РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 323/23.02.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и
втора година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
Светлана
Методиева
при
секретаря В.Петкова и с участието на прокурор П.Петров, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 3172/2021г., взе
предвид следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.285 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
М.Н.К. с пълномощник адв.Г.М.
обжалва Решение № 2097/08.11.2021г., постановено по адм.д.№ 3211/2020г. на АС –
Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна исковата му претенция срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” за присъждане на обезщетение в размер на
30 000лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 01.01.2010г. до
30.09.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Решението е обжалвано като неправилно,
поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Поискана е отмяна на съдебния акт с цялостно
уважаване на иска. Поддържа се неспазване на разпоредбата на чл.284 ал.3 ЗИНЗС
и тежестта на доказване, според която специализираната администрация следва да
представи информация от значение за правилно установяване на фактите. Заявено
е, че в случая информация не е представена, но съдът не е приложил нормата на
чл.284 ал.3 ЗИНЗС с мотив, че не е задължен да го направи, както и че
ответникът е направил всичко възможно за представяне на достатъчно информация.
Счита се, че в противоречие с материалния закон е прехвърлена доказателствената
тежест върху ищеца, което пряко нарушава решението „Н. срещу България”, в което
са дадени указания във вр. с липсата на доказателства от страна на ответната
страна. Посочено е, че Министерството на правосъдието не е предприело мерки за
запазване на справките за населеността в килиите, което представлява бездействие,
зад което са други причини, а не чисто формалните, на които се позовават
процесуалните представители на ответника по този вид дела. Ведно с това, по
делото са разпитани двама свидетели, които според касатора са дали достатъчно
яснота по отношение условията, пи които е бил настанен жалбоподателя в исковия
период. Имало е пренаселеност и не са били налице подходящи санитарно-битови
условия. Твърди се, че неоснователно съдът не е кредитирал свидетелските
показания с арг. от факта, че лицата също изтърпяват наказание „лишаване от
свобода” и също са завели дела с оплаквания, идентични на ищцовите. Счита се,
че всички доказателства за престоя на лишените от свобода в съответния затвор
се съхраняват от ответника и неправилно не са ценени свидетелските показания в
нарушение на чл.13 от ЕКПЧ. По отношение отхвърлената част от иска относно липса
на слънчева светлина и наличие на насекоми и мухъл е отбелязано, че според
представените справки площта на прозорците в местата, където е пребивавал г-н К.,
не отговаря на предвидените стандарти в чл.113 от Наредба № 7/2003г. за правила
и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Не
са представени доказателства за извършена обработка на килиите против мухъл и
насекоми за целия исков период, въпреки което искът е отхвърлен.
Касационният жалбоподател не се яви в
открито съдебно заседание при заявено желание за лично присъствие /редовно
уведомен, л.14/.
В писмена молба адв.М. поддържа
касационната жалба и искането за отмяна на решението на АС-Пловдив, като при
уважаване на жалбата – присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ в полза на материално затруднено лице за настоящата
инстанция, както и за предходната съгл. Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения.
Ответникът Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието с процесуален
представител Тр. Ч. – ст.юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение на
наказанията“ – Пловдив оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита
решението на АС-Пловдив за обосновано и справедливо. В писмен отговор по
жалбата е заявено, че жалбоподателят не ангажира нови доказателства и не сочи
нови обстоятелства, които биха променили обективната истина. Поискано е присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура Пловдив, представлявана
от прокурор Петров счита решението на АС – Пловдив за правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срок
от страна в първоинстанционно производство, за която съдебния акт е
неблагоприятен.
1. Искът пред АС – Пловдив е основан
на чл.284 ал.1 ЗИНЗС вр. с чл.203 ал.1 АПК с цена 7 000лв. за причинени
неимуществени вреди, претърпени при престой на ищеца в Затвора – гр.Пловдив в
периода между 01.01.2010г. – 30.09.2016г.
В съдебно заседание с ход по същество от 07.10.2021г. размерът на иска е
увеличен на 30 000лв. Общо се е поддържало твърдение за нечовешки и унизителни
условия, възникнали вследствие на бездействията на затворническата
администрация в затвора – гр.Пловдив. Заявени са били оплаквания за : - пренаселеност
в килиите, в които е пребивавал – нетната площ не е надвишавала 3 кв.м. и не е
имало достатъчно жизнено пространство; -
във всички килии, в които е пребивавал ищецът е липсвала вентилация за
пречистване на въздуха; - тоалетната в килията към момента на подаване на
исковата молба е в тежко състояние – с неработещи казанчета, липса на работещи
чешми или умивалници, освен което не е шумоизолирана; - лошо състояние на банята, работят само 3-4 душа, от които тече или
само студена вода или само гореща; - храната е с лошо качество и не съдържа
достатъчно калории, вкл. рядко има плодове, яйца или млечни продукти, като
ищецът е диагностициран с множество заболявания и хранителната му диета не се
спазва; - неосигурена достатъчно слънчева светлина поради малък размер на
прозореца в килията; - отсъства изолация на външните стени на затвора, поради
което през зимата е много студено и не са предоставени достатъчно завивки; - в
килията липсват достатъчно шкафове за затворниците и наличните мебели са
изпочупени; - в килията на ищеца има гризачи и насекоми, най-често хлебарки и
дървеници; - в килията има мухъл и плесен; - спрямо ищеца не се е водила
никаква индивидуална и корекционна работа и не му е предоставена възможност да
участва в програми за въздействие и групова работа, което довело до
поведенческа и личностна криза.
1.1. АС – Пловдив е обсъдил всички
заявени в исковата молба оплаквания при съпоставка с приетите по делото писмени
и гласни доказателства, описани поотделно /ищецът е
търпял наказание лишаване от свобода в Затвора-Пловдив в периода от
18.05.2010г. до 18.01.2016г., когато е освободен от затвора по изтърпяване; в
системата на ГД „ИН“ няма официален документ, който да води отчетност за броя
на лишените от свобода по спални помещения и единствен меродавен документ са
списъците за вечерна проверка, които съгласно заповед № Л-3175/29.06.2017г. на
главния директор на ГД „ИН“, се съхраняват за срок от три години, вкл. единственият
документ, който се изготвя и в който се съдържа обобщена информация по брой
лишени от свобода по групи е „Сведение за разпределение и движение на л.св.“ – съгл.
него и копие на график за разпределение на времето на лишени от свобода от
трети пост е установено, че М.К. на 18.05.2010г. е в приемно отделение ОП-2 - квадратура
на помещението без санитарен възел 26,28 кв.м.; квадратура на санитарен възел
2,70 кв.м.; брой прозорци в спалното помещение – 2, с размери на прозорците
0,44х1,18/0,98х1,18; размери на прозорците в санитарния възел 0,35х1,18; със
заповед от 21.05.2010г. е преместен в трета група, в стая № 33, квадратура без
санитарен възел 29,60 кв.м., квадратура на санитарен възел 3,96 кв.м.; брой
прозорци в спалното помещение – 2, с размери на прозорците 1,20х1,20/1,20х1,20;
размери на прозорците в санитарния възел 1,20х1,20; със заповед от 18.06.2013г.
е преместен в трета група, в стая № 26; квадратура без санитарен възел 27,80
кв.м., квадратура на санитарен възел 3,76 кв.м.; брой прозорци в спалното
помещение – 2, с размери на прозорците 0,92х1,17/1,11х10; размери на прозорците
в санитарния възел 0,50х0,50; при постъпване в Затвора-Пловдив на лишените от
свобода се осигурява спално бельо и завивки, като при желание от страна на лишените
от свобода домакинът им осигурява допълнително, колкото са необходими, вкл. лишените
от свобода имат право да ползват и лично спално бельо; изпирането на личното и
постелъчно бельо, и ползването на пералня е по усмотрение на лишения от
свобода; топлата вода се осигурява ежедневно, посредством котел, работещ на въглища,
закупен през 2017г.; за поддържане на хигиената в затворническата баня е
разкрит работен обект, на който е назначен лишен от свобода и хигиената в
банята е задоволителна, предвид спецификата на обекта.; на 18.06.2013г. М.К. е
назначен като чистач в затворническата столова при условията на неплатен,
доброволен труд, при 6-седмична работна седмица и четири часов работен ден.; на
всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно
графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната
група, а като работещ ищецът е имал достъп до баня ежедневно след приключване
на работния процес; във всеки санитарен възел има достъп до течаща студена
вода; извършва се своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове
и своевременно се подменят счупени прозорци.; през 2017г. в Затвора-Пловдив е
извършено боядисване на общите помещения, извършено е боядисване на спалните
помещения на пост №5, дограмата е подменена с нова и е поставен гранитогрес в
общите умивални; с К. са провеждани беседи при планиране и препланиране на
присъдата за участие в групова работа, но същият не е проявил желание –
приложени са план/препланиране на присъдата /л.39-42/; според сключени договори
за дезинсекция и дератизация със специализирана фирма в периода на престой на
ищеца се е извършвала редовна дезинсекция и дератизация на различните помещения
на затвора по график, включително и спалните - химична обработка на помещенията
против мишки, хлебарки и др., за което са приети договори и протоколи за изпълнени
обработки /л.100-151/; според съдържанието на седмични менюта за диетична
храна, през време на престоя на ищеца в Затвора-Пловдив предоставяната му храна
е била съответна на всички изисквания, вкл. разнообразна, добре балансирана и
съответстваща като химически и калориен състав на утвърдените таблици, като
всички количества на хранителните продукти достигали необходимата дневна дажба;
съгл. информация от психолог при Затвора-Пловдив, с ищеца е водена индивидуална
и корекционна работа; приета е наличната медицинска документация на К., вкл.
документи от прегледи в център за спешна медицинска помощ, резултати от кръвни
изследвания и амбулаторни листове /л.48-67/. Св. В. заявил, че познава
ищеца от 2014г., когато неговата килия била № 26 – най-тясната в целия отряд.
Нямало място за маса и нямало мебели. К. всекидневно се оплаквал от дървеници,
„…понеже там от парното е най-топло и те се събират там…”. Имало хлебарки.
Прозорецът бил малък и не позволявал да влизат светлина и въздух. К. бил в тази
стая през 2014г. и 2015г. Отскоро давали един прах месечно на двама души и по
един сапун. Имало дупка в балатума, която замазали миналата година. Имало
плесен на тавана. Свидетелят не помни К. да е работил в затвора. В банята
нямало достатъчно душове. Пръскали за хлебарки, но не действало. Храната не
била достатъчна като количество и качество. На К. му била оказвана медицинска
помощ. Св.П. познава ищеца от затвора, където били в една стая около 6 години,
стая № 26, Трети пост. Заявил е, че стаята е 12-13 метра, а били по 14-15
човека. Нямало светлина и въздух. Имало два прозореца, като стаята била
разделена на две и единият прозорец бил 1 м. на 30см., но имало решетки,
спиращи въздуха и светлината. Таванът бил мухлясъл в продължение на 5 години.
Най-малко в стаята са били 9 души. „Подът е с паркет някакъв…”. Нямало
вентилация. Имало метални шкафове, които нямало къде да поставят. С тях не
общувал инспектор по социална дейност и възпитателна работа, нито психолог.
Отоплението е от парно, но не било достатъчно топло. Тоалетната нямала клекало.
Нямало топла вода, само студена, като и тя спирала веднъж месечно. Стаите не
можели да се чистят, защото било бетон и за тоалетната не давали препарати. Пръскали
против хлебарки, но без ефект и имало дървеници. Св. бил с К. заедно в килия от
2014г. до февруари 2021г. Той бил до февруари месец. Няма спомен К. да е
участвал в програми.
1.2. Основана на събраните
доказателства е преценката на АС-Пловдив за действителните периоди, в които
ищецът е пребивавал в Затвора – Пловдив : от 08.04.2010г. до 18.01.2016г.,
когато е освободен по изтърпяване /спрямо претендираните между 01.01.2010г. –
30.09.2016г./. В тази насока АС-Пловдив е изискал повторно справка за точния
период /периоди/, през който /или които/ ищецът е пребивавал в Затвора –Пловдив
– определение от 22.07.2021г., с което е отменен ход по същество и са
съобразени данните от отговор / 09.08.2021г. /л.95, 96/, в който е уточнена и
информацията в представените по делото две предходни справки. Съответно,
правилно е отхвърлена исковата претенция за периодите от 01.01.2010г. до
07.04.2010г. и от 19.01.2016г. до 30.09.2016г.
Съдът е обсъдил всяка претенция
поотделно при съпоставка с всички събрани доказателства за исковия период.
Анализирани са приложимите за спора норми с позоваване на съдебна практика,
вкл. на ЕСПЧ.
АС – Пловдив е съобразил нормите на
чл.3 ал.2 ЗИНЗС : „За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“ и чл.284 ЗИНСЗ – Държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от закона. Отговорността е обективна, безвиновна и пълна, като законодателно
се въвеждат стандарти, установени в практиката на ЕСПЧ при нарушение на чл. 3
ЕКПЧ. Те се изразяват в следното: -
в случаите по чл. 3 ал. 2 ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното въздействие
върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, продължителността, както и други
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. ; -
въвежда се различен от този по ГПК стандарт на доказване - обърната тежест на
доказване и засилено служебно начало - съдът задължава специализираните органи
по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за
правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това
задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.; - презумпция за настъпване на вреди
при нарушение на чл. 3 – чл.284 ал.5 ЗИНЗС : „В случаите по ал. 1 настъпването
на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.“. В тази вр. -
разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията
в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен
анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до
намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на
задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от
тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда
по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от
оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото
въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на
съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от
Конвенцията.
2. С оглед прякото приложение на чл. 3
от КПЧОС по силата на чл. 5 от КРБ,
държавата, чрез нейната администрация е задължена да гарантира, че задържането
в местата за лишаване от свобода ще е при условия, които са съвместими с
опазване на човешкото достойнство и че начинът и методът на изпълнение на
лишаването от свобода не подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи
неизбежното страдание, свързано със задържането.
АС-Пловдив е съобразил относимите
норми към заявените претенции в исковата молба : Съгласно
чл.43 ал.4 ЗИНЗС /Нова – ДВ, бр. 13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г. – след
исковия период от 08.04.2010г. до 18.01.2016г./,
минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4
кв. м., както е и според стандартите, възприети от Съвета на Европа и от Съда
по правата на човека. С основание съдът е посочил, че доколкото не съществува
легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, тя следва да се определя по общоприетите
правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални
конструктивни елементи – стени и колони и за да е достатъчна - следва да
осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно
движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в
затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н. Според
чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, като в ал.5 е посочено количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения да се определят
с правилника за прилагане на закона. В чл.20 ал.2 ППЗИНЗС е регламентирано, че
в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност
за естествено проветряване, като количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от
изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. В тази вр.
неоснователно в касационната жалба се поддържат стандартите в чл.113 от
Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони, които са общи и не са съпоставени с
изискванията на чл.20 ал.2 ППЗИНЗС относно изискванията за обществени сгради. Съгл. чл.20 ал.3 ППЗИНЗС на лишените от свобода се
осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията
от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в
спалните помещения.
Разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2,
ал.4 и ал.5 /предишна ал.4/ ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална
битова среда в местата за лишаване от свобода. В тази насока са Минималните
стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на
Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране
на престъпниците, проведен в Женева в 1955г. и утвърдени от Икономическия и
социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от
13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за
зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите - в
т.10 от тях е посочено, че „Всички помещения, от които се ползват лица, лишени
от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на
всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на
климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната
минимална площ, осветление, отопление и проветряване; т.11 “Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците
трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на
дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да
осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да
могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното
зрение; т.12- „Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко
лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава,
когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност“; т.13 –
„Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко
лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ
при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се
изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест
във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат“. В
съдебната практика на ВАС /Решение №10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д.
№15508/2011г., Решение №6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д. №13664/2012г.,
др./ е прието, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до
санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за
проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата жизнена
среда за осъденото лице. Съобразена е и съдебната практика на Съда по правата
на човека по дела, заведени пред този съд от български граждани срещу България,
в които се е твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите
условия в местата за лишаване от свобода /Решение от 10.06.2006г. по делото Й.
срещу България, Решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, Решение
от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н. срещу България, Решение от 28.06.2007г. на
ЕСПЧ по делото М. срещу България, Решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С.
К. срещу България, Решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Н. и
други срещу България/.
Възражението на ответника
за изтекла погасителна давност за периодите преди 2015г. правилно е отхвърлено
с арг. от § 1 от ЗР на ЗОДОВ вр. с чл.203 ал.2 АПК вр. с чл.285 ал.1 ЗИНЗС и в
съответствие с чл. чл.46 ЗНА са приложени правилата на чл.110-120 ЗЗД, уреждащи
института на погасителната давност. Давността
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо – чл.114 ал.1 ЗЗД и в случаи на непозволено увреждане /разглежданият случай/ - моментът на
прекратяване на увреждащите действия или от момента на прекратяване на
фактическото състояние, когато увреждането е следствие от бездействие. Предвид
Т.Р. № 3/ 2005г. на ВКС по д.№ 382004г. на ВКС е посочено, че при незаконни
фактически действия на администрацията, този момент е тяхното преустановяване. Тоест,
погасителната давност в случая започва да тече от момента на преустановяване на
незаконосъобразните действия/бездействия на администрацията да поставят ищеца в
благоприятни условия на задържане и лишаване от свобода.
По отношение възприетата за недоказана
претенция за пренаселеност в местата, в които е бил настаняван ищеца за
доказания исков период : Както бе посочено, действащата редакция на нормата –
чл. 43 ал.4 ЗИНЗС /Нова – ДВ, бр. 13 от 2017г., в
сила от 7.02.2017г./ е след исковия период от 08.04.2010г. до
18.01.2016г. : „Минималната жилищна площ в спалното
помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м. Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" поддържа актуална база данни за
капацитета на местата за лишаване от свобода.”. Спрямо исковия период нормата е
със съдържание : „Минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да
бъде по-малка от 4 кв. м.”. Задължението за поддържане на актуална база данни
за капацитета на местата за лишаване от свобода е въведено с действащата
редакция на нормата, като в случая АС-Пловдив е отправил ясни и точни указания
по доказателствената тежест към страните по делото и служебно е изискал
необходимата информация относно заявените оплаквания. Ответникът е предоставил
данни само за помещенията, в което е бил настанен ищеца без броя настанени лица
в тях, но изрично е заявил, че администрацията не разполага с конкретно
съхранена информация, поради което съдът не е счел, че са налице условията на
чл.284 ал.3 ЗИНЗС за приемане за доказан твърденият факт на пренаселеност на
помещенията по задържане на ищеца за конкретните периоди. Ведно с това се
отбелязва, че ищецът не е изложил в исковата молба конкретни твърдения за
стая, в която е бил настанен и с кои лишени от свобода, за да може същите
твърдения да се проверят, включително и служебно. Независимо от посоченото, по
делото са събрани доказателства за номер на стая, в която е пребивавал ищецът
за признатия исков период - със заповед от
18.06.2013г. е преместен в трета група, в стая № 26; квадратура без санитарен
възел 27,80 кв.м., квадратура на санитарен възел 3,76 кв.м.; брой прозорци в
спалното помещение – 2, с размери на прозорците 0,92х1,17/1,11х10; размери на
прозорците в санитарния възел 0,50х0,50. Следователно, съдът е събрал доказателства,
при което неоснователно се поддържа неспазване на чл.13 ЕКЗПЧ - Право на
ефективни правни средства за защита. Независимо от отсъствието на конкретни
факти за оплакването относно пренаселеност, съдът е допуснал свидетели,
показанията на които са разгледани критично, предвид посоченото в решението –
„…касае до лица, също изтърпяващи и изтърпяли наказание лишаване от свобода в
Затвора Пловдив, за които на съда е служебно известно също да са завели дела с
правно основание по чл.284 от ЗИНЗС против ГДИН със сходни на оплакванията на
ищеца, поради което свидетелите имат и личен интерес да твърдят конкретни
обстоятелства и се предполага известна тяхна заинтересованост.”. АС - Пловдив е
мотивирал доказателствената си преценка за свидетелските показания правилно,
като в допълнение следва да бъде отбелязано несъответствие в показанията на
свидетелите, което разколебава достоверността им - Св. В. заявил, че е
имало дупка в балатума /на пода/, а Св.П. - „Подът е с паркет някакъв…”.
Свидетелите са представили пряко възприета информация за битови условия, храна
и други обстоятелства, поради което отбелязаното противоречие е основание за
съмнение в показанията им за действителен брой лишени от свобода в конкретна
площ. Ведно с изложеното се съобрази, че съгл. чл.284 ал.3 ЗИНЗС : „Съдът
задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят
информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В
случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани
съответните факти.”. Според текста на нормата, в конкретиката на фактите не е налице отказ от представяне на информация –
тоест неизпълнение на това задължение, а изявление,
че специализираните органи по изпълнение на наказанията не разполагат с
достатъчно информация. Действително от страна на ответника не са
представени конкретни доказателства за конкретно помещение и брой настанени в исковия
период, но в описаните по-горе събрани доказателства се съдържа изрично уведомяване
на съда за утвърдена номенклатура по съхраняване на архив и краткият срок на
съхранение на същата /заповед № Л-3175/29.06.2017г.
на главния директор на ГД „ИН“ за съхраняване за срок от три години/,
предвид което АС – Пловдив основателно не е приел, че са налице условията на чл. 284 ал. 3 ЗИНЗС с извод за доказан твърденият от ищеца факт на пренаселеност
на помещенията по задържането му за исковия период. В случая не е налице отказ
от представяне на информацията от администрацията, а невъзможност за предоставянето
й поради несъхраняване и с оглед действието на нормата на чл. 43 ал.4 ЗИНЗС от 7.02.2017г., в частта за
задължението за поддържане актуална база данни за
капацитета на местата за лишаване от свобода. За конкретната претенция
отсъстват други доказателства, които да обосноват твърдението на ищеца
категорично с извод за отговорност за неимуществени вреди.
Правилно за неоснователни са приети и
останалите оплаквания : чл.20 ал.2 ППЗИНЗС - в спалните помещения е осигурен
пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, като всички
спални помещения разполагат с по два отваряеми прозореца, гарантиращи дневна
светлина и проветримост; чл.20 ал.3 ППЗИНЗС - осигурен е достъп до санитарен
възел и течаща вода, вкл. се отстраняват течове и се извършва своевременна
смяна на повредени кранчета и относно топла течаща вода в становище и докладна
записка е отразено, че в Затвора – гр.Пловдив на л.св. е осигурен достъп до
такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от
съответната група, вкл. всекидневно на работещите; правилно е отбелязано, че
неосигуряването на шумоизолация в тоалетната не може да се тълкува като нечовешко
и унизително отношение; хигиената в затворническата баня е задоволителна;
приети са договори за дезинфекция, дезинсекция и дератизация, както и множество
протоколи за извършена дезинсекция за насекоми и гризачи в исковия период; храната в затвора е по седмични
менюта, удостоверяващи здравословно разнообразие и дневен прием на необходимите
калории /месо, млечни продукти, ястия с яйца, плодове/; осигурени са завивки и
отсъстват документирани оплаквания в тази насока от ищеца; налице е постелен инвентар и спално бельо; прозорците
в помещенията, в които е пребивавал ищеца са били по два за всяко помещение,
като решетките на прозорците не се отразяват на количеството въздух, което може
да влезе в помещението, вкл. в минимална степен се отразява на количеството
светлина в помещението; поставяне на външна изолация не е нормативно установено
задължение на ответника; относно индивидуална
и корекционна работа – съгл. чл.152 ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, социалната дейност и възпитателната работа
са основни средства за ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към
подпомагане на личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и
способности за законосъобразен начин на живот в обществото.; социалната дейност
и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода включват: 1.
диагностична и индивидуална корекционна дейност; 2. програми за въздействие, за
намаляване на риска от рецидив и риска от вреди; 3. образование, обучение и
квалификация на лишените от свобода; 4. творчески, културни и спортни дейности
и религиозна подкрепа; с лишените от свобода се осъществява групова и
индивидуална социална дейност и възпитателна работа – според данните по делото на
ищеца е предлагано да бъде включен в групова работа, към която той не е проявил
интерес, вкл. е водена индивидуална работа с психолог и със заповед на началника
на затвора К. е бил устроен на работа като чистач в столова. Предвид
установените факти, правилен е извода - не може да се приеме, че ищецът е бил
лишен от социални дейности и възможности за личностна промяна. Налице са
доказателства за оказвана своевременна медицинска помощ на ищеца, който е
извеждан за прегледи и изследвания при установена необходимост.
Предвид изложеното, касационната жалба
се приема за неоснователна - не е установено незаконосъобразно бездействие от
страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ и за периода
от 08.04.2010г. до 18.01.2016г. ищецът не е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в нарушение на чл.3 ЕКЗПЧОС.
Искането на ответника за присъждане на
разноски следва да се остави без уважение - производството е по специалния ред
на чл.286 ЗИНЗС, като в ал.2 от посочената норма не е предвидено заплащане на
юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС са
специални по отношение на общите - чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК вр. с чл.144 АПК и чл.143 АПК. При отсъствие на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда
отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника
при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, следва да бъде прието,
че такова не се дължи.
Съобразно чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение №
2097/08.11.2021г., постановено по адм.д.№ 3211/2020г. на АС – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :