Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 212
гр.
Свищов, 30.09.2019 год.
Свищовският
районен съд в публично съдебно заседание на 11.09.2019 г., в състав:
Председател:
ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. 530/2018
година, за да се произнесе взема предвид:
ИСК
с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***,
офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от Н.Т.С.и М.Д.Д.–
изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт М.С.против Г.П.П.. Твърди,че на 20.07.2017 г. е
подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.12.2016 г. сключен между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД и „А.з.с.н.в. “ ЕАД, по силата на който вземането,
произтичащо от договор за потребителски кредит № 2178280 от 26.02.2016 г. е
прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, като
длъжниците били уведомени за продажбата на вземането с уведомително писмо,
изпратено с известие за доставяне. Договор
за потребителски кредит № 2178280 е сключен на 26.02.2016г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД и Г.П.П., с поръчител А.С.П.. С
факта на подписване на договора, кредитополучателят удостоверил, че му е
предоставен целия обем преддоговорна и договорна информация от страна на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ЕАД , получил е екземпляр от Общите и условия, запознат е с
тях и безусловно ги приема. Съгласно
договора за кредит, на длъжника е предоставена в заем парична сума в размер на
29 689,23 лева, която сума е преведена на посочена от кредитополучателя
банкова сметка ***.02.2016г. Общия размер на кредита е
59 250,80 лева, който длъжникът се е задължил да върне на 129 броя месечни
погасителни вноски, като за периода от първата погасителна вноска до деветата
погасителна вноска е дължима само договорна лихва в
размер на 1316,21 лева, а останалите 120 броя вноски са в размер на по 482,79 лева. Последната погасителна вноска е с падеж
на 21.11.2026г. Съгласно чл. 14 от ОУ, при които
дружеството предоставя потребителски кредити, с подписването на договора за
кредит А.С.П., в качеството на поръчител е поела задължение да бъде солидарно
отговорен за изпълнението на задълженията на потребителя, които възникват по
силата на Общите условия, като поръчителят е декларирал, че е запознат с ОУ и
поема задължение в качеството си на поръчител да осигури пълно и точно
изпълнение на всички задължения на потребителя, произтичащи от ОУ и договора за
потребителски кредит. Крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита е 21.11.2026г., но поради неизпълнение на задължението на
кредитополучателя за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът е обявен
за предсрочно изискуем на основание чл. 13 ал. 2 б. „а“ от ОУ, неразделна част
от договора за кредит. Кредитополучателят е
уведомен за обявяване на предсрочната изискуемост с писмено уведомление.
За сумата 20 202,24 лева (двадесет хиляди двеста
и два лева и двадесет и четири стотинки), представляваща частично претендирана главница по неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 21.12.2021г. до 21.11.2026г. и
753,47 лева- обезщетение за забава за периода от 20.07.2017 г. до
30.11.2017 г.,
ищецът „А.З.С.Н.В.” ЕАД е подал заявление по чл.410 от ГПК и по ч.гр.д. 1234/2017г. на СвРС е издадена Заповед за изпълнение
№767/1.12.2017г. Длъжникът Г.П.П. е
получил съобщение за издадената Заповед за изпълнение при условията на чл.47
ал.5 от ГПК, след като са изпълнени предвидените в чл.47 ал.1-ал.5 от ГПК
процедури и същият не е открит, поради което ищецът предявява настоящия установителен
иск. Длъжникът А.П. е получила Заповед за изпълнение №767/1.12.2017г., не е подала
възражение и по отношение на нея същата е влязла в сила. Моли съда да признае
че Г.П.П. дългжи солидарно с А.С.П.н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД,
ЕИК ********* горепосочените суми. Претендира разноски както в заповедното,
такава и в исковото производство.При условията на евентуалност предявява
осъдителен иск относно падежиралите вноски.
В
едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК особеният
представител на ответника адв.И.И. е подала
писмен отговор, в който заявява, че искът е неоснователен и оспорва фактически и правни твърдения на ищеца .
Твърди, че Договор за
потребителски кредит № 2178280, сключен на 26.02.2016г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД и Г.П.П. е нищожен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като не отговаря на предвидени
изисквания, в частност размер на шрифта. Прави възражения и относно възникналата предсрочна изискуемост
и връчване на уведомлението на длъжника от страна на цедента.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Предявените искове от ищеца са -
установителен по чл.422 от ГПК за сумата
20 202,24 лева (двадесет
хиляди двеста и два лева и двадесет и четири стотинки) главница, обезщетение за
забава в размер на 753,47 лева (седемстотин петдесет и три лева и четиридесет и
седем стотинки) за периода от 20.07.2017 г. до 30.11.2017 г. , законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда –
30.11.2017 г. до изплащане на вземането
Не се спори, че между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството му на кредитор и ответника Г.П.П. в
качеството му на кредитополучател, на 27.02.2016 г. е подписан Договор за
потребителски паричен кредит № 2178280, по силата на който кредиторът е
предоставил на кредитополучателя потребителски паричен кредит с главница от 29
689,23 лв., която е преведена на дата 29.02.2016 г. по посочената от
кредитополучателя банкова сметка, ***, е погасена сума в размер на 1316,21 лв . Видно от
заключението на съдебно-икономическата експертиза в периода 21.04.2016г. до
21.11.2016г. са направени 9 вноски в общ
размер 1316,21 лева, след което кредитът не се обслужва и от 22.12.2016г. длъжниците са в
забава.
