Решение по дело №317/2019 на Административен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е  № 47

гр.Силистра, 07.07.2020 година

 

       В      И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

     Административният съд гр.Силистра,в публично заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:съдия М. Славова,при секретаря Антония Стоянова, като разгледа докладваното от съдия М.Славова адм.дело №317 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Жалбоподателката М.И.Л. ***, лично и чрез упълномощен представител адв. Н.Б. ***, моли съда да отмени Решение № 1040-18-73/08.11.2019г. на директора на ТП на НОИ гр.Силистра,с което е потвърдено оспорено по реда на чл.117 ал.1 т.2 б.”а” КСО, Разпореждане № 13/13.09.2019г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП НОИ-Силистра, с което е изменена и определена в действителен размер отпуснатата ѝ лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.1 и 2 КСО, включваща добавка по чл.69в ал.3 КСО от Учителския пенсионен фонд /УПФ/ в размер на 5.28% от ПОСВ, представляващи 44.58 лв. Оспорва се така формираният размер на добавката от УПФ, тъй като правото по чл. 69в ал.1 КСО за оспорващата било възникнало към 29.04.2016г., след което са генерирани 36 месеца с внасяни осигурителни вноски във фонда, а не както е приел ответният орган - за 16 месеца осигурителен стаж /вноски в УПФ/. Поддържа, че неправилно е определена датата на възникване на правото на специалното пенсиониране по чл.69в ал.1 КСО /28.12.2017г./,защото към момента на навършване на възрастта, е имала и изискуемия учителски осигурителен стаж от 25 години и 8 месеца. До този конфликтен момент в спора се е стигнало поради непризнаване на положения от нея стаж на длъжността „дружинен ръководител“ в периодите:08.10.1979г.-01.09.1981г. в ОУ с.Розино, Пловдивска област, както и от 01.09.1982г. до 30.04.1985г. в ОУ „Кирил и Методий“ гр. Силистра, за учителски такъв. Твърди, че стажът в тези именно два периода, незаконосъобразно пенсионният орган не е признал за „учителски“, по аргумент от чл.19 ал.1 и ал.2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /Загл. изм. ДВ, бр.19/03г., посл. изм. ДВ, бр.107/28.12.18г./ -НПОС. Счита, че самата Наредба е приета с ПМС №30/10.03.00г. и обнародвана в ДВ,бр.21/17.03.00г., поради което е неприложима към спорните периоди. Позовавайки се на §9 ал.1 ПЗР КСО поддържа, че същите следва да бъдат преценявани и, съответно квалифициран положеният през тях труд, съгласно действалите тогава нормативни актове, визирайки Закона за народната просвета /обн. ДВ, бр.218/48г. - отм. ДВ, бр.86/1991г./; Указ №330 за народната просвета /обн. Изв.,бр.90/09.11.1954г. - отм. ДВ, бр.86/1991г./ и Постановление № 42/01.08.1984г. на Министерския съвет.Твърди,че обжалваният акт противоречи и на целта на закона,поради което на релевираните основания от чл.146 т.4 и 5 АПК,настоява за неговата отмяна и за връщане на преписката на ответника за ново произнасяне, при съобразяване с указанията на съда. Претендира присъждане на съдебни разноски по представен списък /чл.80 ГПК/.

 Ответникът по жалбата - Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. Силистра, чрез представител по пълномощие ст.юрисконсулт И.К., поддържа становище в писмен отговор /л.94-л.96/ и в съдебно заседание, за неоснователност на жалбата и настоява същата да бъде отхвърлена. Счита,че липсват категорични данни оспорващата, като дружинен ръководител, да е изпълнила пълната норма задължителна преподавателска работа, в контекста на чл.41 л.2 ППЗП /отм./ и чл.19 НПОС, поради което положеният стаж на тази длъжност от нея, законосъобразно не е признат от пенсионния орган за учителски.Твърди, че са събрани всички относими доказателства в хода на административното производство, вследствие на което е зачетен общ осигурителен стаж на жалбоподателката от 39 години 6 месеца и 21 дни, положен при условията на III категория труд, от които 27 години и 1 ден - учителски, откъдето е изведен извод, че правото на добавка от УПФ е възникнало към 28.12.2017г., поради което и същата е определена в оспорения по делото размер. Ето защо поддържа,че съответно на закона, на същата е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68 КСО,ведно с определения от пенсионния орган размер на релевираната добавка по чл.69в  ал.3 КСО от  Учителския пенсионен фонд. Настоява за оставяне на жалбата без последици и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

