№ 617
гр. Пазарджик, 19.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселка Златева
при участието на секретаря Елена Пенова
Сложи за разглеждане докладваното от Веселка Златева Гражданско дело №
20225220100031 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:50 часа се явиха:
Не се явява молителят, редовно призован. За него се явява адв. И.,
надлежно упълномощен.
Не се явява представител за ответната Община Пазарджик и за РП
Пазарджик, редовно призовани.
АДВ.И.: - Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което следва да бъде даден ход на делото, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :
На основание чл. 143 от ГПК се ПРИСТЪПИ КЪМ ИЗЯСНЯВАНЕТО
МУ ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА.
АДВ. И.: - Поддържам молбата. Водим един свидетел, който ни е
допуснат.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ПРИСТЪПИ КЪМ
ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:
В исковата молба против ответната Община Пазарджик ищецът твърди,
че бил роден на ... г. в гр. Пазарджик от майка Д.Т. А.а с ЕГН **********, и
баща - неизвестен, за които обстоятелства бил съставен акт за раждане
№0778 от 04. 06.1999 г. на Община Пазарджик.
Тъй като след раждането на ищеца, неговата майка била изпаднала в
1
особено психо- физическо състояние, което не и позволило да избере
собственото име на детето си, изборът на това име бил извършен от
медицински служител, изпълняващ функциите по гражданска регистрация в
болничното заведение, където е родено детето.
Съответно /въз основа на предоставената му от майката на детето
информация, че бащата на детето се казва Г./, този медицински служител
избрал за собствено име на детето името Г. - с мотива, че това вероятно ще
провокира у бащата емоционална привързаност към носещото неговото
собствено име дете, която последствие евентуално може да доведе до
неговото естествено припознаване от бащата /което обаче не било станало/.
Същевременно ищецът получил за свое бащино име - името ДV /от
собственото име на неговата майка - Д. с добавката - ов/, а като свое
фамилното име - името - А. /от фамилното име на неговата майка - А.а с
добавката - ва/.
Скоро след раждането на ищеца обаче, по икономически съображения,
неговата майка била принудена да замине и да се установи трайно в чужбина,
поради което се наложило тя да остави детето си за отглеждане и възпитание
в семейството на нейните родители, които били част от социума на ромската
етническа общност, членовете на която при ежедневното си обичайно
общуване се индивидуализират помежду си с турско-арабски имена.
По тази причина /от момента на оставянето му за отглеждане при
неговите баба и дядо по майчина линия/, индивидуализирането на на ищеца в
окръжаващата го социална среда ставало само и единствено със собствено
име с турско-арабски произход – Н., което било избрано от неговия дядо
/Т.М.О./.
Впоследствие - докато с годините израствал основно под грижите на
своя дядо по майчина линия, ищецът създавал с него дълбока и позитивна
емоционална връзка, която с времето по естествен начин придобила характер
на фактическа пълноценна връзка между баща и син.
В резултат на това, навлизайки в периода на физическо и психическо
съзряване, при всеки подходящ за това публичен повод, ищецът започнал да
сочи като свое бащино име - собственото име на дядо си - ТV, и съответно -
като свое фамилно име - фамилното име на дядо си - Осман, поради което
много бързо и по напълно естествен начин, ищецът се налагал в обичайната
за него и дядо му обществена среда с имената - Н. Т.О., и съответно - с
годините все повече хора от тази среда, го възприемали като син, а не като
внук на Т.М.О..
Допълнителен, но съществен фактор за съзнателното приемане и
налагане на имената - Н. Т.О. от страна на ищеца, ставал и фактът, че още
преди да навърши пълнолетие, той започнал да изповядва традиционната за
неговия дядо /Т.М.О./ мюсюлманска религия.
За да практикува обаче пълноценно тази религия се налагало, да ползва
2
при индивидуалните си религиозни обреди, а и при религиозното си
общуване с другите мюсюлмани, само мюсюлмански /турско-арабски/ имена,
формирани въз основа на имената на мюсюлманин, който бил негов роднина
по права линия /баща/. Тъй като в случая на ищеца баща му бил неизвестен,
наред с другите причини се налагало да извършва религиозните си обредите
си и въобще да общува с мюсюлманската общност чрез даденото му от дядо
му собствено мюсюлманско име - Н. и съответно - с мюсюлманското бащино
име - ТV /което било мюсюлманското собствено име на неговия дядо/, и с
мюсюлманското фамилно име - Осман /което било мюсюлманското фамилно
име на своя дядо/. Съответно - именно с тези си три имена /Н. Т.О./, ищецът
станал известен и в мюсюлманската религиозна общност, която надхвърля
границите на обичайната му социална среда, в която той вече бил известен
със същите тези имена.
По тези причини - фактически /от раждането си до сега/, ищецът
използвал легалните си имена /Г. Д. АС./ изключително рядко - само при
принудително общуване с представители на публични институции,
изискващи легитимирането му с официални документи, като във всеки от
тези случаи, той изпитвал изключително психологическо неудобство - както
поради това, че за него още от ранното му детство и трите му легални имена
/Г. Д. АС./ били напълно чужди на личността и етническото му самосъзнание,
а след това и на религията му, така и поради това, че легалното му собствено
име /Г./ се асоциира от него с името на неговия официално „неизвестен" баща
/който според майка му се е казвал Г./ и който никога не го потърсил и не се
погрижил за него. Освен това - в момента ищецът изпитвал сериозна и
трайно осъзната емоционална необходимост да даде легален публичен израз
на обичта, признателността и уважението, които изпитвал към своя дядо
/Т.М.О./, които го отгледал и възпитал като негов собствен син.
Според ищеца това можело да стане, само, ако той официално приеме
за свои имената - Н. Т.О. - първото от които било избрано от дядо му, а
второто /бащиното/ и третото /фамилното/ - съответстващи на собственото и
фамилното име на неговия дядо, който ищецът приемал искрено за свой баща.
Въз основа на тези обстоятелства, за ищеца било налице желание и
съответно на него съзнание за наличие на законно правно основание да
поиска от съда да образува съдебно производство в хода на което да установи
наличието на „важни причини", въз основа на които да допусне да се извърши
промяна на неговите три имена, която да бъде отразена в акта му за раждане
N20778 от 04.00.1993 г. на Община Пазарджик, и съответния граждански
регистър - по следния начин: Собственото, бащиното и фамилното имена на
Г. Д. АС. с ЕГН ********** да се променят /заменят/ с имената - Н. Т.О..
Представени са писмени доказателства. Формулирани са
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната Община Пазарджик не е
депозирала отговор.
3
При тези данни съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл.
19 от ЗГР.
АДВ. И.: - Нямам възражение по доклада на съда. Моля да се разпита
свидетеля.
СЪДЪТ
О П Р ЕДЕ Л И:
ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатия свидетел.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва :
Б.Б.М.: - На 64 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, без родство с ищеца Предупредена за наказателната отговорност
по чл. 290 от НК.
СВИДЕТЕЛЯТ М.: – На Г. в махалата му казват Н.. Г. го е отгледал –
това е дядо му - и баба му също. Г. има баща. Разведоха се родителите му и
майката отиде в чужбина. Дядото на Г. знам как се казва – Т.О.. Той го
отгледа момчето. Момчето ходи на джамията и там му казват Н.. С това име е
известен навсякъде.
АДВ. И.: – Да се приключи делото. Нямам искания.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. И.: – Уважаема госпожо съдия, моля да постановите съдебно
решение, с което да уважите молбата надоверителя ми , с оглед събраните
писмени доказателства.
СЪДЪТ обяви, че ще произнесе съдебния си акт в установения в закона
едномесечен срок.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 13.55 часа
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
4