На 20.07.2017
г. с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, ведно
с Приложение №1 към него вземанията по този договор за потребителски паричен
кредит са прехвърлени от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД.Цедирано е
задължение в размер на 32657,43 лева , от които 786,47 лева-просрочена главница
и 28902,76 лева- редовна главница, както и лихви, които не са предмет на това
производство. Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това. Страните по договор за паричен заем не са
ограничили правото на заемодателя да прехвърля вземането, нито пък законът или
естеството на вземането препятстват подобно действие. В чл.13 ал.6 от Общите
условия към Договора е предвидено
изричното право на заемодателя по всяко време да прехвърли правата си по
договора на трето лице, като в ал.7 от чл.13 кредитополучателят и поръчителят
дават изричното си съгласие за това. От това следва, че договорът за цесия, по
силата на който ищецът се легитимира като кредитор, е валиден. Спрямо ответника
цесията има действие от деня в който му е била съобщена, като това следва от
нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В случая уведомлението е изпратено от цесионера,
но е редовно, тъй като последният е бил надлежно упълномощен за това от цедента
. Няма пречка по силата на чл. 36 ЗЗД първоначалният кредитор да упълномощи
нарочно лице или самия цесионер да уведоми длъжника за сключената цесия, каквато
е настоящата хипотеза. Ето защо в разглеждания случай действията на ищеца като
пълномощник на цедента по уведомяване на длъжника за цесията са законосъобразни и следва да се приеме, че
длъжникът Г.П. е надлежно уведомен за
извършената цесия, както и за предсрочната изискуемост на кредита. В случая цедентът е упълномощил
цесионера, да извърши уведомяването на длъжника за цесията от негово име. Със сключване
на договора за цесия върху новия кредитор преминават всички права, които
старият кредитор е имал по отношение на длъжника във връзка със съществуващото
към момента на сключване на договора за цесия вземане към длъжника, в това
число и правото да обяви кредита за предсрочно изискуем при наличието на
съответните предпоставки в договора за това. Съгласно чл. 13
ал. 2 б. „а“ от ОУ, неразделна част от договора за кредит, „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД има право да
прекрати едностранно кредитното правоотношение и да обяви за изискуеми всичките
си вземания по предоставения кредит,в това число непогасени вноски и лихви,
остатъчна главница и лихви, при изброени хипотези, сред които и неплащане на
две последователни погасителни вноски.Видно от заключението на допуснатата и
приета съдебно-икономическа експертиза, ответникът е в забава от 22.12.2016г.,
след като не е заплатил дължимата на 21.12.2016г. погасителна вноска. Т.е. след
22.01.2017г. за кредитора е възникнала възможност да обяви кредита за изискуем.
На 20.07.2017г. с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ процесното задължение е прехвърлено на ищеца. Към този момент длъжникът
е бил в просрочие с повече от две погасителни вноски и за новия кредитор са
били налице предпоставки да обяви предсрочна изискуемост на кредита.
По
делото е приложено писмо изх.№ УПЦ-С-УКФ/2178280 от 2.11.2017г., адресирано до Г.П.П.,
с подател „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, чрез „А.з.с.н.в.” ЕАД.Същото
представлява уведомление за извършеното прехвърляне на вземане с описани
конкретни суми като задължение към 2.11.2017г., а на гърба на писмото е
написано уведомление от „А.з.с.н.в.” ЕАД, че обявява вземанията по Договор за потребителски паричен кредит № 2178280 за изискуеми изцяло,
поради просрочие и неплащане на погасителни вноски. Няма специално
изискване към известието за обявяване на предсрочна изискуемост, т.е. същото
може да бъде част от уведомлението за прехвърляне на вземането, като е
достатъчно от него недвусмислено да става ясно , че се обявява за изискуемо
цялото вземане. В конкретния случай текстът е достатъчно ясен.
В чл.13, ал.
3 от ОУ е уговорено задължението на кредитора да уведоми кредитополучателя за
предсрочната изискуемост на кредита. Съгласно разясненията дадени в т. 18 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60 ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще
счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението
не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В хипотезата на предявен иск по чл.422 от ГПК вземането, произтичащо от договор за
банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60 ал.2 от ГПК, правото на кредитора следва да е упражнено
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.
