Р Е Ш Е Н И Е
№ 38 12.01.2021
година гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен състав,
на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР Д.
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА КОЛЕВА
при секретаря С.А.
с участието на прокурора Христо К.
като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 2293 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Т.Д.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. С.К. срещу решение № 260271 от 07.10.2020г., постановено по НАХД № 1382/2020 по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 19-0769-006856/16.03.2020г. на Началник група към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на наказателното постановление. Излагат се възражения в три насоки. Твърди се допуснато нарушение на чл.33, ал.2 от ЗАНН, тъй като било образувано досъдебно производство, в условията на което не било прекратено административнонаказателното. След произнасяне на прокурора с постановление за прекратяване било наложено административното наказание. Твърди се допуснато нарушение на чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, респективно чл.143, ал.10 от ЗдвП, тъй като нарушителят не бил уведомен за изтичане срока на застраховката ГО и предстоящо служебно прекратяване на регистрацията. Счита, че определената санкция „лишаване от право да управлява МПС“ е несъразмерно тежка, доколкото не е извършено нарушение. Не се сочат нови доказателства. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.К., който поддържа жалбата и иска съдът да отмени първоинстанционното решение и да отмени наказателното постановление.
Ответникът по касация – ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“ редовно уведомен, не изпраща представител. Не представя отговор на касационната жалба. Не представя доказателства.
Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на оспорването.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № 19-0769-006856/16.03.2020г. на Началник група към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на касационния жалбоподател, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
За да постанови решението, въз основа на доказателствата по делото, съдът приел, че наказателното постановление е издадено при спазване изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН, тъй като съдържа изискуемите реквизити, приел че е осъществен състава на нарушението и правилно бил определен видът и размерът на наказанието. Съдът не намерил основание за приложение на чл.28 от ЗАНН. В решението са изложени подробни мотиви, въз основа на които възраженията на жалбоподателя, относно вмененото нарушение, са преценени като неоснователни.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
В обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че на 20.10.2019 г. Около 22,50 ч. в гр. Бургас, на ул. „Транспортна”, до бл.35, в посока ул. „Димитър Димов” Т.Д. управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 530 Д”, с peг. № А 0707 НК, който не е регистриран по надлежния ред – автомобилът бил със служебно прекратена регистрация от 25.09.2019 г., на основание чл.143, ал.10 от ЗдвП.
Възражението за нарушение на чл.33, ал.2 от ЗАНН е неоснователно. Съгласно тази разпоредба, при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор.
По делото е установено и е безспорно между страните, че материалите, свързани с деянието били изпратени от Сектор „Пътна полиция“ Бургас до Районна прокуратура – Бургас (л.9 от АНД 1382/2020 на БРС). С постановление от 25.02.2020 г. е постановен отказ за образуване на досъдебно производство по изпратената преписка. В настоящия случай наказанието е наложено с наказателно постановление от 16.03.2020 г., т.е. след отказа на прокурора за образуване на досъдебно производство за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, поради липса на умисъл. Така, на практика, не са били налични две висящи производства, тъй като наказателно такова не е било образувано. Сочената съдебна практика обсъжда нарушение на чл.33, ал.2 от ЗАНН от гледна точка на изтекъл 6 месечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН до издаването на наказателното постановление. В случая АУАН е съставен на 20.10.2019 г., а НП е издадено на 16.03.2020 г. - изцяло в изискуемия шестмесечен срок, поради което е неотносима от една страна, а от друга не е обвързваща съда. С оглед изложените съображения, дори да се приеме, че е допуснато нарушение на чл.33, ал.2, то същото не е съществено.
По отношение възражението за липса на уведомяване:
Съгласно чл.143, ал.10 от ЗдвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Анализът на тази разпоредба сочи, че законодателят е вменил в задължение на компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на това основание, едновременно да уведоми собственика на превозното средство. По делото не се спори, че е налице служебно прекратяване на регистрацията на собствения на касатора лек автомобил, извършено на 25.09.2019 г., на основание именно сочения законов текст. В конкретния случай обаче, след прекратяване регистрацията на автомобила, уведомяване на собственика не било извършено. Този факт е установен от самия административнонаказващ орган (л.10 от АНД 1382/2020 на БРС). Касационният състав приема, че след като императивно изискуемото уведомяване не е реализирано, то не е изпълнен фактическият състав на чл.143, ал.10 от ЗдвП. Следва да се отбележи, че регистрационните табели на автомобила са били на предназначените за това места, поради което на водача не може да се вмени вина, била тя под формата на умисъл или при непредпазливост за това, че е осъществил състава на чл.140, ал.1 от ЗдвП. По изложените съображения, първоинстанционното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да бъде отменено наказателното постановление (в този смисъл Решение № 1192 от 24.09.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1773/2020 г.; Решение № 1461 от 30.10.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1838/2020 г.).
С оглед изхода от спора и навременно предявената претенция на касатора за разноски, които са заплатени в брой, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК, на Т.Д.Т. следва да се присъдят разноски за две съдебни инстанции, които са в размер на 600 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260271 от 07.10.2020г., постановено по НАХД № 1382/2020 по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 19-0769-006856/16.03.2020г. на Началник група към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0769-006856/16.03.2020г. на Началник група към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“.
ОСЪЖДА ОД МВР Бургас да заплати на Т.Д.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** разноски в размер на 600 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.