р е ш
е н и е
№
гр. Плевен, 01.12.2016 г.
в
името на народа
пЛЕВЕНСКИЯТ окръжен СЪД, гражданско отделение, в откритото заседание на първи ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: Жанета Димитрова
при секретаря анелия докузова
при прокурора георги лазаров
като разгледа докладваното от
съдията Димитрова гражданско дело № 508 по описа на съда за 2016 г., на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, съобрази следното:
Искове
с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ.
Постъпила е
искова молба от О.Н.С. чрез пълномощника му адвокат В.Б.
от САК против Прокуратурата на РБ,
представлявана от Главния прокурор на РБ, с която са предявени следните
обективно съединени искове:
- иск
за сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на незаконно обвинение в престъпление, за което е оправдан с
влязла в законна сила присъда по НОХД № 51/2011 г. по описа на Плевенския
военен съд, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 04.05.2015
г. до окончателното й заплащане;
- иск
за сумата от 7 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди в резултат на незаконно обвинение в престъпление, за което е оправдан с
влязла в законна сила присъда по НОХД № 51/2011 г. по описа на Плевенския
военен съд, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 04.05.2015
г. до окончателното й заплащане.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е било
образувано досъдебно производство на 24.03.2008 г., като с постановление на
Плевенската военноокръжна прокуратура от 02.09.2008 г. е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 203 ал. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26 от НК, за
престъпление по чл. 311 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК и за престъпление по чл.
201 вр. чл. 18 от НК. Твърди се, че по – късно повдигнатото обвинение е
изменено, като му е повдигнато ново обвинение за престъпление по чл. 202 ал. 2
т. 1 вр. чл. 1 т. 1 вр. чл. 311 ал. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и за
престъпление по чл. 201 вр. чл. 18 от НК. Твърди се, че срещу ищеца е внесен
обвинителен акт от Плевенска военна прокуратура, въз основа на който е
образувано НОХД № 1/2009 г. по описа на Плевенски военен съд, както и че
последният е постановил присъда, с която го е признал за виновен по
повдигнатите обвинения, като му е наложил общо наказание от три години и шест
месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, както и конфискация на
½ и.ч. от притежаваното МПС. Твърди се, че е обжалвал присъдата и същата
е била отменена, повдигнати са му нови обвинения за други престъпления, внасяни
са нови обвинителни актове. Твърди се, че въз основа на внесен нов обвинителен
акт от Плевенската военна прокуратура е образувано НОХД № 51/2011 г. по описа
на Плевенския военен съд, както и че последният е постановил нова присъда, с
която го е признал за виновен по повдигнатото ново обвинение. Твърди се, че
ищецът отново е обжалвал присъдата, че Върховния касационен съд е върнал делото
за ново разглеждане от Военно -апелативния съд, както и че с решение от
04.05.2015 г. по КНД № 1927/2014 г. на Върховния касационен съд е потвърдена
оправдателната присъда на Военно-апелативния съд по ВНОХД № 25/2014 г. по описа
на същия съд.
Твърди се, че през периодът от седем
години от 2008 г. до 2015 г., през който е бил следствен, обвиняем и подсъдим,
ищецът е претърпял неимуществени вреди, които оценява на 120 000 лв. в
резултат на действията и бездействията на служители на ответника във връзка с
незаконните обвинения срещу него. Твърди се, че в резултат на незаконното
обвинение са били накърнени честта и достойнството му като гражданин и
военнослужещ, заемащ до този момент длъжност на началник на военно
формирование, името и авторитетът му като гражданин и офицер както в
обществото, така и в българската армия, принуден бил да напусне българската
армия и преживял голяма болка от това, тъй като е потомствен офицер, създаден
му е непрекъснат дискомфорт от необходимостта да се явява на разпити и да
организира защитата си както в досъдебната, така и в съдебната фаза на воденото
наказателно производство, като съдебните
заседания продължавали по няколко дни, претърпял е сериозни ограничения на
гражданските му права, тъй като наказателното производство е продължило извън
разумните срокове, извършвани са спрямо него редица претърсвания и обиски и др.
процесуални действия, наложени са му обезпечителни мерки от съответната ТД на
КУИППД чрез запори и възбрани върху имуществото му, които са вписани в съответната
АВ и въз основа на тях е образувано изпълнително производство пред съдебен
изпълнител, ограничено е правото му на придвижване като му е наложена забрана
по чл. 68 от НПК да пътува в чужбина, бил лишен от възможност да си намери
работа или да реализира доходи от имуществото си, влошило се здравословното му
състояние, като в резултат на продължителната репресия спрямо него се е влошило
психическото му здраве и въпреки провежданото лечение е с тежка депресия,
неспокойство и страдание от безсъние.
Твърди се, че през периода от седем
години от 2008 г. до 2015 г., в резултат
на незаконното обвинение срещу него ищецът е претърпял и имуществени вреди
размер на 7 200 лв., от които 5 000 лв. за възнаграждения на адвокати
и 2 200 лв., представляващи разходи за пътувания, паркинг, нощувки и
куриерски услуги.
В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Прокуратурата
на РБ, представлявана от Главния прокурор, депозиран от прокурор в СГП, в който се оспорва основателността
на предявения иск. Твърди се, че относно претендираните разходи за имуществени
вреди в размер на 2 200 лв. исковата молба е нередовна, тъй като не са
разграничени по характер вредите, а е посочен само общия им брой. С отговора се
прави възражение за местна неподсъдност на спора пред СГС. Ответникът не
оспорва наличието на приключило с оправдателна присъда наказателно
производство, но възразява, че искът е неоснователен, поради това, че с
исковата молба не са представени писмени доказателства, които да обосновават
основателността на предявения иск. Според ответника липсват доказателства
относно връзката между воденото наказателно производство и твърдените от ищеца
неимуществени и имуществени вреди, между незаконното обвинение и влошеното
здравословно състояние на ищеца, между направените разходи за правна помощ,
пътуване, нощувки и куриерски услуги и воденото наказателно производство.
Оспорва се Прокуратурата да носи отговорност за действията на КУИППД, като се
посочва, че отговорността за тези действия е по чл. 2а от ЗОДОВ. Алтернативно
ответникът поддържа, че размерът на иска за неимуществени вреди е завишен и не
съответства на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД относно справедлив размер на
обезщетението. Поддържа се, че
действията на Прокуратурата във връзка с ищеца са законосъобразни, както и
задължителни с оглед разпоредбата на чл. 127 от Конституцията на РБ и чл. 20 от НПК /отм./, сега чл. 23 от НПК. Позовава се на ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС
относно липсата на основание за ангажиране на отговорност на Прокуратурата.
В с.з.
ищецът лично и чрез адвокат В.Б. от САК поддържа предявените искове. В
изпълнение на указанията на съда ищецът уточнява, че претендира имуществени и
неимуществени вреди за периода от 02.09.2008 г. до 04.05.2015 г., като
имуществените вреди общо в размер на 2 200 лв. включват разходи за нощувки
в размер на 800 лв., разходи за гориво и паркинг в размер на 990 лв., разходи
за куриерски услуги в размер на 20 лв., разходи за автобусен превоз в размер на
130 лв. и разходи за жп превоз в размер на 260 лв.. Ищецът чрез процесуалният
си представител поддържа по делото, че от събраните гласни и писмени
доказателства, както и от заключението на приетата съдебно – психиатрична
експертиза се установява, че същият е претърпял вреди в пряка причинна връзка с
воденото срещу него наказателно производство, завършило с оправдателна присъда.
Според процесуалния представител на ищеца от доказателствата по делото се
установява както продължителността на водения наказателен процес, така и
влошеното му здравословно състояние чрез развитие на заболяване
„пристъпно-предсмъртно мъждене на сърцето“, наложените извънредни обезпечителни
мерки върху имуществото на ищеца, които обосновават завишен размер на дължимото
му обезщетение за неимуществени вреди. Претендират се и направените по делото
разноски по делото. В предоставения от съда срок ищецът не е депозирал писмени
бележки по делото.
Ответната прокуратура чрез прокурор в ОП -
Плевен Георги Лазаров изразява становище относно неоснователността и
недоказаността на предявените искове и алтернативно относно завишения размер на
претенцията за неимуществени вреди. В писмените бележки, депозирани по делото в
указания от съда срок се посочва, че в настоящото производство не се
представиха доказателства относно реално претърпени неимуществени вреди и пряка
причинна връзка между настъпили вредни последици за ищеца и конкретното
наказателно производство, по което е оправдан. Според ответника по делото не са
събрани доказателства относно това, че ищецът е получил психическо заболяване в
резултат на воденото наказателно производство срещу него, а напротив от
представените по делото доказателства се установява, че това заболяване е
съществувало в предходен на привличането на ищеца като обвиняем момент преди
образуване на досъдебното производство. В писмените бележки се поддържа, че
досъдебното производство е образувано на 24.03.2008 г., а ищецът е привлечен
като обвиняем за първи път на 02.09.2008 г., като от анамнезата в амбулаторен
лист № 338/15.04.2009 г. се посочва, че ищецът в продължение на година и
половина е преживял продължителни тежки психотравми, от което следва, че
влошаването на здравословното състояние на ищеца е започнало през м. октомври
2007 г.. Поддържа се също, че вещото лице по назначената психиатрична
експертиза е работило основно по медицинската документация, предоставена от
ищеца и същото изцяло се доверява на отразеното в тези документи от лекарите и
тяхната етичност. Според ответника по делото не са събрани доказателства
относно това, че са били уронени авторитетът и доброто име на ищеца в
обществото, а напротив от събраните гласни доказателства се установява, че
свидетелите са продължили да търсят ищеца като близък човек и не са го считали
за престъпник или човек, нарушил закона. Според ответника коментирането на
делото в гр. Л. е нормална социална реакция на обществото, като по делото не се
доказа негативна насоченост на тези коментари към личността на ищеца. Поддържа
се, че твърденията за напускане на работа от страна на ищеца са недоказани по
делото, тъй като липсват такива доказателства, а следва да се приеме, че се
касае за взето решение от ищеца по субективни подбуди, които могат да бъдат
различни като например очаквани съкращения в армията, невъзможност да се справя
с отговорностите на военната служба, желание да се пенсионира по-рано и да
получава доходи извън системата и др.. Според прокуратурата не са доказани
твърденията на ищеца за връзка между смъртта на родителите му и воденото
наказателно производство. Поддържа се, че досъдебното производство е продължило
в разумен период, считано от образуването му до внасяне на първия обвинителен
акт в съда като се има предвид обема му и не е налице неоснователно забавяне на
разследването. Според прокуратурата това се отнася и до допълнителното
разследване след отмяната на първата осъдителна присъда и връщане на делото на
прокуратурата на 19.07.2010 г.. Поддържа се, че новият обвинителен акт е внесен
в съда на 04.11.2011 г., като междувременно са извършени действия по събиране
на допълнителни доказателства и действия по разделяне, обединяване на дела,
уточняване на кръга на обвиняемите и квалификацията на извършените деяния. Заключава се, че досъдебното производство
общо е продължило 1 година, 7 месеца и 1 ден, което е напълно разумен срок с
оглед обективните трудности, изтъкнати по – горе. В писмените бележки се
посочват хронологично извършените процесуални действия по делото имащи значение
за настоящото дело, както следва: 23.04.2008 г. – образуване на ДП срещу
неизвестен извършител, 02.09.2008 г. – привличане на С. като обвиняем,
18.12.2008 г. – изготвен обвинителен акт и внасянето му в съда, 19.03.2010 г. –
постановена осъдителна присъда от Военен съд – Плевен, 19.07.2010 г. –
присъдата е отменена от Военно-апелативния съд и делото е върнато на
Военноокръжна прокуратура – Плевен, 04.11.2011 г. – изготвен и внесен нов
обвинителен акт, 24.04.2013 г. – с присъда на ВС – Плевен С. е признат за
виновен и му наложено административно наказание по реда на чл. 78а от НК,
13.10.2014 г. – с присъда на ВтАС е отменена втората осъдителна присъда на ВС –
Плевен, 04.05.2015 г. – с присъда на ВКС С. окончателно е признат за невиновен.
Според прокуратурата се смесват основанията за отговорност на прокуратурата по
чл. 2 ал. 1т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ и по чл. 8 ал. 2 т. 4 от ЗОДОВ, като второто
касае незаконен осъдителен акт, поради което ответникът не носи отговорност за
тези съдебни актове, които са му причинили душевен дискомфорт и загуби в
следствие на направени разноски за дела. Според ответника не са доказани и
имуществените вреди от страна на ищеца. Посочва се, че в представения по делото
договор за правна помощ с АД „С. – Г.“ адвокатско възнаграждение не е
определено. По отношение на разноските за гориво и паркинг се посочва, че
представените документи не доказват, че разноските са направени във връзка с
конкретни процесуални действия в качеството му на обвиняем по наказателното
производство, тъй като липсват доказателства за начална и крайна точка на
пътуването, вида МПС, разходната норма за гориво, а представените документи не
са поименни и не доказват, че ищецът е направил тези разходи, а в някои от тях
фигурират артикули, които изобщо нямат връзка с наказателното производство.
Посочва се, че представените 5 автобусни билети за пътувания между Ш. и С.
нямат пълна дата. Със същите аргументи се поддържа липсата на връзка между
нощувките и воденото дело, като следва да се посочи, че нощувките са
осъществявани в гр. Л., в който се намира домът на родителите на ищеца, а делото
е гледано в гр. Плевен. Алтернативно, в случай, че съдът намери иска за
неимуществени вреди за доказан по основание се оспорва същия по размер, като се
позовава на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД относно справедлив размер на
обезщетението.
Съдът, като съобрази становищата на страните и
представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и 235 от ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ Държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 5 ал. 1 от ЗОДОВ, ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.
С исковата молба ищецът О.Н.С. е
предявил против ответника Прокуратурата на РБ,
представлявана от Главния прокурор на РБ два обективно съединени иска с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 ЗОДОВ, както следва:
- иск за сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени през периода от 02.09.2008 г. до 04.05.2015 г. от ищеца
неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение за престъпление, за което
ищецът е оправдан с влязла в законна сила на 04.05.2015 г. присъда по НОХД №
51/2011 г. по описа на Плевенския военен съд, като неимуществените вреди се
изразяват в накърняване на честта и достойнството му, името и авторитетът му в
обществото и в армията, създаден му непрекъснат дискомфорт и задължение да се
съобразява с ограниченията, произтичащи от наложената му забрана да напуска
страната, загуба на време за организиране на защитата и участието си в
наказателния процес, загуба на работа като военнослужещ, осуетяване на
възможността да започне работа и да се издържа от имуществото си, ограничения
на възможността да се разпорежда с имуществото си, влошаване на здравословното
му състояние и др. подробно описани в исковата молба, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 04.05.2015 г. до окончателното й заплащане;
- иск
за сумата от 7 200 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени през периода от 02.09.2008 г. до
04.05.2015 г. от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконно обвинение за
престъпление, за което ищецът е оправдан с влязла в законна сила на 04.05.2015
г. присъда по НОХД № 51/2011 г. по описа на Плевенския военен съд, като
имуществените вреди се изразяват: в разходи за адвокатско възнаграждение в
размер на 5 000 лв., разходи за нощувки в размер на 800 лв., разходи за
гориво и паркинг в размер на 990 лв., разходи за куриерски услуги в размер на
20 лв., разходи за автобусен превоз в размер на 130 лв. и разходи за жп превоз
в размер на 260 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
04.05.2015 г. до окончателното й заплащане.
В тежест на ищеца в производството е да установи, че:
срещу него е водено наказателно производство, приключило със съдебен акт, с
който е оправдан по
повдигнатите обвинения, реалното претърпяване на описаните в исковата молба неимуществени
и имуществени вреди през периода на воденото срещу него наказателно
производство и наличието на пряка причинна връзка между незаконното обвинение и
претърпените имуществени и неимуществени вреди.
Относно
наказателното производство, проведено срещу ищеца по делото са представени НОХД
№ 51/2011 г. на Плевенския военен съд, ведно с приложените по същото
първоинстанционни, въззивни и касационни дело, както и досъдебно производство № С-VІІ-14/2008 г. по описа на Плевенската
военноокръжна прокуратура:
Не се спори, а се установява от представеното
досъдебно производство /ДП/ № С-VІІ-14/2008 г. по описа на Плевенската
военноокръжна прокуратура /ВОП – Плевен/, че с постановление от 24.03.2008 г. на прокурор в ВОП – Плевен
/приложение ІІІ към НД № 1927/2014 г. по описа на ВКС/ ДП е образувано под № Д-19/2008 г. по описа на ВОП –
Плевен срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 219 ал. 1 от НК.
Установява се, че с постановление от 23.04.2008
г. на прокурор в ВОП – Плевен /приложение ІІІ към НД № 1927/2014 г. по
описа на ВКС/ разследването по ДП №
Д-19/2008 г. по описа на ВОП – Плевен по същото е възложено на военен
следовател, Следствен участък гр. Велико Търново и е постановено същото да бъде
заведено под № С-VІІ-14/2008 г. по
описа на прокуратурата и извършване на конкретни процесуални действия.
Не се спори, а се установява от представеното по
ДП № С-VІІ-14/2008 г. по описа на ВОП - Плевен, че с постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение
от 02.09.2008 г. /приложение V към НД № 1927/2014 г. по описа на ВКС/ ищецът О.Н.С. е привлечен като
обвиняем за престъпления по чл. 203 ал. 1вр. чл. 201 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, по
чл. 311 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК и по чл. 201 вр. чл. 18 ал. 1 от НК, както
и че по отношение на същия е взета мярка за неотклонение „подписка“. Установява
се от постановлението, че същото е обявено на обвиняемия в присъствие на
защитник адвокат С.С. от АК – Ш.. Установява
се от ДП /приложение V към НД № 1927/2014 г. по описа на ВКС/, че във връзка с повдигнатите обвинения
са извършени разпит на ищеца в качеството на обвиняем на 02.09.2008 г. от прокурор в присъствие на защитника му адвокат С. и
разпит на ищеца в качеството на обвиняем на 12.09.2008 г. от следовател в
присъствие на защитниците му адвокат С. и адвокат Р.. Установява се от ДП, че с
постановление за налагане на
ограничителна мярка от 02.09.2008 г. на прокурор /стр. 1496-1497от том Х в приложение
V към НД № 1927/2014 г. по описа на ВКС/по отношение на ищеца О.Н.С. е наложена ограничителна мярка „забрана за напускане
на пределите на Република България“.
Установява се от ДП, че с постановление за привличане на обвиняем и
вземане мярка за неотклонение от 23.09.2008 г. /приложение V към НД №
1927/2014 г. по описа на ВКС/ ищецът
О.Н.С. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 203 ал. 1вр. чл. 202
ал. 1 т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, по чл. 311 ал. 1 вр. чл. 20 ал.
2 от НК и по чл. 201 вр. чл. 18 ал. 1 от НК, като не е променяна взетата по отношение
на същия мярка за неотклонение „подписка“. Установява се от постановлението, че
същото е обявено на обвиняемия в присъствие на защитник адвокат С. от АК – Ш.. Установява се от ДП /приложение V към НД № 1927/2014
г. по описа на ВКС/, че във
връзка с повдигнатите обвинения е извършен нов разпит на ищеца в качеството на
обвиняем на 23.09.2008 г. от следовател
в присъствие на защитника му адвокат С..
