№ 879
гр. Пазарджик, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Д. Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20245220101931 по описа за 2024 година
При секретаря Д. Буюклиева и в присъствието на прокурора …………..,
като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №1931/2024 г. по описа на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищците Д. А. К. с ЕГН **********, В. П. Б. с ЕГН ********** и Б. П. Ш.
с ЕГН ********** и трите от ** /процесуални правоприемници по чл.227 ГПК
на първоначалния ищец П. П. К. с ЕГН ********** от **, починал в хода на
производството на 27.10.2024 г./, както и ищците А. Д. К. с ЕГН **********,
П. Р. К. с ЕГН ********** и двамата от ** и М. Р. К. с ЕГН ********** от гр.
** /процесуални правоприемници на първоначалния ищец Р. П. К. с ЕГН
********** от **, ап.2, починал в хода на производството на 13.04.2025 г./
твърдят, че са единствените наследници по закон на В. Д. К., която приживе е
призната за собственик въз основа на наследство, получено от майка й М Г. П,
и давностно владение с продължителност над 20 години на едно дворно място
с площ от 348 кв. м., съставляващо поземлен имот пл. №5023, кв. 483 по плана
на гр. Пазарджик и на построената в него масивна едноетажна жилищна
сграда с площ от 94 кв. м., за което е съставен нотариален акт №181 от
25.11.1986 г., том V, нот. д. №1984/1986г.
От останалите твърдения в исковата молба става ясно, че първоначалните
1
двама ищци са придобили имота по наследство от майка си В. Д. К. и го
владеят в границите от кадастралния план, действал към 1986 г., както преди
тях са го владели наследодателите М Г. Па и В. Д. К.. Според този план
имотът има подход към улица „**“ /сега **в“/. В действащата кадастрална
карта, която е одобрена през 2008 г. и е изменена през 2016 г., имотът на
ищците е нанесен с идентификатор 55155.504.463 с площ от 320 кв.м. и
съседи: 55155.504.454, 55155.504.9553, 55155.504.462, 55155.504.464 и
55155.504.9551. Според ищците реална част от техния имот с площ около 19.5
кв.м. неправилно е нанесена като част от съседния имот с идентификатор
55155.504.462. Границите на тази реална част по КК с триъгълна форма са
заключени между имот с идентификатор 55155.504.463 – от север, имот с
идентификатор 55155.504.462 – от юг и улица „**“ – от изток. Грешката в
кадастралната карта намалява площта на техния имот и отнема достъпа до
него откъм улица „**“.
Ищците твърдят, че през лятото на 2023 г. ответникът Г. П. Т. с ЕГН
********** от гр. ** се легитимирал пред тях като собственик на съседния
имот с идентификатор 55155.504.462, в който попада спорната реална част, и
поискал да преместят съществуващата от три поколения междусъседска
ограда според границите по новата кадастрална карта. Ищците поддържат, че
тази претенция на ответника е неоснователна, тъй като те са собственици на
частта от дворното място, заключена между старата граница по отменения
кадастрален план и новата граница по кадастралната карта. Междувременно
ответникът Г. П. Т. продал съседния имот ведно със спорната реална част на
своята дъщеря – ответника А. Г. Т. с ЕГН ********** от гр. **.
При тези твърдения ищците искат от съда да установи по отношение на
двамата ответници, че са собственици на спорната реална част от поземлен
имот с пл. №5023, кв.483 по плана към 1986г., която неправилно е нанесена в
действащата кадастрална карта като част от имота на ответниците с
идентификатор 55155.504.462, вместо като част от имота на ищците с
идентификатор 55155.504.463. Претендират и съдебни разноски.
Двамата ответници счита иска за недопустим по отношение на първия от
тях – Г. П. Т., тъй като към момента на подаване на исковата молба той не е
собственик на имота, в който попада спорната част, защото го е прехвърлил на
втория ответник А. Г. Т..
2
Оспорват иска като неоснователен. Твърдят, че границата между двата
имота е нанесена вярно в кадастралната карта и правилно отразява правото на
собственост, а презумпцията за вярност на кадастралните данни по чл.2, ал.5
ЗКИР не е оборена от ищците. Оспорват правото на собственост на ищците
при твърдение, че в полза на техните наследодатели не е изтекъл срокът на
придобивната давност за спорната част – давността е спирана и прекъсвана.
Твърдят, че дори да има несъответствие между имотната граница по
различните планове тя е в рамките на допустимото отклонение по Наредба
№РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
КККР. Твърдят, че спорната част е придадена към техния имот по регулация,
планът е влязъл в сила и е приложен чрез погасяване по давност на
обезщетението или неговото заплащане, или фактическото заемане на
придадената част преди повече от 10 години и изтекла придобивна давност в
полза на техните праводатели. Молят иска да бъде отхвърлен с присъждане на
съдебни разноски.
Районният съд въз основа на доказателствата по делото и на закона прие
от фактическа и правна страна следното:
Така предявеният уснановителен иск е допустим, тъй като с оглед на
твърденията в исковата молба за ищците е налице правен интерес от търсената
с него защита. Съгласно презумпцията за вярност по чл.2, ал.5 ЗКИР, данните
в КККР за границите на правото на собственост и за неговия носител са верни
до доказване на противното. Твърди се, че реална част от поземления имот на
ищците е нанесена в кадастралната карта като част от имота на първия
ответник и след това е продадена на втория ответник, което означава, че е
налице грешка в кадастралната карта, която нарушава правото на собственост
на ищците, също както и самата продажба на частта от техния имота, което
поражда за тях правен интерес да установят своето право на собственост чрез
иск против двамата ответници. Допустимо е да се защитава по исков ред и
правото на собственост върху реално обособена части от поземлен имот, която
е нанесена погрешно в кадастралната карта като част от имота на ответника, а
допустимостта на тези искове не е обусловена от провеждането на
административна процедура за поправяне на грешките и/или непълнотите
или от иска по чл.54, ал.2 ЗКИР /вж. т.2 и т.4 от ТР №8 от 23.02.2016г. на
ОСГК/.
3
За основателността на иска ищците следва да установят твърденията си,
че техните наследодатели М Г. Па и В. Д. К. са били собственици на имот с пл.
№5023 по кадастралния план към 1986 г., в който попада спорната реална
част, и същият е владян последователно от наследодателите и от тях самите в
границите по кадастралния план, както и че реална част от този имот е
нанесена в кадастралната карта като част от съседния имот с идентификатор
55155.504.462, вместо като част от техния имот с идентификатор
55155.504.463.
С оглед легитимиращия ефект на констативния нотариален акт за
собственост въз основа на давностно владение и наследство, на който се
позовават ищците, ответниците, които оспорват придобивната давност, следва
да установят наличието на обстоятелства, изключващи владението или
прекъсването на давността.
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира иска за
основателен.
Не е спорно, че ищците са единствените законни наследници на В. Д. К. с
ЕГН **********, поч. на 30.05.1993г. Това се установява и от представените
удостоверения за наследници.
От представения нотариален акт за собственост върху недвижим имот въз
основа на обстоятелствена проверка №181 от 25.11.1986 г., том V, нот. д.
№1984/1986г. на нотариус при РС – Пазарджик е видно, че В. Д. К. е призната
за собственик по наследство от майка си М Г. Па и на давностно владение над
20 год. на едно дворно място с площ 348 кв.м., което съставлява имот пл.
№5023, в кв. 483 по плана на гр. Пазарджик и на построената в него масивна
едноетажна къща със застроена площ 94 кв.м., при съседи на имота: улица
„**“, имот пл. №5036 и имот пл. №5022.
От заключението на СТЕ е видно, че към момента на съставянето на
констативния нотариален акт за обстоятелствена проверка е действал
кадастралният и регулационен план и застроителен план на „Централна
градска част“ на гр. Пазарджик, одобрен със заповед №550 от 08.05.1979 г. на
КАБ при МС. Съгласно предвиждането на плана имот с пл. №5023 заедно с
други съседни имоти, вкл. имот с пл. №5024 /на ответниците/, попада в парцел
І-жилищно строителство, предвиден за комплексно жилищно застрояване. В
кадастралната основа към плана границата между имот пл. №5023 /на ищците/
4
и имот пл. №5024 /на ответниците/ започва от североизточния ъгъл на
паянтова жилищна сграда в имот пл. №5024 и завършва на 2.50 м. южно от
границата с имот пл. №5022, като по този начин се обособява достъп на имот
пл. №5023 към улица-тупик /ул. „**“/ с ширина 2.50 м. На место вещото лице
е установило, че по тази граница е имало поставена ограда от метална мрежа и
забити в земята колове, която е била наскоро премахната, но следите от нея все
още личат, а материалите са складирани наблизо. Ситуацията според плана и
положението на място са показани в от ВЛ на комбинирана скица в мащаб
1:500, която е приложена към основното заключение, депозирано по делото с
вх. №6498 от 05.03.2025 г. и не се оспорва от страните, вкл. къде е било
местоположението на премахнатата ограда.
По нататък от заключението на ВЛ е видно, че плана за регулация от 1979
г. не е приложен, както не са приложени и регулационните предвиждания,
засягащи границата между имотите на страните по приетите след това
регулационни планове от 1991 г. и 1998 г., с които спорната реална част от
имота на ищците се придава към парцела на ответниците. Това е така, понеже
поставената ограда между двата съседни имота, която е отразена в
кадастралната основа към плана от 1979 г., е съществувала съвсем до скоро и
следите от нея личат на терена, което означава, че придаваемата част не е била
заета фактически от ответниците, а и не се установява регулацията да е
приложена по някой от останалите предвидени в закона способи: чрез
доброволно отстъпване на придадените части по реда на чл.111 ЗТСУ; чрез
въвод във владение след снабдяване с титул за изпълнение - нотариален акт за
собственост по регулация по чл.134, ал.2 или ал.3 ЗТСУ или чрез заплащане
на парично обезщетение за придаваемата част, респ. погасяване на вземането
по давност, тъй като не се установява такова обезщетение да е било
определяно. Следователно отчуждителното действие на регулационните
плановете от 1979 г., 1991 г. и 1998 г. е отпаднало с изтичането на сроковете по
§6, ал.2 и §8, ал.1 от ПР на ЗУТ, а действащият план за регулация от 2013 г.
няма отчуждително действие, съгласно чл.17, ал.1 ЗУТ. При това положение
липсват каквито и да било основания за промяна на границите на имот пл.
№5023 в кв.483 по плана от 1979 г. при тяхното отразяване в кадастралните
основи към по-късно приетите регулационни планове, както и в кадастралната
карта. Следователно не възниква никакво съмнение в съществуването на
признатото от нотариуса право на собствено в полза на наследодателя на
5
ищците В. Д. К. върху имот с пл. №5023 по плана от 1979 г., а
легитимиращото действие на съставения за целта нотариален акт за
собственост върху недвижим имот въз основа на обстоятелствена проверка
№181 от 25.11.1986 г., том V, нот. д. №1984/1986г. на нотариус при РС –
Пазарджик не е опровергано. Следва да се приеме, че ищците все още са
собственици на описания в този нотариален акт поземлен имот с пл. №5023 в
границите на този имот, съгласно плана от 1979 г.
Имот пл. №5023 в кв.483 по плана от 1979 г. е нанесен в действащата
кадастрална карта като имот с идентификатор №55155.504.463 с площ 320
кв.м., а имотът на ответниците е нанесен с идентификатор №55155.504.462 с
площ 386 кв.м. От приложената към заключението комбинирана скица е
видно, че границите на имот пл. №5023 по плана от 1979 г. не съвпадат
напълно с границите на имот с идентификатор №55155.504.463, тъй като
южната част от имот пл. №5023, която има формата на триъгълник, чийто
връх опира в североизточния ъгъл на паянтова жилищна сграда в имота на
ответниците с пл. №5024 /идентификатор №55155.504.462/, а основата му с
ширина 2.5 м. се явява лице на имот пл. №5023 откъм улица-тупик „**“, не е
нанесена като част от имота на ищците с идентификатор №55155.504.463, а е
нанесена като част от имота на ответниците с идентификатор №55155.504.462.
Налице е грешка в кадастралната карта при отразяването на границата
между двата съседни имота, която не съответства на пространствените
предели на правото на собственост на страните. Грешката следва да се
поправи, като се приеме за установено по отношение на ответниците, че
ищците са собственици на процесната реална част. Съгласно приетото в ТР
№8 от 23.02.2016г. на ОСГК, положителното решение по предявен иск по
чл.54 ЗКИР е основание за отстраняването на непълнотите и грешките в
кадастралната карта и нейното привеждане в съответствие признатото от съда
право на собственост.
Материалната легитимация на ответниците да отговарят по иска се
установява от представените по делото нотариален акт за продажба на
недвижим имот №63 от 29.12.2014 г., том V, рег. №8532, дело №754/2014 г. на
Наташа Хантова – нотариус с рег. №154 в НК и нотариален акт за продажба
на недвижим имот №10 от 26.01.2023 г., том І, рег. №344, дело №9/2023 г. на
***а – нотариус с рег. №720 в НК. От същите е видно, че отв. Г. П. Т. е
6
придобил собствеността върху поземления имот, в който попада спорната
реална част, след което е продал същия, ведно с тази част на отв. А. Г. Т..
Искът следва да се уважи, като на ищците се признае право на
собственост върху спорната реална част от поземлен имот с пл. №5023, в кв.
483 по плана от 1979 г. с площ на имота от 348 кв.м., при съседи на имота:
улица „**“, имот пл. №5036 и имот пл. №5022, която реална част има формата
на триъгълник, чийто връх опира в североизточния ъгъл на паянтова жилищна
сграда в имот с пл. №5024 по плана от 1979 г., а основата му с ширина 2.5 м. се
явява лице на имот пл. №5023 откъм улица-тупик „**“, която неправилно е
нанесена в действащата кадастрална карта като част от имот с идентификатор
№55155.504.462 вместо като част от имота на ищците, който е с
идентификатор №55155.504.463, съгласно частта от линията със зелен цвят в
участъка между североизточния ъгъл на паянтова жилищна сграда в имот с
идентификатор №55155.504.462 и улицата-тупик по комбинираната скица към
основното заключение на вещото лице Л. М., депозирано по делото с вх.
№6498 от 05.03.2025 г.
При този изход на делото ответниците следва да заплатят на ищците
направените от тях съдебни разноски в размер на 2301 лв., съгласно
представените писмени доказателства за разноски и списъка по чл.80 ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПО ИСКА на ищците Д. А. К. с ЕГН **********, В. П. Б. с ЕГН
********** и Б. П. Ш. с ЕГН ********** и трите от ** /процесуални
правоприемници по чл.227 ГПК на първоначалния ищец П. П. К. с ЕГН
********** от **, починал в хода на производството на 27.10.2024 г./, както и
ищците А. Д. К. с ЕГН **********, П. Р. К. с ЕГН ********** и двамата от **
и М. Р. К. с ЕГН ********** от гр. ** /процесуални правоприемници на
първоначалния ищец Р. П. К. с ЕГН ********** от **, ап.2, починал в хода на
производството на 13.04.2025 г./ против ответниците Г. П. Т. с ЕГН
********** и А. Г. Т. с ЕГН ********** и двамата от гр. ** ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО между страните, че ищците са собственици на реална част от
поземлен имот с пл. №5023, в кв. 483 по плана от 1979 г. с площ на имота от
348 кв.м., при съседи на имота: улица „**“, имот пл. №5036 и имот пл. №5022,
7
която реална част има формата на триъгълник, чийто връх опира в
североизточния ъгъл на паянтова жилищна сграда в имот с пл. №5024 по
плана от 1979 г., а основата му с ширина 2.5 м. се явява лице на имот пл.
№5023 откъм улица-тупик „**“, и която неправилно е нанесена в действащата
кадастрална карта като част от имот с идентификатор №55155.504.462 вместо
като част от имота на ищците с идентификатор №55155.504.463, съгласно
частта от линията със зелен цвят в участъка между североизточния ъгъл на
паянтова жилищна сграда в имот с идентификатор №55155.504.462 и улицата-
тупик по комбинираната скица в мащаб 1:500 към основното заключение на
вещото лице Л. М., депозирано по делото с вх. №6498 от 05.03.2025 г., която
приподписана от съда представлява неразделна част от решението.
ОСЪЖДА ответниците Г. П. Т. и А. Г. Т. да заплатят на ищците Д. А. К.,
В. П. Б., Б. П. Ш., А. Д. К., П. Р. К. и М. Р. К. съдебни разноски в размер на
2301 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пазарджик в 2-
седмичен срок от неговото връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8