Р Е Ш Е
Н И E № 357
гр.Бургас, 20.09.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд граждански състав
на четвърти септември две хиляди и деветнадесета година
в съдебно заседание при закрити врати в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев
секретар Тодорка Стоянова
като разгледа докладваното от съдия Добрев търговско дело номер 299 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба на М Н Н, ЕГН **********,
в качеството му на управител на „Николов, Ковачева и Сие“ СД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Б, ж.к. „З“, бл.*, вх.*, ет.* за откриване на производство по
несъстоятелност на „Николов, Ковачева и Сие“ СД, със законните последици на
чл.630, ал.2 ТЗ. Молителят твърди, че дружеството не е в състояние да изпълни свое парично задължение, отнасящо се до търговска
сделка, т.с., че е неплатежоспосбно, както и че е в състояние на
свръхзадълженост. Прилага и ангажира доказателства.
Отправено е искане за постановяване на решение по чл.630 ТЗ, с което да се констатира неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността
на молителя „Николов, Ковачева и Сие“ СД, да бъде определена началната й дата,
да се открие производство по несъстоятелност, като бъде обявено дружеството в
несъстоятелност и прекратена дейността му.
Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на молителя и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявеният иск е допустим. Длъжникът е търговец, тъй като извършва по
занятие сделки по чл.1 ал.1 ТЗ и e вписан
в търговския регистър, а активната легитимация на молителя се обосновава
от изричната разпоредба на чл. 625 ТЗ, според която длъжникът е оправомощен да
подава молба за откриване на производство по несъстоятелност.
От
служебна справка в електронния търговски регистър се констатира, че длъжникът е
вписан като търговец в електронния търговски регистър, воден от Агенция по
вписванията на 07.09.2008г., неограничено отговорни съдружници са Г И К и М Н Н.
От
събраните по делото доказателства и в частност заключението на вещото лице по
допуснатата и извършена съдебно-икономическа експертиза се установява, че от
момента на вписване на дружеството в ТР до 15.02.2019г., когато фирмата
престава да извършва търговска дейност, дружеството за осъществяване на своята
дейност е ползвало заемни средства, предоставени от Н.Е.Е. в размер на 9000
лв., със срок на погасяване -12.01.2019г., удължен до 14.05.2019г. с анекс към
договора за паричен заем. Към 15.02.2019г., дружеството е разполагало с
ликвидни средства в размер на 7941,85 лв., с които е можело да погасява
осигурителните си задължения към НАП, както и 87,73 % от предоставения паричен
заем. В периода след 15.02.2019г., когато е подадена декларация пред ТД на
НАП-Бургас от управителя на дружеството, с която се спира дейността на фирмата,
дружеството не реализира приходи, разходва наличните парични средства, в
резултат на което генерира загуба в размер на 6399,60 лв. за 2019г. Вещото лице
в своето заключение е посочило, че към 30.06.2019г., дружеството има задължения
в размер на 9000 лв., които представляват непогасения паричен заем от кредитора
Н.Е.. Същото не притежава дълготрайни активи и материални запаси. Активът на
дружеството към тази дата е 2230,24 лв. Следва да бъде уточнено, че в молбата до съда е посочено обстоятелството,
че на 20.05.2019г., наличната към този момент сума в касата на дружеството, а
именно 2300 лв., е върната на заемодателя Н.Е. срещу разписка, която е
представена по делото. В тази връзка вещото лице е посочило, че въпросната
разписка, която по своята същност не е първичен счетоводен документ по смисъла
на Закона за счетоводството и съответно не е осчетоводена, не е взета под внимание
при изготвяне на експертизата. Поради изложеното и предвид счетоводните данни,
сумата от 2230 лв. следва да бъде налична в касата на дружеството, без обаче
дружеството-молител да е предоставил документи, които да доказват този факт. Последната
издадена фактура от дружеството е от 09.01.2019г., като след тази дата приходи
от стопанска дейност не са реализирани, дружеството няма и вземания от други
лица.
При
изчисляване коефициентите за ликвидност вещото лице е посочило, че може да бъде
изчислен единствено този за абсолютна ликвидност поради това, че активът на
дружеството е съставен само от парични средства и същият има следните
стойности: към 31.12.2018г. – 0,9616; към 15.02.2019г. – 0,8779 и към
30.06.2019г. – 0,2478. Резултатът за последния период, който е много под
референтните стойности, които са в границите от 0,8 до 1, потвърждават
направения от вещото лице и изцяло възприеман от съда извод, че длъжникът не
разполага с достатъчно ликвидни активи, които да обслужат текущите му задължения
и същият се намира в състояние на неплатежоспособност към 30.06.2019г. В
подкрепа на горното се явява и изчисления коефициент за финансова автономност,
който в случая е отрицателна величина и е индиция за невъзможност за погасяване
задълженията към кредитора.
Анализът на информацията, съдържаща се в представените и приети справки,
мотивира извод, че дружеството отчело като финансов резултат загуба в размер на
6769,76 лв. и е изпаднало в трайна невъзможност да обслужва задълженията си към
30.06.2019г.
Съобразно разпоредбата на чл.608
ал.1 от Търговския закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние
да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане, т.е. при наличието на една от трите, предвидени в цитираната правна норма
възможности длъжникът би изпаднал в състояние на неплатежоспособност. В конкретния
случай молителят изтъква, че има задължения към един кредитор, които поради
липса на парични средства и други краткотрайни активи не е в състояние да
изпълни. Така наведеното твърдение съдът намира за доказано от представените,
събрани по делото и обсъдени по-горе доказателства. В настоящото производство
се установява по безспорен и несъмнен начин, че молителят има задължения към кредитора
Н.Е. по сключения договор за заем, които няма как да бъдат погасени поради
липсата на краткотрайни активи на дружеството, поради и което търговецът –
молител е в състояние на неплатежоспособност. Тук е мястото да се отбележи, че
процесният договор за заем има характера на търговска сделка, предвид факта, че
една от страните по него е търговец. В този случай релевантна е преценката,
дали сделката е сключена с оглед упражняване стопанската дейност на
дружеството. В настоящия казус паричните средства по договора са предоставени
за финансиране дейността на търговското дружество, налице е презумпцията по
чл.286, ал.3 ТЗ, която не е оборена. Вещото лице в своето заключение също
посочило, че заемните средства са ползвани за закупуването на материали,
заплащане на външни услуги, както и на дължимите осигурителни вноски.
Спирането на плащанията е установено
като обективно състояние, поради което и следва да се приеме, че е налице
презумпцията на чл.608 ал.3 от Търговския закон. Настъпването на неплатежоспособността
като последици се свежда до невъзможност на длъжника да заплаща паричния си
дълг по посочените по-горе три категории задължения. Спирането на плащанията е
факт, който винаги е следствие от самата неплатежоспособност. В
конкретния казус от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен и несъмнен начин, че търговското дружество е спряло плащанията си, същото
не е обслужвало предоставения му паричен заем, на 07.06.2019г., е последното извършено такова,
а именно сумата от 90 лв. – дължим авансов данък по чл.44 ЗДДФЛ. Спирането на
плащанията се дължи на трайна невъзможност за изпълнение на паричните
задължения на молителя и липса на възможност за плащане, включително на налични
парични средства. Установява се, че на 09.01.2019г. дружеството е издало
фактура № 3/09.0 1.2019г., като
след тази дата, приходи от осъществяваната дейност не са реализирани. Считано
от 15.02.2019г., дружеството не извършва стопанска дейност, от която същото би
могло да реализира приходи и печалба, с които да посреща текущите си
задължения. Към този момент обаче (15.02.2019г.), същото е разполагало с
ликвидни средства в размер на 7941,85 лв., с които е можело да погасява
осигурителните си задължения към НАП, както и 87,73 % от предоставения паричен
заем, поради и което коефициентът за абсолютна ликвидност към тази дата е
0,8779, което е рамките на приемливите граници. Принципно началната дата на
неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната
неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни парични
задължения към кредиторите по чл.608 ал.1 ТЗ, с наличните си краткотрайни
активи, се определя с оглед неговото цялостно икономическо състояние, изразено
чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при
съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите,
като проявление, външен белег на неплатежоспособността. Трайно и
непротиворечиво се възприема разрешението, че релевантен за определяне
началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да
се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания,
а не спирането на плащането към отделен кредитор, респ. отделни, но не всички
кредитори, поради което на съобразяване подлежи не само факта на спирането на
плащанията, а причините за това – липсата на краткотрайни активи, с достатъчна
степен на ликвидност, за покриване на краткосрочните задължения. Касае се за
обективно обусловена невъзможност за изпълнение, а не резултат на субективната
преценка, фактическо бездействие или нежелание на длъжника. След 15.02.2019г.
обаче, както бе споменато по-горе приходи от осъществена дейност не са
реализирани, а последното извършено от длъжника плащане е на 07.06.2019г.
Следва да се приеме, че още преди датата на последното плащане, което е за
дължими осигурителни вноски, дружеството е изпаднало в трайни икономически
затруднения, тъй като не е реализирало печалба, а в същото време е извършвало
разходи за материали и външни услуги, както и е продължило да заплаща наемна
цена за ползването на склад за строителни материали по сключен договор за наем
с лицето Пламен Христов. Дружеството е достигнало до загуба като финансов
резултат в размер на минус 6769,76 лв.
В конкретния случай при съобразяване
на всички, приложени към молбата и събрани по делото доказателства като начална
дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата 01.06.2019 година, тъй
като към този момент дружеството е имало натрупани задължения към основния си
кредитор – заемодателя по договора за заем. Независимо от наличието на
извършени плащания към 06.07.2019г., то още към 01.06.2019г., са настъпили
сериозните финансови затруднения на дружеството и невъзможността да обслужва
предоставения паричен заем, както и да посреща текущите си задължения.
Съдът не следва да се произнася по въведеното
второ основание за откриване на производство по несъстоятелност - свръхзадлъжнялост,
което е посочено от молителя в искането му по чл.625 от ТЗ и уточнено с
допълнителна молба, т.с. заявено второ основание в условията на кумулативност, ведно
с неплатежоспособността. Следва да се посочи, че свръхзадължеността е специално
основание за откриване на производство по несъстоятелност и същото е приложимо само
по отношение на капиталовите търговски дружества – чл.607а, ал.2 от ТЗ.
Молителят в процесния случай е събирателно дружество или персонално такова,
поради и което горецитираната норма не е приложима.
Съдът намира, че трябва да постанови решение по чл.632
ал.1 ТЗ, тъй като търговецът не разполага с парични средства, нито с друго,
бързоликвидно имущество, посредством което да могат да се осигурят средства за
разноски при откриване на производство по несъстоятелност, дори и за шест
месеца напред, а същевременно с това разноските не са били предплатени по реда
на чл.629б ТЗ. Кредиторът Н.Е.Е. е
поканен да предплати необходимата сума за покриване на началните разноски за
откриване на производството по несъстоятелност, но същият не е проявил интерес
към тази процедура и не е внесъл указаната от съда сума.
При съобразяване на
събраните по делото доказателства съдът следва да постанови решение по чл.632
ал.1 от Търговския закон, с което да обяви неплатежоспособността, да определи началната й дата, да открие
производство по несъстоятелност, да допусне обезпечение чрез налагане на обща
възбрана и запор върху имуществото на длъжника, да постанови прекратяване
дейността на предприятието, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре
производството.
На основание чл. 610 от ТЗ
производство по несъстоятелност следва да бъде открито и по отношение на
неограничено отговорните съдружници: Г И К, с адрес: гр. Б, ул.** No * и * Н* Н*
с адрес: гр. Б, ж.к. З, бл*, вх*, ет*, ап. *.
Сходни обезпечителни мерки съдът следва
да допусне и досежно имуществото на всеки от съдружниците, което се включва в
масата на несъстоятелността, но се дължи отделно по силата на чл. 743 от ТЗ.
С настоящото решение, съдът следва да осъди длъжника да заплати сумата от 250 лв. по сметка на Окръжен съд – Бургас, представляваща държавна такса за водене на производството по настоящото дело.
В съответствие с чл.624
ал.1 от Търговския закон препис от настоящото решение следва да бъде изпратено
за вписване в търговския регистър по партидата на дружеството.
Мотивиран от горното и на
основание чл.632 ал.1 във връзка с чл.607а от Търговския закон, Бургаският
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Николов, Ковачева и Сие“ СД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Б, ж.к. „З“, бл.* вх.*, ет.*,
представлявано от М Н Н, ЕГН **********, като определя 01.06.2019г. за нейна
начална дата.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по
отношение на „Николов, Ковачева и Сие“ СД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Б, ж.к. „З“, бл.*, вх.*, ет.*, представлявано от М Н Н, ЕГН **********.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност
по отношение на съдружниците Г И К, с адрес: гр. Б, ул.ПК No * и М Н Н с адрес:
гр. Б, ж.к. З, бл. *, вх. *, ет*, ап. *.
ОБЯВЯВА
„Николов, Ковачева и Сие“ СД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. ** бл.9, вх.2,
ет.4 в несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване дейността на предприятието на „Николов, Ковачева и Сие“ СД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Б, ж.к. „З“, бл.* вх.*, ет.*
представлявано от М Н Н, ЕГН **********.
ПРЕКРАТЯВА
правомощията на органите на „Николов, Ковачева и Сие“ СД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Б, ж.к. „З“, бл.*, вх.*, ет.*.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор
върху имуществото на „Николов, Ковачева и Сие“ СД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. ** бл.*, вх.*, ет.*, както и върху
имуществото на всеки от съдружниците Гергана Иванова Ковачева, с адрес: гр.
Бургас, ул.Петко Каравелов No 35 и Младен Николаев Николов с адрес: гр. Бургас,
ж.к. Зорница, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *,
което се включва в масата на несъстоятелността.
ЛИШАВА „Николов,
Ковачева и Сие“ СД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж.к. ** бл.*, вх.*, ет.*, от правото да управлява и да се разпорежда с
имуществото си.
ЛИШАВА
съдружниците Г И К, с адрес: гр. Б, ул.П К No *и М Н Н с адрес: гр. Б, ж.к. З,
бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, от правото да се разпореждат с имуществото,
включено в масата на несъстоятелността.
СПИРА
производството по настоящото търговско дело №299/2019 година по описа на
Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА
„Николов, Ковачева и Сие“ СД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Б, ж.к. ** бл.9, вх.2, ет.4, представлявано от М Н Н да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд
сумата от 250 /двеста и петдесет лева/ лв., представляваща дължима държавна
такса за разглеждане на депозираната молба, както и 5 /пет лева/ лв. за
служебното издаване на изпълнителен лист.
ДА СЕ изпрати препис от настоящото съдебно решение на
Агенция по вписванията, Служба по регистрация за вписване в търговския
регистър.
Настоящото решение подлежи на обжалване в седмодневен
срок от вписването му в търговския регистър с въззивна жалба пред Бургаския
апелативен съд.
Съдия: