РЕШЕНИЕ
№ 2536
гр. Пловдив, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330108547 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от Т. П. П., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.
„***“ № *, ет. *, ап. **, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове
срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, за признаване за установено в
отношенията между страните, че клаузата на чл. 62, ал. 1 от Общите условия (ОУ) на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа
на „ЕВН България Електроразпределение“ АД е нищожна на основание чл. 146, ал. 1
вр. чл. 143, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 ЗЗП, и за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 7 лв., представляваща заплатена без основание на *** г. такса прекъсване и
възстановяване, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба – *** г., до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на *** г. е преустановено снабдяването с ел.
енергия жилището на ищеца с ИТН ***, поради неплатени задължения към „ЕВН
България Електроснабдяване“ АД. На *** г. дължимите суми се твърди да са
възстановени, но електроснабдяването не било възстановено, поради неплащане на
такса за възстановяване в размер на 7 лв., която се дължала на „Електроразпределение
ЮГ” ЕАД. Сочи се, че ищецът заплатил таксата на *** г. и електроснабдяването било
възстановено. Ищецът счита, че клаузата на чл. 62, ал. 1 от ОУ на ответника, въз
основа на която била заплатена процесната сума била неравноправна, респ. нищожна
на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 2 ЗЗП доколкото същата ограничавала
правата на ищеца, като потребител, произтичащи от закон, по отношение на търговеца
при пълно или частично неизпълнение или неточно неизпълнение на договорни
задължения. Сочи, че редът за възстановяване на снабдяването с ел. енергия е уредено
в чл. 124 ЗЕ, където липсва предвидена такса за това, за разлика от ОУ на ответника,
където било предвидено това допълнително, непредвидено в закона условие. Твърди
се, че доколкото клаузата въз основа на която е заплатена таксата е нищожна, то сумата
1
от 7 лв. се явява платена без основание. Искът се предявявал след като ответникът не
заплатил процесната сума в указан от ищеца, чрез покана, срок. Моли се да се уважат и
двата обективно съединени иска.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„Електроразпределение ЮГ” ЕАД, със становище за неоснователност на предявените
искове. Не оспорва факта, че ищецът е потребител на ел. енергия в обект с ИТН ***,
както и че „Електроразпределение ЮГ” ЕАД начислява и събира такса за извършване
на услугата „възстановяване на електрозахранването на прекъснат за неплатена
енергия потребител“ в размер на 7 лв. С отговора се излага фактически твърдения,
съответстващи на изложените от ищеца и не се оспорва заявените от последния
обстоятелства във връзка с основанията за преустановяване на ел. енергия и тези
относно последващото възстановяване не електроснабдяването. Сочи, че основателно е
преустановен преноса на ел. енергия, доколкото е налице нормативна опора за това в
чл. 123, ал. 6 ЗЕ. Ответникът твърди и, че разполага с лицензия № *** от *** г. за
извършване на дейността „разпределение на ел. енергия“, която включва и дейността
по „възстановяване на електрозахранването на прекъснат за неплатена енергия
потребител“. Поддържа се, че по силата на лицензията ответното дружество е
задължено да се съобразява с актове на КЕВР, определящи цените за извършване на
лицензионните дейности. В тази насока е посочено, че с решение, обективирано в
Протокол № 155 от 06.10.2008 г. на КЕВР, е предвиден лимит на дължимата такса за
процесната услуга по възстановяване на електрозахранването и определената в ОУ на
ответника цена е съобразена с решението. Аргументира се, че заплащането на такса
цели да покрие разходите на електроразпределителното дружество по възстановяване
на захранването. Излага съображение, че е налице законово основание – чл. 123, ал. 6
ЗЕ, и облигационно – договор за пренос на ел. енергия с приложими ОУ, за
извършване на разглежданата услуга и начисляване, респ. заплащане на съответната
такса, а процесните договорни клаузи не ограничават правата на потребителя, респ. не
са неравноправни. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че ищецът е потребител на ел.
енергия в обект с ИТН *** в гр. П., ул. „***“ № *, ет. *, ап. ** и с кл. № ***, както и че
„Електроразпределение ЮГ” ЕАД начислява и събира такса за извършване на услугата
„възстановяване на електрозахранването на прекъснат за неплатена енергия
потребител“ в размер на 7 лв., а на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, като
общоизвестно, че ответното дружество притежава лицензия за извършена на дейността
„разпределение на електрическа енергия“, издадена от КЕВР.
Не се спори, че ищецът е заплатил на ответното дружество сумата от 7 лв.,
представляваща такса за възстановяване на електрозахранването в обект с ИТН ***.
Последното се установява и от представената разписка с дата *** г. както и искане от
ищеца до ответното дружество с вх.№ *** г. и отговор на същото от
„Електроразпределение ЮГ” ЕАД, представляващи кореспонденция, водена между
страните преди заплащането на таксата. Подкрепя се и от другите писмени
доказателства към исковата молба, а именно покана за плащане от ищеца към
ответното дружество за възстановяване на сумата от 7 лв. – платена такса за
възстановяване, както и отговора на електроразпределителното дружество, че таксата е
основателно платена, предвид посочената в отговора нормативна уредба и общи
условия на дружеството.
2
По делото също така са представени и приложимите общи условия на
„Електроразпределение ЮГ” ЕАД, с предишно наименование „ЕВН България
Електроразпределение“ АД. Доколкото не се спори, че ищецът е потребител на ел.
енергия в обект с ИТН ***, то посочените общи условия на ответното дружество го
обвързват. В чл. 62, ал. 1 от ОУ пък е посочено, че ЕВН ЕР възстановява доставката на
електрическа енергия след отстраняване на причините за преустановяването му и след
като клиента е компенсирал разходите за прекъсване и възобновяване на доставката, в
случаите, когато преустановяването е било по негова вина. Липсва обаче в общите
условия изрична клауза, по силата на която „Електроразпределение ЮГ” ЕАД да
начислява сумата от 7 лв. за такса възстановяване. По делото е представено Решение
№ ***г. във връзка с одобряването на общите условия на ответното дружество от
ДКЕВР.
Представени са още и Решение на ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008 г. и Извлечение
от протокол № 155/06.10.2008 г. във връзка с определяне от ДКЕВР на цените за
предоставяните от електроразпределителните дружества услуги във връзка с
ползването на електроразпределителната мрежа. Видно от същите, комисията е
предоставила възможност на въпросните дружества да начисляват такса до 19 лв. с
ДДС за възстановяване на електрозахранването на прекъснат за неплатена енергия
потребител.
При тези данни съдът намира установителния иск за прогласяване на
нищожността на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 ЗЗП на клаузата
в чл. 62, ал. 1 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ АД,
за основателен. Съгласно посочената разпоредба от ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключван с потребител, е уговорка, която изключва или ограничава правата
на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или
на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на
договорни задължения, включително изключва възможността за прихващане на
задължение към търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има
спрямо него. Общата законова уредбата във връзка с възстановяването на прекъсната
по вина на потребителя е предвидена в чл. 124 от ЗЕ. Съгласно тази норма енергийното
предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите след
отстраняване на причините, довели до преустановяването им. Видно от текста на тази
разпоредба, не се изискват други условия за възстановяване на електрозахранването
освен отстраняване на причините за това. При прекъснато електрозахранване по вина
на потребителя, който не е заплатил в срок начислените суми за потребена енергия,
отстраняването на причините за прекъсването следва да е заплащане на дължимата
сума за съответната потребена енергия. Видно от ОУ на „Електроразпределение ЮГ“
АД, в чл. 62, ал. 1 от същите е предвидено обаче и допълнителни условие –
компенсиране от страна на потребителя на разходите за прекъсване и възобновяване на
доставката. Това компенсиране се изразява в заплащане на такса от 7 лв. за
възстановяване на електрозахранването до съответния обект. Според съда
неоснователно и в противоречие на чл. 124 от ЗЕ се задължават потребителите, които
са заплатили дължимите суми за консумираната енергия, да заплащат предварително и
такса за възстановяване, компенсираща разходите на дружеството. Тази компенсация,
платена под формата на такса, в принципен план следва да се дължи след
възстановяване на достъпа до електричество, а не да е условия за това. Още повече, че
и чл. 124 от ЗЕ не предвижда подобно условие. По този начин „Електроразпределение
ЮГ” ЕАД, от една страна събира такса за все още непредоставена услуга, а от друга
страна, предвижда в общите си условия и допълнителни предпоставки за
възстановяване на електрозахранването на своите клиенти, които предпоставки
3
отсъстват в нормативната уредба. С оглед на изложените съображения съдът споделя
аргументите на ищеца досежно това, че клаузата на чл. 62, ал. 1 от ОУ е неравноправна
на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 ЗЗП, тъй като ограничава
правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или
доставчика, като предвижда условия за възстановяване на достъпа до електрическа
енергия, които не са предвидени в закон.
На основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В случая клаузата се намира в
общите условия на ответника, поради което не може да се приеме, че е индивидуално
уговорена. Следователно клаузата на чл. 62, ал. 1 от ОУ се намира за нищожна, поради
което установителният иск ще се уважи.
Касателно осъдителния иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 7 лв., представляваща платена без основание за такса за възстановяване,
съдът намира същия за основателен. Установи се по делото, че сумата е платена от
ищеца на ответното дружество на дата *** г. С доклада по делото съдът е приел за
безспорно обстоятелството, че „Електроразпределение ЮГ” ЕАД начислява и събира
такса за извършване на услугата „възстановяване на електрозахранването на прекъснат
за неплатена енергия потребител“ в размер на 7 лв. При доказателствена тежест за
ответника обаче, в хода на производството не се установи да е имало годно основание,
с оглед на което ищецът да е следвало да заплати посочената сума. Действително, с
представените Решение на ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008 г. и Извлечение от протокол
№ 155/06.10.2008 г. ДКЕВР е предоставила възможност на електроразпределителните
дружества да начисляват такса до 19 лв. с ДДС за възстановяване на
електрозахранването на прекъснат за неплатена енергия потребител. Видно от
приетите по делото и приложими между страните общи условия на ответното
дружество, в същите липсва изрична клауза, предвиждаща заплащането на посочената
сума. Не са представени и други документи от ответника, които да удостоверят, че
същият начислява такса за възстановяване в размер на 7 лв. и че тя е във връзка с
предоставената от ДКЕВР възможност. Видно от писмо от „Електроразпределение
ЮГ” ЕАД до ищеца, приложено по делото на л. 13, самото дружество твърди таксата за
възстановяване да е начислена на основание чл. 62, ал. 1 от ОУ. Дори и така да е, то
предвид нищожността на тази клауза отново не се намира годно основание за
получаване на сумата от 7 лв. от ответника. При тези съображения и осъдителният иск
ще се уважи.
Относно разноските:
С оглед изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1
ГПК, в полза на когото ще се присъди сумата от 130 лв. разноски за държавна такса. На
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на адв.
С.М. ще се присъди сумата от общо 900 лв. за адвокатско възнаграждение за оказана
правна помощ на ищеца по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Т. П. П., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „***“ № *, ет. *, ап. **, и „Електроразпределение Юг“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37, че клаузата на чл. 62, ал. 1 от Общите условия на договорите за пренос
4
на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение“ АД /понастоящем с наименование „Електроразпределение Юг“
ЕАД/, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008г., е нищожна на
основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 ЗЗП вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, да заплати на Т. П. П.,
ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № *, ет. *, ап. ***, сумата от 7 лв. /седем
лева/ представляваща заплатена без основание на *** г. такса за прекъсване и
възстановяване на електрозахранването, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба – *** г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, да заплати на Т. П. П.,
ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № *, ет. *, ап. **, сумата от 130 лв. /сто и
тридесет лева/ разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, да заплати на адв. С.П.
М. от **, с личен № ***, със съдебен адрес: гр. П., ул. „***“ № *, ет. *, оф. *, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 900 лв. /деветстотин лева/, представляваща
адвокатска възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца Т. П. П. по гр.д. №
8547/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
5