Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…...……….
Гр.София, 24.02.2020год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав,
в открито съдебно заседание, проведено
на седми февруари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Мл.съдия Андрей Георгиев
при участието на
секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева
гр.дело № 3513
по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.273 от ГПК.
Обжалва
се решение на СРС, 66 състав под № 242301 от 18.10.2017г., постановено по гр.дело
№ 46045/ 2015г. в частта, с която са
уважени предявените обективно съединени положителни установителни искове по
реда на чл.422,ал.1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Е.Л.М. , както следва: 1/ за
сумата от 297,06лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода м.11.2011г. до 28.02.2013г. за
имот – ап.№ 3, находящ се в гр.София, ж.к.“**************, ведно със законната
лихва от 26.01.2015г.- до окончателното изплащане и 2/ за сумата от 27,22лв.-
мораторна лихва върху главницата за периода 01.01.2012г.- 28.11.2014г. , за
които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 4086/2015г. по описа на СРС, 66
състав. Решението се обжалва и в частта, с която Е.Л.М. е осъдена да заплати на
„Т.С.“ ЕАД- сумата от 280,17лв.- разноски за първоинстанционното исково
производство и сумата от 130,48лв.- разноски за заповедното производство, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Първоинстанционното
решение се обжалва в горепосочената част от ответната страна Е.Л.М..
Въззивницата поддържа
доводи за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение в
обжалваната част, с които мотивира искането си за отмяна на решението в
посочената част и постановяване на друго, с което предявените
искове срещу нея да бъдат отхвърлени изцяло.
Твърди, че неправилно от първата инстанция е игнорирано заявеното от нея
възражение, че не е допускана до ползването на процесния имот от трето лице.
Счита, че предоставянето на ползването
на процесния имот по реда на чл.344,ал.2 от ГПК на другата ответница- Ц.М. се
приравнява на учредено право на ползване на последната върху имота. Възразява,
че след като обективно е лишена от ползването на процесния имот, не дължи и
цената на доставяната до него топлинна енергия /ТЕ/. Поддържа, че неправилно от
първата инстанция не е зачетено заявеното от нея възражение за погасителна
давност, като твърди ,че в рамките на същата попадат вземанията на ищеца за
м.11,м.12 2012г. и това за м.01.2012г.. Възразява, че неправилно с обжалваното
решение са признати за дължими лихви върху несъществуващи главници. Заявява искане за присъждане на направените
по делото разноски , като при условията на евентуалност, в случай, че жалбата й
бъде отхвърлена като неоснователна, въззивницата-ответник поддържа възражение
по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на юрисконсулското възнаграждение,
претендирано от въззиваемия-ищец.
Въззиваемата страна “Т.С.“
ЕАД – не заявява становище по жалбата.
Третото лице – помагач на ищеца
- „Т.“ ООД– не заявява становище по
жалбата.
Софийски градски съд,
като обсъди становищата и доводите на
страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност
по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в срок , от
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът
дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени
с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Съдът намира за неоснователно заявеното ответницата Е.Л.М.
възражение, че за частта от исковия период от време- м.11.2011г. до
28.02.2011г. до 28.02.2013г. /до момента на възлагане на процесния имот на
третото лице Р.Д.А.в рамките на приключила публична продан с влязло в сила на
01.03.2013г. постановление на ЧСИ М.Б.по
изп.дело № 2018380410578/ между нея и ищеца няма валидно облигационно правоотношение, тъй като
тя няма качеството на потребител / клиент на ТЕ за битови нужди. Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства се установява, че в рамките на горепосочената част от исковия
период от време ответницата Е.М. е имала качеството на потребител , съответно –
на битов клиент на топлинна енергия /ТЕ/
по смисъла на легалните дефиниции, закрепени в нормата на пар.1,т.42 /отм. , но в сила за частта от исковия период
от 01.11.2011г. до 17.07.2012г./,
съответно в разпоредбата на приложимия
към останалата част от исковия период параграф 2“а“ от ДР на ЗЕ и чл.153,ал.1
от ЗЕ в качеството си на собственик на идеална част от процесния имот. Между
страните по делото няма спор, а и от представените по делото писмени
доказателства: нот.акт № 168, том VІІ по нот.дело № 1147/2004г. искова молба ,
предявена от ответницата Е.Л.М. срещу ответницата Ц.М. и влязлото в сила на
СРС, 77 състав по гр.дело № 24538/ 2008г. , се установява, че ответниците Е.Л.М.
и Ц.Г. М. са били съсобственици на процесния топлоснабден имот в частта от
исковия период от 01.11.2011г. до 28.02.2013г. при квоти : 23 200/ 52950
ид.ч. за ответницата Е.Л.М. и 29 750/ 52 950 ид.ч. за Ц.Г. М., на
основание наследяване по закон и завещание и дарение от общия наследодател
Любчо Георгиев Милев, починал през 2004г. В хипотезата, при която имотът е общо
притежание на две или повече лица на основание наследяване или дарение, /както
в конкретния случай е възникнала съсобствеността между ответниците/, съгласно клаузата на
приложимата към момента на възникване на съсобствеността клауза на чл.49,ал.2,
предл.1 от ОУ от 2002г., /публикувани във в-к „Демокрация“ и в-к „Новинар“ ,
броевете от 23.05.2002г./ и
идентичната клаузата на чл.63 , ал.2,
предл.1 от ОУ от 2008г., приложима към исковия период от време, тези лица , могат по постигнато между тях
писмено споразумение да заявят воля кой от тях да стане страна по
облигационното правоотношение с ищеца, като тази воля следва да е обективирана
в молба-декларация и писмено споразумение между тях. Клаузата на чл.49,ал.2,
предл. 1 от ОУ от 2002г. и идентичната клауза на чл.63,ал.2,предл.1 от ОУ
от 2008г. са в съответствие и при
зачитане на договорната свобода на страните, установена с нормата на чл.9 от ЗЗД, като в този смисъл е и разрешението, дадено с т.1 на ТР № 2/ 17.05.2018г.
на ОСГК на ВКС по т.д.№ 2/2017г. В
случай, обаче, че от съсобствениците не е заявена изрична воля кой от тях да стане
страна по правоотношението ищеца,
съгласно клаузата на чл.49,ал.2, предл.2 от ОУ от 2002г. и идентичната клауза
на чл.63,ал.2, предл.2 от ОУ от 2008г., приложение намира общото правило,
установено със законовата норма на чл.153,ал.1 от ЗЕ, относно страните по
облигационното правоотношение и в частност- страната, имаща качеството на
потребител на ТЕ, като това качество имат всички наследници на починалия
потребител на ТЕ, съобразно наследствените им дялове, като ищецът служебно открива партида на името на
всички наследници /съсобственици/, съобразно притежаваните от тях дялове. В конкретния случай от нито един от съсобствениците – ответници не е подадена молба-декларация за откриване
на партида на негово име, поради което приложение намира клаузата чл.49,ал.2,
предл.2 от ОУ от 2002г. и идентичната клауза на на чл.63,ал.2,предл.2 от ОУ от 2008г. и съгласно тези договорни клаузи и общото правило на чл.153,ал.1 от ЗЕ , съдът
приема, че и двете ответници в качеството им на потребители /клиенти на ТЕ за
битови нужди като съсобственици на процесния имот са станали страна по
правоотношението с ищеца и са обвързани
от него в рамките на частта от исковия период от 01.11.2011г. до 28.02.2013г..
Както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд с обжалваното решение,
фактът относно това кой от съсобствениците е ползвал лично имота в рамките на
горепосочения период от време и кой е
бил лишен от това ползване , /включително и при разпределено ползване като
привременна мярка по реда на чл.344,ал.2 от ГПК/ е ирелевантен в рамките на
правоотношението между ищеца и ответниците. Този факт има правно значение само в рамките
на вътрешните правоотношения между съсобствениците, като при доказано ползване
само от единия съсобственик, с оглед принципа за недопустимост на
неоснователното обогатяване, дължи на другия съсобственик платените от
последния разноски за процесния имот, /включително и за ТЕ /, за периода от време, през който е бил лишен от
ползването. С оглед изложените мотиви, съдът приема, че от събраните по делото
доказателства се установява, че в рамките на частта от процесния период от
време 01.11.2011г.- 28.02.2013г., ответницата Е.М. и ищеца са били обвързани от
валидно облигационо правоотношение, сключено при публично известни общи
условия. От приетите по делото
заключения на СТЕ и ССЕ се установява, че дължимата съобразно квотата от
съсобствения имот цена на ТЕ от ответницата Е.М. за частта от исковия период
м.11.2011г.- 28.02.2013г., възлиза на сумата от 297,06лв.
Настоящият
съдебен състав намира за основателно
заявеното от ответницата Е.М. възражение за погасителна давност относно
вземането на ищеца за главницата за м.11.2011г. Правопогасяващото възражение е заявено
своевременно от ответницата М. с
отговора на исковата молба и незаконосъобразно не е разгледано от
първоинстанционния съд с обжалваното решение. Вземането на „Т.С.” ЕАД
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 от Закона
за задълженията и договорите, по отношение на което се прилага тригодишен
давностен срок, като това е и разрешението на задължителната съдебна практика- ТР № 3/ 18.05.2012г. по т.дело № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа. В чл. 33
ал.1 от Общите условия за 2008г., приложими към процесния период от време, е предвидено, че купувачите са длъжни да
заплащат месечните си задължения за доставена
топлинна енергия в 30 –дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а в ал. 6 на същите
разпоредби е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва. От горното следва, че
задължението на ответницата за заплащане на сумата за месец 11.2011г.– първият
от претенцията за главницата, е с падеж – 30.12.2011г.
и от деня, следващ тази дата /31.12.2011г./
тече три годишнатта погасителната давност за това вземане, като тя е изтекла на 31.01.2015г., преди датата на
предявяване на исковата молба-26.01.2015г. Тъй като не се спори и след служебна справка за датата на връчване на
съобщението с разпореждането с указания по чл. 415 ГПК съдът е установил, че
искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК, съобразно изричната разпоредба на
чл. 422 ал.1 от ГПК искът се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – в случая от 26.01.2015г.
Към тази датата настоящият съдебен
състав приема, че не е изтекла
тригодишната давност за вземането за м.12.2011г. и това за м.01.2012г , тъй
като давността е прекъсната с подаване
на заявлението , / на основание чл.116,б.“б“ от ЗЗД, вр. с чл.422,ал.1 от ГПК/ – на датата 26.01.2015г., преди тя да изтече на датата 30.01.2015г. – за вземането за
м.12.2011г., чиято изискуемост е настъпила на 30.01.2012г. ; а тази за вземането за м.01.2012г., чиято
изискуемост е настъпила на 04.03.2012г. , също преди изтичането й на 04.03.2015г.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че неправилно с обжалваното
решение е прието, че вземането за главницата за м.11.2011г. в размер, определен по реда на чл.162 от ГПК
от 58,49лв., не е погасено по давност. Като последица от това съдът приема, че
обжалваното решение в частта, с която искът за главницата е уважен за сумата от 58,49лв., представляваща
стойността на доставената ТЕ за м.11.2011г. следва да бъде отменено и вместо
него- постановено друго, с което претенцията за тази сума да бъде отхвърлена
като погасена по давност, а в останалата обжалвана част, с която искът за
главницата е уважен за сумата от 238,57лв. /= 297,06лвл.- 58,49лв./- непогасена
по давност дължима главница- решението на СРС следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно.
Частичната
основателност на претенцията за вземането за главницата обуславя и частичната
основателност на претенцията за
акцесорното вземане за мораторна лихва по чл.86,ал.1 от ЗЗД за периода
на забавата. Забавата за плащане на
първото вземане, което е извън обхвата на давността, а именно- това за м.12.2011г., е настъпила на 31.01.2012г. От
този момент - до крайния момент на периода от време, за който е продължила
забавата за плащане - 28.11.2014г., натрупаната
лихва върху дължимата главница от 238,57лв.
/= 297,06лв.- 58,49лв./ , съдът определя по реда на чл.162 от ГПК в размер на 21,86в. , която сума се
дължи от ответницата Е.М.. За разликата над посочената сума от 21,86лв.- до
пълния предявен размер от 27,22лв. и за
периода 30.01.2012г. искът за мораторна
лихва следва да бъде отхвърлен, след отмяна на първоинстанционното решение в
частта, с която искът за лихви за посочената разлика и период е уважен. В
останалата обжалвана част, с която искът по чл.86,ал.1 от ЗЗД е уважен за
сумата от 21,86лв.- дължима мораторна лихва върху главницата от 238,57лв.,
натрупана за периода 31.01.2012г.-
28.11.2014г., обжалваното пъроинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
По разноските по делото:
Предвид горния изход на делото и на основание
чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК на ищеца се дължат разноски от ответницата Е.М.,
съразмерно на уважената част от исковете срещу нея и съразмерно на квотата от
съсобствеността от топлоснабдения имот от 212,17лв., поради което за разликата
над тази сума- до пълния присъден размер от 280,17лв. обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде отменено. Съответно, за заповедното
производство ответницата Е.М. дължи на ищеца разноски в размер на 59,40лв.,
като за разликата над тази сума- до пълния присъден размер от 130,48лв. –
обжалваното решение следва да бъде отменено. За въззивното производство ищецът
не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не му се
следват.
Съответно, на основание чл.78,ал.3 от ГПК ответницата Е.М.
има правото на разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете срещу нея
в размер на 99,41лв., поради което ищецът следва да бъде осъден да й заплати
допълнително сумата от 49,12лв.- над присъдените с обжалваното решение разноски
от 50,29лв. За въззивното производство на ответницата се следват разноски
съразмерно на уважената част от жалбата й от 83,68лв. – за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение на СРС, 66
състав под № 242301
от 18.10.2017г.,
постановено по гр.дело № 46045/ 2015г. в
частта, с която са уважени предявените обективно съединени положителни
установителни искове по реда на чл.422,ал.1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Е.Л.М. ,
както следва: 1/ иск по чл.200,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.318,ал.2 от ТЗ и чл.110,ал.2 от ЗС - за сумата от 58,49лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за м.11.2011г. за имот – ап.№ 3, находящ се в
гр.София, ж.к.“**************, ведно със законната лихва от 26.01.2015г.- до
окончателното изплащане и 2/ иск по
чл.86,ал.1 от ЗЗД - за разликата над сумата от 21,86лв. – до размера на
сумата 27,22лв.- мораторна лихва и за
периода 01.01.2012г.- 30.01.2012г. , за
които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 4086/2015г. по описа на СРС, 66
състав, както и в частта, с която Е.Л.М. е осъдена да заплати на „Т.С.“
ЕАД- разликата над дължимата сума от 212,17лв.- до пълния присъден размер на сумата
от 280,17лв.- разноски за първоинстанционното исково производство и разликата
над дължимата сума от 59,40лв.- до пълния присъден размер на сумата от
130,48лв.- разноски за заповедното производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422,ал.1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Е.Л.М. обективно съединени положителни установителни искове,
както следва: 1/ иск по чл.200,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.318,ал.2 от ТЗ и чл.110,ал.2 от ЗС - за сумата от 58,49лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за м.11.2011г. за имот – ап.№ 3, находящ се в
гр.София, ж.к.“**************, ведно със законната лихва от 26.01.2015г.- до
окончателното изплащане, като погасен по
давност и 2/ иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД - за разликата
над сумата от 21,86лв. – до размера на сумата
27,22лв. и за периода
01.01.2012г.- 30.01.2012г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 4086/2015г. по описа на СРС, 66 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение
на СРС, 66
състав под № 242301
от 18.10.2017г.,
постановено по гр.дело № 46045/ 2015г. в
останалата обжалвана част, с която са уважени предявените обективно
съединени положителни установителни искове по реда на чл.422,ал.1 от ГПК от „Т.С.“
ЕАД срещу Е.Л.М. , както следва: 1/ иск по чл.200,ал.1 от ЗЗД, вр. с
чл.318,ал.2 от ТЗ и чл.110,ал.2 от ЗС за сумата от 238,57лв., представляваща
цена на доставена топлинна енергия за периода м.12.2011г. до 28.02.2013г. за имот – ап.№ 3, находящ се в гр.София,
ж.к.“**************, ведно със законната лихва от 26.01.2015г.- до
окончателното изплащане и 2/ за сумата от 27,22лв.- мораторна лихва върху
главницата от 238,57лв., натрупана за
периода 31.01.2012г.- 28.11.2014г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 4086/2015г. по описа на СРС, 66 състав, както и в частта, с която Е.Л.М.
е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД- сумата от 212,17лв.- разноски за
първоинстанционното исково производство и сумата от 59,40лв.- разноски за
заповедното производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
В останалата част, като
необжалвано, първоинстанционното решение
е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД да заплати на Е.Л.М.- сумата от 49,12лв.- допълнително дължими разноски за
първата инстанция и сумата от 83,68лв.- разноски за въззивното производство, на
основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.