МОТИВИ по
АНД № 1940/2019г. по описа на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Производството е по реда на
чл. 375 и сл. НПК.
Районна прокуратура - Русе е внесла постановление, с
което предлага, обвиняемия Г.Г.Г., роден на ***г***, български гражданин, българин, със средно
образование, неженен, безработен, ЕГН: **********, неосъждан, да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК, за извършено от
него престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, а именно, за това, че на 16.06.2019г. в
с.Николово, общ.Русе, обл.Русе, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответното
свидетелство за управление – с Наказателно постановление №
18-1085-001575/27.06.2018г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Русе, потвърдено с Решение №601/17.10.2018г. по АНД №1389/2018г. по описа на
Районен съд - Русе, влязло в сила на 08.11.2018г., извършил такова деяние –
управлявал моторно превозно средство – мотоциклет „Сузуки“ с рама
№JS1BG111100101475, без съответното свидетелство за управление.
В проведеното съдебно заседание прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение при същата фактическа обстановка и правна квалификация
на деянието, както изложените в депозираното постановление. Пледира, че от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установява по
безспорен начин, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението, за което е предаден на съд. Предлага се обвиняемият
да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 НК, което с оглед ниската
му степен на обществена опасност да бъде индивидуализирано в минимално
предвидения в закона размер.
Защитникът на обвиняемия заема становище, че деянието
е несъставомерно, тъй като обвиняемият е бил спрян на територията на лесопарк
Липник, а за да е осъществен съставът на престъплението, за което е ангажирана
неговата отговорност, е необходимо да е налице управление на МПС по пътища, отворени
за обществено ползване, а конкретното място, където е бил спрян жалбоподателят
е парк и алеите в него не отговорят на определението на § 6, т. 1 ЗДвП.
Алтернативно се моли, ако не бъде споделена тази теза да бъде приложена
разпоредбата на чл. 78а НК и на обвиняемия да бъде наложено административно
наказание в минимален размер.
Съдът, след като обсъди
приобщените в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 от НПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемият Г.Г.Г. е роден на
***г***, български гражданин, българин, със средно образование, неженен,
безработен, ЕГН: **********, неосъждан
Същият е правоспособен водач
и притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********
за категории „А1“, „В“ и „М“, издадено на 25.07.2017г. и валидно до
25.07.2027г.
С Наказателно постановление №
18-1085-001575/27.06.2018г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Русе, влязло в сила 08.11.2018г., обвиняемият е бил санкциониран по
административен ред за извършено от него нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, за
това, че на 20.05.2018г. на път I-5, км 5 + 500, в землището на гр.Русе, е
управлявал моторно превозно средство – мотоциклет „Сузуки“, с английски рег.№
Y713 WFL и с рама №JS1BG111100101475, без да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство.
На 16.06.2019г., въпреки че
не притежавал свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада мотоциклет „Сузуки“ с рама №JS1BG111100101475, и бил наказван по
административен ред за управление на моторно превозно средство, без да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, обвиняемият Г.Г. привел в движение и управлявал мотоциклета
„Сузуки“ с рама №JS1BG111100101475, когато около 17:15 часа бил спрян за
проверка от свидетеля П.А.Т.и колегата му А.А.– полицейски служители във Второ
РУ при ОД на МВР – Русе, които участвали в операция по опазване на обществения
ред и контрол на пътното движение, във връзка с провеждащия се в лесопарк
Липник празник. В хода на проверката, чрез справка с дежурния на Второ РУ,
полицейските служители установили самоличността на водача на мотоциклета
„Сузуки“, а именно, че това е обвиняемият Г.Г.Г. и че същият не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управлявания от него мотоциклет.
В хода на досъдебното
производство била назначена и изготвена автотехническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано и видно от същата,
мотоциклета управляван от обвиняемия марка „Сузуки“ с рама № JS1BG111100101475
бил с обем на двигателя 599 куб.см. и мощност – 85 kW.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода
на досъдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, приобщени по реда на чл. 378, ал. 2 НПК.
Не са налице, каквито и да е
противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото
доказателствена съвкупност, което от своя страна да налага, съгласно
изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, излагането на подробни мотиви, кои
доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, доколкото всички доказателствени
източници, се намират в корелативно единство и напълно подкрепят приетата за
установена от съда фактическа обстановка.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Въз основа на приетата за установена фактическа
обстановка и извършената оценка на събраните в хода на производството
доказателства се налага единственият възможен от правна страна извод, а именно,
че обвиняемият Г.Г.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК.
От обективна страна, обвиняемият на 16.06.2019г. в
с.Николово, общ.Русе, обл.Русе, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответното
свидетелство за управление – с Наказателно постановление №
18-1085-001575/27.06.2018г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Русе, потвърдено с Решение № 601/17.10.2018г. по АНД №1389/2018г. по описа на
Районен съд-Русе, влязло в сила на 08.11.2018г., извършил такова деяние –
управлявал моторно превозно средство – мотоциклет „Сузуки“ с рама № JS1BG111100101475,
без съответното свидетелство за управление.
Непосредствен обект на защита
са обществените отношения, в рамките на които се гарантира спазването на
установената със закон или съдебен акт забрана за управление на моторно
превозно средство.
Изпълнителното деяние е извършено от обвиняемия, чрез
действие, изразяващо се в привеждане в движение и управление на моторно
превозно средство мотоциклет „Сузуки“, с обем на двигателя 599 куб.см. и
мощност – 85 kW, за управлението на който, съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 4, б.
„а“ ЗДвП се изисква водачът да притежава категория „А“, каквато категория
обвиняемият не притежава.
Налице са кумулативно
предвидените обективни признаци на състава на престъплението, а именно деецът е
неправоспособен водач, тъй като не притежава свидетелство за управление на
управлявано от него моторно превозно средство – мотоциклет марка „Сузуки“, с
обем на двигателя 599 куб.см. и мощност – 85 kW, за управлението на който,
съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 4, б. „а“ ЗДвП се изисква водачът да притежава
категория „А“ и едновременно с това обвиняемият е бил санкциониран по
административен ред с Наказателно постановление № 18-1085-001575/27.06.2018г. на Началника на
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе, потвърдено с Решение №601/17.10.2018г.
по АНД №1389/2018г. по описа на Районен съд - Русе, влязло в сила на
08.11.2018г. и преди изтичане на една
година от датата на влизане в сила на наказателното постановление, с което
същият е бил санкциониран, е привел в движение и е управлявал моторно превозно
средство, без съответното свидетелство.
Субект на престъплението е пълнолетно и
наказателноотговорно лице.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. В съзнанието на
същия са намерили отражение представи, относно обективните свойства на
деянието, а именно, че не притежава свидетелство за управление на моторни
превозни средства категория „А“, че е бил санкциониран с налагане на
административни наказания, за това, че управлява моторно превозно средство без
да притежава съответното свидетелство за управление на МПС и преди да е изтекъл
едногодишния срок от санкционирането му е привел в движение и е управлявал
моторно превозно средство, за чието управление се изисква категория „А“. В
съзнанието на обвиняемия са намерили отражение представи относно
общественоопасният характер на извършеното от него деяние, а именно, че
посредством същото ще бъдат засегнати обществените отношения гарантиращи спазването на установената със закон забрана за управление на моторно
превозно средство и пряко е целял настъпването на същите.
Съдът намира за неоснователни и без опора в
доказателствата по делото и в закона, доводите на защитника на подсъдимия за
несъставомерност на деянието.
На първо място видно от показанията на свидетелката Г.Г.Г.се
установява, че обвиняемият е управлявал мотоциклета от село Ряхово до село
Николово, което сугестира тезата на защитата, че мотоциклета не е бил
управляван по пътища отворени за обществено ползване. Тази теза се опровергава
и от показанията на свидетеля П.А.П., на когото на посочената дата е възложено
именно контрол на пътното движение в лесопарк Липник, където именно е установен
и обвиняемия.
Съгласно § 6, т.
1 от ДР на ЗДвП „Път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци.
Към пътищата се приравняват и улиците. Ноторно известен факт, че в района на
лесопарк Липник пътищата са предназначени за обществено ползване, по смисъла на
легалното определение на чл. 2, ал. 1 ЗДвП.
В закона липсва легална дефиниция на понятието
управление на МПС, като такава се съдържа в Постановление № 1 от 17.I.1983 г.
по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС, съгласно което В понятието „управление“ се
включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на
моторните превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания на
оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машината е в покой
или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на
съставомерни последици. В конкретния случай няма спор, че обвиняемият е бил
спрян докато се е движил с управляваното от него моторно превозно средство и по
този начин е консумирал състава на престъплението.
По вида и размера на наказанието:
Съдът счете, че
са налице всички, предвидени от закона, предпоставки, за да бъде приложен чл.
78а от НК. Деецът е пълнолетен, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание до този момент, като
същевременно от деянието не са настъпили имуществени вреди.
При индивидуализация размера на
административното наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия,
съдът съобрази обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, с оглед задължителното за
съдилищата разрешение, съдържащо се в т. 6 от Постановление № 7 от 4.XI.1985 г.
по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС, съгласно което след освобождаването от
наказателна отговорност, когато съдът ще налага административно наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на
Закона за административни нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН и прецени тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
При оценка,
тежестта на деянието, съдът намира, че същото не разкрива по – висока степен на
обществена опасност, съпоставена с деянията от този вид.
Подбудите за
извършване на деянието са ниско правосъзнание и незачитане на установения в
страната правен ред, касаещ правилата за управление на моторно превозно
средство.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства не бяха констатирани.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът отчете липсата на предходни нарушения на
правилата за движението по пътищата, извън съставомерните такива.
Съдът съобрази
също и имотното състояние на обвиняемия, а именно че същият не реализира доходи
и не притежава в патримониума си материални активи – недвижими имоти и моторни
превозни средства.
С оглед на изложените факти,
релевантни при индивидуализацията на наказанието и извършената оценка на
същите, съдът достигна до извода, че на обвиняемия следва да му бъде наложено
административно наказание „Глоба” в минималния, предвиден в разпоредбата на чл.
78а НК размер от 1000 (хиляда) лева, като един такъв размер на административното
наказание, се явява напълно съобразен с всички обстоятелства, имащи отношение
при индивидуализацията на наказанието и имотното състояние на дееца.
Дори и минимално предвидения
в закона размер на наказанието „Глоба”, с оглед личността и имотното състояние
на обвиняемия, биха оказали необходимото възпитателно и предупредително
въздействие върху него и би способствал за най-пълното постигане на целите на
наказанието по чл. 36 НК, по отношение на този обвиняем, а именно да се поправи
и превъзпита и същевременно с това така определеното наказание не би било
несправедливо. Едно такова наказание макар и в минимален размер би постигнало и
целите на генералната превантивна функция на наказанието, доколкото би
въздействало предупредително и възпитателно и по отношение на останалите
членове на обществото.
С оглед изхода на делото, на
основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на обвиняемия бяха възложени направените
в хода на досъдебното производство разноски, в размер на 84,00 лева (осемдесет
и четири лева и 00 ст.), както и държавна такса в размер на 5 (пет) лева, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
По гореизложените мотиви,
съдът постанови своето решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: