Решение по дело №501/2024 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 26
Дата: 22 януари 2025 г. (в сила от 13 февруари 2025 г.)
Съдия: Гроздан Бончев Грозев
Дело: 20245640200501
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юни 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. гр. Хасково, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20245640200501 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по жалба от „ТРАКИ Я БУС“ АД, срещу Наказателно постановление №
92-02-21 от 20.05.2024г. на Главния секретар на Агенцията по вписванията, с което на
основание чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП, на жалбоподателя е наложена имеществена санкция в
размер на 1000 лева. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност
на атакуваното с нея наказателно постановление. На лице били и съществени процесуални
нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП. Изнасят се доводи за изтекла
давност. Твърди се, че към датата 31.04.2024г., описаното нарушение не е съществувало,
поради това, че с Решение №69/07.10.2022г., влязло в сила на 20.10.2022г., ОС-Хасково е
задължило Агенцията по вписванията, да впише исканите промени приети от ОСА. Към това
искане и по делото, както и в търговския регистър имало приложен списък с акционерите на
дружеството към датата на промените поискани за вписване. Тоест нямало извършено
нарушение, тъй като с вписването по решението на ОС-Хасково се изпълнявали
изискванията както на ТЗ така и на ЗМИП. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован,
не се явява, изпраща процесуален представител – адв.С. П.. Той поддържа жалбата, изнася
доводи в нейна подкрепа и иска съдът да отмени НП и да присъди разноски по делото.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща
1
представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по атакуваното с нея
наказателно постановление.
Според съда жалбата е допустима, не е подадена извън процесуалните срокове и е
подадена от надлежно легитимирано да извърши обжалването лице.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 31.03.2024 г., Д.М., на длъжност Длъжностно лице по вписванията по ЗОЗ, Дирекция
"Длъжностни лица по регистрация и длъжностни лица по вписвания" към Агенция по
вписванията, по повод получен чрез Докладна записка № 92-02-21 от 04.01.2024 г., сигнал от
Н.А. директор на дирекция ДЛР и ДЛВ, извършила проверка, чрез справка по електронната
партидата на „ТРАКИЯ БУС-99 " АД с ЕИК ********* и констатирала, че в
информационната система на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел се не е заявен действителен собственик на дружеството. В тази връзка по
деловодната програма в служба „Регистрация“ гр.Хасково, при Агенцията по вписванията
пристигнал проект на АУАН и покана до дружеството жалбоподател да се яви за съставяне
на АУАН. тази покана била изпратена на жалбоподателя от св.В. Д. К., която по това време
била единствено на работа. На 10.04.2024г. в присъствието на св.М. Г. Я. служител в
Агенцията по вписванията и в присъствието на Г.А.Щ. – Изпълнителен директор на
„ТРАКИЯ БУС-99 " АД, бил съставен АУАН за констатираното нарушение. В АУАН то било
описано по следния начин: „ТРАКИЯ БУС-99 " АД не е заявило за вписване обстоятелствата
относно действителните си собственици по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП в Търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, до 31.05.2019г., с което е извършило
нарушение на чл. 63, ал. 6 на ЗМИП, вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР от ЗМИП. Нарушението било
извършено в гр.Хасково. Акта е предявен и връчен на Г.А.Щ., който го е подписал приел е
екземпляр от акта и е посочил, че ще представи възражения. Такива са представени в срока
по ЗАНН.
На база АУАН е издадено и атакуваното НП. При издаване на наказателното
постановление, административно наказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка и правна квалификация на нарушенията, като за пръв път в НП е
посочена датата на извършване на нарушението , а именно 03.06.2019г.
Изложената дотук фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени
доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на
разпитания в хода на делото свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетелите относно
обстоятелствата, свързани с извършване на проверката, начина, по който е осъществена
същата и констатациите до които са достигнали, изложени в АУАН и тези, свързани с
неговото съставяне. Същите, макар и лаконични, се кредитират с доверие от съда, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал и логически непротиворечиви.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.63. ал.6 от ЗМИП към датата на нарушението - Чл.63, ал.(6) (Изм. – ДВ,
бр. 37 от 2019 г., предишна ал. 5, бр. 60 от 2023 г., в сила от 14.07.2023 г.) Учредените на
2
територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с
изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1
действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са
вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато
като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или
други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква:
1. ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са
вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала
по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни
образувания, учредени на територията на Република България, или
2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на
територията на Република България.
Съгласно § 9 от ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ на ЗМИП - § 9. (1)
(Изм. – ДВ, бр. 94 от 2018 г., в сила от 1.10.2018 г.) В срок до 31 януари 2019г. Агенцията по
вписванията осигурява възможност за вписване на данните по чл. 63, ал. 4 в съответния
регистър по чл. 63.
(2) Лицата, за които се прилага изискването за вписване на данните по ал. 1 в
съответния регистър по чл. 63, заявяват за вписване тези данни в срок до 4 месеца от
изтичането на срока по ал. 1.
Разпоредбата на чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП предвижда - Чл. 118. (1) (Доп. – ДВ, бр. 84 от
2023 г.) Който извърши или допусне да се извърши нарушение на този закон извън случаите
по чл. 116, ал. 1 или по чл. 116а, ал. 1 и 4 и извън случаите по чл. 11, ал. 4 – 6 и по чл. 101,
ал. 1, изречение второ или на правилника за прилагането му, ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва със:
т.2. имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв., когато нарушителят е юридическо
лице или едноличен търговец;
Тоест за описаното в НП нарушение е предвидена съответната административна
санкция.
При съставяне на АУАН съдът констатира процесуални нарушения от категорията на
съществените. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално
не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Това е така защото не са описани точно и
конкретно обстоятелствата при които е извършено нарушението. Не е посочена датата на
извършване на нарушението , нито датата на проверката. Посочено е мястото на
извършването на нарушението. Посочена е и правната квалификация, която отговаря на
фактическото описание. На следващо място, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН,
във връзка със съставянето и връчването на акта за установяване на административно
нарушение. Последните процесуални нарушения са съществени, до колкото липсва пълно и
точно обвинение повдигнато с АУАН на жалбоподателя. Последният няма как да разбере
какво точно нарушение и кога е извършил. Това е основание за отмяна на атакуваното НП.
Обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал.3 от
ЗАНН, като отново както и при АУАН е спазена формата за издаването му, до колкото по
съдържанието си отговаря на описаното в АУАН и в НП е посочена дата на нарушението.
3
НП е издадено от компетентен орган, видно от представената по делото Заповед РД -01-
402/29.06.2022г. на Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията. Тоест според
съда липсва съществено процесуално нарушение което да води до отмяната на НП на това
основание.
По същество съдът намира, че по делото се доказа по безспорен начин, че
жалбоподателят не е осъществил вмененото му нарушение, към посочената в НП най-вече
дата, като мястото е гр.Хасково. Това е така защото съгласно § 9, ал. 1 и ал. 2 ПЗР ЗМИП "в
срок до 31 януари 2019 г. Агенцията по вписванията осигурява възможност за вписване на
данните по чл. 63, ал. 4 в съответния регистър по чл. 63. Лицата, за които се прилага
изискването за вписване на данните по ал. 1 в съответния регистър по чл. 63, заявяват за
вписване тези данни в срок до 4 месеца от изтичането на срока по ал. 1. ". Следователно,
задължението по чл. 63, ал. 7 ЗМИП относно заявяване на действителните си собственици
по чл. 63, ал. 4 ЗМИП на сдружението е следвало да се изпълни до 31.05.2019 г. От
01.06.2019 г. се счита, че е налице неизпълнение на задължението, независимо че дата
01.06.2019 г. е събота, неработен ден, в която посока е и практиката на Административен
съд – Хасково. Тоест датата на извършване на нарушението е 01.06.2019 г. или според
настоящият състав на съда жалбоподателят е извършил нарушението но към друга дата не
към датата която твърди наказващият орган. Неправилно е прието, че датата на
нарушението е 03.06.2019 г. В подкрепа на тези изводи на съда е и практиката на АдмС
-Хасково в Решение № 5881 от 18.12.2024 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 848/2024 г.
В подкрепа на изводите на съда, че жалбоподателят е извършил нарушението на
01.06.2019 г. са свидетелите и от писмените доказателства по делото, а и на практика не се
отрича от жалбоподателя. Потвърждава се включително и от представените по делото
писмени доказателства от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, а именно
Решение №69/07.10.2022г., влязло в сила на 20.10.2022г., ОС-Хасково и последвалото
вписване на измененията, видно от представената разпечатка от ТР, към дата 25.10.2022г.
Тоест списъка с акционерите /собствениците / в дружеството жалбоподател е бил вписан и
публично известен към 25.10.2022г. Следва да се отбележи още, че искането за вписване на
тези обстоятелства е постъпило в Агенцията по вписванията със заявление от 13.09.2022г.,
когато е последвал и отказа за вписване, отменен в последствие от съда. Тоест даже да се
приеме 13.09.2022г. за дата на която е представен за вписване в ТР списъка с акционерите на
дружеството, то това е станало много след крайния срок по ЗМИП, а именно 01.06.2019г.
Съдът намира, че административнонаказателното производство срещу
жалбоподателя е започнато със съставяне на 10.04.2024г. на Акт за установяване на
административно нарушение. Съгласно възприетото с Тълкувателно решение
№112/16.12.1982 г. на ОСНК на ВС виждане, институтите за спиране и прекъсване на
давността за наказателно преследване – чл.81 от НК се прилагат и за давността по чл.34 от
ЗАНН в административнонаказателно преследване. В подкрепа на горното е и възприетото
актуално виждане по въпроса в Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. по т. д. №
4
1/2014 г. на ВАС – ОСС на НК на ВКС и ОСС на II - ра колегия на ВАС, че разпоредбата на
чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване
по давност в Наказателния кодекс. Тълкувателният акт, съгласно чл. 130 ал.2 от Закона за
съдебната власт, е задължителен за органите на съдебната власт. С този подход относно
съдържанието на разпоредбата на чл.11 от ЗАНН се възприема тезата, че наред с другите
въпроси, за обстоятелствата, изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на
Общата част на НК, доколкото в този закон не е предвидено друго. Следователно за
процесното административно нарушение, давността следва да се съобразява с разпоредбите
на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, според която обаче давностният срок е три години, с оглед вида на
наказанието и съобразно редакцията относима към датата на деянието изм. - ДВ, бр. 26 от
2010г. Следователно, абсолютният давностен срок за нарушението в случая е четири
години и шест месеца, според редакцията на чл.80 и чл. 81 от НК, действащи към момента
на извършване на деянието, с оглед последвалите изменения на горе цитираните разпоредби
от НК. Тоест, отнесен към датата на извършването на твърдяното нарушение 01.06.2019г.,
абсолютният давностен срок ще може да се приеме, че изтича на 01.12.2023г. По тези
съображения съдът намира, че са налице и предпоставките на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т. 5
от НК, поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност. Последната давност е
изтекла още преди съставянето на АУАН, както и преди издаването на НП. Изключва се
административнонаказателното преследване, което включва правомощието на държавата да
възбуди административнонаказателен процес срещу дееца и да му наложи административно
наказание. Не се постигат и целите от налагането на наказание по смисъла на чл. 12 ЗАНН.
Заличават се и наказателноправните последици от извършеното деяние. Решение № 5881 от
18.12.2024 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 848/2024 г.
Последното е абсолютно основание за отмяната на НП, като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото следва на жалбоподателя да се присъдят направените по
делото разноски в размер на 300 лева.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Хасковският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 92-02-21 от 20.05.2024г. на Главния
секретар на Агенцията по вписванията.
ОСЪЖДА Агенцията по вписванията, да заплати на „ТРАКИЯ БУС-99" АД с ЕИК
********* сумата от 300лв. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
5
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
Съдия при Районен съд – Хасково:
СЕКРЕТАР: /П.Н./

6