Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр. София 12.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 7484 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е образувано по предявен от Е.Д.М. срещу П.та на Р. България иск, квалифициран
от ищеца с правно основание чл. 4 § 3 от ДЕС, чл. 2 от ЗОДОВ, чл. 13 от ЕКЗПЧ,
чл. 47 от Харта ЕС, за обезщетение за вреди в размер на 100 000 лева. С изявление в
съдебно заседание на 15.10.2020 г. ищецът е намалил предявения иск на
26 000 лева.
Ищецът
Е.Д.М. твърди, че ответникът П. на Р. България нарушил правата му, като не си
изпълнил задълженията по пр.пр. № 413/2018 г. на Апелативна специализирана П. и
преписка № 721/2018 г. на Специализираната П., не извършил разследване, не
назначил на ищеца адвокат, не извършил никакви действия по жалбите на ищеца, а
производството по жалбите му било прекратено, без да е работено по тях. Ищецът
твърди, че ответникът му нарушил оправдани правни очаквания, породени в
съзнанието му от чл. 2,3,4,5,6,9 от ДЕС, чл. 18,20,67,82 пар. 2 т. „в“ от ДФЕС,
чл. 1,4,20,21,41,47,51,52,53,54 от Хартата на ЕС, чл.
1,3,6/1/,13,14,17,18,46,53 на ЕКЗПЧи Директива 2012/29 на ЕС. Като се основава на изложените
твърдения, ищецът прави искане до съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение в размер на 26 000 лева, заедно с лихва, както и разноски по
делото от 29.05.2018 г.
Ответникът
П. на Р. Б. в отговор на исковата молба и в съдебно заседание оспорва основателността
на иска, като излага доводи за липса на елементите от фактическия състав на чл.
49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД като основание за ангажиране отговорността на П.та.
По
делото са приложени като писмени дожказателства материалите по преписка №
721/2018 г. на Специализираната П.. Преписката е била образувана по жалба от Е.Д.М.
с искане за образуване на наказателно производство срещу Р.И., К.Р.и Г.Г. от
АСНС. В жалбата ищецът твърди, че посочените лица в качеството им на съдии го лишили
противозаконно от свобода на 02.11.2017 г. по ВНЧД № 336/2017 г. на АСНС. По
преписката са приложени още три жалби с дата на постъпване 07.09.2018 г. срещу
съдии от АСНС, както следва:
-
срещу Р.И., Д.Г.и Д.К., с твърдение за престъпление по чл. 282ал. 2 и 3 и чл.
321 ал. 3 от НК, във връзка с твърдяно задържане на М. на 23.06.2015 г. по дело
№ 163/2015 г.;
-
срещу Р.И., В.И.и К.К., с твърдение за престъпление по чл. 282ал. 2 и 3 и чл.
321 ал. 3 от НК, във връзка с твърдяно задържане на М. на 22.06.2017 г. по дело
№ 187/2017 г.;
- срещу
Р.И., Д.К. и К.Р., с твърдение за престъпление по чл. 282ал. 2 и 3 и чл. 321
ал. 3 от НК, във връзка с твърдяно задържане на М. на16.11.2016 г. по дело №
299/2016 г.;
-
срещу Р.И., Д.К. и К.Р., с твърдение за престъпление по чл. 282ал. 2 и 3 и чл.
321 ал. 3 от НК, във връзка с твърдяно задържане на М. на 21.10.2016 г. по дело
№ 277/2016 г.;
-
срещу Р.И., Д.К. и К.Р., с твърдение за престъпление по чл. 282ал. 2 и 3 и чл.
321 ал. 3 от НК, във връзка с твърдяно задържане на М. на 08.06.2016 г. по дело
№ 132/2016 г.
От
материалите по преписката е видно, че оплакванията на М. пред специализираната П.
са във връзка с действия на съдиите от състави на Апелативния специализиран
наказателен съд във връзка с произнасяне по мярка за неотклонение „задържане
под стража“ на ищеца по наказателно производство.
Съгласно
чл. 132 от Конституцията, съдиите не носят наказателна и гражданска отговорност
за техните служебни действия и постановените от тях актове, освен ако извършеното
е умишлено престъпление от общ характер. Безспорно, членовете на съдебните
състави, срещу които са жалбите – предмет на преписката, са извършили
действията и постановили актовете в качеството им на съдии. В това си качество,
те не носят отговорност за постановените от тях актове. Прогласеният от
Конституцията т.нар. функционален имунитет е средство за обезпечаване и защита
на независимостта на органите на съдебната власт при осъществяването на тяхната
правораздавателна дейност. В случая не са били налице и данни за изключението,
визирано в чл. 132 от Конституцията, съдиите или някой от тях да са извършили
престъпление от общ характер при постановяването на съдебни актове по
посочените производства. Твърдения за извършени престъпления се съдържат единствено
в жалбите на М. по прокурорската преписка. Тези твърдения, освен голословни, са
били и крайно неконкретизирани. Според твърденията на ищеца, извършените от
съдиите престъпления се изразяват със задържането му без да разгледат дали има
обосновано предположение за извършено престъпление и дали има доказателства за
престъпление по чл. 321 и чл. 199 от НК, като с това злоупотребили с правата
си. Задържането на обвинено в престъпление лице е в компетентността на
съответния първоинстанционен съд, а съдебната проверка за законността на това
задържане е в правомощията на съответния въззивен съд, който в случая е АСНС.
Упражняването на тези правомощия не е престъпление, а преценката на съответния
съдебен състав на законността на задържането не подлежи нито на инстанционен
контрол, нито на извънинстанционна проверка от П.та.
При
така изложените обстоятелства, органите на П.та не са разполагали с никакви
данни за извършено престъпление, нито са имали правомощия да проверяват
твърденията на ищеца за неправилна преценка на съдебните състави от АСНС на
законността на задържането, още повече че тези твърдения по същество не
съдържат данни за престъпление от член на съдебния състав. Поради това, не е
имало никакви основания П.та да извършва действията, които ищецът претендира,
че не са били извършени – разследване, назначаване на служебен адвокат на
ищеца, извършване на разпит пред съдия. Основание за извършване на тези
действия възниква, когато се образува досъдебно производство въз основа на
достатъчно данни за извършено престъпление по смисъла на чл. 207 ал. 1 от НПК.
Такива данни няма, а досъдебно производство не е било образувано поради липса
на основание за това. Поради това, органите на ответника не са извършили
неправомерни действия и не са допуснали неправомерно бездействие по преписките,
образувани по цитираните жалби на ищеца.
Ответникът
е бил защитаван от юрисконсулт, поради което ищецът дължи на ответника
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, което съдът
определя на 200 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля предявения от Е.Д.М. ЕГН **********,
адрес: ***, понастоящем в Затвора гр. София срещу П.та на Р. България гр.
София, адрес: гр. София бул. „*******иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение в размер на 26 000 лева за вреди, твърдени като настъпили
вследствие бездействие по пр.пр. № 421/2018 г. на Специализцираната П. и пр.пр
№ 413/2018 г. на Апелативната специализирана П., ведно със законната лихва от
29.05.2018 г. до окончателното изплащане.
Осъжда Е.Д.М. да заплати на П.та на
Р. България гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: