№ 235
гр. Провадия, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря П.Х.Д.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223130100485 по описа за 2022 година
Производството по делото се води по искова молба Х. С. Ю. ЕГН **********, с
постоянен адрес с. ***** срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес
гр. София, бул. ******
Ищецът твърди, че на 27.05.2011г. с постановление бил привлечен в качеството на
обвиняем по ДП № 2122/2010 г. по описа на РУП-Провадия при ОДМВР гр. Варна за това,
че на 15.08.2010 г. в *****, по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на
Н.А.Ж., изразяваща се в удари с дръжка па вила в лява скула и лява ключица, обусловили
болка престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 пр. 4 вр. чл. 130 ал. 2 от НК и затова, че на
15.08.2010 г. в ******, в съучастие като съизвършител със С. С. Ю., Х. С. Ю. и М. С. Ю.
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с особена
дързост престъпление по чл. 325 ал. 2 пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
Била му взета мярка за неотклонение „Подписка” и бил разпитан в качеството на
обвиняем в присъствието на упълномощен от него защитник. Ищецът дал подробни
обяснения по обвиненията, в които отрекъл участието си в престъпните деяния.
При предявяване на разследването ищецът с неговия защитник искал производството
по делото да бъде прекратено, поради липса на събрани доказателства, но това не се
случило.
Срещу него бил внесен обвинителен акт, затова, че на 15.08.2010 г. в *****, по
хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на Н.А.Ж., изразяваща се в удари с
дръжка на вила в лява скула и лява ключица, обусловили болка престъпление по чл. 131, ал.
1
1 т. 12 пр. 4 вр. чл. 130 ал. 2 от НK и че, на 15.08.2010 г, в *****, в съучастие като
съизвършител със С. С. Ю., Х. С. Ю. и М. С. Ю. извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, капо
деянието по своето съдържание се отличава с особена дързост - престъпление по чл. 325 ал.
2 пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Било образувано НОХД № 513/2011 г. по описа на РС Провадия. По делото били
проведени редица открити съдебни заседания, в които се извършили множество съдебни
следствени действия. Въпреки липсата на достатъчно доказателства за виновността на
ищеца, представителят на прокуратурата поддържал предявените срещу него обвинения и
пледирал за налагане на наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, чието
изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от три години на основание чл. 66 ал, 1 от
НK.
С присъда № 23/21.03.2013г., съдът признал ищеца за невинен и го оправдал по
повдигнатите му обвинения.
Прокуратурата протестирала оправдателната присъда пред Окръжен съд гр. Варна,
било образувано ВНОХД № 992/2013г. по описа па Варненския окръжен съд. В открито
съдебно заседание, проведено на 17.10.2013г., протестът бил поддържан от представителя
на въззивната прокуратура.
С Решение № 305/28.10.2013г., постановено по ВНОХД№ 992/2013г., Варненският
окръжен съд отменил присъда № 23/21.03.2013 г. на ПРС, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и върнал делото за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд.
Въз основа на отменителното решение на контролната инстанция и по същия
обвинителен акт, в Районен съд гр. Провадия било образувано НОХД № 580/2013г.. Всички
процесуални и съдебни следствени действия били отново извършени при повторното
разглеждане на делото, като се провели и нови. След приключване на съдебното следствие,
представителя на прокуратурата пледирал ищеца да бъде признат за виновен и му се наложи
наказание „Лишаване от свобода” с прилагане на института на чл. 66 ал. 1 от НК.
С присъда № 1/11.01.2016г. съдът признал ищеца за невинен и го оправдал по
повдигнатите му обвинения.
Недоволна от постановения съдебен акт, прокуратурата отново го протестирала, с
искане въззивната инстанция да отмени оправдателната присъда и да постанови нова, с
която да признае за виновен ищеца и да му наложи съответното наказание.
По протеста било образувано ВНОХД № 203/2017 г. по описа на Варненския окръжен
съд. В открито съдебно заседание, проведено на 20.04.2017г., протестът бил поддържан от
представителя на въззивната прокуратура.
С Решение № 113/25.05.2017г., постановено по ВНОХД № 203/2017г. Варненският
окръжен съд потвърдил присъда № 1/11.01.2016 г. по НОХД № 580/2013г. на Районен съд
гр. Провадия.
2
На основание чл. 412 ал. 2 т. 1 от НПК, решението на въззивния съд, потвърждаващо
оправдателната присъда на първоинстанционния съд, влязло в законна сила на 25.05.2017г..
Ищецът твърди, че привличането му в качеството на обвиняем и вземането на мярка за
неотклонение във фазата на досъдебното производство и повдигането на обвинение с
обвинителния акт му създало значителни притеснения и негативни изживявания.
Действията на разследващия орган, контролиран от прокуратурата призоваване в качеството
на обвиняем, привличане в качеството на обвиняем, вземане на мярка за неотклонение,
разпит на обвиняем, както и самите действия на ответната институция - повдигане и
поддържане на обвинение с настояване за налагане па наказание, протестиране на
оправдателните присъди, предизвикали у ищеца емоционален стрес и непрекъснато
психическо напрежение. Ищецът твърди, че в резултат от тези действия станал напрегнат,
потиснат, тревожен и разконцентриран. Трудно заспивал, сънят му бил неспокоен.
Събуждайки се, ищеца започвал да мисли за проблема с правосъдието и неяснотата от
изхода на наказателното производство го изпълвал е тревога.
Ищецът твърди, че изпитвал неудобство и стеснение от близките, семейството й
приятелите си, които разбрали за обвинението срещу него, защото никога не бил се
сблъсквал с правораздавателна и правоохранителната системи (не бил осъждан, нямал
полицейска регистрация) и се ползвал с добро име в обществото. Затворил се в себе си и
ограничил социалните си контакти. Чувствал се унизен, когато като последица от
привличането в качеството на обвиняем му била извършена полицейска регистрация, чрез
дактилоскопиране и фотографиране.
Твърди, че наказателното производство от момента на привличането му в качеството
на обвиняем до влизането на присъдата в сила, продължило седем години. Tози срок бил
прекомерно продължителен, спрямо фактическата и правна сложност ма делото, като той с
процесуалното си поведение не е ставал причина за това. Докато се водило досъдебното
производство бил призоваван два пъти, а в съдебната фаза на процеса участвал в абсолютно
всички открити съдебни заседания пред първоинстанционния и въззивния съд. Считам, че с
продължилият седем години наказателен процес е нарушено правото му на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, съгласно изискването на чл. 6 §1 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи и чл. 22 от ИПК.
Ищецът твърди, че е упълномощил адвокат по досъдебното и съдебните производства
като му заплатил следните суми:
По ДП № 2122/2010 г. по описа на РУП-Провадия при ОДМВР гр. Варна - 360 лева;
По НОХД № 513/2011.г по описа па PC гр. Провадия - 480 лева;
По ВНОХД № 992/2013г. по описа на ОС гр. Варна - 300 лева;
По НОХД № 580/2013 г. по описа на PC гр. Провадия 1 100 лева;
По ВНОХД № 203/2017 г.по описа на ОС гр. Варна - 500 лева;
Общо заплатеното от него възнаграждение за адвокатска защита за цялото наказателно
производство възлизало на 2740 лева.
3
Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
10000 лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в
следствие на незаконно повдигнатото обвинение по чл. 131, ал.1, т.12 пр.4 вр. чл.130, ал.2 от
НК и чл.325, ал.2, пр.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, изразяващи се в причинени
притеснения и негативни изживявания, емоционален стрес и непрекъснато психическо
напрежение, напрегнатост, потиснатост, тревожност, безпокойство, неудобство, чувство на
унизеност, отбягване на обичайната социална среда, обезщетение за забавено изпълнение
върху нея в размер на 3047,47 лева, считано от 19.05.2019г. до датата на завеждане на
исковата молба - 19.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 1000 лева,
считано oт датата на предявяване на исковете пред ПРС 19.05.2022г. до окончателното им
изплащаме на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД;
4000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6,
пар.1 от КЗПЧОС, изразяващи се в причинени притеснения и негативни изживявания,
емоционален стрес и непрекъснато психическо напрежение, напрегнатост, потиснатост,
тревожност, безпокойство, неудобство, чувство на унизеност, отбягване на обичайната
социална среда, обезщетение за забавено изпълнение върху нея в размер на 1246,77 лева,
считано от 19.05.2019г. до датата на завеждане на исковата молба - 19.05.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата от 4000 лева, считано oт датата на предявяване на
исковете пред ПРС 19.05.2022г. до окончателното им изплащаме на основание чл. 2б, ал. 1
от ЗОДОВ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД;
2740 лева, представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди,
изразяващи се в заплащане на възнаграждения за адвокат в наказателното производство,
обезщетение за забавено изпълнение върху нея в размер на 835.01 лева, считано от
19.05.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба 19.05.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 500 лева, считано от датата па предявяване на исковете пред ПРС
- 19.05.2022 г. до окончателното им изплащане на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ и чл.
86 ал. 2 от ЗЗД;
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
В него излага, че исковата молба е допустима, но неоснователна и недоказана.
Счита, че така подадената искова молба е изцяло неоснователна, тъй като е недоказана
по основание и размер.
По отношение на претендираните от ищеца неимуществени вреди не били налице
доказателства, пораждащи обективната отговорност на ответника - Прокуратура на
Република България. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, при осъществяване на фактическите състави на чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ.
Ищецът не е представил доказателства и не са надлежно доказани основните два елемента
4
пораждащи
обективната отговорност на ответника - Прокуратурата на РБ, а именно: твърдените от
него неимуществени вреди и връзката им с повдигнатото обвинение - същите следва да са
пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение в извършено престъпление от
общ характер както и техния размер. Не били ангажирани конкретни доказателства в
подкрепа на твърденията на ищеца.
Не били посочени никакви конкретни факти от обективната действителност, които да
са свързани с конкретно отношение на другите лица от обкръжението на ищеца, които
поради знанието си, че срещу него се води наказателно производство да са демонстрирали
негативно отношение, което от своя страна да е рефлектирало върху него. Заявява се, че
чувствата на страх, стрес и унижение от повдигнатото незаконно обвинение, които Ю.
твърди, че изпитвал, били изцяло продукт на неговото вътрешно възприятие, непровокирано
от външната среда.
В исковата молба не били налице и доказателства относно това каква е личността на
човека, обвинен и предаден на съд, как това е повлияло върху него и в каква степен са
накърнени доброто име и честта му. Нямало данни страданията, които претендира ищецът
да са с такъв интензитет, който да е довел до преживяване на повече от обичайните за
подобна ситуация неудобства и стрес.
По отношение на разгласяването на воденото срещу Ю. наказателно производство
следвало да се има предвид, че прокуратурата по никакъв начин не била разпространявала
информация за воденото срещу него досъдебно производство и повдигнатото му обвинение.
Твърди се, че претенцията на ищеца за неимуществени вреди в размер на 10000 лева
била завишена.
По отношение твърдяната от ищеца продължителност на процеса от седем години
следвало да се има предвид, че той е имал качеството на обвиняемо лице за срок от близо 5
месеца от привличането му в качеството на обвиняем на 27.05.2011г. до 21.10.2011г. датата
на изготвяне на обвинителния акт и внасянето му в PC - Провадия. Предвид факта, че на Ю.
са били повдигнати обвинения за престъпление по чл. 131 ал 1 т. 12, пр. 4, вр. чл. 130, ал. 2
от НК и престъпление по чл. 325 ал. 2 пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, и с оглед
обстоятелството, че очевидно е имало и други обвиняеми/подсъдими, тъй като е привлечен
и за деяние, извършено в съучастие като съизвършител, можело да се направи извод, делото
се е отличавало с фактическа и правна сложност.
Относно продължителността на процеса на първо място следвало да се отбележи, че
реално от привличането на Ю. като обвиняем на 27.05.2011 г. до влизане в сила на
присъдата - 25.05.2017г., са минали шест, а не твърдените от ищеца седем години. На
следващо място следвало да има предвид, че Прокуратурата на РБ отговаряла единствено за
досъдебната фаза, тъй като след приключване на досъдебното производство и внасяне на
материалите в съда, ръководно-решаващият орган бил друг и от неговите действия, както и
от процесуалното поведение на другите участници в процеса, зависи до голяма степен
5
неговата продължителност. Поради това не били налице твърдените от ищеца нарушения на
чл. 6 от ЕКЗПЧОС.
Не били представени доказателства и за интензивни действия по разследване и други
процесуални действия с участието на ищеца. По отношение на Ю. била взета най-леката
мярка за неотклонение, като няма данни за налагана от прокуратурата по - тежка мярка за
неотклонение или друга мярка за процесуална принуда. Всички тези обстоятелства сочат на
ниска степен на увреждане и не могат да обосноват присъждането на обезщетение в
претендирания от ищеца твърде завишен размер.
Възразява се срещу исканото обезщетение за претърпени имуществени вреди,
представляващи извършените от него разходи по заплащане на възнаграждения за
ангажиране на защитник в наказателното производство, в размер на 2 740 лв. От
представените договори за правна помощ не можело да се направи извод за реално
осъществена защита, нито за нейния обем. Предвид факта, че делото не се отличавало с
фактическа и правна сложност, счита, че възнаграждението за адвокатски хонорар не следва
да превишава минималните размери, определени в Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По отношение на претендираната мораторна лихва следвало да се има предвид, че
съобразно установената с Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. №
3/2004 г., ОСГК съдебна практика, при незаконни актове на правозащитни органи началният
момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началния момент
на погасителната давност възниква от влизане в сила на оправдателната присъда за
извършено престъпление. В конкретния случай оправдателната присъда влязла в сила на
25.05.2017г. Предвид факта, че исковата молба е подадена в PC - Провадия на 19.05.2022г. и
с оглед разпоредбата на чл. 111, б. „В“ от Закона за задълженията и договорите, следвало да
се има предвид, че възможността на ищеца да претендира мораторна лихва върху
дължимото му обезщетение в периода от 25.05.2017г. до 18.05.2019г. била погасена по
давност.
В хода на съдебното производство ищецът чрез процесуалният си представител
поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Ответната страна Прокуратурата
на Република България оспорва исковете като неоснователни и недоказани и моли да бъдат
отхвърлени, в случай, че съдът намери исковете за основателни се моли да не бъдат
уважавани в искания размер.
СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните
доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От Присъда № 1/2016г. по описа на ПРС,; Решение № 113/25.05.2017г. по ВНОХД №
203 по описа на ВОС за 2017г.; Обвинителен акт, НОХД №513/2011г., ПД №150/2011г. по
преписка вх. № 1408/2010г. по описа на РП[1]Провадия, по досъдебно производство №
2122/2010г. по описа на РУП на МВР-Провадия,; Разпореждане № 1112/11.11.2011г. по
6
НОХД № 513/2011 по описа на ПРС, Протест с № 1408/ 10 от 22.03.2013г.; Протест №
1408/10 от 12.01.2016г.;.; както и НОХД № 580/2013г. по описа на РС-Провадия, ведно с
ВНОХД № 203/2017г. по описа на ВОС, ВНОХД № 992/2013г. по описа на ВОС, НОХД №
513/2011г. по описа на ПРС и ДП № 2122/2010г. по описа на РУ на МВР[1]Провадия се
установява, че ищецът на 27.05.2011г. с постановление бил привлечен в качеството на
обвиняем по ДП № 2122/2010 г. по описа на РУП-Провадия при ОДМВР гр. Варна затова че
на 15.08.2010 г. в *****, по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на Н.А.Ж.,
изразяваща се в удари с дръжка на вила в лява скула и лява ключица, обусловили болка
престъпление по чл. 131, ал. 1 т. 12 пр. 4 вр. чл. 130 ал. 2 от НK и затова че, на 15.08.2010 г,
в ***** в съучастие като съизвършител със С. С. Ю., М. С. Ю. и Х. С. Ю. извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с особена дързост -
престъпление по чл. 131 ал. 1, т.12, пр. 4 вр. чл.130, ал.2 от НК.
Взета му е мярка за неотклонение „Подписка” и е разпитан в качеството на обвиняем в
присъствието на упълномощен от него защитник.
В разпита си като обвиняем ищецът отрича да е извършил престъпленията, за които е
привлечен към наказателна отговорност.
Срещу ищеца е внесен обвинителен акт затова, че на 15.08.2010 г. в *****, по
хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на Н.А.Ж., изразяваща се в удари с
дръжка на вила в лява скула и лява ключица, обусловили болка престъпление по чл. 131, ал.
1 т. 12 пр. 4 вр. чл. 130 ал. 2 от НK и затова че, на 15.08.2010 г, в ***** в съучастие като
съизвършител със С. С. Ю., М. С. Ю. и Х. С. Ю. извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
деянието по своето съдържание се отличава с особена дързост - престъпление по чл. 131 ал.
1, т.12, пр. 4 вр. чл.130, ал.2 от НК.
По внесения обвинителен акт е образувано нохд 513/2011г. по описа на РС Провадия
на 21.10.2011г.. По делото са проведени 4 открити съдебни заседания. Откритите съдебни
заседания са отлагани поради искания за събиране на доказателства от страните
включително и на защитника на ищеца подсъдимия Х. Ю. – за назначаване на СППЕ, за
повторен разпит на вещото лице Б.. Производството по делото е било отложено по молба на
адв. К. с вх.№ 4962/30.10.2011г. поради ангажираността му в друго производство, поради
молба с вх.№ 629/05.02.2013г. на защитника на Х. Ю. адв.М. поради ангажираността й в
друго производство, поради молба на защитника на Х. Ю. адв.М. поради ангажираността й в
друго производство.
По време на съдебната прения представителя на прокуратурата поддържа предявените
срещу ищеца обвинения и пледира за налагане на наказание „Лишаване от свобода” за срок
от шест месеца и за двете престъпления, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен
срок от три години на основание чл. 66 ал, 1 от НK и прилагане на института на чл.23, ал.1
от НК. Защитника на под.Х. Ю. моли за оправдателна присъда.
Производството по делото е приключило с присъда № 23/21.03.2013г., с която съдът е
7
признал ищеца за невинен по повдигнатите му обвинения.
Прокуратурата протестира оправдателната присъда пред Окръжен съд гр. Варна,
образувано е ВНОХД № 992/2013г. по описа на Варненския окръжен съд. В проведеното
едно открито съдебно заседание на 17.10.2013г., протестът е поддържан от представителя на
въззивната прокуратура.
С Решение № 305/28.10.2013г., постановено по ВНОХД№ 992/2013г., Варненският
окръжен съд отменя присъда № 23/21.03.2013 г. на ПРС, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и връща делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Въз основа на Решение № 305/28.10.2013г., постановено по ВНОХД№ 992/2013г.,
Варненският окръжен съд в Районен съд гр. Провадия е образувано НОХД № 580/2013г.. По
него са повторени всички процесуални и съдебни следствени действия и са проведени и
нови. Производството по това дело е протекло в шест открити съдебни заседания.
Производството по делото е било отложено по молба на адв. К. с вх.№
4512/09.10.2014г. поради ангажираността му в друго производство, отложено заради
неявяване на подсъдимия С. Ю. поради заболяването му и ангажираността на адв.К.,
отложено по молба на защитата, включително и на защитника на ищеца – подсъдим Х. Ю. за
събиране на допълнителни доказателства. Производството е отложено поради молба на
адв.Н. пълномощник на Д.Д..
След приключване на съдебното следствие, представителя на прокуратурата пледира
ищеца да бъде признат за виновен и му се наложи наказание „Лишаване от свобода” с
прилагане на института на чл. 66 ал. 1 от НК и института на чл.23, ал.1 от НК.
С присъда № 1/11.01.2016г. съдът признава ищеца подсъдим за невинен и го оправдава
по повдигнатите му обвинения.
Прокуратурата протестира присъдата, с искане въззивната инстанция да отмени
оправдателната присъда и да постанови нова, с която да признае за виновен ищеца подсъдим
и да му наложи съответното наказание.
По протеста е образувано ВНОХД № 203/2017г. по описа на Варненския окръжен съд.
В проведеното едно открито съдебно заседание, на 20.04.2017г., протестът е поддържан от
представителя на въззивната прокуратура.
С Решение № 113/25.05.2017г., постановено по ВНОХД № 203/2017г. Варненският
окръжен съд потвърждава присъда № 1/11.01.2016 г. по НОХД № 580/2013г. на Районен съд
гр. Провадия. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
От Справка от 13.05.2011г.; Справка за съдимост от 10.05.2011г. се установява, че
ищецът обвиняем е с добри характеристични данни. Не е конфликтна личност, ползва се с
добро име в селото, не употребява алкохол, не посещава питейни заведения, не се движи с
криминално проявени лица, няма криминални прояви. Ищецът е неосъждан към момента на
повдигане на обвиненията.
8
С Договор за правна защита и съдействие от 27.05.2011г. между ищеца обвиняем и
защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на 300 лева възнаграждение по
ДП 2122/2010г. на РУП Провадия.
С Договор за правна защита и съдействие от 18.07.2011г. между ищеца обвиняем и
защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на 60 лева възнаграждение по
ДП 2122/2010г. на РУП Провадия на основание чл.12 от Наредба №1/2004г. на ВАС.
С Договор за правна защита и съдействие от 29.03.2012г. между ищеца подсъдим и
защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на 300 лева възнаграждение за
защита по нохд 513/2011г. на РС Провадия.
С Договор за правна защита и съдействие от 07.06.2012г. между ищеца подсъдим и
защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на 60 лева възнаграждение по
нохд 513/2011г. на РС Провадия на основание чл.14 от Наредба №1/2004г. на ВАС.
С Договор за правна защита и съдействие от 17.09.2012г. между ищеца подсъдим и
защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на 60 лева възнаграждение по
нохд 513/2011г. на РС Провадия на основание чл.14 от Наредба №1/2004г. на ВАС за
явяване в съдебно заседание на 17.09.2022г..
С Договор за правна защита и съдействие от 21.03.2013г. между ищеца подсъдим и
защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на 60 лева възнаграждение по
нохд 513/2011г. на РС Провадия на основание чл.14 от Наредба №1/2004г. на ВАС за
явяване в съдебно заседание на 21.03.2022г..
С Договор за правна защита и съдействие от 17.10.2013г. между ищеца подсъдим и
защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на 300 лева възнаграждение за
защита по внохд 992/2013г. на ОС Варна.
С Договор за правна защита и съдействие от 13.10.2014г. между ищеца подсъдим и
защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на 500 лева възнаграждение за
защита по нохд 580/2013г. на РС Провадия.
С Договор за правна защита и съдействие от 15.04.2015г. между ищеца подсъдим и
защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на 100 лева възнаграждение по
нохд 580/2013г. на РС Провадия на основание чл.14 от Наредба №1/2004г. на ВАС за
явяване в съдебно заседание на 15.04.2015г..
С Договор за правна защита и съдействие от 08.06.2015г. между ищеца подсъдим и
защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на 100 лева възнаграждение по
нохд 580/2013г. на РС Провадия на основание чл.14 от Наредба №1/2004г. на ВАС за
явяване в съдебно заседание на 08.06.2015г..
С Договор за правна защита и съдействие от 07.09.2015г. между ищеца подсъдим и
защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на 100 лева възнаграждение по
нохд 580/2013г. на РС Провадия на основание чл.14 от Наредба №1/2004г. на ВАС за
явяване в съдебно заседание на 07.08.2015г..
9
С Договор за правна защита и съдействие от 09.11.2015г. между ищеца подсъдим и
защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на 100 лева възнаграждение по
нохд 580/2013г. на РС Провадия на основание чл.14 от Наредба №1/2004г. на ВАС за
явяване в съдебно заседание на 09.11.2015г..
С Договор за правна защита и съдействие от 14.12.2015г. между ищеца подсъдим и
защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на 100 лева възнаграждение по
нохд 580/2013г. на РС Провадия на основание чл.14 от Наредба №1/2004г. на ВАС за
явяване в съдебно заседание на 14.12.2015г..
С Договор за правна защита и съдействие от 11.01.2016г. между ищеца подсъдим и
защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на 100 лева възнаграждение по
нохд 580/2013г. на РС Провадия на основание чл.14 от Наредба №1/2004г. на ВАС за
явяване в съдебно заседание на 11.01.2015г..
С Договор за правна защита и съдействие от 20.04.2017г. между ищеца подсъдим и
защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на 500 лева възнаграждение за
защита по внохд 203/2017г. на ОС Варна.
От показанията на св.Асан С., които съдът кредитира като обективни и компетентно
изготвени се установява, че той е син на ищеца. След обвинението, ищеца се променил, не
се хранел, станал нервен, имал неспокоен сън. Чувствал се засрамен и унизен. Ищецът
намалил социалните си контакти. Ищецът не можел да работи заради стреса и финансовото
състояние на семейството му се влошило. В случаите, когато наближавало разглеждане на
делото на ищеца в открито съдебно заседание около 1-седмица преди това той ставал
неспокоен, мълчалив, много притеснен. Към настоящ момент, когато се повдигне темата за
наказателния процес ищеца се чувствал неудобно и засрамен. Преди процеса ищецът бил
спокоен и общителен, в селото го познавали като работлив човек.
Предвид така установеното от фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ (съдът е
допуснал техническа грешка в проекто доклада по делото – Определение №
602/01.08.2022г., като е посочил, квалификацията по т.1, на чл.2, ал.1) и чл.86 ЗЗД с искане
за осъждане на Прокуратура на Република България да заплати на ищеца сума в размер на
10000 лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в
следствие на незаконно повдигнатото обвинение по чл. 131, ал. 1 т. 12 пр. 4 вр. чл. 130 ал. 2
от НK и по чл.325, ал.2, пр.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, изразяващи се в причинени
притеснения и негативни изживявания, емоционален стрес и непрекъснато психическо
напрежение, напрегнатост, потиснатост, тревожност, безпокойство, неудобство, чувство на
унизеност, отбягване на обичайната социална среда, обезщетение за забавено изпълнение
върху нея в размер на 3047,47 лева, считано от 19.05.2019г. до датата па завеждане на
исковата молба - 19.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 10000 лева,
считано oт датата на предявяване на исковете пред ПРС 19.05.2022г..
10
Предявен е осъдителен иск по чл. 2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД с искане за
осъждане на Прокуратура на Република България да заплати на ищеца сума в размер на
2740 лева, представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи
се в заплащане на възнаграждения за адвокат в наказателното производство, обезщетение за
забавено изпълнение върху нея в размер на 835.01 лева, считано от 19.05.2019 г. до датата
на завеждане на исковата молба 19.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 2740 лева, считано от датата па предявяване на исковете пред ПРС - 19.05.2022 г. до
окончателното им изплащане.
Предявен е осъдителен иск по чл.2б, ал. 1 ЗОДОВ с искане за осъждане на Прокуратура
на Република България да заплати на ищеца сума в размер 4000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок от привличането на Х. С. Ю. в качеството му на
обвиняем 27.05.2011г. по ДП № 2122/2010г. по описа на РУП-Провадия при ОДМВР гр.
Варна до влизането в сила на окончателната присъда № 1/11.01.2016 г. по НОХД №
580/2013г. на Районен съд гр. Провадия - 25.05.2017г., съгласно чл.6, пар.1 от КЗПЧОС,
изразяващи се в причинени притеснения и негативни изживявания, емоционален стрес и
непрекъснато психическо напрежение, напрегнатост, потиснатост, тревожност,
безпокойство, неудобство, чувство на унизеност, отбягване на обичайната социална среда,
обезщетение за забавено изпълнение върху нея в размер на 1246,77 лева, считано от
19.05.2019г. до датата на завеждане на исковата молба - 19.05.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата от 4000 лева, считано oт датата на предявяване на исковете пред
ПРС 19.05.2022г. до окончателното им изплащане.
Направено е възражение по чл.111, б.в от ЗЗД за погасяване по давност на
обезщетенията за забава за периода 25.05.2017г. – 18.05.2019г..
В тежест на ищеца е да докаже, че е бил привлечен като обвиняем, по ДП № 2122/2010
г. по описа на РУП-Провадия, че е бил подсъдим по НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр.
Провадия, по ВНОХД № 992/2013г. по описа на ОС гр. Варна, по НОХД № 580/2013 г. по
описа на PC гр. Провадия, по ВНОХД № 203/2017 г. по описа на ОС гр. Варна, че е бил
оправдан, че присъдата е била потвърдена от ВОС, продължителността на наказателното
преследване срещу него, претърпените от него конкретни неимуществени вреди посочени в
исковата молба, получената психична болест, периода през който са претърпени, размерът
на заплатените адвокатски възнаграждение по горепосочените наказателни производства,
причинната връзка между привличането му като обвиняем, качеството му на подсъдим,
срокът на наказателно преследване и претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Ответника следва да докаже погасяването по давност на предявените искове по чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
При постановена оправдателна присъда се ангажира отговорността на Прокуратурата
на Република България по чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за претърпени вреди от увреждане,
които са в пряка причинно-следствена връзка с незаконно обвинение, независимо от това
дали са причинени виновно от длъжностно лице. Отговорността на Прокуратурата по чл. 2
11
от ЗОДОВ е обективна, а възникването й е поставено единствено в зависимост от крайния
резултат, с който е приключило наказателното производството.
Обезщетението за немуществени вреди в случая се дължи за увреждане на
неимуществени права, блага или правнозначими интереси – нарушаване на свободата на
предвижване, на социални контакти, на труд. В понятието „немуществени вреди“ се
включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и
страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на
лицето, намерили негативно отражение в неговата психика за определен период от време.
На обезщетяване подлежат вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с
увреждането и техния размер се определя според вида и характера на упражнената
процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията.
Размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди
включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се
извежда от преценката на конкретни обстоятелства.
Определящо за размера на неимуществените вреди в случая е на обвинението, начина,
по който се е отразило върху личността и начина на живот, социални контакти,
професионална реализация, здравословно състояние на ищеца, възрастта му и всички други
факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът на 27.05.2011г. е
привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 2122/2010 г. по описа на РУП-Провадия при
ОДМВР гр. Варна по две обвинения затова, че на 15.08.2010 г. в *****, по хулигански
подбуди причинил лека телесна повреда на Н.А.Ж., изразяваща се в удари с дръжка на вила
в лява скула и лява ключица, обусловили болка престъпление по чл. 131, ал. 1 т. 12 пр. 4 вр.
чл. 130 ал. 2 от НK и затова че, на 15.08.2010 г, в ***** в съучастие като съизвършител със
С. С. Ю., М. С. Ю. и Х. С. Ю. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето
съдържание се отличава с особена дързост - престъпление по чл. 131 ал. 1, т.12, пр. 4 вр.
чл.130, ал.2 от НК.
Срещу ищецът е внесен обвинителен акт по повдигнатото му обвинение, който, по
който е образувано нохд 513/2011г. по описа на РС Провадия на 21.10.2011г., приключило с
оправдателна присъда спрямо ищеца и по двете обвинения с присъда № 23/21.03.2013г..
Представителят на прокуратурата през цялото време е пледирал за виновността на ищеца и е
искал наказването му.
По протест на ответника е образувано е ВНОХД № 992/2013г. по описа на Варненския
окръжен съд, приключило с Решение № 305/28.10.2013г., постановено по ВНОХД№
992/2013г., с което е отменена присъда № 23/21.03.2013 г. на ПРС.
12
По образуваното НОХД № 580/2013г. ищецът отново е оправдан с присъда №
1/11.01.2016г.. Прокурорът отново пледира за виновността на ищеца и иска наказването му.
Прокуратурата протестира присъдата, поддържа протеста като с Решение №
113/25.05.2017г., постановено по ВНОХД № 203/2017г. Варненският окръжен съд
потвърждава присъда № 1/11.01.2016 г. по НОХД № 580/2013г. на Районен съд гр.
Провадия.
За престъпленията, за които ищеца е привлечен в качеството на обвиняем – чл. 131, ал.
1 т. 12 пр. 4 вр. чл. 130 ал. 2 от НK се предвижда наказание лишаване от свобода до 3
години, а за престъплението по чл.325, ал.2, пр.2 вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години.
Предвид гореизложеното съдът намира, че е налице първата предпоставка за уважаване
на предявените искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ наличие на незаконно обвинение. Това е
обвинение, за което дадено лице е било привлечено в качеството на обвиняем, срещу него е
внесен обвинителен акт, който е поддържан от представител на прокуратурата, пледирано е
от него за наказването на лицето, оправдателните присъди срещу лицето са протестирани,
което отново показва поддържане на обвинението.
От показанията на св. С. кредитирани от съда се доказа, че ищецът е претърпял и към
настоящ момент все още търпи последиците от незаконното си обвинение. Преди
обвинението ищецът е бил спокоен, общителен и работлив човек, с добро име сред
съселяните си. След обвинението той имал нарушения в храненето, в съня. Станал много
мълчалив, необщителен, притеснен, стресиран. Не можел да ходи на работа заради стреса,
чувствал се унизен. Към настоящ момент при споменаването на процеса ищеца ставал
мълчалив и се чувствал унизен. Качеството на живот на ищеца е силно влошено. Всички
тези последици съдът намира, че са в пряка причинна връзка от незаконното обвинение на
ищеца.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск по чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, за
неимуществени вреди е основателен, но предявен в завишен размер с оглед практиката на
съдилищата по този род дела, икономическите условия и стандарта на живот в нашата
страна. При преценка на всички гореизложени обстоятелства, съдът намира за справедливо
парично обезщетение на ищеца сумата от 5000 лева като за разликата до пълния предявен
размер на иска от 10000 лева, искът следва са се отхвърли като неоснователен и
недоказан. Ищецът е претендирал обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 19.05.2019г. до завеждане на исковата молба 19.05.2022г. в размер
на 2437,97 лева. Ответникът е направил възражение за погасяване по давност на иска по
чл.86 ЗЗД по отношение на периода 25.05.2017г. – 18.05.2019г..
Съдът намира възражението по чл.111, б.в от ЗЗД за неоснователно, тъй като ищеца не
претендира обезщетение по чл.86 ЗЗД за периода 25.05.2017г. – 18.05.2019г. Вземането по
чл.86 ЗЗД като вземане за лихва се погасява с кратката тригодишна давност. Вземанията по
чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ стават дължими от момента на признаването за незаконно на дадено
13
обвинение. В случая от 25.02.2017г., когато е влязло в сила Решение № 113/25.05.2017г.,
постановено по ВНОХД № 203/2017г. Варненският окръжен съд. Ищецът е поискал
обезщетение за забава за периода от 19.05.2019г. до завеждане на исковата молба
19.05.2022г., като този му иск не е погасен по давност.
На ищецът се дължи такова обезщетение, но не и в този размер. Съдът използвайки
електронен калкулатор на https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp, изчисли че
законната лихва върху главницата от 5000 лева за периода от 19.05.2019г. до завеждане на
исковата молба 19.05.2022г. е в размер на 1523.73 лева. Поради това предявения иск по
чл.86 ЗЗД следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата от него до
предявения размер от 2437,97 лева.
На ищеца следва да се присъди сумата от 5000 лева на основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, но не от датата на предявяване
на исковете – 19.05.2022г. както е поискал ищеца, тъй като за този ден съдът вече е
присъдил обезщетение по чл.86 от ЗЗД. Обезщетението за забава следва да се присъди от
20.50.2022г. деня следващ деня на входиране на исковата молба в РС Провадия.
Искът по чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, за нанесените на ищеца имуществени вреди се явява
изцяло основателен. Ищецът доказа незакоността на обвинението срещу него. Доказа, че е
заплатил на защитник адвокат, за да го представлява и защита по ДП № 2122/2010 г. по
описа на РУП-Провадия, по НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр. Провадия, по ВНОХД
№ 992/2013г. по описа на ОС гр. Варна, по НОХД № 580/2013 г. по описа на PC гр.
Провадия, по ВНОХД № 203/2017 г. по описа на ОС гр. Варна сума в размер на общо 2740
лева. Тази сума е заплатена от ищеца поради правото и необходимостта да има адвокат,
който да го защита по незаконното му обвинение т.е. е в пряка причинна връзка с него.
Поради това ответникът следва да бъде осъден да я заплати. Ищецът е претендирал
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
19.05.2019г. до завеждане на исковата молба 19.05.2022г. в размер на 835,01 лева. На
ищецът се дължи такова обезщетение, предвид основателността на иска. Съдът използвайки
електронен калкулатор на https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp, изчисли че
законната лихва върху главницата от 2740 лева за периода от 19.05.2019г. до завеждане на
исковата молба 19.05.2022г. е в размер на 835,01 лева. Поради това предявения иск по чл.86
ЗЗД следва да бъде уважен в този размер. Възражението по чл.111, б.в от ЗЗД съдът намира
за неоснователно въз основа на горните мотиви.
На ищеца следва да се присъди сумата от 2740 лева на основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, но не от датата на предявяване
на исковете – 19.05.2022г. както е поискал ищеца, тъй като за този ден съдът вече е
присъдил обезщетение по чл.86 от ЗЗД. Обезщетението за забава следва да се присъди от
20.50.2022г. деня следващ деня на входиране на исковата молба в РС Провадия.
По отношение на предявения иск по чл.2б, ал. 1 ЗОДОВ съдът намира същия за
недопустим. Според чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ гражданите и юридическите лица могат да предявят
14
иск по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ само когато е изчерпана административната процедура за
обезщетение за вреди по реда на Глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма
постигнато споразумение. Административната процедура по Глава ІІІ "а" от Закона за
съдебната власт е създадена в интерес и на двете страни, доколкото кратките срокове в нея
гарантират бързо постигане на споразумение, което да даде възможност за своевременно
репариране на вредите и предотвратяване на съдебен процес. В чл. 60а ал. 3 ЗСВ е
предвидил максимален размер на обезщетението 10 000 лв., което е по-малко от
претендираното от ищеца.
С оглед казаното и като взе предвид факта, че ищецът нито сочи, нито представя
доказателства за развитието и приключването на посочената процедура, съдът приема, че
искът за обезщетяване по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ е преждевременно заведен и производството
по същия следва да бъде прекратено като недопустимо. Освен това пасивната процесуална
легитимация на искът по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ по отношение на досъдебното производство е
Прокуратурата на РБ, тъй като решаващия орган в досъдебното производство е прокурора,
но в съдебното производство пасивно процесуално легитимиран е съответния съд, който се
твърди, че е забавил разглеждане на делото. В случая съдебното производство е протекло
пред РС Провадия и ОС Варна, а исковете са насочени само срещу Прокуратурата на
Република България и за твърдяно забавяне в съдебното производство, което ги прави
недопустими в тази им част. Поради недопустимостта на иска по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ
производството по него следва да бъде прекратено.
По делото е направено искане от ищцовата страна за присъждане на разноски. Според
доказателствата по делото сторените от ищеца разноски са в размер на 1030 лева за
адвокатско възнаграждение и в размер на 10 лева за държавна такса. На основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ и чл.78, ал.1 от ГПК искането за разноски на ищеца следва да се уважи
съразмерно с уважената част от иска, като му се присъдят разноски в размер на 10 лева за
държавна такса и 498,42 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , с адрес гр. София, бул. Витоша №2
ДА ЗАПЛАТИ на Х. С. Ю. ЕГН **********, с постоянен адрес с. ***** сумата от 5000
лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в следствие на
незаконно повдигнати и поддържани обвинения за престъпления по чл. 131 ал. 1, т.12, пр. 4
вр. чл.130, ал.2 от НК и по чл.325, ал.2, пр.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК по ДП №
2122/2010 г. по описа на РУП-Провадия, НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр. Провадия,
по ВНОХД № 992/2013г. по описа на ОС гр. Варна, по НОХД № 580/2013 г. по описа на PC
гр. Провадия, по ВНОХД № 203/2017 г. по описа на ОС гр. Варна, за които е оправдан с
Присъда № 23/21.03.2013г. по НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр. Провадия, отменена с
15
Решение № 305/28.10.2013г., постановено по ВНОХД№ 992/2013г. на ОС Варна, оправдан с
Присъда № 1/11.01.2016г. по НОХД № 580/2013г. на РС Провадия, потвърдена с Решение №
113/25.05.2017г., постановено по ВНОХД № 203/2017г. Варненският окръжен съд,
изразяващи се в причинени притеснения и негативни изживявания, емоционален стрес и
непрекъснато психическо напрежение, напрегнатост, потиснатост, тревожност,
безпокойство, неудобство, чувство на унизеност, отбягване на обичайната социална среда,
ведно със законната лихва върху главницата от 5000 лева, считано oт 20.05.2022г. – денят
следващ датата на предявяване на иска, както и обезщетение за забавено изпълнение върху
главницата от 5000 лева в размер на 1523.73 лева, считано от 19.05.2019г. до датата на
завеждане на исковата молба - 19.05.2022г., КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата от
уважения размер от 5000 лева за главницата до предявения размер от 10000 лева и за
разликата от уважения размер от 1523.73 лева за лихвата до предявения размер от 2437,97
лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, бул. Витоша №2
ДА ЗАПЛАТИ на Х. С. Ю. ЕГН **********, с постоянен адрес с. ***** сума в размер на
2740 лева, представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди, в следствие
на незаконно повдигнати и поддържани обвинения за престъпления по чл. 131 ал. 1, т.12, пр.
4 вр. чл.130, ал.2 от НК и по чл.325, ал.2, пр.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК по ДП №
2122/2010 г. по описа на РУП-Провадия, НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр. Провадия,
по ВНОХД № 992/2013г. по описа на ОС гр. Варна, по НОХД № 580/2013 г. по описа на PC
гр. Провадия, по ВНОХД № 203/2017 г. по описа на ОС гр. Варна, за които е оправдан с
Присъда № 23/21.03.2013г. по НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр. Провадия, отменена с
Решение № 305/28.10.2013г., постановено по ВНОХД№ 992/2013г. на ОС Варна, оправдан с
Присъда № 1/11.01.2016г. по НОХД № 580/2013г. на РС Провадия, потвърдена с Решение №
113/25.05.2017г., постановено по ВНОХД № 203/2017г. Варненският окръжен съд,
изразяващи се в заплащане на възнаграждения за адвокат по ДП № 2122/2010 г. по описа на
РУП-Провадия, НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр. Провадия, по ВНОХД № 992/2013г.
по описа на ОС гр. Варна, по НОХД № 580/2013 г. по описа на PC гр. Провадия, по ВНОХД
№ 203/2017 г. по описа на ОС гр. Варна, ведно със законната лихва върху главницата от 2740
лева, считано oт 20.05.2022г. – денят следващ датата на предявяване на иска до
окончателното им изплащане, както и обезщетение за забавено изпълнение върху
главницата от 2740 лева в размер на 835.01 лева, считано от 19.05.2019г. до датата на
завеждане на исковата молба - 19.05.2022г..
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по гр.д.485/2022г. по отношение на
предявения иск с правно основание от чл.2б, ал. 1 ЗОДОВ от Х. С. Ю. ЕГН **********, с
постоянен адрес с. ***** срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес
гр. София, бул. Витоша №2 с искане за осъждане на Прокуратура на Република България да
заплати на ищеца сума в размер 4000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
16
срок от привличането на С. С. Ю. в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.325,
ал.2, пр.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК по ДП № 2122/2010г. по описа на РУП-Провадия при
ОДМВР гр. Варна на 27.05.2011г. до влизането в сила на окончателната присъда №
1/11.01.2016 г. по НОХД № 580/2013г. на Районен съд гр. Провадия - 25.05.2017г., съгласно
чл.6, пар.1 от КЗПЧОС, изразяващи се в причинени притеснения и негативни изживявания,
емоционален стрес и непрекъснато психическо напрежение, напрегнатост, потиснатост,
тревожност, безпокойство, неудобство, чувство на унизеност, отбягване на обичайната
социална среда, обезщетение за забавено изпълнение върху главницата в размер на 1246,77
лева, считано от 19.05.2019г. до датата на завеждане на исковата молба - 19.05.2022г., ведно
със законната лихва върху главницата от 4000 лева, считано oт датата на предявяване на
исковете пред РС Провадия 19.05.2022г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София,
бул. Витоша №2 да заплати на Х. С. Ю. ЕГН **********, с постоянен адрес с. *****
сумата от 498,42 лева, представляващи сторени по делото съдебно-деловодни разноски и
възнаграждение за адвокат, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ и чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Варненския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
17