Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 219
19.06.2019г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Пенка Маринова
и
с участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 45 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.156 и сл. във вр. с чл.144 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 във вр. с чл. 9б
от ЗМДТ и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на ЕТ „В.М.“ със седалище и адрес
на управление гр. Стара Загора, “, уточнена
с писмена молба вх. № 889/ 20.02.2019г., против Акт за установяване на
задължение по декларация № 63259/ 13.09.2018г., издаден от ст. инспектор в
отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, потвърден с Решение №
63260 от 29.11.2018г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ в Община Стара
Загора.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения Акт за установяване на задължение по декларация 63259/ 13.09.2018г., като по същество
съображенията са за издаването му в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.
Жалбоподателят поддържа, че размерът на задълженията за данък върху недвижимите
имоти /ДНИ/ и за такса за битови отпадъци /ТБО/, са определени в нарушение на
чл.60, ал.1 от Конституцията на РБългария. Твърди, че
вменените му задължения са изчислени по неясни параметри, като същите не
почиват на реална основа и не са съобразени със законовата регламентация.
Счита, че прилагането на различни ставки за определяне размера на задълженията
по отношение на имотите – собственост на граждани и имотите – собственост на
еднолични търговци, противоречи на основни правни принципи, като по този начин
жалбоподателят е поставен в по-неблагоприятно положение от гл.т
размера на вменените му задължения в сравнение с търговци, използващи обекти –
собственост на физически лица, за стопанска дейност. Направено е искане Акт за
установяване на задължение по декларация № 63259/ 13.09.2018г. да бъде отменен,
като незаконосъобразен, при определяне на дължимите от едноличния търговец суми
за ДНИ и за ТБО съобразно предвидените данъчна основа и ставки за физическите
лица.
Ответникът по жалбата -
Началник отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара
Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата
като недоказана и неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа изцяло съображенията, изложени в Решение № 63260 от 29.11.2018г., като обосновава,
че правилно и законосъобразно с оспорения Акт за установяване на задължение по
декларация № 63259/ 13.09.2018г. са определени дължимите от ЕТ „В.М.“*** суми за
такса за битови отпадъци и за данък върху недвижимите имоти за периодите на
2015г. – 2017г.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
С Декларация
по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти вх. № 6369/
25.06.2010г. /л.27-л.30 по делото/, жалбоподателят в настоящото производство - ЕТ
„В.М.“***, е декларирал придобит с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 130
от 29.12.2002г., том VІІІ, рег. № 5363, дело №407/ 2002г. недвижим имот – нежилищна
сграда с търговско предназначение – търговски обект/ магазин (обект за
стопанска дейност – баничарница), находящ
се в гр. Стара Загора, ж.к „Железник“, ул. „Иван Киров Вазов“ №5, на партерен
етаж на комплексен обект към блок V-12 със застроена площ от 40 кв.м заедно с
прилежащо избено помещение с полезна площ от 40 кв.м. В нотариалния акт
е посочена данъчната оценка на имота – 17 251.20лв. За имота е била
подадена и предходна Декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ за дължимия данък върху
недвижимите имоти вх. № 30/ 24.01.2003г., с декларирана отчетна стойност на
имота в размер на 17 251.20 лева /л. 418 по делото/
След извършена проверка от орган по приходите в Община Стара Загора по
подадената декларация е констатирано, че за декларирания имот ЕТ „В.М.“ има
задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за
предоставени услуги по чл.62 от ЗМДТ, незаплатени в нормативно регламентираните
срокове. С оглед на което и на основание чл.107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл. 4 и чл.9б от ЗМДТ, е издаден Акт за установяване
на задължение по декларация № 63259/ 13.09.2018г. от Д.Г.в
на длъжност старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора.
С АУЗД е установен размера на задълженията на ЕТ „В.М.“ за
данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци и лихвите за просрочие към
13.09.2018г. по отношение на декларирания с Декларация по чл.14 от ЗМДТ вх. № 6369/ 25.06.2010г. недвижим имот, както следва: - за данък
върху недвижимите имоти за 2015г. в размер на 103.49лв. /главница/ и лихва в
размер на 31.85лв.; за такса за битови отпадъци за 2015г. в размер на 169.16лв.
/главница/ и лихва в размер на 52.06лв.; за данък върху недвижимите имоти за 2016г.
в размер на 97.79лв. /главница/ и лихва в размер на 20.17лв.; за такса за
битови отпадъци за 2016г. в размер на 159.83лв. /главница/ и лихва в размер на 32.97лв.;
за данък върху недвижимите имоти за 2017г. в размер на 97.26лв. /главница/ и
лихва в размер на 10.20лв. и за такса за битови отпадъци за 2017г. в размер на 234.75лв.
/главница/ и лихва в размер на 24.61лв. или установени задължения за ДНИ и за
ТБО за 2015г., 2016г. и 2017г. и лихви за просрочие общо в размер на 1 034.14лв.
В
нормативно установения срок по чл.107, ал.4 от ДОПК, ЕТ „В.М.“ е подал жалба до Началник отдел „МДТ” в Община Стара
Загора срещу издадения АУЗД, с искане за
преизчисляване размера на задълженията за ТБО и за ДНИ, при определянето им
върху данъчна основа и по ставки, прилагани по отношение на физическите лица. В
производство по чл.155 ал.2 от ДОПК, с Решение № 63260 от 29.11.2018г.
на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, АУЗД №
63259/ 13.09.2018г. е изцяло потвърден, при изложени подробни мотиви защо не се
приемат за основателни възраженията на жалбоподателя и посочване на ставката и на размера
на задължението за всяка една от услугите по чл.62 от ЗМДТ, за които се дължи
ТБО – сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане в депа или други съоръжения
на битовите отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване в населеното място.
По делото са представени и приети като доказателства
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения
АУЗД № 63259/ 13.09.2018г. и потвърждаващото го Решение № 63260 от 29.11.2018г.
на Началник отдел „МДТ” при Община Стара Загора, в т.ч. постановените на
основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ заповеди на Кмета на Община Стара Загора за
определяне границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, както и честотата на сметоизвозване за съответните години за периода 2015г.
– 2017г. /Заповед №10-00-2445/ 29.10.2014г.;
Заповед №10-00-2392/ 30.10.2015г. и Заповед №10-00-2322/ 31.10.2016г./ и решенията на Общински съвет – Стара Загора за одобряване на план - сметка
за необходимите средства
за предоставяне на услугите по събирането, извозването и обезвреждането на
битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места на Община Стара Загора и за определяне размера на ТБО за процесните периоди /Решение № 1562/ 27.11.2014г. по Протокол №38/
27.11.2014г. ведно с План-сметка – 2 бр.; Решение № 65 по Протокол № 5/ 17.12.2015г.
ведно с План-сметка-2бр., Решение № 664 по Протокол № 17/ 22.12.2016г. ведно с
План-сметка – 2 бр. и Решение № 945 по Протокол № 26/ 31.10.2013г./. Във връзка с доказването, че за периодите на 2015г., 2016г. и 2017г. са
осъществявани дейности по предоставяне на услугите по чл.62 от ЗМДТ –
сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане в депа или други съоръжения на
битовите отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване, по отношение на недвижимия имот, за задължения за ТБО за който имот е
издаден оспорения АУЗД № 63259/
13.09.2018г., от Община Стара Загора са представени: заверено копие на Договор № 1204/ 03.06.2013г. за сметосъбиране,
сметоизвозване и поддържане на чистотата на местата за обществено ползване в
Община Стара Загора, ведно е приложенията към него - Приложения А, Б, Образци
А, Б, В, Г, Д и Е; заверено копие на Договор № 1983/ 29.08.2016г. за събиране и
транспортиране на неопасни отпадъци от населените места на Община Стара Загора
до Регионален център за управление на отпадъците - с. Ракитница, до депо
„Мандра баир“ или други съоръжения за третиране на отпадъци на територията на
община Стара Загора, зимно и лятно почистване и поддържане на територии за
обществено ползване, разделно събиране и транспортиране на биоразградими
отпадъци от зелени площи, паркове, градини, домакинства до компостираща
инсталация на територията на Община Стара Загора; заверени копия на Актове за
установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи в Община
Стара Загора за месеците януари – декември 2015г. - І част, II част и III част;
заверени копия на Актове за установяване на извършените и подлежащи на
заплащане видове работи в Община Стара Загора за месеците януари – декември
2016г. - І част, II част и III част; заверени копия на Актове за установяване
на извършените и подлежащи на заплащане видове работи в Община Стара Загора за
месеците януари – декември 2017г.; заверено копие на Разрешение за поставяне № 13/
13.06.2013г. ведно с Решение по т.5.2 от Протокол № 23/ 12.06.2013г. на ЕСУТ
при Община Стара Загора, Схема за разполагане на съдове за събиране на отпадъци
на гр. Стара Загора и Обяснителна записка; Заверено копие на Предписание № 187/
12.03.2013г. на РИОСВ - Стара Загора; Заверено копие на Акт за общинска
собственост № 00571/ 04.10.1999г. ведно със скица; Заверено копие на Акт за
публична общинска собственост № 17328/ 02.10.2017г. ведно със скица - 2 бр.;
Заверено копие на Разрешение за ползване № СТ-05-1319/ 13.08.2016г. от ДНСК и
др.
