Решение по дело №494/2023 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 374
Дата: 18 юли 2023 г.
Съдия: Недялко Митев Иванов
Дело: 20237170700494
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 374

 

гр. Плевен, 18.07.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на седми юли две хиляди двадесет и трета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:   ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                        НЕДЯЛКО ИВАНОВ

при секретар Милена Кръстева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Недялко Иванов по касационно административно дело № 494/2023 г.

 

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от В.К.Т., ЕГН ********** *** чрез адв. В.Д. от Адвокатска колегия – гр. Плевен срещу решение № 218/04.05.2023 г., постановено по а.н.д. № 635/2023 г. на Районен съд – Плевен, в частта, в която е потвърдено наложеното на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП наказание на В.К.Т. за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Счита, че неправилно първоинстанционният съд приема, че водачът не е изпълнил задължението си като участник в ПТП, като е напуснал местопроизшествието, без да осведоми компетентните органи на МВР. Не споделя изводите на съда, че самия факт на напускането е доказателство, че Т. не признава настъпилото ПТП и своето участие в него, тъй като това обстоятелство неминуемо изисква водачът, причинил ПТП и не спазил вмененото му задължение, да е възприел настъпването на някакво съприкосновение между собственото му МПС и друго МПС, в резултат на което са настъпили имуществени вреди, а такова съприкосновение категорично не е възприето от Т.. Навежда доводи, че не е налице знание, респективно виновно поведение от негова страна и в тази връзка възможност да признае или непризнае нарушението, вменено му по пункт 2 от НП за настъпило ПТП и напускането му без уведомяване на органите на МВР. Счита, че за да е налице нарушението, за което на Т. е ангажирана отговорността по пункт 2 от НП, освен фактите, изпълващи обективните елементи на състава на нарушението - наличие на ПТП с материални щети, липса на съгласие на участниците относно обстоятелствата свързани с произшествието и напускане на един от участниците без да уведоми контролните органи на МВР, е необходимо да бъде доказан субективния елемент на състава, а именно вината на извършителя на деянието. Посочва, че не е установено по категоричен начин дали липсата на жалбоподателя на мястото на произшествието тогава, когато са пристигнали служителите на сектор Пътна полиция, е с цел да напусне мястото на произшествието без да уведоми контролните органи или липсата му към този момент се дължи на друго обстоятелство. Твърди, че липсват категорични доказателства, от които еднозначно да се направи извод, че Т. не се е намирал на мястото на произшествието именно, защото е пожелал да го напусне, без да уведоми органите на МВР след като между него и другия участник липсва съгласие относно обстоятелствата свързани с ПТП. Посочва, че В.Т. по никакъв начин не е възприел, че е участник в ПТП и то с имуществени вреди, за което свидетелства и фактът, че веднага щом е научил по телефона от собственика на превозното средство - негов син за ПТП, се е върнал на мястото и е оказал пълно съдействие на контролните органи за установяване на вредите, предоставил е всички необходими документи, изявил е желание да покрие причинените имуществени вреди, както и е постигнал съгласие с другия участник в ПТП - собственика на МПС (мотоциклет), относно обстоятелствата свързани с него и съгласие за съставяне на двустранен констативен протокол за ПТП, което е било отказано от служителите на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Плевен. Моли да бъде отменено решението, а по същество - да бъде отменено НП в обжалваната част. Претендира разноски.

В съдебно заседание касаторът – В.К.Т.  се представлява от адв. В. Д. от Адвокатска колегия – гр. Плевен, която поддържа жалбата на основанията, изложени в нея. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът по касация – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решението си съдът е потвърдил наказателно постановление №22-0938-002042/10.06.2022 г., издадено от началник сектор в ОД на МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“ Плевен, с което на В.К.Т. ***, ЕГН ********** затова, че на 26.05.2022 година в 09:35 часа в гр. Плевен, ул. „Дойран“ до номер 162, при движение на заден ход управлява лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, с peг. № ******, собственост на И. В. Т., като при движение на заден ход, за да излезе от реда на паркираните превозни средства не се е убедил, че пътя зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници, като удря със задна дясна част правилно паркирания в предната част мотоциклет Сузуки ГСХ-Р 1000, с peг. № ******, като реализира ПТП с материални щети по автомобила и мотоциклета  - нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП  и е наложено наказание  на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП глоба в размер на 20 лв. и затова, че като участник в ПТП с материални щети и при наличие на разногласия относно обстоятелствата на ПТП го напуска без да уведоми съответната служба за контрол на МВР обслужваща района – нарушение на чл.123, ал.1, т.З, б.“в“ от ЗДвП , за което на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Решението се обжалва в частта относно потвърждаване на НП относно извършване на нарушение на чл.123, ал.1, т.З, б.“в“ от ЗДвП .

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд е обсъдил доводите на жалбоподателя, доказателствата по делото и е изложил мотиви, които изцяло се споделят на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, буква "в" от ЗДвП, водачът на пътното превозно средство - участник в ПТП, е длъжен когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да напуска местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието и изпълнява дадените им указания. В случая неоснователни са твърденията на касатора, че тъй като не е възприел настъпването на ПТП, то няма как да е напуснал съзнателно местопроизшествието, тъй като с оглед щети по мотоциклета и падането му на земята от паркирано положение, е налице достатъчно силен шум и е обективно невъзможно да не е почувствал разтърсване на управлявания от него автомобил и да не чул звука от удара, респективно да не е разбрал, че е предизвикал ПТП с мотоциклет, а и са налице и щети по автомобила, които Т. е приел, че са от удар с друг автомобил т.е. видими са белези от сблъсък, а и е заявели пред Л. А. „че ходил да пръска джипа.., че някой го е ударил“.

Предвид горното настоящата инстанция намира, че решението като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221, ал.2 от АПК съдът 

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила решение № 218/04.05.2023 г., постановено по а.н.д. № 635/2023 г. на Районен съд – Плевен, в частта, в която е потвърдено наложеното на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП наказание на В.К.Т. за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” от ЗДвП.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/               ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/                    2. /П/