.2014г., при извършеното сравнително изследване с почерка на лицата Д.И.Г. и Г.Х.Г. се установиха съвпадения и различия, от които не се образува достатъчна или преобладаваща идентификационна съвкупност.

Съгласно заключението на съдебно-почеркова  експертиза - протокол № 701/08.12.2014г. ръкописният текст и цифри в полетата за данни на представените за изследване два броя платежни нареждания на „***“ с наредител „***“ ЕООД от дата 17.09.2014г., едното с име на получателя „***“ ЕООД, а второто с име на получателя „***“ ЕООД, са изпълнени от лицето Г.Х.Г.. Подписите в полетата на реквизити „подпис на наредител“ на представените за изследване два броя платежни нареждания на „***“ с наредител „***“ ЕООД от дата 17.09.2014г., едното с име на получателя „***“ ЕООД, а второто с име на получателя „***“ ЕООД, са изпълнени от лицето Д.И.Г..

Видно от заключението на съдебно-почеркова  експертиза - протокол № 13/20.06.2018г. копията на подписи на лист трети, страница първа, долу вляво под реквизита „ЗА КУПУВАЧА“ и долу вдясно под реквизита „BUYER“ в копие на документа Договор за доставка N *** от 01.09.2014г. на обща стойност 2 960 000 евро, не са изпълнени от лицето Д.И.Г.. Копията на подписи на лист трети, страница първа, долу вляво под реквизита „ЗА КУПУВАЧА“ и долу вдясно под реквизита „BUYER“ в копие на документа Договор за доставка N *** от 01.09.2014г. на обща стойност 2 960 000 евро, са копия от автентични подписи, изпълнени от лицето Г.Х.Г.. Копието на подпис на лист трети, страница първа, долу вдясно, срещу реквизита „Нотариус“ в копие на документа Договор за доставка N *** от 01.09.2014г. на обща стойност 2 960 000 евро, е с лошо качество, което е основание експертизата да прекрати по нататъшното изследване. 

Според заключението на съдебно-почеркова  експертиза № 5/19.02.2019г., изследвала искане за регистрация на услугата „Електронно известяване“  от „***“ ЕООД до „***“ с дата 09.09.2014г., подписът срещу реквизита „подпис на клиента“ не е положен от М. Н. А.. Не е изключено подписът да е положен от  Г.Х.Г..

Съгласно предоставената информация от нотариус Х. К. и копие от страницата на общия регистър, под № 2947 в него фигурира нотариално удостоверяване на подпис в пълномощно със страни Д. Д. Ф. и Щ. Г. Д.. Общият регистър на кантората с дата 16.09.2014г. започва с № 4403 и завършва с № 4444. За периода 01.01.2013г. - 01.10.2014г. лицата Д.И.Г. и Г.Х.Г. не са извършвали вписвания и не са ползвали нотариалните услуги.

Посочената фактическа обстановка първоинстанционният съд е възприел въз основа на анализ на доказателствата по делото. Мотивите на съда относно това кои доказателства следва да се кредитират и по какви съображения се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Трябва да се приеме и изградената въз основа на тези доказателства фактическа обстановка.

Окръжен съд гр.С. З. е подложил на внимателен анализ гласните доказателствени средства - обясненията на подсъдимите Г.Г. и Д.Г. /и приобщените по чл.279, ал.2 от НПК/, показанията на свидетелите В.Н., М. А., И. К., П. Т., П. К., Д. Х., Н.Н., включително и приобщените по реда на чл.281, ал.1 от НПК, тези на свидетелите М. М., В. Л., И. А., Х. К., К. М. М. Б. /прочетени по реда на чл.281, ал.10 от НПК/, Д. И., заключенията на техническата и съдебно-почерковите експертизи, приложените по делото писмени доказателствени средства и доказателства - протоколи за обиск и изземване, за доброволно предаване, договори, разпечатка на имейли, информация от мобилни оператори,  данни за юридическо лице, копие от пълномощно, справка за IP адреси, справка от ТД на НАП-П., офис С. З., за регистрирани трудови договори, копия на банкови документи, справки от банки, SWIFT, удостоверения за актуално състояние на търговски субекти, документи, получени по реда на международна правна помощ, определение на СГС по ЧНД № 2004/2015г., определение на ОС гр.С. З. по ЧНД № 235/2016г., справка за значение на абревиатури, справки от ГД „Изпълнение на наказанията“ при МП, характеристични справки, справки за съдимост, декларации за семейно и материално положение и имотно състояние.

Правилно са кредитирани показанията на свидетелите П. Т., П. К., Д. Х., М. М., Н.Н., Х. К., К. М. М. Б., В. Л., Д. И., тъй като са обективни, последователни и логични, не са противоречиви помежду си и с другите доказателства.

Свидетелите Т., К. и Х., като служители на „***“, офиси С. З., разкриват обстоятелствата, свързани с превода на сумата 986 620 евро от сметката на „*** Брюксел по тази на „***“ ЕООД, посещенията на подсъдимия Д.Г. в банковите клонове, в качеството му на едноличен собственик на капитала и управител на българското търговско дружество, водените от него разговори, представените от него документи. 

Свидетелката К. е категорична, че щемпелът и печатът в копие на договор за доставка N ***, със страни  „***“ ЕООД и „*** Б. от дата 01.09.2014г., приличат на щемпела и печата на кантората и вероятно са копирани от друг документ, но почеркът върху печата не е на служител на кантората, нито неин. Подписът на нотариус също не е неин или на служител от кантората. Показанията й намират опора в заключението на съдебно-почеркова експертиза - протокол № 627/05.11.2014г. и информацията, съдържаща се в общия регистър на нотариалната кантора.

Свидетелят Н. свидетелства за задържането на подсъдимите, а свидетелката К. М. М. Б. за обстоятелствата, при които представляваното от нея търговско дружество „*** Б. е превело пари по сметка на българското „***“ ЕООД, действията на техния служител А. Б. и от какво са били продиктувани.  

Свидетелите Л. и И. разкриват обстоятелства за „***“ ЕООД и сочат, че не са чували за „***“ ЕООД.

Внимателно следва да се анализират показанията на свидетелите В. Н., М. А., И. А., И. К. поради близостта им с подсъдимия Г.Г.. Последният им е помогнал при регистрацията на притежаваните от тях търговски дружества. Документите на дружествата им са били у подсъдимия Г.Г.. Със свидетеля И. К. са първи братовчеди. Прави впечатление, че свидетелите А. и А. изобщо не са развивали търговска дейност.

Свидетелят А., собственик на „***“ ЕООД, посочва, че не е подписал искането за регистрация на услугата „Електронно известяване“ от ЕООД до „***“ с дата 09.09.2014г. В този смисъл е и заключението на съдебно-почеркова  експертиза № 5/19.02.2019г., според която не е изключено подписът да е положен от  подсъдимия Г.Г..

Свидетеля Н. също не е развивал търговска дейност с „***“ ЕООД. Регистрирал е това дружество на 11.07.2014г., въпреки че е притежавал друг търговски субект от 06.06.2014г. Открил е банкови сметки в две банки. На 26.08.2014г., придружаван от подсъдимия  Г.Г., е заявил услугата активно интернет  банкиране. Скоро след това, на 03.09.2014г. е продал дружествените си  дялове в ЕООД на подсъдимия Д.Г., като подсъдимият Г.Г. също е бил при изповядване на сделката, което се потвърждава и от подсъдимия Д.Г.. 

Свидетелят Н. не е последователен в показанията си относно обстоятелствата за продажбата на фирмата и на кого е предал токен устройството и паролите за интернет банкиране. С оглед констатираните противоречия по чл.281 от НПК трябва да се оценят с доверие твърденията му, депозирани в хода на досъдебното производство, тъй като са по-близки във времето до възпроизвежданите събития и се подкрепят от други възприети доказателства.

Не следва да се кредитират показанията му, дадени в хода на съдебното следствие, че подсъдимият Д.Г. е предложил да купи фирмата, тъй като се опровергават от обясненията на последния. Не намират опора и в показанията му /на свидетеля Н./, депозирани в хода на досъдебното производство по реда на чл.223 от НПК и прочетени по чл.281 от НПК, в които за това обстоятелство е заявил следното: „Един приятел на М. и Г., който се казваше Д.И.Г., по прякор Д., се оказа, че мислел да развива търговска дейност и му трябвала фирма. Разбрах това от общ разговор с компанията ни в която са и М. и Г..“. В този смисъл са и показанията му, закрепени в протокола за разпит от 20.11.2014г., приобщени по реда на чл.281 от НПК - „От дума на дума стана въпрос, че аз искам да продам *** и стана ясно, че това момче може да закупи. “.

Относно токен устройството и паролите за  интернет  банкиране, правилно първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на свидетеля Н., дадени по реда на чл.223 от НПК, че в деня на продажбата на ЕООД ги е дал на подсъдимия Г.Г. да ги предаде на подсъдимия Д.Г., а не на твърденията му, депозирани в хода на съдебното следствие, че свидетелят М. ги е дал на новия собственик. Последният не излага подобни факти. Подсъдимият Д.Г. също. Обективен факт е, че след  задържането на двамата подсъдими неустановеният съучастник, чрез токен  устройството и паролите, е продължавал да прави опити да се разпореди със сумата по сметката на „***“ ЕООД, която била блокирана. Следователно токен устройството и паролите не са били у подсъдимия Д.Г..

Обосновано първостепенният съд е възприел заключенията на техническата и съдебно-почерковите експертизи, тъй като са изготвени компетентно, професионално, с необходимите познания и опит в съответната област.

Окръжен съд  гр.С. З. е подложил на внимателен анализ обясненията на подсъдимите. Съгласно правната доктрина и съдебната практика те /обясненията/ са не само доказателствено средство, но и средство за защита. Преценейки ги, отделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото, правилно е кредитирал само тази част от тях, която се подкрепя от другите доказателства. В останалата им част, която е в противоречие с възприетата доказателствена съвкупност, законосъобразно разглежда като израз на правото на защита на подсъдимите.

Обосновано първоинстанционният съд не е дал вяра на обясненията на подсъдимия Г.Г., че подсъдимият Д.Г. сам е изразил желание да купи „***“ ЕООД, че няма представа как са се развили взаимоотношенията им със свидетеля Н., тъй като се опровергават от показанията на последния, в кредитираната им част, и от обясненията на подсъдимия Д.Г..

Законосъобразно не са оценени с доверие твърденията на подсъдимия Г.Г., че не знае какво представлява токен устройството за уеб банкиране, не е виждал и не е било в него, тъй като влизат в противоречие с показанията на свидетеля Н., във възприетата част, който сочи, че му го е предал.

  Обясненията на подсъдимия Г.Г., че на 15.09.2014г. вечерта, на среща инициирана от подсъдимия Д.Г., последният му е показал съобщение на телефона за постъпила сума по сметката на „***“ ЕООД, обосновано са преценени като  неправдоподобни, не само защото се оборват от тези на подсъдимия Д.Г.. На тази дата последният не би могъл да получи съобщение от банката за движение по сметката на дружеството, тъй като видно от приложеното по делото кредитно досие на „***“ ЕООД за първи път се е легитимирал като негов собственик на 16.09.2014г., представяйки в „***“, офис С. З. договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 03.09.2014г. Тогава е попълнил декларация по чл.6, ал.2 от ЗМИП, формуляр за клиентски данни за физически лица, спесимен на подпис, представил е копия на документ за самоличност. Всички тези документи са с дата 16.09.2014г.

Правилно като защитна версия са оценени обясненията на подсъдимия Г.Г., че на 16.09.2014г. не се е виждал и чувал с подсъдимия Д.Г., тъй като е бил на занятия в Тракийския университет. Те се опровергават от твърденията на последния.  Обясненията на  подсъдимия Г.Г. съдържат и вътрешни противоречия, тъй като първоначално сочи, че е бил „във факултета“, а после, че е бил „извън гр.С.З.“, като се е прибрал в града на „17.09.2014г., някъде по обяд“.

Подсъдимият Г.Г. отрича да е предоставял мобилен телефон със СИМ карта на подсъдимия Д.Г., което влиза в противоречие  с обясненията на последния. 

Отрича и да е присъствал постоянно в близост до банковите офиси, да е провеждал разговор по телефона с подсъдимия Д.Г., което се оборва от твърденията на последния, които в частта за проведения разговор и неговото съдържание намират опора в показанията на свидетеля Тенев.

Версията на подсъдимия Г.Г., че не е представял документи, подписани от него на подсъдимия Д.Г., че не е  виждал договора за доставка N *** от 01.09.2014г., със страни „***“ ЕООД и „*** Б., се опровергава, не само от обясненията на подсъдимия Д.Г., но и от заключенията на съдебно-почерковите експертизи, изследвали визирания договор и две платежни нареждания, според които част от реквизитите са попълнени от подсъдимия Г.Г..  

Обосновано са кредитирани обясненията на подсъдимия Д.Г., включително и приобщените по реда на чл.279, ал.2 от НПК, дадени в хода на досъдебното производство, които са в унисон с възприетите гласни и писмени доказателства. Някои първоначални несъответствия с доказателствената съвкупност и констатираните противоречия могат да се обяснят с изминалото време. Подсъдимият Д.Г. е заявил, че поддържа изцяло обясненията си, дадени в хода на досъдебното производство.

Окръжен съд  гр.С.З. е обсъдил и прокараната линия да се постави под съмнение достоверността на тези гласни доказателствени средства с оглед признанието на подсъдимия Д.Г. по повод въпрос на подсъдимия Г.Г. /при проведената очна ставка между двамата подсъдими/, че е употребявал наркотици /хероин/. Действията на подсъдимия Д.Г. и неговото поведение в банковите офиси е последователно и подредено. Свидетелите Т. и К., които са контактували с него, не излагат факти за противното. 

Настоящата инстанция споделя виждането на първоинстанционната, че в случая не са касае за т.нар. оговор, тъй като обясненията на подсъдимия Д.Г. намират опора и в други доказателства. Същият не се стреми да се оневини и да прехвърли отговорността на подсъдимия Г.Г.. Излага факти и за своето участие в престъпната деятелност. 

Пловдивският апелативен съд намира, че при така описаната фактическа обстановка е установено по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Д.Г. е извършил престъпление по чл.253, ал.7 вр. ал.5 вр. ал.4  вр. ал.2, пр.2, 3 и 4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, а подсъдимият Г.Г. - по чл.253, ал.7 вр. ал.5 вр. ал.4 вр. ал.2, пр.2, 3 и 4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК, тъй като са осъществили елементите на тези  престъпни състави.

Законосъобразно Окръжен съд гр.С. З. е стигнал до извода, че в случая се касае за пране на пари, тъй като са извършени някои от дейностите, посочени в ал.2 на чл.253 от НК.   

Според правната доктрина и с оглед систематичното му място в НК - Глава седма на Особената част на НК „Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната системи“, прането на пари е икономическа дейност, с която се цели да се прикрие престъпния произход на финансови активи и техния собственик или да се оперира с тях по такъв начин, че същите да се представят като придобити по законен път и така легализирани да се използват в стопанската и финансовата сфера.

Престъплението по чл.253 от НК, макар и със самостоятелно значение, е форма на вторична престъпна дейност. То предполага наличието на предварителна дейност, незаконна по своя характер /престъпление или друго общественоопасно деяние/, от която са получени облаги от имуществен характер. Предикатното /първоначално, предхождащо/ престъпление е признак от обективната страна на деянието по чл.253 от НК, а не елемент от изпълнителното деяние.

В случая предикатната дейност е осъществена в чужбина и не попада под наказателната юрисдикция на Република Б., както е предвидено в чл.253, ал.7 от НК. Касае се за измама, извършена в Кралство Б. с пострадал търговско дружество „***“, дан. № ***, със седалище гр.Б.. В резултат на измамливите действия белгийското дружество е превело по сметката на българското „***“ ЕООД сумата 986 620 евро с левова равностойност 1 929 660,99 лева. За това тежко умишлено престъпление  е образувано досъдебно производство/досие № 2014/094, преписка № 20.L2.44574/14 на съдебен следовател – Б., Съдебна служба - Район Б. за престъпление по чл.496 от Наказателния кодекс на Кралство Б..

Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че за предикатното престъпление не е необходимо да има влязъл в сила  съдебен акт. Според постоянната съдебна практика за осъществяване на престъплението по чл.253 от НК не е задължително да има предходно осъждане или внесено обвинение за предикатната престъпна дейност, нито същата да е прецизно и детайлно формулирана с всички елементи  на конкретен престъпен състав като време, място и начин на извършване, пълни данни за личността на дееца /Решение № 195/12.05.2015г. на ВКС по н. д. № 171/2015г., II н. о., Решение № 148/21.10.2016г. на ВКС по н. д. № 558/2016г., I н. о., Решение № 309/11.04.2018г. на ВКС по н. д. № 1156/2017г., I н. о., Решение № 64/22.06.2020г. на ВКС по н. д. № 119/2020г., I н. о., НК/.

Няма пречка подсъдимите да носят наказателна отговорност за престъпление по чл.253 от НК, въпреки че не е установено /и вменено/ да са съпричастни към превода на парите от сметката на белгийското търговско дружество към тази на българското ЕООД. Субект на горното  деяние могат да бъдат както лицата, участвали в първоначалното престъпление, така и тези, които не са участвали в него и са осъществили само „изпирането“ на имуществото /Решение № 193/10.12.2018г. на ВКС по н. д. № 644/2018г., III н. о., Решение № 309/11.04.2018г. на ВКС по н. д. № 1156/2017г., I н. о., НК/.

Правилно е прието, че предмет на деянието е облага с материална стойност, придобита чрез предходна престъпна деятелност - 986 620 евро с левова равностойност 1 929 660,99 лева, чието легализиране се цели. Налице е причинна връзка между този финансов актив и предикатната дейност. „***“ ЕООД не е развивало търговска дейност, не е било в договорни отношения с белгийското ЮЛ, т.е. преведената сума е без основание, тя произхожда от незаконна дейност. С нея е оперирано по такъв начин, че да изглежда, че средствата произлизат от законен източник. С деятелността си подсъдимите са целели да прикрият престъпния произход на имуществото и то да придобие „законност“ и „легалност“.

Първостепенният съд е изложил аргументи за времето, мястото и способите за извършване на деянието по чл.253 от НК. Обосновано е заключил, че във времево отношение то преминава през няколко етапа, включващ подготовка чрез осигуряване на фирма, по чиято сметка да постъпи сумата, за да бъде легализирана, заявяване на намерения за разпореждане с паричните средства, опити да се стори това чрез електронно банкиране. Мястото на извършване на деянието е гр.С. З., Република Б..

В случая са осъществени изпълнителните деяния по чл.253, ал.2 от НК „получи“, „държи“ и „опит да използва“ паричните средства. Подсъдимият Д.Г., като едноличен собственик на капитала и управител на „***“ ЕООД, в резултат на паричния превод е получил имуществото - приел го е и то е преминало в негова фактическа власт.

Държал го е, тъй като е упражнявал фактическа власт върху него -  могъл е да осъществява контрол върху паричната сума, вкл. да се разпореди с нея. Манифестирал е държането със заявяване на намеренията си да  тегли. 

Според постоянната практика на ВКС, за да е налице държане в наказателноправен смисъл не е необходимо вещта да е у дееца, за да упражнява той фактическа власт върху нея, а е достатъчно той да разполага с възможност във всеки един момент да осъществи контрол върху съдбата на тази вещ, вкл. да се разпореди с нея. Държане означава установяване на фактическа власт върху предмета на престъпление от дееца посредством действия, които обективират принадлежността на вещите. Държането е фактическо състояние.

Подсъдимият Д.Г. се е опитал да използва неправомерно полученото имущество, да се разпореди с парите, като ги преведе по сметките на търговски дружества, с които „***“ ЕООД не е било в договорни отношения, с цел да се осуети разкриването на действителния им произход. Чрез нареждане на преводи с основание „авансово плащане по договор“, което е напълно законна и нормална търговска практика, се е целяло трансформиране на  придобитото от предикатната дейност имущество.

Обоснован е изводът, че престъплението по чл.253 от НК е осъществено в съучастие. То е резултат от съвместната дейност на двамата подсъдими и неустановеното лице. Подсъдимият Д.Г. е действал като извършител, участвал е в самото изпълнение на деянието. Той е бил съучастник само с подсъдимия Г.Г., но не и с неустановеното лице. Липсват доказателства да е контактувал с него, да е съзнавал неговото съществуване и участие.  

Подсъдимият Г.Г. е осъществил формите на съучастие подбудителство и помагачетво. Той е бил този, който е склонил подсъдимия Д.Г., въздействал е върху психиката му по начин, че да вземе решение за осъществяване на деянието. Дал му е съвет да придобие „***“ ЕООД, обещал му е материална облага. Благодарение на действията на подсъдимия Г.Г. като подбудител,  подсъдимият Д.Г. е взел решение да извърши престъплението по чл.253 от НК.

Подсъдимият Г.Г. е и помагач. Той е създал условията, които са благоприятствали извършителя подсъдимия Д.Г.. Подсъдимият Г.Г. е улеснил деятелността на последния, като е организирал придобиването на дяловете на „***“ ЕООД, осигурил е необходимите документи пред банката и изисканите от нея, направлявал е действията на подсъдимия Д.Г. в банковите офиси, разяснявайки му какво трябва да представи и направи. Придружавал го е, без да влиза в банковите клонове. 

При отстраняване на спънката, свързана с необходимостта от представяне на договор като основание за превода, при изготвянето на договор N *** от 01.09.2014г. със страни доставчик „***“ ЕООД, представлявано от Д.И.Г., и купувач „***,  гр.Б., Б., представлявано от Б. Д., подсъдимият Г.Г. е действал в съучастие и с трето неустановено при разследването лице, което му е предало въпросния договор без попълнени реквизити - подписи на страните и печата /щемпъла/ на нотариалната заверка. Тези празноти са били отстранени от подсъдимия Г.Г., който попълнил печата на нотариуса, положил подписи за купувач и изготвил ръкописния текст за вярно с оригинала. Разяснил къде да се подпише подсъдимият Д.Г.. Подсъдимият Г.Г. попълнил и двете платежни нареждания за разпореждане с придобитата облага. 

Законосъобразно Окръжен съд гр.С. З.е постановил, че подсъдимите са извършили престъплението по чл.253, ал.2 от НК при квалифициращи обстоятелства, като се има предвид характера на предикатното престъпление - тежко умишлено  /чл.253, ал.4 от НК/ и с оглед степента на засягане на обекта. Предметът на деянието е в особено големи размери и случаят е особено тежък.

Приложението на този по-тежко наказуем състав по чл.253, ал.5 от НК изисква наличието на две кумулативни предпоставки. Първата от тях, особено големи размери, като квалифициращ признак, е еднакъв за всички престъпления и се обуславя от паричната равностойност на предмета на деянията.

Паричните средства са в размер на 986 620 евро с левова равностойност 1 929 660,99 лева. Те надхвърлят 140 пъти размера на минималната работна заплата, утвърдена с акт на МС за страната към момента на извършване на престъплението, какъвто стойностен критерий е приет относно размерите с Тълкувателно решение № 1/30.10.1998г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/1998г., ОСНК. За инкриминирания период тя е 340 лева. Минималната стойност от 47 600 лева /140х340 лв./, съответна на обективния признак особено големи размери, е надвишена многократно - повече от 40 /40,54/ пъти.

Законодателят е дал легална дефиниция на втората задължителна предпоставка в чл.93, т.8 от НК. Съобразно тази норма   особено тежък случай е този, при който извършеното престъпление  с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. 

След преценка на обективните и субективните елементи на прането на пари, може да се направи извод, че то се отличава с изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дейците.

Извършеното престъпление, поради обективната си специфика, свързана с конкретните характеристики на предмета и начина на осъществяване, разкрива степен на обществена опасност на деянието, която е значително по-голяма от обичайната за този вид престъпления. Както е посочил първоинстанционният съд подсъдимите са създали  сложен механизъм от съставяне на документи с невярно съдържание, както и неистински, които са представили пред банкова институция, демонстрирали са упоритост в постигане на преследваните цели. Извършили са и подготвителна дейност, изразяваща се в осигуряване на търговски субект. Стойността на обекта на посегателство е изключително висока.  Предметът на престъплението не само покрива критерия за особено големи размери, но и го надхвърля повече от 40 пъти.

Обстоятелствата относно извършването на престъплението по чл.253 от НК не трябва да се разглеждат само в аспекта на обществената опасност на деянието и изолирано от тази на дейците. Не може да се игнорира ролята на личността на подсъдимите, които са осъждани за умишлени престъпления.

Правилно първостепенният съд е приел, че от субективна страна престъплението по чл.253 от НК е извършено при пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимите са съзнавали всички признаци от обективна страна на престъпния състав.

Имали са съзнание и за връзката на деянието с предхождащото престъпление. Те са предполагали, че преведената сума по сметката на „***“ ЕООД не се следва на дружеството и е придобита чрез предходна престъпна деятелност и то към момента на получаването й. Предположението за това се извежда от липсата на търговска дейност на ЕООД и на сключени договори с други търговци, включително и чуждестранни, размера на превода, съставянето на документи с невярно съдържание и неистински съобразно изискванията на банката, упоритата им настойчивост да се извърши разпореждане със сумата непосредствено след превода, включително и чрез електронно банкиране. Подсъдимите са целели да прикрият престъпния произход на имуществото и да го легализират. Съзнавали са размера на облагата и останалите обстоятелства, поради които случаят е с по-висока степен на обществена опасност, която го характеризира като особено тежък.

Имали са съзнание и за общност на умисъла, за участието на други лица. Подсъдимият Д.Г. е съзнавал, че умишлено е мотивиран и улеснен за извършване на престъплението по чл.253 от НК от подсъдимия Г.Г.. Последният е предвиждал, че у подсъдимия Д.Г. ще възникне решение за извършване на деянието, като е искал точно това. Съзнавал е, че го улеснява в тази му деятелност, както и че действа с друго неустановено лице.

Въззивният съд споделя доводите на Окръжен съд гр.С. З., че е налице довършено престъпление по чл.253 от НК, а не доброволен отказ на подсъдимия Д.Г. да го довърши. Последният е получил и държал по сметка на управляваното от него „***“ ЕООД инкриминираната парична сума. Правил е и опити да се разпореди с нея, за да я легализира.

На следващо място, не може да се заключи, че поведението на подсъдимия Д.Г. покрива критериите за самоволен отказ от опит, тъй като са се появили обективни пречки да се разпореди с неправомерно получената облага и е приел, че разпореждането е невъзможно. Няколко пъти му е било отказано да стори това, включително и да тегли в брой минимална парична сума /2 000 евро/. От банката са изисквали да представи документи, да попълни такива, сметката е била блокирана. Репликата, че „няма да работи с парите“ не е израз на собствена подбуда да довърши деянието, тъй като не е разполагал с обективна възможност да го стори. Тя е произнесена след поредния отказ на банката да се разпореди с парите.  

Не е налице и приготовление по чл.253а от НК, както се твърди от защитата на подсъдимия Г.Г.. Приготовлението за изпиране на пари е предварителна дейност. Тя се осъществява преди да започне изпълнението на самото престъпление и предполага действия, различни от тези по изпълнението. В случая изпълнението е започнало.

Пловдивският апелативен съд счита, че при горната фактическа установеност е доказано по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимите са извършили и престъпления, с които са засегнали обществените отношения, свързани с реда и правната сигурност на документооборота.