Установява се от ДП, че по искане на прокурор във ВОП – Плевен с определение от 23.09.2008 г. по ч.н.д. № 97/2008г. на Военен съд гр. Плевен /ВС – Плевен/ е допуснато обезпечение на наказанието „конфискация“ по отношение на ищеца в качеството на обвиняем по ДП № С-VІІ-14/2008 г. по описа на ВОП - Плевен чрез налагане на обезпечителни мерки: възбрана върху ½ и.ч. от недвижим имот в гр. Ш. и запор върху ½ и.ч. от две МПС, собственост на С.. Установява се от данните по НОХД № 51/2011 г. по описа на ВС-Плевен, че въз основа на обезпечителната заповед от 23.09.2008 г., издадена от Военен съд Плевен по ч.н.д. № 97/2008 г. в СВ при РС – Ш. на 26.09.2008 г. е вписана възбрана върху ½ и.ч. от недвижим имот в гр. Ш., собственост на ищеца.
Установява се от ДП, че с протокол за предявяване на ДП от 23.09.2008
г., /стр. 1584 от том Х в приложение V към НД № 1927/2014 г. по описа на
ВКС/ на ищеца в присъствие на защитника му адвокат С. е предявени материалите
по ДП. Установява се от ДП, че с протокол
за предявяване на ДП от 24.09.2008 г. /стр. 1597 от том Х в приложение V
към НД № 1927/2014 г. по описа на ВКС/ на ищеца в присъствие на защитника му
адвокат С. е предявено ДП.
Установява се от ДП,
че по същото е изготвено заключително постановление на 25.09.2008 г. от военен
следовател /стр. 1600-1606 от том Х в приложение V към НД № 1927/2014
г. по описа на ВКС/ с мнение за
предаване на съд на обвиняемия О.Н.С. за престъпления по чл. 203 ал. 1вр. чл. 202 ал.
1 т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, по чл. 311 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК и по чл. 201 вр. чл. 18 ал. 1 от НК.
Установява се от ДП,
че по същото е изготвен на 14.10.2008 г. обвинителен акт
/стр. 1627-1639 от том ХІ в приложение V към НД № 1927/2014
г. по описа на ВКС/ срещу ищеца О.Н.С. за престъпления по чл. 203 ал. 1вр. чл.
202 ал. 1 т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, по чл. 311 ал. 1 вр. чл. 20
ал. 2 от НК и по чл. 201 вр. чл. 18 ал. 1 от НК. Установява се също, че въз основа на описания по
- горе обвинителен акт е образувано НОХД
№ 37/2008 г. по описа на ВС – Плевен,
което с разпореждане от 02.12.2008 г. /стр.
1641-1643 от том ХІ в приложение V към НД № 1927/2014 г. по описа на ВКС/ е
било прекратено и делото върнато на ВОП – Плевен за допълнително разследване и
отстраняване на конкретно посочени процесуални нарушения.
Установява се от ДП, че с постановление за привличане на обвиняем и
вземане мярка за неотклонение от 16.12.2008 г. /стр. 1644-1645 от том
ХІ в приложение V към НД № 1927/2014 г.
по описа на ВКС/ обвиненията са изменени и
ищецът О.Н.С. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 202 ал. 2 т.
1 вр. ал. 1 т. 1 вр. чл. 311 ал. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, по чл.
311 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК и по чл. 201 вр. чл. 18 ал. 1 от НК, като не е
променяна взетата по отношение на същия мярка за неотклонение „подписка“. Установява
се от постановлението, че същото е обявено на обвиняемия в присъствие на
защитник адвокат С. от АК – Ш.. Установява се от ДП /стр. 1646
от том ХІ от приложение V към НД № 1927/2014 г. по описа на ВКС/, че във връзка с повдигнатите обвинения
е извършен нов разпит на ищеца в качеството на обвиняем на 16.12.2008 г. в присъствие на защитника му адвокат С.. Установява се от ДП, че с протокол за предявяване на ДП от 16.12.2008
г. /стр. 1650 от том ХІ в приложение V към НД № 1927/2014 г. по описа на
ВКС/ на ищеца в присъствие на защитника му адвокат С. отново е предявено ДП.
Не
се спори, а се установява и от приложеното към доказателствата по делото НОХД № 1/2009 г. по описа на Военен съд –
Плевен, че същото е образувано въз основа на обвинителен акт внесен от ВОП
- Плевен на 05.01.2009 г., с който
срещу ищеца са повдигнати обвинения за три престъпления, съответно по чл. 202
ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 вр. чл. 311 ал. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26 ал. 1 от НК,
по чл. 311 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, по чл. 201 вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Установява се, че по делото са проведени дванадесет
открити съдебни заседания /04.03.2009
г., 22.04.2009 г., 23.04.2009 г., 24.04.2009 г., 20.05.2009 г., 21.05.2009 г.,
17.11.2009 г., 22.12.2009 г., 10.02.2010 г., 09.03.2010 г., 10.03.2010 г.,
19.03.2010 г./, в които ищецът, в
качеството на подсъдим се явявал лично и е бил представляван от защитниците си адвокат
С. и адвокат Р. от АК - Ш.. Установява се, че с присъда № 1/19.03.2010 г. по посоченото НОХД ищецът е признат за виновен
в извършване на престъпление по чл. 202 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 вр.
чл. 311 ал. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и му е наложено наказание „лишаване
от свобода за срок от три години и шест месеца“, наказание „лишаване от право
да заема длъжността “началник на поделение 28130 гр. Стражица“ за срок от
четири години и да упражнява професията „кадрови военнослужещ в БА“ за срок от
четири години и наказание „конфискация на ½ идеална част от лек автомобил “*** и от лек автомобил “***” с
посочени ДК№, № на рама и № на двигател. Установява се, че със същата присъда
на ВС - Плевен ищецът е признат за виновен
в извършване на престъпление по чл. 201 вр. чл. 18, ал. 1 от НК и му е
наложено наказание „лишаване от свобода за срок от шест месеца“, както и че на
основание чл. 23 от НК му е определено по – тежкото от така определените
наказания „лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца“ при
първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип
при Затвора Л., към което са присъединени наложените наказания по чл. 37 ал. 1
т. 6 и т. 7 от НК и наложеното наказание
конфискация. Установява се, че със същата присъда ВС – Плевен е признал ищеца за невиновен и го е оправдал по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 311 ал. 1 вр. чл. 20
ал. 2 от НК.
Не се спори, а се установява от приложеното ВНОХД № 52/2010 г. по описа на Военно-Апелативен съд гр. София, че с влязло в законна сила на 13.08.2010 г. решение № 54/19.07.2010 г. по същото е отменена присъда № 1/19.03.2010 г. на ВС – Плевен, постановена по НОХД № 1/2009 г. по описа на съда в частта, в която С. е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 202 ал. 2 т. 1, вр. ал. 1 т. 1, вр. чл. 311 ал. 1, вр. чл.201, вр. чл. 26 ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 201, вр. чл. 18, ал. 1 от 54 НК и е потвърдена присъдата на ВС – Плевен, постановена по НОХД № 1/2009 г. по описа на съда в частта, в която С. е бил признат за невиновен и оправдан за обвинението по чл. 311 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Установява се, че по делото пред Военно- Апелативен съд гр. София е проведено едно съдебно заседание на 30.06.2010 г., на което ищецът в качеството на подсъдим се е явил лично и с адвокат Б. от САК.
Установява се от ДП, че с постановление за даване на указания по ДП от
08.09.2010 г. на прокурор във ВОП – Плевен, Следствен участък гр. Велико
Търново /стр. 1667-1668 от том ХІІ в приложение VІ към НД № 1927/2014 г. по
описа на ВКС/ ДП е изпратено на военен следовател. Установява, че с постановление за привличане на обвиняем и
вземане мярка за неотклонение от 16.09.2010 г. /стр. 1696-1697 от том ХІІ в
приложение VІ към НД № 1927/2014 г. по описа на ВКС/ ищецът О.Н.С. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 202
ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 вр. чл. 311 ал. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 20 ал. 3 вр.
чл. 26 ал. 1 от НК и по чл. 201 вр. чл. 18 ал. 1 от НК, като не е променяна
взетата по отношение на същия мярка за неотклонение „подписка“. Установява се
от постановлението, че същото е обявено на обвиняемия в присъствие на защитниците
му адвокат С. и адвокат Р. от АК – Ш.. Установява се /стр. 1698
от том ХІІ от приложение VІ към НД № 1927/2014 г. по описа на ВКС/, че във връзка с повдигнатите обвинения
е извършен нов разпит на ищеца в качеството на обвиняем на 16.09.2010 г. в присъствие на защитниците му адвокатите Р. и С.. Установява се, че с протокол за предявяване на ДП от 16.10.2010
г., /стр. 1706 от том ХІІ в приложение VІ към НД № 1927/2014 г. по описа на
ВКС/ на ищеца в присъствие на защитниците му адвокати С. и Р. отново е предявено
ДП.
Установява се от данните по ДП, че с постановление за частично прекратяване на
наказателното производство от 28.09.2010 г. на прокурор във ВОП – Плевен /стр.
1736-1740 от том ХІІ в приложение VІ към НД № 1927/2014 г. по описа на ВКС/
наказателното производство против ищеца е прекратено в частта, в която същият е
бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 202 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т.
1 вр. чл. 311 ал. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 20 ал. 3 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, чл.
202 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 вр. чл. 311 ал. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и по чл. 201 вр. чл. 18 ал. 1 от НК и са отменени наложените по отношение на
същия мярка за неотклонение, ограничителна мярка и обезпечителни мерки. Установява
се, че с определение от 25.10.2010 г. по
ЧНД № 93/2010 г. на Плевенския военен съд /стр. 1762-1763 от том ХІІ в приложение
VІ към НД № 1927/2014 г. по описа на ВКС/ е потвърдено постановлението за
частично прекратяване на наказателното производство от 28.09.2010 г. на
прокурор във ВОП – Плевен по отношение на ищеца. Установява се, че с определение № 32/23.12.2010 г. по ЧНД №
51/2010 г. Военно-апелативния съд /стр. 1892-1896 от том ХІІІ в приложение VІ
към НД № 1927/2014 г. по описа на ВКС/е отменил определение от 25.10.2010 г. по
ЧНД № 93/2010 г. на Плевенския военен съд и постановление от 28.09.2010 г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № С-VІІ-14/2008 г. по описа на
Плевенската военно окръжна прокуратура и е върнал делото на прокурора за
отстраняване на допуснати нарушения.
Установява се от ДП, че с постановление за привличане на обвиняем и
вземане мярка за неотклонение от 25.03.2011 г. /стр. 3282-3284 от том ХХІV
в приложение VІІІ към НД № 1927/2014 г. по описа на ВКС/ обвиненията отново са изменени и ищецът О.Н.С. е привлечен като
обвиняем за престъпления по чл. 387 ал. 3 т. 2 и 3 пр. 3, вр. ал. 2 т.
1, вр. ал. 1 т. 1, 2 и 3, вр. чл. 26 ал. 1 от НК и по чл. 206 ал. 1, вр. чл. 18
ал. 1 от НК, като не е променяна взетата по отношение на същия мярка за неотклонение „подписка“.
Установява се от постановлението, че същото е обявено на обвиняемия в
присъствие на защитника му адвокат БV от САК. Установява се /стр.
3285-3286 от том ХХІV от приложение VІІІ към НД № 1927/2014 г. по описа на ВКС/, че във връзка с повдигнатите обвинения
е извършен нов разпит на ищеца в качеството на обвиняем на 25.03.2011 г. в присъствие на защитника му адвокат БV. Установява
се, че с протокол за предявяване на ДП от
01.04.2011 г. /стр. 3223-3224 от том ХХVІ в приложение VІІІ към НД №
1927/2014 г. по описа на ВКС/ на ищеца в присъствие на защитниците му адвокати БV
и Р. отново е предявено ДП.
Не се
спори, а се установява и от приложеното към доказателствата по делото НОХД № 24/2011 г. по описа на ВС-Плевен,
че същото е образувано въз основа на обвинителен акт внесен от ВОП – Плевен на 09.05.2011 г., с който срещу ищеца е
повдигнати две обвинения за престъпления по чл. 387 ал. 3 т. 2 и 3 пр. 3, вр.
ал. 2 т. 1, вр. ал. 1 т. 1, 2 и 3, вр. чл. 26 ал. 1 от НК и по чл. 206 ал. 1,
вр. чл. 18 ал. 1 от НК. Установява се, че по посоченото дело е постъпила
писмена молба от ищеца О. С. /п.с. от 10.05.2011 г./ с искане да му бъде
разрешено да напусне територията на страната за посочен период във връзка с
изпълнение на трудовите му задължения във фирма „****“, както и че с определение от 13.05. 2011 г. на съда
по делото молбата е оставена без уважение. Установява се, че с разпореждане от 17.05.2011 г. по делото ВС
- Плевен е прекратил производството по делото и е върнал делото на РП –
Плевен за отстраняване на допуснатите отстраними съществени нарушения на
процесуални правил съобразно мотивите на определението.
Не се спори, а се установява от приложеното ЧНОХД № 29/2011 г. по описа на Военно-Апелативен съд гр.
София, че с влязло в законна сила на 16.08.2011 г. определение № 21/16.08.2011 г. по същото е потвърдено разпореждането на
ВС – Плевен, постановено по НОХД № 24/2011
г. по описа на съда.
Установява се от ДП, че с постановление за привличане на обвиняем и
вземане мярка за неотклонение от 12.09.2011 г. /стр. 3695-3697 от том ХХVІІ
в приложение VІІІ към НД № 1927/2014 г. по описа на ВКС/ ищецът О.Н.С. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл.
387 ал. 3 т. 2 и 3 пр. 3, вр. ал. 2 т. 1, вр. ал. 1 т. 3 от НК, по чл. 387 ал.
3 т. 2 и 3 пр. 3, вр. ал. 2 т. 1, вр. ал. 1 т. 1 от НК и по чл. 206 ал. 1, вр.
чл. 18 ал. 1 от НК, като не е променяна взетата по отношение на същия
мярка за неотклонение „подписка“. Установява се от постановлението, че същото е
обявено на обвиняемия в присъствие на защитника му адвокат Р. от АК - Ш.. Установява се /стр. 3698 от том ХХVІІ от приложение VІІІ към НД №
1927/2014 г. по описа на ВКС/, че във
връзка с повдигнатите обвинения е извършен нов разпит на ищеца в качеството на
обвиняем на 12.09.2011 г. в
присъствие на защитника му адвокат Р.. Установява се, че с протокол за предявяване на ДП от 21.09.2011 г. /стр. 3715-3716 от
том ХХVІІ в приложение VІІІ към НД № 1927/2014 г. по описа на ВКС/ на ищеца в
присъствие на защитника му адвокат Р. отново е предявено ДП.
Не се спори, а се установява и от приложеното към доказателствата по делото НОХД № 51/2011 г. по описа на ВС-Плевен, че същото е образувано въз основа на обвинителен акт внесен от ВОП – Плевен на 07.11.2011 г., с който срещу ищеца е повдигнати три обвинения за престъпления по чл. 387 ал. 3 т. 2 и 3 пр. 3, вр. ал. 2 т. 1, вр. ал. 1 т. 3 от НК, по чл. 387 ал. 3 т. 2 и 3 пр. 3, вр. ал. 2 т. 1, вр. ал. 1 т. 1 от НК и по чл. 206 ал. 1, вр. чл. 18 ал. 1 от НК. Установява се, че с разпореждане от 21.11.2011 г. на съдия от ВС – Плевен мярката за неотклонение на ищеца „подписка“ е била потвърдена, а наложените обезпечителни мерки са отменени, като разпореждането е влязло в законна сила на 07.12.2011 г.. Установява се, че по делото са проведени четиринадесет открити съдебни заседания /20.12.2011 г., 07.02.2012 г., 08.02.2012 г., 14.02.2012 г., 15.02.2012 г., 21.02.2012 г., 22.02.2012 г., 18.04.2012 г., 19.04.2012 г., 28.05.2012 г., 10.07.2012 г., 17.09.2012 г., 04.03.2013 г., 22.04.2013 г., 24.04.2013 г./, в които ищецът, в качеството на подсъдим се явявал лично и е бил представляван от защитниците си адвокат Р. от АК – Ш. или адвокат БV от САК. Установява се, че с присъда № 51/24.04.2013 г. по посоченото НОХД на ВС - Плевен ищецът е признат за виновен по повдигнато обвинение по чл. 387 ал. 1 т. 3 от НК, като на основание чл. 78а ал. 1 вр. чл. 2 ал. 2 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в полза на държавата в размер на 3 000 лв.. Установява се, че ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения в извършване на престъпления по чл. 387 ал. 3 т. 2 и 3 пр. 3, вр. ал. 2 т. 1, вр. ал. 1 т. 3 от НК, по чл. 387 ал. 3 т. 2 и 3 пр. 3, вр. ал. 2 т. 1, вр. ал. 1 т. 1 от НК и по чл. 206 ал. 1, вр. чл. 18 ал. 1 от НК.
Не се спори, а се установява от приложеното ВНОХД № 30/2013 г. по описа на Военно-Апелативен съд гр.
София, че с решение № 34/14.01.2014 г. по същото е потвърдена изцяло присъдата на ВС
– Плевен, постановена по НОХД № 51/2011 г. по описа на съда. Установява
се, че по делото пред Военно-Апелативен
съд гр. София е проведено едно съдебно заседание на 25.09.2014 г., на което ищецът в качеството на подсъдим се е явил
лично и с адвокат БV от САК.
Не се спори,
а се установява от приложеното КНД № 354/2014 г. по описа на ВКС, че с решение № 179/10.06.2014 г. по същото е отменено изцяло решение № 34/14.01.2014 г. на
Военно–апелативен съд София, постановено по ВНОХД № 30/2014 г. по описа на съда
и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Установява
се, че по делото пред ВКС е
проведено едно съдебно заседание на 22.04.2014
г., на което ищецът в качеството на подсъдим се е явил лично и с адвокат БV
от САК.
Не се спори, а се установява от приложеното ВНОХД № 25/2014 г. по описа на Военно-Апелативен съд гр.
София, че с присъда
№ 34/13.10.2014 г. по същото е
отменена присъдата на ВС – Плевен, постановена по НОХД № 51/2011 г. по описа на
съда в частта, в която С. е бил признат за виновен по повдигнато обвинение по чл.
387 ал. 1 т. 3 от НК и е потвърдена присъдата на ВС – Плевен, постановена по НОХД № 51/2011 г. по описа на съда в частта, в
която С. е бил признат за невиновен и оправдан за обвиненията по чл. 387
ал. 3 т. 2 и 3 пр. 3, вр. ал. 2 т. 1, вр. ал. 1 т. 3 от НК, по чл. 387 ал. 3 т.
2 и 3 пр. 3, вр. ал. 2 т. 1, вр. ал. 1 т. 1 от НК и по чл. 206 ал. 1, вр. чл.
18 ал. 1 от НК. Установява се, че по делото пред Военно-Апелативен съд гр. София е проведено едно съдебно заседание
на 13.10.2014 г., на което ищецът в
качеството на подсъдим се е явил лично и с адвокат БV от САК.
Не се спори,
а се установява от приложеното КНД № 1927/2014 г. по описа на ВКС, че с решение № 19/04.05.2015 г. по същото е потвърдена изцяло присъдата № 34/13.04.2014 г. на
Военно–апелативен съд София, постановена по ВНОХД № 25/2014 г. по описа на съда.
Установява се, че по делото пред ВКС
е проведено едно съдебно заседание на 22.01.2015
г., на което ищецът в качеството на подсъдим се е явил лично и с адвокат БV
от САК.
Установява от данните по делото НОХД № 51/2011 г. по описа на ВС-Плевен, че с определение от 14.09.2015 г. съдията по вписванията при РС – Ш. е отказал заличаване на възбрана върху недвижимо имущество на ищеца, като се е обосновал с обстоятелството, че по силата на влязло в законна сила разпореждане по НОХД № 51/2011 г. на ВС – Плевен възбраната е заличена на 07.03.2012 г..
Относно обема на
претърпените от ищеца неимуществени вреди и връзката им с незаконните обвинения
по делото са приети писмени доказателства, касаещи здравословното състояние на
ищеца, изслушано е заключение на съдебно – психиатрична експертиза и са събрани
гласни доказателства, посочени от ищеца, както следва:
Установява се от представените от
ищеца писмени доказателства - рецептурна книжка от 01.06.2011 г., карта за
извършен медицински преглед № 2818/15.08.2008 г. и 18 бр. амбулаторни листове,
че за периода от 15.08.2008 г. до 26.02.2016 г. здравословното състояние на
ищеца, описано като „клинично здрав“ в картата за медицински преглед се е влошило
и към датата на издаване на последният амбулаторен лист № 286/26.02.2016 г.
същият е диагностициран с основно заболяване „рецидивиращо депресивно
разстройство, сегашен период умерено тежък“ и придружаващо заболяване
„предсърдно мъждене и трептене“, по отношение на които се провежда лечение.
Установява се от амбулаторен лист № 338/15.04.2009 г., че първоначално на ищеца
е поставена диагноза „рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен период
умерено тежък“, както и че за първи път в амбулаторен лист № 1695/10.04.2013г.
е поставена основна диагноза „предсърдно мъждене и трептене“. Установява се от амбулаторните
листове № 1454/01.04.2015 г., № 1676 и № 30089/17.04.2015 г., че описаните по –
горе две заболявания са съществували при ищеца към м. ІV 2015 г..
Установява
се от заключението на приетата по делото съдебно – психиатрична експертиза,
изготвена от вещото лице д-р Н.Л., което съдът възприема като обективно и
компетентно изготвено, че въз основа на представената медицинска документация и
психиатричното изследване на ищеца, вещото лице е установило, че в периода от
2008 г. до 2015 г. наред с психиатричните проблеми ищецът е отключил и
автоимунно заболяване, диагностицирано е „предсърдно мъждене и трептене“, имал
нарушения на настроението и равнището на активност, съпътствани със симптоми от
невротичния спектър, които здравословни проблеми са свързани със стрес. Вещото
лице заключава, че при ищеца се касае за невротична депресия, засягаща
психичното здраве. Установява, че в развитието на заболяването водеща роля се
отдава на стресови фактори, въпреки, че може да има относителен дял и
генетичното предразположение при обременост на фамилията с такива проблеми. Вещото
лице заключава, че за разлика от истинските депресии, при които се наблюдава
повторяемост на болестните епизоди между тях с възстановяване, при заболяването
на ищеца по-дълго се задържа тревожността и свързаните с нея оплаквания от
невротичния спектър, като по принцип отстраняването на стресора и в
благоприятно социално обкръжение с възможности за пълноценна реализация се
прогнозира в по-висок процент стабилизиране на психичното заболяване на болния.
Вещото лице установява, че невротичните депресии са по-леки и към момента
освидетелстването при ищеца не са констатирани признаци на депресия. Вещото
лице установява, че невротичната депресия, макар и лека и различаваща се от
истинските депресии по сега действащата Международна класификация на болестите
в 10 й ревизия се отнася към рецидивиращото депресивно разстройство, каквато
диагноза е поставена на ищеца при амбулаторните прегледи при психиатър. Вещото
лице установява, че времето на възникване на психиатричната проблематика,
динамиката й и спецификата на симптоматиката, както и съобразяването на други
свързани със стрес здравословни проблеми при ищеца, обосновават хипотезата, че
са във връзка със стрес, изхождащ от наказателното му преследване през
визирания в делото период. Вещото лице установява, че при такива здравословни
проблеми стресът макар и да има голям дял е съобобуславящ фактор за
възникването им и съществува и конституционална предразположеност, като не може
да се прогнозира и прецизира дали биха се отключили при други обстоятелства.
Установява
се от разпита на свидетеля М.В.В., че същият се познава с ищеца от детските им
години, в които живеели и двамата в гр. Л., както и че към момента също живее в
гр. Л., а ищецът живее в гр. Ш.. Свидетелят установява, че до 2008 г. ищецът е
живеел в гр. Павликени, а след това се е преместил в гр. Ш.. Свидетелят
установява, че е познавал ищеца като весел и спокоен човек, с добро име в гр. Л.,
както и че преди когато ищецът е идвал в града винаги му се е обаждал и са се
срещали, включително се събирали като семейни приятели. Установява се, че преди
7-8години ищецът спрял да се обажда и да отговаря на обажданията му, като след
около 2 години се срещнали и разбрал, че срещу ищеца се води наказателно
производство. Установява, че на ищеца не му се говорело за воденото срещу него
дело, поради което не знае подробности, но веднъж ищецът му споделил, че има
връзка между напускането на армията от негова страна и наказателното
производство, както и че е бил осъден и за малко е щял да лежи в затвора.
Свидетелят установява, че при срещите им през последните години ищецът е бил
променен като човек - станал разсеян, не изпълнявал уговорките за срещи, бил
притеснен, нервен, не му се говорело, не споделял, не се усмихвал, не искал да
се черпят както преди. Свидетелят установява, че ищецът е потомствен военен,
тъй като баща му е бил също офицер и е преживял тежко напускането на армията, споделил,
че му оставали няколко години до пенсия и съжалява, че е напуснал по този
начин. Установява, че от общи приятели разбрал също, че ищецът е имал сериозни
проблеми с правосъдието, но не си спомня да са коментирани подробности. Свидетелят
установява, че самият той не си е променил отношението към ищеца и никога не го
е считал за престъпник, като единствено се ядосвал, че не му се обажда, но след
като научил за проблемите му го разбира.
Установява
се от разпита на свидетелката М.А.В., че същата познава ищеца от ученическите
им години, когато учели в реалната гимназия в гр. Л. и били в една компания.
Установява, че ищецът е бил уважаван и любим човек в гр. Л., весел, контактен,
лъчезарен, идвал често в гр. Л. и събирал със старата им компания. Установява,
че ищецът се променил много като човек след като го подвели под отговорност като
командир на поделение в гр. С. – затворил се в себе си, изпаднал в депресия,
спрял да контактува с приятелите си в Л., изглеждал видимо посърнал.
Установява, че от близки на ищеца е разбрала, че е имал и сърдечни проблеми.
Установява, че преди да започне преследването срещу него ищецът е живял в гр. П.,
а след това в С., а след като започвало се преместил в гр. Ш.. Установява, че
от близки и познати от гр. Л. е чувала всякакви неща за ищеца, тъй като градът
е малък и се носят слухове. Установява се поддържа връзка с ищеца по телефона,
както и че през последните четири години ищецът й е споделял, че е работил в
охранителни фирми, като не знае какво е работил през първите години след
напускане на армията, но знае, че трудно си намерил работа.
Установява
се от разпита на свидетеля Н.И.К., че също познава ищеца от детските им години,
като са били съученици от първи до четвърти клас в гр. Л. и оттогава са близки.
Установява, че живее в Л., а ищецът в гр. Ш.. Установява, че през лятото на
2008 г. е искал да се срещне с ищеца, но той отказал под предлог, че е
възпрепятстван. Установява, че в
последствие разбрал от него и от общи приятели, че срещу него са повдигнати обвинения
от Министерство на отбраната. Установява, че като напуснал армията ищецът
останал без работа, а след това започнал работа във фирма за алуминиева дограма
като работник, като преди да напусне армията му е казал, че се е пенсионирал,
тъй като му се случват някакви неща. Установява, че ищецът е бил командир на
поделение в гр. С. преди да напусне, а преди това е работел в гр. Павликени,
както и че ищецът, брат му и баща им са били военни и са се ползвали с добро
име в гр. Л. като уважавани и отговорни хора. Установява, че след 2008 г.
ищецът станал затворен, дистанциран, подтиснат, разстроен, споделил, че има
проблеми със здравето и конкретно със сърцето заради всичко което му се случва.
Установява, че през последните години се е случвало да се уговорят с ищеца да
се видят в гр. Л. с общи приятели, но ищецът не идвал на срещите.
Съдът
като съобрази, че показанията на тримата свидетели кореспондират помежду си, със
заключението на вещото лице и с представените по делото писмени доказателства,
които не се оспориха от страните приема, че същите са обективно и
безпристрастно дадени пред съда и следва да бъдат кредитирани.
При така установените безспорни обстоятелства
следва да се приеме, че от страна на ищеца се доказа наличието на
образувано наказателно производство, по което
на 02.09.2008 г. е привлечен като обвиняем за три престъпления, съответно по чл. 203 ал. 1вр.
чл. 201 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, по чл. 311 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК и по
чл. 201 вр. чл. 18 ал. 1 от НК, за първото от които се предвижда наказание
„лишаване от свобода от десет до двадесет години, конфискация на цялото или
част от имуществото и лишаване от права по чл. 37 ал. 1 т. 6 и т. 7 от НК“, за
второто се предвижда наказание „лишаване от свобода до пет години и възможност
за лишаване от права по чл. 37 ал. 1 т. 6 от НК“, а за третото се предвижда
наказание „лишаване от свобода до осем години и възможност за конфискация до
½ от имуществото и лишаване от права по чл. 37 ал. 1 т. 6 и т. 6 от НК“.
Установи се също, че по отношение на същия от 02.09.2008 г. е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ и е
наложено ограничение „забрана за напускане на пределите на Република България“.
Установи се безспорно, че от 23.09.2008 г.
за обезпечаване на наказанието „конфискация“ са вписани възбрана
върху ½ и.ч. от недвижим имот в гр. Ш. и наложен запор върху ½
и.ч. от две МПС, собственост на ищеца. Безспорно
се установи по делото също, че наред с описаното по – горе привличане като
обвиняем с постановление на прокурор от 02.09.2008
г., в рамките на досъдебното производство при една и съща фактическа
обстановка ищецът е привличан като обвиняем общо 6 пъти, с постановления както
следва: на 23.09.2008 г., на 16.12.2009
г., на 16.09.2010 г., на 25.03.2011 г. и на 12.09.2011 г., както и че в рамките на досъдебното производство
същият е разпитван като обвиняем седем пъти и шест пъти му е предявявано
досъдебното производство.
Установи се по делото, че след като с влязла в
сила на 13.08.2010 г. присъда по ВНОХД № 52/2010 г. по описа на ВАпС гр. С.
ищецът е оправдан по повдигнатото срещу него обвинение по чл. 311 ал. 1 вр. чл.
20 ал. 2 от НК и делото е върнато на прокурора, обвиненията са изменени и с
постановление от 16.09.2010 г. същият
е привлечен като обвиняем за две престъпления, първото от които с правна
квалификация по 202 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 вр. чл. 311 ал. 1 вр.
чл. 201 вр. чл. 20 ал. 3 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от
свобода от три до петнадесет години, лишаване от права по чл. 37 ал. 1 т. 6 и
т. 7 от НК и възможност за конфискация на цялото или част от имуществото“, а второто
по чл. 201 ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 от НК е останало без промяна на правната
квалификация, като за същото се предвижда наказание „лишаване от свобода до
осем години и възможност за конфискация до ½ от имуществото и лишаване
от права по чл. 37 ал. 1 т. 6 и т. 6 от НК“. Установи се по делото, че шест
месеца по – късно с постановление от
25.03.2011 г. ищецът е привлечен като обвиняем отново за две престъпления чрез
ново преквалифициране на извършените престъпления, а именно: чл. 387 ал.
3 т. 2 и 3 пр. 3, вр. ал. 2 т. 1, вр. ал. 1 т. 1, 2 и 3, вр. чл. 26 ал. 1 от НК,
за което се предвижда наказание „лишаване от свобода от три до десет години и лишаване от права по чл. 37
ал. 1 т. 6 и т. 7 от НК“ и по чл. 206 ал. 1, вр. чл. 18 ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване
от свобода от една до шест години“.
Установи се по делото, че още шест месеца по – късно с постановление от 12.09.2011 г. ищецът е привлечен като
обвиняем вече за три престъпления чрез ново преквалифициране на първото от
извършените престъпления, а именно: чл. 387 ал. 3 т. 2 и 3 пр. 3, вр.
ал. 2 т. 1, вр. ал. 1 т. 3 от НК, по чл. 387 ал. 3 т. 2 и 3 пр. 3, вр. ал. 2 т.
1, вр. ал. 1 т. 1 от НК и по чл. 206 ал. 1, вр. чл. 18 ал. 1 от НК, като
предвидените наказания за същите са в рамките на описаните наказания за
престъпленията, за които е привлечен с постановление от 25.03.2011 г..
Установи
се по делото, че срещу ищеца четири пъти са внасяни обвинителни актове, въз
основа на които са образувани съответно НОХД № 37/2008 г., НОХД № 1/2009 г.,
НОХД № 24/2011 г. и НОХД № 51/2011 г. по описа на Военен съд гр. Плевен, с
които са му повдигани обвинения, като в два от случаите наказателните дела са
прекратявани и връщани на прокурора с указания, а в други два от случаите са
приключили с присъди, първата, от които осъдителна за две от престъпленията и
оправдателна за третото, а втората присъда с налагане по реда на чл. 78а от НК
на административно наказание за едно от престъпленията и оправдателна за две от
тях.
Установи
се по делото, че общо три пъти ищецът се е явявал пред въззивна инстанция и два
пъти пред касационна инстанция до приключване на наказателното производство с
изцяло оправдателна присъда по всички обвинения срещу него.
Въз
основа на гореизложеното съдът приема за доказани по делото обстоятелствата, че
воденото наказателно производство в досъдебната и съдебната му фаза е
продължило общо 6 години и 9 месеца
и е приключило окончателно с влязло в законна сила на 04.05.2015 г. решение по КНД № 1927/2014 г. по описа на ВКС. При съобразяване на продължителността на воденото досъдебно
производство и водените съдебни производства срещу ищеца съдът приема за
установено по делото, че наказателното производство в досъдебната му фаза е
продължило общо 3 години и 4 месеца,
а в съдебната му фаза общо 3 години
и 5 месеца. Безспорно се установява по делото,
че по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка” и наложена
ограничителна мярка „забрана за напускане на пределите на Република България“за
периода от м. ІХ 2008 г. до м. V 2015 г.. Безспорно се установява по делото
също, че наложените по отношение на ищеца на 02.09.2008 г. обезпечителни мерки
са били отменени въз основа на влязло в законна сила на 07.12.2011 г.
разпореждане от 21.11.2011 г. по НОХД № 51/2011 г. по описа на Военен съд –
Плевен.
По основателността на предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди: Съдът приема за установено по делото въз основа на показанията на разпитаните
свидетели, които кореспондират помежду си, че до 02.09.2008 г. ищецът се е ползвал с
добро име след приятелите си и обществеността в гр. Л., току –
що е напуснал работа на длъжност командир на поделение в гр. С. в системата на БА
и се ползвал с уважение в обществото, в това число като потомствен военен, а
след започване на наказателното производство обстоятелствата свързани със
същото станали известни в гр. Л. и повод за коментари. Съдът приема за
установено по делото, че ищецът е напуснал доброволно българската армия и
останал без работа и доходи, поради което бил принуден да започне
неквалифицирана работа като работник във фирма за дограма, а в последствие
работел в охранителни фирми. Съдът приема обаче, че не се доказа пряка причинна
връзка между напускането на армията от страна на ищеца, респ. емоционалните и
финансови проблеми, които същият е преживял в тази връзка и незаконните
обвинения, поради обстоятелството, че напускането на армията е осъществено през
лятото на 2008 г., т.е. преди привличането му като обвиняем и не е последица от
незаконните обвинения срещу него. Съдът приема за установено по делото също, че
ищецът наред с останалите си притеснения относно невъзможността да се грижи за
семейството си и съдбата на наказателното производство влошил социалните си
контакти, като се самоизолирал, станал нервен, депресиран, стресиран, не
споделял мислите си, затворил се в себе си и т.н.. От събраните гласни доказателства се установи също, че ищецът, който работейки в системата на БА се
е ползвал с уважение като почтен и отговорен човек е преживял тежко повдигнатите срещу него обвинения, чувствал се е невинен и
несправедливо преследван.
Въз
основа на представената медицинска документация по делото и заключението на
съдебно-психиатричната експертиза, което съдът възприема изцяло, съдът приема
за установено по делото, че съобусляващ фактор наред с останалите за
отключените при ищеца заболявания през периода от м. ІХ 2008 г. – м. V.2015
г. „рецидивиращо депресивно
разстройство, сегашен период умерено тежък“ и „предсърдно мъждене и трептене“
се явява стресът, който същият е преживял в резултат на продължителното
наказателно преследване срещу него и повдигнатите тежки обвинения, респ.
приема, че стресът от наказателното преследване срещу него е в причинна връзка
с влошаване на здравословното състояние на ищеца през периода.
При
така събраните и обсъдени доказателства съдът приема за установено по делото, че през периода от м. ІХ 2008 г. – м.
V.2015 г. са налице преживени сериозни
емоционални страдания от страна
на ищеца, изразяващи се в стрес, притеснение във връзка с
изхода на наказателното производство, неспокойство, подтиснатост, чувство за
несправедливост, съзнание за уронване на достойнството и доброто му име,
чувство за несправедливо преследване, влошаване на социалните му контакти, както
и физически изживявания, произтичащи от влошеното му здравословно състояние.
Приема за установено, че ищецът е преживял и емоционални страдания от
обстоятелството, че му е определена мярка за неотклонение „подписка”, която
макар да е най – леката по тежест от предвидените в закона мерки за неотклонение
и не е довела до съществени ограничения в ежедневния начин на живот на ищеца,
от друга страна не е задължително да бъде взета, а е по преценка на съответния
орган и има за цел да попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши друго
престъпление или да осуети привеждане в изпълнение на влязла в сила присъда.
Приема за установено по делото също, че ищецът е преживял емоционални страдания
от обстоятелството, че му е определена ограничителна мярка „забрана да напуска
пределите на РБ“, която включително е пречела на работата му, тъй като видно от
писмените доказателства същият не е можел да пътува в командировки извън
страната, въпреки, че многократно е искал както отмяна на мярката, така и
конкретно разрешение за напускане на страната, което му е било отказано. Съдът
приема за установено по делото също, че за периода от м. ІХ 2008 г. до м. ХІ
2011 г. ищецът е преживял емоционални страдания от обстоятелството, че
имуществото му е възбранено и запорирано и съществува опасност същото да бъде
конфискувано изцяло или отчасти, още повече, че с първата осъдителна присъда по
НОХД № 1/2009 г. на ВС – Плевен съдът действително е постановил конфискация. Съдът
приема за установено по делото също, че ищецът е преживял тежко и постановените
срещу него осъдителни присъди, още повече, че първата от тях именно по НОХД №
1/2009 г. на ВС – Плевен е предвиждала реално изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца“, както и лишаване от
права по чл. 37 ал. 1 т. 6 и т. 7 от НК за срок от четири години, което
осъждане само по себе си е основание за стрес и притеснение у всеки човек и още
повече в човек с чисто съдебно минало и работил на ръководна офицерска длъжност
в българската армия.
Съдът
приема, че не следва да обсъжда представените по делото писмени доказателства
относно предприети от КОНПИ, съответно КУИПДП, гр. София обезпечителни мерки и
други действия срещу ищеца, тъй като за тези вреди е предвидена на
самостоятелно основание отговорност от КОНПИ по реда на чл. 2 ал. 2 и чл. 2а от ЗОДОВ.
Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че
са налице всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно
обвинение, а именно: налице са претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване на честта и достойнството, името и авторитетът на
ищеца в обществото, създаден му е дискомфорт, задължение да се съобразява с
ограниченията, произтичащи от наложената му мярка за неотклонение „подписка”,
от наложената мярка „забрана за напускане на пределите на Република България“,
както и от наложените обезпечителни мерки върху имуществото му, влошаване на
здравословното му състояне, преживяни емоционални и физически страдания,
подробно описани по – горе, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, изразяващо се в незаконните обвинения, повдигнати
срещу ищеца в наказателно
производство проведено на досъдебната фаза като дознание № С-VІІ-14/2008
г. по описа на ВОП - Плевен, а във съдебната фаза като НОХД № 37/2008 г., НОХД
№ 1/2009 г., НОХД № 24/2011 г. и НОХД № 51/2011 г. по описа на Военен съд гр.
Плевен, съответно ВНОХД № 52/2010 г., ВНОХД № 30/2013 г., ВНОХД № 25/2014 г., КНД № 354/2014 г. по описа на ВКС
и КНД № 1927/2014 г. по описа на ВКС, приключило с влязла в законна сила
оправдателна присъда.
За да
определи размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид всички
факти и обстоятелства, имащи значение с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като справедливостта, като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за
своя притежател - продължителността на воденото наказателно
производство, личността на
увредения, положението му в обществото и притежаваният от него авторитет,
начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, работата
му, настъпилите промени в отношенията в семейството, в начина му на живот като
цяло, върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и
достойнството на увредения, негативното отражение в резултат на воденото
наказателно производство върху душевното му и здравословно състояние, естеството
на причинените на ищеца неудобства, стандарта на живот в страната по време на воденото наказателно производство
и др.. В този смисъл е ППВС № 5/ 1964 г., както и
задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, а именно: решение № 16/
02.02.2011 г. по гр.д. № 396/ 2010 г., ІІІ г.о., решение № 3/ 13.02.2012 г. по
гр.д. № 637/ 2011 г., ІІІ г.о., решение № 55 / 11.03.2013 г. по гр.д. N 1107 /2012 г., ІV г.о.,
решение № 480/ 23.04.2013 г. по гр.д. № 85/ 2012 г., IV г. о. и др.. Налице и задължителна
практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, съгласно която от значение за определяне на
размера на обезщетението е факта на незаконно обвинение за умишлено
престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия. В решение № 267/ 26.06.2014 г. по гр.д.№ 820/
2012 г., ІV г.о., ВКС приема,
че ако обвинението е за умишлено престъпление в област, която е професионалната
реализация на обвиняемия (подсъдимия) се преценява как се е отразило то върху
възможностите му за професионални изяви и развитие в
служебен план, авторитета и служебната му репутация. При определени професии
(полицаи, военни, магистрати, митнически служители и пр.), очакванията и
изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са
изключително завишени и неоснователното обвинение срещу лица, упражняващи
подобни професии, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им
сфера. Според ВКС това важи в още по - голяма степен за случаите, когато
обвинението е за извършване на умишлено престъпление от
сферата на професионалната реализация на неоснователно обвиненото лице. В тези
случаи според ВКС е справедливо да се присъди обезщетение в по-голям размер.
При съобразяване на продължителността на
наказателното производство – 6 години и 9 месеца, съдът отчете,
че както воденото досъдебно производство, така и съдебното производство са
продължили извън рамките на предвидените в НПК разумни процесуални срокове. Този период според съда въпреки фактическата и
правна сложност на делото е значителен период от време, който обосновава извод
за разглеждане на делото извън разумния срок за провеждане на наказателно
производство. Следва да се отчете също, че престъпленията, за които
на ищеца е повдигнати незаконните обвинения са тежки умишлени престъпления, което само по себе си е основание за сериозен стрес у
всеки човек, както и че същите касаят извършване на престъпление от
сферата на професионалната реализация на ищеца, а по отношение на обвиненията
за престъпления по чл. 387 от НК предвиденото наказание е в по – висок размер
именно с оглед заеманата ръководна длъжност в армията от ищеца в качеството на началник
на поделение, а като цяло и трите имат негативно отражение върху ищеца с оглед
заеманата до лятото на 2008 г. длъжност на кадрови военен.
Като
съобрази в съвкупност емоционалните преживявавания на ищеца по време на воденото наказателно производство, подробно обсъдени
по – горе, както и обстоятелството, че към момента здравословното състояние на
ищеца е подобрено и има благоприятна прогноза за неговото оздравяване с оглед
премахване на основния източник на стрес, съдът намира, че на ищеца следва да се присъди
обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на сумата от 20 000 лв..
По делото липсват доводи и доказателства за съпричиняване на вредоносния
резултат и допринасяне за увреждането от страна на ищеца. В решение № 244/ 25.07.2013 г. по гр.д. № 1205/
2012 г., IV г.о., постановено
по реда на чл. 290 от ГПК, ВКС приема, че
съпричиняване е налице, когато пострадалият с действията си по време на
наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и
поддържане на незаконно обвинение - направил е недобросъвестно неистински
признания; въвел е органите на разследването в заблуждение с цел
да се прикрият определени обстоятелства или да се забави или опорочи
разследването на престъпление. В хода на производството според съда не са
събрани доказателства, въз основа на които да се направи извод, че ищецът с
поведението си е дал повод за повдигане и поддържане на незаконното обвинение.
При липсата на данни за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца съдът
приема, че определеното по - горе обезщетение
не следва да бъде намалявано.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че предявения иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди се явява частично основателен и доказан за сумата от 20 000 лв. и следва да се отхвърли като
недоказан и поради това неоснователен за разликата над сумата от 20 000 лв. до предявения размер от 120 000 лв..
По основателността на предявения иск за обезщетение за имуществени вреди:
Съдът
обсъди основателността на предявения иск за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 7
200 лв. и въз основа на представените по делото писмени доказателства
приема, че същият е частично доказан по основание и размер, по следните
съображения:
По
отношение на разходите за адвокатско възнаграждение, претендирани в размер на 5 000 лв.: Установява
се от представения договор за правна помощ на л. 1118 от ДП № С-VІІ-14/2008 г.
по описа на ВОП – Плевен /приложение № V към КНД № 1924/2014 г. по описа на
ВКС/, че ищецът е заплатил на Адвокатско дружество „С. – Григорови“ гр. Ш. адвокатско
възнаграждение за защита по ДП в размер на 800 лв..Установява се от представения
договор за правна помощ на л. 63 от НОХД № 1/2009 г. по описа на ВС - Плевен,
че ищецът е заплатил на Адвокатско дружество „С. – Г.“ гр. Ш. адвокатско
възнаграждение за защита по делото в размер на 1000 лв. на 27.02.2009 г.. Установява
се от представения договор за правна помощ на л. 18 от ВНОХД № 52/2010 г. по
описа на Военно – апелативен съд - София, че ищецът е заплатил на адвокат В.Б. адвокатско
възнаграждение за защита по делото в размер на 2000 лв. на 30.06.2010 г.. По
делото са представени в заверени преписи и два договора за правна помощ /л. 39
от гр.д. № 10486/2015 по описа на СГС/, от които се установява, че ищецът е
заплатил на адвокат БV 1000 лв. на 06.02.2014 г. за защита пред ВКС и 1000 лв.
на 12.12.2014 г. за защита по КНД №1927/2014 г. на ВКС. От протоколите на
проведените заседания пред ВКС по КНД № 354/2014 г. по описа на ВКС и КНД №
1927/2014 г. по описа на ВКС се установява, че ищецът е бил представляван от
адвокат БV по посочените дела. При тези писмени доказателства, съдът приема, че
направените разноски от ищеца за адвокатско възнаграждение за защита по
наказателното производство в досъдебната и съдебната фаза на същото съставляват
имуществени вреди за същия и са в пряка причинна връзка с незаконните обвинения,
поради което следва да бъдат присъдени в претендирания размер от 5 000 лв..
По отношение на разходите за нощувки, претендирани в размер на 800 лв.: По делото са представени фактури, установяващи нощувки на ищеца в различни хотели в гр. Л. /л. 41-44 от гр.д. № 10486/2015 по описа на СГС/, които установяват нощувки на ищеца, а в някои случаи и на друго лице в хотели в гр. Л. на дати, които предхождат или съвпадат с проведени открити съдебни заседания по делата пред Военен съд гр. Плевен, на които ищецът се е явявал, както следва: 21.02.2012 г. /о.с.з. 21 и 22. 02.2012 г./, 23.04.2013 г. /о.с.з 22 и 24.04.2013 г./, 14.02.2012 г. /о.с.з. 14.02.2012 г./ , 23.04.2009 г. /о.с.з. 22 и 23.04.2009 г./, 09.03.2010 г. /о.с.з. 9 и 10.03.2010 г./, 17.11.2009 г. /о.с.з. 17.09.2009г./ и 20.05.2009 г. /о.с.з. 20 и 21 май 2009 г./. По отношение на представените фактури за нощувка на второ лице, заедно с ищеца, съдът намира, че същите не установяват разходи на ищеца в причинна връзка с незаконното обвинение на ищеца, поради което по посочените фактури следва да се съобразят половината от направените разходи за нощувки. При тези изводи, съдът намира, че направените разноски от ищеца за нощувки в близост до гр. Плевен, осигуряващи явяването му по наказателното производство в съдебната фаза на същото съставляват имуществени вреди за същия и са в пряка причинна връзка с незаконните обвинения, поради което следва да бъдат присъдени в доказания размер от 470 лв.. Искът за вреди, произтичащи от разходи за нощувки над сумата от 470 лв. до претендирания размер от 800 лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан и поради това неоснователен.
По отношение на разходите за гориво и паркинг, претендирани в размер на 990 лв.: По делото са представени фактури за гориво и квитанции за платен паркинг в гр. Велико Търново /л. 49-58 от гр.д. № 10486/2015 по описа на СГС/, които не следва да бъдат подробно обсъждани от съда. По делото липсват доказателства, че ищецът е направил тези разходи чрез използване на автомобилен превоз за явяване по наказателното дело, а в случай, че действително е пътувал с автомобилен транспорт, липсват доказателства с какъв автомобил е направен, какво разстояние е пропътувано, какъв е средния разход на гориво на съответното МПС и т.н., т.е. липсват доказателства за причинна връзка между направените разходи и незаконните обвинения, по които ищецът е оправдан за да се обоснове отговорност на ответника за тези разходи. Искът за вреди, произтичащи от разходи за гориво и паркинг следва да бъде отхвърлен като недоказан по основание и поради това неоснователен.
По отношение на
разходите за куриерски услуги в размер на 20
лв.:
По делото са представени касови бонове и документи за изпратени пратки /л. 45-48 от гр.д. № 10486/2015 по описа на СГС/, които не следва да бъдат подробно обсъждани от съда. По делото липсват доказателства, че ищецът е направил тези разходи във връзка с воденото наказателно производство, т.е. не доказана причинна връзка между направените разходи и незаконните обвинения, по които ищецът е оправдан за да се обоснове отговорност на ответника за тези разходи. Искът за вреди, произтичащи от разходи за куриерски услуги следва да бъде отхвърлен като недоказан по основание и поради това неоснователен.
По отношение на
разходите за автобусен превоз в размер на 130
лв.:
По делото са представени билети за пътуване с автобус по маршрут Ш. – София и обратно, върху които билети не са посочени годините на издаването им, а единствено дати. Посочените дати по какъвто и да е начин не са свързани с провеждани в гр. София открити съдебни заседания по делото пред въззивната или касационната инстанция. Представения билет за пътуване на 13.10.2014 г. може да бъде свързан с явяване пред ВАпС по ВНОХД № 25/2015 г., но не установява маршрут, за който са направени разходите за да се направи извод, че са направени от ищеца. При тези доказателства /л. 59-60 от гр.д. № 10486/2015 по описа на СГС/ според съда не е налице доказана причинна връзка между направените разходи и незаконните обвинения, по които ищецът е оправдан за да се обоснове отговорност на ответника за тези разходи. Искът за вреди, произтичащи от разходи за автобусен превоз следва да бъде отхвърлен като недоказан по основание и поради това неоснователен.
По отношение на
разходите за жп превоз в размер на 260
лв.:
По
делото са представени билети за пътуване със жп превоз по маршрут Ш. – П. и
обратно или Ш. – С.и обратно /л.
61-65 от гр.д. № 10486/2015 по описа на СГС/ които установяват разходи за
пътувания на ищеца на дати, които
предхождат или съвпадат с проведени открити съдебни заседания по делата пред
Военен съд гр. Плевен, ВАпС или ВКС, на които ищецът се е явявал. При
тези изводи, съдът намира, че направените разноски от ищеца за жп превоз,
осигуряващи явяването му по защитата по наказателното производство в съдебната
фаза на същото съставляват имуществени вреди за същия и са в пряка причинна
връзка с незаконните обвинения, поради което следва да бъдат присъдени в
доказания размер от 260 лв..
С
оглед гореизложеното съдът приема, че предявения иск за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди се явява частично основателен и доказан за
сумата от 5 730 лв. и следва да се
отхвърли като недоказан и поради това неоснователен за разликата над сумата от 5 730 лв. до предявения размер от 7 200 лв..
Налице са основанията на чл. 2 ал. 1 т. 2 пр. 3 ЗОДОВ, поради което следва да се постанови решение, с
което се осъди Прокуратура
на РБ да заплати на ищеца общо сумата от 25 730 лв., от която
сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, а сумата от 5 730 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, които вреди са претърпени през периода от 02.09.2008 г. до 04.05.2015 г. в резултат на незаконните обвинения за престъпление по чл. 387 ал. 3 т. 2 и 3 пр. 3, вр. ал. 2 т.
1, вр. ал. 1 т. 3 от НК, по чл. 387 ал. 3 т. 2 и 3 пр. 3, вр. ал. 2 т. 1, вр.
ал. 1 т. 1 от НК и по чл. 206 ал. 1, вр. чл. 18 ал. 1 от НК, за
които е оправдан с влязла в законна сила на 04.05.2015 г. присъда по НОХД № 51/2011
г. по описа на ВС - Плевен, ведно със
законната лихва върху всяка от сумите 20 000 лв. и 5 730 лв., считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда - 04.05.2015 г. до окончателното й заплащане.
Исковете
за неимуществени вреди за разликата над 20 000
лв. до 120 000 лв. и за имуществени вреди за разликата над 5 730 лв. до предявения размер от 7 200 лв. следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Относно
разноските:
По
делото липсва представен списък от ищеца за разноски по реда на чл. 80 от ГПК. Ищецът
е представил доказателства за направени разноски по делото в размер на 3 010 лв., от които 3 000 лв. за адвокатско
възнаграждение и 10 лв. за държавна
такса за образуване на делото. По делото са направени разноски за сметка на
бюджета на ПОС в размер на 164,22 лв.
за възнаграждение на вещо лице. Налице са основанията на 10 ал. 3 от ЗОДОВ и
ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда изцяло направените
разноски по делото за възнаграждение на вещо лице, а в полза на ищеца
направените разноски за държавна такса в размер на 10 лв. и съразмерно на уважената част от исковете, която е 20 %
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв..
Водим
от горното, Съдът
Р е ш и:
осъжда Прокуратурата
на Република България, представлявана от Главния прокурор да заплати на О.Н.С., ЕГН ********** *** на основание
чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 ЗОДОВ сумата от 20 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от
02.09.2008 г. до 04.05.2015 г., претърпени в резултат на незаконни обвинения за престъпления по чл. 387
ал. 3 т. 2 и 3 пр. 3, вр. ал. 2 т. 1, вр. ал. 1 т. 3 от НК, по чл. 387 ал. 3 т.
2 и 3 пр. 3, вр. ал. 2 т. 1, вр. ал. 1 т. 1 от НК и по чл. 206 ал. 1, вр. чл.
18 ал. 1 от НК, за които е оправдан с влязла в законна сила присъда по
НОХД № 51/2011 г. по описа на Плевенски Военен съд, като неимуществените вреди
се изразяват в накърняване на честта и достойнството му, името и авторитетът му
в обществото и в армията, създаден му непрекъснат дискомфорт и задължение да се
съобразява с ограниченията, произтичащи от наложената му забрана да напуска
страната, загуба на време за организиране на защитата и участието си в
наказателния процес, ограничения на възможността да се разпорежда с имуществото
си, влошаване на здравословното му състояние и др., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда - 04.05.2015 г. до окончателното й заплащане.
Отхвърля иска на О.Н.С. против Прокуратурата
на Република България, представлявана от Главния прокурор относно
претендираното обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част за разликата над 20 000 лв. до 120 000
лв. като неоснователен и недоказан.
осъжда Прокуратурата
на Република България, представлявана от Главния прокурор да заплати О.Н.С.,
ЕГН ********** *** на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 ЗОДОВ общо сумата от 5 730 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди за периода от 02.09.2008 г. до 04.05.2015 г., претърпени в резултат на незаконни обвинения за престъпления по чл. 387
ал. 3 т. 2 и 3 пр. 3, вр. ал. 2 т. 1, вр. ал. 1 т. 3 от НК, по чл. 387 ал. 3 т.
2 и 3 пр. 3, вр. ал. 2 т. 1, вр. ал. 1 т. 1 от НК и по чл. 206 ал. 1, вр. чл.
18 ал. 1 от НК, за които е оправдан с влязла в законна сила присъда по
НОХД № 51/2011 г. по описа на Плевенски Военен съд, от които 5000 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение в наказателното производство, 470 лв. – разходи за нощувки във връзка с наказателното
производство и 260 лв. – разходи за
жп. превоз във връзка с наказателното производство, ведно със законната лихва върху сумата от 5 730 лв., считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда - 04.05.2015 г. до окончателното й заплащане.
Отхвърля иска на О.Н.С. против
Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор относно претендираното обезщетение за
имуществени вреди в останалата му част за
разликата над 5 730 лв. до 7 200 лв. като неоснователен и недоказан.
осъжда на
основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата
на РБ, представлявана от Главния прокурор да заплати на О.Н.С., ЕГН ********** *** сумата от 600 лв. за направени по делото разноски.
осъжда на
основание чл. 10 ал. 3 изр. 1 от ЗОДОВ Прокуратурата
на РБ, представлявана от Главния прокурор да заплати по сметка на
Плевенския окръжен съд сумата от 164,22
лв. за
направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с въззивна жалба.
Окръжен съдия: