№ 168
гр. Перник, 25.10.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в
публично съдебно заседание проведено на двадесет и седми септември две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Силвия Димитрова
при
съдебния секретар Е. В.**, като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова
административно дело № 204 по описа за 2022 година на Административен съд –
Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156
– чл.161 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по
жалба на „***“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. П.***,
представлявано от управителя В.А.У., срещу Ревизионен акт №
Р-22001421000287-091-001/17.11.2021 г., издаден от М.Й.С.** – орган, възложил
ревизията, и С.М.М.***– ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден
с Решение № 204/07.02.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ при ЦУ на
НАП – гр. С.**.
В жалбата се навеждат доводи, че ревизионният акт е незаконосъобразен като
издаден при съществено нарушение на процесуалните разпоредби на ДОПК и в
противоречие с материалноправните норми на ЗДДС. Изразява се несъгласие с
извода на данъчния орган, че не са налице реални доставки, като счита, че той
не кореспондира със събраните по делото доказателства. Твърди, че последните са
разгледани изолирано, а не в съвкупност, което е довело до неправилна преценка,
а оттам и до неправилност на постановения акт.
В съдебните заседания жалбоподателят се
представлява от управителя В.А.У., която поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорвания
ревизионен акт като незаконосъобразен. Моли за присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът – директорът на дирекция „ОДОП“ – С.**, чрез
процесуалният си представител гл. ю. к. П. Т.*** оспорва жалбата, позовавайки
се на фактическите и правни изводи, посочени в решението на дирекция „ОДОП“.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна
прокуратура – П.**, уведомена за образуваното производство, не е встъпила като
страна по делото.
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл.160, ал.2 от ДОПК, въз основа на събраните по делото доказателства, провери
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт и прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.159, ал.1 от ДОПК, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебно оспорване
ревизионен акт, обжалван и потвърден по административен ред, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Началото на ревизионното
производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22001421000287-020-001/15.01.2021 г., издадена от М.Й.С.** - началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при
ТД на НАП С.**, упълномощена със Заповед № РД-01-818/10.05.2019 г. на
и.д.директора на ТД на НАП С.**. Със заповедта е възложено извършването на
ревизия на „***“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
гр. П.***, представлявано от управителя В.А.У., за определяне задълженията на дружеството за
данък върху добавената стойност за периода от 01.02.2020 г. до 31.10.2020 г.,
както и по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за периода от
01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. Ревизията следвало да завърши в тримесечен срок
от връчването на ЗВР. Със ЗИЗВР № Р-22001421000287-020-002/20.04.2021 г. и
ЗИЗВР № 22001421000287-020-003/18.05.2021 г., издадени също от М.С.**, срокът
на ревизията е удължен до 21.06.2021 г.
Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад /РД/ №
Р-22001421000287-092-001/16.07.2021 г., връчен по електронен път на
ревизираното лице на 22.07.2021 г. Срещу него, в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК,
е постъпило Възражение вх. № 53-00-627#1/04.08.2021 г. То е отхвърлено
като неоснователно от ревизиращия екип.
Ревизията приключва с Ревизионен акт /РА/ №
Р-22001421000287-091-001/17.11.2021 г., издаден от М.Й.С.** - орган, възложил ревизията, и С.М.М.***– ръководител на ревизията. С него
за определени задължения за довнасяне: ДДС в размер на 28 139,50 лв.,
както и лихви за просрочие в размер на 4249,55 лв.
С Жалба вх. №
53-06-9460/01.12.2021 г. ревизионният акт е оспорен изцяло по административен
ред относно установените задължения по Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/, както за данъчни периоди м. 02.2020 г., м. 03.2020 г., м.
04.2020 г., м. 06.2020 г. и м. 10.2020 г., вследствие на отказано право на
приспадане на данъчен кредит в общ размер на 28 139,50 лв. и съответните лихви
в размер на 4249,55 лв., така и по ЗДДС за данъчни периоди м. 05.2020 г.,
м.07.2020 г. и м. 09.2020 г. и по Закона за корпоративното подоходно облагане
/ЗКПО/ за данъчни периоди 2018 г. и 2019 г.
При извършената
проверка за допустимост на жалбата административният орган е установил, че не е
налице корекция на декларирания от лицето резултат и не са установени
допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 05.2020 г., м. 07.2020 г.
и м. 09.2020 г. и по ЗКПО за данъчни периоди 2018 г. и 2019 г., поради което
жалбата в тази част е приета за недопустима поради липса на правен интерес и
производството по делото е прекратено. В останалата част, с постановеното
Решение № 204/07.02.2022 г. директорът на дирекция ОДОП е приел, че жалбата е
неоснователна и е потвърдил РА.
С Жалба вх. №
53-04-183/24.02.2022 г. при дирекция ОДОП – НАП – С.** ревизионният акт е
оспорен по съдебен ред в частта, в която е потвърден от директора на дирекция
ОДОП с Решение № 204/07.02.2022 г., а именно: относно установените задължения
по ЗДДС за данъчни периоди м. 02.2020 г., м. 03.2020 г., м. 04.2020 г., м.
06.2020 г. и м. 10.2020 г., вследствие на отказано право на приспадане на
данъчен кредит в общ размер на 28 139,50 лв. и съответните лихви в размер на
4249,55 лв.
От приложния
към делото ревизионен доклад е видно, че в хода на ревизията са възприети следните факти и обстоятелства:
„***“ ЕООД - гр. П.** е регистрирано в Агенция по вписванията на
13.02.2013 г. То е със седалище и адрес на управление в гр. П.***. Представлява
се и се управлява от В.А.У., която освен негов управител е и едноличен
собственик на капитала. По отношение на същата не е установена свързаност с
други дружества, клиенти или доставчици на ревизираното лице.
През ревизираните периоди извършваната дейност от „***“ ЕООД - гр. Перник е: производство и
търговия с мебели на територията на страната. Тя се финансира от оборотни
средства от дейността и от управителя /съгласно представена декларация за
дейността, същата е започната с лични средства на едноличния собственик и
средства от продажбата на личен недвижим имот, за което са представени надлежни
доказателства/.
Деклариран е код по КИД: 3101 - Производство на мебели за офиси и магазини.
Дейността се осъществява в дърводелски цех, находящ се в гр. П., кв. ***,
Промишлена зона, който се ползва под наем с право да се преотдават под наем
част от помещенията. Машините и оборудването са собственост на дружеството. Има
наети по трудов договор лица - през 2018 г. и 2019 г. то е имало трудови
правоотношения с трима работника, но поради извънредното положение /вследствие
на епидемията от Ковид-19/, двама от тях са освободени и към края на 2020 г.
там работи един работник. За срочното изпълнение на поръчките се налагало
сключване на договори с други фирми, които предоставяли собствени работници.
Клиентите са основно юридически лица, като 80% от сделките са със „**“ ЕООД.
Основни доставчици на материали са „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ООД, „**“ ЕООД, „**“
ООД, „**“ ООД и др. Фирмата не разполага с касов апарат и плащанията от
клиентите се извършват по банков път.
Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 12.04.2013 г.
При ревизията не са представени документи за регистрирани ЕКАПФ. При
проверка в информационната система на НАП не са открити данни за регистрирани
фискални устройства.
На дружеството не е извършвана предходна ревизия по ЗДДС и ЗКПО.
За изясняване на фактите по случая, проверяващият екип е отправил искания
за представяне на документи и писмени обяснения от РЛ, посетил е счетоводния
офис и цеха на дружеството, проверил е оригинални счетоводни и търговски
документи, извършил е насрещни проверки на други задължени лица, както и на
доставчици на дружеството, а именно на: „**“ ЕООД с ЕИК ** и „**“ ЕООД с ЕИК **,
връчил е ИПДПОЗЛ до същите.
Установено е, че дружеството прилага двустранна форма на счетоводно
записване. То е организирало и води текущо счетоводно отчитане в съответствие с
изискванията на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти и утвърден от
ръководството индивидуален сметкоплан. Отчетността по ЗДДС се води по реда на
ЗДДС и ППЗДДС. Справки-декларации по реда на чл.125, ал.1 от ЗДДС, по образец
утвърден с ППЗДДС и отчетните регистри по чл.124, ал.1 от ЗДДС се попълват и
подават в срока по чл.125, ал. 5 от ЗДДС. СД и дневниците за продажби и покупки
съдържат необходимите реквизити определени от ППЗДДС. Заедно със СД за
данъчните периоди се подава и информация от отчетните регистри по чл.125, ал.6
от ЗДДС на магнитен носител, с параметри определени в ППЗДДС.
В хода на ревизията е направен преглед на първични и вторични счетоводни
документи, счетоводни регистри, търговски и банкови документи,
справки-декларации по ЗДДС и задължителните регистри към тях. За ревизираните
периоди е извършена съпоставка с данните от оборотната ведомост и декларираното
по СД за ДДС, уточнен е размера на действително реализираните и отчетени
приходи, проследени са хронологичните и аналитичните счетоводни записвания по
счетоводните сметки от гр.40, гр.41, гр,50 и гр.60.
Въз основа на извършените проверки ревизиращият екип е приел, че е налице
осчетоводяване на фактури без реално икономическо съдържание, издадени от „**“
ЕООД с ЕИК ** и „**“ ЕООД с ЕИК **, документиращи доставки на услуги, които не
са осъществени от лицата, посочени като техни издатели.
Конкретно по доставчици и периоди непризнатото право на приспадане на
данъчен кредит е както следва:
І. По отношение на „**“ ЕООД с ЕИК ** не е признатото право на данъчен
кредит в размер на 6292,80 лв. по шест фактури с предмет разкрояване на
материали, сглобяване и монтаж, издадени в данъчен период м.10.2020 г.
Изводът е направен въз основа на следните факти и обстоятелства, установени
в хода на ревизията:
Дружеството е вписано в Търговския регистър, Агенция по вписванията като
еднолично дружество с ограничена отговорност със седалище и адрес на управление
гр. С.**, ул. ***, № 28-36. Управител и едноличен собственик на капитала към
момента на проверката е Г.В.Г.**.
Декларираният предмет на дейност на дружеството /в Търговския регистър,
Агенция по вписванията/ е: покупка на стоки или други вещи с цел препродажбата
им в първоначален, преработен или обработен вид, продажба на стоки от собствено
производство. Търговия на едро, търговия на дребно, транспорт - вътрешен и
международен, транспортна дейност, транспортни услуги, сервизна дейност,
сервизни услуги, вътрешна и външна търговия, внос и износ след получаването на
съответните лицензи и разрешения, както и всички, други дейности, незабранени
от закона.
Дружеството е регистрирано по ДОПК на 11.01.2010 г. в ТД на НАП С.**, офис
„***“. Регистрацията по ЗДДС е по инициатива на лицето от 05.03.2010 г.
Дружеството е дерегистрирано служебно по ЗДДС от органите по приходите на
05.03.2010 г.
В хода на извършената проверка от проверяваното лице са изискани фактури,
договори, информация и документи за извършени разплащания, документи за
машините, с които са извършвани услугите по разкрояване на материалите,
сглобяване и монтаж – предмет на доставките по фактурите, и т.н. Изискана е
информация и доказателства за предходен доставчик /подизпълнител/, фактури,
данни за работниците и сключени с тях договори /трудови и граждански/,
ведомости за заплати, сметки за изплатени хонорари, счетоводно начисляване на
разходи за заплати и осигурителни вноски. Изискан е достъп до счетоводството и
документите на дружеството във връзка с установяване на гореописаната
информация.
Във връзка с връчването на ИПДПОЗЛ № П-22221021021991-040-001 от 24.02.2021
г., на 04.03.2021 г. е извършено посещение на декларирания адрес за
кореспонденция на дружеството, но същото не е намерено и не е намерен
представляващ или упълномощено лице. За посещението е съставен Протокол обр. КД
73 № 1728032/04.03.2021 г.
На 14.04.2021 г. е извършено повторно посещение на адреса за кореспонденция,
документирано с Протокол Обр. КД 73 № АА1728044/14.04.2021 г. Констатирани са
обстоятелства, идентични с установените при първото посещение.
На 14.04.2021 г. е изготвено Съобщение №
П-22221021021991-С32-001/14.04.2021 г. по реда на чл.32 от ДОПК. Публикувано е
на Интернет страницата на НАП и на таблото за съобщения, изпратено е и на
декларираните електронни адреси. Свалено е на 29.04.2021 г. и от този момент е
прието за надлежно връчено.
Изисканите документи от дружеството не са представени както в определения
14-дневен срок, така и към момента на приключване на ревизията.
След проверка в информационния масив на НАП ревизиращият екип е установил,
че фактурите, за които РЛ „***“ ЕООД – гр. П.**
твърди, че са издадени от „**“ ЕООД – гр. С.**, са включени в дневника за продажби на същото за
периода 01.10.2020 г. - 31.10.2020 г. Касае се за шест броя фактури от
м.10.2020 г. Предмет на доставките по тях е разкрояване, монтаж и каптиране на
материали по спецификация и ППП. Копия от фактурите, спецификациите и ППП са
представени от ревизираното лице.
При извършена справка за актуално състояние на всички действащи трудови
договори за проверяваният период – м.10.2020 г. е установено, че в дружеството
не е имало назначени лица на трудови договори. Не е имало и лица, наети на
граждански договор.
След справка в ИС на НАП е установено, че „**“ ЕООД – гр. С.** има
регистрирано фискално устройство с N ** и фискална памет 36627781.
Ревизираното лице е представило касови бонове за извършено разплащане в брой на
фактурите, издадени от „**“ ЕООД. Представените бонове са с данни от
посочения ЕКАФП. Плащанията са извършени на 03.10.2020 г. – 6804 лв., на
15.10.2020 г. – 7764 лв., на 29.10.2020 г. – 7368 лв., и на 30.10.2020 г. –
4088,16 лв.
В ревизирания период не са подавани декларация обр.1 и обр.6 от Наредба Н-8
и не са внасяни здравно-осигурителни вноски. Не са подавани и декларации по
реда на чл.73, ал.1 и ал.6 от ЗДДФЛ, касаещи задължение на дружеството за
предоставяне на информация пред НАП като платец на доход на лица по граждански
и трудови договори.
След извършена Справка - Данни за осигуряване по ЕГН в информационния масив
на НАП е установено, че управителят на „**“ ЕООД Г.В.Г.** има последно сключен трудов
договор с друго дружество – „**“ ЕООД с ЕИК **, считано от 06.10.2009 г. до
20.10.2009 г. и основна заплата в размер на 155,00 лв. Съгласно подадено
Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, същият е нает на длъжност „общ работник
строителство на сгради“.
Съгласно данни от същия масив, „**“ ЕООД има установени и непогасени задължения в
минимални размери.
В хода на ревизията е констатирано, че в периода, в който са издадени
фактурите от „**“ ЕООД към „***“ ЕООД, проверяваното дружество е ползвало право
на приспадане на данъчен кредит по фактури за услуги от „**“ ЕООД с ЕИК ** и от
„**“ ЕООД с ЕИК **, които са регистрирани в ИМ Риск при НАП.
Не са събрани доказателства, за това как са извършвани услугите по монтаж,
кантиране, разкрояване на мебели и други специализирани услуги, за които се
изисква квалифициран персонал. Не са представени доказателства за наличие на
материална, кадрова и техническа обезпеченост на доставчика.
При преглед в ИМ при НАП относно „**“ ЕООД не е установено да са отчитани
обичайни разходи за извършване на дейност на търговско предприятие като - няма
отчитани разходи за ползвани и платени телефонни и GSM услуги, разходи за
телефонни и други комунални услуги, ползвани и платени интернет услуги,
отчитани разходи за платени ел. енергия, вода, ТЕЦ, канцеларски консумативи и
материали, пощенски, куриерски или др. услуги и т.н.
ІІ. По отношение на „**“ ЕООД с ЕИК ** не е признатото право на данъчен
кредит в размер на 21 846,70 лв. по двадесет фактури с предмет „услуга“ –
монтаж на мебели и разкрояване на ПДЧ, издадени в данъчен период 01.02.2020 –
31.03.2020 г.
Изводът е направен въз основа на следните факти и обстоятелства, установени
в хода на ревизията:
Дружеството е вписано в Търговския регистър, Агенция по вписванията като
еднолично дружество с ограничена отговорност със седалище и адрес на
управление: гр. С.**, ул. *** № 28-36. Деклалиран адрес за кореспонденция с НАП
на територията на страната: гр. С.**, бул. ***, ап. ***, офис № 6. Управител и
едноличен собственик на капитала към момента на ревизията е С.И.И.**. Внесеният
капитал е на стойност 10 лева.
Дружеството е регистрирано по ДОПК на 26.11.2018 г. в ТД на НАП С.**, офис
„**“. Регистрирано е по ЗДДС на 28.12.2018 г. по инициатива на лицето.
Дерегистрирано е служебно по ЗДДС от органите по приходите на 28.09.2020 г.
Декларираният предмет на дейност в Търговския регистър, Агенция по
вписванията е: консултантски услуги, търговия на едро и дребно, рекламна
дейност, строителство, вътрешна и външна търговска дейност, производствена
дейност, транспортна дейност, туризъм, хотелиерство и ресторантьорство,
предприемачество и всяка друга търговска дейност, незабранена от закона.
На „**“ ЕООД, като доставчик на РЛ, е извършена насрещна проверка като е
изготвено ИПДПОЗЛ изх.№ П-22221021021997-040-001/24.02.2021 г. Изискани са
фактури, договори, документи, свързани с разплащането на доставките и
извършването на услугите, доказателства за предходни доставчици, информация за
работниците, трудови и граждански договори, ведомости за заплати и др.
При извършени посещения на декларирания адрес за кореспонденция на
дружеството на 04.03.2021 г. и
14.04.2021 г. същото не е открито на този адрес и не е намерено лице –
представител или упълномощено лице, на които да бъде връчено ИПДПОЗЛ. Съставени са протоколи обр. КД 73 -
съответно № 1728031/04.03.2021 г. и № АА1728045/14.04.2021 г.
Във връзка с неоткриването на дружеството е изготвено Съобщение по реда на
чл.32 от ДОПК с № П-22221021021997-С32-001/14.04.2021 г. То е публикувано на
Интернет страницата на приходната агенция, качено е на табло и е изпратено на
декларираните електронни адреси. Свалено е на 29.04.2021 г., от която дата е
счетено за връчено. В определения срок, а и до изготвяне на ревизионния доклад,
от страна на дружеството не са представени исканите документи и обяснения.
При проверка в информационния масив на НАП е установено, че посочените в
дневника за покупки фактури, за които РЛ твърди, че са му издадени от „**“
ЕООД, са включени в дневника за продажби на доставчика за периода 01.02.2020 г. – 31.03.2020 г. Касае се за 20 фактури,
подробно изброени. Предмет на доставките по тях е: разкрояване, монтаж и
кантиране на материали по спецификация и ППП. Копия от фактурите,
спецификациите и ППП са представени от ревизираното лице.
При извършена справка за актуално състояние на всички действащи трудови
договори за проверяваният период - м.02 - м.03 на 2020 г. е установено, че в
дружеството не е имало назначени лица на трудови договори.
При извършен преглед за наличие на персонал е констатирано, че няма
назначавани лица на трудов и/или граждански договор за 2020 г. /т.е. за периода
на издаване на фактурите към „***“ ЕООД/. От представените от РЛ фактури е
установено, че техен предмет са услуги - разкрояване, кантиране на ПДЧ,
сглобяване и монтаж на мебели по спецификация и др. Направен е извод, че за
извършване на фактурираните доставки е необходимо да е положен професионален
труд от работна ръка, която дружеството-доставчик не е притежавало, нито са
събрани данни да е наело.
Според ИМ на НАП, не са подавани декларации по реда на чл.73, ал.1 и ал.6
от ЗДДФЛ, касаещи задължение на дружеството за предоставяне на информация пред
НАП като платец на доход на лица по граждански и трудови договори. Не са
подавани декларация обр.1 и обр.6 от Наредба Н-8 за ревизирания период и не са
внасяни здравно-осигурителни вноски.
При извършена справка в ИС на НАП относно регистрирани фискални устройства
по Булстат е установено, че проверяваното лице има регистрирано фискално
устройство с № DY539366 и № фискална памет 36697839. От страна на РЛ са
представени касови бонове за извършено разплащане в брой по издадените от „**“
ЕООД фактури към „***“ ЕООД и те са със данни на посочения ЕКАФП.
Съгласно данни от ИМ на НАП на дружеството не са извършвани предходни
ревизии от органите на НАП, но то има установени и непогасени задължения в
размери до 5000 лева. Ползвало е право на приспадане на данъчен кредит по
фактури за услуги само от „**“ ЕООД с ЕИК **, което е регистрирано в ИМ Риск
при НАП.
Въз основа на всички горепосочени данни ревизиращият екип
счел от една страна: че ревизираното лице не притежава материална, кадрова и
техническа обезпеченост за осъществяване на доставките, а от друга: че и при
двама от неговите доставчици „**“ ЕООД и „***“ ЕООД също липсва такава, тъй като не са ангажирани
доказателства, за това как са извършвани услугите по монтаж, кантиране,
разкрояване на мебели, както и др. специализирани услуги, за които се изисква
квалифициран персонал.
С оглед на горното и въпреки издадените фактури и тяхното надлежно
осчетоводяване, ревизиращите са приели, че по отношение на фактурите, включени
в дневника за покупки на РЛ, с посочен издател „**“ ЕООД – гр. С.** и „**“ ЕООД
не са налице фактически извършени стопански операции и предвид разпоредбите на
чл.68, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДДС, във връзка с чл.6 и 9 от същия закон, няма
основание за ползване на данъчен кредит от страна на „***“ ЕООД. Мотивирали са
се с това, че реалността на доставката включва не само счетоводния аспект на
понятието, а предполага и документалното й доказване - материална и кадрова
обезпеченост, както и че реалното изпълнение не следва да се свързва единствено
и само с издаването на фактура от доставчика. Формирали са извод, че
отразяването на спорните фактури в дневника на покупки на „***“ ЕООД е с цел
ползване на данъчно предимство без основание и съответно намаляване на дължимия
за внасяне ДДС.
Прието е, че след като съгласно чл.39 от ДОПК, ревизираните или
проверяваните лица са длъжни да осигурят достъп до автоматизираните си
информационни системи, продукти или архиви, когато събирането, съхраняването и
обработката на информация по чл.38 от ДОПК се извършва по този начин, а предвид
това, че в случая такъв достъп не е осигурен, то съгласно чл.37, ал.4 от ДОПК
органът по приходите може да приеме, че те не съществуват и преценява само
събраните в производството доказателства. Ето защо е направен извод, че по
фактурите, включени в дневника за покупки на ревизираното лице с издатели „**“ ЕООД – гр. С.** и „**“ ЕООД не са налице
фактически извършени стопански операции и няма основание за ползване на данъчен
кредит от страна на „***“ ЕООД.
Предвид горните установявания и направени изводи, ревизиращият екип е счел,
че са налице основания за корекция на данъчната основа на получените доставки и
ползвания данъчен кредит по фактури, издадени от двамата доставчици, както
следва:
1. от доставчика „**“ ЕООД в данъчния период от 01.02.2020 г. до 29.02.2020
г.:
На основание чл.68, ал.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, във връзка с чл.6/9 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 9951,20 лв.
по следните фактури:
Фактура № **********/20.02.2020 г.,
Фактура № **********/22.02.2020 г.,
Фактура № **********/26.02.2020 г.,
Фактура № **********/19.02.2020 г.,
Фактура № **********/03.02.2020 г.,
Фактура № **********/06.02.2020 г.,
Фактура № **********/10,02.2020 г.,
Фактура № **********/13.02.2020 г.,
Фактура № **********/15.02.2020 г. и
Фактура № **********/24.02.2020.
Декларираният резултат ДДС за внасяне е в размер на 153,64 лв. Сумата е
внесена в Републиканския бюджет, но със закъснение, поради което е начислена и
внесена лихва от 4,75 лв.
След ревизията е установен ДДС за внасяне 10 104,84 лв. Разликата в
размер на 9951,20 лв. между установения данък за внасяне и внесеният такъв е
дължима и неплатена. Поради забавата е определена лихва в размер на 1343,52 лв.
2. от доставчика „**“ ЕООД в данъчния период от 01.03.2020 г. до 31.03.2020
г., по следните фактури:
Фактура № **********/13.03.2020 г.,
Фактура № **********/06.03.2020 г.,
Фактура № **********/20.03,2020 г.,
Фактура № **********/17.03.2020 г.,
Фактура № **********/27.03.2020 г.,
Фактура № **********/26.03.2020 г.,
Фактура № **********/25.03.2020 г.,
Фактура № **********/23.03.2020 г. и
Фактура № **********/30.03.2020 г.
На основание чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.69, ал.1, т.1 от същия закон,
във връзка с чл.6/9 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит
по посочените по-горе фактури, издадени от „**“ – ЕООД, включени в дневника за
покупки от РЛ.
При деклариран резултат ДДС за внасяне в размер на 50,59 лв. и внасяне на
същия със закъснение е начислена и внесена и лихва от 1,17 лв.
След ревизията е установен ДДС за внасяне в размер на 11 043,59 лв.
Разликата в размер на 10 993,00 лв. между установения данък за внасяне и
внесения такъв е дължима, но невнесена, поради което е определена и лихва
1389,50 лв.
3. от доставчика „**“ ЕООД в данъчния период от 01.04.2020 г. до 30.04.2020
г. е издадена фактура от 31.03.2020 г.
Деклариран е резултат ДДС за възстановяване в размер на 242,49 лв.
Установен след ревизията е ДДС за внасяне: 660,01 лв., който не е внесен и
е дължим, заедно с лихвите, които са в размер на 77,92 лв.
4. За данъчен период от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г.:
За периода е подадена справка-декларация в срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС, с
резултат ДДС за внасяне в размер на 1490,89 лв. След като дружеството е
приспаднало ДДС за възстановяване за м.4 и м.5 на 2020 г. по реда на чл.92,
ал.1 от ЗДДС е внесло ДДС в размер на 56,73 лева със закъснение, за което е
начислена и внесена лихва в размер на 1,13 лв.
При ревизията е установен същия резултат: ДДС за внасяне в размер на
1490,89 лв. и е приспаднат само ДДС за възстановяване за м.5 на 2020 г. в
размер на 1191,67 лв., както и внесеният ДДС в размер на 56,73 лв., като
остатъка от ДДС за внасяне в размер на 242,49 лв. е дължим към РБ, заедно с
лихвата по реда на чл.175 от ДОПК в размер на 24,52 лв.
5. от доставчика „**“ ЕООД в данъчния период от 01.10.2020 г. до 31.10.2020
г., по следните фактури:
Фактура № **********/30.10.2020 г.,
Фактура № **********/29.10.2020 г.,
Фактура № **********/15.10.2020 г.,
Фактура № **********/13.10.2020 г.,
Фактура № **********/02.10.2020 г. и
Фактура № **********/31.10.2020 г.
За периода е подадена справка-декларация в срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС, с
резултат ДДС за внасяне: 239,01 лв. Дружеството е приспаднало данъка за
възстановяване за м.8 и м.9 на 2020 г. и остатъка от ДДС за внасяне в размер на
155,00 лв. е внесен в бюджета, но със закъснение, за което е начислена и
внесена лихва от 3,10 лв.
При ревизията са установени основания за корекция на данъчната основа на
получените доставки и ползвания данъчен кредит по издадени фактури, издадени от
доставчика „**“ ЕООД, както следва:
- деклариран резултат ДДС за внасяне в размер на 239,01 лв.
- установен след ревизията - ДДС за внасяне в размер на 6531,81 лв.
Разликата в размер на 6292,80 лв. между установения данък за внасяне и
внесения данък е дължима. Данък не е внесен и се дължи заедно с лихва в размер
на 421,30 лв.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и
приета съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните, а съдът
възприема като безпристрастно и компетентно изготвена, освен в частта, в която
експертът отговаря на въпроса дали спорните доставки са реални, тъй като същият
е от правен характер и произнасяне по него се дължи от съда.
От нея се
установява, че основният предмет на дейност на „***“ ЕООД е производство и търговия с мебели за
бита, за офиси, хотели, детско обзавеждане в училища и детски градини в
страната и други. Материалите, от които се
произвеждат мебелите, са ПДЧ плоскости – плочи от дървесни частици, и
МДФ плоскости, изработени от мека дървесина чрез сухо пресоване. Мебелите се
изработват по стандарт, предлагани от дружеството и по дизайн и стил на
клиента, чрез заявки или поръчки.
Фактурирането, доставката и монтажа на изработените мебели се извършва след
завършване на цялата поръчка и след превод на аванс, според уговорените условия
с клиентите.
Според експерта, в периода от 01.10.2019 г. до 31.05.2020 г., между „***“
ЕООД и „**“ ЕООД, са сключени два договора за изработка на мебели. В този
период доставчикът е издал процесните 20 броя данъчни фактури за извършените от
него услуги.
В периода от 01.08.2020 г. до 31.10.2020 г. е сключен договор от 01.08.2020
г. между „***“ ЕООД и „**“ ЕООД, въз основа на който последното дружество, в
качеството на доставчик, е издало процесните 6 броя данъчни фактури за
изработка на мебели.
На 01.10.2019 г. е сключен първият договор за изработка на мебели между „***“
ЕООД, представлявано от управителя В.А.У., като „възложител“ от една страна, и
„**“ ЕООД, представлявано от управителя С.И.И.**, като „изпълнител“ от друга
страна.
Съгласно чл.1 от договора „възложителят“ възлага на „изпълнителя“ да
извърши разкрояване и кантиране на детайли за изработка на мебели, както и
сглобяване и монтаж на мебели в обекти, посочени от жалбоподателя, с материали
и спецификации на „възложителя“. В договора е регламентирано, че „възложителят“
предоставя на „изпълнителя“ собствената си база за изработката на мебелите, в
мебелен цех, намиращ се в гр. Перник, кв. Мошино, Индустриална зона.
За осъществяване на предмета в чл.2 от договора „възложителят“ се задължава
да изплати на „изпълнителя“ възнаграждение за извършените дейности в размер на
не повече от 50 000 лв. без ДДС. Наред с това, възнаграждението следва да
се заплаща от „възложителя“ по банкова сметка *** „изпълнителя“.
Срокът на договора е до 29.02.2020 г.
Вторият договор между „***“ ЕООД и „**“ ЕООД е сключен на 01.03.2020
г. Според чл.1 от него „Възложителят“
възлага на „изпълнителя“ с материали и по спецификация на „възложителя“ да
извър- ши разкрояване и кантиране на детайли за изработка на мебели, както и
сглобяване и монтаж на изработените мебели
в обекти, посочени от последния.
Според договора, „възложителят“ предоставя на „изпълнителя“ базата си,
представляваща мебелен цех в гр. Перник, кв. Мошино, Индустриална зона. Стойността на услугата е в размер не повече
от 60 000 лв. без ДДС, платими от „възложителя“ по банкова сметка *** „изпълнителя“. Срокът за
изпълнение на поръчката е до 31.05.2020 г.
Договорът между „***“ ЕООД и „**“ ЕООД е сключен на 01.08.2020 г.
Съгласно чл.1 от договора „възложителят“ възлага на „изпълнителя“ да
извърши дейности по спецификации и с материали на жалбоподателя - разкрояване и
кантиране на детайли от ПДЧ, МДФ и фазер за изработка на мебели, както и
сглобяване и монтаж на мебели в обекти, посочени от „възложителя“ с материали и
спецификации на „възложителя“.
Според договора, „възложителят“ предоставя на „изпълнителя“ собствената си
база за изработката на мебелите в Мебелен цех, намиращ се в гр. П.***.
Уговорено е задължение за „възложителя“ да заплати на „изпълнителя“
възнаграждение в размер на не повече от 32 000 лв. без ДДС – в брой или по
банкова сметка. ***.10.2020 г.
Именно в периода на действие на този договор - през м.10.2020 г., „**“ ЕООД
е издало процесните 6 броя данъчни фактури.
След извършена проверка и анализ на документите, приложени в
административната преписка, както и на намиращите се такива в счетоводството на
„***“ ЕООД, вещото лице е установило, че издадените фактури от доставчиците и „**“
ЕООД и „**“ ЕООД отговарят на изискванията на Закона за счетоводството, ЗДДС и
Правилника за прилагане на ЗДДС по
отношение съдържанието на реквизитите на първичните счетоводни документи.
Същото е установило и записало каква услуга е извършена по всяка от спорните
фактури и на коя дата са извършени разплащанията. Констатирало е, че
разплащанията са извършени съгласно уговореното в договорите - в брой и по
банков път от жалбоподателя на всеки от доставчиците, осчетоводявани са по
дебита на счетоводна сметка № 401 „Доставчици” в аналитичната
партида на доставчика и кредита на счетоводна сметка № 501 „Каса в лева“ или в
кредита на счетоводна сметка № 503 „Разплащателна сметка в лева“, със
съответната дължима сума.
Към 31.12.2020 г. е останала неразплатена една фактура на обща стойност
1887,84 лв., издадена от „**“ ЕООД.
Освен спорните фактури, експертът е направил проверка и на придружителните
документи към всяка от тях. Една част са представени с административната
преписка, други са изискани от вещото лице. По искане на жалбоподателя
последните са приложени като доказателства по делото.
Експертът е установил, че към всяка фактура е приложен приемо-предавателен
протокол, в който са описани извършените дейности – мярка, количество, единична
цена и обща стойност без ДДС, подписан и подпечатен от двете страни, и с
отбелязване, че приемащата страна приема без възражения извършената дейност.
Към всяка фактура е приложена и подробна спецификация от същата дата, в
която са описани видовете артикули - разкрояване по размери, брой детайли,
единична цена в лева и обща цена в лева без ДДС.
Всяка от фактурите е придружена с касов бон.
Вещото лице е направило проверка на водените от жалбоподателя счетоводни
регистри на счетоводни сметки 401 “Доставчици“, 4531 „Начислен данък на покупките“, 501 „Каса в лева“, 503
„Разплащателна сметка в лева“, 602 „Разходи за външни услуги“, 612 „Разходи за
спомагателна дейност“ и 701 Приходи от
продажба на продукция“ за 2020 г., за да установи как са осчетоводени
процесните фактури, издадени от „**“ ЕООД и „**“ ЕООД, в периодите за които не
е признат данъчния кредит по ДДС на жалбоподателя.
Спорните
фактури са осчетоводявани периодично в дебита на счетоводна сметка № 602/4
“Разходи за външни услуги от и „**“ ЕООД и счетоводна сметка № 602/7 “Разходи за външни
услуги от „**“ ЕООД“, с данъчната им
основа и
дебита на счетоводна сметка № 4531 „ДДС на покупките”, с начисленото
ДДС, срещу кредитирането на счетоводна сметка № 401 „Доставчици” в
аналитичната партида на
съответния доставчик /„**“ ЕООД, аналитична партида № 75 и „**“ ЕООД -
аналитична партида № 85/.
Приключването
на разходите за извършените услуги е извършено
по дебита на счетоводна сметка 612 „Разходи за спомагателна дейност“, в кредита
на сметка 602 „Разходи за външни услуги“, което е видно и от приложения към административната преписка хронологичен
опис на сметка 602 „Разходи за външни услуги“ за периода от 01.01.2020
г. до 31.10.2020 г.
Въз основа на
счетоводните регистри към 31.12.2020 г. експертът е установил, че разходите за
извършените услуги от процесните доставчици в счетоводството са осчетоводени за
2020 г. в дебита на счетоводна сметка № 701/38 „Приходи от продажба на
продукция” аналитична партида „Офис обзавеждане“ и в кредита на 612 „Разходи за
спомагателна дейност“.
Разплащанията
на процесните фактури е извършвано в брой и по банков път на доставчиците от
счетоводството на жалбоподателя, което е
осчетоводявано по дебита на счетоводна сметка № 401 „Доставчици” в
аналитичната партида на
доставчиците и кредита на счетоводна сметка № 501 „Каса в лева“ и
счетоводна сметка № 503 „Разплащателна сметка в лева“, със съответната дължима сума.
Към 31.12.2020
г. е останала неразплатена една фактура, издадена от „**“ ЕООД на обща стойност
1887,84 лв.
При тези данни
е направен извод, че водената счетоводна отчетност на жалбоподателя и
осчетоводяването на процесните фактури е осъществявано своевременно за
данъчните периоди от 01.02.2020 г. до 31.10.2020 г., които са намерили правилно
отражение в счетоводните регистри на жалбоподателя.
Счетоводството
на „***“ ЕООД е водено редовно и в съответствие със счетоводното законодателство.
Фактурите,
издадени в данъчните периоди м.февруари, м.март, м.април и м.октомври 2020 г.
от спорните доставчици са намерили правилно отражение в дневниците за покупките
на жалбоподателя, а оттук и СД за съответните данъчни периоди, подавани от последния по електронен път в НАП.
С цел да
установи дали процесните фактури са свързани
или не с осъществяваната от жалбоподателя дейност и за да проследи последващите
продажби извършени от „***“ ЕООД, както и да ги сравни с получените услуги от
процесните доставчици, вещото лице е извършило проверка на съхраняваните в
счетоводството документи - фактури, договори, спецификации, приемо-предавателни
протоколи и други, в т.ч. и данъчни фактури, издадени от „**“ ЕООД с приложени
към тях спецификации за продажба на мебели и офис обзавеждане, които вещото
лице е описало подробно. Наред с това е извършило и проверка на счетоводните
записвания на извършените продажби на
дружеството, на дневниците за продажбите
по периодите, в които са издадени фактурите на клиента „**“ ЕООД от
жалбоподателя и счетоводните регистри, с които дружеството е извършило
последващите продажби.
Въз основа на
горепосочените документи вещото лице е установило, че в периода от 01.01.2020 г. до 31.10.2020 г. „***“ ЕООД е
извършвало доставки на мебели в т.ч. кухненско обзавеждане, офис обзавеждане и
друго обзавеждане към дружествата „**“ ЕООД, „***“ ООД, „ООД, „***“ ООД, „***“
ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и други.
На 04.01.2019 г. жалбоподателят е сключил договор с възложителя „**“ ЕООД,
за изработка на мебели за нуждите на детски градини, старчески домове, общини в
различни градове на страната /С. З., В. Т., П., Л., С.** и др./, както и за
сглобяване и монтаж на мебели в посочени от последния обекти. Срокът на
действие е до 31.12.2021 г. Уговорено е възнаграждението за извършената работа
да се изплаща от изпълнителя по банков път след издаване на фактура и
спецификация.
Издадените от жалбоподателя фактури за изработка на мебели на „**“ ЕООД за
периода от м. януари 2020 г. до м.декември 2020 г. са на обща стойност с ДДС
256 169,77 лв. /с ДО 213 474,81 лв./, към които са приложени
спецификации от датите на фактурите с описание на видовете артикули - мебели,
техните технически параметри и количества.
След извършен анализ вещото лице Г.-Л. е установило, че „**“ ЕООД, като доставчик на жалбоподателя
през данъчния период м.февруари 2020 г. е издал 10 /десет/ броя данъчни фактури
/подробно описани в експертното заключение/ за извършените от него услуги, с
данъчна основа 49 756,00 лв., за които жалбоподателят е ползвал данъчен кредит по ДДС в общ
размер на ДДС 9951,20 лв., като
размера на фактурите е в общ размер на 59 707,20 лв.
В експертното заключени са описани всички извършени услуги за този период
по фактури като са посочени данъчната основа и ДДС, предмета на извършената
услуга /разкрояване и кантиране на ПДЧ по спецификация и протокол, сглобяване
на мебели по спецификация и протокол, разкрояване и кантиране на ПДЧ по
спецификация и протокол, сглобяване и монтаж на мебели по спецификация и протокол,
и т.н./. Описани са и съпроводителните документи – спецификация с посочена дата
и артикули, които са изброени в нея /шкафове – с посочени технически параметри
и брой детайли, двуетажни легла, шкафчета, портманто, етажерки, шкафове за
обувки по размери и други и брой детайли, легло, шкафове, гардероби и нощни
шкафчета, шкафове за трапезария, шкафове за документи, работни маси - с описани
технически параметри и брой детайли, и
т.н./.
От жалбоподателя, в същия период - през м.февруари 2020 г., са издадени
фактури на „**“ ЕООД за изработка на мебели за нуждите на детски градини,
старчески домове, общини в различни градове на страната. Те са описани от
вещото лице, което е посочило предмета, данъчната основа, начисленото ДДС,
изследвало е въпроса за разплащането, в т.ч. приспаднати аванси. Посочени са и
съпътстващите ги документи /подписани от двете страни спецификации, в които са
описани фактурираните артикули по вид - шкафове за офис техника, секционни
шкафове, нощни шкафчета и портманта с различни размери, гардероби -двукрилни
и трикрилни, закачалки за стена,
плотове, етажерки за книги, двуетажни гардероби, легла и т.н., като са посочени
размери, количества, единична цена и обща стойност; оферти, в които са записани
видовете артикули: видове мебели и размери, количества, единични цени на мебелите и на общата им
стойност/. В тази връзка от жалбоподателя са представени не само фактурите, но
и доказателства, че същите са надлежно осчетоводени в съответния данъчен
период.
Като доставчик на жалбоподателя „**“ ЕООД, през м.март 2020 г., е издало 10 /десет/ броя
данъчни фактури за извършените от него услуги с обща данъчна основа
59 477,00 лв., за които жалбоподателят е ползвал данъчен кредит за м.март
по ДДС в размер на 10 993,00 лв. и м.април в размер на 902,40 лв., т.е. в
общ размер на ДДС 11 895,40 лв.
Описани са извършените услуги за този период по фактури - разкрояване,
кантиране на ПДЧ, сглобяване и монтаж на мебели по спецификация и протокол,
сглобяване и монтаж на мебели от МДФ плоскости по спецификация и протокол,
шлайфане разкрояване, кантиране на детайли и т.н.
Към фактурите са приложени подробни спецификации, в които артикулите са
описани по вид /бюра, детски легла, гардероби, стелажи, маси, шкафове, шкафове
за лекарства, модулни секции, етажерки за книги, поставки за компютър, детски
маси и др./, размери, количества, единична цена и обща цена на поръчката.
От жалбоподателя са издадени през м.март, м.май и м.юни 2020 г. фактури за
изработка на мебели за нуждите на детски градини, старчески домове, общини в
различни градове на страната на „**“
ЕООД, като същите са проучени и подробно описани от вещото лице. Посочени са
данъчната основа и начисленото ДДС по всяка от тях. Към фактурите са приложени
подписани от двете страни спецификации, в които са описани фактурираните
артикули /работни бюра от ПДЧ, шкафове с плъзгащи врати, бюра и шкафове за
материали с различни размери, детски легла - изтеглящи, детски гардероби,
стелажи, гардероби, бюра и други/, посочени са количества, размери, единични
цени, обща цена.
За м.ноември 2019 г. и м.02.2020 г. върху авансово преведените суми
/осчетоводени в съответните данъчни периоди/ е начислено ДДС.
„**“ ЕООД, като доставчик на жалбоподателя „***“ ЕООД, през данъчните периоди
м.февруари, м.март и м.април 2020 г. е
издал 20 /двадесет/ броя данъчни фактури за извършените от него услуги от
м.декември 2019 г. до 31.05.2020 г., с обща данъчна основа 109 233,50 лв.,
за които жалбоподателят е ползвал данъчен кредит по ДДС в общ размер на ДДС
21 846,70 лв. Извършените продажби са фактурирани от „***“ ЕООД на
„**“ ЕООД с данъчни фактури в периода от авансовото им фактуриране от м.09.2019
г. и м.12.2019 г. и окончателното им фактуриране в периода от м.02.2020 г. до
м.06.2020 г. на обща стойност на ДО 151 958,50 лв. и ДДС общо в размер на
30 391,70 лв.
Въз основа на всички проучени документи, вещото лице е направило извод, че
данъчните фактури, издадени от „***“ ЕООД на „**“ ЕООД са за мебели за офис
оборудване, за детски градини, старчески домове, общини в различни градове на
страната, като към тях са приложени спецификации, в които са описани аналитично
продадените мебели.
Спецификациите към фактурите са за определени по вид, размери и количество
мебели. При съпоставка на данните от тях с тези по спецификациите, приложени
към фактурите, издадени от „**“ ЕООД експертът е направил извод, че те
съответстват на фактурите за извършените продажби на мебелите от жалбоподателя
на „**“ ЕООД.
При проверката е установено, че услугите, извършени от „**“ ЕООД на офис обзавеждането - за разкрояване и кантиране на ПДЧ, МДФ и фазери,
изработката на мебели, сглобяване и монтиране на мебели, описани в
спецификациите към фактурите на процесния доставчик „**“ ЕООД, са включени в спецификациите,
приложени към данъчните фактури за извършената им продажба от жалбоподателя на
„**“ЕООД.
Другият спорен доставчик „**“ ЕООД, през
данъчния период за м.октомври 2020 г. е издал 6 /шест/ броя данъчни фактури за
извършените от него услуги, с данъчна основа 31 464,00 лв., за които
жалбоподателят е ползвал данъчен кредит
по ДДС в общ размер на ДДС 6292,80 лв.,
като общият размер на фактурите е 37 756,80 лв.
Извършените
услуги от този доставчик са описани подробно по фактури. Те са с предмет - разкрояване, кантиране и монтаж на мебели по
спецификация и ППП; разкрояване на детайли за мебели фазер, МДФ; разкрояване на
детайли за мебели от фазер, МДФ и ПДЧ, изправяне на неточности, сглобяване по
спецификация и ППП, сглобяване и монтаж на мебели по спецификация и протокол и други.
От жалбоподателя са издадени през м.август и м.октомври 2020 г. фактури за
изработка на мебели в различни градове на страната на „**“ ЕООД. Предмета на
доставките е подобен на предходно посочените – изработка на мебели по
спецификация за ЕСО, изработка мебели по спецификация за Старчески дом – Велико
Търново и т.н.
Към фактурите са приложени подписани от страните спецификации от същите
дати, в които са описани фактурираните артикули - маси с различни размери и бюра за компютър,
библиотечени шкафове, вградени гардероби с различни размери, гимнастически
пейки, посетителска маса, шкаф за лекарства, трапезни маси, скринове с 4
чекмеджета и т.н., описани по количества, единична цена и обща стойност. Към
авансовото плащане по една от фактурите /Фактура № **********/13.08.2020 г./ е
приложена оферта от 13.08.2020 г., в която са записани видовете артикули за
необходимите мебели за Старчески дом – Велико Търново, по видове мебели и размери, количества единични
цени и обща стойност.
„**“ ЕООД, като доставчик на
жалбоподателя през данъчния период м.октомври 2020 г. е издал шест броя данъчни
фактури за извършените от него услуги, свързани с изработването на мебели за
времето от 01.08.2020 г. до 31.10.2020 г., с обща данъчна основа 31 464,00 лв., за които жалбоподателят
е ползвал данъчен кредит по ДДС в общ размер на ДДС 6292,80 лв., като
извършените продажби от „***“ ЕООД на „**“ ЕООД, на тези мебели –
офис оборудване, са на обща стойност 41 827,83 лв., за които
жалбоподателят е начислил ДДС 8365,57 лв.
Вещото лице е извършило проверка на всички спецификации, приложени към
фактурите за изработването на мебели по видове, размери и количества, издадени
от „**“ ЕООД, които е съпоставило аналитично с описаните в спецификациите,
приложени към фактурите за извършените продажби на мебелите от жалбоподателя на
„**“ ЕООД. Установило е, че услугите, извършени от „**“ ЕООД на мебели за офис
обзавеждането, описани в спецификациите към данъчните фактури на процесния
доставчик, са включени в спецификациите, изготвени към данъчните фактури за
извършената продажба от жалбоподателя на „**“ ЕООД. Направило е извод, че
фактурите, издадени от „**“ ЕООД и „**“ ЕООД, са услуги, свързани с
производство на мебели за офиси, детско обзавеждане, мебели за училища и детски градини в страната и други, които са
включени в данъчните фактури при извършените продажби от „***“ ЕООД на „**“ ЕООД.
Фактурите, издадени от жалбоподателя на клиента „**“ ЕООД са осчетоводени в
дебита на счетоводна сметка № 411/45 „Клиенти” в аналитичната партида на
клиента и в кредита на счетоводна сметка № 701/38 „Приходи от продажба на
продукция” аналитична партида „Офис обзавеждане“ и в кредита на счетоводна
сметка № 4532 „ДДС за продажбите” с начисления ДДС от продажбите, съответно в
месеците на извършеното фактуриране.
Разплащанията на фактурите, издадени от „***“ ЕООД на „**“ ЕООД, е
извършено от клиентите по банков път, като са взети следните стопански
операции: по дебита на счетоводна сметка № 503 „Разплащателна сметка в лева“ и
кредита на счетоводна сметка № 411/45 „Клиенти” по аналитичната партида на клиента. Към 31.12.2020
г. е останала неразплатена 1 бр. фактура в размер на 6 216,78 лв.
Всички фактури, издадени от „***“ ЕООД за периода от 01.01.2020 г. до
31.10.2020 г. са намерили правилно отражение в дневниците му за продажбите и СД
по ДДС за съответните данъчни периоди, като са осчетоводени в задължение към
бюджета по ДДС за съответните данъчни периоди.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат
неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради
което има правен интерес от оспорване. Жалбата е подадена в срока по чл.156,
ал.1 ДОПК /видно от пощенското клеймо върху приложения плик нал.681 от делото,
а именно: на 23.04.2022 г./ и е насочена срещу индивидуален административен
акт, подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Не се
установяват пороци, обосноваващи нищожността на РА.
Същият е
издаден от компетентен орган в кръга на определените му в закона правомощия.
Спазена е
предписаната от чл.120, ал.1, пр.1 от ДОПК писмена форма по образеца по чл.120,
ал.3 от ДОПК с всички задължителни реквизити по чл.120, ал.1, пр.2, т.1–8 от ДОПК, включително мотиви, обосноваващи от фактическа и правна страна
установените задължения по ЗДДС с акцесорните им лихви по чл.175, ал.1 от ДОПК
и кореспондираща разпоредителна част при определяне резултатите по данъчни
периоди. Фактическите констатации и правни изводи на ревизионния акт са
допълнени и така конкретизирани чрез тези по приложения към него ревизионен
доклад, съставляващ неразделна негова част съгласно чл.120, ал.2, изр.1 ДОПК. В
срока по чл.117, ал.5 от ДОПК е депозирано възражение срещу РД, което е
обсъдено в РА и са изложени мотивите за неговото отхвърляне.
Ревизионното
производство е проведено без допуснати съществени процесуални нарушения.
Образувано е съгласно чл.112, ал.1 от ДОПК с издаването на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22001421000287-020-001/15.01.2021 г., издадена от
М.Й.С.** - началник сектор „Ревизии“ в
дирекция „Контрол“ при ТД на НАП С.**, оправомощена със Заповед №
РД-01-818/10.05.2019 г. на и.д.директора на ТД на НАП С.**. Заповедта има задължителното
съдържание по чл.113, ал.1, т.1 от ДОПК – ревизираното лице е конкретизирано с
данните по чл.81, ал.1, т.2–5 от ДОПК; определени са поименно и подлъжностно
ревизиращите органи по приходите; конкретизирани са ревизираните задължения по
ЗДДС и ревизирания период; даден е 3-месечен срок за извършване на ревизията
съобразно чл.114, ал.1 от ДОПК, който законосъобразно е продължен със ЗИЗВР № Р-22001421000287-020-002/20.04.2021 г. и ЗИЗВР №
22001421000287-020-003/18.05.2021 г., издадени също от М.С.**. Не е изтекъл преклузивният срок чл.109, ал.1, изр.1 от ДОПК.
В рамките на
ревизията, на основание чл.37, ал.2 и 3 от ДОПК от „***“ ЕООД – гр. П.** са
изискани доказателства по нейния предмет, включително относно спорните
доставки. Инициирани са насрещни проверки на доставчиците по чл.45, ал.1 от ДОПК по спорните фактури. Служебно са направени справки по информационните
масиви на НАП за същите доставчици. Тази доказателствена съвкупност е формирана
със законосъобразно извършени от ревизиращите органи процесуални действия.
Ревизията е извършена в срока, определен със ЗВР № Р-22001421000287-020-001/15.01.2021 г. и впоследствие продължен със ЗИЗВР № Р-22001421000287-020-002/20.04.2021 г. и ЗИЗВР №
22001421000287-020-003/18.05.2021 г. 21.06.2021 г. За резултатите й е съставен РД № Р-22001421000287-092-001/16.07.2021 г.,
т.е. след 14-дневния срок от изтичане на срока за извършване на ревизията
съгласно чл.117, ал.1 от ДОПК, което сочи на допуснато нарушение, но същото не
е от категорията на съществените. Съдържанието на ревизионния доклад
съответства на законовата норма на чл.117, ал.2, т.1-10 от ДОПК и към него са
приложени събраните от ревизията доказателства по чл.117, ал.3 от ДОПК.
Относно
приложението на материалния данъчен закон съдът намира следното:
ДОПК не съдържа
особени правила относно разпределението на доказателствената тежест в
производството по ревизия по общия ред на чл.112–120 от ДОПК, поради което
субсидиарно приложение намират правилата за доказване, установени в АПК и ГПК
/арг. от § 2 ДР на ДОПК/. „***“ ЕООД – гр. П.** черпи право на приспадане на
данъчен кредит от спорните фактури, претендирайки го по съдебен ред след отказ
за признаването му с ревизионния акт, поради което на основание чл.154, ал.1 от ГПК и чл.170, ал.2 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК негова е тежестта да докаже
всички факти, на които основава искането си за признаване на това право, за да
установи, че са изпълнени условията за възникването и упражняването му.
Неизпълнението на задължението на ответника по доказателствата не освобождава
дружеството-жалбоподател от тежестта да докаже наличието на всички предпоставки
за съществуването на твърдяното от него право. Жалбоподателят не може да се
позове на проявена от ответника пасивност при попълване на делото с
доказателства и по този начин да цели освобождаване от собственото си
задължение за провеждане на пълно доказване на обстоятелствата, съставляващи
основание на претенцията му за признаване на право на приспадане на данъчен
кредит. Единствено жалбоподателят носи тежестта да докаже реалността на
доставките по процесните фактури, тъй като той твърди положителния факт, че
такива доставки са осъществени и именно в това твърдение се състои възражението
му срещу незаконосъобразността на РА в обжалваната част. Същият следва да проведе
пълно доказване на своето оспорване, като създаде сигурно убеждение у решаващия
орган в съществуването на фактите и връзките между тях. В съответствие с
разпределението на доказателствената тежест както административният решаващ
орган, така и съдът, имат правото, но и задължението да приемат за ненастъпили
тези правни последици, чийто юридически факт не е доказан.
Доказателствената
тежест в производството е указана от съда с определение от 11.05.2022 г., като
на страните е предоставена възможност да предприемат съответните процесуални
действия.
В съответствие
с нормата на чл.9,
ал.1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Облагаема според
чл.12, ал.1 от ЗДДС е доставката на стока или услуга, извършена от данъчно
задължено лице с място на изпълнение на територията на страната. Извършаването
й е данъчно събитие /чл.25, ал.1 от ЗДДС/, което в съответствие с нормата на
чл.25, ал.2 от ЗДДС възниква на датата, на която собствеността на стоката е
прехвърлена, а услугата е извършена. Тогава, съгласно чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС,
данъкът за извършената облагаема доставка става изискуем и възниква задължение
на регистрираното лице да го начисли. Едновременно с настъпване на
изискуемостта на данъка на основание чл.68, ал.2 от ЗДДС и чл.167 от Директива
2006/112/ЕО възниква правото на приспадането му.
Съгласно чл.68, ал.1, т.1
от ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право
да приспадне от данъчните си задължения по този закон, за получени от него
стоки или услуги по облагаеми доставки. Определяйки предпоставките за
възникване на право на приспадане на данъчен кредит, националният законодател,
транспонирайки чл.168, б.“а” от Директива 2006/112/ЕО, в нормата на чл.69,
ал.1, т.1 от ЗДДС е уредил право на регистрирано лице да приспадне данъка за
стоките или услугите, използвани за целите на извършваните от него облагаеми
доставки, които стоки или услуги са му доставени или предстои да му бъдат
доставени от доставчик, регистриран по този закон.
След като са налице
предпоставките за възникването му, вече породеното право на приспадане на
данъчен кредит по чл.68, ал.1, т.1 вр. чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС подлежи на
упражняване при условието по чл.71, т.1 от ЗДДС - данъчно задълженото лице да
притежава фактура, съставена в съответствие с чл.114–115 от ЗДДС с посочен на
отделен ред данък за доставка на стоки или услуги, по които то е получател.
По аргумент от чл.25,
ал.2 от ЗДДС без реално извършена доставка на стока по смисъла на по чл.6, ал.1
от ЗДДС и реално извършване на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС данъчно
събитие по чл.25, ал.1 от ЗДДС не настъпва, респективно – не възниква
изискуемост на данъка в хипотезата на чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС, а оттам – по
аргумент от чл.68, ал.2 от ЗДДС не възниква и функционално свързаното право на приспадане
на данъчен кредит по чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, поради което същото не може да
бъде упражнено дори при наличие на хипотезата на чл.71, ал.1, т.1 от ЗДДС
/аналогична на чл.178, б.“а” от Директива 2006/112/ЕО/.
От горния анализ се
установява, че възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС
е обусловено от:
- качествата
данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя /вж. т.25 от решението на
СЕС по дело С-18/13/;
- своенето на данъчен
документ от получателя, съставен в съответствие с изискванията на чл.114
и 115
от ЗДДС – чл.71, т.1 от ЗДДС;
- получаването на
стоките/услугите по доставката /“…действителното извършване на облагаемата
сделка…“ според т.30 от решението на СЕС по дело С-642/11/;
- отреждането на
полученото за икономическата дейност на ДЗЛ /т. 36 от решението на СЕС по дело
С-153/11/.
Отсъствието на който и
да елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването
на правото.
В множество свои решения
СЕС /например Решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11, Решение от 31.01.2013
г. по дело С-643/11 и др./ приема, че за да се признае право на данъчен кредит
е необходимо първо да се провери дали доставките са реално осъществени в
съответствие с правилата за доказване по националното право. В решение на СЕС
от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11 г. изрично е посочено, че за да се
установи, че на основание на процесните доставки на стоки е налице правото на
приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално
осъществени и дали съответните стоки са били използвани от получателя за
извършването на облагаеми сделки.
От изложеното следва, че
за да се признае правото на приспадане на ДДС, е необходимо стоките или
услугите да са реално получени и да са използвани за целите на облагаеми
сделки. От друга страна в т.37 съдът допълва, че националните административни и
съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз
основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с
измамна цел или с цел злоупотреба. Това е така, когато самото данъчнозадължено
лице извършва данъчна измама. Действително в такъв случай не са изпълнени
обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или
услуги, извършена от данъчнозадължено лице в това качество, и за икономическа
дейност (т. 38). Това означава, че ако след преценка на всички елементи и
фактически обстоятелства по делото, не може да се направи извод за действително
предадени и получени от доставчика на получателя стоки и услуги, то правото на
приспадане не следва да се признае.
Мотивите на органите по
приходите да откажат право на приспадане на данъчен кредит по фактурите,
издадени от „**“ ЕООД и „**“ ЕООД, са че те не ангажират доказателства, касаещи
спорните доставки й не притежават необходимия материален, кадрови и технически
ресурс за осъществяването им. Направен е извод, че от страна на ревизираното
лице това представлява злоупотреба с право, чиято цел е неправомерно ползване
на право на приспадане на данъчен кредит, който като получател по спорните
фактури не е възможно да не знае, че те не документират реални доставки.
Изложил е, че националните административни и съдебни органи следва да откажат
да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи,
че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреби.
Подчертано е, че това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва
данъчна измама.
С оглед на
гореизложеното данъчният орган е приел, че при извършване на преценка досежно
реалността на престираните услуги е необходимо да се изследва дали при
възлагането им страните са договорили по достатъчно конкретен начин вида на
услугите, дължимия резултат и какви отделни компоненти са формирали
договорената цена, както и че следва да се прецени дали предадения резултат
съответства на възложеното, какви трудови и материални ресурси са ползвани от
доставчика и направените във връзка с тях разходи, да се установи, че именно
лицата, издали фактурите, са изпълнители на фактурираните услуги. Въпреки това
изводите му са формирани без да е направен подробен и задълбочен анализ на
събраните в ревизионното производство доказателства. И за двете дружества е
прието, че след като не са намерени на посочените от тях адреси за
кореспонденция и след като не е установено те да са отчитали разходи за
ползвани и платени телефонни, комунални, пощенски, куриерски и Интернет услуги,
за електрическа енергия, вода, ТЕЦ, канцеларски материали и т.н., то
извършването на реална дейност и контакти както с клиенти, така и с доставчици,
не са доказани.
Горните изводи обаче са
разколебани убедително чрез представените по делото доказателства и експертното
заключение на допуснатата, неоспорена от страните и приета от съда
съдебно-счетоводна експертиза. Установено е, че услугите от двете
дружества-доставчици са извършени на база сключени с тях договори от РЛ.
Договорът с „**“ ЕООД е сключен на 01.10.2019 г. със срок на действие до
29.02.2020 г., втори такъв – сключен на 01.03.2020 г., а договорът с „**“ ЕООД
е сключен на 01.08.2020 г. Предметът на всички договори е свързан с изработка
на мебели.
Според обясненията,
дадени от управителя на „***“ ЕООД В.А.У. до това сключването на горните два
договора се стигнало поради факта, че по силата на подписан преди това договор
/от 04.01.2019 г./ със „**“ ЕООД, представляваното от нея дружество следвало да
изработи мебели за нуждите на детски градини, старчески домове, общини в
различни градове на страната: Стара Загора, Велико Търново, Плевен, Ловеч, С.**
и др. То имало поети задължения за доставяне на мебели и към други контрагенти
– „***“ ООД, „**“ ООД, „***“ ООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и други.
В периода 2019 – 2020 г.
в „***“ ЕООД имало назначени три лица на трудов договор и с оглед обема на
поръчките те били недостатъчни да ги изпълнят. Положението се влошило
вследствие пандемичната обстановка от Ковид-19, тъй като от месец май
дружеството останало с един работник. Това наложило да се потърсят
подизпълнители и така се стигнало до сключване на договорите с „**“ ЕООД и
„**“ ЕООД с предмет – извършване на разкрояване и кантиране на детайли от ПДЧ,
МДФ и фазер за изработка на мебели, сглобяване и монтаж на мебели в обекти,
посочени от възложителя „***“ ЕООД, с материали и спецификации на последния,
срещу цена /възнаграждение/, която възложителят следва да заплати за
извършените дейности. Съгласно договорите последният е следвало да предостави
на изпълнителите собствената си база за изработката на мебелите, а именно:
мебелен цех, намиращ се в гр. Перник, кв. Мошино, Индустриална зона, както и да
осигури необходимите материали и консумативи. Разплащането е осъществявано след
издаването на фактури и спецификации за извършените дейности.
Горепосоченото
опровергава възприетата от данъчния орган липса на данни за начина, по който
спорните доставчици са извършвали услугите по монтаж, каптиране, разкрояване на
мебели, а оттам и за възприетата липса на материална и техническа обезпеченост
на същите, тъй като съгласно договорите са ползвали материално-техническата
база на възложителя и са работели със закупени от него материали. Това обяснява
причините, поради които не са отчитани разходи за телефонни, комунални,
Интернет услуги, за електроенергия, вода, ТЕЦ, пощенски, куриерски и т.н.
От друга страна, вещото
лице, изготвило ССчЕ категорично потвърждава, че спорните фактури са свързани с осъществяваната от жалбоподателя
дейност. То е проследило последващите продажби, извършени от „***“ ЕООД и ги е
сравнило с получените услуги от процесните доставчици, извършило е проверка на
съхраняваните в счетоводството документи - фактури, договори, спецификации,
приемо-предавателни протоколи и други, в т.ч. и данъчни фактури, издадени от „**“
ЕООД с приложени към тях спецификации за продажба на мебели и офис обзавеждане,
които са подробно описани. Извършило е и проверка на счетоводните записвания на
извършените продажби на дружеството, на
дневниците за продажбите по
периодите, в които са издадени фактурите на клиента „**“ ЕООД от
жалбоподателя и счетоводните регистри, с които дружеството е извършило
последващите продажби.
Въз основа на всички проучени документи, категоричният извод на вещото лице
е, че данъчните фактури, издадени от „***“ ЕООД на „**“ ЕООД са за мебели за
офис оборудване, за детски градини, старчески домове, общини в различни градове
на страната, като към тях са приложени спецификации, в които са описани
аналитично продадените мебели, а спецификациите към тях са за определени по
вид, размери и количество мебели. При анализ и съпоставка на данните от тях с
тези по спецификациите, приложени към
фактурите, издадени от „**“ ЕООД експертът е установил, че те съответстват на
фактурите за извършените продажби на мебелите от жалбоподателя на „**“ ЕООД.
При проверката, експертът е констатирал, че услугите, извършени от „**“
ЕООД и описани в спецификациите към фактурите, са включени в спецификациите,
приложени към данъчните фактури за извършената им продажба от жалбоподателя на
„**“ ЕООД.
Положението е аналогично и по отношение на другия спорен доставчик „**“ ЕООД. Извършените от него услуги са описани подробно по фактури, към
които са приложени подписани от страните
спецификации от съответните дати. След проучване и анализ на всички
спецификации, приложени към фактурите за изработването на мебели по видове,
размери и количества, издадени от „**“ ЕООД, които вещото лице е съпоставило
аналитично с описаните в спецификациите, приложени към фактурите за извършените
продажби на мебелите от жалбоподателя на „**“ ЕООД, същото е установило, че
услугите, извършени от „**“ ЕООД на мебели за офис обзавеждането, описани в
спецификациите към данъчните фактури на процесния доставчик, са включени в
спецификациите, изготвени към данъчните фактури за извършената продажба от
жалбоподателя на „**“ ЕООД.
Видно от всичко гореизложено, за доставките освен редовно съставените фактури са налични
спецификации или оферти, в които възложените услуги по монтаж,
каптиране, разкрояване на мебели и др. са подробно индивидуализирани по вид, количество и стойност.
Наред с тези преки доказателства за реалност на
доставките по процесните фактури, издадени от „***“
ЕООД, от заключението на ССчЕ се
установява редовното им осчетоводяване, разплащането им, начисляване и внасяне
на ДДС по тях, същите са издадени от регистрирани към релевантните дати
субекти, включени са в отчетните регистри по ЗДДС, резултатите от фактурираните
услуги са вложени в облагаемата дейност на ревизираното дружество. За
доставките е доказано и пълно разплащане по банков път, което също е индиция за
реални търговски взаимоотношения между страните /в този смисъл Решение № 14149
от 22.12.2015 г. по адм. д. № 13564/2014 г. на ВАС, Решение № 12456 от
20.11.2015 г. по адм. д. № 11092/2014 г. на ВАС/.
Относно аргументите на ответника за липса на кадрова
обезпеченост на доставчика следва да се посочи, че с Решение на СЕС от
21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 е дадено задължително
тълкуване на чл. 167, чл. 168, буква „а", чл. 178, б. „а", чл. 220,
т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно
общата система на ДДС, съобразно което не следва да се вменява в тежест на
жалбоподателя да ангажира доказателства за кадрова, материална и техническа
обезпеченост на прекия доставчик, а така също и за обстоятелството от кои лица
реално са изпълнени услугите. В случая с поведението на доставчика /вкл.
евентуалното неспазване на трудовото законодателство във връзка с констатациите
за липса на кадрова обезпеченост съгласно посоченото в РА/ и непредставянето от
негова страна на доказателства за назначени по трудов договор лица за
изпълнение на доставките, се обосновават допълнителни задължения за
жалбоподателя, което не намира опора в установената по делото фактическа
обстановка и в закона.
Констатациите на органите по приходите, формирани в
рамките на ревизионното производство спрямо доставчиците не следва и не бива
правновалидно да обвързват настоящия жалбоподател. За да се твърди липса на
доставка следва да се докаже, че доставчиците не са разполагали с възможност да
извършат съответните услуги, не са се разпоредили с тях и те не са използвани
от ревизираното лице в дейността му. В процесния случай, макар да не са
ангажирани доказателства за назначени от доставчиците лица по трудов договор
или за сключени граждански договори, то категорично е установено, че същите са
разполагали с материално-техническа база да изпълнят доставките, доколкото
възложителят им е предоставил собствения си цех с цялото си оборудване, че са
извършени и разплатени, отразени са приходи от последващата реализация на
получените от услугите стоки, във връзка с което жалбоподателят е издал фактури
към „**“ ЕООД.
Всичко гореизложено налага извода за
успешно проведено от жалбоподателя главно доказване на реалността на доставките
по процесните фактури. При установено получаване на услугите, последващата им
реализация, начисляване на данъка, осъществено плащане, макар и без
проследимост на произхода при доставчика, ВАС в решение по адм. дело № 12275/
2012 г. е възприел разбирането за доказана реалност на доставката.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав
намира, че органите по приходите неоснователно са отказали да признаят на
жалбоподателя право на данъчен кредит по фактурите, издадени от „**“ ЕООД и
„**“ ЕООД, поради което жалбата му се явява основателна, а РА в атакуваната
част се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а именно: в частта на установения резултат по ЗДДС – ДДС за
внасяне в размер на 28 139,50 лв., ведно с лихви за просрочие върху тази
сума, изчислени към 17.11.2021 г., в размер на 4249,55 лв.
С оглед изхода на спора и на основание чл.161, ал.1, изр. 2-ро от ДОПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски, които
са в размер на 1448,40 лв. /хиляда четиристотин четиридесет и осем лева и четиридесет
стотинки/, представляващи присъдено възнаграждение на вещото лице, изготвило съдебно-техническата
експертиза.
Така мотивиран Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на „***“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
гр. П.***, представлявано от управителя В.А.У., Ревизионен акт №
Р-22001421000287-091-001/17.11.2021 г., издаден от М.Й.С.** – орган, възложил
ревизията, и С.М.М.***– ръководител на ревизията, потвърден с Решение №
204/07.02.2022 г. на директора
на дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ при ЦУ на НАП – гр. С.**,
в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставки
от „**“ ЕООД и „**“ ЕООД, а именно:
относно установения резултат по ЗДДС - ДДС за внасяне в размер на 28 139,50 лв., ведно с
лихви за просрочие, изчислени към 17.11.2021 г., в размер на 4249,55 лв.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” С.**, ЦУ на НАП да
заплати на „***“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
гр. П.***, представлявано от управителя В.А.У., направените по делото разноски в размер на 1448,40 лв. /хиляда четиристотин четиридесет и осем
лева и четиридесет стотинки/, представляващи внесено възнаграждение за
изготвена съдебно-техническа
експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
връчване на преписи на страните.
СЪДИЯ:/П/