Р
Е Ш Е Н И Е
№
1825
07.11.2012 г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, ХІІІ наказателен състав
На
тридесет и първи октомври през две хиляди и дванадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар:
Рая Александрова-Василева,
Прокурор:
……………………
като
разгледа докладваното от съдията Мутафчиев НАХД № 2940 по описа за 2012 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 189, ал. 14 ЗДвП, вр. чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано
по повод жалбата на А.Г.Ф., ЕГН – **********,***, против наказателно
постановление № 774/08.02.2011 г. на началник сектор „Пътна полиция” при МВР –
Бургас. С атакувания акт на жалбоподателя са наложени наказание „глоба” в
размер на 200 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
три месеца за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и е постановено отнемането на 12
контролни точки.
В
жалбата се твърди, че АУАН е съставен след изтичането на преклузивния
тримесечен срок от откриване на нарушителя, а препис от акта не е връчен на
нарушителя. Изтъква се, че по делото е налице съмнение дали системата, с която
е установено нарушението, е от одобрен тип и дали е преминала ежегоден
метрологичен контрол, както и че наказателното постановление е антидатирано.
Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление и да присъди
направените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.
Процесуалният
представител на наказващия орган оспорва жалбата в съдебно заседание.
Жалбата
е допустима, като подадена от легитимирана страна в законоустановения срок
против акт, подлежащ на обжалване.
Съдът, като взе предвид
доказателствата, намира за установено от фактическа страна следното :
На
28.03.2010 г. в 16.20 ч. по главен път ІІ-99 в посока гр. Созопол - гр. Бургас,
на разклон на с. Атия система за видеоконтрол „SITRAFFIC ERS 400” № 003059049644 засича лек
автомобил марка „БМВ”, модел „730” с рег. №
*** със скорост 116 км/ч при разрешена максимално допустима скорост 60
км/ч, въведена с пътен знак В-26. Пътният участък, където е заснет автомобилът,
е извън населено място.
На 16.04.2010
г. служителят в сектор „Пътна полиция” при МВР – Бургас Т. Д. изготвя справка в
централна база – КАТ, от която се установява, че засеченият автомобил е
собственост на А.Г.Ф..
На
30.10.2010 г. на господин Ф. е връчена призовка да се яви на 03.11.2010 г. в
сградата на сектор „Пътна полиция” в гр. Бургас, за справка във връзка са
нарушение, извършено на 31.03.2010 г. в 17.21 часа, Атия и за връчване на АУАН
за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП. Очевидно, че в призовката се визира друго
нарушение, а не констатираното по-горе, тъй като датите, а и часовете са
различни. Тъй като жалбоподателят не се явява на 03.11.2010 г., на 24.01.2011
г. свидетелят Р.Й.И., младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” към МВР –
Бургас, му съставя АУАН за това, че управлява на посочените дата и място
автомобила с превишена скорост. Същевременно обаче актосъставителят „допълва” в
акта, че господин Ф. като собственик не се явява за предоставяне на информация
за нарушителя.
Актът
е съставен в отсъствие на нарушителя, като впоследствие препис от него не му е
връчен. Описаната
в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в атакуваното наказателно
постановление.
По
делото са представени снимки, снети от паметта на системата, от които са видни
координатите, където е засечен автомобилът, самият автомобил и неговият
регистрационен номер.
В
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4823 е
вписана стационарна видео радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения тип „SITRAFFIC ERS 400”,
която е одобрена и вписана в регистъра на 06.10.2009 г. и е със срок на
валидност на одобряване на типа до 06.10.2019 г. Служебно известно на съда (от производството
по НАХД № 3349/2010 г. по описа на БРС) е обстоятелството, че конкретната
видео-радарна система тип "SITRAFFIC ERS 400" с ID номер
003059049644, е преминала първоначална проверка през месец декември 2009 година,
като срокът на валидност на първоначалната проверка е до месец декември 2010
година, т.е. към дата 28.03.2010 г. тя се явява технически
годно средство.
Изложената
фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, веществените
доказателствени средства и от показанията на свидетелите В.Ж.П. и Р.Й.И..
При така установените факти
съдът намира от правна страна следното :
В хода на
административно-наказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, които влекат след себе си
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и налагат неговата
отмяна. Мотивите за това са следните :
Съгласно
разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН когато актът е съставен в отсъствие на
нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на
общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и
подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от
получаването и се връща незабавно. При подписване на акта, на нарушителя се
връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото
подписване – чл.43, ал.5 от ЗАНН.
Установи се
по делото, че АУАН не е предявен на нарушителя за подпис, нито му е връчен
препис от него. Неспазване изискването на ЗАНН за предявяване акта на
нарушителя е довело до лишаване на същия от възможността да се запознае със
съдържанието на акта, да направи писмени възражения по него и да представи
доказателства в предвидения от закона срок. При това положение и на основание
чл. 52, ал. 2 ЗАНН административно наказващият орган е следвало да върне акта
на актосъставителя. Вместо това, при неспазване на процесуалните правила, той е
издал обжалваното наказателно постановление. Неспазването на разпоредбата на чл.
52, ал. 2 ЗАНН е съществено нарушение на производството по издаване на
наказателното постановление и абсолютно основание за отмяна на същото.
На следващо
място, както от съдържанието на АУАН, така и от съдържанието на наказателното
постановление не става ясно за какво нарушение в действителност е санкциониран
жалбоподателят. В рамките на четири реда се твърди както, че господин Ф.
е управлявал автомобила на 28.03.2010 г. в 16.20
часа на главен път ІІ-99 в посока гр. Созопол - гр.
Бургас, на кръстовището на с. Атия, т.е. приема се за доказано, че той е
водачът, така и че той в качеството му на собственик не се явява за
предоставяне на информация кой е управлявал автомобила, т.е. че самоличността
на водача не може да бъде установена. Тази неяснота нарушава правото на защита
на нарушителя, защото не е ясно в какво точно е обвинен, а и за какво точно е
наказан, което безспорно налага отмяна на наказателното постановление.
Констатираните
пороци правят безпредметно обсъждането на спора по
същество.
По направеното искане за присъждане на разноски от
страна на жалбоподателя.
В ЗАНН не е
предвидена такава процесуална възможност. Съгласно чл. 84 ЗАНН доколкото в този
закон няма особени правила, се прилагат разпоредбите на НПК, в който също няма
такава регламентация. Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК, чиято
норма следва да бъде приложена по аналогия на закона в случая, тъй като урежда
най-близка хипотеза (ТР № 3/85 на ОСНК), при отменяване на наказателното
постановление разноските остават за сметка на държавата, но както при
оправдаване на подсъдимия по дела от общ характер, така и при отмяна на
наказателното постановление (цялостно или частично), на подсъдимия и на жалбоподателя
не се присъждат направените от тях разноски, сред които е и заплатено
юрисконсултско възнаграждение. Предвиден е специален ред за претендирането им,
но в друго отделно производство, заведено по Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 774/08.02.2011 г. на началник сектор „Пътна
полиция” при МВР – Бургас, с което на А.Г.Ф., ЕГН – **********,***, са наложени
наказание „глоба” в размер на 200 лева и наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от три месеца за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и е
постановено отнемането на 12 контролни точки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя А.Г.Ф. за присъждане на направените от него
разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : (П)
Вярно с оригинала: Р.С.А.-В.