№ 241
гр. П., 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Ани Харизанова
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20235200500293 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
190/27.02.2023 г., постановено по гр.д. № 2733/2022 г., Пазарджишкият
районен съд е приел за установено по отношение на Ц. И. Г., ЕГН:
**********, от гр. П., ул. „И.С.“ № 11, че съществува вземане на „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., район В., ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков - Казанджията” № 4-6,
представлявано от Р.И.М.-Т. - управител, действаща чрез пълномощник
адвокат Г. И. Х., с адрес на кантората гр. С., р-н С., бул. „В.“ № 15, ет.4, за
сумата от 5000 лева - главница, ведно със законна лихва върху нея, от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 30.06.2022 г.,
до окончателното й погасяване и сумата от 1419,55 лева - лихва за просрочие,
начислена за периода от 10.07.2019 г. до 27.06.2022 г., включително, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, по гр.д. №
2103/2022 г. по описа на PC-П., като отхвърля иска за обезщетение за забава
за сумата над присъдената от 1419,55 лева до претендирания размер от
1420,85 лева, т.е. за сумата от 1,30 лева, като неоснователен и недоказан, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, по гр.д.
1
№ 2103/2022 г. по описа на PC-П.
Осъдил е Ц. И., да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
*********, сумата в размер от 636,51 лева, сторени разноски в исковото
производство и заповедното производство, съразмерно на уважената част от
исковата претенция.
Осъдил е „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
адвокат И. Д. от САК, на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.38, вр. с чл.36, ал.2
Закон за адвокатурата, сумата в размер на 0,19 лева представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ответника, съразмерно отхвърлената част на исковата
претенция.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от Ц. И. Г., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „И.С.“ № 11, чрез
нейния процесуален пълномощник адвокат И. Д. от САК с изложени
оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че правилно
районния съд е приел, че между страните е бил сключен договор на
19.04.2022 г. за издаване на кредитна карта, но неправилно било прието, че
след изтичане на двугодишния срок на действие на този договор той е бил
продължен. Районният съд сам бил приел, че представеното допълнително
споразумение от 13.10.2014 г., с което кредитният лимит се увеличава от 5000
лв. на 10000 лв., не следва да се кредитира, тъй като се касае за различен
договор. В същото време обаче е базирал мотивите на своето решение именно
на това допълнително споразумение. При тези данни следвало да се приеме,
че срокът на действие на договора е изтекъл на 19.04.2009 г.
Жалбоподателката се позовава на нормата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и ТР
№ 3/2011 г. на ОСГТК като твърди, че се касае за периодични плащания,
които се погасяват с кратката тригодишна давност, поради което
задължението било погасено по давност.
Неправилно бил определен и размерът на задължението, тъй като той
бил изчислен до 23.06.2017 г., а не до 19.04.2009 г., когато действието на
договора било прекратено. Изразява се несъгласие и с довода на районния
съд, че поради естеството на задължението не било възможно изготвяне на
погасителен план.
2
Искането е решението на районния съд да бъде отменено, вместо което
да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен с присъждане на разноските за две инстанции на основание
чл.38 вр. чл.36, ал.2 от ЗАдв.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, чрез пълномощника адв.Г. Х.. Оспорва жалбата и моли да
бъде оставена без уважение. Излага подробни съображения във връзка с
възраженията, направени във въззивната жалба с искане обжалваното
решение да бъде потвърдено.
Окръжният съд след като се запозна с твръденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно
заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено
следното:
В исковата си молба против Ц. И. Г. ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД чрез
своя процесуален пълномощник е твърдял, че на 19.04.2007 г. е сключен
договор за издаване на кредитна карта VISA ELECTRON, VISA,
MASTECARD“ между „ОББ“ АД - кредитор и Ц. И. Г. – кредитополучател, по
силата на който на кредитополучателя е предоставена кредитна карта с
кредитен лимит 5 000 лева, в последствие увеличен до 10 000 лева, съгласно
подписано между страните допълнително споразумение от 13.10.2014 г.,
усвоени от кредитополучателя чрез тегления в брой и плащания в търговски
обекти. В чл.21.1 от договора било уговорено, че кредитополучателят може
да се откаже от договора в срок от 14 дни след датата на получаване на
картата. Кредитополучателят не бил направил отказ от сключения договор, а
напротив, сумата в пълен размер на кредитния лимит била усвоена,
използвана и непогасена.
В чл.8 от договора страните се договорили, че той влиза в сила от деня
на подписването му до изтичане на срока на валидността на картата - 2
години. Срокът на договора се подновявал автоматично на всеки две години,
освен при уведомление от картодържателя, с което последният заявявал, че не
желае картата да бъде подновена. При условията на чл.8 срокът на действие
на договора бил удължаван неколкократно.
Ищецът е твърдял, че доказателство за удължения срок на договора бил
3
фактът, че кредитополучателят е ползвал сумата по отпуснатия кредит.
Данните от справките сочели, че кредитополучателят е правил редица
тегления от банкомат, разплащания онлайн и разплащане в търговски обекти,
с което е изтеглил целия кредитен лимит. Предвид характера на договора -
револвиращ, достъпен чрез кредитна карта, кредитополучателят е имал
възможност да ползва кредитния лимит многократно, доколкото е
възстановявал дължимите суми преди това.
Последното извършено от кредитополучателя плащане за погасяване на
част от задължението било на дата 30.03.2020 г. за сума в размер на 18,64
лева, като след тази дата ответникът е преустановил плащанията.
В чл.4.3 от договора за кредит било уговорено, че при просрочие от
страна на картодържателя Банката олихвявала с действащия за съответния
период договорен лихвен процент според т.4.1 или 4.2 и наказателна надбавка
в размер на 5 /пет/ пункта годишно, до окончателното изплащане на
просрочените или предсрочно изискуемите суми. В настоящото производство
наказателната лихва била претендирана в размер на законната лихва за забава
и то за три години от датата на депозиране на заявлението, а не от датата на
първото просрочие.
На следващо място в исковата молба е посочено, че ищцовото
дружество е цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 15.12.2021 г. с прехвърлител на вземанията „ОББ” АД, с който
договор е прехвърлено и непогасеното задължение на ответника,
произтичащо от процесния договор. Съобразно разпоредбата на чл.99 от ЗЗД
ответникът бил уведомен за извършената цесия.
Ищецът е твърдял, че на 19.04.2019 г. е настъпил крайният срок за
погасяване на кредита, включително и дължимите лихви, като считано от тази
дата вземането станала изцяло дължимо. Придобивайки правата върху
цедираното вземания, ведно с всички произтичащи от това права и
задължения, ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл.410
ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение за
същото вземане по ч.гр.д. № 2103/2022 г. по описа на РС П.. Поради
депозирано възражение на длъжника срещу заповедта за изпълнение и по
указание на съда ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на
вземането си.
4
Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 5000
лева - главница, ведно със законна лихва върху нея, от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 30.06.2022 г., до
окончателното й погасяване и сумата от 1420,85 лева - лихва за просрочие /в
размера на законната лихва/, начислена за периода от 10.07.2019 г. до
27.06.2022 г., включително, при изпълнение разпоредбата на чл. 6 от
ЗМДВИП, за срока от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. лихва за забава не е
начислявана, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК, по гр. д.№ 2103/2022 г. по описа на PC П.. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Ц. И. Г. чрез своя процесуален
пълномощник е депозирала писмен отговор, в който е твърдяла, че счита
исковата претенция за недопустима поради изтичане на предвидения в закона
срок за неговото предявяване. Твърдяла е, че ищецът не е надлежно
легитимиран за завеждане на настоящия иск, тъй като длъжникът не е бил
уведомен за извършената цесия.
По основателността на исковата претенция заявява, че за да е
основателен искът, следвало между страните да е съществувало действително
правоотношение по договор за кредит и ищецът да е изпълнил задълженията
си по него. В този смисъл заявява, че договорът за издаване на кредитна
карта, сключен на 19.04.2007 г. със срок на действие две години, не е бил
подновяван, което налагало извод, че допълнителното споразумение без
номер от 13.10.2014 г. не е породило правно действие. Отделно от това то не
съдържало основни изискуеми от закона параметри, а именно основание,
сума, падеж, размер на месечна вноска. Не били индивидуализирани страните,
размерът на отпуснатата в кредит сума и на уговорената лихва, начинът и
срокът за погасяване на задължението. Изпълнението на задълженията на
кредитора по договора, а именно предоставяне на отпусната в заем сума на
кредитополучателя не се установявало по несъмнен начин, тъй като липсвал
ясен и разбираем начин относно съществени негови условия. От твърденията
на ищецът не можело да се установи по безспорен начин какъв е размерът на
предоставения кредит. В процесният договор за кредит, споразумение и
приложени извлечения били цитирани различни суми, но без да е посочено
основание и без да са представени доказателства за предоставянето и
5
получаването им. Липсвали яснота и конкретика досежно точен и пълен
размер на общия дълг.
Ответницата счита договора за кредитна карта за недействителен на
основание чл.27 ЗЗД, като сключен от лице без представителна власт.
Оспорила е размера на предявената главница и на претендираната
лихва.
Установява се от доказателствата по делото, а не е спорно и между
страните, че на 19.04.2007 г. между ищеца, в качеството му на банкова
институция и Ц. И. Г. /картодържател/ е сключен договор, с предмет издаване
на кредитна карта MASTERCARD. Уговорен е кредитен лимит в размер на
5000 лева, като са уговорени възнаградителни и наказателна лихви. В т.5 от
договора е предвидено, че олихвяването се извършва ежемесечно на датата на
издаване на извлечението, като датата на издаване на извлечението е 23 число
на съответния месец. Уговорена е и такса за обслужване на картата.
Предвидено е, че договорът влиза в сила от деня на подписването му до
изтичане срока на валидност на картата. Уговорено е и, че срокът на договора
се подновява автоматично с още две години, освен при уведомление от
картодържателя, с което последният заявява, че не желае картата да бъде
подновена, като валидността на картата е две години. Банката предоставя на
картодържателя нова карта не по-късно от 14 дни преди изтичане срока на
действащата карта. В общите условия към договора са описани правата и
задълженията на страните по договора. Съгласно т.17 от Общите условия на
"ОББ" АД за кредитни и дебитни карти, картодържателят-ответник е имал
задължение ежемесечно да погасява задължението си към банката до датата
на падежа, която е 14 дни след датата на издаване на извлечението - 23 число
на съответния месец. Уговорено е, че банката може да променя кредитния
лимит до 10 000 лева, като картодържателят се осведомява.
Като доказателство по делото е представено допълнително
споразумение към договор за издаване на кредитна карта от 2007 г., с което
кредитният лимит е увеличен от 7000 лева на 10 000 лева. Уговорен е
размерът на ГПР и ГЛП. Представени са месечни извлечения, неоспорени от
ответника, касаещи процесния кредит, от които се установява размерът на
задълженията по него, извършените тегления, размерът на начислената лихва
и лихва за просрочие. Приложени са формуляри за предаване на карта,
6
сключени между кредитора „ОББ“ АД и ответницата, от които се установява,
че ответницата е получава Общите условия на ОББ за дебитни и кредитни
карти, както и кредитни карти с посочен срок на валидност.
Неправилно районният съд е приел, че допълнителното споразумение от
13.10.2014 г. не следва да се цени, тъй като касае договор, сключен на друга
дата - 23.04.2007 г. За въззивния съд не става ясно защо районният съд е
приел, че то касае друг договор, сключен на дата 23.04.2007 г., тъй като в
представените по делото копия е посочено само, че то касае договор за
издаване на карта МС от 2007 г., без да е посочена дата на сключване на
договора. Както върху първоначалния договор, така и върху допълнителното
споразумение обаче е отбелязан № 1886662, което дава основание на
въззивния съд да приеме, че допълнителното споразумение касае именно
първоначално сключения договор от дата 19.04.2007 г. С това допълнително
споразумение страните са се договорили, че кредитният лимит е повишен от
7000 лв. на 10000 лв., ГПР е 14.92 при безкасово плащане и 20.92 при теглене
в брой. В чл.4 страните са се споразумели, че общата дължима сума от
кредитополучателя към тази дата е 11514.48 лв. при лихва за безкасово
плащане и в размер на 12041.89 лв. при теглене на пари в брой. Договорено е,
че останалите клаузи на договора за издаване на кредитна карта МС от 2007 г.
остават без промяна, както и че допълнителното споразумение влиза в сила от
деня на неговото подписване- 13.10.2014 г.
От представения договор за прехвърляне на парични вземания от
15.12.2021 г., сключен между „ОББ“ АД в качеството си на цедент и „ЕОС
Матрикс“ ООД в качеството си на цесионер, се установява, че на ищеца са
прехвърлени вземания, определени и индивидуализирани в Приложение № 1
към Договора за цесия, включително и вземането към Ц. И. Г.. Представено е
потвърждение към договора за цесия, с което „ОББ“ АД е потвърдила
извършената цесия. Приложено е пълномощно, с което „ОББ“ АД, чрез
законните си представители е упълномощила определени физически и
юридически лица, в т.ч. и настоящия ищец и адвокат Г. Х. да уведомяват
съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключения на 15.12.2021 г.
договор за прехвърляне на парични вземания с „ЕОС Матрикс“ ООД, както и
да извършват всички необходими правни и фактически действия с оглед
надлежното уведомяване на длъжниците по вземания, предмет на посочения
7
договор за цесия. Предоставена е възможност да упълномощават други лица
без ограничения с предоставените им права по т.6, т.7 и т.8., т.е. посочените
по-горе. Пълномощното е нотариално заверено на 21.12.2021 г..
Като доказателство по делото е представено уведомление за извършено
прехвърляне на вземания до ответницата, но липсват данни то да е получено
от адресата. Тъй като обаче с преписа от исковата молба на ответницата е
връчено и копие от договора за цесия и уведомлението по чл.99 от ЗЗД,
следва да се приеме, че тя е надлежно уведомена.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е назначена и
приета икономическа експертиза, която е установила, че задължението към
23.06.2017 г. е в размер на 9822,88 лева, от които изтеглени суми в брой 2610
лева, платени покупки - 2 830,98 лева; начислени лихви - 4 397,97 лева;
просрочени лихви - 179,06 лева; такса теглене - 86,50 лева и други такси -
27,40 лева. Посочило е че общо разходи по сметката са в размер на 19954,19
лева, погасени задължения 7633,77 лева и задължения към 23.07.2020 г. в
размер на 12320,42 лева. Последното погасяване било направено на
23.04.2020 г. за сумата в размер на 18,64 лева, последното теглене на
01.11.2018 г. в размер на 50 лева и последната покупка на 03.11.2018 г. в
размер на 54,75 лева. За периода от 10.07.2019 г. до 27.06.2022 г., размерът на
законната лихва върху претендираната главница от 5 000 лева е 1419,55 лева.
В проведеното открито съдебно заседание пред районния съд вещото
лице допълва заключението като посочва, че в периода от 03.07.2017 г. до
23.07.2019 г. са усвоени суми в размер на 5360,98 лева - изтеглени суми и
разходи за покупки. Към 19.04.2019 г. общият размер на главницата и лихвите
бил 10414.60 лева.
Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните, поради което
съдът го кредитира като компетентно и изчерпателно изготвено.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна
въззивният съд приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, тъй
като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или
недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
8
Установено е по делото, че в договора за издаване на кредитна карта,
сключен на 19.04.2007 г., страните са се споразумели, че договорът влиза в
сила от деня на подписването му до изтичане срока на валидност на картата,
който е две години, като той се подновява автоматично с още две години,
освен при уведомление от картодържателя, с което последният заявява, че не
желае картата да бъде подновена. По делото липсват данни, че
картодържателят е заявил писмено, че не желае картата да бъде подновена и
съответно договорът е бил подновяван автоматично всеки път след изтичане
на двугодишния срок. Фактът на тегленията на пари в брой от кредитната
карта и безкасовите разплащания с нея от страна на жалбоподателката следва
да бъдат квалифицирани като съгласие за продължаване на действието на
договора, изразено чрез конклудентни действия. Безспорно е установено, че
през 2014 г. и кредитният лимит е увеличен на 10 000 лв. В съответствие с
извода за неоснователност на твърдението, че срокът на договора за
предоставяне на кредитна карта е изтекъл, е неоснователно е и възражението,
че размерът на задължението е трябвало да бъде изчислен само до 19.04.2009
г.
В своята практика ВКС трайно приема, че уговореното между страните
връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не
превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява
уговорка за изпълнение на задължението на части. Това становище
съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012
г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на
понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. С оглед
мотивите на тълкувателния акт и разгледаните в него примери за периодични
плащания (вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни
услуги) се налага изводът, че макар да са породени от един и същ факт,
периодичните задължения са относително самостоятелни и че
периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора (в
посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се задължение
на едната страна е за доставка на стоки и услуги през съответния период, а на
другата страна – за заплащането на конкретно получените през този период
стоки и услуги). По отношение на договора за кредит това изискване не е
налице, тъй като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на
9
уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й, е
повтарящо се. Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни
вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение
на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД). Ето защо, приложима по отношение на
това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от
датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-
годишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, изчислена от датата на падежа на
отделните погасителни вноски./В този смисъл - Решение № 38 от 26.03.2019
г. на ВКС по т. д. № 1157/2018 г., II т. о., ТК/. По тези съображения е
неоснователно възражението за погасяване на задължението за главницата с
кратката 3-годишна погасителна давност. Видно от заявлението по чл.410 от
ГПК, с което е инициирано заповедното производство, с него се претендират
лихви само за 3-годишен период назад, поради което следва да се приеме, че
възражението за изтекла давност е неоснователно и по отношение на
претенцията за лихви.
В обобщение – въззивната жалба е неоснователна, а решението на
районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Въззивният съд се
присъединява към мотивите, изложени в обжалваното решение и на
основание чл.272 от ГПК препраща към тях по отношение на всички въпроси,
по които не е взел становище в настоящото решение.
С отговора на въззивната жалба ответникът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД,
чрез адв.Х. е претендирал да му бъдат присъдени разноски за въззивна
инстанция. С потвърждение по електронна поща от 08.05.2023 г. адв.Х. е
заявила, че изпраща писмени бележки и списък на разноските по делото,
подписани с КЕП, но такива реално не са изпратени и не с приложени по
делото. При тези данни претенцията за разноски следва да бъде оставена без
уважение, тъй като липсват доказателства, от които може да се направи
извод, че такива са направени от страната в производството пред въззивния
съд.
Тъй като нито един от предявените обективно съединени искове не е с
цена над 5000 лв., настоящото решение се явява окончателно и на основание
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК няма да подлежи на касационно обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 190/27.02.2023 г., постановено по гр.д. №
2733/2022 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
Решението е окончателно не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11