МОТИВИ към Присъда по н.о.х.д. №
4708 по описа на РС -Пловдив за 2018 г., ХХII н.с.
Внесен е в съда обвинителен акт срещу Ц.И.К. за
престъпление по чл. 216 ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.
ал.1 от НК и по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, срещу И.С.С. за
престъпление по чл. 216, ал.1, вр. с чл.26 ал.1, вр.с чл.20,
ал.3, вр. ал.1 от НК,
срещу А.П.Г. за престъпление по чл. 216 ал.1, вр.
чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.3, ал.4, вр. ал.1 от НК и по
чл.354А, ал.3, т.1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на РП-Пловдив поддържа внесеното обвинение.
След приключване на съдебното следствие изразява становище, че обвинението
спрямо И.С.С. във връзка с участието му, свързано с унищожаването
на л.а.
„Опел Фронтера” с рег.№ ..., собственост на Б.С.И., не е доказано по категоричен начин и подсъдимият С. следва
да бъде оправдан по тази част на обвинението.
Защитникът
на подс. С.,***, счита, че обвинението не е доказано
и моли подзащитният му да бъде оправдан изцяло. Подсъдимият И.С.С. не се признава за виновен и се присъединява към казаното от своя
защитник.
Защитникът
на подс. Ц.К.,
адв. Н. Т. ***,
изразява становище, че с оглед направените самопризнания от подсъдимия, следва
да му бъде наложено минимално наказание. Пред съда подсъдимият К. признава
вината си и също моли съда за минимално наказание.
Защитникът
на подс. Г., адв. Ем.Й. ***,
счита, че внесеното обвинение е недоказано, а в хода на досъдебното
производство са били извършени множество нарушения, свързани със събирането на
доказателства, моли съда подзащитният му да бъде оправдан. Подсъдимият А.Г. не
се признава за виновен и се присъединява към казаното от своя адвокат.
По
делото от пострадалия от престъплението по чл. 216, ал.1 от НК Б.И. срещу
тримата подсъдимия е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск
за сумата от 3200 лв., представляваща обезщетение за причинените от
престъплението вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, както и
сторените разноски и пострадалият е конституиран в качеството му на частен
обвинител. Повереникът на конституирания граждански ищец и частен обвинител адв. И. *** се присъединява към становището на прокурора по
повдигнатото обвинение. След приключване на съдебното следствие изразява становище по отношение на предявения
граждански иск спрямо подсъдимия С., че същият следва да бъде отхвърлен поради
недоказаност на обвинението в тази му част.
Първоинстанционното
производство протече по реда на гл. ХХ от НПК, след проведено разпоредително
заседание, проверено по реда на инстанционния контрол,
при което въззивният съд прие, че няма допуснати
процесуални нарушения, както и че в обвинителният акт са посочени всички факти,
които обуславят съставомерноста на деянията, така че
подсъдимите да могат да научат за какви престъпления са привлечени и да се
защитават адекватно.
Съдът,
като взе предвид събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено следното :
Подсъдимият Ц.И.К. е роден на ***г***, ..., б.г., ** образование, неженен, осъждан, ЕГН **********
Подсъдимият
И.С.С. е
роден на ***г***, ..., б.г., ** образование, работи като **, разведен, осъждан,
ЕГН **********.
Подсъдимият А.П.Г. е роден на ***г***, ..., б.г., ** образование, ** на ***, неженен,
осъждан, ЕГН **********.
Св. С.Г. работел като ** надзорно-О.на
дейност в ***. Във връзка с изпълнение на служебните си задължения откривал
неправомерно държане на мобилни апарати у лишени от свобода, сред които бил и
подсъдимият С.. В резултат на това последвали неблагоприятни последици за лишените
от свобода, които довели до налагане на съответни наказания от ** на Затвора. Малко
преди да бъде предсрочно освободен през м. септември 2017 г. у подсъдимия С.
били намерени мобилни апарати, които св.Г. иззел от подс.
С., като във връзка с този случай между двамата възникнал конфликт.
Подс. Г., подс. С. и подс. К. се познавали
от Затвора - Пловдив, тъй като и тримата изтърпявали там наказания „лишаване от
свобода” за различни престъпления.
Към м. септември 2017 г. и тримата били вече на свобода, поради изтърпяване на
наказанията им. Извън затвора
подсъдимият Г., поддържал приятелски отношения както с подсъдимия К., така и с
подсъдимия С..
С оглед възникналия конфликт с
намерените телефони у подсъдимия С. със св. Г., подсъдимият С. решил да отмъсти
по някакъв начин на св. Г.. Това подсъдимият решил да направи като запали
автомобила му, но не лично, а чрез някой друг. В началото на м. септември 2017
г. подсъдимият Г. и подсъдимият С. били в заведение „К.“ в гр. Пловдив.
Същевременно покрай заведението минавал подсъдимият К. и като ги видял се насочил към тях.
Приближавайки се към тях, подсъдимият К. чул, че подсъдимият С. и подсъдимият Г.
разговарят нещо, свързано със св. Г., а също и за палеж на автомобил. Като се
приближил, двамата спрели да говорят по тази тема и започнали да обсъждат други
въпроси. Той се спрял до тях, тримата разговаряли за няколко минути, след което
подсъдимият К. си тръгнал.
Подсъдимият И.С. се познавал добре и със
св. Ц.Г.. Със свидетеля Цв. Г. подсъдимият се
познавал отново от Затвора-Пловдив. След като напуснал затвора през септември
2017 г. подсъдимият С. се срещнал със св. Г.. На неустановен ден през м.
септември 2017 г. подсъдимият С. бил на заведение със св. Ц.Г.. По време на
срещата между св. Ц.Г. и подсъдимия С., по телефона на С. му се обадил подсъдимият А.Г., като се уговорили да се
видят. Подсъдимият С. споделил със св. Цв. Г., че подсъдимият
Ал. Г. е намерил човек, който да запали автомобила на св. Г.. Подсъдимият С.
заедно със св. Г. се насочили към мястото на срещата, която С. си уговорил с подс. Г.. Когато пристигнали св. Г. останал в автомобила, а
подс. С. се видял с подсъдимия Г.. След срещата
подсъдимият С. казал на св. Г., че има човек, който да извърши палежа, а именно
подсъдимият К., като му обяснил къде да го намери и да разговаря с него. Във
връзка с това след като се разделили, подсъдимият С. и св. Г. отишли в района
на Панаира в гр. Пловдив, където подсъдимият С. се срещнал с подсъдимия К., а
св. Г. останал отново в колата да чака.
След срещата със С. и понеже подсъдимият Г. имал голямо влияние над
подсъдимия К., подс. К. се съгласил да извърши запалването на автомобила
на Г.. В изпълнение на замисленото
няколко дни преди палежа на автомобила на св. Г., подсъдимият Г. се
обадил на подсъдимия К. и го завел до адреса на св. Г., като му посочил колата
– „Опел Кадет“, който бил паркиран на улица „**“ в гр. Пловдив, близо до
жилището на св. Г.. Подсъдимият Г. казал
на подсъдимия К., че допълнително ще му се обади кога да се извърши деянието и
че ще му осигури запалителна течност. На 18.09.2017 г. около 22.00 часа подсъдимият
Г. се обадил на подсъдимия К. по телефона и му казал да го чака пред дома си. Подсъдимият
Г. пристигнал с автомобил, качил подсъдимия К. и двамата се насочили към дома
на св. Г.. Автомобилът на св. Г. – „Опел
кадет“ бил паркиран на ул. „**“ в гр. Пловдив, която улица се намирала източно
от жилищния блок на пострадалия. Подсъдимият
Г. спрял в близост, извадил от багажника голяма пластмасова бутилка от минерална вода, пълна с
бензин и я дал на подсъдимия К.. Подсъдимият Г. обяснил на подсъдимия К. по
какъв начин да запали автомобила на св. Г. и да го направи около 23.00 часа,
тъй като тогава щял да бъде в заведение „Де Ниро“, за
да си осигури алиби. Подсъдимият К. взел
тубата и я скрил наблизо. Той започнал да се разхожда наоколо и да наблюдава, с
цел да избере подходящ момент, за да подпали колата. Към 23.45 часа подсъдимият К. преценил, че
вече е подходящ момента и пристъпил към изпълнение на престъпното деяние. Той залял автомобила на
св. Г. в предната му част, в областта на предно обзорно стъкло, с бензин,
направил диря пред пътното платно, след което го запалил с горящ лист хартия.
Веднага след като предизвикал пожара на автомобила, подсъдимият К. избягал от
местопроизшествието, като по пътя изхвърлил бутилката, в която останало малко
бензин, върху покрива на трафопост. Подсъдимият
К. отишъл до заведението, в което се намирал подсъдимият Г. и казал, че всичко било
направено така, както е поискал подс.Г..
Същевременно св. Г., от чийто прозорец
на спалнята имало пряка видимост към автомобила си, чул обезпокояващ шум.
Когато станал и погледнал видял, че колата му гори. Той веднага се обадил на
тел. 112 и съобщил за пожара, след което слязъл долу. На място пристигнал екип
на РСПБЗН, който потушил огъня. Още тогава станало ясно, че колата е била
залята със запалителна течност и запалена. На място пристигнала и СОГ, която
извършила оглед на местопроизшествието. Чрез така предизвикания пожар автомобилът
на св. Г. бил изцяло унищожен.
След известно време подсъдимият Г.
отново се обадил на подсъдимия К. да запали друга кола, този път на ** на Затвора
– Пловдив, св. И.. В изпълнение на замисленото вечерта на 29.11.2017 г. подсъдимият
Г. се свързал по телефона с подсъдимия К. и го накарал да отиде у тях. Малко
след като подсъдимия К. пристигнал в дома на подсъдимия Г. двамата отишли на
среща със св. А.М., която била инициирана от подсъдимия Г.. Часът бил около
22.30 ч. На срещата подсъдимия Г. попитал св. М. дали знае къде точно живее св.
Б.И.. Св. М. му отговорил, че ** на затвора живее на ул. „Т. А.“***, но не знае
къде точно. Малко след това подсъдимият Г. и подсъдимият К. си тръгнали, като Г.
***. Той забелязал автомобила на св. И. и спрял колата в близост. Подсъдимият Г.
показал автомобила „Опел Фронтера“ с ДК № **** на подс. К. и му казал да запали и тази кола по същия начин,
както автомобила на св. Г., за което отново щял да получи пари. Подсъдимият К. се съгласил. На 30.11.2017 г. през деня подс. Г. се обадил на подсъдимия К. и му казал да изпълни
уговореното между двамата, а именно да запали колата на св. И. вечерта.
Св. Б.И. работил като ****Затвора –
Пловдив. На 30.11.17г. около 17.45 часа той се прибрал в дома си, находящ се в
гр. Пловдив ул. „Т.А.“ № **. Пострадалият управлявал лек автомобил „Опел Фронтера“ с ДК № ****, който паркирал пред входа на
жилищния си блок. Св. И. заключил автомобила и се прибрал у тях. Около 18.30
часа му се наложила да излезе, но без да ползва автомобила. Около 21.00 часа
св. И. отново се прибрал в жилището си.
Към 21.30 часа на 30.11.2017 г. подсъдимият
К. взел такси, като със себе си носел и
пластмасовата туба, пълна с бензин, която била осигурена от подс.
Г. по-рано и отишъл на адреса на св. И..
Огледал се за видеокамери и тъй като в този момент наоколо нямало никого, подсъдимият
К. пристъпил към изпълнение на поръчаното от подсъдимия Г.. Отново спазвайки
указанията на подсъдимия Г. за начина, по който да подпали автомобила, подсъдимият
К. залял предното обзорно стъкло на автомобила на св. И., направил диря с
бензина и края й го запалил с горяща хартия. Колата се възпламенила и започнала
да гори, а подсъдимият К. избягал.
Към 21.45 часа се позвънило на входната
врата на апартамента на св. И., като вратата отворила неговата **. Св. И. чул,
че пред блока горят коли. Той веднага се облякъл и слязъл долу. Св. И.
констатирал, че гори предната част на неговия автомобил, посочен по-горе. Той
веднага сигнализирал на тел. 112 и в дежурната част на І РУП – Пловдив. След
няколко минути на място пристигнал екип на РСПБЗН, който успял да потуши
пожара. Пристигнала и следствено-оперативна група с дежурен разследващ **,
който извършил оглед на местопроизшествието. Чрез така предизвикания пожар
автомобила на св. И. бил изцяло унищожен.
В резултат от извършените оперативно-издирвателни
мероприятия и постъпилата оперативна информация в отдел „КП“ – Пловдив, сочеща подс. Г. и подс. С. като
поръчители на двата палежа, а извършител – подс. К.
като извършител. Пристъпило се към тяхното задържане и изясняване на ролята на
всеки един от обвиняемите лица, при осъществяване на престъпленията.
В тази насока група ** ***и към отдела,
сред които и св. П. се насочили към квартирата на подс.
К.,***.2017 г. около 11.30 часа започнало оперативно наблюдение на адреса.
Малко след това на адреса пристигнал и подсъдимият К., който слязъл от
таксиметров автомобил. С него бил и св. Д.. **те ***и се насочили към подсъдимия
К., който, като разбрал, че са полицаи, побягнал. Той бил настигнат от **те ***и
и въпреки оказаната съпротива, бил задържан. В хода на проведената беседа, подсъдимият
К. решил да окаже съдействие на **те ***и, като посочил, че той е запалил
двамата автомобила и че това го е направил по искане на подсъдимия Г.. Също
така подсъдимият К. съобщил на **те ***и,
че първоначално е побягнал, тъй като съхранява наркотични вещества и не е искал
да бъде разкрит.
В тази насока били предприети действия,
при условията на неотложност, по претърсване и изземване в дома на подсъдимия К..
В резултат на това процесуално-следствено действие било намерено значително
количество наркотично вещество, а именно от горно чекмедже на шкаф в предверието
на квартирата на подсъдимия К. бил
намерен и иззет стъклен буркан, съдържащ седем топчета от зелена тревиста маса,
опаковани в прозрачно фолио, жълта найлонова торбичка, съдържаща петнадесет
броя бучки от бяло прахообразно вещество, върху маса в стаята било иззето
опаковано в зелена найлонова торбичка бяло прахообразно вещество и ел. везна с
надпис на латиница „ DIAMOND“.
Подсъдимият К. съобщил на **те ***и, че подсъдимият Г. също държи противозаконно наркотични
вещества, но ги крие в къщата на баба си, находяща се в с. Ц. обл. Пловдив. След като бил установен точния му адрес, били
предприети действия, при условията на неотложност, по претърсване и изземване в
дома на бабата на подсъдимия Г., находящ се в с. Ц. ул.“М.“ № ** В резултат на
това процесуално-следствено действие било намерено значително количество
наркотично вещество, а именно: от помещение на приземния етаж на къщата,
ползвано за зимник, в отвор на тухлена стена, обособен като тайник имало част от жълто-синя найлонова торба с
надпис „СПИДИ ПОЩА“, съдържаща кафяв хартиен плик, съдържащ найлонов плик с
увити в още един найлон 2 бр. бучки от бяла прахообразно вещество, 4 бр.
прозрачни найлонови пликчета с червена залепваща ивица, съдържащи следи с
неправилна форма бучки от прахообразно вещество, 2 бр. ел. везни.
Така описаната фактическа обстановка
съдът установи въз основа на събраните в хода на досъдебното производство и
съдебното следствие устни и писмени доказателства, а именно – показания на св.С.А.Г.,
Б.С.И., М.Г.М., В.К.В., Ц.Г.Г., М.П.П., Х.З., К.В.В., А.К.Д., А.И.М., Т.П.Х., В.В.П.,
М.И.Д., Н.И.В., М.Т.Т., Н.С.Т., В.С.К., С.А.К., обяснения на подсъдимия Ц.И.К. /частично/,
обяснения на подсъдимия И.С.С. /частично/, обяснения
на подсъдимия А.П.Г. /частично/, справки
за съдимост на подсъдимите Ц.И.К., А.П.Г., И.С.С.,
характеристични справки, копие на мотиви
към присъда по н.о.х.д. № 146/2014 г. по описа на Окръжен съд Пловдив; справки
от АИС на ОД на МВР – Пловдив, сектор
„Пътна полиция” за л.а. „Опел Кадет” рег.№ **** и л.а. Опел Фронтера,
рег.№ ****, протоколи за извършени процесуално-следствени действия - разпити, претърсване,
изземване, оглед на местопроизшествие, фотоалбуми; както и от изготвените в
хода на досъдебното производство стоково-оценителна експертиза, пожаро-техническа експертиза, техническа експертиза,
химически експертизи; писмени материали, съдържащи информация съгл. чл.28,
ал.2, т.3 от Закона за защита на класифицираната информация, намиращи се в
обособен класифициран том.
Установява се от приложените и приети по
делото свидетелства за съдимост на името на подсъдимите А.П.Г., Ц.И.К., А.П.Г.,
че подсъдимите многократно са изтърпявали наказание „лишаване от свобода”, като
последното такова наказание подсъдимият И.И.С.
изтърпял на 11.09.2017 г., подсъдимият Ц.И.К. на 10.07.2017г., а подсъдимият А.П.Г.
на 02.03.2017 г.
Установява се от приобщената по делото
справка от Затвора Пловдив, че подсъдимият С.,
докато изтърпявал наказанието
„лишаване от свобода” в Затвора
Пловдив имал наложени дисциплинарни наказания, като последното такова преди
освобождаването му на 11.09.2017 г. било наложено със Заповед № 1378/01.09.2017
г. на осн. чл.101, т.5 от ЗИНЗС.
От посочената справка от Затвора Пловдив
се установява също, че подсъдимите А.Г. и Ц.К., докато изтърпявали наказанието
„лишаване от свобода” по последното осъждане не са имали наложени наказания за
дисциплинарни нарушения в Затвора Пловдив.
Установява се от показанията на св. С.А.Г.,
дадени пред разследващия орган /л. 50 гръб от досъдбеното
производство, том втори/ и пред съда, че два–три месеца преди да бъде запален
личния му автомобил, Г., който бил **** в Затвора получил анонимен сигнал,
свързан с лишените от свобода И.Б., И.С. и А. Ч., сигналът бил свързан с това,
че посочените лица държали в затвора
забранени вещи. За подсъдимия С. св. Г. посочва, че намерили в килията му
телефони, като същите били иззети, а случаят бил докладван по предвидения ред
за налагане на евентуални дисциплинарни наказания. За запалването на автомобила
му св. Г. посочва, че това се случило пред дома му и самият свидетел видял, как
гори, след което подал сигнал, дошла пожарна и полиция.
Показанията на св. Г., че малко преди процесната дата и преди запалването на автомобила му е имал
контакт с подсъдимия С. във връзка със
забранените вещи, както и че С. е имал недобро поведение преди напускането му
от затвора, са в съответствие с приобщената по делото справка за наложени
наказания в Затвора Пловдив.
Обстоятелството, че именно влошените
отношения с Г. в Затвора са подтикнали С. да намери човек, който да реализира
престъплението, за което е предаден на
съд, а именно запалването на автомобила на Г. се установява и от показанията на
св. Ц.Г., дадени пред съдия по реда на чл.223 от НПК на 01.12.2017 г. /л.149-153,
том първи от досъдебното производство/, приобщени по делото по реда на чл. 281,
ал.1 т.2 от НПК. В тях свидетелят Цв. Г. посочва, че
двамата със С., по прякор „***”, се познавали от дълго време, като познанството им се зародило главно в
затвора, докато двамата изтърпявали наказания „лишаване от свобода”. И двамата
подсъдими поддържали близки отношения, както докато били в затвора, а също и
когато били на свобода. Свидетелят посочва, че излязъл юли, а подсъдимият С.
септември на 2017 г. В показанията св. Г. посочва, че няколко месеца преди
провеждането на разпита му, докато и двамата били на свобода, С. извикал
свидетеля Цв. Г. да се видят на кафе. Тогава С.
предложил на Г. да спечели „бързи пари”. Свидетелят Г. проявил интерес към това
и тогава С. му предложил да запали една кола. Парите за палежа на колата щял да
му даде жената на лице на име А. с прякор
„***”. Според свидетеля Г. колата трябвало да бъде запалена понеже И.С.
и „***” имали пререкания с някакъв ** от Затвора. Впоследствие св. Ц.Г. посочва
в разпита си пред съдия, че полицаят, чиято кола следвало да бъде запалена била
на ** на ****ите
на име Г.. Свидетелят Ц.Г. посочва също, че се виждали всеки ден със С. след
тази среща да уговарят запалването на колата. Последно свидетелят Ц. Г. отказал да запали колата, като разбрал, че
става дума за *** на Затвора Пловдив. Няколко дни след проведения между
подсъдимия С. и свидетеля Г. разговор, св.Г. отново бил заедно на кафе със С.,
като по време на срещата му се обадил някой. След като приключил разговора,
свидетелят Г. узнал от С., че подсъдимият А.Г.,
по прякор „****”, му се
обадил, че подсъдимият А.Г. бил намерил
на С. човека, който да запали автомобила. Свидетелят Ц.Г. посочва също, че
двамата със С. отишли до дома на подсъдимия Г., като свидетелят Ц.Г. останал в
колата да чака. След срещата С. споделил на свидетеля Г., че момчето, което да
запали колата, било намерено. Свидетелят Г. в разпита пред съдия посочва също, че подсъдимият А.Г. дал на подсъдимия И.С.
телефонния номер на момчето, което се казвало Ц., което щяло да осъществи запалването. След
това двамата - подсъдимият С. и св. Г.,
отишли да се срещнат с момчето на име Ц.. По това време св. Г. чакал в
колата. На въпроса как изглеждало момчето, което отишли да посетят с подсъдимия
С., св. Г. посочва, че било младо и високо. По-нататък свидетелят посочва, че
след срещата между С. и Ц.К., която била сравнително кратка, С. споделил на
свидетеля Г., че след разговора с момчето всичко било уредено. Седмица след
това С. казал на свидетеля Г., че
задачата с колата била свършена. От
разговора със С. свидетелят Г. разбрал също,
че колата, която трябвало да бъде запалена била марка „Опел”. След като бил задържан, св. Г.
научил също, че в Затвора се носело слух, че св. Г. и С. имали конфликт и че Г.
отишъл лично да вземе телефоните, които държал, придружен от други полицаи.
Показанията на свидетеля Г., дадени пред
съдия по реда на чл.233, ал.1 от НПК, съдът намира за последователни, вътрешно
непротиворечиви и логични, подкрепящи се от останалите доказателства по делото.
Обстоятелството, че по време на срещите между св. Цв.Г.
и подсъдимия С., както и по време на
разговора между подсъдимия Ал.Г. и С. по телефона, по време на който присъствал
св. Цв.Г., както и по време на срещата между С. и подс. Г.
и тримата подсъдими са били на свобода, се установява от приложената по делото
справка за съдимост.
Показанията на св. Г., че подсъдимият С.
и св. Г. са имали конфликти по повод нарушения на дисциплината в Затвора,
защото С. държал забранени вещи - телефони, се потвърждава и от показанията на
св. Г., дадени пред съда. Св. Г. посочва, че се наложило да изземе държаните
от С. забранени вещи.
Показанията на св. Цв.
Г., че поведението на С. малко преди напускането в Затвора не е било отлично се
потвърждава и от приобщената по делото справка за наложени му наказания по
време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
В показанията пред съда свидетелят Г. не
отрече казаното по реда на чл.223, ал.1 от НПК, като непълнотите и
противоречията в показанията си пред съда обясни с изминалия значителен период
от време от проведения разпит по реда на чл.223, ал.1 от НПК. По тези съображения и заради изминалия
значителен период от време при проведената в хода на съдебното следствие очна
ставка св. Г. посочи, че не си спомня за срещата между С.К., а К. заяви, че не
познава св. Г.. В тази връзка не може да не се отчете и обстоятелството, че при срещата между С. и К.,
св. Г. твърди, че е бил вътре в колата на
С. и не е бил видян от подс. К.. Показанията на
свидетеля Г., дадени по реда на чл.223, ал.1 от НПК, са изключително подробни и
логични. Съдът не счита, че при дадените показания на свидетеля Г. същият е
имал някаква заинтересованост от изхода на делото. Невъзможно е свидетелят,
който не познава добре нито Г., нито К. да дава подробни показания относно мястото
на срещата им със С. и за това къде живеят подс.Г. и К..
Това налага извод, че свидетелят е присъствал на срещата между подсъдимите С. и
Ал.Г. и между подсъдимите С. и К.. С оглед изложеното изводите на съда са, че
показанията на св. Цв. Г., както пред съдия по реда
на чл.223, ал.1 от НК, така и в хода на
съдебното следствие са обективни и съдът
дава вяра на същите изцяло, а непълнотите между тях се дължат на
изминалия период от време от провеждането на разпита по чл.223, ал.1 от НК.
В подкрепа на показанията на св. Г.,
че С. и Г. били в близки приятелски
отношения и че С. търсел човек за запалването на автомобила на *** от затвора са
и показанията на св. А.М., дадени пред разследващите органи. Свидетелят М.
посочва, че запознанството между подс. С. и Г.
възникнало от затвора, докато изтърпявали наказания „лишаване от свобода”. В
тази връзка и подчертавайки, че били в близки отношения свидетелят М. посочва в показанията си, дадени пред
разследващия орган, че двамата подсъдими С. и Г. са се срещали и след като изтърпели
наказанията си лишаване от свобода през 2017 г., а той, св. М., ги видял,
докато работел с таксито из града. Доколкото пред съда св. М. не спомена
подробности, свързани със запалването на колата на св. Г., се наложи прочитане
на дадените от този свидетел показания пред разследващите органи по реда на на чл.281, ал.4, вр. чл.281,
ал.1, вр.т.1 и т.2 от НПК /л.155-л.156, т. първи от досъдебното производство,
абзац последен/. От тях се установява, че малко след запалването на колата на
св.Г., св. М. се срещнал с подс. Ал. Г., който му
казал, че подс. С. се срещнал с някакво момче да пита
къде е колата на Г., след това колата пламнала, а момчето казало затова на
полицията. Съдът дава вяра на показанията на разпитания свидетел в коментираната
част, тъй като същите съответстват с показанията на св. Цв.
Г.. Противоречието в показанията на свидетеля се обяснява с изминалия период от
време от проведения разпит.
В съответствие с показанията на св. Ц.Г.,
А.М. и С.Г. се явяват и обясненията на подсъдимия Ц.К., дадени по реда на чл.222
от НПК пред съдия / л. 49-54, том първи от досъдебното производство/, както и
тези пред разследващ орган и в присъствие на защитник / л.45, том първи от
досъдебното производство, началото/. В обясненията пред разследващия орган
подсъдимият К. посочва, че няколко дни преди палежа на автомобила, собственост
на св. Г., видял подсъдимия Г. и С. и доловил думи свързани с палеж и някаква
кола от проведения помежду им разговор.
В обясненията пред съдия по реда на чл.222 от НПК подсъдимият посочва,
че същият ден, в който му бил поръчано от Г. да запали колата, за която
впоследствие разбрал, че е на св. Г., видял двамата подсъдими С. и Г. да
спрягат името на „***”, прякор на св. Г., и за запалване на коли. Когато обаче
подсъдимият К. се приближил към тях, двамата подсъдими преустановили разговора.
Поради факта, че пред съда подсъдимият К. не спомена нищо за срещата,
осъществена между другите двама
подсъдими – С. и Г. и тъй като съдът счете, че поради това е налице съществено
противоречие, обясненията на подсъдимия К. в коментираните части бяха прочетени
в хода на съдебното следствие по реда на чл.279, ал.2, вр.ал.1 т.3 от
НПК и по реда на чл.279, ал.2, вр.ал.1 т.3 от НПК.
При преценката относно причините за
противоречията между обясненията на подсъдимия К., пред разследващ орган в
досъдебното производство в присъствие на защитник, а също и пред съдия съдът
констатира, че същите в по-голямата си част се отличават като изключително
подробни и последователни - изясняват начина на осъществяване на запалването на
автомобила на св. Г., дадените указанията от подс. Г.
как да стори това, както и средството, с което да осъществи запалването, а
именно запалителна течност, дадена му отново от подс.
Г.. В тях подсъдимият обяснява и
влиянието, което имал Г. над К., както и
че след последното му излизане от Затвора
Г. му бил намерил работа. Подсъдимият К. твърди в обясненията си, че има
голям респект от подсъдимия Г. било защото последният разполагал със средства, било защото му намерил работа, както и защото получил
заплахи за личния си живот и тези на близките му, ако не изпълни поръчаното от подс. Г.. Съдът дава вяра на обясненията на подс. К. в коментираните части.
Непоследователност се забелязва в обясненията на К. относно
срещата между Г. и С., на която подсъдимият К. станал свидетел и на чутото от
него, свързано с коли, запалване и намесването
на името на Г., поради което се наложи и тяхното приобщаване по реда на чл.279,
ал.2, вр.ал.1 т.3 от НПК и по реда на чл.279, ал.2, вр.ал.1 т.3
от НПК. В обясненията си К. пред съда и пред разследващите органи не споменава
и нищо за срещата си със С., за която говори св. Г.. За достоверността на
показанията на св. Г. съдът изложи своите съображения. За пълнота следва да се
отбележи, че св. Ц.Г. е категоричен относно мястото на срещата, осъществена между подсъдимия С. и
Г., а след това за тази осъществена между подсъдимия С. и К., както и относно
описанието на външния вид на подсъдимия К., относно името му, относно осъществената преди това среща на С.
с Г.. Обстоятелството, че К. избягва в
обясненията си да спомене името на С., съдът обяснява с факта, че отношенията на подсъдимия К. са били главно с
подс. Г., именно подс. Г.
намерил К., който да свърши работа на С.,
което се установява както от показанията на св. Цв.Г., освен това срещата със С. е била кратка според показанията на св. Цв.
Г., поради което и К. е действал главно
в услуга на Г.. Това са съображенията
на съда, според които К. не споменава в
разпита си и за срещата си със С..
Независимо от това че подс. К. не споменава нищо за срещата си със С., от показанията
на св. Цв.Г. и на Ант. М.,
дадени пред разследващ орган се установява, че отношенията между св. Г. и С. са
били доста близки, че С. е планувал да запали автомобила на Г. заради случилото
с телефоните и е търсил човек, който да му свърши работа, като такъв му бил
намерен от подс. Г.
и този човек бил подсъдимият К..
В обясненията, дадени в хода на
досъдебното производство и пред съда
подсъдимият С. не отрича, че познава подсъдимият Г., както и Ц.К.. Подсъдимият не отрича, че е в по-близки
отношения с подсъдимия Ал. Г., а
подсъдимият К. познава бегло. Не отрича, че се е срещал със св. Г. до „К.а”,
където и работел в близост до едно
казино. Не отрича също, че в Затвора с Г.
е имал проблем с телефони, които били намерени у него. Доколкото обясненията на подсъдимия са в
съответствие с показанията на св. Цв. Г. съдът дава
вяра на същите в коментираните части.
Подсъдимият С. отрича да е водел
разговори със св. Цв. Г. за запалване на кола, както
и да е водел такива разговори с подс. Ал. Г., на които присъствал и подс.
К.. Обясненията на подсъдимия С. в тази им част
се опровергават от показанията на св. Г. и съдът не им дава вяра в тази
част. Св. Г. твърди, че се срещнал с
подсъдимия в близост до „К.а”, където С. го помолил да запали кола на *** от
Затвора. Обясненията на подсъдимия С. са в противоречие и с обясненията на
подсъдимия К.. В близост до „К.а”
подсъдимият К. посочва, че е чул С. и Г. да говорят помежду си за коли и да
спрягат името на св. Г.. Звучи нелогично и двамата и подс.
К., и св. Г. да посочват едно и също място, на което и двамата и Цв. Г., и подс.К. да твърдят, че С. води разговори за запалване на
коли – веднъж пред самия свидетел Г., на когото дори предложил да запали кола, за да спечели „бързи пари”,
веднъж пред подсъдимия К., който ги
видял да разговарят с подсъдимия Г.. В тази връзка съдът взе предвид и
показанията на св. М., дадени в хода на разследването и приобщени по делото, в
които посочва, че подс. Ал. Г. му споделил, че С.
търсел момче да запали една кола и затова му търсели обяснения от полицията.
Обясненията на подс.
С. , в които отрича дда се е срещал с подс. Г.,
подс. К. и да е водил разговори с подс.
Г. на тема запалване на кола, на който разговор да е присъствал подс. К. не намират опора в показанията на св. Г., М., обясненията
на подс. К., който твърди, че е видял Ал. Г. и С. да
говорят за коли и да намесват името на Герогиев, поради
което съдът не дава вяра на същите.
По отношение на иззетите телефони
подсъдимият С. не отрича, че били
намерени у него, но обяснява , че нямал намерение да отмъщава за това на
никого, че телефоните взел от други лица, изтърпяващи наказание в
затвора, за да бъде наказан той вместо тях.
Въпреки даденото обяснение за този случай, съдът взе предвид отношението
и оценката, която направи подсъдимият за двамата свидетели в съдебната зала. Ако за св. Б.И., подсъдимият С. посочва, че има добро мнение и че бил награждаван от ** на Затвора многократно, не такова е
мнението му за св. Г., за когото посочва,
че неслучайно бил бит, затова му и запалили колата. От обясненията на С.
в коментираната част не може да се направи извод, че подсъдимият има добро мнение за св. Г..
Обясненията на подс.
С. пред съда, че срещите със св. Г. след последното му излизане от затвора са
били три и се срещнал с него за да му дава пари на заем, а не да му предлага
пари за запалване на автомобил, са в
противоречие и с показанията на св. К.В.В., дадени в
хода на досъдебното производство. В тези
свои показания свидетелят посочва, че е видял св. Г. и С. заедно през месец
септември преди първия палеж да се возят
в един автомобил и че били пияни. С оглед дадените от този свидетел показания е
изключена вероятността срещата между двамата да е била за уреждане на сметки,
както твърди подс. С.. Тъй като св. В. не спомена
пред съда за този случай, когато е видял двамата- св. Г. и подс.
С., показанията на свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство бяха прочетени по реда на чл.281, ал.4,
вр.ал.1, т.1 от НПК. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля в
коментираната част, като пропускът в показанията на свидетеля съдът намира, че се дължи на изминалия период от
време.
Така констатираните противоречия в обясненията на подсъдимия С. налагат извод, че същите представляват
защитно средство и опит подсъдимия да
бъде оневинен, което е част от правата му на защита. Същите не са в съответствие с показанията на
св. Цв. Г., който е категоричен за срещата със С., на
която му е предлагал да запали автомобил
на лице от Затвора и с обясненията на подсъдимия К., който е видял двамата
подсъдими да разговарят и е чул С. да споменава имената на Г.. Не може да се
приеме и че подсъдимият С. няма някакво по-специално отношение към св. Г.,
което проличава от казаното за св. Г. пред съда, че не случайно св. Г. бил бит.
Обясненията на подс. С., че отношенията със св. Цв.Г. не са били толкова близки се опровергават и от
показанията на св.К.В., коментирани по-горе.
Предвид противоречието в обясненията на С.
и несъответствието им с показанията на свидетелите Цв.
Г., Ант. М., К.В., както и с обясненията на подс. К. че евидял подс. Г. и С., съдът намира, че същите представляват
защитно средство, което е част от правото му на защита.
Пред съда, а и пред разследващите органи
подсъдимият Г. не сочи нищо за уговорката със С., отрича да се е срещал със С.
във връзка с палежа на автомобила на Г., за което подробно посочва св. Цв.Г.. Подсъдимият Г.
не казва и нищо за разговора и
срещата си с К., за което изключително подробно описва в обясненията си К. и на
които обяснения съдът дава вяра. Обясненията на подсъдимия Г. пред съда не
намират опора в нито едно от доказателствата по делото, поради което и съдът не
дава вяра на същите , те представляват само и единствено защитно средство.
Във връзка със запалването на колата на Б.И.
информация се съдържа в показанията на
св. Б.И., св. Н.И.В., В.В.П., М.И.Д., М.Т.Т., А.М..
За тримата подсъдими свидетелят Б. И.
посочва, че ги познава добре от Затвора Пловдив, където е ***, а те изтърпявали
наказания „лишаване от свобода”. Посочва, че и тримата били наказвани и
награждавани от него във връзка с дисциплината в затвора. За подсъдимия Г.
посочва, че не знаел, че е заподозрян по случая и че узнал за задържането му по
делото, след като се завърнал от дълъг отпуск поради болест, за Г. също посочва,
че бил наказван, но отдавна, при изтърпяване на наказание по предишно осъждане.
За подсъдимия К. св. И. не посочва да е имал преки отношения с него, не отрича
обаче, че е нарушавал дисциплината в затвора. За подсъдимия С. посочва, че
малко преди да бъде пуснат от затвора бил наказван, посочва също, че бил и многокатно награждаван
от него преди това. От показанията на свидетеля И. се установява, че свидетелят
не е имал някакви сериозни конфликти с когото и да е от тримата подсъдими. За
деня на палежа свидетелят посочва, че това се случило късно вечерта на
30.11.2017 г. Свидетелят твърди също, че
автомобилът му бил „Опел Фонтера” ДК № ..., английско
производство и бил с десен волан. Към 20, 00- 21,00 ч. колега, който му бил
съсед му казал да слезе пред дома му да види, че гори колата му. При
запалването пожарът бил в предната,
дясна част на автомобила, целият й капак и предното стъкло било опушено.
След палежа колата била предадена на вторични суровини, тъй като според
свидетеля И. била абсолютно негодна за ползване.
Информация за запалването на колата на
Б. И. и за случилото се, се съдържа и в показанията на разпитаните пред съда и пред разследващите органи
свидетели Н.И.В., В.В.П.,
М.И.Д., М.Т.Т..
От показанията на св. В.П. се
установява, че на процесната дата бил заедно със свои
приятели св. М.Д. и М.Т..***, където живеел св. Д.. Тогава видял да гори джип,
в близост до джипа имало струпани хора, такива имало и по терасите, а сигналът
за запалването вече бил подаден на пожарната. Според свидетеля огънят не
обхванал нищо освен автобомила,
който бил в пламъци.
В същата насока са и показанията на св.
М. Д.. В показанията си пред съда свидетелят споменава, че забелязъл
силна светлина, след което излязъл на терасата и видял запалена кола, която
стояла на метри от неговата, имало полицаи, районът бил отцепен. Силно
притеснен, свидетелят слязъл, за да види дали няма опасност огънят да се разпростре
и спрямо неговия автомобил. Колата горяла в предната част. Тогава дошли и
приятелите му М.Т. и В.П..
Все в същата насока са и показанията на
св. М.Т., който също посочва, че имали уговорка да се видят тримата, като мястото
на срещата било там, където живеел М. Д.. Свидетелят също посочва, че колата
била запалена и горяла в предната част, била джип, при появата му на уреченото
място автомобилът не бил изгорял напълно, а
евросондата на газовата му уредба изпускала
газ вследствие на високата температура от палежа. На мястото нямало друго
нещо, което да горяло или спрямо което
да имало опасност да се разпростре пожарът.
В съответствие с показанията на св. В.П.,
М.Д., М. Т., Б.И. са и показанията на
св. Н.В., който също споменава, че автомобилът бил джип и горял в предната му
част.
Съдът дава вяра на показанията на
разпитаните свидетели Б.И., И.В.П., М.Д., М. Т., Н.В., тъй като същите са последователни,
логични, непротиворечиви. Макар и след като колата е била запалена, посочените
свидетели са били очевидци и са
възприели вече разразилия се палеж.
Условията, при които е осъществено запалването, неговия автор и
другите участници в това деяние се изясняват от показанията на св. А.М., дадени
в хода на разследването и пред съдия, както и от обясненията на Цв.К., също и от част от обясненията на подс.
С., дадени в хода на разследването и приобщени по реда на чл.279, ал.2, т.4 от НПК.
От показанията на св. М. пред съда и
пред разследващите органи се установява, че на 29.11.2017 г. по телефона му се
обадил А.Г. около 22.30 ч да го попита къде.
След като св. М. му казал, че е в
дома си, подсъдимият Г. му казал да излезе за малко. Тъй като двамата подсъдими Г. и К. не знаели
къде точно живее свидетелят М.. М. излязъл на пресечка на улицата, на която
живеел в близост до магазин „Т.”, на метри от дома му. Там заварил да го чакат
подсъдимите А.Г. и Ц.К.. Тогава подсъдимият Г. попитал свидетеля М. дали знае
къде живее ** на Затвора Б.И.. Свидетелят отговорил, че не знае точно адреса, но знае улицата, на
която живеел И.,***. Установява се от показанията на св. М., че по време на срещага
К. не задавал въпроси на св. М., а само стоял с подсъдимия Ал. Г. и слушал
информацията, която се предавала. Отново от показанията на св. М. се
установява, че на следващия ден, на 30.11.2017 г. подсъдимият Ал. Г. се обадил
на св. М. да сподели , че двамата - подс. Г. и К. са се справили, без да му дава подробности по случая. На
същия ден около 23.00 ч., през
програмата Месенджър Г. изпратил от телефона на св.М.
линк към сайта на Трафик нюз. При прегледа на линка
св. М. констатирал, че било статия, в която се коментирало за палежа на
автомобила на ** на Затвора Пловдив Б.И.. Показанията на свидетеля както пред
съда, така и тез, дадени в хода на разследването, са изкючително подробни,
последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, същите са в съответсвие и с обясненията на К..
Пред съда и пред разследващите органи
подсъдимият К. заявява, че след първия
палеж на автомобила на св. Г. отново бил търсен за друг такъв, но той отказал.
Една седмица преди запалване на автомобила на Б. И., подсъдимият посочва, че се
срещнали двамата подс. К. и Г. със св. М.. След като
приключили разговора със св.М., двамата
– подс.К. и подс. Г. отишли
в кв. „Кючук париж”,
движели се по павирана улица, в близост
до улицата видели джип, подсъдимият Г.
посочил, че това е колата, която трябва да бъде запалена. Колата според
подсъдимия била голяма. След като я огледали, тръгнали от мястото. Въпреки че
подсъдимият не желаел да изпълни задачата, след множество уговорки, а дори и заплахи за живота му и този на семейството
му, подсъдимият К. се съгласил. Подс. Ал. Г. му бил
осигурил и запалителна течност за това. След близо седмица от последната им
среща, Г. му се обадил и казал, че същата вечер трябва да свърши работата със
запалването. Колата била запалена по същия начин, по който била
запалена и предишната кола – подсъдимият
К. залял предния капак, направил диря на пътя и хвърлил запален лист хартия,
вследствие на което колата пламнала. Така К. изпълнил и тази възложена му от подс. Ал. Г. задача и в знак, че е изпълнил поръчаното
вечерта му изпратил палец от програмата Whats Аpр.
Това че Г. накарал К. да осъществи
запалването на колата на Б.И. се установява и от обясненията на подсъдимия С., дадени пред разследващ
орган, приобщени по реда на чл.279, ал.2, т.4 от НПК/ л.38 гръб, том първи от
досъдебното производство/. В разпита пред разследващите органи подсъдимият С.
посочва, че Г. съжалявал за извършеното, че К. го би натопил, както и че заедно
с Ц. са се мъчели да установят адреса на
св. Б.И., за да организират палежа на
автомобила му. Съдът кредитира обясненията на подс. С.
в тази им част, тъй като те се подкрепят от показанията на св. М., който
твърди, че двамата подсъдими са търсели адреса на св. Б. И., от обясненията на подс. К., че подс. Г. му поръчал
да запали автомобила на Б. И., както и му дал съвети и разяснения за това как
да го направи. Обстоятелството, че пред съда подсъдимият С. не спомена за този
случай, според съда е опит да бъде оневинен подс. Г.
от страна на подс. С..
Обясненията на подс.
К. в хода на досъдебното производство и на разследването в коментираната част,
свързана със срещата с М., уговорките с подс.Г. са
подробни, непротиворечиви и в съответствие с показанията на А.М..
Обстоятелството, че според подс. К. подсъдимият Г.
може да посегне на личния му живот и тези на близките му, ако не изпълни
поръчаното от него, се подкрепят и от
приобщеното по делото копие на мотиви на
присъда по н.о.х.д. № 146/2014 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, които го
отличават като силно отмъстителен човек. Поради съответствието на обясненията
на подс. К. с показанията на св. М. и обясненията на С.,
дадени в хода на разследването, същите не представляват т.нар. оговор, т.е. опит да бъдат уличен само и единствено подс. Г. в извършеното. Това е така, защото в обясненията си подс.
К. не посочва само и единствено подс. Г., а и себе си
като извършител на престъплението.
Обясненията на подсъдимия Г., дадени
пред съда, че не подс. Ал. Г., а подс.
К. искал да узнае от М. къде е колата на св. И. не се подкрепят с нито едно от
доказателствата по делото. Същите са в съответствие единствено в частта, в
която подсъдимият признава, че такава среща между тримата – М., подс.Г. и К. е имало, поради което и им дава вяра в
посочената част, а в останалата ги оценя като средство за защита.
Така от показанията на св. Б.И., Н.И.В., В.В.П., М.И.Д., М.Т.Т. се установява вида на автомобила, датата, мястото,
условията при които е извършено запалването на автомобила на св. И.. В
съответствие с техните показания са и приобщените по делото по реда на чл.283
от НПК писмени доказателства -свидетелство за регистрация , справка от сектор
„Пътна полиция –КАТ” при ОД на МВР –Пловдив.
От показанията на св. М., обясненията на К. – в хода на разследването и
пред съдия, обясненията на подс. С., дадени в хода на
разследването в присъствието на защитник, по делото се установява, че при
запалването на колата на Б.И. са участвали двамата подсъдими – Г. и К., като Г.
е накарал К. да запали колата, която му бил посочил вечерта след срещата с М.,
преди това му бил осигурил и средство, с което да стори това, а именно бутилка запалителна течност, дал му
разяснения и как да осъществи запалването – да я залее в предната част, да
направи пътечка, за запали лист хартия и да го хвърли.
Показанията на св. Н.С.Т. съдържат информация за друг палеж, информация,
за който също има в материалите по досъдебното производство. В случая
обаче внесеният обвинителен акт съдържа
факти за обстоятелства, свързани с
предмет на доказване и отнасящи се до автомобилите на св. Ст. Г. и Б. И.. Нейните
показания могат да бъдат оценени като доказателство единствено за това, че
разследването е водено всестранно и обективно. В същата насока според съда
следва да бъдат оценени и показанията на св. С.К. и В.С.К., които потвърждават
показанията на св. Т., че автомобилът на
К. бил подпален.
Пред съда в качеството на свидетели бяха
разпитани и М.П. и Х.А.З.. Св. М.П. посочва, че месец септември 2017 г. по
повод двата палежа на автомобили на ***и на Затвора – единият, от които ** на Затвора Пловдив, св. Б.И., а другият **
на ****в Затвора, св. Г. били предприети действия по разкриване на
престъпленията. По това време св. П. работел в отдел „Криминална полиция”,
сектор „Противодействие на престъпления с висока степен на обществена опасност”
и бил *** група. Тогава му било възложено да окаже съдействие на колегите от
Първо районно при ОД на МВР Пловдив, в
чийто район били извършени престъпленията
с автомобилите на св. Ст.Г. и Б.И.. В хода на оказаното съдействие от
Криминална полиция на Първо РУ при ОД на МВР Пловдив според свидетелят били
извършени множество оперативно-издирвателни мероприятия
Свидетелят П. посочва, че в хода на
разследването подсъдимият К. направил и пълни самопризнания, което се
потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства.
В такава насока са и показанията на св. Х.А.З.,
***в Първо РУ при ОД на МВР Пловдив.
Свидетелят посочва, че били взимани обяснения от тримата подсъдими,
впоследствие били правени и допълнителни проверки на дадените от тях обяснения
, по които той не участвал. Свидетелят посочва,
че като ***му било възложено да извърши опреативно-издирвателни
мероприятия и такива били снемането на обяснения. Показанията на св. П. и З. са
доказателство за извършените в хода на досъдебното производство действия по
разкриване и предотвратяване на престъпността, данни за което се съдържат и в
съставените по делото и приобщени като писмени доказателства протоколи за
извършени процесуално-следствени действия. В същия аспект съдът оценя и
показанията, дадени от св. В.К.В., който посочва, че бил задържан във връзка с
образуваното досъдебно производство по повод на запалването на автомобилите, но
след това бил освободен поради липса на доказателства.
По отношение на обвинението при
запалването на автомобила на Б. И. да е участвал подсъдимият С. по делото няма
нито преки, нито косвени доказателства, които да подкрепят така внесеното
обвинение.
Поради липсата на доказателства съдът
оправда подсъдимият С. в това да е участвал като подбудител в палежа на
автомобила на св.Б. И.. По тези съображения и докато внесеното обвинение срещу
него беше описано като такова при
условията на чл.26 от НК т.е. да е извършено
при условията на продължавано престъпление, съдът оправда подсъдимия по тази част на обвинението.
Съдът призна подсъдимия С. за виновен в това,
че като подбудител в съучастие с Г. - като подбудител и помагач и К.- като извършител е участвал за
запалването на автомобила на св. Г.. При постановяване на съдебния си акт съдът
се съобрази както със събраните по
делото доказателства, така и с вътрешното си убеждение. Следвайки тези принципи
съдът отчете и че непосредствено преди освобождаването на подс.
С. последният е имал пряк конфликт с Г., взе предвид също и оценката, която направи подс.
С. за
св. Г. в залата.
Съдът призна подсъдимият Ц.К. за виновен
в това, че е унищожил автомобилите на
св. Г. и св. Б.И., като по отношение на автомобила на св. Г. го призна за
виновен да е извършил унищожаването му в съучастие както с Ал. Г. - като подбудител и помагач, така и с И.С. - като
подбудител.
По отношение на автомобила на св. Б. И. съдът призна К. за виновен в
това да е унищожил автомобила на И. само и единствено в съучастие с Ал. Г.
–като подбудител и помагач, като оправда подсъдимия К. да е унищожил автомобила
на И. в съучастие с подсъдимия С. –като подбудител поради липса на
доказателства за участието на К.
По същите съображения съдът призна за
виновен подсъдимият Ал. Г. в това, че
като подбудител и помагач е подбудил и помогнал на подс.
Цв. К.- като извършител в съучастие с подсъдимия С. –
като подбудител да унищожи автомобила на св. Г.. Поради липса на доказателства
запалването на автомобила на Б.И. да е станало в съучастие с подсъдимия С. като
подбудител , съдът оправда подс. Г. да е действал в
съучастие с подс. С.
като подбудител .
При преценка относно стойността на
запаленото чуждо движимо имущество съдът взе предвид изготвената в хода на
разследването съдебно-оценителна експертиза, според която стойността на л.а.
Опел Кадет , рег .№ ****,собстевност
на С.Г., е 1100 лв., а стойността на л.а. „Опел Фронтера”
, с рег № РВ****, собтвеност
на Б.И. е 3200 лв.
При преценка относно механизма на
извършване на запалването на двата автомобила съдът отчете изготвената по
досъдебното производство пожаро-техническа
експертиза. Пред съда вещото лице посочи, че поддържа експертизата и
заключението, като потвърди, че пожарът е започнал отвън навътре., което по
начин отговаря на описания такъв от подсъдимия К. по отношение на двата
автомобила
При преценка относно достоверността на
дадените обяснения от подсъдимия К. и дадените показания от св.М. относно
срещите с с подс.Г. и
уговорките, които имал с подс. Г. съдът взе предвид
изготвената в хода на досъдбеното производство
техническа експертиза с приложените към нея разпечатки. /л.56-л. 90, том трети
от досъдебното производство/, от която се установява, че св. М. и Г. са
провеждали разговори помежду си.
При преценка относно вида на
запалителната течност съдът взе предвид изготвената по досъдебното производство химическа експертиза /л. 2, т. трети от досъдбеното производство/, съгласно която течността се
съдържала в PVC бутилка, с вместимост 10 л, запълнена частично със светожълта
течност, с етикет на бутилката clever, обема на течността в бутилката при изследавнео бил 1150 мл, а от иззетите проби от течността
било установено, че течността в тубата представлява автомобилен бензин
А-95, който според експертизата е лесно
запалим, като при запалването му се отделяло значително количество топлинна
енергия. В тази връзка е и приложения по досъдбеното
производство фотоалбум, където на л. 10 , том трети от досъдебното производство
се намира снимков материал на тубата, чието съдържание е било предмет на
изследване. Екпрептизата и приложения по делото
фотоалбум съответстват напълно на обясненията на подсъдимия К., че за първото
запалване бензинът бил в туба от 7-10 л, , от която почти цялата течност била
изсипана.
По делото беше приета и изготвената по
досъдебното производство физико-химична експертиза, находяща се на л.31 т.3 от
досъдебното производство, съгласно която от иззетите от лявата гума на
автомобил с рег. ..., собственост на Б.И.,
се установяват следи от въглеводороди
с висока молекулна маса. Резултатите от експертизата напълно съответстват
на останалите доказателства по делото - на дадените от св. Н.И.В., В.В.П., М.И.Д., М.Т.Т., както и на самия
подсъдим К. във връзка със запалването на лекия автомобил.
По делото беше приета и изготвената в
хода на досъдебното производство физико-химическа експертиза с обект памучни тампони- натривки от
подсъдимия Ц.К., иззети на 01.12.2017 г./ л.21 , т.3 от досъдебното
производство/. Според резултатите от
извършените физико-химични и ниструментални методи по
памучните тампони-натривки нямало наличие на следи от леснозапалими вещества.
Резултатите от експертизата напълно съответстват на обясненията на К., дадени
пред разследващ орган, че след запалването
си измил ръцете с белина да не
останат следи.
От изготвената по делото физико-химична
експертиза с обекти памучни тампони –натривки, иззети от И.С.С., както и един бр. памучен –тампон – натривка , с който
са иззети следи от течност при оглед на местопроизшествие на 30.11.2017 г., се
установява , че по посочените обекти не се установяват следи от леснозапалими горими вещества. Резултатите от експертизата са в
съответствие с това, че няма доказателства С. да е снабдявал К. със
запалителна течност.
Съдът кредитира изготвените заключения, като компетентни, обективни,
същите са отговорили на всички поставени въпроси, след внимателен и задълбочен
анализ на всички събрани към датата на изготвянето им доказателства по
досъдебното производство
По делото съдът прие изготвената в хода
на досъдебното производство ДНК експертиза, находяща се на л. 104-105, том
трети от досъдбеното производство. При изготвянето й
след направена отривка на капачка, синя на цвят на
бутилка минерална вода е поставена задача да бъдат сравнени ДНК профилите на
подсъдимите А.Г., И.С. и Ц.К.. Според резултатите от експертизата не се визуализира
конкретен ДНК профил, свързан с някой от подсъдимите.
По делото съдът прие и изготвената
експертиза по досъдебното производство ексепртиза,
находяща се на л. 16 том трети, с обект пластмасова бутилка с вместимост 10 л,
марка Clever и задача дали върху посочения обект за
изследване дали има следи с биологичен произход, резултатите от която не
отчитат наличието на слюнка или други следи.
По делото беше
приета и изготвената по досъдебното производство експертиза с обект пластмасова
бутилка марка Devin, находяща се на л.105 от досъдбеното
производство, резултатите от която не установяват следи от слюнка или някакви
други следи.
Съдът прие и
изготвените по делото експертизи, находящи се на л. 82, л.87, л.91,л.95, л.
100, т.2 от досъдебното производство.
Изготвената в
хода на досъдебното производство ДНК експертиза, находяща се на л. 104-105, том
трети, експертизата, находяща се на л. 16 том трети, експертизата с обект
пластмасова бутилка марка Devin, находяща се на
л.105 от досъдбеното производство, имат за обект на
изследване натривки , взети от други
лица, които са били заподозрени в хода на разследването, приобщени са от съда
предвид необходимостта от обективно, всестранно и пълно разследване, но същите
не съдържат в себе си информация, свързана с участието на лицата по внесеното
обвинение. Те са доказателство единствено, че в хода на разследването са
извършени множество процесуално-следствени действия, задържани са били много
лица, за които е имало съмнение , че са евентуални участници в престъплението.
По отношение на
обвинението, повдигнато спрямо подсъдимия А.П.Г. за държане на високорискови
вещества в с. Ц., обл. Пловдив – марихуана с общо
нето тегло 1,37 гр. със съдържание на активен компонент /ТХК/ тетрахидроканабинол 9, 1%
тегловни процента на стойност 8,22 лв.; амфетамин с общо нето тегло
174,40гр.със съдържание на активен компонент амфетамин 8,2 тегловни процента на
стойност 5232 лв., амфетамин с общо нето тегло 20,41 гр. със съдържание на
активен компонент амфетамин 11,2 тегловни процента на стойност 612,30 лв. съдът
взе предвид съставеният по делото
протокол за претърсване и изземване в с. Ц., собственост на С. Й. Г. в
условията на неотложност.
От съставения
протокол за претърсване и изземване при неотложни случаи, одобрен от съда по
реда на чл.161 от НПК, се установява, че от приземния етаж на къщата в с. Ц., в
помещение, обособено като зимник, в отвор на тухлена стена, обособена като
тайник, е намерена част от найлонова торба с надписи „Спиди
поща”, съдържаща кафяв хартиен плик, съдържащ найлонов пакет с увити в още един
найлонов пакет 2 бр. найлонови пликчета с червена залепваща ивица, съдържащи
бели с неправилна форма бучки от прахообразно вещество, 2 /два/ броя електронни
везни –едната с черен капак и кожен калъф със следи от бяло прахообразно
вещество по работните им повърхности. В хода на претърсването в с. Ц. са
намерени и 2 броя топчета от суха зелена тревиста маса и тубичка , сива на цвят
с надписи „Лукойл” , „Минерал мотор ойл” , съдържаща
течност.
Изготвеният протокол за претърсване и
изземване съдържа всички предвидени в закона реквизити, съставен е в присъствие
на лицето, което е намерено да живее в имота - Стоила Й. Гарова, както и в
присъствие на поемни лица. Поемните лица бяха разпитани пред съда относно реда,
по който е било проведено претърсването и изземването на намерените вещи. И
двете поемни лица бяха категорични, че
са присъствали от началото до края на претърсването и са били неотлъчно до
органите, провеждащи това процесуално-следствено действие. Съставеният протокол
за претърсване е одобрен и по реда на чл.161 от НПК от съдия от съответния
първоинстанционен съд, поради което и същият
представлява годно писмено доказателство. При преценка относно авторството
на деянието съдът взе предвид, че процесните вещи при
претърсването са намерени в дома на бабата на подсъдимия С.Г.. Собствеността на
имота, в който са намерени вещите предмет на престъплението по чл. 354а, ал.3,
т.1 от НК, не винаги води до извод, че именно собственикът на имота е евентуален
извършител на това престъпление. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.
354а, ал.3, т.1 от НК, при една от проявните му форми
държане, предполага, че това може да са и други лица, които обитават имота или
идват често. По делото бяха събрани достатъчно устни доказателства –показания
на св. М.М. , приятелка на подсъдимия и които съдът кредитира
в тази им част, която заявява, че двамата с подсъдимия посещавали дома на баба
му често, както и обясненията на подсъдимия К. в хода на разследването л.51 гръб , л. 52 гръб, том първи, които са в
съответствие със съставения Протокол за претърсване и изземване.
Обстоятелството, че именно подсъдимият Г. е
държал високорискови наркотични вещества се установява и от показанията на св. Т.Х.,
която както пред съда, така и пред разследващите органи заявява, че е
получавала от подсъдимия наркотици. По делото е приобщено и копие от досъдебно производство №
818/2017г. по описа на 01 РУ при ОД на МВР –Пловдив, по което свидетелката е била обвиняема за държане на високорискови
вещества. При тази доказателствена наличност съдът приема, че намерените вещи
при претърсването и изземването в с.Ц. са били държани именно от подсъдимия Г..
Тези изводи на
съда се потвърждават и от писмените материали, обособени в отделен том,
съдържащ класифицирана информация, приобщен като писмено доказателство по
делото.
По досъдебното производство
е изготвена и химическа експертиза, резултатите от която отчитат, че иззетите по време на претърсване и изземване
наркотични вещества представляват : амфетамин с общо нето тегло 174,40 гр. със
съдържание на активен компонент амфетамин 8,2 тегловни процента и остатък от
173, 43 гр. след изследването /обект №4 от експертизата/; амфетамин с общо нето
тегло 20,41 гр. със съдържание на активен компонент амфетамин 11,2 тегловни
процента нето тегло на остатък – 20,01 гр.; марихуана нето тегло 1, 37 гр., със
съдържание на активен компонент /ТХК/ тетрахидроканабинол
9, 1% тегловни процента.
Марихуаната и
амфетамина са включени в Приложение №1 към чл.3 , т.1 от Списък I от Наредбата за класифициране на растенията и
веществата като наркотични ,
Съгласно Постановление № 23/29.01.1998г. за определяне на
цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството при пласиране на
улицата левоввата равностойност на установеното
количество амфетамин с нето тегло 174,40 гр. е 5232,00
лв., левовата равностойност на амфетамин с общо нето тегло 20,41
гр. е 612,30 лв., а левовата равностойност на марихуана с нето тегло 1,37
гр. е 8,22 лв., или общата левова
равностойност на държаното наркотично вещество, намерено при претърсването и
изземването в с. Ц. е 5852,22 лв.
По отношение на
обвинението за престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, спрямо подсъдимия Ц.К.
съдът взе предвид съставения протокол за претърсване и изземване от 01.12.2017
г. /л. 137 от досъдебното производство/. От него се установява, че в жилище и
прилежащо помещение на адрес : гр.Пловдив, ул. „П.” ***, приземен етаж,
обитаван от подсъдимия К. били открити и иззети следните предмети и вещи – от
горно чекмедже на шкаф в преддверието на жилището – прозрачен стъклен буркан ,
съдържащ 7 броя топчета от зелена тревиста маса, опаковани в прозрачно
найлоново фолио. От същото чекмедже – жълта найлоново торбичка, съдържаща 15
бр., опаковани в полиетиленови пликчета буки от бяло прахообразно вещество.
Върху маса в стая на жилището опаковано в зеленикава найлонова торбичка бяло на
бучки прахообразно вещество, върху същата маса електронна везна с надпис DIAMAND с
три черни бутона. Съдът намира, че съставеният протокол за претърсване и
изземване е изготвен в предвидената форма, спазен е редът съгласно чл.161 от НПК и същият е одобрен от съдия. При съставянето му са
присъствали поемни лица и лицето, обитаващо помещението, подсъдимият К..
За държането на
наркотичните вещества от подсъдимия К. информация се съдържа и в обясненията на
самия подсъдим К., дадени както пред съдия в хода на разследването, така и пред
разследващ орган в присъствие на защитник, а също и тези дадени пред съда,
които са еднопосочни и последователни. Подсъдимият твърди, че на 29.11.2017 г.
се срещнал с подсъдимия Г., тогава му се обадил и св. А.М.. Подс.
К. и М. отишли до с.Ц. да се срещнат с подс. Г.. След
като М. си тръгнал, а Г. и К. ***. След
това М. се обадил на К., че оставил наркотици в един шкаф в жилището на К..
Като се прибрал К. изместил наркотиците за
по-сигурно в друг шкаф, който бил негов, понеже
шкафът, в който били оставени наркотиците от М., бил на съседката му. След уговорката за палежа с автомобила на И.,
св. М. отново се обадил на подсъдимия К.,
първоначално отишли до Окръжна болница да вземат скрити топчета наркотици,
които се намирали на изоставен строеж, до едни храсти. Там се намирал стъклен
буркан с винтов капак, в който имало
марихуана. М. помолил К. да прибере и тези наркотици.
В съответствие с
горните доказателства са и показанията на св. А.К.Д., дадени пред съда, който
казва, че разбрал от св. М., че подсъдимият К. държи наркотици и затова отишъл
у подсъдимия К., но тогава дошла полиция и двамата били заловени.
Така при тази
доказателствена наличност и тъй като наркотиците са били намерени в държане у
подсъдимия К., за което сочи и в обясненията самият подсъдим К., съдът приема,
че подсъдимият е извършител на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
От изготвената
по досъдебното производство химическа
експертиза, се установява, че иззетите
по време на претърсването наркотични
вещества в жилището, обитавано от подс. К. *** , представляват марихуана с общо нето тегло 69,24 гр, с активен компонент тертрахидроканабинол
/ТХК/- 5,7 тегловни %, нето тегло след изследване 65,69 гр., амфетамин с нето
тегло 159, 65 гр. и съдържание на амфетамин 9,6 тегловни %; амфетамин с нето тегло 9,67 гр. със съдържание на
амфетамин 9,3 тегловни процента нето тегло, след остатък 9,67 гр.
Съгласно Постановление № 23/29.01.1998г. за определяне на
цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството при пласиране на
улицата левовата равностойност на установеното количество марихуана с
общо нето тегло 69,24 лв. е 415, 44 лв., левовата равностойност на амфетамин с нето тегло 159, 65 гр. е 4789,50лв, а левовата
равностойност на амфетамин с нето тегло
9,67 гр. е 290,10 лв. или общата стойност на вещите е 5495,04 лв.
С оглед
събраните доказателства съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият Ц.И.К. е извършил от обективна и субективна страна
престъпление по чл.216, ал.1, вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК,
а именно :
в периода от 18.09.2017 г. до 30.11.2017
г. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление, като извършител е
унищожил противозаконно чужди движими вещи, както следва:
- на 18.09.2017 г. е унищожил
противозаконно лек автомобил ”Опел Кадет”, с рег. № ...на стойност 1100 лева,
собственост на С.А.Г., в съучастие с А.П.Г., ЕГН ********** - като подбудител и
помагач и И.С.С., ЕГН **********, като подбудител,
- на 30.11.2017
г. е унищожил противозаконно лек автомобил ”Опел Фронтера”
с рег.№ ..., на стойност 3200 лева, собственост на Б.С.И. ***, в съучастие с А.П.Г.,
ЕГН ********** - като подбудител и помагач, като общата стойност на унищожените
вещи възлиза на 4300 лева.
Обект на защита са обществените отношения, свързани с
упражняване правото на собственост.
Предмет на престъплението са чужди движими вещи - автомобили,
собственост на две лица.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо лице.
От обективна страна престъплението е извършено чрез действие,
като за осъществяването му подсъдимият е използвал запалителна течност.
Престъплението е довършено, настъпили
са целените от дееца правни последици.
Престъплението е
осъществено през непродължителни периоди от време, при еднородност на вината,
при една и съща обстановка, като последващото деяние - запалването на
автомобила на Б. И. е продължение на предшестващото го - запалването на
автомобила на св. Ст. Г., при условията на чл.26, ал.1 от НК, продължавано престъпление.
От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия при
форма на вина умисъл – подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието, както и че с действията
си ще причини пълно погиване на чуждите движими вещи и е искал тяхното
настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че при осъществяване на престъплението е
действал в съучастие с други лица - за
унищожаване на лек
автомобил ”Опел Кадет”, с рег. № ...собственост на С.А.Г., в съучастие с А.П.Г.
- като подбудител и помагач и И.С.С. - като подбудител, а при унищожаването на лек автомобил „Опел Фронтера”
с рег.№ ..., собственост на Б.С.И. ***, в съучастие с А.П.Г. - като подбудител
и помагач.
Подбудите за
извършване на деянието са незачитане на правния ред в страната, както и правото
на собственост на гражданите.
За
престъплението по чл.216, ал.1 от НК предвиденото наказание е „лишаване от
свобода” до пет години.
При определяне на наказанието съдът съобрази правилата,
предвидени в чл.54 от НК, съобразно които съдът се ръководи от общите
разпоредби на НК и взема предвид степента на обществена опасност на деянието и
дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи обстоятелства,
също и тези, предвидени в чл.21 от НК, предвидени за определяне на наказанието
при съучастие.
Налице е висока степен на обществена опасност на престъплението, която се определя от това, че
е засегната чужда движима собственост на повече от едно лице. С престъплението
по чл.216, ал.1 от НК чуждите движими
вещи са били напълно унищожени, не са възстановени вредите от престъплението.
Налице е висока степен на обществена опасност на самия деец,
който се отличава с лоши характеристични данни и е многократно осъждан. При
осъществяване на деянията подсъдимият е действал в качеството на извършител, а не на акцесорен съучастник и е извършил
престъплението непосредствено след изтърпяване на друго наказание лишаване от
свобода по предходно осъждане.
Като смекчаващи
обстоятелства съдът отчете изключително доброто му процесуално поведение както
по време на разследването, така и пред съда, направеното от него самопризнание,
а също и че при извършване на престъпленията е действал под въздействие на лице,
което е имало материална зависимост спрямо него, а също и че е бил заплашван за
личния си живот и тези на близките му от подс. Г. ако
не изпълни възложените му задачи. По тези съображения съдът определи и наложи
на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” при баланс на смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, при условията на чл.54 от НК към средния размер за срок от три години .
Подсъдимият Ц.К. е извършил от обективна
и субективна страна престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, а именно : на
01.12.2017 г. в гр. Пловдив, без надлежно разрешително е държал високорискови
наркотични вещества на обща стойност 5495,04лв., както следва:
-марихуана с общо нето тегло 69,24 гр.
със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
/ТХК/ 5,7 тегловни % на стойност 415,44лв.,
- амфетамин с общо нето тегло 159,65 гр.
със съдържание на активен компонент амфетамин 9,6 тегловни % на стойност
4789,50 лв.,
- амфетамин с общо нето тегло 9,67 гр. със
съдържание на активен компонент амфетамин 9,3 тегловни % на стойност 290,10
лв., поради което и на основание чл.354а, ал.3, т.1 от НК
Субект
на извършеното деяние е пълнолетно, вменяемо лице. По
делото по безспорен начин се установява авторството на деянието, а именно че подсъдимият
К. е извършител на престъплението. С поведението си същият е засегнал
обществените отношения, свързани с опазването на общественото здраве.
Изпълнителното деяние е осъществено при една от
предвидените в закона форми, а именно държане на забранени наркотични вещества.
Подсъдимият е държал на датата на извършената проверка забранено наркотично вещество от вида и в
количеството, посочени във внесеното обвинение. Установената върху наркотичното
вещество фактическа власт, подсъдимият е продължил да упражнява до намесата на
органите на реда. По делото безпротиворечиво е
установен характера на наркотичните вещества, които са високорискови, както и тяхната
стойност.
За
престъплението по чл.354а,
ал.3, т.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” от една до шест
години и „глоба” от две до десет хиляди лева.
При определяне
на наказанието за престъпление по
чл.354а, ал.3, т.1 от НК, осъществено от подсъдимия Ц.К., съдът отчете като
отегчаващи обстоятелства изключително голямото количество, намерено в дома му,
високата му стойност, характера му на високорисково наркотично вещество, което
означава, че с деянието е съществувала
опасност да бъдат увредени обществените отношения на други членове на
обществото. От друга страна в процеса се установи, че периодът на държане на
намерените наркотични вещества е бил кратък, в тази връзка съдът взе предвид и
направеното признание от подсъдимия във връзка с престъплението, поради което
определи и наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” при баланс на
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, при условията на чл.54 от НК за срок от
три години и „глоба” в размер на 2 000
лв.
На основание
чл.23,ал.1 от НК съдът определи и наложи на подсъдимия Ц.Г. едно общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, към което и на основание
чл.23, ал. 3 от НК присъедини и наказанието „глоба” от 2000 лв.
Съдът определи
първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода” на основание чл.57, ал.1 т.2 б. „Б” от ЗИНЗС.
От така
определеното на подсъдимия Ц.К. наказание „лишаване от свобода” съдът на осн. чл.59, ал.1
т.1 и т.2 от НК приспадна времето, през което същият е бил задържан по реда на
ЗМВР за срок до 24 часа на 01.12.2017 г., както и по реда на НПК за срок до 72
часа с Постановление на РП - Пловдив от 02.12.2017 г., както и времето, през
което спрямо същият е била взета мярка за неотклонение „Домашен арест”, считано
от 04.12.2017 г. до 02.05.2018 г.
Подсъдимият И.С.С. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпление по чл.216, ал.1, вр. ал.3, вр. ал.1 от НК, а именно : на 18.09.2017 г. в гр. Пловдив,
като подбудител, в съучастие с А.П.Г., ЕГН**********-като подбудител и помагач
и Ц.И.К., ЕГН**********-като извършител, умишлено е склонил другиго - Ц.И.К.,
ЕГН: ********** да унищожи противозаконно лек автомобил ”Опел Кадет” с рег.№ ...на
стойност 1100 лева, собственост на С.А. ***.
Обект на
престъпното посегателство са обществените отношения, свързани с правото на
собственост.
Предмет на престъплението
е чужда движима вещ.
Субект на
престъплението е пълнолетно, вменяемо лице.
От обективна
страна престъплението е осъществено от подсъдимия С. посредством склоняване,
подбуждане на подсъдимия Цв. К. да осъществи запалването
на автомобила, собственост на С.Г. и с помощта на подсъдимия Г..
От субективна
страна деянието е осъществено умишлено, при съзнавани и целени от подсъдимия
правни последици – подсъдимият е съзнавал, че въздействайки на К. да извърши
запалването на автомобила, от К. ще бъде взето такова решение, каквато цел
подсъдимият пряко е целял, както и е съзнавал, че е подпомогнат в дейността си
от подсъдимия Г..
Настъпили са
исканите и целени от подсъдимия С. вредоносни
последици, доколкото автомобилът на св. Г. е бил унищожен вследствие на
запалването, до степен, правеща го негодна за ползване.
Подбудите за
извършване на престъплението са желание за отмъщение на свидетеля Г. заради
влошените му отношения непосредствено преди излизането му от затвора и
незачитане на установения правен ред и правото на собственост на гражданите.
За
престъплението по чл.216, ал.1 от НК предвиденото наказание е „лишаване от
свобода” до пет години.
При определяне на наказанието съдът съобрази правилата,
предвидени в чл.54 от НК, съобразно които съдът се ръководи от общите разпоредби
на НК и взема предвид степен на обществена опасност на деянието и дееца,
подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи обстоятелства, също и
разпоредбите на чл.21 от НК, предвидени за определяне на наказанието.
Обществената опасност на престъплението е висока. Макар и да
се касае за престъпление унищожаване на чуждо имущество, което не е тежко
престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, не може да се игнорира
обстоятелството, че същото е замислено да бъде извършено чрез запалване и е довело до пълно погиване
на вещта. Вредите от престъплението не са възстановени.
Налице е и висока степен на обществена опасност на самия
деец, който е осъждан многократно и се отличава като личност с лоши
характеристични данни. Не може да не се отчете също, че подсъдимият осъществява
деянието няколко дни след изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” по
предишно осъждане, както и че престъплението е било насочено спрямо движима
вещ, собственост на *** на затвора, поради
което и следва да се приеме, че същият с поведението си е демонстрирал пълно незачитане на установения правен ред,
както и че изтърпяното от него наказание по предишно осъждане не е изпълнило
своя възпитателен и поправителен ефект.
При определяне на наказанието съдът отчете и степента му на
участие, както и подбудите за извършване
на престъплението. Същото е осъществено от него
в качеството му на акцесорен съучастник, чрез подбуждане на друго лице –
подсъдимия К. и с помощта на подсъдимия Г.,
от желание за отмъщение.
Смекчаващи обстоятелства не се установиха.
По изложените
съображения съдът определи на подсъдимия И.С. наказание при наличие само на
отегчаващи обстоятелства и наложи на същия наказание „лишаване от свобода” от две години и шест
месеца.
От така
определеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” съдът на осн. чл.59, ал.1
т.1 и т.2 от НК приспадна времето, през което същият е бил задържан по реда на
ЗМВР за срок до 24 часа на 01.12.2017 г., както и по реда на НПК за срок до 72
часа с Постановление на РП-Пловдив от 01.12.2017 г., както и времето, през
което спрямо същият е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”,
считано от 04.12.2017г. до 22.03.2018 г.
Така наложеното
наказание съдът постанови да бъде изтърпяно при първоначален строг режим на
изтърпяване на основание чл.57, ал.1 т.2 б. „Б” от ЗИНЗС.
Подсъдимият А.П.Г. е извършил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 216, ал.1
вр. чл. 26, ал.1 вр.
чл.20, ал.3 и ал. 4 вр. ал.1 от НК , а именно:
в периода от 18.09.2017 г. до
30.11.2017г. в гр.Пловдив при условията на продължавано престъпление, като
подбудител и помагач е подбудил и спомогнал другиго - Ц.И.К., ЕГН **********,
като извършител да бъдат унищожени противозаконно чужди движими вещи, както
следва:
-
на 18.09.2017 г. е подбудил и помогнал на Ц.И.К., ЕГН ********** да унищожи
противозаконно лек автомобил ”Опел Кадет”, с рег. № ...на стойност 1100 лева,
собственост на С.А.Г., в съучастие с Ц.И.К., ЕГН ********** - като извършител и
И.С.С., ЕГН ********** като подбудител,
- на 30.11.2017
г. е подбудил и помогнал на Ц.И.К., ЕГН **********
да унищожи противозаконно лек автомобил „Опел Фронтера”
с рег.№ ..., на стойност 3200 лева, собственост на Б.С.И. ***, в съучастие с Ц.И.К.,
ЕГН ********** - като извършител, като общата стойност на унищожените вещи
възлиза на 4300 лева
Обект на
престъпното посегателство са обществените отношения, свързани с правото на
собственост.
Предмет на
престъплението са чужди движими вещи.
Субект на
престъплението е пълнолетно, вменяемо лице.
При извършване
на престъплението А.П.Г. е подбудил подсъдимия К. да извърши запалването на
двата автомобила. Подсъдимият Г. е помогнал на подсъдимия К. да реализира
запалването на автомобилите, чрез даване на съвети, разяснения как да стори
това, осигуряването на средства на престъплението - запалителна течност. При осъществяването
на тази си дейност като подбудител и помагач за запалването на автомобила на Г.,
същият е действал в съучастие и с подсъдимия С. като подбудител.
От субективна
страна деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл при целени от
подсъдимия правни последици. Същият е съзнавал, че участва с подсъдимия К.
–като извършител, а при унищожаването на автомобила на Г., освен с подсъдимия К.
- като извършител, участва и с подсъдимия С. -като подбудител.
Престъплението е
осъществено през непродължителни периоди от време, при еднородност на вината,
при една и съща обстановка, като последващото деяние - запалването на автомобила
на Б. И. е продължение на предшестващото го - запалването на автомобила на св.
Ст. Г., при условията на чл.26, ал.1 от НК,
продължавано престъпление.
Престъплението е
довършено, като са настъпили целените с извършването му правни последици.
Подбудите за
извършване на престъплението са незачитане на правния ред и законите в страната.
При определяне на наказанието съдът определи наказанието при
условията на чл.54 от НК.
За
престъплението по чл.216, ал.1 от НК предвиденото наказание е „лишаване от
свобода” до пет години.
Налице е висока степен на обществена опасност на деянието. Престъплението
е осъществено спрямо чужди движими вещи, собственост на две лица, същото е
извършено от подсъдимия Г. през кратки периоди от време, при задружна престъпна
дейност, в съучастие с други лица.
Вредите от престъплението не са възстановени.
Престъплението, се отличава и
с висока степен на обществена опасност на самия деец, който е бил
непоколебим при осъществяване на замисленото. НК. На основание чл.21 от НК съдът съобрази и степента на
участие на подсъдимия. И при двете
деяния същият е действал в качеството и на подбудител и помагач. С оглед
разпоредбата на чл.21, ал.4 от НК съдът взе предвид и обстоятелството, че при
извършване на деянието подсъдимият е
използвал материалната
зависимост, която е имал над
подсъдимия К., както и че за да го накара да
реализира замисленото е използвал заплахи, свързани с личния живот и
здраве и тези на семейството му. Обществената опасност на дееца е висока и
заради това, че същият е бил многократно осъждан и въпреки това и след
изтърпяване на наказанието по предишно осъждане извършва престъплението, което
означава, че предишното осъждане не е
изпълнило своя възпитателен ефект спрямо него. С престъплението, което е било
насочено спрямо чужди вещи на ***и на Затвора, същият е демонстрирал пълно
незачитане на установения правен ред и правото на собственост на гражданите.
Предвид изложеното съдът наложи на подсъдимия наказание
„лишаване от свобода” в максималния размер, предвиден в закона , а именно пет
години.
Подсъдимият А.П.Г. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление
по чл.354а,
ал.3, т.1 от НК, а именно :
на 01.12.2017г.
в с. Ц., обл.Пловдивска, без надлежно разрешително е
държал високорискови наркотични вещества на обща стойност 5852,52лв., както
следва:
-марихуана с общо нето тегло 1,37 гр. със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
/ТХК/ 9,1 тегловни % на стойност 8,22лв.,
-амфетамин с
общо нето тегло 174,40гр. със съдържание на активен компонент амфетамин 8,2
тегловни % на стойност 5232лв.,
-амфетамин с общо нето тегло 20,41гр. със
съдържание на активен компонент амфетамин 11,2 тегловни % на стойност
612,30лв.,
По делото по безспорен начин се установява
авторството на деянието, а именно че обвиняемият е извършител на
престъплението. С поведението си същият е засегнал обществените отношения,
свързани с опазването на общественото здраве. Изпълнителното деяние е
осъществено при една от предвидените в закона форми, а именно държане на
забранени наркотични вещества. Подсъдимият е държал на датата на извършената
проверка забранено наркотично вещество
от вида и в количеството, посочени по-горе. Установената върху наркотичното
вещество фактическа власт, подсъдимият е продължил да упражнява до намесата на
органите на реда. По делото безпротиворечиво е
установен характера на наркотичното вещество, както и неговата стойност, която
е значителна.
За
престъплението по чл.354а,
ал.3, т.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” от една до шест
години и „глоба” от две до десет хиляди лева.
При определяне
на наказанието на подсъдимия Г. съдът отчете, че с действията на държане на
наркотично вещество е съществувала опасност да бъдат увредени обществените
отношения на други членове на обществото. Съдът взе предвид високата стойност
на държаните наркотични вещества и че същите са високорискови. При определяне на наказанието
съдът отчете и лошите характеристични данни на подсъдимия и обремененото му
съдебно минало.
По тези съображения съдът определи и наложи на
подсъдимия Алекснадър Г. наказание „лишаване от
свобода” за срок от пет години и „глоба” от 10 000 лв.
Съдът определи
първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода” на основание чл.57, ал.1 т.2 б. „Б” от ЗИНЗС.
На основание
чл.23, ал.1 от НК съдът определи и наложи на подсъдимия Ал.Г. едно общо
най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години, към което и на основание чл.23,
ал. 3 от НК присъедини и наказанието „глоба” от 10 000 лв.
От така
определеното на подсъдимия А.Г. наказание „лишаване от свобода” съдът на осн. чл.59, ал.1
т.1 и т.2 от НК приспадна времето, през което същият е бил задържан по реда на
ЗМВР за срок до 24 часа на 01.12.2017 г., както и по реда на НПК за срок до 72
часа с Постановление на РП - Пловдив от 01.12.2017 г., както и времето, през
което спрямо същият е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”,
считано от 04.12.2017 г. до влизане в сила на присъдата.
По делото е
предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от едно от пострадалото
от престъплението по чл.216, ал.1 от НК лице Б.С.И. срещу Ц.К., А.Г. и И.С., за
сумата от 3200 лв. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
30.11.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сторените по делото
разноски. Същият е конституиран като граждански ищец в процеса и като частен
обвинител. В хода на съдебното производство почина конституираният частен
обвинител и граждански ищец, като доказателство за това беше представеното и прието по делото като писмено доказателство
копие от акт за смърт. Съгласно представеното копие от акт за смърт законни наследници на починалия Б.И.
се явяват Р.И.И., А.Б.И.и С.Б. И.. Същите след
представена от тях молба за конституиране бяха конституирани като частни
обвинители и граждански ищци.
По делото се
събраха доказателства за това, че подсъдимият Ц.К. като извършител и А.Г. като
негов подбудител и помагач са унищожили л.а. автомобил „ Опел Фронтера”, собственост на Б.И.. Установи се от изготвената
и приета по делото оценителна експертиза, че стойността на увреденото имущество
възлиза на 3200 лв., като в резултат на
престъплението същият е напълно негоден за ползване. От събраните по
делото доказателства се доказа противоправното поведение на Ал. Г. и Ц.К.,
доказа се настъпилия престъпен резултат, а именно че с поведението на двамата подсъдими Ц.К. като
извършител и А.Г. като негов подбудител и помагач автомобилът е бил напълно
унищожен, събраха се доказателства и че деянието е осъществено виновно от
двамата подсъдими.
Следователно налице са всички елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, поради което гражданският иск бе уважен в съответствие с реално
претърпените вреди в размер на 3200 лв., установени от заключението на
стоково-оценителната експертиза, както и сторените разноски за адвокат в размер
на 500, 00лв., като поради липса на доказателства гр.иск беше отхвърлен като неоснователен и
недоказан спрямо подсъдимия С..
С оглед изхода
на делото съдът постанови веществените доказателства, предадени на съхранение в
Отдел „КП“ при ОДМВР – Пловдив, както следва: 1 бр. PVC туба Девин с
жълтеникава течност и розов етикет-11
литра; шише с вместимост 100 мл. етанол; бутилка Клевър 10л. с
жълтеникава течност; прозрачен стъклен буркан; жълта найлонова торбичка и
зеленикава найлонова торбичка, част от жълто-синя найлонова торба с надписи „СПИДИ
ПОЩА”, съдържаща кафяв хартиен плик, съдържащ найлонов пакет, тубичка, сива на
цвят с надписи „Лукойл”, „Минерал мотор ойл”, съдържаща течност, след влизане на присъдата в
законна да се унищожат като вещи без стойност.
На основание чл.
354а, ал. 6 вр. чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК съдът
постанови да се отнемат в полза на
държавата веществените доказателства - остатък от наркотично вещество –
марихуана с общо нето тегло 70,61 гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 5,7 и 9,1 тегловни %; остатък от
амфетамин с общо нето тегло 354, 46 гр. със съдържание на активен компонент
амфетамин 9,6; 9,3, 8,2 и 11,2 тегловни %, всички от физико-химична експертиза
№ 72 от 16.01.2018 г. на БНТЛ ОДМВР гр. Пловдив, изпратени на съхранение на ГУ,
„Митници, отдел „МРР – НОП“ – София, като същите след влизане в сила на
присъдата да се унищожат по предвидения в закона ред.
Съдът постанови
да се отнеме в полза на държавата вещественото доказателство - електронна везна
с надпис “DIAMOND“ с три черни бутона.
С оглед изхода
на делото съдът постанови веществените доказателства - мобилен телефон Самсунг с имей ***и имей ***и мобилен телефон Самсунг
с имей 1 -*** и имей ***да
бъдат върнати на И.С., от чието държане са били отнети.
На основание чл.
189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимите Ц.И.К., И.С.С.
и А.П.Г. да заплатят съответната дължима част от сторените по делото разноски,
а именно подсъдимите Ц.И.К., И.С.С. и А.П.Г. да
заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Пловдив сумата
от по 56,67 /петдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ лева, представляваща направени разноски на
съдебното производство - изплатено възнаграждение за явяване и изслушване на
вещи лица, както и пътни разноски. На същото основание съдът осъди Ц.И.К. и А.П.Г.
да заплатят в сумата от по 544,64 /петстотин четиридесет и четири лева и
шестдесет и четири стотинки/ лева, представляваща направени разноски на
досъдебното производство, а И.С.С. да заплати сумата от 453,03 /четиристотин петдесет и три
лева и три стотинки/ лева, в полза на
държавата по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив, представляваща направени разноски
на досъдебното производство.
Предвид уважения
граждански иск и на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимите Ц.И.К. и А.П.Г. да заплатят сумата от по
64 /шестдесет и четири/ лева, представляваща държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
По изложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия :..................................................
Вярно
с оригинала!
В.И.