Определение по дело №55299/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21246
Дата: 22 май 2024 г. (в сила от 22 май 2024 г.)
Съдия: Андрей Красимиров Георгиев
Дело: 20221110155299
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21246
гр. С, 22.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А.К.Г
като разгледа докладваното от А.К.Г Гражданско дело № 20221110155299 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба (производството е частично прекратено с
определение от 09.12.2022 г. (на лист 23 от делото) на К. Г. С. срещу СО, с
която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на дворно място, представляващо
урегулиран поземлен имот ΙV-**** от квартал 56 по плана на местност „М.Д –
части от първа до шеста“ в С, заснет с идентификатор *****.****, по силата
на давностно владение в периода от 01.06.1996 г. до 13.10.2022 г., както и два
съединени отрицателни иска за признаване, че ответникът не е собственик,
при уважаване на първите положителни установителни искове.
В исковата молба се твърди, че през 1996 г. процесните имоти били общ
терен, който ищецът бил заградил с ограда, като започнал да почиства
имотите, да сади растения в тях и да ги обработва за земеделски нужди. В
годините след 2020 г. обаче в имотите започнало строителство, оградата била
полуразрушена и ищецът започнал да я възстановява и да почиства земите.
Поискал да си издаде констативен нотариален акт за собственост, но
ответникът издал два акта за общинска собственост с №№ ******* г. и
******* г., като твърдял, че се основавали на по-стар акт за собственост №
***** г., поради което възниквал интерес да се водят всички гореописани
искове. Иска уважаването им и присъждане на разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – СО, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни, а отрицателните
установителни искове – и като недопустими. Поддържа се, че интересът на
ищеца да бъде обявен за собственик в настоящото производство изключва
интереса му от водене на отрицателни установителни искове. Оспорват се
твърденията на ищеца, че е владял имота, като се поддържа, че от различни
сателитни снимки личи, че същият никога не е обработван за земеделски
цели, част от него попада в улична мрежа, като се поддържа и че давността е
била спирана на различни основания и че не може ищецът да стане
1
собственик, тъй като е владял само част от урегулирани поземлени имоти.
Поддържа се, че имотът е бил предмет на реституция, като след провеждането
едва през 2007 г. е одобрен подробен устройствен план с нови граници на
имотите. За двата имота – предмет на делото, се твърди, че поради липса на
реституционни претенции са станали общинска собственост съгласно чл. 19
ЗСПЗЗ. Твърди се, че имотните граници са изменени през 2016 г., когато е
изработен нов подробен устройствен план по чл. 16 ЗУТ, който е основан
Съдът намира, че са предявени обективно съединени положителен и
отрицателен установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК
във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС, като разпределя доказателствената тежест по
исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е
длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или
възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба; поисканите от страните
свидетели за владение – трима на ищеца и едни на ответника.
Съгласно мотивите към т. 2б от Тълкувателно решение № 4/2014 г. на
ОСГК на ВКС предметът на положителния установителен иск е признаване
на собствеността на ищеца на заявеното основание, а Тълкувателно решение
№ 8/2012 г. на ОСГК на ВКС предвижда, че условие за допустимост на
отрицателния установителен иск е наличието на твърдение на ищеца за право,
което същият има. Тъй като с първия иск правото на ищеца на собственост
или ще бъде потвърдено, или отречено, ако интересът му от отрицателния иск
се основава на решението по първия иск, то той би бил недопустим съгласно
чл. 299, ал. 1 ГПК, тъй като с решението по първия иск съдът слага край на
правния спор относно това дали ищецът има права върху имота. Поради това
положителен и отрицателен иск за собственост на един и същи имот при
условия на кумулативност не могат да се съединяват, защото имат в тази си
част един и същи предмет, и производството по съединения отрицателен иск
следва да се прекрати.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАЯТВА на основание чл. 130 ГПК производството по делото В
ЧАСТТА по предявените отрицателни установителни искове от К. Г. С. за
установяване по отношение на СО, че същата не е собственик на дворно
място, представляващо урегулиран поземлен имот ΙV-**** от квартал 56 по
плана на местност „М.Д – части 1 – 6“ в С, заснет с идентификатор
*****.****.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да
се изпрати на ищеца.
2
НАСРОЧВА гражданско дело 55299 по описа за 2022 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 12
юни 2024 г. от 16:00 часа , за която дата и час да се призоват страните, които
да водят допуснатите свидетели.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявен е положителен установителен иск за установяване на право на
собственост, придобито по силата на придобивна давност при липса на данни
за добросъвестно владение с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ищецът е владял спокойно,
безсъмнено, непрекъснато и явно процесния имот в твърдения от него поне
10-годишен период, като ще се отхвърли в случай, че се установи владение на
части от урегулирани поземлени имоти съгласно чл. 200 ЗУТ. Давностният
срок няма да бъде зачетен и в периода, в който не е била приключила
реституционна процедура за местността.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: владението си и неговата продължителност.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: че за територията, където се намират имотите, е текла
реституционна процедура и датата на приключването ѝ.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да вземе до първото
редовно проведено съдебно заседание становище по представените с отговора
писмени доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на ТРИМА
СВИДЕТЕЛИ на ищеца при режим на довеждане за установяване на
обстоятелствата относно владението на имота.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на ЕДИН
СВИДЕТЕЛ на ответника при режим на довеждане за установяване на
обстоятелствата относно владението и състоянието на имота.

УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – К. Г. С. , че ако
нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да
3
посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на
исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати
разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено
решение за отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от
съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4