Осъществили са признаците на състава на чл.309, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК. Съставили са договор N *** от 01.09.2014г. със страни: доставчик „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр.С. З., Р.Б., представлявано от Д.И.Г., и купувач търговско дружество „***, дан. № ***, със седалище гр.Б., Кралство Б., представлявано от Б. Д., с предмет доставка на влекачи с ремаркета и хладилни контейнери на обща стойност 2 960 000 евро.

Липсват доказателства за сключването на този договор. Визираните в него две търговски дружества не са били в договорни отношения. Белгийското ЮЛ няма представител на име Б. Д. и не се занимава с доставки на влекачи с ремаркета и хладилни контейнери. Към посочената в договора дата 01.09.2014г. подсъдимият Д.Г. не е разполагал с представителна власт да сключва сделки от името на „***“ ЕООД, тъй като е станал негов собственик на 03.09.2014г. Датата на договора също не е достоверна, защото като авансово плащане е вписана сумата, наредена от А. Б. /В./ по погрешка в размер на 986 620 евро, вместо посочената в електронното писмо на адв.П. Ф. сума от 986 260 евро. Размерът на превода е станал достояние след постъпването на парите по сметката на „***“ ЕООД.

От значение за състава на чл.309, ал.1 от НК е, че инкриминираният документ е частен документ - съставен от частни лица. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че договорът е неистински по смисъла на чл.93, т.6 от НК -  на него е придаден вид, че представлява волеизявление на визираното за негов автор лице Б. Д., като представляващ „***, без то да е участвало в неговото съставяне. Съгласно съдебно-почерковите експертизи подсъдимият Г.Г. е положил подписите за купувача /Б. Д./ на всяка страница от договора, а подсъдимият Д.Г. се е подписал за доставчик. След като направил ксерокопие на договора, подсъдимият Г.Г. изписал на всеки лист „В.О. Д.И.Г.“, а подсъдимият Д.Г. се подписал на частната заверка на копието.

След съставянето на документа подсъдимите са го използвали пред „***“ АД гр.С. З., офис 1, за да докажат, че съществува правно отношение между страните по него, по силата на което получените на 16.09.2014г. 986 620  евро по  банковата сметка на „***“ ЕООД в „***“ АД  представляват авансово плащане съгласно клаузите на договора.

Споделя се изводът на първостепенния съд, че престъплението по чл.309, ал.1 от НК е извършено от двамата подсъдими в съучастие, с форма извършителство. Като съизвършител е участвало и трето неустановено лице, което е предоставило инкриминирания договор, част от чийто реквизити впоследствие са били попълнени от двамата подсъдими.

От субективна страна е налице пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимите са съзнавали всички признаци от обективна страна на престъпния състав. Имали са съзнание, че съставят неистински частен документ, че го употребяват, за да докажат претенциите си да се разпоредят с инкриминираната сума, както и, че друг действа за настъпване на престъпния резултат.

Законосъобразно е прието, че инкриминираният договор е предмет и на престъпления по  чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК, с автор подсъдимият Д.Г., и чл.308, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК с извършител подсъдимият Г.Г..

Неустановеното лице, което предало договора на подсъдимия Г.Г., оставило на последната му страница непопълнени текстово поставените щемпел и печат на нотариус Х. К., с рег. № 081 на Нотариалната камара, район на действие Районен съд гр.Х. Реквизитите за страни и дата в щемпела /печата/ на нотариуса били попълнени от подсъдимия Г.Г.. Той е автор на ръкописния текст „Д.И.Г. и Б.Д.“ /вместо фамилията Д./, както и на датата „16.09.2014г.“. Този факт се установява по категоричен начин от заключението на съдебно-почерковата експертиза и показанията на свидетелката К., справката от общия й регистър. 

Както обосновано е отбелязал Окръжен съд гр.С. З.  договор N *** от 01.09.2014г., със страни „***“ гр.С. З. и ***, гр.Б., съчетава в себе си два документа на една и съща материална основа - частен документ, съставен от частни лица, и официален документ - нотариалната заверка, съставена от длъжностно лица в кръга на службата му. 

Попълвайки реквизитите в щемпела /печата/ на нотариуса подсъдимият Г.Г. е осъществил състава на чл.308, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК. В частта на официалния документ договорът се явява неистински - придаден му е вид, че представлява писмено изявление на лицето, визирано като негов автор - нотариус Х. К., което удостоверява подписите на страните. Целта на подсъдимия Г.Г. е била да бъде използван от подсъдимия Д.Г., който представил заверено копие от него пред „***“ АД, гр.С. З., офис 1, като основание за превода на парите по сметката на „***“ ЕООД.

Подсъдимият Г.Г. е действал в съучастие като извършител с неустановено в хода на разследването трето лице, което е изготвило договора между „***“ ЕООД и „*** и поставило непопълнен щемпъл и печат на нотариус Х. К., след което го е предал на подсъдимия Г.Г.,  който попълнил имената на страните и датата.

Подсъдимият Г.Г. е извършил престъплението по чл.308, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК при пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнавал е всички признаци от обективна страна на престъпния състав - че съставя неистински официален документ със специална цел да бъде използван.

Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че подсъдимият Д.Г. е извършил престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК, тъй като се е ползвал от инкриминирания договор. Представил е заверено копие от него пред „***“ АД, гр.С. З., офис 1. Касае се за неистински официален документ, съставен от друго лице /подсъдимия Г.Г. и третото лице/, т.е. за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност от подсъдимия Д.Г..

Последният е осъществил престъплението по чл.316 във вр. чл.308, ал.1 от НК при пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнавал е всички признаци от обективна страна на престъпния състав - че използва неистински официален документ, съставен от други лица, за да получи възможност да се разпорежда с парите по сметката на  „***“ ЕООД.

При така посочените правни квалификации и съобразно изискванията на специалната и на генералната превенция, Окръжен съд  гр.С. З. е приел, че за горните престъпления на всеки един от подсъдимите следва да се наложи наказание индивидуализирано при условията на чл.54 от НК, а именно лишаване от свобода.

Правилно е стигнал до извода, че за подсъдимия Д.Г. то следва да се определи при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива е отчел направените самопризнания, съдействието за изясняване на фактическата обстановка и за разкриване на престъпленията, изразеното съжаление за стореното и готовност да понесе определеното му наказание, а като отегчаващо отговорността обстоятелство, че деянията са извършени в съучастие. Анализирайки личността му и ролята в цялата престъпна деятелност, неговия конкретен принос, първоинстанционният съд му е наложил следните наказания:

- за престъплението по чл.253, ал.7 вр. ал.5 вр. ал.4 вр. ал.2, пр.2, 3 и 4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК - пет години и шест месеца лишаване от свобода, които на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим, и глоба в размер на 10 000 лева;

- за престъплението по чл.309, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК - шест месеца лишаване от свобода, които на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим;

- за престъплението по чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК -  девет месеца лишаване от свобода, които на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

В съответствие с разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Д.Г. е определено едно общо най-тежко наказание измежду горните наказания в размер на пет години и шест месеца лишаване от свобода, които съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим, и глоба в размер на 10 000 лева.

Законосъобразно на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК му е определено едно общо най-тежко наказание по НОХД № 306/2016г. на ОС гр.С.З., НОХД № 2284/2016г. на РС гр.С.З., НОХД № 239/2016г. на РС гр.Н. З., НОХД № 494/2016 г. на РС гр.Н. З. и по НОХД № 475/2018г. по описа на Окръжен съд гр.С. З. в размер на пет години и шест месеца лишаване от свобода, които съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим,  и глоба в размер на 10 000 лева.

По силата на чл.25, ал.2 вр. ал.1 от НК е приспаднато от определеното общо най-тежко наказание пет години и шест месеца лишаване от свобода, изтърпяното до момента по ЧНД № 3912/2018г. на РС гр.Н. З., по което са групирани с определяне на общо наказание наказанията по присъди по НОХД № 306/2016г. на ОС гр.С.З., НОХД № 2284/2016г. на РС гр.С.З., НОХД № 239/2016г. на РС гр.Н. З., НОХД № 494/2016 г. на РС гр.Н. З..

Според чл.59, ал.2 вр. ал.1 от определеното общо наказание са приспаднати три дни - задържането за 72 часа.

Законосъобразно първостепенният съд е индивидуализирал санкцията на подсъдимия Г.Г. при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства. Като такива е отчел, че деянията са извършени в съучастие, с две форми /подбудителство и помагачество/, решаващата му роля в общата престъпна деятелност. Той е деецът, който е осигурил търговското дружество, по сметката на което е преведена инкриминираната сума. Намерил е подсъдимия Д.Г. като подходящо лице, което да направлява и да изпълнява неговите указания за реализиране на престъпната схема. Подсъдимият Г.Г. има основна роля в изготвяне на изискуемите от банката документи - договор между „***“ ЕООД и „***. Попълнил е реквизитите му, както и платежните нареждания за превод на суми на две търговски дружества. Едното от тях /„***“ ЕООД/ е регистрирано с негово съдействие и документите му се намират у него /подсъдимия Г.Г./, както и на други фирми. Прави впечатление, че имената им /„***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД/ съдържат думи от френски език или имат характерно френско звучене. Предикатното престъпление е извършено по отношение на  „***.“ гр.Б., Кралство Б. - белгийско дружество, чийто собственици са френско говорещи. Касае се за добре обмислена и осъществена престъпна деятелност, изискваща интелектуален капацитет, какъвто подсъдимият Г.Г. притежава. Без неговите действия, като подбудител и помагач, подсъдимият Д.Г. не би могъл да извърши престъпните деяния, които е осъществил.

Въззивният съд не споделя виждането на Окръжен съд  гр.С. З., че като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се вземе предвид съдебното минало на подсъдимия Г.Г.. Този факт е бил вече отчетен при обосноваване на правната квалификация „особено тежък случай“. Двойното отчитане на едно и също обстоятелство, веднъж за възникване на наказателната отговорност, и втори път, като основание за нейната индивидуализация, не е справедливо. В този смисъл е и постоянната съдебна практика  /Решение № 474/18.04.1972г. на ВС по н. д. № 233/1972г., III н.о., Решение № 188/25.04.1991г. на ВКС по н. д. № 21/1991г., I н. о., НК/.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство трябва да се съобрази, че подсъдимият Г.Г. е осъществил  престъпленията в изпитателния срок на предходно условно осъждане.

Тезата за негативна характеристика не се възприема. Подсъдимият Г.Г. е студент в Тракийския университет гр.С.З., факт който не може да се подмине при обсъждане на личността му.   

Настоящата инстанция намира, че изложените по-горе съображения не променят извода, че наказанието му следва да се определи при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства. Такова е и предходното престъпление за всяко следващо от реалната съвкупност. 

Ръководейки се от степента на обществена опасност на деянията и дееца, подбудите за извършване на престъпленията и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, първоинстанционният съд е определил на подсъдимия Г.Г. следните наказания:

- за престъплението по чл.253, ал.7 вр. ал.5 вр. ал.4 вр. ал.2, пр.2, 3 и 4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК - десет години и шест месеца лишаване от свобода, които на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим, и глоба в размер на 20 600 лева;

- за престъплението по чл.309, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК - една година и три месеца лишаване от свобода, които на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим;

- за престъплението по чл.308, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК -  една година и седем месеца лишаване от свобода, които на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Подсъдимият Г.Г. е извършил трите деяния, за които е признат за виновен, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Те се намират в условията на реална съвкупност. Законосъобразно на основание чл.23, ал.1 от НК  първостепенният съд му е наложил от определените за всяко едно от престъпленията наказания едно общо най-тежко наказание в размер на десет години и шест месеца лишаване от свобода, които съгласно чл.57, ал.1, т.2, „б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим, и глоба в размер на 20 600 лева.

Правилно Окръжен съд гр.С. З. е активирал наказанието, наложено на подсъдимия Г.Г. по предишно осъждане. Последният е извършил престъпленията в изпитателния срок, определен му по друго наказателно дело от общ характер. Това са умишлени престъпления от общ характер, за които са му наложени наказания лишаване от свобода.

На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено подсъдимият Г.Г. да изтърпи отделно отложеното наказание от две години и десет месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим, постановено по НОХД № 326/2012 г. по описа на Окръжен съд гр.С. З..

Съгласно чл.59, ал.2 вр. ал.1 от определеното общо наказание са приспаднати три дни - задържането за 72 часа.

Пловдивският апелативен съд намира, че така индивидуализирани наказанията на подсъдимите са справедливи. С тях ще се постигнат целите на специалната и генералната превенции. Те са съобразени с обстоятелствата, при които са извършени деянията, степента им на обществена опасност, тежестта на настъпилите последици, личността на дейците, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, всички индивидуализиращи особености на случая.

Размерът на наказанието глоба е съобразен с имотното им състояние, доходите и семейните им задължения съобразно разпоредбата на чл.47 от НК.

Не им е наложено другото кумулативно предвидено наказание лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК. Поради липса на протест този пропуск не може да се коригира. 

Определените санкции на подсъдимия Г.Г. съответстват на обществената опасност на деянията и неговата личност. Така отмерени наказанията лишаване от свобода и глоба покриват утвърдените критерии за справедливост, удовлетворяват постигане на визираните в чл.36 от НК цели, предписващи обезпечаване на предупредително и поправително-възпитателно въздействие спрямо извършителя на престъпното посегателство и гарантиране на адекватен отзвук по отношение на останалите членове на обществото. Поради това не се налага да се изменят. Определеният период на изолация на подсъдимия Г.Г. в пенитенциарно заведение от една страна ще въздейства предупредително и възпиращо на членовете на обществото, а от друга ще даде възможност за поправянето и превъзпитанието му.

Първоинстанционният съд се е произнесъл за веществените доказателства. Постановил е писмените такива /попълнени платежни нареждания, празни бланки от тях, договор за доставка N *** от 01.09.2014г. със страни „***“ ЕООД и ”***, копие от договори, учредителни актове и протоколи, банкови документи, удостоверения за актуално състояние/ да останат по делото след влизане на присъдата в сила и да се съхраняват до унищожаването му.

Първостепенният съд се е аргументирал защо не е приложил разпоредбата на чл.253, ал.6 от НК и не е отнел инкриминираната сума 986 620  евро с левова равностойност 1 929 660,99 лева /към 15.09.2014г./, като предмет на престъплението по чл.253 от НК. Подобно разрешение е в съответствие с практиката на ВКС /Тълкувателно решение № 2/21.12.2011г. на ОСНК на ВКС, т. д. № 2/2011г./.

Неоснователно е оплакването на един от защитниците на подсъдимия Г.Г., че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК относно престъплението по чл.253 от НК. В прокурорския акт са изложени факти за всички признаци на този престъпен състав, включително и предикатното престъпление. Подобно възражение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила не е било поставено на обсъждане в разпоредителното заседание, поради което на основание чл.248, ал.3 от НПК е недопустимо да се прави  пред въззивния съд.

Виждането на същия защитник за прилагане на процедурата по чл.463 от НПК за признаване и изпълнение на присада на чуждестранен съд, постановена срещу подсъдимия Г.Г., е недопустимо в настоящото производство. 

Незаконосъобразни са исканията на защитата на подсъдимия Г.Г. за прекратяване на наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.6 вр. чл.4, ал.3 от НПК поради наличие на влязла в сила присъда за същите престъпления, постановена от белгийски съд.  

Видно от приложените справки от МП на Република България Кралство Б. не е отправяло искане, чрез МП, до българските съдебни органи за признаване и изпълнение на визираната от защитата присъда № 2019/2251 от 08.04.2019г. на Първоинстанционен франкофонски съд Б., постановена срещу двамата подсъдими.  Поради незадействане на процедурата по чл.463 и сл. от НПК въпросният съдебен акт няма характер на влязла в сила присъда, за да се обсъжда за какво деяние е постановена и дали то съвпада с престъплението по чл.253 от НК. Настоящото производство не се води за престъпления, извършени от подсъдимите в чужбина, респ. в Кралство Б.. Съгласно чл.8, ал.2 от НК влязлата в сила присъда, постановена в друга държава-членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление  по българския НК, се взема предвид  във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република Б..  За да се изпълни тази разпоредба е необходимо да се отговори на въпросите, посочени в чл.463 и чл.464 от НПК. Съгласно чл.4, ал.2 от НПК влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава и непризната по реда на българското законодателство, не подлежи на изпълнение от органите на Република България.   

С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд счита атакуваната присъда за обоснована и съответна на събраните по делото доказателства. Не са налице основания за нейната отмяна и изменение,  поради което трябва да се потвърди. Жалбите срещу нея, като неоснователни, следва да се оставят без уважение.

С оглед на изложеното и на основание чл.338 от НПК  съдът

         

 

Р   Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА   присъда № 32/10.09.2019г., постановена по НОХД № 475/2018г. по описа на Окръжен съд гр.С.З..

 

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен  срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

                         

 

       

        2.