Р Е Ш Е Н И Е
11.08.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
30.07. 2020
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Мирослав Саневски
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Юлия Вукова
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 2411 2019
дело № по описа за година.
С.Н.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявила срещу П.Р.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск за непозволено увреждане, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да й заплати сума в размер на 3 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди: засягане на честта и достойнството й, в резултат на извършено от ответника противоправно действие, изразяващо се в блъскане на входната желязна врата на двора в лицето й, опитвайки се да нахлуе в жилището й. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че с ответника сключили неформален договор, съгласно който той трябвало да извърши ремонт на собствения й сутеренен етаж от къщата й в с. Блажиево. Тъй като ответникът не изпълнил договора, ищцата завела гражданско дело срещу съпругата му Ралица Стойчева. Ответникът от своя страна завел срещу ищцата наказателно дело от частен характер за обида, а освен това подал два сигнала до община Бобошево за извършен от ищцата незаконен строеж.
На 15.05.2019г., около 10.00 ч., комисия от три лица, назначена със заповед на кмета на Община Бобошево, пристигнала в дома на ищцата. Членовете на комисията били инж. А.С., К.Н. и Е.К.. Заедно с комисията дошъл и ответника П.К.. Ищцата отворила входната дворна врата и поканила членовете на комисията да влязат, за да направят оглед. След тях се опитал да влезе в двора и ответника, но ищцата му заявила, че не желае той да влиза в двора й и се опитала да затвори вратата. Той обаче бил прекрачил с единия си крак прага, с двете си ръце бил хванал вратата и блъскал навътре, за да влезе, опирайки вратата в тялото на ищцата. От силния стрес ищцата се разпищяла, което привлякло вниманието на съпруга й, който закусвал вътре в къщата. Съпругът на ищцата казал на П. да напусне имота, след което ответникът си махнал ръцете от вратата и престанал да я блъска. През това време ищцата цялата треперела от уплаха и от усилието да задържи вратата.
В резултат на това действие на ответника, ищцата се почувствала притисната и унизена. Изпитала срам и унижение пред членовете на комисията, които я видели толкова безпомощна. В резултат на преживения стрес започнала да получава жлъчни кризи. Станала неспокойна и нервна, загубила съня си.
В срока за отговор на исковата молба не е депозиран такъв от ответника. В открито съдебно заседание същият оспорва изцяло предявения иск по основание и размер.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост, намира за установено следното от фактическа
страна:
Между страните не е спорно, а се установява и от събраните
по делото писмени доказателства: нотариален акт № 61, том ІІ, рег. № 2397, дело
219/04.10.2013г. на нотариус Стефан Сотиров; писмо изх. № 1088/17.04.2019г. на
Община Бобошево, писмо изх. № 1560/20.05.2019г. на Община Бобошево, писмо изх. № 4/19.03.2019г. на Община Бобошев, и
трите адресирани до С.К. и П.К., и Констативен протокол № 6 от
15.05.2019г., се установява, че на 15.05.2019г. комисия в
състав: А.С., на длъжност „главен инженер и УТ“-председател, К.Н., на длъжност
директор дирекция „УТ, ОС и ИР“ и Е.К., на длъжност „главен специалист
Инвеститорски контрол и незаконно строителство“ в ОбА Бобошево – членове,
извършила проверка по повод получени сигнали от ответника в жилищна сграда,
собственост на ищцата. На проверката присъствал и ответника К. в качеството му
на подател на сигнал с вх. № 9/17.04.2019г. по описа на ОбА Бобошево за извършвано
незаконно строителство (на л. 39 от делото).