       Производството е по реда на чл.118 ал.2 КСО,във връзка с чл.145 и сл. АПК.Съдът като обсъди изложените в жалбата доводи, след преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1, във връзка с чл.146 АПК,прие следното:Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу контролен административен акт, в отклонение от правилото на чл.145 ал.2 АПК, по силата на специалната разпоредба на чл.118 ал.1 КСО; подлежащ на съдебен контрол; от лице с правен интерес от оспорването; в законоустановения срок, а разгледана по същество е и основателна.

          Предмет на съдебния контрол е Решение №1040-18-73/08.11.2019г. на директора на ТП на НОИ гр.Силистра, потвърждаващо оспорено пред него Разпореждане № 13/ 13.09.2019г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП НОИ - Силистра, с което е изменена и определена в действителен размер отпуснатата на жалбоподателката лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.1 и ал.2 КСО,включваща добавка по чл.69в ал.3 КСО от УПФ в размер на 5.28 % от ПОСВ, представляващи 44.58 лева.

Административното производство е започнало по Заявление вх.№2113-18-259/ 15.05.19г. /л.12-л.13/ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, без изрично посочване на чл.69в ал.1 КСО „Придобиване на право на пенсия от учителите“ подадено от М.И.Л. ***. Материалноправните предпоставки на упражненото право към правнозначимия момент са: навършена възраст от 61 години и 4 месеца,по съществуването на който факт не може да има съмнения и 35 години и 8 месеца осигурителен стаж. Пенсионният орган,с процесното по делото Разпореждане № 13/прот. № 01248 от 13.09.2019г. /л.78/, е признал за положен общ осигурителен стаж от III категория в размер на 39 години 06 месеца и 21 дни, от който 27 години и 01 ден - учителски осигурителен стаж /л.74-гръб/. С подадена жалба /л.80/ по реда на чл.117 ал.2 КСО, жалбоподателката е релевирала спорния по делото въпрос - за признаване на положения от нея осигурителен стаж като „дружинен ръководител“ за учителски такъв, което е поставило на вниманието на ответния орган претенция за правилно определяне на добавката от чл.69в ал.3 КСО.

      Видно от записванията в приложеното копие от Трудова книжка № 225/15.11.1979г. е, че за периода: 08.10.1979г.-01.09.1981г. оспорващата е работила като „дружинен ръководител“ в Основно училище /ОУ/ с.Розино,Пловдивска област, както и от 01.09. 1982г. до 30.04.1985г.-„дружинен ръководител“ в ОУ„Кирил и Методий“ гр.Силистра. Последният факт се установява и от приложеното Удостоверение, издадено от отдел „ООА“ при ТП НОИ-Силистра /л.14/.Тези именно два периода пенсионният орган не е признал за „учителски стаж“,по аргумент от чл.19 ал.1 и ал.2 НПОС, първата от които представлява нормативна дефиниция на понятието. Наредбата е приета с ПМС № 30/10.03.2000г. и обнародвана в ДВ, бр.21/17.03.00г., поради което е неприложима към спорния период, съгласно изричното правило от §9 ал.1 ПЗР КСО, както основателно счита и оспорващата. Релевантни за процесните периоди са действалите тогава нормативни актове - Закон за народната просвета /обн. ДВ, бр.218/1948г. - отм. ДВ, бр.86/1991г/; Указ № 330 за народната просвета /обн. Изв., бр.90/09.11.1954г. - отм. ДВ, бр.86/1991г./ и Постановление № 42/01.08.1984г. на Министерския съвет.

         Спорът по делото е изцяло правен,като относно изпълняваната длъжност от жалбоподателката, мястото и периодите на изпълнението ѝ, е налице официално удостоверяване в трудовата й книжка /арг. чл.347 КТ/ и не се нуждае от друго доказване. Въпреки това, доколкото ответникът се позовава и на чл.41 ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /отм.ДВ, бр.21/17.03.2000г./, относно „пълната норма задължителна преподавателска работа“, който законов текст е приет с ДВ, бр.10/1998г., т.е. след приключване на релевираните периоди от време и, нормативният акт не съдържа преходна разпоредба,придаваща му обратно действие,респ. преуреждаща заварени осигурителни правоотношения, по делото е представен Списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на Националния осигурителен институт, съгласно изричното нормативно предписание на приложената разпоредба /чл.41 ал. 2 ППЗП /отм./ на л.98 от делото.Видно от същия е,че в т.11 е записано „Дружинен ръководител“,а съгласно чл.41 ал.2 ППЗП/отм./ учителски трудов стаж е и трудовият стаж на лицата,заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на МОН, съгласувано с управителя на НОИ,ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование,професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. На л.99-гръб от делото се намира Списък на длъжностите,за които се признава учителски стаж по смисъла на чл.19 ал.2 НПОС, където също под т.11 е записано „Дружинен ръководител“.

 От представената Диплома за завършено висше образование от ПУ“Паисий Хилендарски“ и Свидетелство /приложение към Диплома на л.110-л.112/ се установява,че жалбоподателката през м.юли.1979г. е издържала успешно държавните изпити и е придобила пълна педагогическа правоспособност:учител по биология и допълнителна специалност - учител по химия.Следователно, към датата на назначаването ѝ за дружинен ръководител в ОУ с.Розино, Пловдивска област,същата е отговаряла на изискванията за заемане на длъжността „учител“.Приложимото към релевантните периоди:1979-81г. и 1982-85г. законодателство, още по-категорично, с Указ № 330 за народната просвета /отм./,приравнява дружинните ръководители на учителите,видно от чл.11: За подготовка на учители и дружинни ръководители на Димитровската пионерска организация „Септемврийче“ се откриват педагогически учебни заведения- педагогически училища и учителски институти. С разпоредбата на чл.15 от Указ № 330 за народната просвета /отм./ в помощ на училището се създават пионерски дворци и домове […] и се организират разнообразни форми на извънкласна и извънучилищна работа- кръжоци, колективи за художествена самодейност и др., в които формирования труд полагат учителски кадри,чиито статут и правоотношения са нормирани именно от ЗНП /отм./ и Указ № 330 /отм./ От представения в производството нормативен акт от по-нисък ранг: Постановление № 42/01.08.1984г. на МС на РБ /л.4-л.7/, се установява, че нормотворецът е приравнил изцяло учителите и дружинните ръководители, относно възложените им възпитателни функции, работно време и съответното заплащане,като често се говори за „учители - нещатни дружинни ръководители“ /арг.§1 от Заключителните разпоредби на ПМС № 42/84г./ Текстът на §4 от Заключителните разпоредби на  Постановление № 42/01.08.84г., е недвусмислен: „Времето,прекарано от лицата с учителска квалификация като дружинни ръководители […],се зачита за учителски стаж.“ Това е действалата правна рамка,регулирала спорните правоотношения,към момента на тяхното осъществяване и приложима в настоящия спор, по аргумент от §9 ал.1 ПЗР КСО.

      Според заключението на приетата без възражения от страните Съдебно-счетоводна експертиза, изцяло кредитирана от съда, получаваните възнаграждения от учителите в ОУ“Кирил и Методий“ гр.Силистра, в което е работила жалбоподателката в периода 01.09.1982г. - 30.04.2985г., и от нея като „дружинен ръководител“, са идентични, няма различия между тях, което сочи на пълна съпоставимост на заплащането на труда им, т.е. те са третирани от държавата еднакво като педагогически кадри.Същият извод следва от показанията на свидетелите Ж.К. и Е.К., както и от представените заверени от дирекция „Държавен архив“ Силистра, извлечения от Протоколна книга на Основно училище „Кирил и Методий“ гр.Силистра /л.104-л.109/, където в педагогическия състав неизменно присъства жалбоподателката М.Л., активно участвала в педагогическите съвети на училището. Извлечение от Протоколната книга на Педагогическия съвет на ОУ“Христо Гр. Данов“ с.Розино, заверено от Дирекция „Регионален държавен архив“ Пловдив, както и Доклад за резултатите от учебно-възпитателната работа през учебната 1979/1980г. на същото училище, свидетелстват за установения статус на дружинните ръководители през процесния период - на членове на педагогическите съвети в училищата, в които са изпълнявали длъжността.В документите на л.136-л.137 и на л.140-142 от делото, оспорващата фигурира с имената М.И. П. /фамилия отпреди брака/, като идентичността ѝ се установява от записването на заглавната страница на представената Трудова книжка и Диплома за завършено висше образование в Пловдивския университет № 6299/22.01.1980г. /л.110/.В съдебно заседание на 10.06.2020г.,процесуалният представител на ответника, не оспорва идентичността на жалбоподателката с фамилни име - на П. и Л. /Вж.Протокол на л.150-л.153/.     

         В рамките на проведеното контролно-отменително административно производство ответният орган е изложил изрично мотиви, че приема /не оспорва/ фактите, свързани с изпълняваната от оспорващата длъжност „дружинен ръководител“, както и мястото и времето на нейното упражняване. Счел е обаче, че за да бъде признат така положения от нея стаж за учителски, следва да са налице, в условията на кумулация, предпоставките от 19 ал.2 НПОС, а именно: да отговаря на изискванията за заемане длъжността учител или възпитател /по това също не се спори/ и да е изпълнила пълна норма за задължителна преподавателска работа, каквато обаче, никога не е била нормативно определяна предвид спецификата на работата на дружинния ръководител. Разпитаните свидетели установиха, че в същите периоди от време са били дружинни ръководители, макар и в други училища и са работили на пълно,при това ненормирано работно време, защото се е налагало често в почивни и празнични дни да са на работа. На работа са били през всеки учебен ден, наравно с училите, вкл. и през междучасията, за което понякога са получавали и по-високи възнаграждения. По правило, дружинният ръководител е бил на пряко подчинение на директора на училището и член на неговото ръководство.

         Жалбоподателката, както и другите дружинни ръководители, са били назначавани от ОК на ДКМС /л.14/, но това не е променяло характера и мястото им на работа. Те са били назначавани в конкретно основно училище, в случая ОУ с.Розино, Пловдивска област и ОУ“Кирил и Методий“ гр.Силистра. През работното си време са осъществявали непосредствена възпитателна работа с учениците от 1-ви до 8-ми клас, което по същество е и тяхната задължителна преподавателска работа, в случая дори без „пълна норма“, а повече - при „ненормиран 8-часов работен ден“. Изцяло в подкрепа на това е и ССЕ./Вж.Решение № 10285/03.07.19г., адм.д. № 13598/18г.; Решение № 7328/16.05.19г., адм.д.  № 11481/18г.; Решение № 1176/29.01.19г., адм.д.  № 8132/18г. и много други от по-новата практика на ВАС, VI Отделение/.

         В обобщение, настоящият състав приема, че незаконосъобразно с оспорените административни актове, е отказано признаване на учителски стаж за времето,през което жалбоподателката е работила като дружинен ръководител. Щом длъжността е била изпълнявана от лице с висше педагогическо образование, при ненормиран 8-часов работен ден и е включвала учителски функции за възпитание на деца от 1 до 8 клас в различни учебни заведения, придобитият от нея осигурителен стаж за този период, следва да бъде зачетен като учителски. Горният извод решава и централния спорен въпрос по делото - има ли оспорващата право на по-висока добавка от Учителския пенсионен фонд към отпуснатата ѝ ЛПОСВ, като формираният отговор е положителен.Това е така независимо, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган са издадени от компетентните по закон органи, съгласно чл.117 ал.1 и чл.98 ал.1 КСО; в предписаната писмена форма и съдържание, както и при спазване на административно производствените правила от чл.98 ал.1 и чл.117 ал.1 - ал.3 КСО. Същите обаче, противоречат на материалния закон и неговата цел.

          Съгласно специалния чл.69в ал.3 КСО на учителите,които са придобили право на пенсия при условията на ал.1 /привилегированото ранно пенсиониране/ и се пенсионират при условията на чл.68 ал.1 и ал.2 КСО /какъвто е настоящият случай/, се изплащат пенсия за осигурителен стаж и възраст от фонд„Пенсии“ и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер на 0.33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване на право на пенсия по ал.1 на чл.69в КСО. Възведеният спор по делото е относно определяне на добавката по чл.69в ал.3 КСО. Положителното му разрешаване не се отразява на размера на пенсията съгласно чл.70 ал.1 КСО, но има значение за размера на добавката по чл.69в ал.3 КСО. В случая,оспорващата е придобила право на ранно пенсиониране по чл.69в ал.1 КСО преди придобиване на правото от чл.68 ал.1 КСО /към 29.04.2016г./, в които хипотези законодателят е предвидил изплащането на добавка при условията и в размера по чл.69в ал.3 КСО. Не се спори по делото, че след 01.05.2016г. до подаване на заявлението за отпускане на пенсия за ОСВ, жалбоподателката непрекъснато е работила по основно трудово правоотношение в „Обединен детски комплекс- Силистра“ при Община Силистра,като негов директор и е изпълнила пълната норма задължителна преподавателска работа /л.29/, поради което правилно този ѝ стаж е зачетен за учителски. Последното изпълва и изискването от чл.69в ал.4 КСО, респ. чл.19 ал.5 НПОС, жалбоподателката към момента на упражняване на процесните пенсионни права да заема учителска, респ. приравнена на нея, длъжност.

         В този контекст преценени фактите по делото сочат,че поради неправилно приложение на действалите по време на полагане на стажа като „дружинен ръководител“ от оспорващата нормативни актове,по силата на които същият следва да бъде зачетен като учителски осигурителен стаж,разпореждането за отпускане на пенсия, в частта на размера на добавката от УПФ и, потвърждаващото го решение, са постановени в противоречие с чл.69в ал.3 КСО и следва да бъдат отменени.При условията на чл.173 ал.2 АПК, преписката подлежи на връщане на ответния орган за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката относно размера на добавката по чл.69в ал.3 КСО при зачитане на стажа от 08.10.1979г. до 01.09.1981г. и от 01.09.1982г. до 30.04.1985г. като учителски. Присъждане на разноски своевременно са поискали и двете страни, като с оглед изхода на процеса и съгласно чл.143 ал.1 АПК, такива се дължат на оспорващата в удостоверения по делото размер от общо 500 лева,представляващи: 350лв.- възнаграждение за един адвокат /л.11/ и 150 лв.- възнаграждение за вещо лице /л.123/, воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.2, във връзка с чл.173 ал.2 АПК, Административният съд гр.Силистра

Р  Е  Ш  И  :

 

           ОТМЕНЯ по жалба на М.И.Л. ***, Решение № 1040-18-73/08.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Силистра и потвърденото с него Разпореждане № 13/13.09.2019 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ гр. Силистра.

ИЗПРАЩА делото като преписка на Директора на ТП на НОИ гр. Силистра, за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

          ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ гр. Силистра, с административен адрес: гр. Силистра, ул. “Цар Шишман“ № 5, да заплати на М.И.Л., с ЕГН: **********,***, сумата от 500.00 /Петстотин/ лева, представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основание чл. 119 КСО.

 

 

СЪДИЯ: