РЕШЕНИЕ
№ 918
гр. Бургас, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20242120105330 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба (уточнена) на Д. Д. С.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., против „КАФЕТАРИА“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Патриарх
Евтимий“ № 76 ет. 3, ап. 6, представлявано от управителя Т.Д.А., за
ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата следните суми:
сумата от 12 300 лева, представляваща обезщетение за незаконно
задържане на трудова книжка на ищцата от ответника като работодател за
периода от 12.08.2022 г. до 05.05.2023 г., както и сумата от 3379 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 12 300 лева за периода
от 05.05.2023 г. до 04.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата
от предявяване на иска на 05.08.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата;
сумата от 140 лева, представляваща дължимо от работодателя
обезщетение за ползван отпуск за временна неработоспособност поради
болест, за която е издаден Болничен лист № ***/23.06.2022 г. от д-р М.Я., за
периода от 23.06.2022 г. до 01.07.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на иска на 05.08.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата;
сумата от 630 лева, представляваща дължимо от работодателя
обезщетение за ползван отпуск за временна неработоспособност поради
трудова злополука, за която е издаден Болничен лист *** от ДКЦ II БУРГАС
1
ООД, за периода от 17.05.2022 г. до 26.05.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата от предявяване на иска на 05.08.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата;
Претендират се и разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 28.05.2022 г. ищцата с
писмена молба до управителя на ответното дружество заявила желание за
прекратяване на трудовото правоотношение с него на основание чл. 325, т. 1
от КТ, а в случай на несъгласие на това основание поискала да бъде
прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 от КТ –
след изтичане на договорения 30-дневен срок на предизвестие за работника,
като в молбата си изрично посочила, че от датата на подаване на молбата
следва да се счита, че тече 30-дневният срок на предизвестие. В същата молба
ищцата поискала и оформяне на трудовата й книжка при прекратяване на
трудовото й правоотношение. С покана от 01.07.2022 г. до ответното
дружеството на основание чл. 128а от КТ изрично бил посочен адресът, на
който ищцата желаела да й бъдат връчвани всички книжа относно трудовото й
правоотношение, включително и при прекратяването му. Твърди се, че на
29.06.2022 год. е изтекъл срокът за издаване на акт за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата, но въпреки това управителят на
ответното дружество отказал да оформи и да предостави на ищцата трудовата
й книжка. След проверка от Д „ИТ“ – Бургас била издадена Заповед № *** г.
от управителя на ответника, връчена на ищцата на 29.07.2022 г., с която
трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 29.07.2022 г. на
основание чл. 326, ал. 1 вр. ал. 3 от КТ. Сочи се, че на 12.08.2022 г. след
указания на Д „ИТ“ – Бургас в кантората на адв. Р. Ц. в гр. Бургас управителят
на ответното дружество – Т.А., лично получил (отказваната до този момент да
приеме) трудова книжка на ищцата, като декларирал в писмен вид, че се
задължава „да оформи и предаде трудовата книжка на Д. Д. С. на адрес гр. Б.,
десен с препоръчана поща по Еконт до 16.08.2022 год.“. Посочва се, че
трудовата книжка на ищцата й била върната лично от управителя на
05.05.2023 г. пред съдебна зала в присъствието на адвокати и с приемо-
предавателен протокол. Отбелязва се, че от месец януари на 2022 г. до датата
на прекратяване на трудовото й правоотношение получаваното от ищцата
реално нетно трудово възнаграждение било в размер на 1400 лева. Въз основа
на изложеното се поддържа, че ищцата има право да получи обезщетение за
незаконно задържане на трудовата й книжка от ответника като работодател за
периода от 12.08.2022 г. до 05.05.2023 г.
Твърди се в исковата молба, че на 16.05.2022 г. спрямо ищцата било
упражнено физическо насилие от управителя на дружеството-работодател –
Т.А., за което имало влязла в сила присъда. Твърди се, че съгласно Болничен
лист № Е ***, издаден от ДКЦ 2 БУРГАС ООД, за времето от 17.05.2022 г. до
26.05.2022 г. ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност,
призната за трудова злополука, за което й се дължи обезщетение за целия
период изцяло от работодателя в размер на 90 % от средното брутно трудово
2
възнаграждение. Посочва се, че на 19.07.2024 г. по банков път ищцата
получила сумата от 87, 17 лв. с посочено основание: „изплащане на болничен
лист № Е ***, издаден на 17.05.2022 год.“, поради което ищцата счита, че с
това плащане е погасено частично именно това дължимо обезщетение. Сочи
се още, че по Болничен лист № ***/23.06.2022 г., издаден от д-р М.Я.,
ответникът е следвало да заплати на ищцата първите два дни обезщетение за
ползван от нея отпуск по болест за периода от 23.06.2022 г. до 01.07.2022 г. в
размер на 80 на сто от средното брутно трудово възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, който оспорва предявените искове като неоснователни, моли за
отхвърлянето им и за присъждане на разноски.
Твърди се в отговора, че по силата на трудов договор от 15.10.2020 г.
ищцата е изпълнявала длъжността *** в магазин на ответното дружество в
Бургас. Не се оспорва, че на 28.05.2022 г. ищцата е внесла молба, с която
прави предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие
или, ако то не се приеме, да се счита, че тя е заявила предизвестие. Поради
характера на работата й, която била материално отговорна съгласно
длъжностната й характеристика, със Заповед № 6/27.06.2022 г. на управителя
на дружеството срокът на предизвестие бил удължен на основание чл. 326, ал.
3 КТ с един месец. На 27.06.2022 г. ищцата отказала да получи тази заповед и
внесла оплакване в Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас. По болничен
лист № ***, издаден на 17.05.2022 г., ищцата била във временна
неработоспособност за периода от 17.05.2022 г. до 25.05.2022 г., а в периода от
23.06.2022 г. до 01.07.2022 г. била в болнични съгласно болничен лист № ***,
издаден на 23.06.2022 г. След изтичане отпуска й ищцата не се явила на работа
до 28.07.2022 г., когато изтичал срокът на двумесечното предизвестие,
определено със Заповед № 6/27.06.2022г. на управителя. Със Заповед *** г.,
връчена на ищцата на 29.07.2022 г., трудовото правоотношение с нея било
прекратено на основание чл. 326, ал. 3 КТ във вр. с ал. 1. Твърди се, че при
връчването на тази заповед за уволнение управителят на дружеството изрично
е поискал трудовата й книжка, но ищцата заявила, че нямало как да му я даде,
тъй като трудовата книжка била у него. Поддържа се, че след връчването на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, от 29.07.2022г. до
05.05.2023г., ищцата е действала недобросъвестно с цел да не предаде
трудовата си книжка на работодателя за оформяне и след това трудовата й
книжка да не й бъде върната, като съвсем целенасочено отказвала съдействие
да я получи на 18.08, 19.08, 23.08, 02.09, 05.09, 08.09. Посочва се, че на
12.08.2022 г. в кантората на адвокат Р. Ц. ищцата предала на управителя
трудовата си книжка, което той удостоверил с документ и вписал, че „след
оформянето й тя ще бъде върната най-късно до 16.08. на ул. В.Л., с
препоръчана поща по Еконт с обратна разписка“. На всички писмени покани
на управителя чрез Телепоща и по Уотсап ищцата отговаряла, че е заета и че
не може да се яви, че няма да се яви на такава среща и др. под., или изобщо не
отговаряла. Твърди се, че на 18.08.2022 г. управителят представил пред Д „ИТ“
3
Бургас оформената трудова книжка на ищцата и потърсил помощ и указания
как да я връчи на ищцата при нейните категорични откази, както и предложил
да остави трудовата книжка в Инспекцията на конкретно длъжностно лице и
то да й я предаде, но това му било отказано. Отбелязва се, че не са спазени
изискванията на чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовия стаж, тъй като в
поканата на ищцата от 01.07.2022 г. липсва съгласие на ищцата трудовата й
книжка да бъде изпратена по поща или куриер. Сочи се, че на 05.05.2023 г.
било насрочено съдебно заседание по НЧХД 4129/2022 г. на БРС, по което
дело управителят знаел, че ищцата винаги се явява лично и с адвокат, поради
което упълномощил Д.П.Е. да връчи трудовата книжка на ищцата, но преди
съдебното заседание ищцата отказала да я получи от него. Е. върнал трудовата
книжка на управителя на дружеството и след съдебното заседание по съвет на
адвоката й ищцата склонила да получи трудовата си книжка. Въз основа на
изложеното се поддържа, че ответникът не е осъществил незаконно и виновно
задържане на трудовата книжка и че на ищцата не са причинени вреди.
Твърди се, че между страните никога не е постигано съгласие в писмена
форма дължимо нетно трудово възнаграждение в размер на 1400 лв. Отбелязва
се, че ищцата поддържа такова твърдение въз основа на удостоверение изх. №
1-31-03/31.03.2022г. до Банка ДСК, което ищцата представила на управителя в
бланков вид с молба да го попълни, като впише по-висок размер на месечното
й нетно трудово възнаграждение, за да може тя да получи кредит от банката.
Управителят се съгласил, като положил върху удостоверението подпис за
„главен счетоводител“. Поддържа се, че съгласно чл. 40, ал. 5 КСО размерът
на обезщетението по издадения болничен лист за временна
неработоспособност поради болест е в размер на 70 %, а не посочените от
ищцата 80 %. Оспорват се и твърденията на ищцата, че обезщетението за
временна неработоспособност поради трудова злополука се дължи изцяло от
работодателя за целия период на временна неработоспособност. Твърди се, че
за ищцата са заплатени от работодателя всички дължими суми за временна
неработоспособност, които съгласно закона са в негова тежест.
Правната квалификация на предявените обективно кумулативно
съединени осъдителни искове е чл. 226, ал. 2 КТ (ред. ДВ, бр. 26 от 1986 г.)
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и чл. 40, ал. 5 КСО (ред. ДВ, бр. 99 от 2012 г.).
По иска с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ (ред. ДВ, бр. 26 от 1986
г.):
По иска с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ (ред. ДВ, бр. 26 от 1986 г.)
ищцата следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на следите материални предпоставки: 1. Прекратяване на
трудовото правоотношение между страните; 2. Незаконно задържане на
трудовата книжка на ищцата от ответника; 3. Причинени на ищцата вреди; 4.
Причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и
причинените вреди. Ответникът има възможността да проведе непълно и
насрещно доказване по посочените обстоятелства и носи тежестта да докаже
4
възражението си, че ищцата неоправдано не е приела предложеното й от
ответника предаване на трудовата й книжка.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
По силата на трудов договор от 15.10.2020 г. ищцата Д. Д. С. е полагала
труд за ответното дружество КАФЕТАРИА ЕООД, като е изпълнявала
длъжността „***“ в магазин в град Бургас на ул. „Богориди“ № 14.
На 16.05.2022 г. управителят на ответното дружество – Т.Д.А., е нанесъл
на ищцата лека телесна повреда, за което е налице влязла в сила присъда по
НЧХД 4129/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.
За периода от 17.05.2022 г. до 26.05.2022 г. ищцата е ползвала отпуск за
временна неработоспособност поради трудова злополука, за която е издаден
Болничен лист *** от ДКЦ II БУРГАС ООД. За периода от 23.06.2022 г. до
01.07.2022 г. ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност
поради болест, за която е издаден Болничен лист № ***/23.06.2022 г. от д-р
М.Я..
На 28.05.2022 г. ищцата е подала писмена молба до управителя на
ответното дружество за прекратяване на трудовото правоотношение с него по
взаимно съгласие, а в случай на несъгласие е заявила молбата й да се счита за
едномесечно писмено предизвестие.
Със заповед на работодателя от 27.06.2022 г. на основание чл. 326, ал. 3
КТ срокът на предизвестието бил продължен с 30 дни, тъй като ищцата
заемала материално-отговорна длъжност и поради ползвания от нейна страна
отпуск не е взела участие в извършването на инвентаризация на налични
стоки и оборудване.
На 01.07.2022 г. ищцата е подала до ДИТ Бургас сигнал (жалба), в който
се съдържат и оплаквания, че трудовата й книжка не е оформена при
започване и при прекратяване на трудовото й правоотношение.
С покана от 01.07.2022 г. ищцата е поискала от работодателя на
основание чл. 128а КТ е 14-дневен срок да й предостави служебна бележка за
трудовите й възнаграждения и за внесените върху тях осигурителни вноски,
включително за целите на отпускане на детски надбавки. Отбелязано е в
молбата, че до този момент въпреки предоставената трудова книжка при
започване на работа същата не е надлежно оформена и й е отказано да бъде
приета и оформена. Посочено е, че „всички искания и уведомления, свързани
с исканите по-горе документи, справки и уведомления“, ищцата желае да й
бъдат изпращани на адрес: гр. Б.. Поканата е получена от управителя на
ответното дружество на 08.07.2022 г.
На 28.07.2022 г. управителят на ответното дружество е издал заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата поради изтичане на
удължения срок на предизвестието – считано от 29.07.2022 г.
На 28.07.2022 г. между ищцата и управителя на ответното дружество е
5
водена онлайн кореспонденция във връзка с връчването на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като ищцата не е отговаряла
на телефонните му обаждания. Управителят е поканил ищцата, за да й връчи
заповедта, в магазина или на друго желано от нея място в присъствието на
свидетел. Ищцата е отговорила само, че иска да знае датата на заповедта.
Управителят е предложил да й я изпрати, заявил е, че трябва да й я връчи
лично на същия ден, отново я е попитал дали ще дойде до магазина да получи
заповедта.
На 29.07.2022 г. онлайн кореспонденцията между двамата е продължила.
Управителят е уведомил ищцата, че вчера е бил последният й работен ден, но
тъй като тя не е дошла, трябва днес да си донесе трудовата книжка и да
подпише документите за прекратяването. Ищцата е отговорила, че иска първо
да й бъде изпратена заповедта за прекратяване. Заповедта за прекратяване е
връчена лично на ищцата на 29.07.2022 г.
На 05.08.2023 г. ищцата е сключила трудов договор с ТЕД ШОПС ЕООД
на длъжност „***“, като на 08.08.2022 г. е постъпила на работа. За периода от
08.08.2022 г. до 31.05.2023 г. ищцата е получила брутно трудово
възнаграждение в размер на 8205, 38 лева.
На 12.08.2022 г. в адвокатската кантора на пълномощника на ищцата
същата е предала на управителя на ответното дружество трудовата си книжка
за вписване на необходимите данни, свързани с прекратяване на трудовото
правоотношение. За удостоверяване на предаването на трудовата книжка
управителят на ответното дружество е написал саморъчно и е подписал
документ със следното съдържание: „Днес на 12.08 получих от Д. С. трудовата
й книжка са оформяне. След оформянето й тя ще бъде върната, най-късно до
16.08 на ул. В.Л., с препоръчана поща по Еконт, с обратна разписка“.
На 18.08.2022 г. между ищцата и управителя на ответното дружество е
водена онлайн кореспонденция. Управителят е уведомил ищцата, че трудовата
й книжка и справката за детските са й готови и може да се уговорят днес до 17
часа да й ги предаде срещу подпис, предлага среща в 15 часа в магазина на ул.
„Богориди“ № 14. Ищцата е отговорила, че е заета. Управителят е предложил
на ищцата да посочи време и място за връчване на трудовата книжка.
На 19.08.2022 г. ищцата е отговорила, че при срещата с адвокатката е
поискала още две бележки, но той не я чул, и че когато са готови и тези
документи, „чак тогава ще ми ги предадете“. Управителят е заявил, че ищцата
не е искала УП, а другите документи я чакат повече от месец и отново е
подканил ищцата да дойде да си получи. Ищцата заявява, че иска всички
документи да й бъдат изготвени и да й бъдат изпратени на посочения от нея
адрес по Еконт.
На 23.08.2022 г. чрез онлайн кореспонденция ищцата пита управителя
дали са изготвени и останалите документи, които е поискала, и кога ще ги
получи на адреса, който е посочила в поканата от месец юли. Управителят
веднага отговаря, че документите са готови и може да ги получи само срещу
6
разписка, както са го посъветвали от Инспекцията по труда и както вече я е
уведомил. Управителят пита ищцата дали ще дойде в магазина до 26.08.2022 г.
от 10 часа да си ги получи, или чака да й изпрати писмена покана.
На 02.09.2022 г. в 14:09 часа чрез онлайн кореспонденция управителят
моли ищцата да му посочи точния си адрес, за да й изпрати желаните
документи. Обяснява, че желае да получи точния й потвърден адрес, тъй като
тя не отговаря на адресираните й писма. Ищцата отговаря, че от месец юли по
отправено от нея искане по чл. 128 КТ е посочила адрес, на който да й бъдат
изпратени документите, а на 12.08.2022 г. в адвокатската кантора на адвокат
Ц. той собственоръчно е написал на кой адрес и на коя дата ще й бъдат
изпратени оформените документи.
На 02.09.2022 г. в 16:52 часа управителят на ответното дружество е
изпратил на ищцата на адрес: гр. Б., писмена покана чрез телепоща, с която
обяснява, че след като ищцата не се е явила в магазина на ул. „Богориди“ № 14
от 10 часа нито на 26.08.2022 г., нито на 31.08.2022 г., я кани да се яви на
07.09.2022 г. в магазина на ул. „Богориди“ № 14 за връчване на попълнената
трудова книжка, поисканите справки и УП. Предупреждава я, че при
неявяването й ще спре с поканите, докато тя не прояви писмен интерес за
получаване на документите. Приканва я и да върне всички ключове за
магазина, които не е предала при напускането си.
На 05.09.2022 г. чрез онлайн кореспонденция ищцата е заявила на
управителя, че след получена от него покана и след консултация с адвоката й,
тъй като към момента е в прекратени трудови правоотношения след извършен
побой от негова страна, той няма право да й определя едностранно къде да се
яви и да дава обяснения за неявяването си. Посочва, че на 01.07.2022 г. в
писмо до него е посочила адрес за кореспонденция и че на 12.08.2022 г. той
лично го е записал.
На 07.09.2022 г. е издаден протокол за извършена проверка от ДИТ –
Бургас, при която е констатирано, че на 18.08.2022 г. управителят е представил
в ДИТ – Бургас трудовата книжка на ищцата. Издадено му е задължително
предписание да й я предаде със срок за изпълнение – 08.09.2022 г.
На 08.09.2022 г. чрез онлайн кореспонденция управителят уведомява
ищцата, че от ДИТ – Бургас са го задължили с протокол да й предаде
трудовата книжка днес – на 08.09.2022 г., като предаване означава да й я даде
на ръка. Моли я да приеме поканата да дойде на магазина на ул. „Богориди“ №
14 и да си вземе трудовата книжка на 08.09.2022 г. от 19 часа до 22 часа в
присъствието на други служители и пред видеокамери. Моли я да го уведоми
за час, в който желае да й предаде трудовата книжка на 08.09.2022 г.
На 20.09.2022 г. управителят е подал жалба до Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ против предписанието от 07.09.2022 г. с доводи,
че ищцата отказва съдействие да получи трудовата си книжка, поради което
той е в невъзможност да изпълни предписанието за предаването й.
На 13.10.2022 г. Директорът на ДИТ – Бургас уведомява управителя, че с
7
оглед писмените доказателства за предприети от него действия за предаване
на трудовата книжка на ищцата, приема, че към момента е налице обективна
невъзможност за изпълнение на предписанието за предаването й поради липса
на необходимото съдействие от нейна страна за получаване на оформената й
трудова книжка.
На 05.05.2023 г. с приемо-предавателен протокол управителят е предал
на ищцата трудовата й книжка, надлежно оформена, подписана и подпечатана.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
Я.Г.К., В.Д.И. И Д.Е.П. които съдът кредитира, включително при условията на
чл. 172 ГПК.
Свидетелката К. е служител на ответното дружество, като работи в
магазина в град Бургас, ул. „Богориди“ № 14. Присъствала е, когато
управителят Т. е връчил на ищцата Д. заповедта за прекратяване на трудовото
й правоотношение и е поискал тя да предаде трудовата си книжка за
оформяне. Д. обаче казала на Т., че трудовата й книжка е в него и че иска да й
я върне попълнена. Свидетелката и управителя два пъти търсили трудовата
книжка на Д. в офиса, но не я намерили. Свидетелката е виждала как Т. пише
писма до Д. и ги разпечатва в офиса на магазина, но Д. му отговаряла по
телефона със съобщения на уатсап, че няма да дойде да си получи трудовата
книжка. Свидетелката помни, че при едно от посещенията от Инспекцията по
труда на управителя било връчено предписание в еднодневен срок да върне на
Д. трудовата книжка. За целта Т. написал на Д. съобщение по уатсап, че може
да дойде да си вземе трудовата книжка, дори и в по-късен час. Тогава
свидетелката чакала заедно с Т. в магазина, за да дойде Д. да си вземе
трудовата книжка, но тя отново не дошла. Свидетелката заявява, че в периода,
в който Д. е знаела, че трябва да дойде да си вземе трудовата книжка, тя е
минавала покрай магазина, „ръсила е простотии, псувни“, но нито веднъж не е
влязла в магазина, за да си получи трудовата книжка или да попита за нея.
Свидетелят И. е приятел на управителя Т.. Придружавал го е до
Инспекцията по труда – Бургас по повод проблемите с предаването на
трудовата книжка на ищцата Д.. Т. не можел да върне на Д. трудовата й
книжка и затова попитал в Инспекцията по труда – Бургас дали може да я
остави там, за да й я върнат, но му отговорили, че не може. Свидетелят е
придружавал Т. и до пощата, за да изпраща препоръчани писма до Д.. Знае, че
Т. няколко пъти е писал на уатсап на Д. да й върне книжката, но тя или не
отговаря, или отказва. Свидетелят е придружавал Т. и до пл. „Баба Ганка“ за
консултация с нотариус за това как може да върне трудовата книжка на Д., но
и тримата нотариуси, които работели там, отказали съдействие. Свидетелят
знае, че Т. се е консултирал с адвокат за това как да върне трудовата книжка на
Д. и той му обяснил, че не е допустимо да й изпрати трудовата книжка
направо на посочен адрес без нейно изрично писмено съгласие.
Свидетелят П. е приятел на управителя Т.. От него знае, че е правил
многократни опити да върне трудовата книжка на Д., но тя не е искала да си я
8
получил. На 05.05.2023 г. Т. и Д. имали дело и Т. помолил свидетеля да връчи
на Д. трудовата книжка преди съдебното заседание, бил изготвил пълномощно
и приемо-предавателен протокол за предаването на трудовата книжка.
Свидетелят обяснява, че пред съдебната зала отишъл при Д. и я помолил да си
получи трудовата книжка, но тя повишила тон, била негативно настроена,
започнала да говори какво майка й е казала за Т.. Свидетелят разбрал от
поведението на Д., че не желае да получи трудовата книжка, отдръпнал се и
върнал трудовата книжка с протокола на Т.. Същия ден вечерта свидетелят
разбрал от Т., че с адвокатката на Д. са успели да я убедят да си получи
трудовата книжка.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
На основание чл. 350, ал. 1 КТ (ред. ДВ, бр. 26 от 1986 г.) при
прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише
в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде
незабавно на работника или служителя. Разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (ред. ДВ. бр. 102 от 3
Декември 1993г.) предвижда, че когато трудовата книжка не бъде получена от
работника или служителя, работодателят му съобщава с писмо с обратна
разписка да се яви, за да я получи лично. Тя може да бъде изпратена по
пощата или предадена на определено от него лице само ако за това има
писмено съгласие. Съгласно чл. 226, ал. 2 КТ (ред. ДВ, бр. 26 от 1986 г.)
работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към
работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно
задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е
било прекратено. Съобразно чл. 226, ал. 3, изр. 2 КТ (ред. ДВ, бр. 26 от 1986 г.)
обезщетението по ал. 2 е в размер на брутното му трудово възнаграждение от
деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на
трудовата книжка на работника или служителя.
По спорните въпроси относно тълкуването и приложението на
горепосочената правна уредба е постановено Тълкувателно решение № 1 от
2.12.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2019 г., ОСГК, чиито разяснения звучат в
следния смисъл. При прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно
чл. 350 от Кодекса на труда и чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж, за работодателя възникват две задължения - да впише данните,
свързани с прекратяването, и да предаде трудовата книжка на работника или
служителя. Данните, подлежащи на вписване, са посочени в чл. 6, ал. 1 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. След вписването им,
работодателят следва да предаде, т. е. фактически да предостави във владение
на работника или служителя трудовата му книжка. Двете задължения са
свързани и обусловени. Те следва да се изпълнят от и при работодателя, в
мястото, където работникът или служителят е престирал работната си
сила. Изпълнението им следва да е "незабавно", т. е. веднага, бързо, без
отлагане, което означава в деня на прекратяване на трудовото
9
правоотношение. Този срок за предаване на трудовата книжка при
прекратяване на трудовото правоотношение е императивно определен. В деня
на прекратяване трудовото правоотношение горепосочените две задължения
на работодателя стават изискуеми и следва да бъдат изпълнени.
Изпълнението на задължението на работодателя незабавно да върне трудовата
книжка е от значение за упражняване на трудови и осигурителни права на
работника или служителя, следващи прекратяването на трудовото
правоотношение. Неправомерното задържане на трудовата книжка може да
доведе до ограничаване на конституционното право на труд, защото без нея
работникът или служителят не може да постъпи на друга работа, както и до
ограничаване на негови социално осигурителни права, с оглед
невъзможността да получава обезщетения за безработица.
След като задълженията по чл. 350 КТ станат изискуеми, работодателят
изпада в забава за изпълнението им, ако не е изпълнил, но изпълнението е
възможно и закъснението му се дължи на причина, за която той отговаря.
Доколкото точното /в срок/ изпълнение на задължението за предаване е в
пряка зависимост от точното /в срок/ изпълнение на задължението за вписване
на данните в трудовата книжка, за да е възможно изпълнение, трудовата
книжка трябва да е при работодателя в деня на прекратяване на трудовото
правоотношение. Когато работникът или служителят е предал предварително
трудовата си книжка на работодателя и тя е в негово държане, задълженията
на работодателя да я оформи и да я предаде ще станат изискуеми в деня на
прекратяване на трудовото правоотношение. При неизпълнение той изпада в
забава от същия ден. Ако работникът или служителят предаде трудовата
си книжка на работодателя след деня на прекратяване на трудовото
правоотношение, задълженията на работодателя да я оформи и предаде
ще станат изискуеми в деня, в който тя му е предадена. Ако по някаква
причина работодателят не изпълни в същия ден задълженията си, той изпада в
забава. Във всички случаи, за да се освободи работодателят от последиците
на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на
работника или служителя с писмо с обратна разписка кога следва да се
яви, за да получи лично трудовата си книжка. Трудовата книжка не може
да бъде изпратена по пощата или предадена на определено от работника
или служителя лице, освен ако последният не е дал изрично писменото си
съгласие за това. След като работодателят е изпълнил добросъвестно
задълженията си /чрез процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата/, задържането
на трудовата книжка, поради неявяване на работника или служителя, не е
незаконно. Работодателят се освобождава от последиците на забавата
когато на свой ред работникът или служителят изпадне в забава, защото
не оказва необходимото съдействие или неоправдано не приема
предложеното изпълнение.
В случаите, когато работникът или служителят, с предоставяне на
трудовата си книжка на работодателя, е представил и писмена молба с
10
искане трудовата му книжка да бъде изпратена по пощата или предадена
на определено от него лице, работодателят дължи обезщетение по чл. 226, ал.
2 КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, съответно от
деня на предоставяне на трудовата книжка, ако не е изпълнил задълженията си
по чл. 350 КТ. Във всички случаи е налице незаконно задържане на трудовата
книжка и работодателят дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ, когато
след направеното вписване на данните, е било възможно предаването на
книжката на работника или служителя, който е бил в предприятието и е
изчаквал получаването й, но книжката не му е била предадена, без да има
основателни причини за това. В тази хипотеза попадат случаите на отказ за
връщане или възпрепятстване за получаване, като работодателят изпада в
забава относно изпълнение на задължението си за незабавно предаване на
трудовата книжка и за да се освободи от последиците на забавата си, той
следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж, като съобщи на работника или служителя с писмо с
обратна разписка, да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. В този
случай обезщетението по чл. 226, ал. 2 КТ ще се дължи до получаване на
поканата от работника или служителя, удостоверен върху обратната разписка.
Ако надлежно поканеният работник или служител не се яви или не
декларира писмено волята си трудовата книжка да бъде предадена чрез
друго лице или по пощата, отговорността е негова, а не на работодателя,
който с изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж се освобождава от задължението си по чл. 350, ал. 1
КТ. В тази хипотеза и когато работникът или служителят не е потърсил
книжката, която е предал за оформяне на работодателя, не е налице хипотеза
на незаконното й задържане, която да е в причинна връзка с претърпените
вреди. Когато не е в забава относно задължението си за предаване на
трудовата книжка по чл. 350, ал. 1 КТ, работодателят не дължи обезщетение
по чл. 226, ал. 2 КТ.
В процесния случай съдът приема, че е налице само първия юридически
факт от фактическия състав на отговорността по чл. 226, ал. 2 КТ – 1.
Прекратяване на трудовото правоотношение между страните, но не и
останалите кумулативно изискуеми предпоставки, а именно: 2. Незаконно
задържане на трудовата книжка на ищцата от ответника; 3. Причинени на
ищцата вреди; 4. Причинна връзка между незаконното задържане на трудовата
книжка и причинените вреди.
Трудовото правоотношение между страните е прекратено на 29.07.2022
г., а ищцата е предала трудовата си книжка на работодателя едва на 12.08.2022
г. На 28.07.2022 г. и 29.07.2022 г. управителят на ответното дружество е
поканил ищцата да получи заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, както и да предаде трудовата си книжка за оформяне, но при
явяването си на 29.07.2022 г. ищцата е заявила, че трудовата книжка не е у нея,
а е у работодателя. Това твърдение ищцата е поддържала и с жалбата си до
ДИТ – Бургас от 01.07.2022 г., както и с поканата си до работодателя от
11
01.07.2022 г., получена от него на 08.07.2022 г. В крайна сметка се оказва, че
твърденията на ищцата са лъжовни и че трудовата й книжка всъщност се
намира у нея. Трудовата книжка на ищцата е била предадена на управителя
едва на 12.08.2022 г. в адвокатската кантора на адвокат Ц. – пълномощник на
ищцата и по настоящото дело. Управителят е написал саморъчно и е подписал
документ, с който не само удостоверява получаването на трудовата книжка на
ищцата, но и поема задължение след оформянето й тя ще бъде върната, най-
късно до 16.08.2022 г. на адрес с куриер. Това изявление обаче изхожда от
ответника-работодател, а не от ищцата като служител. Тя е лицето, което
трябва да заяви изричното си писмено съгласие за получаване на трудовата
книжка по пощата на определен адрес съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 3,
изр. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (ред. ДВ. бр. 102 от 3
Декември 1993г.). Поради това изявлението на управителя от 12.08.2022 г. за
изпращане на трудовата книжка с куриер на посочен адрес няма обвързващо
за него действие и не създава валидно задължение за изпращане на трудовата
книжка на ищцата чрез Еконт. Поканата на ищцата до управителя от
01.07.2022 г. също не може да се тълкува като изрично писмено съгласие за
получаване на трудовата книжка по пощата по смисъла на чл. 6, ал. 3, изр. 2
от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (ред. ДВ. бр. 102 от 3
Декември 1993г.), тъй като с тази покана ищцата иска издаването на
определени документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото
правоотношение, съгласно чл. 128а КТ (което правно основание е изрично е
посочено в поканата), а общото изявление на ищцата „всички искания и
уведомления, свързани с исканите по-горе документи, справки и
уведомления“, да й бъдат изпращани на адрес, не представлява изрично
писмено съгласие за получаване на трудовата книжка по пощата. Тези изводи
са относими и към електронното изявление на ищцата от 05.09.2022 г., с което
заявява, че на 01.07.2022 г. в писмо до него е посочила адрес за
кореспонденция и че на 12.08.2022 г. той лично го е записал. Въз основа на
изложеното съдът приема, че по делото не е доказано ищцата да е изявила
изрично писмено съгласие за получаване на трудовата книжка по пощата
съгласно чл. 6, ал. 3, изр. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж
(ред. ДВ. бр. 102 от 3 Декември 1993г.). Поради това ответникът не е
разполагал със законовата възможност да изпрати трудовата книжка на
ищцата чрез куриер. При това положение единственият начин за законно
предаване на трудовата книжка е лично на ищцата – от и при работодателя, в
мястото, където е престирана работната сила (съгласно горепосоченото ТР) – в
случая от ответника в магазина в град Бургас на ул. „Богориди“ № 14.
При установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че
ищцата неоправдано не е приела предложеното от ответника изпълнение на
задължението му за лично предаване на трудовата й книжка в магазина в град
Бургас на ул. „Богориди“ № 14. Трудовата книжка е била получена от
управителя на 12.08.2022 г. (петък) в адвокатската кантора на адвокат Ц.,
поради което не е била налице горепосочената в ТР хипотеза на отговорност
12
по чл. 226, ал. 2 КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка, при която
след направеното вписване на данните е било възможно предаването на
книжката на работника или служителя, който е бил в предприятието и е
изчаквал получаването й, но книжката не му е била предадена, без да има
основателни причини за това. Установява се от писмените доказателства (а и
ищцата не оспорва и признава тези обстоятелства), че с множество
електронни изявления до ищцата, получени от нея, управителят на ответното
дружество я е канил да се яви лично в магазина в град Бургас на ул.
„Богориди“ № 14, за да получи лично трудовата си книжка, но тя изрично е
отказала да се яви. Така на 18.08.2022 г. управителят е поканил ищцата да се
яви в магазина до 17 часа да получи оформената си трудова книжка, но тя е
отказала, защото била заета, при което управителят е предоставил на нея да
посочи време и място за предаване на трудовата книжка. На 19.08.2022 г.
ищцата отказва и това предложение, като заявява, че чак когато са изготвени
всички изискани от нея документи по чл. 128а КТ, тогава следва да й бъдат
изпратени по Еконт. На 23.08.2022 г. управителят отново уведомява ищцата да
дойде в магазина да си получи трудовата книжка и документите по чл. 128а
КТ, но ищцата не отговаря. На 02.09.2022 г. управителят изисква от ищцата да
посочи точен адрес, на който да й изпрати документите по чл. 128а КТ, и на
същия ден изпраща до ищцата на посочения от нея адрес писмена покана чрез
телепоща да се яви на 07.09.2022 г. в магазина на ул. „Богориди“ № 14 за
връчване на попълнената трудова книжка, поисканите справки и УП. На
поканата чрез телепоща от управителя от 02.09.2022 г. ищцата отговаря на
05.09.2022 г. с електронно изявление, че няма да се яви лично поради
прекратяване на трудовия договор и нанесения побой. На 08.09.2022 г.
управителят за пореден път кани ищцата да се яви в магазина, за да си получи
трудовата книжка, в присъствието на други служители и пред видеокамери.
Установява се от свидетелските показания, че управителят е търсил
съдействие от адвокат, трима нотариуси, както и от ДИТ – БУРГАС за
предаване на трудовата книжка на ищцата. Служители от ДИТ – Бургас
отказали да приемат трудовата книжка на ищцата, но Директорът на ДИТ –
Бургас приел, че ответното дружество е в обективна невъзможност да изпълни
издадено предписание за предаване на трудовата книжка на ищцата поради
липса на оказано съдействие от нейна страна. Доказа се също, че на 05.05.2023
г. пред съдебна зала по НЧХД ищцата е отказала да приеме трудовата си
книжка от свидетеля П., упълномощен за това от управителя на ответното
дружество, и едва след намеса на собствения й процесуален представител по
НЧХД тя най-сетне е склонила да получи надлежно оформената си трудова
книжка. При така установените факти, ценени поотделно и в съвкупност,
съдът не приема за основателни посочените от ищцата причини за
неявяването й за получаване на трудовата й книжка – поради нанесен побой от
управителя и по съвет на адвокат. Обстоятелствата относно личните,
включително интимните отношения между страните, и нанесената на ищцата
лека телесна повреда не са част от предмета на настоящото производство, но
13
не освобождават ищцата като служител от задължението й да окаже
съдействие за изпълнение на задължението на работодателя да й предаде
оформената трудова книжка – при липса на изрично писмено съгласие от
нейна страна за получаване на трудовата книжка по пощата (каквито не са
изявленията й за изготвяне на документи по чл. 128а КТ и изпращането им по
Еконт). Съгласно горепосоченото ТР, ако надлежно поканеният работник или
служител не се яви или не декларира писмено волята си трудовата книжка да
бъде предадена чрез друго лице или по пощата, отговорността е негова, а не
на работодателя. Работодателят се освобождава от последиците на забавата
когато на свой ред работникът или служителят изпадне в забава, защото не
оказва необходимото съдействие или неоправдано не приема предложеното
изпълнение. По изложените съображения съдът приема, че не е налице
незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата от ответника. Това е
достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.
226, ал. 2 КТ.
В допълнение следва да се отбележи, че дори и да се установи незаконно
задържане на трудовата книжка на ищцата от ответника, то на ищцата не са
причинени никакви вреди в резултат от това. Съгласно горепосоченото ТР
изпълнението на задължението на работодателя незабавно да върне трудовата
книжка е от значение за упражняване на трудови и осигурителни права на
работника или служителя, следващи прекратяването на трудовото
правоотношение, доколкото неправомерното задържане на трудовата книжка
може да доведе до ограничаване на конституционното право на труд, защото
без нея работникът или служителят не може да постъпи на друга работа, както
и до ограничаване на негови социално осигурителни права, с оглед
невъзможността да получава обезщетения за безработица. В случая обаче по
делото се установява, че ищцата е сключила трудов договор с ТЕД ШОПС
ЕООД на длъжност „***“ на 05.08.2023 г. и на 08.08.2022 г. е постъпила на
работа, т. е. още преди 12.08.2022 г., когато ищцата е предала на ответника
трудовата си книжка. За периода от 08.08.2022 г. до 31.05.2023 г. ищцата е
получила брутно трудово възнаграждение в размер на 8205, 38 лева, което
надвишава декларираните доходи на ищцата от процесното прекратено
трудово правоотношение с ответника. Следователно ищцата не е понесла
никакви вреди, които да обосноват отговорността на ответника по чл. 226, ал.
2 КТ. Разпоредбата на чл. 226, ал. 3 КТ определя нормативно само размера на
дължимото обезщетение, но не изключва настъпването на вреди като елемент
от фактическия състав, пораждащ отговорността на работодателя по чл. 226,
ал. 2 КТ. Обратното би довело до неоснователно обогатяване на ищцата за
сметка на ответника въз основа на собственото й недобросъвестно поведение.
Въз основа на изложеното съдът приема, че не са налице кумулативно
изискуемите предпоставки за пораждане на отговорността по чл. 226, ал. 2 КТ,
поради което предявеният главен иск следва да бъде изцяло отхвърлен.
По акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
14
Неоснователността на главния иск има за последици и отхвърляне на
акцесорния иск за обезщетение за забава върху претендираното обезщетение
по чл. 226, ал. 2 КТ.
По исковете с правно основание чл. 40, ал. 5 КСО (ред. ДВ, бр. 99 от
2012 г.):
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 5 КСО в ред. ДВ, бр. 99 от 2012 г.,
приложима към настоящите правоотношения, работодателят следва да
заплати обезщетение за временна нетрудоспособност за първите три работни
дни от временната неработоспособност в размер на 70 на сто от
среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила
временната неработоспособност.
Безспорни са по делото обстоятелствата, че за периода от 17.05.2022 г. до
26.05.2022 г. ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност
поради трудова злополука, за която е бил издаден Болничен лист *** от ДКЦ
II БУРГАС ООД, както и че за периода от 23.06.2022 г. до 01.07.2022 г. ищцата
е ползвала отпуск за временна неработоспособност поради болест, за която е
издаден Болничен лист № ***/23.06.2022 г. от д-р М.Я..
По делото е прието неоспорено заключение на вещото лице Д. по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че по Болничен
лист № ***, издаден от „ДКЦ II БУРГАС“ ООД, за периода от 17.05.2022 г. до
26.05.2022 г., обезщетението за 3 дни болнични, платими от работодателя,
възлиза на 84, 59 лв., като по него е изплатено обезщетение от работодателя в
размер на 87,17 лв. По Болничен лист № ***/23.06.2022 г., издаден от д-р М.Я.
за периода от 23.06.2022 г. до 01.07.2022 г., обезщетението за 3 дни болнични,
платими от работодателя възлиза на 73,05 лв., като по него е изплатено
обезщетение от работодателя в размер на 73, 47 лв. Плащанията са извършени
на 02.08.2022 г. и на 19.07.2024 г., т. е. преди подаване на исковата молба на
05.08.2024 г. Поради това съдът приема за доказани възраженията на
ответника за плащане на дължимите в полза на ищцата суми за обезщетения
по чл. 40, ал. 5 КСО.
С оглед правопогасителното действие на плащането предявените искове
с правно основание чл. 40, ал. 5 КСО (ред. ДВ, бр. 99 от 2012 г.) следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има
право на разноски съобразно направеното искане за присъждането им и
представените доказателства за извършването им, а именно за сумата от 2355
лева, от които 2200 лева за адвокатско възнаграждение, 150 лева за
възнаграждение за вещо лице и 5 лева за държавна такса за издаване на
съдебно удостоверение.
Така мотивиран, съдът
15
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Д. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б.,
против „КАФЕТАРИА“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ № 76 ет. 3, ап. 6,
представлявано от управителя Т.Д.А., искове за ОСЪЖДАНЕ на ответника да
заплати на ищцата следните суми:
сумата от 12 300 лева, представляваща обезщетение за незаконно
задържане на трудова книжка на ищцата от ответника като работодател за
периода от 12.08.2022 г. до 05.05.2023 г., както и сумата от 3379 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 12 300 лева за периода
от 05.05.2023 г. до 04.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата
от предявяване на иска на 05.08.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата;
сумата от 140 лева, представляваща дължимо от работодателя
обезщетение за ползван отпуск за временна неработоспособност поради
болест, за която е издаден Болничен лист № ***/23.06.2022 г. от д-р М.Я., за
периода от 23.06.2022 г. до 01.07.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на иска на 05.08.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата;
сумата от 630 лева, представляваща дължимо от работодателя
обезщетение за ползван отпуск за временна неработоспособност поради
трудова злополука, за която е издаден Болничен лист *** от ДКЦ II БУРГАС
ООД, за периода от 17.05.2022 г. до 26.05.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата от предявяване на иска на 05.08.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д. Д. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., да заплати на
„КАФЕТАРИА“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ № 76 ет. 3, ап. 6,
представлявано от управителя Т.Д.А., сумата от 2355 лева за разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
16