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Е. Юриева К. и К. Христова Н., членове на комисията, извършвали проверката на 15.05.2019г., се установява, че на въпросната дата отишли в имота на ищцата, а след малко пристигнал и ответника, който бил поканен да присъства, в качеството му на подател на сигнала. К. посрещнала членовете на комисията и ги поканила да влязат в двора, но категорично отказала да допусне в имота си К., който й показал изпратеното му от ОбА Бобошево писмо, с което е поканен да присъства, но останал отвън. Двамата започнали да спорят, но си говорели през външната метална дворна врата, която била затворена. И двете свидетелки отричат да са видели К. да притиска или блъска вратата или по някакъв начин да се опитва да влезе насила в двора на ищцата.
Свидетелят Красимир Тодоров Спасов, който случайно станал свидетел на проверката на 15.05.2019г., дава показания, че служителите на общината (членовете на комисията) влезнали в двора на ищцата, след като били поканени от нея, а К. останал отвън, понеже К. не го допуснала. От своя страна ответникът й показал писмо от общината, съгласно което е поканен да присъства, но тя започнала да му вика нещо и да крещи, след което той се отдръпнал на около един метър разстояние от външната метална дворна врата. Свидетелят е категоричен, че К. не е влизал в двора, не се е опитвал да влезе на сила и не е блъскал и удрял вратата.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В чл.45 от ЗЗД
е въведено задължение за поправяне на вредите, причинени от физическите лица
чрез техни виновни действия или бездействия. Основателността на иска за обезщетение
на вреди от деликт предполага кумулативното наличие на предвидените в нормата
предпоставки, а именно: ответникът да е осъществил деяние – действие или
бездействие; деянието да е противоправно; от него да са причинени вреди, които
да са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние и деянието да е
извършено виновно. Съгласно нормата на чл.154 от ГПК всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В случая, в
тежест на ищеца е да докаже наличието на посочените предпоставки /без вината,
която се презюмира според чл.45, ал. 2 ЗЗД/, за да бъде уважен деликтния иск.
Липсата на който и да е от елементите на сложния фактически състав на
непозволеното увреждане води до неоснователност на искането за репариране на
причинените вследствие непозволеното увреждане вреди.
В случая, от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, съдът намира, че не е осъществен нито един от елементите на
сложния фактически състав на непозволеното увреждане. Ищцата не е доказала при
условията на главно и пълно доказване нито че е претърпяла някакви вреди, нито
че те са в причинна връзка с противоправно и виновно поведение на ответника. От
събраните по делото доказателства се установява, че е извършена твърдяната в
исковата молба проверка, на която е присъствал и ответникът, но не се
установяват твърденията на ищцата, че той е осъществил по отношение на нея
противоправно поведение, изразяващо се в блъскане на входната желязна врата на
двора в лицето й, опитвайки се да нахлуе в жилището й. Нито един от разпитаните
свидетели не дава показания, че е осъществено подобно поведение от страна на
ответника. Всички свидетели са единодушни, че след като ищцата е отказала да
допусне ответника в имота си, той е останал отвън, като двамата започнали да
спорят на висок тон дали той има право да присъства на проверката или не, което
само по себе си не е противоправно. Не са събрани каквито и да било
доказателства и за претърпени от ищцата вреди, изразяващи се в засягане на
честта и достойнството й, както твърди в исковата молба. Липсата на установени
вреди прави безпредметно обсъждането на наличието на причинна връзка между тях
и поведението на ответника, както и дали то е противоправно или правомерно.
От всичко изложено се налага извод, че не е осъществен
фактическият състав на непозволеното увреждане, поради което предявеният иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78 ал. 3 от ГПК в тежест на ищцата са
направените от ответника разноски по делото в размер на 350.00лв.-платено
адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от С.Н.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу П.Р.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 3000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди: засягане на честта и достойнството й, в резултат на извършено от ответника противоправно действие, изразяващо се в блъскане на входната желязна врата на двора в лицето й, опитвайки се да нахлуе в жилището й.
ОСЪЖДА С.Н.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на П.Р.К., ЕГН: **********, с адрес: ***0.00 (триста и петдесет) лева, представляваща сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на препис от него.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: