О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№961
гр. Бургас, 29.07.2019
г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
търговска колегия, в закрито
заседание на двадесет и девети юли, две
хиляди деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ИВО ДОБРЕВ
като разгледа докладваното от съдията Добрев
търговско дело № 233 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод
исковата молба от Юробанк България АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Витоша, ул. Околовръстен път №260, представлявано
от Димитър Шумаров и Петя Николова Димитрова -изпълнителни директори, чрез адв.
Виктор Виденов от АК-София, със съдебен адрес ***. Св. Кирил и Методий №84,
ет.4, с която са предявени искове за осъждане на
ответниците В.И.Б., ЕГН********** и Б.В.Б., ЕГН**********,***, сумата от
125 266,51 евро, представляваща част от общо дължима главница в размер на
217 218,82 евро по сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL34539 от
18.03.2008г., сумата от 17,90 евро, представляваща такса по кредита за периода
26.10.2016г.-23.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на исковата молба - 02.05.2019г. до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че страните са обвързани от
облигационно правоотношение по договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL34539 от
18.03.2008г., като е предоставил на ответниците ипотечен кредит в швейцарски
франкове с равностойност 250 000 евро по курс „купува“ за швейцарски
франкове към евро към датата на усвояване на кредита съгласно чл.1, ал.1 от договора. Поддържа, че
усвояването на кредита е извършено посредством банкова сметка, ***а недвижим
имот в гр. Бургас на стойност
200 000 евро и за други разплащания на стойност 50 000 евро. Посочва,
че с подписването на приложение №1 към договора от 01.04.2008г. страните са потвърдили
усвояването на кредита, приложимия курс „купува“ за швейцарски франкове на
банката за евро /1,608917/ и размера на усвоения кредитен лимит в швейцарски
франкове – 402 230 швейцарски франка. В исковата молба се излага, че
съгласно чл. 5, ал.1 от договора крайният срок за издължаване на кредита е 300
месеца, считано от датата на усвояването му. Ищецът заявява, че с договор за
цесия, сключен между Юробанк и Еф Джи България АД и Бългериън Ритейл Сървисиз
АД банката е прехвърлила всички свои вземания, произтичащи от процесния договор
за кредит, ведно с всички обезпечения и принадлежности. Позовава се на анекс№1
от 29.06.2011г., подписан между цесионера и ответниците-кредитополучатели, с
който са предоговорени условията на договора за кредит, констатирани текущи
задължения по кредита в чл.2, ал.1 и превалутирани по фиксинг от швейцарски
франкове в евро съгласно чл.3.
Изнася данни, че в чл.4 на този анекс е определен
размерът на годишната лихва за първите 24 месеца в размер на 3 процента
съгласно чл.4, ал.1 и за останалия период на действие на договора в размер на 5
процента съгласно чл. 4, ал.2. Посочва, че в ал.3 на чл.4 от анекса е предвидена
наказателна надбавка, представляваща неустойка при допуснато просрочие и
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Според ищеца в чл.3 страните са
потвърдили и размера на евровата равностойност на дълга и превалутирането –
468886,73 евро. Основава активната си материална легитимация на нов договор за
цесия от 07.03.2018г., по силата на който Бългериън Ритейл Сървисиз АД е
прехвърлило процесните вземания на първоначалния кредитор Юробанк България АД,
ведно с всички обезпечения и принадлежности. Твърди, че е налице забава на
плащанията, допуснати в периода 01.08.2011г.- 01.09.2018г., като на основание
чл.18, ал.1 от договора за кредит от 29.09.2018г. вземанията на банката са
обявени за изцяло предсрочно изискуеми. Ищецът е връчил на 21.11.2018г. на
длъжниците покани за изпълнение чрез ЧСИ Делян Николов, рег.№804 на КЧСИ,
предоставил им е 7-дневен срок за доброволно изпълнение, след изтичането на
който ще счита кредита за предсрочно изискуем. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
В
законоустановения срок по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответниците, които считат искът за процесуално недопустим, а по същество за
неоснователен. Оспорват исковете по основание и размер. Не оспорват, че на
18.03.2008г. са сключили с ищеца договор за кредит за покупка на недвижим имот,
като са усвоили сумата от 250 000 евро за закупуване на следните недвижими имоти - поземлен
имот с идентификатор 07079.609.212 по КККР на гр. Бургас, ведно с построените в
него сгради с идентификатори 07079.609.212.1 и 07079.609.212.2 по КККР на гр.
Бургас. Посочват, че върху закупените с кредита недвижими имоти са учредили
договорна ипотека в полза на банката с нотариален акт №2 по нот. дело №150 от
2008г. В отговора се твърди, че м. юли 2008г. ищецът едностранно е увеличил
базисния лихвен процент на кредита от 4,5% на 5% и дължимата лихва по договора
се е трансформирала на 6,15%. През м.
октомври 2018г. банката отново е
увеличила базисния лихвен процент на 7,20% и лихвата по договора е нараснала на
8,35%. Според ответниците покачването на курса на швейцарския франк допълнително
е оскъпило многократно кредита. Твърдят, че е подписано тристранно споразумение
от 26.05.2011г. между тях, НСЮ Корп ЕООД и Бългериън Ритейл Сървисиз АД, по силата на което са
постигнали съгласие да продадат недвижимите имоти, върху които е учредена
ипотеката и с получените суми да погасят задълженията си по договора за кредит,
както и да учредят ипотека върху друг свой недвижим имот с идентификатор
№07079.3.1724 по КККР на гр. Бургас, за да обезпечат остатъка от задълженията
си по договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL34539 от 18.03.2008г. както и по договор за кредит за покупка на
недвижим имот №HL34584 от 18.03.2008г. в размер на 142 000 евро. Не
оспорват, че са подписали анекс №1 от 29.06.2011г. с Бългериън Ритейл Сървисиз
АД, в който са постигнали споразумение, че към подписване на анекса общият
размер на дълга възлиза на 488276,70 швейцарски франка и е бил превалутиран на
405 679,20 евро по фиксинг към 30.06.2011г. на Юробанк и Еф Джи България.
Посочват, че със споразумението кредиторът е опростил задбалансовите лихви. С
получените суми от продажба на имотите-предмет на анекса – 110 000евро и
205 000 евро, на 01.07.2011г. ответниците са погасили задължения си по процесния договор за кредит.
Не им е представен погасителен план от банката след погасяване от тяхна страна
на сумата от 315 000 евро. Считат, че с плащането от 01.07.2011г. изцяло
са погасили задълженията си към ищеца. Освен това с тристранното споразумение
от 26.05.2011г. банката е заявила, че с новоучредената договорна ипотека се
обезпечава остатък от задължения по двата договор за кредит в размер на 142 000
евро и в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека е декларирала, че
остатъчният дълг възлиза на 168 886,73 евро. Релевират доводи, че с
плащането, за което анагажират платежни документи, са погасили главницата. Остатъчната сума от
142 000 евро представлява възнаградителна и наказателна лихва за периода
до преоформяне на кредита. Намират, че редовната лихва е капитализирана, което
води до олихвяване на изтекли лихви и представлява анатоцизъм. Възразяват, че
уговорките за олихвяване на процесната сума и капитализиране на начислените
върху лихвите лихви са нищожни. Оспорват посочените възнаградителни и
наказателни лихви в представеното извлечение от счетоводните книги на банката,
които са начислени без правно основание и в противоречие в закона.
Счетоводството на банката не е редовно
водено според ответниците. Оспорват начина на начисляване и основанието на
претендираната таксата за обслужване, както и момента на настъпване на
предсрочната изискуемост. Считат, че сключеният договор за цесия и последващата
обратна цесия са нищожни. Позовават се на потребителска защита, както в
отговора се цитират четири клаузи от договора за кредит като неравноправни и
неиндивидуално уговорени по смисъла на чл.143 и чл.146, ал.2 от ЗЗП и нищожни,
даващи право на ищеца едностранно да променя лихвения процент и значително да
завишава анюитетните вноски, а именно клаузите на чл.3, ал.1, чл.3, ал.5, чл.6,
ал.3, чл.12 от договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL34539 от
18.03.2008г. Оспорват истинността на
представения анекс №1 и по-конкретно на страница № 2 от същия, която се твърди,
че е различна по съдържание от тази, с която ответниците разполагат в оригинал.
При условията на евентуалност се прави възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията по договора. Ангажират доказателства. Претендират
разноски.
Постъпила
е допълнителна искова молба в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК, в която ищецът поддържа
предявените искове. Възразява срещу оспорванията в отговора на исковата молба.
Заявява, че ще се ползват от всички представени с исковата молба писмени
доказателства. Потвърждава, че с анекс №1 от 29.06.2011г. страните са постигнали съгласие относно
размера на евровата равностойност на остатъчния дълг след превалутирането
468 886,73 евро, като с исковата молба се претендират частично вземане за главница
по кредита и такси, като не са предмет на предявените искове вземания за лихви.
Оспорват истинността на представените от ответниците с отговора на исковата
молба вносна бележка от 205 000 евро и платежно нареждане от 110 000
евро, преведени в полза на Бългериън Ритейл Сървисиз АД.
Ответниците
са се възползвали от правото си на допълнителен отговор срещу така депозираната
допълнителна искова молба в законния срок. Ангажират допълнитени доказателства.
Посочват, че договорните клаузи, регламентиращи предоставяне на кредита в
швейцарски франкове и прехвърлящи валутния риск изцяло върху потребителя са
неравноправни, тъй като се касае за виртуално предоставяне на кредит в
швейцарски франкове след като същият е отпуснат е реално усвоен в евро. Възразяват, че с анекс№1 е извършено
подновяване на кредита в евро след като изначално е предоставен в евро, поради
което допълнителното споразумение е нищожно, без основание и с невъзможен
предмет. Изразяват становище, че спогодбата върху непозволен договор е нищожна
съгласно чл. 366 от ЗЗД, дори страните да са се спогодили относно неговата
нищожност. Считат, че главният дълг по първоначалния договор за кредит е на
по-малка стойност и следва да бъде намален с включените в главницата при
рефинансирането курсови разлики, определени въз основа на приложения към момента
на сключване на първоначалния договор курс на швейцарския франк към евро и
действащия курс на същите валути към момента на рефинансирането.
Съдът е сезиран с искове с правно
основание чл.430, ал.1
от ТЗ вр. 79 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ.
Ищецът при пълно и главно доказване следва
да установи наличието на твърдяното договорно правоотношение по договор за
кредит, както и изпълнението на задълженията си по същото, в това число
надлежното уведомяване на ответниците, че счита вземанията за предсрочно
изискуеми чрез връчване на покана от съдебния изпълнител на посочената в
исковата молба дата – 21.11.2018г. Ответниците следва да проведат насрещно
доказване като установят, че връчването на изявлението на банката за предсрочна
изискуемост на вземанията е извършено на посочената от тях в писмения отговор
дата. В тежест на банката – кредитодател е да докаже, че е предоставила на
ответниците – потребители преди подписването на договора за кредит и анекса към
него цялата относима информация, която да им позволи да преценят икономическите
последици от клаузата в кредитния договор в чуждестранна валута, както и по
отношение на възнаградителната лихва, както и, че същите са индивидуално
уговорени, като в тази връзка не сочи доказателства. Ищецът трябва да докаже
наличието на валидни договори за цесия и обратна цесия, както и съобщаването на
всеки от договорите за цесия на длъжниците от страна цедентите. По отношение
възражението на ответниците за оспорването на истинността на страница 2 от допълнителното споразумение-анекс №1 към договора за кредит,
след като се касае за частен документ, носещ подписа на страната, която го
оспорва, нейна е тежестта за установяване на неговата неистинност, в това
число, че страницата с посоченото съдържание не е подписана от ответниците, както
и относно подмяната на страницата от съдържанието на споразумението. По отношение на
възражението на ответниците, че е нямало съставен погасителен план към анекс№1,
в тежест на ищеца е да установи положителния факт, че е постигнато съгласие с
ответниците относно реда за погасяване на вземанията, като в случай, че има
съставен погасителен план да го представи по делото в първото съдебно
заседание. В тежест на ответниците е да установят извършеното плащане в
погашение на процесните задължения при пълно и главно доказване. Съдът обявява
на страните, че служебно следи
за наличие на неравноправни клаузи в договора за банков кредит и последващите
споразумения към него. По отношение на оспорването от страна на ищеца на
истинността на приложените с отговора платежни документи същият следва да
конкретизира какво точно оспорва в срок първото съдебно заседание.
По делото
липсват ненуждаещи се от доказване обстоятелства, освен относно сключването на
процесния договор за кредит, сумата по който е усвоена от ответниците в евро,
както и относно подписването от страните на анекс№1 към същия..
Приложените към исковата молба и
допълнителната искова молба, отговора и допълнителния отговор писмени
доказателства са допустими, относими и необходими за изясняване предмета на спора
и следва да бъдат допуснати.
Мотивиран от горното съдът,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДОПУСКА представените от ищеца
с исковата молба и с допълнителната искова молба, както и от ответниците с
отговора и с допълнителния отговор писмени доказателства.
ДОПУСКА извършване на
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените
въпроси от ищеца в исковата молба, като вещото лице изготви вариант на
заключението, при който изчисли дълга при курсови разлики, определени въз основа
на актуалния към момента на сключване на договора курс на швейцарския франк към
евро и действащия курс към момента на рефинансирането, в това число в случай,
че при подписване на анекс №1 при преструктираране на дълга в главницата са
капитализирани възнаградителни лихви, да изчисли вариант с първоначалния лихвен
процент преди едностранното му увеличаване от банката, както и да отговори на
въпросите продължил ли е ищецът след първата цесия да води счетоводно
задълженията по процесния договор за кредит, завел ли е счетоводно
прехвърлянето на вземанията, респективно обратното му придобиване след
обратната цесия, редовно водено ли и счетоводството на ищеца и на цедента Бългериън Ритейл Сървисиз АД.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит в размер на 400 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от
съобщаването му по сметка на БОС.
ДАВА възможност на ответниците за
допълнителни въпроси към съдебно-счетоводната експертиза в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Тонка Джалева.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в срок първото съдебно
заседание да представи анекс№1 към договора в оригинал.
ОТКРИВА производство по оспорване
истинността на страница 2 от анекс№1 към договора.
ЗАДЪЛЖАВА ответниците в срок първото съдебно
заседание да представят в оригинал представените платежни документи с отговора
на исковата молба на стр.62 и 64 по делото.
СЪОБЩАВА на страните проекта
си за доклад на делото.
ПРИКАНВА страните към постигане
на съдебна спогодба, към медиация или към друг способ за доброволно уреждане на
спора.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 02.10.2019г. от 15: 00 часа,
за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на
страните, на ищеца с препис от допълнителния отговор.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :