Р Е
Ш Е Н
И Е
№313 27.01.2020 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито
съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Василева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16199 по описа на ПРС за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове
с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Н.Т.С. с ЕГН
********** е предявил срещу ******** с ЕИК ********и ********. АД с ЕИК ********искове за осъждане на ответниците да му заплатят първият
от тях сумата от 1959,20 лева главница,а вторият сумата от 2938,80 лева
главница. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е работил в **********на
длъжност „*****” до ****** г., когато със заповед на работодателя трудовото му правоотношение било
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.
Ищецът твърди, че с постигнато
споразумение между съдружниците на гражданското дружество - **********било
закрито, като към момента на прекратяване на трудовия договор, ищецът бил
придобил и упражнил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като
едновременно с това имал повече от десет години работа при работодателя ******** с оглед на което има право на обезщетение по чл. 222,
ал. 3 от КТ, в размер на 6 брутни ТВ.
Твърди, че обезщетението се дължи от
съдружниците в гражданското дружество разделно, като единият дължи 60%, а
другият 40 %., които не са му платили обезщетението до настоящия момент.
Ответникът „*********** оставало в тежест на другия съдружник.
Претендират се разноски.
От ответника „***************” АД се твърди, че участва в собствеността на **********с
60 %, в който размер следва да отговаря пред ищеца, като излага, че ищецът вече
бил получил обезщетение по чл. 222, ал.
1 от КТ, за един месец оставане без работа, в размер на 979,60 лева.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
От събраните
по делото писмени доказателства - трудов договор, заповед за прекратяване на
ТПО, разпореждане № ********** от *******. с издател ТП на НОИ Пловдив за
придобита от ищеца лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, заверен препис
от трудова книжна на ищец, а така също и у-ние от *** относно *****се установява, а и тези обстоятелства са били отделени като безспорни, че ищецът
е работил в **********повече от десет години на длъжността „****”, че към момента на
прекратяване на ТПО е придобил правото на пенсия за стаж и възраст, както и че е получил обезщетение за оставане без
работа в размер на едно БТВ от „********** в размер на 979,60 лева.
Представено
е и у-ние за последното получено от
ищеца БТВ в размер на 979,60 лева, което не е било оспорено от страните.
Представено
е и споразумение с нот. заверка на подписите между съдружниците от ******., с което са били уредени
отношенията между съдружниците след прекратяване на гражданското дружество ******”, като в т. 5 е записано, че ****** е поело задължението да
осигури изплащането на всички дължими заплати на персонала.
С постигнатото
споразумение между съдружниците не е настъпило освобождаване от дълг за *******с ЕИК ********, тъй като другият
съдружник е поел само следните задължения: дължимите заплати, данъчни и
осигурителни задължения и задълженията към доставчици, без изрично да е било
упоменато поемане на задължение за плащане на обезщетенията по член 222, ал. 3
от КТ. Освен това в хипотезата на заместване в дълг, каквото представлява
процесното споразумение, заместеният длъжник
се освобождава от отговорност само с изричното съгласие на кредитора, т.е. на
работника, каквото съгласие не е било дадено от работника. Ето защо и двамата
съдружника следва да заплатят на ищеца обезщетение
по член 222, ал. 3 от КТ в процентно отношение, съответстващо на процента
участие в гражданското дружество, като „************“ с ЕИК ******** следва да заплати
сумата от 1959,20 лева, а ************ с ЕИК ******** сумата от 2938,80
лева.
С оглед
изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноските по делото за адв.
възнаграждение, като с оглед на възражението за прекомерността му, което съдът
намери за основателно, кат она ищеца ще се присъдят разноски от 572 лева, които
ще се разпределят между ответниците в същото процентно съотношение.
На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „************“ следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважения иск,
като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК възлиза на 78,39 лева – ДТ за иска, а ответникът ************** дължи сумата от 117,55 лева за държавна такса.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА **************“, с ЕИК *******да заплати на Н.Т.С.
с ЕГН ********** сумата от 1959,20 лева, представляваща дължимо обезщетение по
член 222, ал. 3 от КТ, както и разноски от 228,80 лева.
ОСЪЖДА *********, с ЕИК ********** да заплати на Н.Т.С.
с ЕГН ********** сумата от 2938,80 лева,
представляваща дължимо обезщетение по член 222, ал. 3 от КТ, както и разноски
от 346,20 лева.
ОСЪЖДА **************“ с ЕИК ******** да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка
на Пловдивския районен съд сумата от 78,39
лева, представляваща държавна такса върху уважения иск.
ОСЪЖДА ***********, с ЕИК ******** да
заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивския районен съд сумата от 117,55 лева, представляваща държавна такса
върху уважения иск.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ А.Трайкова
Вярно с
оригинала.
Секретар:
Н.Н.