гр. Шумен, 01.12.2020г.
Шуменски окръжен
съд, в закрито заседание на първи декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: С.Моллов
Членове: 1.З.
Иванова
2. мл. с. С.
Ангелова
като разгледа докладваното от съдия З. Иванова в.гр.д. № 409
по описа за 2020 г. на ОС - Шумен, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба вх. № 06218/24.09.2020 г. на К.С.Н. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Д.Ж. *** -
длъжник по ИД 201277440400532 по описа на ЧСИ Я.Д.с
рег. № 774 срещу действията
на ЧСИ, изразяващите се в насочване на изпълнение върху
несеквестируем доход. Жалбоподателката излага, че с молба от 28.08.2020г. е представила по изп. дело
Удостоверение за раждане № 0622/17.08.2017г. от което било видно, че е родител
и отглежда малолетното си дете К.Г.С.р. на 16.08.2017г. и е поискала от ЧСИ да
укаже на „Банка ДСК“ ЕАД, в която има наложен запор на банковата си сметка,
колко е размерът на несеквестируемият й доход, съгл. разпоредбата на 446, ал.
1, т. 1 от ГПК. Излага, че по запорираната си банкова сметка, ***вото си
възнаграждение и всеки месец Банката, по указанията на ЧСИ и удържала и
превеждала по сметка на ЧСИ, сума представляваща цялата разлика, над сумата в
размер на МРЗ за страната (за тази година 610.00лева), като не прилагала
разпоредбата на чл. 446 от ГПК. Тъй като заплатата и всеки месец била различна,
Банката удържала всеки месец различни суми за горницата над 610.00лева до
размера на превода от работодателя, за което и именно, с молбата от
28.08.2020г. е сезирала ЧСИ, с искане на осн. чл. 446а, ал. 5 от ГПК да укаже
на Банката наличието на несеквестируем доход и да уведоми Банката за частта,
която следва да и се удържа. На
18.09.2020г. по сметката и била преведена от работодателя заплатата й, за
м.август 2020г. и при запитване в Банката, дали ЧСИ е определил
несеквестируемият и доход, от Банката отново и разрешили да изтегли само сумата
от 610.00лева, като разликата до пълният размер от 1179.38лева, останал
запориран за ЧСИ. В отговор на запитването й, и представили и писмо от ЧСИ Я.Д.от
01.09.2020г., в което същата е указала, че: „Банката не изпълнява запора до
размера на МРЗ, освен за задължения за издръжка“, което писмо представя с
настоящата жалба. Счита указанията на ЧСИ за незаконосъобразни, тъй като въз
основа на тях и се удържа несеквестируема сума. Трудовото и възнаграждение за
м. август 2020г. било в размер на 1179.38 лева и попадало в разпоредбата на чл.
446, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което Банаката е следвало да и удържи само сумата в размер на 294.85лева –
равняваща се на ¼ от трудовото и възнаграждение за съответния месец. С
оглед изложеното, моли съда да отмени незаконосъобразните действия на ЧСИ и да
й бъде възстановена, надвзетата сума за м. август в размер на 274.53 лева –
представляваща несеквестируем доход, както и да и бъдат присъдени направените
разноски за настоящото производство.
Въззиваемата страна – „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, гр. София – взискател по изпълнението, редовно уведомен, не
изразява становище по жалбата.
ЧСИ е изложил мотиви по обжалваните действия съобразно разпоредбата на
чл. 436, ал. 3 ГПК и становище за неоснователност на жалбата, тъй като несеквестируемата част от трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано по банкова сметка, ***а съобщи на
съдебния изпълнител, че по сметката постъпва възнаграждение за труд или пенсия.
Това било необходимо условие, за да възникне задължението на съдебния
изпълнител, да зачете несеквестируемостта. От материалите по делото било видно,
че такова задължение не било възникнало, тъй като нито банката, нито длъжника е
представил доказателства, че по запорираната сметка постъпва трудово
възнаграждение. Нямало доказателства, че по сметката постъпва трудово
възнаграждение, нито кой е платеца на трудовото възнаграждение т.е.
работодателя, за да се изиска информация за размерът му, с оглед определяне на
несеквестируемата част от него. По делото липсвали каквито и да е доказателства
представени от длъжника, че постъпленията са от трудово правоотношение (трудов
договор, фиш от заплата и т.н.) за да може да се изчисли несеквестируемата част
от възнаграждението на жалбоподателката, поради което намира действията си за
законосъобразни.
Настоящият състав, при проверка законосъобразността на обжалваното
действие във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателката, при преценка на обстоятелствата и доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Изпълнително дело № 20127740400532 по описа
на ЧСИ Я.Д.е образувано на 27.11.2012 г. със страни „Обединена Българска Банка“ АД – взискател и
длъжници Д.М.И.и К.С.И.въз основа на изп. лист от 16.11.2012г. издаден по
ч.г.д. № 610/2012г. по описа на РС – Велики Преслав с предмет парично вземане,
произтичащо от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на ипотечен
кредит от 03.04.2008г., ведно с лихвите и разноските. Със запорно съобщение с
изх. № 6162/12.09.2017г. по молба на взискателя е
запорирана банковата сметка на жалбоподателката К.С.И.открита в „Банка ДСК“
ЕАД. На 28.02.2020г. като взискател по делото на осн. чл. 429, ал. 1 от ГПК е
конституиран „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, гр. София.
С молба – възражение от 28.08.2020г.
жалбоподателката е уведомила ЧСИ, че всеки месец от запорираната и сметка в
„Банка ДСК“ ЕАД и се правят удръжки от трудовото възнаграждение за цялата
разлика над МРЗ от 610.00лева. Представила е удостоверение за раждане на детето
си от 17.08.2017г. и е поискала ЧСИ на осн. чл. 446а от ГПК да укаже на Банката
за наличието на несеквестируем доход и да определи на Банката частта, която
следва да и удържат ежемесечно, съгл. разпоредбата на чл. 446, ал. 1, т. 1 от ГПК.
На 01.09.2020г. ЧСИ е изпратил до
„Банка ДСК“ ЕАД съобщение, с което е уведомила банката за разпоредбите на чл.
446а и чл. 446 от ГПК, като е уточнила, че по отношение на възнагражденията за
работа, банката не изпълнява запора до размера на МРЗ, освен за задължения за
издръжка.
На 14.09.2020г. в изпълнение на
запора, по сметката на ЧСИ Я.Д., Банката е
превела сумата от 91.07лева, а на 02.10.2020г. Банката е превела сумата
от 563.08лева.
С оглед представеното с жалбата
извлечение от сметка, издадено от Банката на 18.09.2020г. за движението по
сметката й, за периода от 01.08.2020г. –
18.09.2020г., съдът заключава, че това е датата на която жалбоподателката е
била уведомена, за насочването на изпълнението върху несеквестируемата част от
трудовото и възнаграждение за м. август 2020г., поради което така подадената на
24.09.2020г. жалба е процесуално
допустима, като подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл. 436,
ал. 1 от ГПК, от лице, имащо качеството длъжник в изпълнителното производство, т. е.
е налице активна процесуална легитимация по смисъла на чл. 435, ал. 2 ГПК и срещу
обжалваемо действие на съдебния изпълнител - насочване на принудителното
изпълнение, спрямо имущество на длъжника, което той смята за несеквестируемо,
по смисъла на чл. 435, ал. 2 от ГПК, поради което й, съдът следва да я разгледа
по същество.
Разгледана по същество, съдът я
намира и за основателна, поради следното:
Съдебната практика е единна, че съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК, трудовото
възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията са
частично секвестируеми, т. е. наложеният върху тях запор обхваща само
секвестируемата част. Несеквестируемият минимум е определен абсолютно – в
размер на минималната работна заплата и това се отнася както за всяко
възнаграждение за труд, така и за пенсията.
Съгласно чл. 446а, ал. 1 от ГПК несеквестируемостта на доходите по член 446 от ГПК, както и на помощи и обезщетения, съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са
постъпили по банкова сметка, ***-рано от
един месец преди налагане на запора.
В
настоящия случай, от материалите по делото безспорно се установява, че по изпълнителното
делото не е постъпвала и съответно изисквана информация за произхода на средствата
по запорираната банкова сметка, ***и частичната несеквестируемост на
постъпилото на 18.09.2020г. трудово възнаграждение на жалбоподателката. ЧСИ е
уведомен единственно от нея, с молбата от 28.08.2020г., за обстоятелствата по
см. на чл. 446а от ГПК във вр. чл. 446, ал. 1 от ГПК, но необяснимо защо ЧСИ не
е проявил активност да събере незабавно информация от Банката за източника на
постъпленията и техният размер, в съответствие с постановките на ТР № 2/2015г.
на ОСГТК на ВКС. Отсъствието на данни за произхода на преведените суми и
техният размер е резултат от процесуалното бездействие на съдебният изпълнител
на факти и обстоятелства релевантни за изпълнението. Това обстоятелство не може
да се установи и от представеното от жалбоподателката извлечение от банковата й
сметка, защото същото не обхваща отчетен период (поне един календарен месец),
поради което и не може да се направи извод, каква част от трудовото и
възнаграждение за процесният м. август 2020г. е несеквестируема. Освен бланкетните указания към Банката, изпълняваща запора на разпоредбите за
несквестируемостта, дадени с писмото от 01.09.2020г., ЧСИ е следвало, след като
е бил уведомен от длъжника за произхода на средствата и наличието на обстоятелствата по
чл. 446, ал. 1, т. 1 от ГПК, да съобрази ограничението на чл. 446а, ал. 2 от ГПК и едва тогава ЧСИ
да изиска изпълнение от банката, като посочи точният размер на сумата подлежаща на удържане. Това задължение на съдебният изпълнител е изрично уредено в разпоредбата на чл. 446а, ал. 5 от ГПК и неизпълнението му представлява нарушение на
процесуалните правила.
Предвид изложеното, и след като не е изпълнил задълженията си, вменени му с разпоредбата на чл. 446а, ал. 5 ГПК, действията на ЧСИ Я.Д., изразяващи се в насочване на изпълнението върху суми с посоченият произход - трудово възнаграждение за м.
август 2020г. за горницата над МРЗ в размер на 610.00лева и превеждането й по
сметка на ЧСИ, като незаконосъобразно извършени, следва да се отменят, като се
укаже на ЧСИ, след като изпълни задълженията си по чл. 446а, ал. 5 от ГПК, а
именно да определи секвестируемата част
от преведената му на 02.10.2020г. сума в размер на 563.08лева – с произход
трудово възнаграждение за м. август 2020г. (представляваща удържаната и
преведана от Банката, горница над МРЗ от 610.00лева, в изпълнение на наложеният
по банковата сметка запор) и съответно да възстанови на длъжника,
несеквестируемата част от нея.
Жалбоподателката
е направила искане за присъждане на разноските в настоящото производство в
размер на 25.00лева д.т., 52.20лева – такси и разноски по ТТРЗЧСИ и
200.00лева – адвокатско възнаграждение. От материалите по делото е видно, че за исканите разноски по делото за адвокатски хонорар в размер на 200.00лева е представен единственно договор за правна защита и
съдействие от 18.09.2020г. подписан само от жалбоподателката, но не и от процесуалния й представител
адв. Д.Ж. ***. В чл. 4.1. от договора е договорено заплащане на адвокатски хонорар в размер на 200.00лева, платим в брой при подписване на договора, като в
частта за хонорара, същият имал характера на разписка. Съгласно установената съдебна практика, залегнала и в ТР № 6 от
06.11.2013г. на ВКС, в тежест на страната, която претендира разноски е да
представи списък с такива, както и доказателства за заплащането им. В т. 1 на
цитираното по – горе ТР № 6 от
06.11.2013г. на ВКС, изрично е прието, че съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, само когато страната е заплатила възнаграждението,
като в договора следва да бъде вписан начина на плащане: в брой или по банков път, и ако е в брой, какъвто именно е и настоящия
случай, то следва плащането да бъде удостоверено с разписка, независимо дали в
самият договор или с отделен документ. Представеният неподписан от двете страни договор, не представлява годно
доказателство, удостоверяващо извършено плащане (в договора е посочено, че
хонорара ще бъде платен в брой при подписване на договора), поради което и
съдът счита, че на жалбоподателката следва да се присъдят само разноските за
заплатена държ. такса в размер на 25.00лева по сметка на ОС – Шумен и 52.20лева – такси и разноски по ТТРЗЧСИ – за администриране на жалбата, за
които по делото са представени надлежни доказателства, удостоверяващи реалното им извършване.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 06218/24.09.2020 г. на К.С.Н. с ЕГН ********** *** – длъжник по изпълнението,
действията на ЧСИ Я.Д.с рег. № 774 с район на действие района на Окръжен съд – Шумен по изпълнително дело № 20127740400532, изразяващи се в насочване на изпълнението върху
несеквестируем доход на длъжника – трудово
възнаграждение за м. август 2020г., за горницата над 610.00лева, удържана на датата 18.09.2020 г. от банковата й
сметка в „Банка ДСК“ ЕАД и преведена на
02.10.2020г. по сметката на ЧСИ Я.Д.в
изпълнение на наложеният на 12.09.2017г. запор.
УКАЗВА на ЧСИ Я.Д.с рег. № 774 с район на действие района на Окръжен съд – Шумен, да определи секвестируемата част от преведената й на 02.10.2020г.
сума в размер на 563.08лева – с произход трудово възнаграждение за м. август
2020г. (представляваща удържаната и преведана от Банката, горница над МРЗ от
610.00лева, в изпълнение на наложеният по банковата сметка запор) и съответно
да възстанови на длъжника, несеквестируемата част от нея.
ОСЪЖДА
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище в гр. София да
заплати на К.С.Н. с ЕГН ********** *** направените разноски за настоящото
производство в размер на 77.20лева (седемдесет и седем лева и двадест стотинки)
от които 25.00лева д.т. внесена по сметка на ОС – Шумен и 52.20лева –
такси и разноски по ТТРЗЧСИ.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕПИС от
настоящото решение да се изпрати за сведение и изпълнение на ЧСИ Я.Д.с рег. № 774 с район на
действие района на Окръжен съд – Шумен,
по изп. д.
№ 20127740400532.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.