В
случая съдът приема, че предсрочната изискуемост е настъпила на 07.11.2017г.,
когато е била съобщена на кредитополучателя с уведомително писмо. „А.з.с.н.в. “ ЕАД е изпратила уведомително писмо с изх.№
УПЦ-С-УКФ/2178280 от 2.11.2017г.,чрез куриерска фирма „Л.Е.“. Известие за доставяне е върнато с
отметка „клиента не желае да получи пратката“. Съдът приема, че ищцовото дружество е направило всичко необходимо за
надлежното връчване на уведомително
писмо, указващо извършената цесия и обявяване на предсрочна изискуемост ,
поради което следва да се приеме , че длъжникът е уведомен. Не следва длъжникът
да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, при положение че е
открит на посочения в договора и регистриран негов адрес и е отказал да получи
пратката.. Изявлението на кредитора , че прави кредита
предсрочно изискуем е достигнало до длъжника на 7.11.2017г., следователно и вземането, предмет на делото,
произтичащо от процесния договор за банков кредит е станало изискуемо преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, което е направено на
29.11.2017г. В тази връзка, съдът приема, че
длъжникът е уведомен за обявената предсрочна изискуемост на кредита преди
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, както и за извършената цесия.
Налице е и възражение, че договорът
за потребителски кредит и общите условия са с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт, който обаче е по-малък от 12. Във връзка с направеното възражение за
нищожност на процесния договор за потребителски паричен кредит, беше допусната съдебно-техническа експертиза, със
задача да даде заключение за размера на шрифта
на Договор за потребителски паричен кредит № 2178280,
Погасителен план към него и Общи условия за отпускане на потребителски кредит,
по която вещото лице не успя да изготви заключение поради непредставяне на
документи и информация от ищеца и от третото лице „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД. Създаването на пречки за събиране на допуснатите
доказателства, съдът съобразява с оглед разпоредбата на чл.161 от ГПК и приеме за доказан факта, че шрифта на договора
за потребителски кредит и общите условия в случая е по-малък от 12. С оглед на
това следва да се приеме, че не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК,
поради което договорът за потребителски кредит е недействителен.
Според чл. 23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
В конкретния случай се
претендира главница и законна лихва. Не
са налице претенции за начислената в договора обща сума , дължима от
потребителя в размер на 59250,80 лева, която не е ясно какви компоненти
включва, освен чистата стойност на кредита в размер на 29689,23 лева. По делото
претенцията е за 20 202,24 лева (двадесет хиляди двеста
и два лева и двадесет и четири стотинки), представляваща частично претендирана главница по неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 21.12.2021г. до 21.11.2026г. и
753,47 лева- обезщетение за забава за периода от 20.07.2017 г. до
30.11.2017 г.
Ответникът е заплатил на
първоначалния кредитор общо сумата от 1316,21 лева,
която съгласно договора покрива само договорната лихва.Въпреки това, съдът
приема, че тази сума следва да се приспадне от дължимата главница, като
потребителят дължи връщане на главница в размер на 18 886,03 лева и законната
лихва върху нея, считано от падаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
При
този изход на делото, разноските се разпределят както следва. Ищецът е
представил списък по чл.80 от ГПК за
направени разноски в размер на 1499,11лева в исковото производство, от които ДТ
419,11 лв., депозит за особен представител 580,00лева, депозит за съдебно-счетоводна
експертиза-200,00лева, юрисконсултско възнаграждение -300,00лева и 469,11лева-
в заповедното производство, от които ДТ 419,11 лв. и 50,00лева- юрисконсултско
възнаграждение. Ответникът не е направил разноски. С оглед уважената и
отхвърлена част от иска ответникът следва да заплати на ищеца разноски,
намалени с 10% / предявен е иск за 20955,71 лева и е уважен за 18886,03 лева/ в размер на 1350,00лв. в исковото производство
и 425,00лева за заповедното производство.
Водим
от горното на основание чл.422 от ГПК ,съдът
Р
Е Ш И
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че към 29.11.2017 г. (датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд-Свищов) в полза н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***,
офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,съществува вземане против Г.П.П. с ЕГН **********,***, солидарно с А.С.П. за сумата 18 886,03 лева (осемнадесет
хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и 03 ст.) -
главница ,
ведно със законната лихва от 30.11.2017г. до изплащане на вземането, съгласно Заповед
за изпълнение на парично задължение №767/1.12.2017г. по ч.гр.д. 1234/2017г. на СвРС, като за разликата от 18 886,03 лева до 20 202,24 лева –главница и 753,47 лева- обезщетение за забава за периода от
20.07.2017 г. до 30.11.2017 г., отхвърля като недоказан.
ОСЪЖДА Г.П.П. с ЕГН **********,*** да
заплати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата 425,00лева , представляваща разноски в заповедното производство и 1350,00лева
- разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаване на страните пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: