РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Пловдив, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000651 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от С. В. К. против решение № 260307
от 05.07.2021 г., постановено по търг. д. № 290 по описа за 2020 г. на
Пловдивския окръжен съд, с което:
- са отхвърлени исковете, предявени от С. В. К., действаща лично и със
съгласието на баща си В. А. К., понастоящем пълнолетна, срещу Г. ф., за
заплащане на сумата 100000 лв., ведно със законна лихва от 07.05.2020 г. до
окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди вследствие смъртта на З. В. К., настъпила при пътно-транспортно
произшествие на 16.12.2019 г. на път *-* км. ***+*** при разклона за село М.
К., обл. П., с участие на лек автомобил Ф. К. с рег. № ********, управляван
от З. Г. Ш., за който автомобил няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите;
- е осъдена С. В. К., да заплати на Г. ф., сумата 305 лв. – деловодни
разноски по т.д. № 290/2020 г. на ПОС, ХVІ с.
Във въззивната жалба се поддържа становището, че обжалваното
решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния
закон и е необосновано. Искането е да се отмени обжалваното решение, като
1
се постанови друго, с което се уважат предявените искове, като на ищцата се
присъдят направените деловодни разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия Г. ф., с който се изразява становище, че въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради
което се иска решението да се потвърди, като на ф. се присъдят направените
деловодни разноски.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Производството пред Пловдивския окръжен съд е образувано по
предявен от С. В. К. против Г. ф. иск, за заплащане на сумата 100000 лв.,
ведно със законна лихва от 07.05.2020 г. до окончателното плащане,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на
сестра й З. В. К., настъпила при пътно-транспортно произшествие на
16.12.2019 г. на път *-* км. ***+*** при разклона за село М. К., обл. П., с
участие на лек автомобил Ф. К. с рег. № ********, управляван от З. Г. Ш., за
който автомобил няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Искът се основава на следните установени по делото факти:
В резултат на ПТП, настъпило на 16.12.2019 г., на път *-* км. ***+***
при разклона за село М. К., обл. П., с участие на лек автомобил Ф. К. с рег. №
********, управляван от З. Г. Ш., е настъпила смъртта на возещата се в
същия автомобил З. В. К..
Безспорно е също, че починалата вследствие описаното ПТП З. В. К. е
сестра на ищцата С. В. К.. Също така не се оспорва и факта, че към датата на
произшествието, за лекия автомобил Ф. К. с рег. № ******** не е имало
действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Предвид описаните обстоятелства, ищцата чрез представителя си, с
молба от 07.02.2020 г., е заявила пред Г. ф. претенция за заплащане на
обезщетение за причинените й от процесното ПТП вреди. Непроизнасянето
от страна на ф. по молбата в крайния срок по чл. 496, ал.1 КЗ и след размяна
на кореспонденция, е обусловило правния интерес на ищцата от предявяване
на този иск.
Искът се основава на разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. а КЗ, според
която Г. ф. изплаща на увредените лица от ф. за незастраховани МПС
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт
или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на
територията на Р. Б., на територията на друга държава членка или на
територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство,
което обичайно се намира на територията на Р. Б. и за което няма сключена
2
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Предвид заявените от ответника възражения, налице е спор относно
настъпването на твърдените за ищцата вреди, обуславящи материално-
правната й легитимация по предявения иск.
Според застрахователя, ищцата С.К. не е включена в кръга на лицата,
имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат
от смъртта на сестра й З. В. К..
За да отхвърли предявения иск, Пловдивският окръжен съд е приел, че не
била установена онази трайно и дълбока емоционална връзка между ищцата и
починалата й сестра приживе, която да представлява достатъчно основание за
уважаване на предявения иск.
Изложените в тази насока доводи от първоинстанционният съд се
споделят напълно и от настоящата инстанция, като в подкрепа на решаващите
изводи се налагат следните допълнения:
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС, на което се е позовал и първоинстанционният съд,
действително е разширен кръгът на лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961
г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., които са материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. В
този кръг по изключение са включени и други лица, които са създали трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия и които търпят от неговата смърт
продължителни болки и страдания, поради което е справедливо да бъдат
обезщетени.
Принципът, от който изхожда Върховният съд в Тълкувателно решение
№ 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК, при определяне кръга
на правоимащите да получат обезщетение, е този на справедливостта,
основаващ се на идентичността в отношенията, създадени между пострадалия
при непозволено увреждане и други лица, извън кръга на тези по т. 2 от
ППВС № 4/61 год. Възприето е, че установяването на такава идентичност е
въпрос на преценка за всеки конкретен случай, предвид наличието на родство
между пострадалия и ищеца, продължителността на съвместното им
съжителство или връзка, отношения на привързаност и полагане на взаимни
грижи и пр.
В конкретния случай, действителните отношения между ищцата и
пострадалата приживе се установяват от показанията на разпитаните
свидетели Ю. З., Д. Д., К. С. и Е. Ш..
Съдържащите се в показанията на разпитаните по делото свидетели З. и
Д. твърдения за близостта между сестрите; за обитаването на едно
домакинство; за помощта и за грижите, които З. е полагала за ищцата, дори да
се приемат за установени въпреки възможната заинтересованост на тези
свидетели и въпреки противоречията с показанията на другите свидетели, не
обуславят извод за изключителност на отношенията между двете, за някаква
3
трайна и изключителна емоционална връзка, аналогична на отношенията
между най-близките хора в едно семейство - родител и дете, съпрузи и пр.
Дори да се приеме, че наистина е съществувала близка връзка на
ищцата с ненадейно загиналата й сестра, традиционната близост и
емоционална привързаност между двете сестра нямат признаците на онова
изключение от общото, което изключение – според задължителното за съда
тълкувателно решение – би позволило присъждане на търсеното
застрахователно обезщетение.
В най-добрия случай, така установените факти относно връзката между
ищцата С.К. и сестра й З. сочат на обичайна родствена връзка между роднини
от такава степен, характеризираща се с традиционни за съвременното
общество отношения на уважение, обич, подкрепа между близки роднини. Не
са установени факти за полагане на грижи и помощ, както и за емоционална
подкрепа и доверие между сестрите извън обичайните, които да са оказали
толкова трайно и съществено влияние върху живота и съзнанието на ищцата,
че то да съответства в голяма степен на въздействието, произтичащо от
грижи, закрила и подкрепа в семейството или за такова между родители и
деца. Въпреки близките отношения между сестрите и помощта, която З. е
оказвала на С. и другите й братя и сестри, липсват релевантни факти,
очертани в мотивите на тълкувателното решение, които да са свързани със
съществуването на особено близка привързаност между ищцата и ненадейно
загиналата й сестра, при която нейната смърт да е причинила на ищцата
морални страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния.
Преценката на Пловдивския апелативен съд, че липсват материалните
предпоставки за уважаване на иска и че заявената осъдителна претенция не
следва да бъде уважена, е правилна.
На осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, обжалваното решение – като правилно – ще
следва да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към
подробните мотиви на Пловдивския окръжен съд.
Разноски за ответника по жалбата – като недоказано направени – не
следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260307 от 05.07.2021 г., постановено по
търг. д. № 290 по описа за 2020 г. на Пловдивския окръжен съд
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5