Р Е
Ш Е Н
И Е № 230
гр. Стара Загора, 16.07.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно
заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
РАЙНА Т.
при секретаря Зорница
Делчева
и с участието на прокурора Петя Драганова
като разгледа докладваното от съдия
БОЙКА ТАБАКОВА к.а.н. дело № 174 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Регионална
дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ гр.Стара Загора чрез процесуалния му представител юрисконсулт Р. против
Решение № 162 от 06.03.2020 г., постановено по АНД № 1968/2019 г. по описа на
Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № СЗ-6/ 28.06.2019 г., издадено от Началника на РДНСК гр.Стара Загора. В
касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението
като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила – отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. и т. 2 НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда,
че е допуснато съществено процесуално нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН
като не е посочено коя дата наказващият орган приема за дата на нарушението и
дали възприема фактическия извод на актосъставителя относно датата на
изработване или датата на внасяне на проекта за одобряване в Община Стара
Загора. Касаторът поддържа становище, че първоинстанционният съд неправилно не
е обсъдил материалната законосъобразност на НП и не се произнесъл по всички
факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване. Въз основа на подробно
изложени съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда и алтернативно
искане за произнасяне по съществото на спора и потвърждаване на НП № СЗ-16/ 28.06.2019 г., издадено от началника на РДНСК ЮИР или връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Ответникът Е.Т.Н. *** чрез пълномощника си
адвокат Я. с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба
като неоснователна. Намира решението за правилно и законосъобразно, споделяйки
доводите за липса на посочена дата на извършване на вмененото административно
нарушение. Счита за дата на деянието датата на сезиране на компетентния да
извърши съгласуване на проекта административен орган, но такава липсвала в
издаденото НП. Моли за присъждане на направените разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда,
след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63,
ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното
решение се явява неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Районен съд Стара Загора е
отменил като незаконосъобразно НП № СЗ-6/ 28.06.2019 г., издадено от началника на РДНСК гр.Стара Загора, с което на ответника по касация Е.Т.Н. ***, на основание чл.232, ал.4, т.2, предл.1 от ЗУТ от е
наложено наказание „глоба“ в размер на 3000 лв. за
нарушение на § 53, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗУТ /обн.ДВ бр.101 от 2015г/. Като административно нарушение са преценени
обстоятелствата, че Е.Т.Н. в качеството си на правоспособен проектант в периода м.януари
-26.03.3029г в гр.Стара Загора е изготвила част „Архитектурна“ на инвестиционен
проект за строеж „Укрепване и преустройство на жилищна сграда с идентификатор
68850.515.291.1“, находящ се в УПИ XI-8801 кв.59
по плана на гр.Стара Загора с възложител „Финансово инвестиционна група Плюс“
ООД в несъответствие с изискванията на § 53, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗУТ /обн.ДВ
бр.101 от 2015г/ относно преустройство на търпими сгради без постоянен
устройствен статут. Нарушението е констатирано при извършена проверка по реда на чл. 156, ал. 1 ЗУТ, при която със
заповед № ДК-11-СЗ-4/ 17.04.2019г на Началника на РДНСК Стара Загора са
отменени одобреният проект и разрешението за строеж.
За да отмени НП, съдът е изложил
съображения, че обжалваният акт не отговаря на императивните изисквания на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не е посочено на коя дата наказващият орган
приема, че архитект Н. е одобрила проекта, респективно на коя дата е извършено
конкретното административно нарушение. Според въззивната инстанция такава дата
е спомената в НП, но само като посочена в АУАН при възпроизвеждане на
съдържанието му – срещу кого и за какво е съставен без по-нататък да става ясно
дали наказващият орган възприема фактическия извод на актосъставителя относно
датата на изработването или датата на внасянето на проекта за одобряване в
Община Стара Загора. Без обсъждане на събраните
по делото доказателства и определеното наказание, е изведен извод за формална незаконосъобразност
на обжалваното НП.
Касационният състав на
Административен съд Стара Загора намира,
че постановеното от районния съд съдебно решение е неправилно.
Деянието, за което е
привлечена към отговорност архитект Н., е за изготвяне част „Архитектурна“ на
технически инвестиционен проект за строеж: „Укрепване и преустройство на
жилищна сграда с идентификатор 68850.515.291.1“, находящ се в УПИ XI-8801 кв.59 по плана на гр.Стара Загора, в
несъответствие с изискванията относно преустройство на търпими сгради без
постоянен устройствен статут по § 53, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗУТ /обн.ДВ бр.101 от
2015г/. За нарушения на законовите изисквания при изготвяне на строителни
книжа, какъвто е инвестиционният проект, длъжностните лица носят
административно-наказателна отговорност на основание чл.232, ал.4, т.2 от ЗУТ. Границите на строителната намеса в търпим
строеж без устройствен статут са регламентирани в § 53, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗУТ /обн.ДВ бр.101 от
2015г. Инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж,
какъвто е настоящият случай, подлежат на съгласуване и одобряване от главния
архитект на общината, съобразно чл.144, ал.1, т.1 във връзка с чл.142,
ал-1 от ЗУТ.
С оглед така очертаната
нормативна уредба при формулировката на административното нарушение не е допуснато
констатираното от районния съд нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Предвид
характера на вмененото деяние „изготвяне на инвестиционен проект“ и обективната
възможност от налични данни да се установи кога точно е извършено, според
настоящия съдебен състав изрично и ясно обозначеният в НП период от м.януари
2019г до 26.03.2019г /датата, на която проектът е внесен за одобряване в Община
Стара Загора/ е достатъчен за удовлетворяване на законовото изискване относно
реквизитите на санкциониращия акт. При тази установеност категорично не е
налице неяснота дали наказващият орган възприема фактическия извод на
актосъставителя относно датата на изработването или датата на внасянето на
проекта за одобряване в Община Стара Загора. Изработването на един проект е
продължителен процес, а съответствието му със ЗУТ, актовете по неговото
прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството се
преценява във връзка със заявяването му за одобряване в общинската
администрация, т.е. на тази дата той е вече е изработен, но работата по него е
започнала по-рано. Именно периодът на проектиране с начало и край е отразен в НП
и то като самостоятелна констатация на наказващия орган. Дали кореспондира с
повдигнатото обвинение и с обективната действителност е въпрос на материална
законосъобразност на НП. Несъстоятелен е и мотивът, че в НП е възпроизведено
съдържанието на АУАН № СЗ-7/ 31.05.2019г без описание на описание на факти и обстоятелства,
които органът е приел като релевантни за наличието на съставомерно от обективна
и субективна страна деяние От използваната формулировка, че Началникът на РДНСК
гр.Стара Загора е разгледал съставения АУАН и след като е обсъдил поотделно и в
цялост данните по акта и събраните доказателства „е намерил за установено
следното“, следва извод, че изложението, съставляващо мотивната част на НП,
съдържа приетото за установено от наказващия орган и описание на нарушението с
посочване на обстоятелствата по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
При изведеното точно и ясно описание от фактическа и правна страна на
извършеното нарушение по ЗУТ нарушителят несъмнено има обективна възможност да
разбере кое негово деяние е прието за противоправно по смисъла на чл.6 от ЗАНН,
при което правото му на защита не е накърнено по никакъв начин. С оглед
изложеното настоящата инстанция намира, че при издаване на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната му. Същото напълно
отговаря на императивно изискуемото съдържание по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Предвид
изложеното касационното оплакване за постановяване на обжалваното решение при
съществени процесуални пороци е основателно. Старозагорският районен съд е
допуснал нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН. Съгласно посочената
норма районният съд разглежда делото по същество. В изпълнение на това императивно
процесуално правило, което е израз на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК за
служебното начало в административнонаказателния процес, съдът следва да се произнесе по спора като събере всички относими и
допустими доказателства, направи им задълбочен анализ и изложи съображения по
релевантните фактически обстоятелства и приложимите спрямо тях правни норми,
включително по наведените в жалбата възражения срещу НП. По аргумент от
разпоредбите на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, субсидиарно приложими в съдебния
административнонаказателен процес по силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, въззивният съд следва да провери изцяло правилността на НП, независимо от
основанията, посочени от страните. Районният съд не е изложил никакви други
мотиви, освен приетите по-горе за неправилни, нито е изложил съображения какви
факти намира за установени по спора. При наличието на забрана за нови
фактически установявания в касационната инстанция липсата на такива изводи не
позволява да се извърши проверка на решението по реда на чл.218, ал.2 от АПК.
С оглед изложените съображения
съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато
за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Стара Загора, при което да се
изложат мотиви кои факти се приемат за установени, въз основа на кои
доказателства и какви правни изводи следват от тях въпросите относно извършване
на нарушението, вината и индивидуализацията на наказанието. В зависимост от
изхода на спора съдът следва да се произнесе и по претенцията на ответника по
касация за присъждане на разноски.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 162 от 06.03.2020 г., постановено по АНД №
1968/2019 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено
Наказателно постановление № СЗ-6/ 28.06.2019 г., издадено от Началника на РДНСК
гр.Стара Загора.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.