Присъда по дело №265/2021 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 2
Дата: 16 юли 2021 г. (в сила от 28 юли 2021 г.)
Съдия: Янко Венциславов Чавеев
Дело: 20211870200265
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 май 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 2
гр. Самоков , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Наказателно дело от общ
характер № 20211870200265 по описа за 2021 година
в следния състав на съда:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЯНКО ЧАВЕЕВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. ВАСИЛКА ГЕОРГИЕВА
2. ЕМИЛИЯНА ПОПОВА
и при участието на прокурора от РП – Самоков ПАШОВА,
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА НОХД № 265 по описа на същия съд за 2021
г., въз основа на доказателствата по делото и закона:
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия СТ. АНГ. Б. , роден на .. г. в гр. Самоков, български
гражданин, с постоянен и настоящ адрес гр. С., ул. „И. Д.” № .., женен, неосъждан, със
средно образование, работи като барман в хотел „Л.“ – к. к. „Б.“, Община Самоков, с
ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 16.01.2020 г. около 07,30 ч. в гр. С.на ул.
„М.“, в близост до ОУ „М. А. В.“, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „Пежо 307“ с рег. № .. е нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно чл. 119, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и по непредпазливост е
причинил на Т. В. КР. от гр. Самоков средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на лявата ябълчна кост с разместване на фрагментите, както и счупване на предната и
1
страничната стени на горно-челюстния синус вляво с развитие на хемосинус, като
описаните увреждания представляват счупване на челюст, като деянието е извършено
на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл.
342, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „а“ от НК, вр. чл. 373,
ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК го ОСЪЖДА на
наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3 /три/ месеца, като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното му
наказание за срок от 3 /три/ години, считано от влизането на присъдата в сила.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият СТ. АНГ. Б., със снета по
делото самоличност, да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР – София,
сумата 402,60 лв. за разноски за възнаграждения на вещи лица по съдебно-медицинска
и автотехническа експертизи, както и сумата 5 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай, че присъдената сума не бъде внесена доброволно.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира пред Софийския окръжен съд в
петнадесетдневен срок от днес.

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

2.

Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към Присъда № 28 (2) на Самоковския районен съд от 12 юли 2021 г.
по НОХД № 265/2021 г. по описа на същия съд

С обвинителен акт на Районна прокуратура – Самоков срещу С. А. Б. от
гр. Самоков е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“,
вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, извършено на 16.01.2020 г. в гр.
Самоков.
В сроковете по чл. 77, ал. 3 и чл. 85, ал. 3 от НПК Т. В. КР., за която в
обвинителния акт се сочи, че е пострадала от престъплението, описано в него
като извършено от подсъдимия Б., не е поискала да бъде конституирана като
частен обвинител по делото, респ. не е предявила граждански иск за
обезщетяване на вредите от престъплението.
Пред съда подсъдимият Б., в присъствието на защитника си адв. В. С.
заявява, че признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и изразява съгласието си за тези факти да не се събират
доказателства.
Съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК е обявил, че при постановяване
на присъдата ще ползва направените от подсъдимия самопризнания по чл.
371, т. 2 от НПК, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е постановил провеждане на
съкратено съдебно следствие.
В хода на съдебните прения прокурорът заявява, че обвинението е
доказано по несъмнен начин от събраните на досъдебното производство
доказателства, които се подкрепят и от направеното от подсъдимия пред съда
самопризнание на всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния
акт и изразеното от негова страна съгласие за тези факти да не се събират
доказателства пред съда. Исканията на прокурора са подсъдимият да бъде
признат за виновен в извършване на престъплението, в което е обвинен и да
му бъде наложено наказание при условията на чл. 58а от НК, като му бъде
определено наказание „лишаване от свобода“ за минималния
законоустановен срок от 1 година и това наказание да бъде редуцирано с една
трета, като изпълнението му бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК
за срок от 3 години.
Защитникът на подсъдимия сочи, че по делото е безспорно установено,
че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен. Изтъква, че
самопризнанието на подсъдимия е проява на искрена критичност към
извършеното от него деяние предвид обстоятелството, че същият е поел
изцяло разходите по лечението на пострадалата К.. Счита, че това негово
отношение към последиците от престъплението е адекватно оценено от
пострадалата, която в досъдебното производство е изявила желание
1
наказателното производство срещу подсъдимия да бъде прекратено, ако и
това да е невъзможно с оглед правната квалификация на деянието му. Излага
съображения за добрите характеристични данни на подсъдимия, за трудовата
му и семейна ангажираност. Изтъква всички тези обстоятелства като
многобройни смекчаващи обстоятелства, при които и най-лекото предвидено
в закона наказание се явява несъразмерно тежко за подсъдимия. Поради това
отправя искане наказанието на подсъдимия да бъде индивидуализирано на
основание чл. 55 от НК, която разпоредба е по-благоприятна за подсъдимия
от редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК на наказанието „лишаване от свобода“ и
в своята ал. 3 позволява на подсъдимия да не бъде наложено наказанието,
„лишаване от право да упражнява определена професия или дейност“, а
именно да управлява МПС, което чл. 343г от НК предвижда кумулативно с
наказанието „лишаване от свобода“.
В хода на съдебните прения подсъдимият изцяло се солидаризира с речта
на защитника си.
При упражняване на правото си на последна дума подсъдимият заявява,
че осъзнава вината си, изразява съжаление за случая и моли да му бъде
наложено по-леко наказание.
По реда на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият признава следната
фактическа обстановка:
На 16.01.2020 г. подсъдимият С.Б. управлявал лек автомобил „Пежо 307“
с рег. № .. с ниска скорост по ул. „М.“ в гр. С. и наближавал пешеходната
пътека при училище „М. А. В.“. Тогава той в последния момент видял, че по
пешеходната пътека се движи жена, а именно св. Т.К.. Подсъдимият натиснал
спирачките на автомобила, но с предната му част ударил К.. От удара тя
паднала на земята. Усещала силни болки в коляното и рамото, но най-силно я
боляло лицето от лявата страна. Подсъдимият слязъл от автомобила и се
опитал да помогне на К. да се изправи. В същото време помощ й оказвала
свидетелката Д. Т., която се обадила на тел. 112. На място пристигнал екип на
Спешна помощ, който транспортирал К. в отделението за Спешна помощ –
Самоков. Същият ден тя била транспортирана до УМБАЛ „Света Анна“ –
София, където била оперирана.
От заключението на в. л. д-р А. Х. по назначената в досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза се установява, че на Т.К. са
причинени счупване на лявата ябълчна кост с разместване на фрагментите,
както и счупване на предната и страничната стени на горно-челюстния синус
(част от горната челюст) вляво с развитието на хемосинус (кръвоизлив в
същия). Уврежданията представляват счупване на челюст и са в резултат на
действието на твърди тъпи предмети, въздействащи върху лицето на
пострадалата с голяма кинетична енергия и могат да се получат при ПТП по
време и начин, отразени в свидетелските й показания.
От заключението на в. л. В. И. по назначената в досъдебното
производство съдебна автотехническа експертиза се установява, че мястото
2
на удара е, както следва: по дължина на пътното платно – върху пешеходната
пътека, на около 4,5 м. вляво от десния край на пътното платно за движение,
считано по посоката на движение на автомобила. В конкретния случай се
касае за директен удар, нанесен от лекия автомобил „Пежо“ с предната
габаритна стена върху тялото на пострадалата при условията на автомобил и
пешеходка в процес на движение. В резултат на удара тялото на пострадалата
е изведено от равновесие и отхвърлено в посока напред и встрани на
разстояние ръст – ръст и половина до мястото на окончателното си
установяване. От техническа гледна точка ударът е бил предотвратим от
подсъдимия.
Подсъдимият С. А. Б., с ЕГН **********, е роден на .. в гр. С., български
гражданин, с постоянен и настоящ адрес гр. С., ул. „И. Д.“ № .., женен, със
средно образование, работи като барман в хотел „Л.“ в к. к. „Б.“, Община
Самоков. Не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на Глава Осма, Раздел ІV от
Общата част на НК.
Съдът приема така изложената фактическа обстановка за безспорно
установена въз основа на направеното от подс. Б. самопризнание по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство № 21/2020 г. по описа на РУ гласни доказателствени средства,
писмени доказателствени средства, експертни заключения и писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Събраните в досъдебното производство доказателства, ценени в
съвкупност с направеното от подсъдимия С. А. Б. признание на всички факти
и обстоятелства, описани в обвинителния акт, обосновават еднозначен извод,
че на 16.01.2020 г. около 07,30 ч. в гр. Самоков на ул. „М.“, в близост до ОУ
„М. А. В.“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
„Пежо 307“ с рег. №.. е нарушил правилата за движение, а именно чл. 119, ал.
1 от Закона за движението по пътищата: „При приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре.“ и по непредпазливост е причинил на Т. В.
КР. от гр. Самоков средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
лявата ябълчна кост с разместване на фрагментите, както и счупване на
предната и страничната стени на горно-челюстния синус вляво с развитие на
хемосинус, като описаните увреждания представляват счупване на челюст,
като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Посочените факти и обстоятелства са съставомерни от обективна и
субективна страна за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“, вр.
чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и с оглед доказаността по несъмнен начин
на обвинението срещу подсъдимия съдът го призна за виновен по това
3
обвинение.
За това престъпление в чл. 343, ал. 3 и чл. 343г от НК са кумулативно
предвидени наказанията „лишаване от свобода“ за срок от 1 до 6 години и
„лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“.
Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК проведеното съкратено съдебно следствие
по чл. 371, т. 2 от НПК обуславя индивидуализация на наказателната
отговорност на подсъдимия според правилата на чл. 58а от НК.
Налице са многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства. Той е женен, има две малолетни деца, работи и е с добри
характеристични данни, а съдебното му минало е изцяло необременено. Тези
обстоятелства очертават твърде ниската степен на обществената му опасност
като извършител на престъпление. Налице са и редица други смекчаващи
отговорността му обстоятелства – същият се е опитал да окаже първа помощ
на пострадалата според възможностите си; оказал е пълно съдействие на
разследването за разкриване на обективната истина; възмездил е пострадалата
за разходите, свързани с лечението й вследствие на настъпилото ПТП, което е
реален израз на силната му критичност към извършеното от него деяние.
Затова извършеното от него самопризнание в хода на настоящото
производство е искрено, а не единствено стремеж за по-благоприятно
наказателно-правно третиране.
Не са налице отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
извън съставомерните такива.
При тази многобройност на обстоятелствата, смекчаващи отговорността
на подсъдимия и при липсата на отегчаващи такива, съдът счете, че и най-
лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко за
него дори и ако това най-леко наказание (1 година лишаване от свобода) бъде
намалено с една трета на основание чл. 58а, ал. 1 от НК и му бъде наложено
наказание 8 месеца лишаване от свобода. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от
НК предвижда възможност за определяне на наказанието „лишаване от
свобода“ под предвидения специален минимум, но не по-малко от общия
минимум на това наказание съгласно чл. 39, ал. 1 от НК (3 месеца). Броят,
характерът и значението на конкретните установени обстоятелства,
смекчаващи отговорността му, обосновават извод, че целите на генералната и
специалната превенция биха били постигнати именно с минималния размер
на наказанието „лишаване от свобода“ съгласно чл. 39, ал. 1 от НК, поради
което тази възможност е по-благоприятна за подсъдимия и на основание чл.
58а, ал. 4 от НК следва да бъде реализирана в случая като наказателната му
отговорност бъде индивидуализирана съобразно правилата на чл. 55 от НК.
Ето защо и на основание чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК съдът
наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца.
Подсъдимият не е осъждан и съдът прецени, че за постигане целите на
наказанието и най-вече за поправянето му не е наложително той ефективно да
изтърпи наложеното му наказание. Поради това и на основание чл. 66, ал. 1 от
4
НК съдът отложи изпълнението на наказанието за изпитателен срок от 3
години, считано от влизането на присъдата в сила.
При конкретния брой, характер и значение на смекчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства налагането на кумулативно
предвиденото в чл. 343г от НК наказание на подсъдимия – „лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност“, в случая –
лишаването му от право да управлява МПС би било несъразмерно тежко.
Естеството на инцидента и травматичните последици за пострадалата от него,
към които подсъдимият е проявил действителна загриженост, както и
наложеното му наказание „лишаване от свобода“, макар и условно, са според
съда достатъчен и сериозен мотив за подсъдимия да спазва за в бъдеще
правилата за движение при управление на МПС, без да му бъде налагано
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“. Ето защо и на
основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът не наложи на подсъдимия това наказание.
Съдът прие, че наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 месеца с отлагане на изпълнението му за срок от 3
години на основание чл. 66, ал. 1 от НК е справедливо и е от естество да
постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
На досъдебното производство № 21/2020 г. по описа на РУ - Самоков са
направени разноски в общ размер 402,60 лв. за възнаграждения на експерти
по назначените съдебно-медицинска и автотехническа експертизи, поради
което с оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът
осъди подсъдимия да ги заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР –
София.
По изложените съображения съдът единодушно постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съобщи за изтекли лични данни