МОТИВИ към
присъдата по ВНОХД № 186/19 г. по описа на Пловдивския апелативен съд
Въззивното
производство е образувано по протест на ОП-П. срещу присъдата № 7 от 15.02.19
г., постановена по НОХД № 575/18 г. по описа на ОС-Пловдив, с която подс. М.В.
е признат за невинен в това: (1) през
периода 01.01.2017 г. до 13.01.2017 г. в гр. К.без надлежно разрешително да е
разпространил (като е продал) на св. А.М.З.от същия град високорисково
наркотично вещество - марихуана с общо нетно тегло 0,221 грама, със съдържание
на активен компонент тетрахидроканабинол - 3,6 тегловни процента на стойност
1,33 лв., поради което е оправдан по обвинението за извършено престъпление по
чл. 354а, ал. 1, предл. 5 от НК и (2) на 13.01.2017 г. в гр. К., обл. П. без
надлежно разрешително да е държал с цел разпространение високорисково
наркотично вещество, а именно: 9 бр. растения от рода на конопа /марихуана/ с
общо тегло на тяхната листна маса 18,50 гр. с процентно съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол - 0,04 тегловни процента на стойност 111,00 лв.;
18,87 гр. суха зелена листна маса коноп /марихуана/ с процентно съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол - 9,8 тегловни процента на стойност
113,22 лв.; 15,69 гр. суха зелена листна маса коноп /марихуана/ с процентно
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - 5,4 тегловни процента на
стойност 94,14 лв.; 29,70 гр. суха
зелена листна маса коноп /марихуана/ с процентно съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол - 3,5 тегловни процента на стойност 178,20 лв.;
34,88 гр. суха зелена листна маса коноп /марихуана/ с процентно съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол - **,5 тегловни процента на стойност
209,28 лв.; 33,66 гр. суха зелена листна маса коноп /марихуана/ с процентно
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - 9,8 тегловни процента на
стойност 201,96 лв.; 5,81 гр. суха зелена листна маса коноп /марихуана/ с
процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - 5,00 тегловни
процента на стойност 34,86 лв.; 167,04 гр. суха зелена листна маса коноп
/марихуана/ с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - **,6
тегловни процента на стойност **02,24 лв., като общата стойност на държаното
високорисково наркотично вещество марихуана възлиза на 1944,90 лв., поради
което е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 354, ал. 1,
предл. 4 от НК и е постановено иззетите като веществени доказателства шишета, в
които са намерени инкриминираните предмети,
частите от изградената нарко-лаборатория, иззетите стебла и листна маса от
растението марихуана да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила, а
вещественото доказателство електронна везна с цифров дисплей и четири копчета
да се отнеме в полза на държавата.
В протеста, който е
депозиран в срок, и в допълнението към него се възразява срещу оправдателните
изводи, като се предлага пространен доказателствен анализ на гласните и
писмените доказателства в аспекта на експертните изводи. В тази връзка се
отстоява мнението, че като е достигнал до противоположни изводи, окръжният съд
е сгрешил. Конкретно са посочени доказателствени източници, съдържанието на
които е интерпретирано избирателно и едностранчиво. В заключение се поддържа,
че решаващата инстанция е подценила, а на моменти и е игнорирала значението на обвинителните
доказателства, а освен това е взела некоректното решение да не се довери на заключението
на техническата експертиза. Формулираната претенция е да се отмени
оправдателната и да се постанови осъдителна присъда.
При пренията прокурорът от АП-Пловдив обяви, че поддържа
протеста, като акцентира на някои от основните тези на неговия автор. Поддържа
искането за осъдителна присъда, като относно наказанието зае становище за
индивидуализирането му около средата на предвиденото в санкционната част на чл.
354а, ал. 1 НК.
Адв. К. отстоява мнение за правилност на оправдателните
изводи на пазарджишкия съд, като предложи собствен анализ на събраната
доказателствена маса, допълвайки мотивите на присъдата в някои насоки. Започна
и завърши пледоарията си с аргументиране на мнението, че обвинителната
постановка е лишена от доказателствена основа, доколкото не може да разчита
нито на достоверни гласни доказателства, нито годни писмени доказателства;
напротив, налице е основателно съмнение за извършване на престъплението от другиго
– по-конкретно от свидетеля Г. И.. Неговият подзащитен се присъедини към
изложените обосновки и искане за потвърждаване на присъдата.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди доводите и съображенията на страните, счете, че протестът
е основателен.
Окръжният съд е обявил, че възприема за установена следната фактология
на процесното събитие:
В началото на 2017 г. 60-годишният подсъдим М.В. ***.
Ползвал се с много добро име сред съселяните си.
По занаят бил колач на животни, но в онзи период не работел, като имал сериозен
проблем с двигателната активност – била увредена бедрената му става.
Дъщерята на подсъдимия Ф. е омъжена за И. Ц. И., който е криминално
проявен и осъждан. Двойката се установила в И., а когато се завръщала в Б.,
отсядала в къщата на И. в близост до реката на гр. К., на ул. „М.“ № **. В двора,
чиято врата не се заключвала, се намирали още две постройки. Едната от тях била
на брата на И. И., а именно Е. И.. Е. И. бил женен за сестрата на свидетеля Г. И..
Св. И., който е разследван за държане на наркотици, поддържал близки отношения
и с двамата братя И.и.
В началото на 2017 г. къщата на И. И. била санирана и с
активен СОТ, докато другите две постройки не били с включена СОТ - охрана.
През лятото на 2016 г. както семейството на И. И., така и
това на Е. И. били в Б.. По време на престоя си И. И. закупил две кучета, които
отглеждал в двора на къщата си. Докато бил в Б., той ползвал телефона на
подсъдимия, тъй като нямал активна българска карта за мобилен оператор.
Когато заедно със съпругата си заминал за И. (около К.), И. И.
поверил кучетата и къщата на грижите на подсъдимия. Малко по-късно през зимата Е.
И. и съпругата му също напуснали страната.
Свидетелят А. А. е криминално
проявен и употребява марихуана. Св. Али А. също се познавал със св. Г. И..
На 13.01.2017 г. след обяд св. А. А. взел с колата
си своя братовчед св. И. А.. Отишли в гр. Р.. Било около 16:00 часа, когато автомобилът
бил спрян за проверка от полицейските служители св. Й. Н. и св. Е. Л., които
заедно със служителите Б. П. и инспектор Б. Т. извършвали проверка на превозните
средства по линия на битовата престъпност. В купето били открити електронна
везна, фас от цигара с марихуана, семена от коноп и суха зелена листна маса марихуана
от 0,221 гр., завита в хартиен плик и поставена в жабката на автомобила. Въпреки
намереното наркотично вещество шофьорът не бил тестван за употреба на
наркотични вещества.
С протокол за доброволно предаване от 13.01.2017 г. св. А. А.
предал намерените вещи. Било образувано БП **г. по описа на РУ МВР гр. В. срещу
него за държане на марихуаната от жабката, която вследствие експертна справка
било установено, че е с нетно тегло 0,221 гр. и със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол от 3,6 тегловни процента. Стойността ѝ, изчислена
съгласно постановление № 23/27.01.1998 г. на МС на РБ. за определяне на цените
на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, възлиза на 1.33 лева.
Св. А. А. обяснил на полицаите, че е закупил марихуаната,
намерена в жабката, от подсъдимия М. В. ***. Веднага след като научили това, те
се отправили към посочения град да търсят г-н В.. Намерили го в близост до
къщите на ул. „М." № **. Току що
бил излязъл от имота и се връщал към къщи. Провели разговор с него, при който
той признал, че има нещо нередно в една от къщите в двора. Обяснил, че въпросната
къща е създадена от зет му, когато е бил в Б., а след като заедно с дъщеря му Ф.
заминали на работа в И., той останал да наглежда къщата. Приел да осигури
достъп на полицаите. Въвел ги в двора, отключил входната врата на първата къща (с
червено-розовата мазилка) и изключил охранителната система. Всички слезли на
приземния етаж. От там влезли в стая с прозорец, затъмнен с метално фолио и
поставено одеяло. В централната част от стаята на дървени стойки се намирали 4
бр. пластмасови сандъци, в които били поставени 9 бр. стръкове коноп
/марихуана/, засети в зърнеста почва. Стръковете били отрязани на различни
височини. По седем от тях била останала листна маса. В стаята се намирали 2 броя лампи и инсталация за напояване с
маркучи, а също 6 бр. празни шишета от препарати за наторяване.
На покана да осигури достъп и до втората къща В. отвърнал,
че няма ключ, защото къщата не е на зет му, но ако намерят, няма против да
направят проверка и там. Тогава един от полицаите проверил на очакваното място – над щората в
дясно от входната врата. Намерил такъв на височина 2,20 метра от земята.
Била призована оперативна полицейска група да извърши
претърсване и изземване в двете къщи.
При това действие по разследването в първата къща,
собственост на зетя на подсъдимия, били намерени и иззети следните веществени
доказателства: един брой PVC шише, бяло на цвят, с шарена лепенка с надпис „G.H."
- от пода до източната стена на стаята, находяща се на приземния етаж; един
брой PVC
шише, бяло на цвят, с шарена лепенка с надпис на нея „G.H. F.M." - от пода до
източната стена на стаята, находяща се на приземния етаж; един брой PVC шише, бяло
на цвят, с шарена лепенка с надпис на нея „G.H. D.N." - от пода до
източната стена на стаята, находяща се на приземния етаж; един брой PVC шише, бяло
на цвят, с кафяво- червена лепенка с надпис „G.H. B.R.30 ml, 60 ml"
- от пода до източната стена на стаята, находяща се на приземния етаж; един
брой PVC
шише, бяло на цвят, с шарена лепенка с надпис на нея „G.H. рН D."-
от прага на прозорец, намиращ се на източната стена на стаята, находяща се на
приземния етаж; един брой PVC шише, синьо на цвят, със зелено- синя на цвят лепенка с
надпис „E. H.
рН B.7"-
от прага на прозорец, намиращ се на източната стена на стаята, находяща се на
приземния етаж; четири броя пластмасови сандъци с размери всеки от тях 33,60 см
ширина и 54 см дължина, пълни със зърнеста почва и със засадени в тях растения
/от Обект №1 до Обект №9/, както следва: обект №1 с дължина на стеблото 18,50
см и дебелина в горния край 1см; обект №2 с дължина на стеблото 18,50 см и
дебелина в горния край 1,50 см; обект № 3 с дължина на стеблото **,50 см и
дебелина в горния край 1 см; обект № 4 с дължина на стеблото 19 см и дебелина в
горния край 1 см; обект №5 с дължина на стеблото 16 см и дебелина в горния край
1,50 см; обект № 6 с дължина на стеблото 23 см и дебелина в горния край 1,20
см; обект № 7 с дължина на стеблото 1 см и дебелина в горния край 1 см; обект №
8 дължина на стеблото 30 см и дебелина в
горния край 1,** см; обект № 9 с дължина на стеблото 7,20 см и дебелина в
горния край 1,70 см - от средата на стаята, находяща се на приземния етаж; два
броя лампи, захванати за сребриста метална основа с прикачени към тях
посредством кабели два броя захранващи устройства с надпис на едното "A. L.",
а на другото „ЕТ1" - от стаята, находяща се на приземния етаж.
Всички вещи са описани в протокол за претърсване и изземване
от 13.01.2018 г., одобрен от ОС гр. П. (том I, л. 66-70 от ДП).
Във втората къща били намерени и иззети следните веществени
доказателства: един брой лампа, захваната към метална основа, сива на цвят,
ведно със свързано към нея посредством кабел захранващо устройство с надпис „M. H. 600W,
метално" - от централната част на помещение, намиращо се в горепосочения
едноетажен частен дом; пет броя стъклени прозрачни буркани с метални капачки,
съдържащи суха зелена листна маса с характерен мирис на марихуана /от обект №1
до обект №5/ с тегло на съдържащата се в тях суха зелена листна маса, както
следва: обект №1 - 25,87 гр.; обект № 2 - 22,78 гр.; обект №3 - 36,99 гр.; обект
№4 - 38,57 гр.; обект №5 - 37,38 гр. (от шкафове в кухненско помещение,
намиращо се в горепосочения едноетажен частен дом); суха зелена листна маса с
характерен мирис на марихуана /Обект №6/ с тегло ведно с опаковката 12,1О гр. (от
чекмедже в кухненско помещение, намиращо се в горепосочения едноетажен частен
дом); полиетиленов плик с надпис „M. *г.", съдържащ полиетиленови
пликчета, съдържащи суха зелена листна маса с характерен мирис на марихуана с
общо тегло ведно с опаковките 160,00гр. (от шкаф в кухненско помещение,
намиращо се в горепосочения едноетажен частен дом); един брой електронна везна
с цифров дисплей и четири копчета, по две и от двете страни на дисплея (от
чекмедже в кухненско помещение, намиращо се в горепосочения едноетажен частен
дом); един брой стъклен буркан, съдържащ празни полиетиленови пликчета (от шкаф
в кухненско помещение, намиращо се в горепосочения едноетажен частен дом).
Всички вещи са описани в протокол за претърсване и изземване
от 13.01.2018 г., одобрен от ОС гр. П. (том I, л. 71-75 от ДП).
В хода на разследването били извършени огледи на иззетите
веществени доказателства. Растенията били огледани, заснети и отделени с
протокол за оглед на веществени доказателства от 18.01.2017 г. (том I, л. 91-**2
от ДП). Листната маса от растенията също била огледана, заснета и отделена с
протокол за оглед от 13.07.2017 г. (том II, л. 73-89 от ДП) и предадена за
изследване.
Заключението на физико-химическата експертиза в протокол № **53/25.07.2017
г. (том II, л. **3 от ДП) сочи, че тя представлява марихуана с общо тегло от 18,50
грама (нето), със съдържание на активен компонент - тетрахидроканабинол с 0,04
тегловни %. Стойността ѝ от 111,00 лв. е определена съобразно
постановление № 23/27.01.1998 г. на МС на РБ..
Заключението на
съдебно-агрономическата експертиза (том II, л. 125-130 от ДП) сочи, че
растенията са били на възраст **0-120 дни от засяването им, което е станало
към 15-20 август 2016 г. В съС.ието на растеж, в което са се намирали, са
били годни за събиране на листна маса и ползването ѝ по предназначение.
Топлината, светлината и влажността са важни фактори за развитието и растежа им.
При наличието на тези условия в помещението е могло да се отглежда този коноп
/марихуана/.
Сухата зелена листна маса, намерена във втората къща, е
предадена за изследване. Според заключението на физико-химическата експертиза в
протокол № 87/26.01.2017 г. (том II, л. 53-56 от ДП) се касае за марихуана със
следните показатели:
-
18,87 гр. нето с 9,8 тегловни % ТХК.
Тя е на стойност 113,22 лв.
-
15,69 гр. нето с 5,4 тегловни % ТХК.
Тя е на стойност 94,14 лв.
-
29,70 гр. нето с 3,5 тегловни % ТХК.
Тя е на стойност 178,20 лв.
-
34,88 гр. нето с **,5 тегловни %
ТХК. Тя е на стойност 209,29 лв.
-
5,81 гр. нето с 5,0 тегловни % ТХК.
Тя е на стойност 34,86 лв.
-
167,04 гр. нето с **,6 тегловни %
ТХК.
Стойността на цялото количество е изчислена на **02,24 лв.
Следователно общата стойност на листната маса марихуана, отделена от растенията
от първата къща, и на сухата зелена листна маса, намерена във втората къща, възлиза
на 1944,90 лв., изчислени съгласно посоченото постановление № 23/27.01.1998 г.
на МС на РБ..
Окръжният съд е обявил, че възприема горната фактическа
обстановка въз основа на обясненията на подсъдимия, отчасти на показанията на
свидетелите А. А. и Г. И. и изцяло на показанията на свидетелите Й. Н., Е. Л., С.
Д., И. А., Л. Т., Я. М., С.ка М., М. И., С. В. и В. К., както и на приобщените
като писмени доказателства протоколи за претърсване и изземване, свидетелство
за съдимост и документи, очертаващи характеристиката на личността на подсъдимия.
Посочил е, че изцяло кредитира заключенията на
агрономическата и физикохимическата експертизи, както и на първоначалната и
допълнителната дактилоскопни експертиза, а на представените от мобилните оператори
сведения не дава вяра.
Възприетите
от окръжния съд фактически констатации, изложени по-горе, са резултат на
незадълбочен, а на места – некоректен и дори превратен доказателствен анализ.
Прави впечатление, че потенциалът на голяма част от доказателствата, на които
се позовава обвинението, е подценен, а някои от тях са направо игнорирани,
напротив – на доказателствени данни, които нямат способността да се
противопоставят на обвинителните доказателства, са придадени, в разрез с
правилата на формалната логика, подобни свойства.
1. Следва да
се обърне внимание върху данните за проведени телефонни разговори между
подсъдимия и лицето, за което обвинението твърди, че му е редовен клиент (потребител
на марихуана) св. А. А..
Вижда се, че
на последователни редове на екселската таблица-справка на В на л. 91 от
пазарджишкото дело (представляваща приложение № 4 към СТЕ) са отразени данни за
разговори, които в първата колона са посочени като еднотипови (или само
входящи, или само изходящи), а това сведение не съответства на информацията за различните
ИМЕЙ-номера на използваните апарати; проблемът се задълбочава от енигматичното
посочване на един и същи номер на СИМ-карта (на подсъдимия) срещу активираните
различни ИМЕЙ-номера (на подсъдимия и на свидетеля). По-конкретно, срещу посочените
на редове 27 и 30 ИМЕЙ-номера на телефонния апарат на абоната А. А. (съответно *
и *) фигурира все номера на СИМ-картата
на В. (*). На пръв поглед излиза, както е твърдял адв. К. в първоинстанционната
си пледоария (твърди и при въззивните прения), че св. А. е сложил СИМ-картата
на подс. В. в собствения си апарат и така е провел с него отразените на редове
27 и 30 разговори. И при положение че никой от двамата не твърди подобна
размяна, з н а ч и не са били проведени въпросните разговори, т.е. не е имало телефонна връзка между
подсъдимия и неговия „редовен клиент“, така че прокуратурата не може да разчита
на подобно обвинително доказателство.
Информацията,
която ПзОС не е събрал, а е следвало да събере (и в последна сметка това стори
апелативният съд) изяснява споменатия проблем, приет за непреодолимо (техническо)
противоречие – основание за дискредитиране на справката за проведени разговори.
Става дума за пояснението на В, дадено под формата на отговор на изпратено от
настоящата инстанция писмо, че е информативно
отбелязването на латинеца в колоната „тип запис“ (последната,
тринадесета), където изходящите повиквания винаги са отразявани като М., а
входящите – като М. и респ.
когато абонатите са се намирали в различни клетки при провеждане на разговора, в
колоната „адрес на клетката“ са посочвани тези различни клетки (вж. например
редове 26 и 27), а в колоната „ИМЕЙ“ са посочвани техните различни ИМЕЙ-номера.
Излиза, че повторенията в останалите колони (на които обръща внимание защитата)
представляват зле поднесена и заблуждаваща информация, но проблемът е от чисто
техническо естество и естествено не означава, че СИМ-картата с номерът * е била
поставяна в телефонния апарат на другия абонат.
Казано
накратко, правилното разчитане на интересуващите прокурора и защитата сведения в
справката на л. 91 трябва да звучи по следния начин: в 12.22 ч. на 02.01.17 г.
св. А. А. се обадил на подсъдимия от апарат с ИМЕЙ-номер * с поставена в него
СИМ-карта с номер *, а подсъдимият получил позвъняването на апарат с ИМЕЙ-номер
*, в който била поставена СИМ-карта с номер *; в 16.36 ч. на същата дата
подсъдимият на свой ред телефонирал на св. А. А., използвайки апарата със същия
ИМЕЙ-номер, а св. А. получил обаждането на своята СИМ-карта с номер *; в 12.59
ч. на 12.01.17 г. св. А. А. се обадил на подсъдимия, като по време на това
обаждане и двамата били в гр. В.. Този път използвал другия си апарат – с
ИМЕЙ-номер *, в който била поставена същата СИМ-карта – с номер *. Подсъдимият
приел обаждането на апарата с горния ИМЕЙ-номер (*), в който била поставена СИМ-картата с номер *.
Прав е
прокурорът да се позове на факта на провеждане на споменатите разговори със св.
А. А. – потребител на продавана от подсъдимия марихуана. Тези разговори са три на
брой и са разположени точно в инкриминирания период от първи до тринадесети
януари 2017 г. Подсъдимият сам признава, че в началото на 2017г. е ползвал
мобилния телефонен номер (регистриран на името на сина му С. В.). По също време
зет му И. И., който понякога ползвал същия телефонен апарат и СИМ-карта, бил
напуснал, заедно с Ф., страната. Ясно е, че фактът на посочената телефонна
комуникация подкрепя уверението на св. А.
А., че в началото на 2017 г. е отправял заявки за покупка на суха марихуана, в к
л ю ч и т е л н о посредством телефонни позвънявания до подсъдимия.
2. Първият
съд е придал неоправдано голямо значение на твърдението на купувача А. А., че е
закупил намерената в жабката на колата му марихуана три-четири дена до седмица
преди намирането ѝ, т.е. доста преди 13.01.17 г. Свързал е това твърдение
с отразената в справката на мобилния оператор В информация за проведен с
подсъдимия разговор предходния ден и е заключил, че „няма как да е говорил с В.
на 12.01.17г.“. Оттук е извел извода, че подобен разговор не се е състоял,
който отрицателен факт идвал за пореден път да демонстрира неистинността на
информацията в справката на В.
Дори без
оглед на посоченото по-горе, че самият В. признава провеждането на разговора от
12.01.17 г. със св. А. А. (макар и с друго съдържание), прокурорът правилно е
възразил срещу приложения подход. От една страна, няма доказателства, че
намерената на 13.01.17 г. марихуана е поръчана от св. А. А. по телефона, напротив
– последният е сигурен, че освен по телефона, поръчвал на снабдителя си и при
лични срещи. От друга страна, става дума за сведения от независим източник с
технически характер, които се обработват автоматично, а не чрез ръчно
въвеждане. Така че справката на В е с неопровержимо съдържание, освен чрез
противоположен източник на техническа информация, а подобен източник не само
няма, но и посредством специални знания коментираните данни са директно
потвърдени.
Всъщност ПАС
се съгласява с констатацията на ПзОС, че разговорът от дванадесети януари не е
касаел к о н к р е т н а т а марихуана – подобно твърдение не правят нито
продавачът, нито купувачът, нито прокурорът в своя обвинителен акт. Освен това
св. А. е категоричен, че никога не е купувал по-малко от два-три грама и че
специално намерената листна маса бил пресипал от найлоновото пликче, в което я
получил от В., в хартиено пликче, така че намерените 0.221 гр. очевидно са
останали от по-голямо придобито в инкриминирания период (по-точно преди 3-7
дена) количество.
Следва да се
отбележи, че през този период подсъдимият е пребивавал неотклонно в гр. К.(защото
ежедневно е хранил питбулите, охраняващи къщите на ул. „М.“ № **), обитателите
на къщата-хранилище също не били Б., а подсъдимият е разполагал със свободен
достъп и до двете къщи.
Следователно
твърденията на св. А. А., подкрепени от споменатите по-горе факти, чертаят
съвсем правдоподобна картина на събитията – през м. януари той е влизал в
уговорки за покупко-продажби на марихуана с подсъдимия; понякога при лични
срещи в града, в който и двамата живеели, а в други пъти чрез свързване по
телефона.
3. Освен това
прави впечатление, че показанията на св. А. А. са забележително категорични и
неизменчиви, като при всеки от своите разпити (и проведения пред съда, и проведените
на досъдебното производство, включени в доказателствения материал чрез
прочитането им в първоинстанционно с.з.,) той е заявявал, отново и отново, че
се снабдява с марихуана именно от подсъдимия, като покупките са реализирани именно
в града, в който живее последният – К.. Обвинителят е прав да обърне внимание и
на това, че по делото не е установена каквато и да е причина наркоманът А. А.
да насочи към подсъдимия злонамерено невярно твърдение за личността на
снабдителя си – двамата не са имали нито негативни лични отношения (вражда или
друг вид неприязън), нито някаква професионална връзка, която да породи желание
за набеждаване.
4. Необходимо
е, на следващо място, да се спомене протокола за разпознаване на подсъдимия от
страна на св. А. А., извършено на досъдебното производство (вж. л. 67 и сл. от
досъдебен том 2). Този протокол е изготвен точно според процесуалните
изисквания и отразява категоричен (положителен) отговор на поставения въпрос
дали разпознатото лице е продавачът на марихуана в гр. К..
5. Въззивният
доказателствен анализ отчита и това, че подсъдимият дава обяснения, които
частично кореспондират с твърденията на св. А. А.. Той признава, че дъщеря му и
зет му са заминали за И. месец по-рано (около К. на предходната година) и са му
поверили да наглежда къщата им на ул. „М.“, което той правел ежедневно, като
разполагал с ключ; знаел и кода на СОТ. Всъщност е и демонстрирал това, като в
присъствието на полицаите е отключил безпроблемно входната врата на къщата и ги
е въвел в нея, а преди това безпроблемно се е справил със СОТ-устройството. Що
се отнася до разговора със св. А. от 12.01.17 г., отразен в справката на
мобилния оператор, той признава, че го е провел, както и че при провеждането му
е бил в гр. В., клетка от което населено място именно е отразена в справката.
Отделен въпрос е, че е изложил и невярното твърдение, че тогава е разговарял
със свидетеля за първи път.
6. В отделна
точка от настоящия анализ трябва да се посочи казаното от св. И. А. – братовчедът
на купувача А. А.. Н. св. А. А. е разкрил личността на продавача на наркотика
преди залавянето си на 13.01.17 г. и той дава показания в този смисъл. Касае се
за още едно доказателство, че св. А. А. не е имал заинтересованост да съчини
(заради залавянето си на 13.01.17 г.) навреждащи на подсъдимия показания.
И прокурорът,
и адв. К. се опитват да извлекат доводи в подкрепа на своите тези от
проведената с братовчедите А.и извънпроцесуална беседа от страна на полицаите св.
Й. Н. и св. Е. Л. – прокурорът
се домогва да използва факта, че двамата братовчеди, независимо един от друг,
били казали на полицаите, че намерената марихуана е закупена от подсъдимия, а
адв. К. желае същото по отношение на цитираното от полицаите изявление и на
единия, и на другия, че току що закупили
марихуаната от В.. Подобен подход не може да се толерира. Въпросната
беседа е по съществото си разпит (на А. и И. А.и), при който не са били спазени
правилата по НПК. Така че казаното от тях в онзи момент въобще не може да се
интерпретира в наказателния процес, т.е. да бъде предмет на обсъждане заедно с
годния доказателствен материал. Ето защо не може да се вземе предвид изложеният
тогава разказ на А. А. за съдържанието, начина на сключване и периодичността на
покупко-продажбите на марихуана, в които е участвал заедно с подсъдимия.
Неизползваемо е също споделеното от него и от братовчед му, че по-рано същия
ден са направили поредната покупка от подсъдимия.
Единственият годен
за изграждане на констатациите по делото факт е относно времето и причината на
потърсването на В. от страна на полицаите – веднага след и във връзка с разговора
с двамата А.и. Този факт не е резултат от тълкуване съдържанието на беседата, а
е свързан с ролята ѝ на свързващо звено между отделните събития. Едно от
тези събития е провокираното от „издаването“ му от страна на братовчедите признание на г-н В. (пред потърсилите го полицаи),
че „зет му там нещо се занимават“. А вследствие на това признание претърсването
се е съсредоточило в къщата на зет му (а не в неговата собствена къща в гр. К.),
в която престъпният предмет е бил открит.
7. Добросъвестният
доказателствен анализ води до констатация за недостоверност на уверението на
подс. В., че няма нищо общо с използваната като хранилище на марихуана съседна
къща, обитавана от брата на зет му Е. И. (в която е намерена изсушената марихуана).
На първо място следва да се спомене, че подсъдимият
е разполагал с достъп до двора, в който е била разположена къщата на Е. И., както
и до ключа за входната врата, който е бил оставен в близост до нея (над щората
ѝ, от външната страна). Впрочем сам подсъдимият насочил полицаите да
търсят ключа (според техните неопровергани показания, след като обявил, че не
разполага с ключ, казал, че не би имал нищо против да влязат в къщата, стига да
намерят как да отключат). В мотивната част на своя съдебен акт ПзОС е наблегнал
на факта, че подсъдимият не носил у себе си ключ за вратата на
къщата-хранилище. ПАС държи да обърне внимание, че подобен факт не може да се
счете за безспорен, при положение че на В. не е извършена надлежна проверка,
т.е. обиск (не е било нужно, след като минути по-късно полицаите са намерили
ключа на очакваното му място).
На второ
място следва да се посочи личащата и на надлежно изготвените фотоалбуми утъпкана
в снега пътечка, която е водела точно до входната врата на тази къща.
Не трябва да
се пропуска и фактът на установено сходство между процентното съдържание на
активното вещество ТХК на иззетата от купувача 0.221 гр. марихуана и откритата
при претърсване на къщата-хранилище. А именно: на 3.6 тегловни процента е изчислен
ТХК на иззетата от св. А. А. марихуана, а на 3.5 тегловни % е изчислен ТХК на 29.70 грама от намереното в къщата
количество.
На четвърто
място следва да се отбележи и фактът на сходство между найлоновите пакетчета,
поставена в които марихуана св. А. А. е купувал от подсъдимия, и иззетите при
същото претърсване затваряеми със защипване от единия край найлонови пликчета
(при претърсването на автомобила на свидетеля марихуаната е открита поставена в
хартиен плик, но неговите твърдения, че самият той я е прехвърлил в хартиения
плик от найлоновото пликче, в което я е купил, звучат убедително, при положение
че не извлича каквато и да е полза от подобно изявление и при положение че е
крайно малка, недостатъчна дори за една цигара).
Накрая трябва
да се каже, че е напълно в реда на нещата и въобще – логично човекът, комуто е
поверено наглеждането на едната къща (в която е организирано неприкрито производство
на марихуана и са били оставени на видно място 9 броя стръкове конопени растения
в пълна зрялост с останали на тях остатъци листа), да знае къде се помещава
хранилището на обраната листна маса (растителността, в която ТХК е с достатъчно
висока концентрация) – двете къщи са в един и същи двор, а ползвателите им са в
тесни контакти и помежду си, и с М. В..
8. Пазарджишкият
съд е поставил ударението на своята аргументация в неопроверганото твърдение на
св. А. А., че няколкото покупко-продажби на марихуана са ставали все пред
къщата на подсъдимия на центъра на град К.. Посочил е, че въпросното място било
отдалечено от „хранилището“ на наркотика, която отдалеченост свидетелствала, че
предметът на сделките не е бил „взиман“ от къщата на Е. И.. Всъщност
единствената констатация, която следва от безпристрастния анализ на
доказателствата, е че не е възможно да се изясни дали подсъдимият е взел
наведнъж от хранилището голямо количество или след всяка поредна поръчка е
ходил и е отнасял по малко марихуана. Важното е, че нито единият, нито другият потенциален
начин е физически изключен, доколкото купувачът св. А. А. казва, че покупките
не са следвали непосредствено поръчките, а са били реализирани поне след
час-два. Окръжният съд не е прав в мнението си, че „влошената двигателна
активност“ на подсъдимия би му попречила да прави това, при положение че
съседите му, които е разпитал лично, са посочили, че карал колело, при това
бързо, като успявал за **-15 минути да отиде до къщите на ул. “М.“ № ** и да се
върне обратно. В светлината на тези показания изхабената бедрена става очевидно
не би попречила на В. и да използва стълба, за да достигне до поставения на 2-2.**
метра над земята ключ за къщата-хранилище (над външната ѝ щора).
9. Намекът в
мотивите, че братът на съпругата на Е. И. св. Г. И. бил разследван за
престъпления, свързани с наркотици, и се познавал със св. А. А., т.е.
най-вероятно той е подпомогнал производството и съхранението на марихуана в
къщите на ул. „М.“ № **, не може да се използва като подкрепа на оправдателните
изводи. Самият И. признава, че е ходил един, два пъти да нагледа кучетата на зетя
на В., но не може да уточни датите, дори месеца – казва само, че е било през
зимата. Същевременно е категоричен, че нито му е поверявано стопанисването на
къщите, нито е знаел кода за активиране/деактивиране на СОТ-а на някоя от тях,
нито дори ги е наобикалял (на добра воля), не е разполагал и с ключове за нито
една от вратите (а дворната намирал винаги отключена). Разпитаните по делото
съседи сочат, че предполагат (а не знаят със сигурност), че той (а не
подсъдимият) е „отговарял“ за къщата на Е. И.. Св. М. го е и виждала (често) да
паркира колата си на улицата в близост до къщата на Е. И..
Ясно е, че се
касае за откъслечни сведения, които нямат капацитета да се свържат в хармонично
цяло, дори ако към тях се добави факта, на който адв. К. обяви, че отдава
голямо значение – че върху един от бурканите с марихуана в къщата на Е. И. е
открита негова дактилоскопна следа. Това е така, доколкото липсват данни, че я
е оставил за времето с л е д отпътуването на обитателите ѝ – никой,
включително подсъдимият и св. М. не го е виждал дори в двора. Отделен е
въпросът, че твърдението му, че преди време е дал на И. И. празни буркани с
винтове (от вида на тези, в които е намерена сухата марихуана и неговият
пръстов отпечатък), се оказа неопровергано. Това твърдение изключва
възможността предположението на съседите и на подсъдимия да се трансформира в сигурен
извод в разисквания смисъл. Впрочем, дори в разрез с процесуалните правила да
се изгради подобен извод, той не би представлявал аргумент в полза каузата на
защитата. Би означавал само, че подсъдимият и св. Г. И. са упражнявали с ъ в м е
с т н о държане на марихуаната в къщата-хранилище, който „факт“ би разпределил,
а не изключил причастността им към престъплението.
**. Вярно е,
че съседите на В. са сигурни, че не са го виждали да се среща с младежи (вкл. с
А. А.), но протестиращият е прав да обърне внимание, че тези лица не са били
непрекъснато заедно с подсъдимия.
11. Накрая на
изложението не може да не се спомене, че е правилно учудването на протестиращия
прокурор от оправдателния диспозитив за държането на намерените в къщата на зет
му стръкове коноп. Въпросното държане всъщност е безспорно, като включително
самият В. признава, че е упражнявал фактическа власт върху къщата, където на
съвсем видно място са се намирали стръковете. Ето защо коментираното оправдаване
е илюстрация на предприетия едностранчив подход при анализа на доказателствата
по делото.
*
Правилно е
отказано назначаването на поисканата от защитата психолого-психиатрична
експертиза на св. А. А.. Не са били налице основанията по чл. 144, ал. 2, т. 5 НПК, както правилно е отбелязал прокурорът, при положение че при нито един
контакт (било със заловилите го полицаи на 13.01.17 г., било с разпитващите го
полицаи, било със съдията, пред когото е проведен неговият досъдебен разпит,
било с първоинстанционния съдебен състав) не е регистрирано каквото и да е
неадакватно и въобще необичайно поведение на свидетеля, което да създаде
съмнение в способността му правилно да възприема фактите, от значение за
делото, и да дава достоверни показания за тях. Впрочем самият той сочи, че е
употребявал единствено най-слабия наркотик (марихуана), и то нередовно, а при
залавянето си на 13-ти януари е схващал идеално поведението, претенциите и
изявленията на всички присъстващи (което е и демонстрирал, като е успял детайлно
да ги преповтори при разпитите си).
**
С оглед на
горните разсъждения следва да се възприеме изложената в обвинителния акт
фактология на процесното събитие, в какъвто смисъл ПАС коригира фактическите
констатации на окръжния съд:
От края на
2016 г., след заминаването за чужбина на дъщеря му, нейния съпруг И. И., брата
на последния Е. И. и съпругата на Е., за двете къщи на ул. „М.“ № ** в гр. К. останал
да се грижи подсъдимият. Той ги наглеждал ежедневно и внимателно (защото знаел,
че в една от тях е изградена оранжерия за производство на марихуана, а в
другата се съхранява вече изсушената листна маса), като достигал до всяка от
тях през общата им дворна врата; хранел и кучетата от породата „питбул“, които
били закупени от И. И. за допълнителна охрана. Същевременно взимал от онази
част от изсушената марихуана в къщата на Е. И., която била с ТХК около 3.5
тегловни %, и периодично продавал по два-три грама на съгражданина си св. А. А..
Къщата на Е. И. не била свързана към СОТ, така че не се налагало В. да активира
и деактивира някакво техническо устройство, а отключвал и заключвал с ключ.
Св. А. А. и
подс. В. реализирали три-четири сделки. Преди това св. А. се свързвал с
мобилния телефонен номер, ползван от подсъдимия, или поръчвал при лични срещи с
последния в гр. К..
Няколко дена
преди 13.01.17г. свидетелят направил поредната дребна поръчка. Срещнали се с В.
***. Продаденото за двадесетина лева количество изсушена листна маса марихуана
било сложено в найлоново пликче със защипване откъм горния му край. Свидетелят
прехвърлил 0.221 грама в хартиен плик за писма и го поставил в жабката на
колата си. За това количество казал на своя братовчед И. А., когото придвижвал
с колата си същия ден. Последният знаел от по-рано, че А. А. употребява
марихуана, която закупува от подс. В..
Описанието на
последващите събития: полицейската проверка на тринадесети януари, при която хартиеният
плик с 0.221 гр. марихуана бил намерен, а след това – предаден доброволно от
св. А. А., разговорът с подсъдимия, при който той признал пред полицаите, че
има нещо нередно в къщата на зет му, полицейското посещение във всяка от къщите
на ул. „М.“ № ** е коректно изложено в първоинстанционните мотиви и се
възприема и от настоящата инстанция.
***
С оглед на тези фактически констатации прокурорът се
оказва прав в твърдението си, че са били осъществени обективните и субективните
съставомерни елементи на престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК. По-конкретно са
се явили реализирани две от изпълнителските форми – (1) държане и (2)
разпространение на наркотични вещества, и двете без надлежно разрешително.
Доказателствата по делото сочат, че подс. В. не е бил в поС.ен контакт с
намереното в двете къщи количество марихуана, но го е държал по смисъла на чл.
354а, ал. 1, пр. 4 НК, доколкото е имал безпрепятствена и неограничена
възможност за разпореждане с него. Той се е и възползвал от тази възможност,
като го е разпространявал по смисъла на чл. 354а, ал. 1, пр. 5 НК. Купувач му е
бил св. А. А., като инкриминираните 0.221-те грама представляват част от една
от закупените от него дози.
Не е правилно разделянето на коментираните две форми
на изпълнителното деяние в престъпна съвкупност по смисъла на чл. 23 НК.
Вярното материалноправно квалифициране е във връзка с чл. 26, ал. 1 НК,
доколкото подсъдимият е осъществил състави на едно и също престъпление – и
държане, и разпространение на различни количества марихуана, в рамките на
непродължителен (всъщност един и същи) престъпен период, в една и съща
обстановка и при еднородност на вината (пряк умисъл), при което двете деяния са
се оказали части от един и същи престъпен процес (продължение едно на друго). В
този смисъл ПАС преквалифицира посегателствата, доколкото това създаде по-благоприятна
за подсъдимия материалноправна ситуация – той се оказва осъден за едно-единствено
вместо за множество престъпления, респ. се ликвидира потенциалната възможност
за приложение на чл. 24 НК.
****
При
индивидуализирането на наказанието като обстоятелство със смекчаващи свойства беше
отчетен фактът, че подсъдимият има установен социален статус и по принцип води
живот, съответен на изискванията на обществото – близо 70-годишният В. никога
не е извършвал престъпления, напротив – полагал е общественополезен труд,
създал е семейство и е отгледал деца, с които и на стари години поддържа топла
емоционална връзка, ползва се с много добро име и сред съгражданите си. Смекчаващо
обстоятелство представлява и неговото частично самопризнание – той признава, че
е стопанисвал къщата, в която са открити отгледани до пълна зрялост 9 стръка
конопени растения, тоест признава тяхното държане. Отделно обстоятелство със
смекчаващ капацитет – това са подбудите за престъпното държане на наркотици,
които се коренят в бащинския стремеж да се отзове на помощ на дъщеря си и зет
си. Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете реализираната форма на
усложнена престъпна дейност и завишеното количество и стойност на престъпния
предмет – около 300 грама марихуана на немалка стойност – 1944.90 лева. Като
анализира сумарното смекчаващо-отегчаващо действие на посочените обстоятелства,
ПАС стигна до заключението, че смекчаващите обстоятелства са многобройни и
обосновават извода, че и най-лекото предвидено в санкционната част на чл. 354а,
ал. 1 НК наказание е несъразмерно тежко със степента на обществена опасност на
деянието и дееца. Ето защо и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК намери, че г-н
В. следва да понесе наказание лишаване от свобода под минимума от две години, а
именно шест месеца, а също да се ползва от възможността по чл. 55, ал. 3 НК за
неналагане на кумулативно предвидената глоба. Санкционният избор на съда
отчете и недоброто имотно съС.ие на подсъдимия.
Според преценката на ПАС избраното наказание шест месеца лишаване от
свобода отговаря на критериите по чл. 54, ал. 1 НК и би постигнало
съответствието, предписано в чл. 35, ал. 3 НК. Следователно е оптималното за
постигане целите по чл. 36 НК.
С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия и на останалите смекчаващи
обстоятелства, които говорят за невисока степен на обществена опасност и на продължаваното
престъпление, и на дееца, трябва да се приложи институтът на условното
осъждане. Очевидно е, че за поправянето на осъдения и за постигане останалите
цели на наказанието не се налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл. 66 НК изпълнението на това
наказание беше отложено за срок от ТРИ години, считано от влизането на
присъдата в сила. В светлината на конкретната степен на обществена опасност на
посегателството и на неговия автор ПАС прецени като подходящ минималния
изпитателен срок, а като неподходящо модифицирането му с определяне на пробационна
мярка (на основание чл. 67, ал. 3 НК).
На основание чл. 59, ал. 1 и 2 НК беше постановено приспадане
при изпълнение на наказанието лишаване от свобода на времето, през което по
отношение на подсъдимия М.В. се е осъществявала мярка за неотклонение
„задържане под стража“, считано от 17.01.17 г., времето, през което е бил
задържан по реда на ЗМВР, и времето, през което е бил задържан на основание чл.
64, ал.2 НПК с постановление на ОП-П. за 72 часа, считано от 13.01.17 г. до
17.01.17 г.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия бяха
възложени направените по делото (на досъдебното производство и при
първоинстанционното му разглеждане) разноски в общ размер на **24.66 лв., като той беше осъден да заплати 565.90
лв. по сметка на ОД МВР-П., а останалата част – по сметка на ВСС, в полза на
бюджета на съдебната власт.
Първоинстанционната
присъдата се оказа правилна в частта относно разпореждането с веществените доказателства
и в тази част беше потвърдена.
По тези
съображения съдът постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: