Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 21.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, V гр. състав, в публично заседание, проведено на 10.07.2017г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при секретар Галя
Николова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2657 по описа на съда за 2017г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 във
вр. с чл. 414 от ГПК.
Производството по гр.д.№ 2657/2017г. по описа на ПлРС е образувано въз
основа на искова молба от „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК ********* против С.Л.П., ЕГН **********.
Твърденията на ищеца са, че ответницата С.Л.П. е издала Запис на заповед от
22.07.2016г. за сума в размер на 1 616,01лв. Същият бил предявен на длъжника за
плащане на 05.10.2016г. Твърди се, че въз основа на менителничният ефект ищецът
претендирал издаване на Заповед за изпълнение на основание чл.417 от ГПК за
цялата сума в размер на 1 616,01лв., като в производството по ч.гр.дело № 9312/2016 г. по описа на РС -
Плевен била издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило писмено
възражение в законоустановения срок от
страна на длъжника. Претендира се в настоящото производство да се признае за
установено вземането на ищеца за сумата от 1 616.01лв., дължима по
процесния Запис на заповед, както и законната лихва върху главницата, считано
от 08.12.2016г. до окончателното ѝ изплащане. Претендират се разноски в
исковото и заповедното производства.
Ответницата С.Л.П. заявява, че искът е неоснователен и делото следва да
бъде прекратено, т.к. по образуваното изп. д. 105/17г. на ЧСИ С.П., р-н на
действие СГС, на 28.02.2017г. е заплатила цялото задължение. Моли съда да
отхвърли иска.
Съдът като прецени събраните в хода на
производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено
следното от фактическа страна :
Установява се от приложеното ч.гр.д. № 9312/2016г.
по описа на Плевенски районен съд, че на 08.12.2016г. ищецът е депозирал пред
съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу
ответницата С.Л.П. за сумата от 1 616.01лв., дължима по запис на заповед,
издаден на 22.07.2016г. Установява се също така, че за претендираното вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 5831 от 09.12.2016г. На
20.02.2017г. е постъпило писмено възражение от длъжника и с Определение от 10.03.2017г.
е указано на заявителя – ищец в настоящото производство, че може да предяви иск
за установяване на вземането си. Установителната искова претенция е предявена в
едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК. С оглед тези обстоятелства, съдът я
намира за допустима.
Процесният запис на заповед, представен
от ищеца на л. 6 от заповедното производство, съдържа всички реквизити по
чл.535 от ТЗ. Съдържа наименованието "запис на заповед", както в
заглавието си, така и в текста на документа. Издателят на записа на заповед С.Л.П.
се е задължила безусловно да заплати на ищеца „Б.Е.Д.К.” ООД сума в размер на 1
616,01лв. Падежът е определен на предявяване, като менителничния ефект е предявен на издателя за плащане на 05.10.2016г.
Посочено е място на плащане, както и дата и място на издаване – 22.07.2016г. в
гр.Плевен. Положен е подпис на издателя С.Л.П..
Записът на заповед е самостоятелна
правна сделка от категорията на абстрактните, при която основанието е извън
съдържанието на документа. Съгласно практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК
(Решение №17/16.02.2015 по дело №116/2014 на ВКС, ТК, II т.о), доказването на
каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е
необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения за
обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което
длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на вземането по
записа на заповед. Ищецът не е посочил основание на поетото от ответницата
задължение за плащане по менителничния ефект, каквото не е и длъжен да сочи. Ответницата
също няма твърдения за наличие на каузално правоотношение, не оспорва подписите
си в документа – като за издаване, така и за предявяване на записа на заповед. Поради
горното, съдът следва да приеме, че при представен редовен запис на заповед, без
доказване на негов порок или плащане на сума по него преди подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК, сумата по него е била дължима към 08.12.2016г.,
доколкото предявяването му на 05.10.2016г. прави сумата по него изискуема и
предхожда подаването на заявлението в съда.
Единствените възражения от страна на
ответницата са тези, че вече е заплатила сумите в изп. д. 105/17г. на ЧСИ
Стефан Петров, образувано по издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. №
9312/2016г. Действително, по делото са изискани и приложени доказателства от ЧСИ,
че вземането на взискателя по изпълнителния лист е изплатено изцяло –
предоставена е информация от ЧСИ с изх. № 9553/21.06.2017г., както и касов бон
за плащане на 150лв. от 02.02.2017г. и изявление от взискателя, че тази сума му
е заплатена доброволно директно на него и не желае нейното принудително
събиране. Това плащане е било извършено от длъжника преди подаване на исковата
молба и извън изпълнителното производство, като ответникът извънсъдебно го е
признал, и то следва да се съобрази от съда, като искът в тази му част – за
150лв., бъде отхвърлен. Плащането обаче на останалите суми, като факт на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение
в образувания изпълнителен процес, не може да бъде преценено по реда на чл. 235
ал.3 ГПК, съобразно задължителните указания в т. 9 от ТР №4/2013г. по т.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Сумите са събрани на основание на издадения съдебен
акт – разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в
исковия процес. Същевременно и за тях на ответника - длъжник в заповедното
производство, не може да бъде издаден обратен изпълнителен лист, т.к. те са
били дължими, а при произнасяне на съда с отхвърлително решение, той ще бъде
длъжен да издаде обратен изпълнителен лист по реда на чл. 422 ал. 3 от ГПК,
което реално ще противоречи на извода му, че вземането е било дължимо. Обективните предели на силата на пресъдено нещо,
когато правото е отречено, обхваща установяване, че правото никога не е съществувало
или че е съществувало от момента на неговото възникване, но се е прекратило или
погасило към момента на приключване на съдебното дирене, какъвто случаят не е.
Дължимостта на разликата от 150.00лв. до 1 616,01лв. следва да бъде призната за
установена като дължима, независимо от нейното събиране, като установителния
диспозитив на решението не би могъл да се ползва с изпълнителна сила и съдът не
би могъл да издаде нов изпълнителен лист въз основа на него, а ще бъде зачетено
събирането на сумата по предварително издадения изпълнителен лист и ответникът
не би следвало да очаква, въпреки положителната част на решението, че сумите ще
му бъдат събрани отново. Поради това, и
независимо, че остатъка над 150.00лв по записа на заповед вече е платен от
длъжника в изпълнителното производство, за него съдът дължи положително
произнасяне, доколкото по делото се установява, че той е бил дължим към датата
на подаване на заявлението и на принудителното събиране. Предвид изложеното, съдът счита, че се установи в
настоящото производство, че към момента на депозиране на заявлението по чл.417
от ГПК е съществувало вземане на ищцовото дружество по процесния запис на
заповед в размер на 1 616,01лв. При съобразяване на извършеното след подаване
на заявлението и преди подаване на иска плащане в размер на 150.00лв.,
вземането на кредитора следва да се приеме за съществуващо към момента на
приключване на съдебното дирене в размер на 1466.01лв., а претенцията за
разликата до размер на 1 616,01лв. следва
да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на делото и установеното
плащане на част от вземането преди подаване на и.м., ответницата дължи разноски
в исковото производство съобразно уважената част на предявения иск. Разноските
на ищеца са в размер на 32.40 лв. - държавна такса, юрисконсултското
възнаграждение съдът определя на осн. чл.78 ал.8 ГПК - в минималния предвиден
размер от 100 лева, поради липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Съобразно уважената и отхвърлена част на предявения иск, ответницата дължи на
ищеца разноски в размер на 120.11 лева.
Съгласно
т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди
и разноските, направени от ищеца в заповедното производство. В него са били извършени разноски за държавна такса в
размер на 32.40лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят
от съда на 50.00лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г.,
във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, или общо разноски в размер на 82.40лв. Тези разноски са дължими от ответницата – длъжник в
заповедното производство изцяло - по правилото на чл.78, ал.1 от ГПК, въпреки
частичното отхвърляне на иска, т.к. с поведението си тя е дала основание за предявяването
на заявлението по чл. 417 от ГПК и то е било изцяло основателно към 08.12.2016г.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че С.Л.П., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, ДЪЛЖИ на „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, сумата от 1466.01лв.
по запис на заповед, издаден на 22.07.2016г.. в гр.Плевен, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 08.12.2016г. до окончателното изплащане,
представляваща част от вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК № 5831/9.12.2016г по ч.гр.д.№ 9312/2016г. по описа на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 1 616,01лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА С.Л.П.,
ЕГН **********, съдебен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, разноски по гр.д. 2657/17г. в размер на
120.11 лв. и разноски по ч.гр.д.№
9312/16г., в размер на 82.40лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: