Р
Е Ш Е
Н И Е
№261350/23.11.2020г.
гр. В.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско
отделение, четиридесет и трети състав, в
публично заседание, проведено на двадесет и трети октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д. Д.
разгледа докладваното от районния съдия гр.
дело №5378 по описа на Варненския районен съд за 2020
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на М.Л.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, с която против „В.и к.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, са предявени обективно съединени отрицателни
установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване недължимостта на следните суми: 2083,60 лева – стойност на предоставени от ответника ВиК услуги, за
периода от 05.10.2018 г. до 28.04.2020 г., за които е издадена фактура №
**********/28.04.2020 г. и сумата от 47 лева по фактура № **********/11.05.2020
г., начислена с
основание „замръзнал до 5 куб.м 36.00 +11“. Претендират се сторените разноски по
делото.
Обстоятелства, от които произтичат
претендираните от ищеца права:
Ищецът стопанисва поземлен
имот /ПИ/ в гр. В. ***/идентичен с ПИ с идентификатор*с предходен идентификатор**,
номер по предходен план:****/, ведно с изградената в имота къща, като същият е
потребител на ответното дружество, за горепосочения обект на потребление. На 15.05.2020 г., на каса на ответника, бил
уведомен, че на негово име са издадени две фактури - фактура № **********/
28.04.2020 г., за сумата от 2083,60 лева, с ДДС, с посочено основание - вода,
канал и пречистване, за периода от 05.10.2018 г. до 28.04.2020 г. и фактура №
**********/ 11.05.2020 г., за сумата от 47,00 лева с ДДС, с основание „замръзнал до 5 куб.м 36,00+11“. Ответното
дружество заявило искане да бъдат заплатени фактурираните суми. От съсобственик на процесния имот, разбрал,
че в негово отсъствие е бил сменен водомерът, като бил съставен Констативен
двустранен протокол №**********/ 30.04.2020г.
Ищецът възразява срещу
начислените му суми. Сочи, че същите не са определени по отчетени показания на
СТИ, а по неизвестен за него начин. Заявява, че в имота не се използва ел.
енергия и вода от м.10.2018 г., а през м.10.2019 г. обектът на потребление –
къща е съборен. Оспорва до имота му да е доставено соченото от ответника
количество вода. Твърди, че в имота няма изградена канализация.
След като къщата е била
съборена през м.10.2019 г., в имота е започнал строеж на „Многофамилни жилищни сгради в УПИ XXVI-903,
кв. 12, по плана на ж.к. „Б.“, гр. В.“ от „Вип Билд“ ЕООД. На последното
дружество ищецът продал идеални части от земята и бил сключен договор за
учредяване право на строеж, и разпределение на ползването на недвижим имот.
Във връзка с издаване на
разрешение за строеж на новите сгради, ответното дружество издало Становище, от
което било видно, че построените обекти ще бъдат включени към друг главен
водомер, в ПИ 306, собственост на Г.Т.Г., а не към процесния водомер и тепърва
ще се изгражда канализация. При подготовката на терена за новото строителство и
изкопните работи била премахната и водопроводната тръба, чрез която се
водоснабдявала къщата. По време на строителството строителят не е използвал
вода, която се отчита от водомера в процесния имот, а си осигурявал
необходимата за строителството вода с водоноски.
Ищецът сочи, че на 09.04.2020
г. подал заявление в ответното дружество за закриване на партида №
**********/09.04.2020г., поради събаряне на обекта за абонатен номер 1146446 и
заплатил такси за закриване на партида и спиране, и отдалеченост, тъй като този
водомер отдавна не бил необходим. Твърди, че вместо партидата му да бъде
закрита, водомерът бил сменен, като му били начислени сумите по процесните
фактури.
Ищецът оспорва констатациите
по съставения при подмяната на водомера констативен протокол /КП/, а именно, че
водомерът е бил замръзнал, тъй като проверката била извършена на 30.04.2020 г.,
когато температурите били положителни. Оспорва законосъобразността на
едностранно извършената корекционна процедура.
В срока по чл.131 ГПК,
ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността
на ищцовата претенция. Сочи, че на 09.04.2020 г., в деловодството ответното
дружество е било подадено заявление за закриване и откриване на индивидуална
партида в парцел с адрес: гр. В., м. А., ул. „Б.Б.“ №* от М.Ч.. При извършена
проверка на място, служители на ответника установили, че в парцела е била
построена жилищна кооперация на 4 етажа, с общ застроен обем 1944 кв.м.
Съществуващият водомер с аб.№1146446 бил с изтекла метрология и корпусът му се
отделял от основното тяло, поради което бил негоден измервателен уред. Сочи, че
е бил съставен констативен протокол №702257 от 23.04.2020 г., който е бил
подписан от служителите извършили проверката.
Въз
основа извършените констатации и съставения констативен протокол, на 27.04.2020
г., на основание Докладна записка от инж. В.Л. - ръководител звено „Водомерно
стопанство“, по партида с аб.№1146446 били начислени 972 куб.м вода, на
основание чл.39, ал.5, т.4 Наредба №4 на МРРБ от 2004 г., изчислени по 0,5
куб.м, за всеки куб.м застроен обем на сграда в строеж. Твърди, че ответникът е
приложил разпоредбите на чл.39, ал.5, т.4 от Наредба №4 на МРРБ от 2004 г., тъй
като при направената проверка е било установено, че абонатът не бил подал
заявление за откриване на временно захранване на новостроящия се обект.
Заявява, че по време на извършване на строителството е била ползвана
неправомерно вода – обстоятелство, което
ответникът узнал, след извършената проверка на 23.04.2020 г. Претендира сторените разноски по делото.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:
Видно от заявление от
09.04.2020 г., на посочената дата ищцата е отправила до ответното дружество искане
за извършване на оглед за закриване на партида №1146446, поради събаряне на
обекта.
От представен констативен
двустранен протокол №100000561/30.04.2020
г. на „Водоснабдяване и канализация - В.“ ООД, се установява, че на 30.04.2020
г. водомерът в имота на ищеца, чрез който се отчитат потребените ВиК услуги в
имота му в гр. В. м. „А.“ е подменен, като в документа е посочено „водомерът е
замръзвал“. Видно от протокола, демонтираното средство за търговско измерване
/СТИ/ е без пломба.
Видно от представена
от ищеца справка за облога и плащанията на частен абонат, за
периода 01.01.2016 г. до 15.05.2020 г.,
издадена от „В и К – В.“ ООД, ответникът има вземане към ищеца в размер общо на
2130 лева. Сумата е начислена въз основа 6 бр. фактури, четири от които на
стойност 0 лева. Съгласно фактура № **********/28.04.2020 г., за периода от
05.10.2018 г. до 28.04.2020 г. е начислено потребление в размер на 972 куб.м,
на стойност 2083,60 лева, като същата е със срок на плащане 28.05.2020 г.
Фактура № **********/11.05.2020 г. е на стойност 47,00 лева и е начислена за
периода от 28.04.2020 г. до 30.04.2020 г. Задължението по фактурата е с падеж
до 10.06.2020 г.
От нотариален акт за
прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за строителство №18 от
19.09.2019 г., том 5 рег.№9430 дело №737 от 2019 г. на нотариус В.Г. – рег. №* в НК, вписан
в Служба по вписванията – В. с дв. вх. рег. №24414/19.09.2019 г., вх. № 24609, се
установява, че на 19.09.2019 г. „ВИП Билд“ ЕООД, ЕИК *********,
придобива правото на собственост върху 862,36 кв.м идеални
части от процесния недвижим имот. Прехвърлители по договора, обективиран в
горепосочения нотариален акт са: П. А.Ч., В. А.Ч. и М.Л.Ч.. След извършване на
прехвърлителната сделка, съсобственици на имот, находящ се в гр. В., м. „А.“ ул. „Б.Б.“ №*,
идентификатор 10135.2526.2737, са трите физически лица – П.А.Ч., В.А.Ч. и М.Л.Ч., и
дружеството „ВИП Билд“ ЕООД, ЕИК *********.
С нотариален акт за
учредяване право на строеж и разпределение ползването на недвижим имот №118,
том 5, рег.№10750, дело №825 от 2019 г. на нотариус В.Г., №* в НК, вписан в
Служба по вписванията – В. под вх. рег. № 28232/24.10.2019 г., дв. вх. рег. №
28003, съсобствениците на имота взаимно и безсрочно си учредяват право на
строеж за обособени обекти от предвидените за
изграждане в имота жилищни сгради, съгласно разрешение за строеж
№146/21.08.2019 г. на главния архитект на Община В., район П.
Видно от Становище №1101/10.06.2019 г. на „Водоснабдяване и канализация - В.“ ООД, издадено за
обект – „Многофамилни жилищни сгради в УПИ XXVI-903, кв.12, по плана на ж.к. „Б.“, гр. В.“, ответното дружество е намерило,
че за посочения обект не е необходим предварителен договор за присъединяване.
От посоченото в документа се установява, че за обекта ще бъдат изградени В и К
отклонения, които се включват след главния водомер на водопровод за ПИ 306,
както и канализация изградена за същия имот, собственост на Г.Т.Г..
Строителството в процесния
обект започва на 18.10.2019 г., когато е подписан протокол за откриване на строителна площадка
и определяне на строителна линия, и ниво на строежа.
От представени от ищеца
писмени доказателства - извлечение фактури и плащания към 18.05.2020 г., за
клиентски номер ********** издадено от „Енерго-Про Продажби“ АД, фактура
№**********/15.05.2020 г. от „Енерго-Про Продажби“ АД, разписка за плащане на
консумирана ел. енергия за периода от 21.07.2018 г. до 20.08.2018 г., към
„Енерго про продажби“ АД, се установява, че за периода от 21.07.2018 г. до 20.08.2018
г., в процесния имот е отчетено потребление в размер на 4 кВтч.
Ответникът представя и като
писмено доказателство по делото е приета докладна записка от 27.04.2020 г. на ръководител „Водомерно стопанство“, „В и К – В.“ ООД до началник отдел „Инкасо и
реализация“ „В и К – В.“ ООД, от която се установява, че въз основа заявление № **********/09.04.2020
г., подадено от ищеца, за закриване на партида по аб. № 1146446 и след
извършена на 23.04.2020 г., проверка в имота е установено, че в същия е
изградена постройка със ЗП 187 кв.м и общ застроен обем – 1944 куб.м. Посочено
е, че на водопроводното отклонение в имота има сух водомер, на който
измервателният механизъм е отделен от водомера, т.е. последният не отчита
потребената вода. Със същия документ е прието, че са налице условията на чл.39,
ал.5, т.4 от Наредба №4/14.09.2004 г. на
МРРБ и на потребителя следва да се начисли 972 куб. м вода по време на
строителството.
Видно от констативен протокол № **********/23.04.2020 г., съставен от ответното
дружество, при извършената проверка в процесния имот е установена новопостроена
четириетажна жилищна кооперация. Констатирано е, че В и К услугите в имота се
отчитат чрез водомер, на който измервателната част е отделена от корпуса.
От представена от ответника справка за облога и плащанията на частен
абонат, за периода от 01.01.2018 г. до 09.04.2020 г., към
09.04.2020 г., се
установява, че операторът има вземане към ищеца в размер на 0 лева.
По искане на страните, по делото
са събрани гласни доказателства чрез разпит на водени от тях свидетели – за
ищеца - С.Г.М.и Г.Т.М.а за ответника - В.И.С.и Д.К.Д.. По отношение на всички
свидетели, при преценка достоверността на показанията им, съдът прилага
правилото на чл.172 ГПК, с оглед възможната им заинтересованост. Първият
свидетел на ищеца е управител на „ВИП Билд“ ЕООД, ЕИК ********* – съсобственик
в процесния имот, а вторият свидетел – бивш управител на същото дружество
/съгласно справка, която съдът извършва в ТР/. Водените от ответното дружество
свидетели В.И.С.и Д.К.Д. се намират в трудово правоотношение с ответника,
поради което техните показания също следва да се преценяват от съда с оглед на
всички други данни по делото, като се има предвид възможната им
заинтересованост.
Св. М. сочи, че познава ищцата от
около 10 години, тъй като били съседи в кв. „Б.“. През 2019 г. Ч. и М. провели
разговор за започване на строителство в собствения на ищцата и дъщерите ѝ
недвижим имот. В последния била изградена постройка, чието премахване било
предприето през м. октомври 2019 г. В югозападния ъгъл на процесния имот се
намирала водомерната шахта. Тъй като съществуващият водопровод пречел на
бъдещото строителство, намиращите се в имота водопроводни тръби били
премаханати. Свидетелят сочи, че имотът се захранвал от частен водопровод,
който се намирал в противоположния му край, поради което изобщо не била
ползвана вода, която се отчитала от водомера на ответното дружество. По съвет
на свидетеля, ищцата поискала от ответното дружество да бъде закрита партидата
за имота. Според свидетеля, след отправянето на искането за закриване на
партидата, между нея и служител на ответното дружество, бил проведен разговор,
в който на св. Милева било обяснено, че водомерът в процесния имот ще бъде
подменен с нов. Свидетелят сочи, че действително СТИ е подменено с ново, макар
до имота да не се доставят ВиК услуги, които то да отчита. Не било отправено
искане за откриване на нова партида, тъй като имотът и сградите, които се
строят в него се захранват от водопровод, собственост на Георги Милев. Сочи, че
на обекта, по време на строителството, много рядко се ползва вода, като при
нужда използвали вода от резервоари, които се пълнели в съседство от нейния
имот. Сградите, които е предвидено да бъдат построени в процесния имот са две,
като към м.04.2020 г. едната е изградена на етап груб строеж, а втората –
подземен гараж, като потребената вода за същите се отчита от водомера на Г.М. Св.
М. сочи, че не ѝ е известно каква е процедурата по премахване на
водопровод, водопроводни отклонения в частен имот, но заявява, че това е
задължение на собственика на същия.
В показанията си св. М. сочи
фактическа обстановка, която кореспондира с изложеното от св. М. В имота на
ищцата е съществувала постройка, която е била премахната с оглед започване на
строителство на две четириетажни жилищни сгради. Сочи, че от средата на 2020 г.
захранването с вода на строителството се осъществява от неговия имот, откъдето
се пълни 2-тонен резервоар. Заплащането на потребената вода се извършвало от
дружеството – строител на сградите. Заявява, че процесният имот и изградените в
същия жилищни сгради ще се захранват с вода чрез отклонение от водопровод,
който преминава през неговия имот. Св. М. не може да посочи кога е премахнат
водопроводът в имота на ищцата.
В показанията си св. С. сочи, че
е изготвила и подписала констативен протокол №**********/23.04.2020 г., представен
от ответника с отговора на исковата молба. Твърди, че същият е съставен при
проверка в имота на ищцата, извършена по нейно заявление за закриване на
партида. Заявява, че на място в имота бил установен водомер, чието измервателно
устройство било отделено от корпуса. В имота имало построена четириетажна сграда,
като същият бил водоснабден - имало чешма в непосредствена близост до шахтата.
Свидетелят Д. заявява, че е
участвал в извършването на проверката в процесния имот, при която е бил
съставен констативен протокол №**********/ 23.04.2020 г., като е подписал същия
документ. Заявява, че причина за посещение в имота било заявление за закриване
на партида за същия. Сочи, че при събаряне, ремонт или реконструкция първо
трябва да се закрие партидата и след това да се извършат строителните работи.
Твърди, че със заявителя и с инвеститора на строежа били проведни разговори с
оглед уговаряне на среща в имота. При посещение на място, в имота се намирали
само строители, които показали на проверяващите къде се намирал водомерът. На
място била установена четириетажна сграда, изградена на етап груб строеж, с
частично поставена ПВЦ дограма. В югозападния край на имота се намирала
водомерната шахта. Работникът, който показал на свидетеля местоположението на
шахата, повдигнал строителните платна, с които била затрупана и след като
изринали пясък от същата, установили, че водомерът бил „сух“, като
измервателното му устройство било привързано с тел за корпуса. Сочи, че по този
начин е била извършена манипулация с оглед спестяване при отчитане на водата.
Измервателното устройство и корпусът следвало да бъдат свързани с пластмасова
гривна, която ги запечатвала. Отделянето на двете части било възможно
единствено при скъсване на гривната. Свидетелят сочи, че след като премахнал
свързващата тел, измервателното устройство паднало. Сочи, че при извършване на
проверката е нямало потребление. В разговор с работник от обекта свидетелят
установил, че вода в имота се потребява от водопроводното отклонение към което
бил свързан маркуч, като ползват вода и от съседна сграда.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените отрицателни
установителни искове са с правно осн. чл.124, ал.1 ГПК. Същите са процесуално
допустими, доколкото правният интерес от установяването на определено
обстоятелство е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за
наличието на които съдът следи служебно. В процесния казус допустимостта се
обуславя от наличието на правен интерес за ищеца да се установи
обстоятелството, че същият не дължи в полза на ответника процесните суми.
Облигационната връзка между страните по делото е възникнала
при действието на Общи условия (ОУ), по аргумент от чл. 8, ал. 1 – 4 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г., одобрени с решение на
ДКЕВР /сегашно
наименование КЕВР/. С
разпоредбата на §1, ал.1, т.2, б. „а” от ДР, Законът за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, определя кръга лица /юридически и физически/ – потребители на В и К услуги. Същите са
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги.
Не се спори между страните, че ищецът е титуляр на
открита индивидуална
партида – аб. №1146446 за обект с адрес: гр. В., ул. „Б.Б.“ №* /ПИ с
идентификатор 10135.2526.2737. Страните не спорят, че в имота е осъществено
присъединяване към водопреносната мрежа, както и че в същия се доставят и
ползват ВиК услуги. По силата на възникналото
облигационно правоотношение, ответникът се задължава да предоставя на ищеца В и К услуги, а последният – да заплаща същите, в т.ч. и през процесния период. Облигационното отношение между страните се регулира от Закона за водите, Законът за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
Съгласно нормата на чл. 11, ал.7 ЗРВКУ, одобрените от КЕВР Общи условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги стават част от договорните отношения между
страните в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл.7, т.1 ОУ, ВиК операторът е
длъжен да доставя на потребителите вода с питейни качества, съгласно
изискванията на действащото законодателство, да отвежда и/или пречиства отпадъчните
води, а съгласно чл.5, т.6 вр. чл. 33, ал. 2 ОУ потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При забава
в плащането съгласно чл.44 ОУ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД потребителят дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от първия ден след
настъпване на падежа.
За да се приеме, че за потребителя е налице
възникнало задължение за плащане, в тежест на ищеца е да установи, че страните
се намират във валидно облигационно отношение; че ответникът има качеството
потребител на В и К услуги, както и че претендираните и осчетоводени В и К
услуги реално са доставени на ответника. С разпоредбата на чл.33, ал.1 ОУ е
предвидено, че предоставените услуги се заплащат от потребителите при наличие
на консумация и/или служебно начисляване на количества, а според чл.22
изразходените количества питейна вода се отчитат при условията и сроковете,
определени в ОУ, по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К
оператора. Разпоредбата на чл. 23 ОУ сочи реда, по който следва да бъде
извършвано отчитането на водомерите – най-малко веднъж на три месеца, в
присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си
удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета.
В процесния случай, предвид
разместената доказателствена тежест, при разглеждане на отрицателния
установителен иск, ответникът следва да установи, че в качеството на доставчик на В и К услуги, е доставил услугите, чиято стойност претендира за плащане или
че е налице основание за служебно начисляване на потребено количество вода.
По делото не се твърди, а и
ответникът не представя доказателства, чрез които да се установи, че е
изпълнявал задълженията си, като е отчитал показанията на водомера в
имота на ищеца, при
установените за това срок, условия и начин. При твърдения, че имотът не се ползва от м.10.2018 г., то в тежест на
ответника бе да опровергае твърдението на ищеца и да докаже, че в имота на
последния са доставени В и К услуги, които същият е потребил след м.10.2018 г.
Съгласно чл.24, ал.4 ОУ, когато потребителят не осигури достъп до имота и/или
откаже да осигури такъв, за период по-дълъг от една година, операторът съставя
протокол, като изчислява служебно изразходваното количество вода. В процесния
случай не се събраха каквито и да е данни, от които да се установи кога за
последен път е отчетено потреблението на В и К услуги в имота, като не се и
установи причината, поради която не е извършвано редовно отчитане. Не се
твърди, а и не се представят доказателства ищецът да е осуетявал или да е
отказвал извършването на проверка в имота му.
Използваната от ответника
хипотеза за служебно начисляване е чл.39, ал.5, т.4 от Наредба № 4, според
която, за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните
отклонения и индивидуални водемери, месечното количество
изразходвана, отведена и пречистена вода се заплаща по 0,5 куб.м за всеки куб.м
застроен обем на сграда - за сгради в строеж. При изчисляване на процесната
сума, ответникът е използвал отбелязването в констативен протокол от 23.04.2020
г., а именно, че се касае за четириетажна сграда със застроена площ от 187 кв.
м /по данни в КП от 23.04.2020 г., същата е с дължина 11 м и ширина 17 м/. Това
изчисление на обема на сградата не би могло да бъде прието за точно, доколкото
същото се основава само на прости аритметични действия, без да бъдат отчетени
характеристиките на сградата. Отделно, ответникът е начислил процесната сума за
период с начална дата 05.10.2018 г., към която не само, че четириетажната
сграда не е била построена, но и дори не са били започнати разговори за построяването
ѝ. Съгласно представените писмени доказателства, началото на
строителството е поставено на 18.10.2019 г., когато е подписан протоколът за
откриване на строителна площадка. Кога сградата е достигнала етап груб строеж,
по делото не бе установено. Не е установено и от кога датира повредата във
водомера. При липса на редовно отчитане от страна на оператора, не може да се
приеме за безспорно установено, че към 05.10.2018 г. ищецът умишлено е повредил
СТИ, така че то да не може да отчита потребеното количество вода. В случай, че
ответното дружество изпълняваше точно задължението си за редовен отчет, то
повредата в индивидуалния водомер би била своевременно констатирана, като едва
при неизпълнение на дадено предписание за отстраняване на повредата /чл.33,
ал.2 от Наредба №4/, за ответника би възникнало правото да начисли служебно
количество вода, респективно – да претендира заплащането ѝ. Отделно, хипотезата
на чл.39, ал.5, т.4 от Наредба № 4 е приложима тогава, когато в имота на
потребителя изобщо няма монтиран водомер, а не когато СТИ е неизправно.
В КП от 23.04.2020 г. проверяващите са посочили, че водомерът в имота на
ищеца е стар – от 1996 г. Съгласно разпоредбата на чл.34а, ал.1 от Наредба № 4,
в сила от 17.08.2012 г., индивидуалните водомери подлежат на метрологични
периодични проверки с изтичане на 10-годишен период. По делото не се твърди, а
и не се представят доказателства, операторът да е установил изтеклия период за
метрологична проверка и да е дал предписание на ищеца за подмяна на СТИ.
При горните доводи съдът намира, че ответникът не установи законосъобразно да е приложил
избраната от него хипотеза за служебно начисляване на ВиК услуги, както и че правилно
е изчислил стойността на същите. Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения, т.е. всяка страна носи доказателствената тежест за
фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, поради което
следва да проведе главно и пълно доказване на тези факти. При липса на такова
доказване, съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната
действителност недоказаните по делото факти и въз основа на това да постанови
решението си /така – Решение №25 от 27.01.2012 г. по гр.д. №1832/2010 г. на
ВКС, 4 г.о./.
С оглед
горното, съдът, намира че ответникът не доказа своите възражения, поради което предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на
сумата от 2083,60 лева, следва да бъде уважен като основателен.
Ответникът
не доказа основание за начисляване и на сумата от 47 лева, която съгласно
посоченото във фактура №**********/11.05.2020 г. се претендира за „замръзнал до
5 куб.м 36.00 +11“. Ответникът не излага каквито и да е твърдения относно
начисляването ѝ, а и по делото не се събраха доказателства, чрез които да
се установи правото му да претендира тази сума, в посочения размер. Предявеният
иск за установяване недължимостта ѝ също е основателен, поради което
следва да бъде уважен.
По отношение
направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът намира следното.
С разпоредбата на
чл.78, ал.5 ГПК се дава възможност, в случаите когато заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, по искане на насрещната страна да се определи
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 ЗА. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 1000
лева до 5000 лева, възнаграждението е в размер на 300 лева + 7% за горницата
над 1000 лева. Изчислено по указания начин, минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата от 379,14 лева. По делото е представен договор
за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и процесуалния му
представител, като е договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лева. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е частично основателно. Делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, като по същото е проведено само едно открито съдебно
заседание. Адвокатското възнаграждение в полза на ищеца следва да бъде намалено
до размера посочен в Наредбата - 379,14 лева.
На основание чл.78,
ал.1 ГПК, ответникът дължи в полза на ищеца сторените от него разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение, в общ размер на 464,36 лева, от които – 85,22 лева – държавна
такса и 379,14 лева – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между М.Л.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** и „В.и к.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, че М.Л.Ч.,
ЕГН **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „В.и к.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, следните
суми: 2083,60 лева, представляваща начислена сума за предоставени ВиК услуги,
за периода от 05.10.2018 г. до 28.04.2020 г., за които е издадена фактура №
**********/28.04.2020 г. и сумата от 47 лева по фактура № **********/11.05.2020
г. с основание „замръзнал до 5 куб.м 36.00 +11“,
на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „В.и к.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ДА
ЗАПЛАТИ на М.Л.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, сторените разноски по делото в
общ размер на 464,36 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: