№ 1056
гр. Варна , 10.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на седми
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20203100502942 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:08 часа се явиха:
Въззивникът С. Х. К., редовно и своевременно призован по реда на чл. 56, ал. 2 от
ГПК, не се явява, представлява се от назначения особен представител адв. Я. А..
Въззиваемата страна Х. Н. К., редовно и своевременно уведомен от предходно съдебно
заседание, не се явява, представлява се от адв. Р. М. , редовно упълномощена и приета от
съда от преди.
АДВ. А.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на С.Х.К. чрез
неговата майка и законен представител Д. В. – К. чрез адвокат Я. А. срещу решение № 3552
от 29.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 12362 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна,
петдесет и първи състав, с което е отхвърлен предявения от С. Х. К., действащ със
съгласието на неговата майка Д. В. – К., срещу Х. Н. К. иск с правно основание член 150 от
Семейния кодекс /СК/ във връзка с член 56, § 1, буква „д“ от Регламент (ЕО) № 4/2009 на
Съвета от 18.12.2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и
изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения
1
за издръжка, за изменение на присъдената в полза на ищеца с влязло в сила решение № 3009
от 28.07.2016 г., поправено с решение № 3363 от 21.09.2016 г., двете постановени по гр.д.№
15214/2015 г. по описа на Районен съд – Варна, месечна издръжка от 400 /четиристотин/
лева на 660 /шестстотин и шестдесет/ лева, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда /01.08.2019 г./, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката; както и е осъден С. Х. К., действащ със съгласието на неговата майка Д. В. – К.,
да заплати на Х. Н. К. сумата от 400 лева за сторените по делото пред първата инстанция
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Във въззивната жалба се сочи, че атакуваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, тъй като съдът не се е съобразил с основния принцип
при разглеждане на искове за издръжка, а именно: че основен приоритет има интересът на
детето. Сочи се, че правото на детето да получава издръжка до навършване на пълнолетие е
безусловно, а размерът се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя,
който я дължи, като съдът е направил неправилен извод относно това, че не са налице
специфични нужди на детето, което е доказано по делото. Излага се, че стандартът на живот
във **********където живее детето, е доста по-висок от този в България и това следва да
даде отражение върху размера на дължимата месечна издръжка, като за това са представени
доказателства, които не са взети предвид от първоинстанционния съд. Отделно от това се
сочи, че ответникът е представил доказателства за сключен договор за банков кредит в
размер на 17 047,83 евро, като е посочил, че заплаща месечни анюитетни вноски за
погасяването му, а същевременно твърди, че е безработен и не осъществява никаква трудова
дейност, което противоречи на нормалната житейска логика. Иска се отмЯ. на решението и
уважаване на иска.
Отговор по въззивната жалба е постъпил от насрещната страна, в който същата се
оспорва и се излагат подробни доводи за неоснователността й, респективно за правилността
на атакуваното решение.
АДВ. А.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам въззивната жалба,
оспорвам депозирания отговор. Нямам доказателствени искания.
АДВ. М.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам депозирания отговор. Представям и моля да бъдат приети писмени
доказателства, а именно два броя допълнителни споразумения. Едното споразумение е към
договор от 06.12.2007г. - ипотечен кредит с кредитор „Уникредит Булбанк“ АД и
кредитополучател Х.К.. Другото допълнително споразумение е към договора за кредит от
18.05.2020г. между „Банка ДСК“ АД и кредитополучателя Х.К.. С определение №
3348/2020г. съдът ме е задължил да представя договор за банков кредит, сключен на
20.04.2020г., но такъв договор, сключен на тази дата няма. Касае се за ипотечен кредит с
„Уникредит Булбанк“ АД от 06.12.2007г. в размер 47 300 евро относно закупуване на
семейното жилище на страните на ул. „Т.Х.“. Допълнителното споразумение касае факта, че
2
банката е предоставила гратисен период за вноските по кредита, считано от 12.05.2020г. до
12.11.2020г. и затова се прави допълнително споразумение. Това е допълнително
споразумение към договора за ипотечен кредит от 2007г. Остатъкът на кредита по този
договор е в размер на 22 008 евро с краен срок за погасяване на кредита - 20.05.2028г. До
момента доверителят ми е погасил сумата от 25 292 евро. Отделно от това имам
доказателствено искане. Доверителят ми изказва съмнение, че синът му е завършил средно
образование въобще. Заявява, че преди четири години той е завършил седми клас. Видно от
доказателствата по делото, изхождащи от майката на вече пълнолетния С.К., те са
напуснали България и са заминали за Англия преди година и половина. Няма как той да е
завършил средно образование, няма къде и няма как да го е завършил това средно
образование. Въпреки всичко той продължава да изплаща тази издръжка от 400 лева, която е
постановена по бракоразводното им решение. Отделно от това, по делото, видно от
доказателствата, не се сочат никакви конкретни данни за наличие на плащания, такси за
този курс, който той посещава. Ето защо, от името на моя доверител моля да задължите С.К.,
вече пълнолетен, да представи диплома за завършено образование в България, издадена от
МОН, да представи документи, че е редовен ученик/студент/курсант в Академия “SV” в
Лондон, както и доказателства дали е включен в програмата за обучение през 2020/2021г.
Представеното удостоверение от така наречената Академия „SV” посочва курс на обучение
2018/2019г., а вече сме края на 2020г. Няма никакви доказателства за това дали той
продължава да учи там. Моля съдът да извърши служебна справка от МОН, от която да е
видно какво образование - основно или средно е завършил С.К. в България, през коя година,
както и да е видно посещаването на този курс в Академия “SV” - Лондон, и завършването
му признава ли се по стандартите на МОН в България. Има такъв регистър на документите
за завършено образование в МОН.
АДВ. А.: Връзката с моя доверител е чрез Министерство на правосъдието и съответно
консулството, което е в Англия. Кореспонденцията, която се води, е много трудно
осъществима. Противопоставям се на това, което ответната страна желае да се представя,
същото е абсолютно неотносимо и ненужно, защото ние сме представили към момента на
решаване на спора от първоинстанционния съд необходимото, което е било към момента,
всички документи от образованието на Стефан през 2019/2020г., когато се е гледало делото
пред първата инстанция. Тогава сме представили необходимите доказателства, твърдените
такси към университетите. Няма спор за средното образование, изобщо неотносими за мен
са тези искания, които другата страна прави за издръжката, която се иска.
АДВ. М.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък с разноски.
СЪДЪТ намира, че направените днес доказателствени искания от въззиваемата страна
са неотносими към предявения иск, който е по чл. 143, ал. 2 от СК, с оглед на факта, че към
момента на предявяването му лицето е било непълнолетно. Не е предявен иск по чл. 144 от
СК за издръжка на пълнолетно учещо се дете, поради което СЪДЪТ намира, че поисканите
в днешно съдебно заседание доказателства биха били относими към иск по чл. 144 от СК,
3
какъвто в настоящото дело не е предявен.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме представените в днешно съдебно заседание от
въззиваемия допълнително споразумение № 1 към договор № ИК/06.12.2007г. с кредитор
„Уникредит Булбанк“ АД, ведно с погасителен план – приложение към договор №
ИК/06.12.2007г., както допълнително споразумение към договор за кредит с кредитор
„Банка ДСК“ АД, ведно с погасителен план, като относими и допустими.
С оглед на горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените в днешно съдено заседание от процесуалния
представител на въззиваемата страна искания за събиране на доказателства.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените в
днешно съдебно заседание от процесуалния представител на въззиваемия писмени
документи, а именно: допълнително споразумение № 1 към договор № ИК/06.12.2007г. с
кредитор „Уникредит Булбанк“ АД, ведно с погасителен план – приложение към договор №
ИК/06.12.2007г., както допълнително споразумение към договор за кредит с кредитор
„Банка ДСК“ АД, ведно с погасителен план.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на
въззиваемата страна списък с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за
извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. А.: Моля да уважите нашата въззивна жалба изцяло. Считаме решението на
първоинстанционния съд за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като той
не е взел предвид основния принцип, който е уреден в Конституцията на Република
България и Закона за закрила на детето, а именно интересът на детето. Категорично считам,
че по делото пред първоинстанционния съд са представени безспорни факти, които
обосновават съвсем ясно нуждата от увеличаване на издръжката само с 260 лева. Правото на
децата да получат издръжка от своите родители е безусловно съгласно чл. 143 от СК, като
размерът на издръжката е според нуждите на детето и възможностите на родителя, който я
дължи. Родителите дължат издръжка, независимо от това дали са работоспособни, дали
могат да се издържат от имуществото си, както е предвидил законът и съдебната практика.
В настоящия случай първоинстанционният съд неправилно е формулирал извод, че не са
налице специфични нужди на детето, делото е попълнено с всички необходими
4
доказателства, че С.К. се нуждае от по-висока издръжка съобразно нарастване на неговата
възраст, той вече е 18-годишен, минали са три години и половина от определяне на
предходната издръжка. Не са се взели предвид от съда специалните нужди, обуславящи
правилното му отглеждане и възпитание, и живота на детето, обучаващо се по програма
„редовно обучение“ и по-висок стандарт в страната, в която живее. От представените
доказателства пред първата инстанция ясно се обоснова изводът, че той живее с майка си –
Д. К., която поема основната тежест от неговата издръжка, като е заплащала всички
необходими разходи, свързани с условията на живот, като подробно от нейна страна са
представени по делото и описани като минимални и необходими, за да води нормален начин
на живот. Неправилно съдът е приел в решението си, че такива доказателства липсват, както
и че липсват документи за редовното обучение, не са описани в пълен обем необходимите
такси за обучение на ищеца. Моля да се вземе предвид, че според утвърдената съдебна
практика, лицето, което дължи издръжка, може да бъде освободено от това си задължение
само при пълна, обективна и абсолютна невъзможност. От доказателствата по делото не
стана ясно ответникът Х.К. да се намира в такава абсолютна невъзможност да изплаща на
детето си издръжка, а се доказа, че той е в трудоспособна възраст, няма заболявания, които
биха довели до допълнителни разходи. В делото пред първоинстанционния съд се установи,
че от една страна са представени трудови договори от НАП и от друга страна, се твърди, че
е безработен и същевременно изплаща кредити за покриване собствени нужди и за
погасяване на банков кредит за сумата от 17 047,83 евро. Този договор не беше представен и
днес продължава да не е представен, цитиран е пред съда само като приложение. Цитиран е
договор от 20.04.2020г. за потребителски кредит, което противоречи на житейската логика,
тъй като не става ясно какво е финансовото състояние на ответника Х.К.. Доказа се, че
кредитът е доста голям. Не стана ясно какъв е този договор от 20.04.2020г., който беше
предмет на първоинстанционното дело. Независимо, че по делото се установи, че
ответникът няма регистрирани други трудови договори, считам, че издръжката от 660 лева
месечно се явява абсолютно посилна, като се има предвид, че минималната работна заплата
е 610 лева. Претенцията за увеличение е само с 260 лева. Ответникът има висока
квалификация, има професия, която е добре заплатена. Моля в този смисъл да отмените
решението на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно. Моля да
осъдите ответника да заплати исканото увеличение в размер на 660 лева на своето дете Х.К..
Противопоставям се на частта относно заплащане на разходите по делото в размер на 400
лева. Моля да вземете предвид Регламент № 4 относно разходите.
АДВ. М.: Моля да оставите в сила постановения от първоинстанционния съд съдебен
акт и да присъдите разноски в полза на доверителя ми съгласно представения в днешно
съдебно заседание списък по чл. 80 от ГПК. Считам, че обжалваното решение е правилно, по
делото не са установени при условията на пълно и главно доказване обстоятелства,
относими към определяне размера на дължимата месечна издръжка на непълнолетното
тогава дете и обема на отговорността на неговия родител, който не упражнява родителските
права. Няма абсолютно никакви доказателства по делото, които да обосновават твърдението,
5
че месечните разходи на ищеца са в размер на 825 британски лири. Не е видно от
доказателствата по делото и въобще липсват такива дали същият плаща такси за обучение в
Академия „SV”, където посещава курсове след посочената в удостоверението академична
2018/2019г. Твърди, че има странични занимания като например уроци по китара и други, но
отново не представя доказателства. Липсват доказателства за възможност на моя доверител
да заплаща претендираната издръжка в размер на 660 лева. Тази издръжка е над
минималната работна заплата за страната, който размер е предвиден да покрива основните
разходи на възрастен човек, които значително се различават от разходите на едно тогава 17-
годишно момче. Моля за решение в този смисъл.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:28 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6