Решение по дело №338/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба вх. № 2163/13.02.2023г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Варна, чрез процесуалния представител Д О , срещу Решение №1726/16.12.2022г., постановено по н.а.х.д. № 20213110202913/2021г. на Районен съд гр.Варна, петнадесети състав, с което е отменено наказателно постановление № 03-013042/19.08.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за извършено нарушение на чл. 28, ал.3, т.1, във връзка с чл.28, ал.8 от Закона за насърчаване на заетостта и чл.23, ал.1, т.1 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, и на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.85, ал.4 от ЗНЗ, и чл.81, ал.2 от ЗНЗ, на „Б.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от А. У., ЕГН: **********, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1900.00 лева.

Решението е оспорено с твърдения за нарушение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Направено е искане за неговата отмяна и потвърждаване на процесното наказателно постановление. Чрез процесуалния представител старши юрисконсулт  Б., поддържа жалбата на основанията посочени в нея. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът „Б.“ ЕООД с представен чрез адвокат Д.М. писмен отговор от 09.02.2023г., оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд гр. Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

За да постанови своето решение, съдът е установил от фактическа страна следното:

През месеците юли и август 2020г. служителите на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Варна – св.  З. и св. Д   извършили проверка на „Б.“ ЕООД, извършващо посредническа дейност по наемане на работа, като поводът за проверката бил писмо от Главна инспекция по труда за получен сигнал от Министерството на труда и социалната политика от чужди граждани, устроени на работа в РБългария, сред които и лицето Максат Уулу, гражданин на Киргизстанска Република, устроен на работа в „Шанс 92“ ЕООД, със седалище в гр. Бургас. На това дружество била извършена проверка, но тъй като се установило участие и на „Б.“ ЕООД при комуникациите за устройване на работа, свидетелите  З. и Д   извършили насрещна проверка и на това дружество, чието седалище било в гр. Варна. След проверка на изисканите и представени документи св.  З. приела, че „Б.“ ЕООД, в качеството на посредник по наемане на работа в Република България, отговарящо на условията на чл.27, ал.2, т.2 от ЗНЗ, като юридическо лице, регистрирано по българското законодателство и притежаващо Удостоверение за регистрация № 2818/31.05.2019г. за извършване на посредническа дейност услуги по наемане на работа за Република България е извършило посредническа дейност, включваща насочване и подпомагане за започване на работа в „Шанс-92“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище в гр. Карнобат, в нарушение на изискванията за осъществяване на дейността, с това, че е насочил и подпомогнал лицето М  А У , роден на ***г., гражданин на Киргизска република за започване на работа в „Шанс-92“ ЕООД, устроен на работа на 16.03.2020г., като сезонен работник – водач на селскостопански машини, без да е сключил посреднически договор с търсещото работа лице. До горния извод св.  З. достигнала, тъй като приела, че устроеното лице е предоставило автобиография на посредника, който я е предоставил на „Шанс-92“ ЕООД, с което дружество посредникът има сключен Договор за посредничество при наемане на персонал за сезонна заетост № 0035/14.10.2019г. От „Шанс-92“ ЕООД, до посредника били дадени заявки за свободно работно място, в т.ч. за „тракторист“. При проверката не бил представен сключен посреднически договор с търсещото работа лице М  А У . Прието било, че нарушението е извършено на 16.03.2020г., в гр. Варна, ул.“Отец Паисий“ № 26, ет.1, ап. 67, офис. Като доказателства били приобщени копие от Договор между „Шанс 92“ ЕООД и посредник, копие на заявки за СРМ, копие на СV, обяснения. При тези констатации, на 10.08.2020г. св.  З. съставила срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление.

Районният съд е приел, че в АУАН и наказателното постановление не са описани нужните факти, от които е направен правния извод, че „Б.“ ЕООД е извършвало посредническа дейност по отношение на лицето М  А У  и че не е имало сключен посреднически договор между дружеството и търсещото работа лице. Както в АУАН, така и в НП единствено се сочи, че търсещото работа лице е представило автобиография на посредника /санкционираното дружество/, който пък от своя страна я е предоставил на работодателя, с който в последствие работникът е сключил трудов договор. Други факти за посредническа дейност липсват. С оглед на това съдът е приел, че не е ясно точно в какво нарушение е обвинено санкционираното дружество. Според съда датата и мястото на извършване на нарушението пряко индивидуализират същото и следва да фигурират както в АУАН, така и в НП. В случая се твърди, че нарушението е извършено на 16.03.2020г. в гр. Варна, в офис на дружеството, като единствения факт в подкрепа на посочената дата е твърдението, че на тази дата лицето е устроено на работа. По делото е приложен трудов договор от тази дата, но изрично в договора е посочено, че е изготвен на тази дата в гр. Карнобат. Съдът е счел, че дори и да е имало действия по извършване на посредничество за конкретното лице, то безспорно на 16.03.2020г. такива вече не е имало и най-малко не е имало в гр. Варна. Според съда, нарушението следва да стане ясно от описанието му в АУАН и в наказателното постановление, като не е достатъчно същото да се извлича от доказателствата, събрани в хода на производството. Допуснато е съществено процесуално нарушение при издаването на наказателното постановление, като констатираната неяснота и непълнота в описанието на нарушението е довела до ограничаване на правото на защита на наказаното дружество, защото не е било запознато изцяло с фактите, срещу които следва да се защитава и по този начин не е могло да организира ефективно защитата си. Предвид констатациите, съдът е отменил процесното наказателно постановление.

Решението е правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които намира за достатъчно изчерпателни, предвид което в съответствие с чл.221, ал.2, изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото касационно решение.

Правилен е извода на въззивния съд за допуснати при издаване на наказателното постановление нарушения на чл.42 от ЗАНН и чл.57, ал.1 от ЗАНН относно описание на нарушението.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление трябва да съдържа определен от закона минимален обем на информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които следва да се съдържат в наказателното постановление са посочени в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. Съгласно чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Тези реквизити не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правната логика или по тълкувателен път от съдържанието на документите, приложени към административнонаказателната преписка.

В случая допуснатото нарушение на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство е съществено, тъй като е накърнило правото на защита на санкционираното лице, като е препятствало възможността му да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана отговорността му, за да организира адекватно защитата си.

След като е стигнал до същия извод и е отменил издаденото наказателно постановление, Районен съд гр.Варна е постановил едно правилно и законосъобразно решение.

Предвид крайния изход на делото, съдът намира за основателно и направено в срок от пълномощника на ответната по касация страна искане за присъждане на сторените от довереното му дружество разноски, само за касационната инстанция.

Основателно е направеното в о.с.з. възражение на процесуалния представител на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната по касация страна, като се има предвид, че договореното възнаграждение между нея и представляващия я адвокат предвид представения и приложен списък на сторените разноски и Договор за правна защита и съдействие серия Б, № 86891 /л.18 и л.19 по делото/ е в размер на 600.00 лева.

Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна следва да бъде осъдена да заплати на „Б.“ ЕООД, ЕИК ***, направените разноски за адвокатска защита в касационното производство в размер на 490.00 лева, определен съобразно разпоредбата на чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид горното, настоящият състав при извършената проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което то следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1726 от 16.12.2022г. на Районен съд гр. Варна, петнадесети състав, постановено по н.а.х.д. № 20213110202913/2021г..

ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда” гр. Варна да заплати на „Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“Отец Паисий“ № 26, ет.1, ап.67, представлявано от Александра Димитрова Урумова, ЕГН: **********, сумата от 490.00 лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

	Председател:	КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
	Членове:	ДАНИЕЛА СТАНЕВА Д. МИХОВ