Решение по дело №510/2022 на Административен съд - Плевен

Р E Ш Е Н И Е

 

№ 445

 

гр.Плевен, 12.10.2022 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ  ГОСПОДИНОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                          КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

                                                                         

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 510 по описа за 2022 год. на Административен съд - Плевен и за да произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл.63в от  Закона за административните нарушения и наказания.

С Решение № 38 от 21.04.2022 год., постановено по НАХД № 20214410200336 по описа за 2021 год., Районен съд – гр. Левски потвърдил  електронен фиш за налагане на глоба, серия К, № 4490201, издаден от ОД на МВР – Плевен, с който на Х.Р.К., ЕГН ********** ***, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лв.

Против горното решение е постъпила касационна жалба от Х.Р.К., подадена чрез адв. Ж.Д.Д. от АК - Хасково, в която се излагат доводи, че оспореният съдебен акт е неправилен, необоснован, незаконосъобразен и постановен в противоречие със съдопроизводствените правила. Оспорват се мотивите на първостепенния съд за липса на допуснати съществени нарушения на правилата  на ЗДвП и се излагат твърдения, че нарушението, предмет на издадения ЕФ, не е доказано по несъмнен начин. Сочи се, че не са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.3015 год. и се навеждат съображения, че ЕФ само формално отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяващ вида на данните, които следва да бъдат вписани в него. Твърди се, че не са изпълнени изискванията на посочената наредба, тъй като от представения протокол по чл.10, ал.1 от нея не е видно с какво АТСС е заснето нарушението и дали са спазени другите изисквания на наредбата, а именно не е видно местоположението на АТСС и на полицейския автомобил, няма приложена снимка на разположението на уреда, което съставлява основание за отмяна на издадения ЕФ. В заключение което е направено искане да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови отмяна на оспорения ЕФ.

В съдебно заседание  касаторът се представлява от адв.Ж.Д., която поддържа подадената касационна жалба и пледира за отмяна на решението на РС – Левски, респективно отмяна на оспорения ЕФ..

Ответникът не се представлява и не ангажира становище.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен изразява становище, решението на РС- Левски е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

В обжалваното решение е налице извършен анализ на приложимите в настоящето производство разпоредби на материалния и процесуалния закон. Съдът е обсъдил относимите към правния спор доказателства е дал отговор на направените с въззивната жалба оплаквания, които не са идентични с тези от касационната жалба.

Касационният съдебен състав споделя доводите на РС- Левски, свързани с обстоятелството, че оспореният ЕФ съдържа изискуемите законови реквизити, поради което не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение, в който смисъл е разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК.

Неоснователно е оплакването на касатора, че съответствието на процесния ЕФ с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. е само формално, защото протоколът по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.3015 год. не отговаря на нормативно установените изисквания и с него не се установяват релевантни към предмета на доказване обстоятелства.  От същия /приложен на л.15 от АНД № 154/2021 г. по описа на РС-Левски/ е видно, че заснемането е извършено с АТС ТFR1- М с № 585. Посочено е и точното място на осъществения контрол- Първокласен път I-3, км. 48+300, с.Българене, ул.“В.Левски“. Посочен е режимът на измерване – „С“, т.е. стационарен, а на л.16 е приложена и снимка на служебния автомобил, в който техническото средство е било монтирано. На л.7 е приложена като доказателство и снимка, изготвена по реда на чл.189, ал.15 от ЗДвП, която, преценена в съвкупност с оспорения ЕФ, представлява годно доказателствено средство в подкрепа на констатациите по него. Регистрационният номер на заснетият автомобил е виден в долния десен ъгъл на снимката. Разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП регламентира доказателствената стойност на горната снимка и същата не е опровергана от представени или служебно събрани в хода на проведеното съдебно производство доказателства.

Пред настоящия съдебен състав не се излагат оплаквания, свързани с годността на техническото средство да установи процесното нарушение, а първостепенният съд е изложил по горното обстоятелство достатъчни като обем мотиви, с които Административен съд-Плевен е съгласен. По делото не се спори, че нарушението е установено и заснето с АТСС. Легалната дефиниция на АТСС се съдържа в  § 1, т. 65 от ДР на ЗДвП, и според нея те са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган. Ето защо и с оглед посочените по- горе писмени доказателства съдът приема, че е доказано съответствието на конкретното техническо средство с изискванията на закона, а в хода на съдебното производство са събрани и обсъдени всички, относими към предмета на делото доказателства.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция са наведени доводи, че техническото средство, извършило заснемането, не е било разположено по начина, указан в инструкцията за експлоатацията му, както и че не са събрани доказателства за обстоятелството дали служителите, които са снели данните от него са преминали курс на обучение.

Тези оплаквания не са направени с касационната жалба, а при съобразяване разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в нея /касационната жалба/ пороци на решението. Освен това, твърдението на процесуалния представител на касатора за разположението на техническото средство спрямо пътното платно не съответства на доказателствата по делото. От снимката на л.16 на служебния автомобил е видно, че същият е разположен успоредно на пътното платно, спрямо което е осъществяван контрола, а от снимката по чл.189, ал.15 ЗДвП е видно, че автомобилът на касатора е заснет отпред, т.е. снимката е направено срещу посоката на движението му, поради което няма как да се приеме за достоверно твърдението за разположение на техническото средство перпендикулярно на пътното платно. Оплакванията за липса на данни дали служителите, снели данните от техническото средство, са преминали курс на обучение е неоснователно. Липсата на подобни данни не може да доведе до извод за наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, даващо основание за отмяна на оспорения съдебен акт. Касае се за автоматизирана електронна система, чието предназначение е да изключи човешката намеса при установяване нарушенията на правилата за движение и да гарантира обективност при извършвания контрол. Обработката на данните представлява техническа дейност, осъществявана от определени със заповед служители, която е последваща, т.е. след документиране на извършеното нарушение и не може да повлияе върху обективното установяване на релевантните към предмета на производството обстоятелства.

Обстоятелството с каква скорост се е движел процесният автомобил и какъв е отчетеният толеранс на измерената скорост се установяват от издадения в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП електронен фиш, както и от снимка, изготвена по реда на чл.189, ал.15 от ЗДвП, приложена към адм. преписка, а мотивите на въззивния съд в тази насока са в съответствие с горните доказателства.

Предвид горепосоченото оспореният пред РС електронен фиш се явява законосъобразен като издаден при спазване на установените в ЗДвП правила, удостоверява съставомерно и доказано нарушение на правилата за движение по пътищата, с оглед което въззивният съд е постановил правилно решение, което следва бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 38 от 21.04.2022 год., постановено по НАХД № 20214410200336 по описа за 2021 год. на Pайонен съд - гр. Левски.

Решението е окончателно.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.                   2.