Решение по дело №2571/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2160
Дата: 8 април 2025 г. (в сила от 8 април 2025 г.)
Съдия: Невена Чеуз
Дело: 20241100502571
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2160
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100502571 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на адв. С. П., особен
представител на ответника в производството пред СРС – М. В. А. срещу
решение № 703/ 12.01.2024 г. на СРС, 76 състав, постановено по гр.д.
57 549/2022 г., с което е признато за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че
М. В. А. дължи на „Изи Финанс“ ЕООД сумата от 700 лв. – главница по
договор за предоставяне на кредит № 350734/16.08.2021 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 09.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата
от 80, 76 лв. – възнаградителна лихва за периода 16.08.2021 г. – 12.02.2022 г. и
сумата от 29, 36 лв.- мораторна лихва за периода от 12.02.2022 г. до 12.07.2022
г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
29.08.2022 г. по ч.гр.д. 42 977/22 г. по описа на СРС, 76 състав. В жалбата са
наведени твърдения, че решението е неправилно. Заявени са възражения
относно неправилните изводи на СРС относно наличие на облигационно
правоотношение между страните в производството като се твърди липса на
установяване, че кредитополучателят е извършил електронно потвърждаване
1
на договора. Твърди се, че в нарушение на процесуалния закон, съдът е приел
договора като доказателство и е направил извод, че е сключен по реда на
ЗПФУР. Излагат се доводи, че по делото не са ангажирани доказателства и не
се установява по категоричен начин реалното предоставяне на сумата от 700
лв. като заем и получаването й от ответницата. Иска се отмяна на решението в
обжалваната му част като бъде постановено ново, с което исковете бъдат
отхвърлени изцяло.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника в първоинстанционното производство „Изи Финанс“ ЕООД, чрез
юрк. А.Г., в което са наведени съображения относно правилността на
обжалваното решение и искане за неговото потвърждаване. Претендират се
сторените в производството съдебни разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е валиден и допустим.
Видно от ангажираните по делото доказателства, исковото
производство пред СРС е по реда на чл. 415 ал.1 от ГПК след проведено
заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Исковете са заявени в указания в
нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на исковата
претенция, заявен в исковото производство е идентичен с предмета, посочен в
заявлението по чл. 410 от ГПК. Спазена е и разпоредбата на чл. 415 ал.1 т.2 от
ГПК, предвид което заявените искове са процесуално допустими.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
Предмет на първоинстанционното производство са искове с правно
основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 240 ал.1 от ЗЗД
вр. с чл. 6 от ЗПФУР вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Страните не са формирали спор относно обстоятелството, че процесния
договор за кредит, от който ищецът черпи права е сключен от разС.ие, при
което по отношение на него намират приложение и разпоредбите на ЗПФУР.
Във въззивната жалба е заявено възражение за липса на валидно
2
облигационно отношение между страните по повод сключен договор за
кредит (заем) от разС.ие, тъй като по делото не били ангажирани
доказателства ответницата да е изразила съгласие за сключване на подобен
договор, както и че не е доказано получаване на сумата по договора.
Дефинитивната разпоредба на чл. 6 от ЗПФУР установява, че договор
за предоставяне на финансови услуги от разС.ие е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разС.ие, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разС.ие - едно или
повече.
Дефинитивната норма на § 1 от ДР на ЗПФУР изяснява съдържанието
на понятието „финансова услуга“, която е всяка услуга по извършване на
банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно
пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество,
както и предоставяне на платежни услуги, а средство за комуникация от
разС.ие е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги
от разС.ие, без да е налице едновременното физическо присъствие на
доставчика и на потребителя.
Поради което процесния договор за кредит № 350734/16.08.2021 г.
притежава характеристиките на договор за предоставяне на финансови услуги
от разС.ие, тъй като има за предмет отпускане на парични средства
(кредитиране) и е сключен като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разС.ие, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора, страните използват
изключително средства за комуникация от разС.ие - интернет платформа
www. minizaem .bg.
Разпоредбата на чл. 10 ал.1 от ЗПФУР вменява в задължение на
доставчика да уведоми своевременно потребителя за всички условия на
договора за предоставяне на финансови услуги от разС.ие и да му предостави
информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен
за потребителя, което задължение следва да бъде изпълнено преди
потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за
предоставяне на финансови услуги от разС.ие. Законово установено
3
задължение за доставчика е и докаже, че е получил съгласието на потребителя
за сключване на договора по арг. на чл. 18 ал.1 т.3 от ЗПФУР. Начинът на
доказване на факта на отправено изявление е посочен в ал. 2 на същата
разпоредба – по реда на чл. 293 от ТЗ, а относно електронни изявления -
ЗЕДЕП.
Електронното изявление по арг. на чл. 2 ал.1 от ЗЕДЕУУ представлява
словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт
за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията.
Нормата на чл. 3 ал.1 от ЗЕДЕУУ определя електронния документ като
електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител,
който дава възможност да бъде възпроизвеждано като писмената форма се
смята за спазена, ако е съставен електронен документ по арг. на ал. 2 от
същата разпоредба. Възпроизвеждането на електронния документ върху
хартиен носител не променя характеристиките му.
Съгласно чл. 18 ал.3 от ЗПФУР и зявленията, направени чрез телефон,
друго средство за гласова комуникация от разС.ие, видеовръзка или
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
При така установената законодателна рамка, в тежест на ищцовата
страна е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
сключването на процесния договор за предоставяне на кредит от разС.ие
350734/16.08.2021 г. респ. че е изправна страна по него. Видно от изготвения
доклад от СРС, тази тежест на доказване е правилно разпределена.
По делото е представен договор на хартиен носител, които съдържа
подпис на заемополучателя, поставен чрез платформата minizaem.bg.
Представени данни за регистриран профил, на интернет платформата и за
попълване на заявление, с което кандидатът за заем приема ОУ на
дружеството, данни за получаване на имейл, в който се съдържа
преддоговорна информация за условията на договора, както и име и парола за
достъп до личен акаунт на сайта и за писмено потвърждение, чрез електронно
подписване на електронна платформа www. minizaem.bg. От друга страна тази
електронна система за кандидатстване и сключване на договори от разС.ие,
съдържа алгоритъм, описан в общите условия. Същата съдържа задължителна
възможност за изрично съгласие на всеки етап от регистрацията,
4
запознаването с условията, приемането им и сключването на договора от
разС.ие, който изключва преминаването към всяка следваща фаза /от
отправянето на поканата, отправянето на предложението, приемането му,
приемането на ОУ, предоставянето на преддоговорната информация и т. н., до
сключването на договора/ без даване на съответното съгласие в предходната /
Раздел III-ти от ОУ/, и съответно приключването на процедурата по
сключване на договора без изричното съгласие на кредитополучателя за
потвърждение на сключването на договора. Тези обстоятелства са потвърдени
и с оглед изслушаната пред СРС съдебно компютърно-техническа експертиза,
изготвена от ВЛ – Н.Х.. На следващо място, видно е, че ответницата е
предоставила всички изискуеми данни - три имена, ЕГН, адрес, телефон,
имейл и банкова сметка, отправяне на предложение на доставчика,
разпространена надлежно по реда на чл. 290-293 от ТЗ - отправено
предложение за сключване на договор в предписаната от закона форма.
Вещото лице от съдебно –компютърната експертиза е изслушало
предоставения на електронен носител запис на проведен разговор между
оператор, който се обажда от името на "Изи Финанс " и ответницата и го е
възпроизвело в експертизата. Според заключението записът не е манипулиран.
Вещото лице е констатирало, че потребителката е предупредена от оператора,
че разговорът се записва и е изразила съгласие с това. Направено е изявление,
че преди да се преведат парите по кредита е необходимо потвърждение за
сключването на договора за заем от разС.ие № 350734, за сумата 700 лв.
Дадена е още информация, че срокът за връщане на заема е 180 дни, на шест
вноски - до 12.02.2022 г. Потребителят е уведомен, че в случай на
предоставено обезпечение, сумата за връщане е в размер на 780, 76 лв., като е
предупреден, че ако до пет дни не предостави обезпечение, сумата за
възстановяване ще бъде 1 091, 32 лв.
При съвкупен анализ на тези доказателсва по делото следва да се
приеме, че представения на хартиен носител заверен препис от договора за
кредит и общите условия към него, са годно доказателство за съдържанието на
материализираните в тях изявления и удостоверяват процесното
облигационното правоотношение с оглед спазване на изискванията на чл. 8 от
ЗПФУР.
Видно от писмените доказателства, събрани по реда на чл. 192 от ГПК
е бил осъществен банков превод по сметка с титуляр – ответницата за сумата
5
от 700 лв. и сумата е постъпила по нея. Плащането се смята осъществено със
заверяване на сметката по арг. на чл. 305 от ТЗ респ. изпълнява изискването
на чл. 240 от ЗЗД, предвид реалния характер на договора за заем за предаване
на сумата, предмет на договора.
СРС е изложил и подробни съображения относно наличието на
нищожни клаузи в договора предвид изперативните разпоредби на ЗПК и ЗЗП
и е формирал извод, че такива биха били тези, установяващи висок размер на
обезщетение при неизпълнение или неустойка, но с подобна претенция съдът
не е сезиран.
При тези съображения и с оглед съвпадане на крайните изводи на
настоящия съдебен състав с тези на първоинстанционния, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и направеното искане, в полза въззиваемата
страна -ищец следва да се присъдят разноски пред СГС в размер на 150 лв. -
депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 100 лв., на основание чл. 78 ал.1 вр. с ал. 8 ГПК вр.
със ЗПрП.
Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 703/ 12.01.2024 г. на СРС, 76
състав, постановено по гр.д. 57 549/2022 г.
ОСЪЖДА М. В. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Верила“ № 1, ет.2, офис 8 – адв. С. П.а да заплати на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша“
№ 17, ап.1 на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 250 лв. – разноски в
настоящото производството.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7