№ 53
гр. Самоков, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Гражданско дело №
20241870101319 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано по искова молба от от Д. П. К. с
ЕГН ********** срещу „Ф.Б.“ ЕООД с ЕИК *********.Исковете са на
стойност 5 000лева и 1 000лева и касаят искане за установяване на клауза по
два договора (един за 5 000 и един за 1000лева) за кредит между страните за
поръчителство и по двата кредита за нищожна, като неравноправна и въз
основа на това изцяло прогласяване на нищожността на договорите за кредит.
В условията на евентуалност се отправя искане само неравноправната клауза
да бъде обявена за нищожна.Твърдяната за неравноправна клауза е договорка
кредитополучателя да плати услуга поръчителство от партньор.Твърди се че
ГПР на разходите с добавянето на услугата е по-голяма от упоменатата в
договора за кредит и така потребителят е заблуден.Освен това тавана на ГПР
съгласно ЗПК бил надминат.
Ответника е получил исковете на 19.12.2024г.Срокът за отговор е
изтекъл на 20.01.2025г. /първия присъствен ден след 19.01.2025г./.Подадения
отговор по куриер от ответника е на 21.01.2025г.-1 ден след изтичане срокът за
отговор и е без правно значение.За съдебното заседание ответника е изпратил
становище с което оспорва исковате като неосновтелни.
Касае за иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11
ЗПК вр. чл. 19 ЗПК за прогласяване нищожност на клаузата, предвиждаща
заплащане на такса за разглеждане, по договора за кредит между страните,
1
като основното искане е за прогласяване нищожността на целия договор за
кредит.
На 4.5.2023г. между ищеца и ответното дружество бил сключен договор
за кредит, по силата на който са му предоставени в собственост заемни
средства в размер на 5000,00 лева, при фиксиран лихвен процент на разходите
- 49,66% .Едновременно с това бил сключен и договор за гаранция между
кредитополучателя и М. Б. в размер на 5050лева, като последното дружество
ставало поръчител на Б..
Такъв договор бил сключен между ищцата и ответното дружество и на
4.8.2020г. с главница 1 000лв. Гпр 49.11%.Там възнаграждението на М. Б. било
770лева.
Така описаната фактическа обстановка според съда се доказва от,
представените и неоспорени от ответника писмени доказателства.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно предствените договори за кредит и отпуснатите суми
действително изчисленията направени от кредитора не включват таксата за
поръчителство съответно 5050лева и 770лева.
Както правилно е отбелязано в исковата молба и според съда не са
спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т.11 ЗПК в договорът за
потребителски кредит да е разписан действителния размер на Годишния
процент на разходите. Действително приложения в кредитното
правоотношение ГПР е различен от посочения в договора и кредиторът
вписвайки в контракта съответно ГПР в който не са включени огромните такси
за поръчителство с който ГПР надхвърля 100%.Това е заблуждаваща
търговска практика, довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук
до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл.
22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен
реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1,
т. 10 от ЗПК.
Уговореното възнаграждение за такса за поръчителство по кредита,
който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал.1 и 2 311К.
Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и
2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР разходите, които следва
да извърши ищеца за заплащане на възнаграждение за поръчител.
Възнаграждението за поръчител в потребителския договор размер на ГПР,
последният не съответства на действително прилагания от кредитора в
2
кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер па
ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните
представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1
и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.
С оглед изложеното разгледан по същество, искът за прогласяване
нищожността на двата потребителски кредита се явява основателен.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищеца сумата от 250 лв.
разноски за държавна такса, както и сумата от 1000лева за адвокатско
възнаграждение.Заплатеното възнаграждение от 2400лева се явява
прекомерно и не съответства на правната и фактическа сложност на делото,
нито на правния интерес чиито сбор са главниците по двата кредита
6000лева.Ако се използва като ориентир наредбата за адвокатските
възнаграждения по конкретно чл.7, ал.2, т.2 минималното възнаграждение би
било 450лева.Платената сума от 2400лева надвишава този размер над 5
пъти.Съдът отчита че реално са заведени два иска и е положен повече труд и
за това присъжда и възнаграждение което не е на минимума.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
Прогласява нищожността на договор за кредит между Д. П. К. с ЕГН
********** и „Ф.Б.“ ЕООД с ЕИК ********* сключен на 4.5.2023г. с номер
1258596.
Прогласява нищожността на договор за кредит между Д. П. К. с ЕГН
********** и „Ф.Б.“ ЕООД с ЕИК ********* сключен на 4.8.2020г. с номер
909700.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Д. П. К. с
ЕГН ********** сумата от 1250лева за процесуално представителство по
делото и държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред С. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
3