Към материалите по делото са приложени
препис – извлечения от приетите от Общински съвет – Стара Загора Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Стара Загора и Наредба за определянето и администрирането
на местните данъци на територията на Община Стара Загора, в приложимите им
редакции.
Допусната, назначена и изпълнена е
съдебно-икономическа експертиза, заключението по която съдът възприема като
компетентно, обективно и обосновано. Съгласно заключението и обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание
при изслушването на експертизата, отчетната стойност на процесния имот е
17 251.20лв. /декларирана с Декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ вх. № 30/
24.01.2003г. и некоригирана до настоящия момент/, а данъчната оценка на имота, изчислена
по реда на Приложение № 2 към ЗМДТ, възлиза на 71 374.20лв. за 2015г.; 67
439лв. за 2016г. и 67 072.50 лв. за 2017г., като определените от
експертизата размери на данъчната оценка съвпадат с посочените в Решение №
63260/ 29.11.2018г на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара
Загора.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения АУЗД № 63259/
13.09.2018г. на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено
следното:
Оспорването, като направено в
законово установения срок /при липсата на данни и доказателства за връчването
на Решение № 63260 от 29.11.2018г. на Началник отдел „Местни
данъци и такси“ в Община Стара Загора, с което е потвърден оспорения Акт за установяване на задължение по декларация № 63259/ 13.09.2018г./, от легитимирано
лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Задълженията за данък върху
недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци, представляват публични
общински вземания, съгласно чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК във вр. с чл. 1, ал.1, т. 1 и чл.6, ал.1, б. „а” от ЗМДТ. В
разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено, че установяването на
публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния
закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови
отпадъци приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно
чл. 4, ал.1 от ЗМДТ и във вр. с чл9б от ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и местните такси
се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като
обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В чл.4, ал.3
във вр. с ал.4 от ЗМДТ е предвидено, че в
производствата по чл.4, ал.1 служителите на общинската администрация,
определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на
органи по приходите, а в ал.5 на чл.4 е регламентирано че кметът на общината
упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а
ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява
правомощия на Териториален директор на НАП.
Акт за установяване на
задължение по декларация № 63259/ 13.09.2018г. е издаден от старши
инспектор в отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора, заемащите
която длъжност служители са определени да осъществяват функции на органи по
приходите съгласно изискванията на чл.4, ал.4 във вр.
с ал.3 от ЗМДТ със Заповед № РД – 25 - 152/ 23.01.2012г. на Кмета на Община Стара
Загора т.е АУЗД е издаден от надлежно оправомощено
длъжностно лице в кръга на неговите правомощия. Потвърждаващото АУЗД Решение № 63260 от 29.11.2018г. е издадено от Началник отдел „Местни данъци и такси” в Община
Стара Загора, с функции и правомощия на Териториален Директор на НАП по см. на
чл.4, ал.5 от ЗМДТ, компетентен да разглежда и да се произнася по жалби срещу
издадени АУЗД, съгласно чл.107, ал.4 от ДОПК във вр.
с чл. 4, ал.1 от ЗМДТ.
Оспореният АУЗД е постановен в предписаната от закона
форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. В
необходимата и достатъчна степен са индивидуализирани и обосновани установените
задължения за ДНИ и за ТБО от гл. т на субекта и обекта на задълженията,
основанието за тяхното възникване и размера на дължимите суми. Обстоятелството,
че не е изрично посочена данъчната основа, върху която при съотнасяне на
съответната ставка е бил изчислен размерът на задълженията, не съставлява
съществено нарушение на изискването за форма. Действително, в АУЗД задълженията
за ТБО са определени като сума в общ размер за всяка календарна година. Но
доколкото в потвърждаващото АУЗД Решение № 63260/ 29.11.2018г. на Началника на
отдел „Местни данъци и такси“ в Община Стара Загора този пропуск е преодолян
чрез изрично посочване на ставката и на размера на задължението за всяка една
от услугите по чл.62 от ЗМДТ, за които се дължи ТБО – сметосъбиране и
сметоизвозване, обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци и
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населеното
място, допуснатото нарушение следва да се приеме за несъществено.
Съдът
не констатира допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, включително при извършеното
установяване на релевантните за определените задължения факти и обстоятелства.
АУЗД е издаден в хипотезата на чл. 107, ал.3, изр. трето от ДОПК – служебно,
поради неплащане в срок на задължения, размерът на
които е установен въз основа на подадена от задълженото лице декларация.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че обжалваният АУЗД
е издаден в съответствие и при правилно приложение на материалния закон,
като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗМДТ /в приложимата й
редакция/, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на
територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на
населените места и селищните образувания, като с оглед разпоредбата на чл.11,
ал.1 от ЗМДТ, субекти на това задължение /данъчно задължени лица/ са
собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съответно в чл.62 от ЗМДТ /в
приложимата редакция/, е предвидено, че такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването
и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места. По аргумент от разпоредбата на чл.64, ал.1 във вр.
с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, задължението за заплащане на ТБО е за лицето –
собственик на облагаем с данък недвижими имот.
Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че задълженията за ДНИ и за ТБО имат своето основание и следват от факта на принадлежността на правото на собственост върху съответния недвижим имот т.е задълженията възникват и съществуват за лицето – титуляр на правото на собственост върху имота. Следователно възникването и съществуването на качеството субект на задълженията по чл.10, ал.1 и чл.62 от ЗМДТ, е обусловеното от придобиването и принадлежността на собственост върху недвижим имот.
В случая от фактическа
страна не е спорно, а и се установява от представения и приет като
доказателство по делото нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 130 от 29.12.2002г., том VІІІ, рег. № 5363, дело № 407/
2002г., че ЕТ „В.М.“*** е собственик на недвижим имот – обект за стопанска
дейност – баничарница, находящ се в гр. Стара
Загора, ж.к „Железник“, ул. „Иван Киров Вазов“ № 5, на партерен етаж на
комплексен обект към блок V-12 със застроена площ от 40 кв.м заедно с прилежащо
избено помещение с полезна площ от 40 кв.м. В изпълнение на задълженията си по чл. 14 от ЗМДТ,
ЕТ „В.М.“*** е декларирал притежавания от него недвижим
нежилищен имот с търговско предназначение
– търговски обект/ магазин, находящ се в гр. Стара Загора, ж.к „Железник“, ул. „Иван Киров Вазов“ №5,
със застроена площ от 40 кв.м и обслужващи части с площ от 40 кв.м
(Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти вх. №
6369/ 25.06.2010г.). Придобиването на собствеността върху недвижимия имот се
явява правопораждащ
за задълженията по чл.10, ал.1 и чл.62 от ЗМДТ юридически факт за придобилия
собствеността субект – в случа ЕТ „В.М.“***.
По дефиницията на чл.56 от
Търговския закон, едноличният търговец е физическо лице, което има право да
осъществява стопанска /търговска/ дейност. Едноличният търговец има
организационно - стопанска обособеност в рамките на създаденото предприятие по
смисъла на чл. 15 от ТЗ и именно наличието на предприятие /с каквото
физическите лица не разполагат/, е диференциращият критерий, възприет от
законодателя при регламентиране на правилата за определяне размера на задълженията
по ЗМДТ. „Предприятия“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗМДТ във вр. с чл.2, т.1 от ЗСч, са търговците по смисъла на
Търговския закон. Правният режим на едноличните търговци се урежда от
Търговския закон и следователно при определяне размера на публичните задължения
за местни данъци и такси жалбоподателят не може да се третира като физическо лице.
Съгласно разпоредбата на чл.
22 от ЗМДТ (в действала й редакция ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011
г.), общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка върху
недвижимите имоти в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на
недвижимия имот. В чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ е регламентирано, че данъчната
оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им
стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти -
данъчната им оценка съгласно приложение № 2. Аналогична е уредбата в Наредбата
за определянето и администрирането на местните данъци на територията на Община
Стара Загора – чл.16 и чл.19. В случая данъчната оценка на притежавания от ЕТ „В.М.“*** недвижим имот, като основа за определяне размера на дължимия
се ДНИ за 2015г., 2016г. и 2017г. при прилагането на чл.21, ал.1 от ЗМДТ и
чл.19 от Наредбата
за определянето и администрирането на местните данъци на територията на Община
Стара Загора, е данъчната оценка на имота съгласно приложение №
2 към ЗМДТ /възлизаща на 71 374.20лв. за 2015г.;
на 67 439лв. за 2016г. и на 67 072.50 лв. за 2017г./, която данъчна оценка
се явява по-висока от отчетната стойност на имота - 17 251.20лв., съгласно
Декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ вх. № 30/ 24.01.2003г. и некоригирана да
настоящия момент. Въз основа на
заключението на съдебно-икономическата експертиза съдът приема за
безспорно установено, че данъчната оценка е правилно определена при
прилагане на Методиката за изчисляване на данъчна оценка, регламентирана в
Приложение № 2 към ЗМДТ. Следва да се отбележи, че в посочената Методика за
изчисляване на данъчна оценка по Приложение № 2 към ЗМДТ, не са въведени
различни критерии и стойностни показатели на корекционните коефициенти за
оценяване на недвижимите имоти на физическите лица и на предприятията по см. на
§1, т.1 от ДР на ЗМДТ, а диференциацията на корекционните коефициенти се
основава на предназначението на имотите и в зависимост от това за какви цели се
използват – за жилищни или търговски. В този смисъл и противно на твърденията
на жалбоподателя, данъчната оценка на имота не се явява по-висока поради
обстоятелството, че имотът е собственост на ЕТ „В.М.“, а не на
физическото лице В.М. - начислените на търговеца задължения за ДНИ за
притежавания нежилищен недвижим имот с търговско предназначение биха били
същите, ако имотът беше собственост на физическо лице, доколкото. И ЗМДТ, и Наредбата
за определянето и администрирането на местните данъци на територията на Община
Стара Загора, регламентират като данъчна основа за облагане с ДНИ данъчната
оценка съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ. Размерът на данъчната оценка не
подлежи на самостоятелно оспорване, поради което оплакването на жалбоподателя,
че данъчната оценка на имота не му е съобщена, е абсолютно ирелевантно за
законосъобразността на оспорения АУЗД.
С оглед на гореизложеното съдът приема,
че доколкото ЕТ „В.М.“*** е задължено по см. на чл.11 от ЗМДТ лице за заплащане на данък
върху недвижимите имоти по чл.10, ал.1 от ЗМДТ, в съответствие и при правилно
приложение на нормативната регламентация по чл.16, чл.17 и чл.19 от Наредбата за
определянето и администрирането на местните данъци на територията на Община
Стара Загора и чл.19 – чл.21 от ЗМДТ, са определени както данъчната основа за
облагане с ДНИ /данъчната оценка съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ/, така и размера
на задълженията на жалбоподателя за ДНИ за 2015г., 2016г. и 2017г. – 1.45 на
хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот за съответната година.
Както
беше посочено, съгласно разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ /в приложимата й редакция/, такса за
битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места. Изрично в закона е предвидено че размерът на таксата се определя за
всяка услуга поотделно - в годишен размер с решение на общинския съвет въз
основа на одобрена план-сметка за всяка дейност. Следователно в рамките на ТБО
се включва такса за три отделни, самостоятелни услуги – за сметосъбиране и
сметоизвозване; за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други
съоръжения и за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване,
като границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 от ЗМДТ в
съответния район, както и честотата на сметоизвозване, се определят със заповед
на кмета на общината /чл.63, ал.2 от ЗМДТ/.
Безспорно, притежаваният от ЕТ „В.М.“ недвижим имот, находящ се в
гр. Стара Загора, ж.к „Железник“, ул. „Иван Киров Вазов“ №5, е включен в
границите на районите, определени с издадените на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ
от Кмета на Община Стара Загора Заповед
№
10–00-2445/ 29.10.2014г., Заповед № 10–00-2392/ 30.10.2015г. и Заповед № 10-00-2322/
31.10.2016г., за предоставяне на
услугите по чл.62 от ЗМДТ - сметосъбиране,
сметоизвозване, обезвреждането в депа на битовите отпадъци и поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване през 2015г., 2016г. и 2017г. – т.е имотът на жалбоподателя е бил включен в район на
организирано сметосъбиране и сметоизвозване, както и на предоставяни услуги по
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на
честотата на териториите за обществено ползване. От събраните по делото и неоспорени
от жалбоподателя писмени доказателства по несъмнен начин се установява и че за
процесните периоди Община Стара Загора реално е предоставяла услугите по чл.62
от ЗМДТ за имота на ЕТ „В.М.“, като материалноправно
основание за заплащане на ТБО. Всъщност реалното извършване на дейностите по
сметосъбиране и сметоизвозване; по поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване и поддържане на депо и други съоръжения за обезвреждане на
битови отпадъци и съответно предоставянето на тези услуги като основание за
възникване на задължението за заплащане на ТБО, фактически не се оспорва от
жалбоподателя. Доколкото ЕТ „В.М.“ не попада в кръга на лицата, освободени от
заплащането на ТБО на основание, регламентирано в ЗМДТ или в Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Стара Загора, за него е било налице задължение за
заплащане на ТБО за притежавания недвижим имот.
Дължимата
се от ЕТ „В.М.“ такса за битови услуги
по чл.62 от ЗМДТ за 2015г., 2016г. и 2017г., е определена правилно и
законосъобразно – въз основа на нормативната регламентация по ЗМДТ и
разпоредбите на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси
и цени на услуги на територията на Община Стара Загора в приложимата й редакция,
във връзка с решенията на Общински съвет – Стара Загора за одобряване на план -
сметка за необходимите средства за поддържане на чистотата за процесните
периоди /Решение № 1562 по Протокол №38/
27.11.2014г., Решение № 65 по Протокол № 5/ 17.12.2015г. и Решение № 664 по
Протокол № 17/ 22.12.2016г. Основата за изчисляване на ТБО се определя от
Общинския съвет с Наредбата по чл.9 от ЗМДТ, като в случая основата, върху
която пропорционално в промили се е изчислявал размера на ТБО за 2015г., 2016г.
и 2017г. за недвижими имоти, находящи се в гр. Стара Загора, независимо от вида
на имота /жилищен или нежилищен/ и дали е собственост на граждани или
предприятия, е била данъчната оценка на имота, определена по Приложение № 2 към
ЗМДТ. Съгласно Решение № 945 по Протокол № 26 от 31.10.2013г. на Общински съвет
- Стара Загора /л.263 и сл. по делото/, прието на основание чл.66, ал.1 от ЗМДТ
/в приложимата редакция - ДВ бр. 53 от 2012г./, ставката за определяне размера
на ТБО за жилищни и нежилищни имоти – собственост на граждани и жилищни имоти –
собственост на предприятия, е 1.5 на хиляда пропорционално върху данъчната
оценка на имотите, определена по Приложение № 2 към ЗМДТ, а за нежилищни
недвижими имоти – собственост на предприятия - 3.50 на хиляда пропорционално
върху данъчната оценка на имотите, определена по Приложение № 2 към ЗМДТ.
Следователно налице е диференцирана ставка за определяне на ТБО в зависимост от
вида на имота /жилищен или нежилищен/ и собствеността на имота – на граждани,
на предприятия, на организации на бюджетна издръжка и др. Доколкото в случая е
безспорно че имотът, за който с оспорения АУЗД са определени задължения за ТБО
за 2015г., 2016г. и 2017г., е деклариран като нежилищен имот с търговско
предназначение – търговски обект/магазин, находящ се в гр. Стара Загора,
собственост на ЕТ „В.М.“ - предприятие по см. на §1, т.1 от ДР на ЗМДТ във
връзка с чл.2, т.1 от Закона за счетоводството, правилно и законосъобразно
ставката за изчисляване на дължимата се от жалбоподателя ТБО за процесните
периоди е определена при прилагането на т.1.2 от Решение № 945/ 31.10.2013г. на
ОбС - Стара Загора. Видно от Решение № 63260 от
29.11.2018г. на Началник отдел „МДТ“ при Община Стара Загора, предвид
обстоятелството, че за 2015г. и 2016г. от ЕТ „В.М.“ са подадени декларации по
чл.71, т.1 от ЗМДТ, за посочените периоди не е определена за събиране такса за
сметосъбиране и сметоизвозване, като установените задължения за ТБО включват
единствено такса за проучване, проектиране, изграждане, поддържане,
експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други
инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на
битови отпадъци, вкл. отчисленията по чл.60 и чл.64 от ЗУО – в размер на 1.27
на хиляда върху данъчната оценка на имота и такса за почистване на уличните
платна, площадите, алеите, парковете и другите територии за обществено ползване
– в размер 1.1 на хиляда. За 2017г. не е подавана декларация по чл.71, т.1 от ЗМДТ, поради което в определения като дължим размер на ТБО са включени и такса
за осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци /0.03 на хиляда/ и
такса за събиране, включително разделно, на битовите отпадъци и
транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането
им /1.1 на хиляда/. При извършената служебна проверка съобразно определените с т.1.2
на Решение № 945/ 31.10.2013г. на ОбС – Стара Загора
ставки за всеки един от компонентите /услугите/, за които се дължи заплащане на
ТБО, се установява, че установените с АУЗД размери на задълженията за ТБО за
2015г., 2016г. и 2017г., са правилно изчислени. Определянето на задължението по основание,
съдържание и размер се извършва съобразно нормативна регламентация, действала
към момента на неговото възникване, с оглед на което за материалната
законосъобразност на АУЗД № 63259/ 13.09.2018г. и установените с него задължения
за ТБО за 2015г., 2016г. и 2017г. са ирелевантни последващите изменения на ЗМДТ
и НОАМТЦУТОСЗ при липса на предвидено обратно действие и основание за отпадане
на задължението или за изменение на неговия размер.
Неоснователно е възражението
на жалбоподателя, че размерите на задълженията са определени незаконосъобразно,
тъй като „не са изчислени на реална основа“. Както беше посочено, по делото са
представени одобрените от Общински съвет - Стара Загора план-сметки за необходимите
средства за предоставяне на услугите по събирането, извозването и
обезвреждането на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места на Община Стара Загора
през 2015г., 2016г. и 2017г, като съгласно разпоредбата на чл.66, ал.5 от ЗМДТ,
одобрената план-сметка за определяне разходите на общините подлежи на проверка
от Сметната палата.
С оглед на изложеното
съдът приема, че АУЗД № 63259/ 13.09.2018г., издаден от ст. инспектор в отдел
„МДТ“ при Община Стара Загора, с който на ЕТ „В.М.“*** са определени задължения
за ДНИ и за ТБО за периодите на 2015г., 2016г. и 2017г. и лихви за просрочие, е законосъобразен - издаден е от компетентен орган и в предвидената от
закона форма; постановен е в съответствие с
материалноправните разпоредби на които се
основава и при спазване на административно-производствените правила. Жалбата се
явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на
ответника по жалбата за присъждане на направените разноски следва да бъде
уважено, като на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, ЕТ „В.М.“ следва да бъде осъден да заплати на Община Стара Загора сумата от 200лв.,
представляваща 100 лева внесено възнаграждение за вещо лице за изпълнената
съдебно-икономическа експертиза и 100лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено в минимален размер по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК във връзка с § 2 от ДР на
ДОПК във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 25, ал.1
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1, предл. последно от ДОПК и чл.172, ал.2, предложение четвърто
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „В.М.“ със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, кв. „Железник“, ул. „Загорка“ № 31, вх.
„0“, ап.13, против Акт за установяване на задължение по декларация № 63259/
13.09.2018г., издаден от ст. инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при
Община Стара Загора, потвърден с Решение № 63260 от 29.11.2018г. на Началник
отдел „Местни данъци и такси“ в Община Стара Загора, като неоснователна.
ОСЪЖДА ЕТ „В.М.“ със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, кв. „Железник“, ул. „Загорка“ № 31, вх. „0“, ап.13, ЕИК *********, да
заплати на Община Стара Загора сумата от 200 /двеста/ лева - разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: