№ 50
гр. Сливен , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Я. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Пенка С. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Я. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20212200500143 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от юриск.Н., пълномощник
на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, у******** против решение № 260009/03.02.2021 г.
по гр.д. № 294//2020г., на Новозагорския районен съд, с което е било признато
за установено, че ищецът „ Сивон – 1“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. *********** не дължи сумата от 4044.25 лв., представляваща
стойността на допълнително начислена ел.енергия по партида с клиентски
номер №**********, обективирана във фактура № **********/13.05.2020г.
на въззивника. С решението жалбоподателят е бил осъден да заплати
деловодни разноски в размер на 541.77лв.
Решението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно. Посочва
се, че неправилно съдът е развил съображения за това, че след като ищецът не
е могъл да извърши манипулация върху отчитащото устройство и не може да
му се вмени във вина неточното отчитане, то той не носи отговорност за
допълнително начислените суми. В случая не било необходимо да се
1
установява вина на потребителя. Според правилата на ПИКЕЕ, когато се
установявало неотчитане на ел.енергия, независимо от вината на потребителя,
той следвало да плати допълнително начислените суми. В случая била
приложима разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ПИКЕЕ (в сила от 21.05.2019г.),
според която когато се установят показания в невизуализиран регистър на
средствата за търговско измерване, потребителят дължи плащане на сумата
начислена за времето от допускане на грешката , до момента на установяване,
но за период не п о- дълъг от 1 година. В случая четвърта тарифа била
добавена за период от 143 дни, поради което допълнително начислената сума
за този период от време следвало да се заплати. Жалбоподателят нямал
задължение да доказва вина на потребителя.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявения иск да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира деловодни
разноски. В случай, че съдът не уважи въззивната жалба страната прави
възражение по реда на чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната
жалба.
Страните не са направили нови процесуални или доказателствени
искания.
В с.з.въззивникът редовно призован, не се представлява.
Процесуалният му представител – юриск.Н. в писмена молба заявява, че
поддържа въззивната жалба и моли тя да се уважи. Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
въззиваемата страна.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се представлява.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 12.02.2021г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 23.02.2021 г.
е била депозирана въззивната жалба.
2
Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
Пред РС – Нова Загора е бил предявен отрицателен установителен иск
за признаване за недължима начислената по ф-ра **********/13.05.2020г.
сума в размер на 4044.25лв. начислена от ответника на ищеца за потребена
ел.енергия в имота на ищеца за периода 31.01.2017г. – 14.07.2017г. – 143 дни.
Безспорно установени по делото са фактът, че на 14.07.2017 г. е бил
снет електромер, който отчитал ползваната електроенергия в имот
собственост на ищеца, за което бил съставен констативен протокол № 370781
от служители на ответното дружество. При снемането на електромера участие
е взел и представител на ищцовото дружество – Бистра Стоянова
Коджабашенва. В констативния протокол било отбелязано, че електромера е
бил пломбиран след снемането на електромера, същият е бил поставен в
торба, която е била пломбирана и е бил изпратен за метрологична експертиза.
Такава е била извършена от компетентен орган за което бил съставен
констативен протокол № 70/13.02.2020 г. При извършване на експертизата
било констатирано, че по електромера е била манипулирана тарифната
таблица по часови зони. Била е създадена допълнителна тарифа, която не се е
виждала при отчитането на електромера. По този начин част от потребената
ел.енергия не била отчитана и съответно не била заплащана. Незаплатената
ел.енергия била на стойност 4040.23лв. По делото била извършена съдебно-
техническа експертиза, при която се установило, че по електромера е било
оказано софтуерно въздействие, което се изразява в активирането на
невидима за дисплея тарифа, която води до частично неизмерване на
ел.енергия. В паметта на електромера била регистрирана неотчетена
ел.енергия в размер на 28208.9 kw/h и за нея била изготвена справка от
ответника за коригиране на сметката ( доначислени 4040.23лв.). От паметта
3
на електромера се установило, че вмешателството е било извършено на
31.01.2017г.
Очевидно е и е безспорно от страните, че техническото средство
отчитащо доставената електроенергия е било неправомерно манипулирано,
така, че да отчита в по-малко доставената електрическа енергия.
Вмешателството е било извършено на 31.01.2017г. и до снемането на
електромера – 14.07.2017г. е била използвана, но неотчетена ел.енергия в
размер на 28208.9 kw/h на стойност 4040.23лв.
Съдът намира, че в случая не е необходимо да се изследва въпроса за
това, дали ищецът, дали ответникът или трето лице е осъществило
нерегламентирания достъп. Важното е, че ищецът е ползвал по-голямо
количество електроенергия от това, което е отчитал електромера му. Според
общия принцип на разпоредбата на чл.183 от ЗЗД, когато е доставено
определено количество електроенергия, но по допусната грешка е отчетена
енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално
дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Общият принцип е, че
купувачът по договор за продажба дължи заплащане цената на доставената
стока, в противен случай би се стигнало до едно неоснователно обогатяване
от страна на купувача за сметка на продавача-доставчик. Предвид тези
съображения, съдът намира, че доначислената по фактура №
**********/13.05.2020г. електрическа енергия е правилно начислена и е
дължима от ищеца.
В съответствие с принципите на ЗЗД е и приложимата подзаконова
нормативна уредба – ПИКЕЕ. Тъй като момента на установяване на
нарушението е 14.07.2017г. , следва да се приложат правилата на ПИКЕЕ в
редакцията им от 2013г. В чл. 50 от тях е посочено, че в случаите на
установяване на несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за
нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното
количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа
енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за
4
период не по-дълъг от една година. Същият принцип е залегнал и в
следващите редакции на ПИКЕЕ.
С оглед на изложеното предявеният иск се явява неоснователен и като
такъв следва да се отхвърли.
Ищецът се е позовал и на изтекла погасителна давност. Съдът намира
тази претенция за неоснователна. Задължението е установено на 13.05.2020г.
със съставянето на фактура **********/13.05.2020г. Исковата молба е
предявена на 20.05.2020г. По този начин не е изтекъл предвиденият в закона
три годишен давностен срок. В случая макар периода, в който да е било
налице некоректно отчитане да е по – дълъг, следва да се приеме, че
давностния период е започнал да тече от датата на установяване на
задължението, тъй като преди този период то не е било изискуемо.
Тъй като правните изводи не съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да се отмени.
С оглед изхода на процеса деловодни разноски следва да бъдат
заплатени от въззиваемата страна. За първа инстанция тя следва да заплати на
въззивника деловодни разноски в размер на 400.00лв., от които 300.00лв.
депозит за вещо лице и 100.00лв. юрисконсултско възнаграждение. За
въззивна инстанция дължимите разноски са в размер на 180.90лв., от които
80.90лв. – държавна такса и 100.00лв. юрисконсултско възнаграждение.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260009/03.02.2021 г. по гр.д. № 294//2020г., на
Новозагорския районен съд като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ СИВОН – 1“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление гр. Нова Загора, *********** против „ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
у******** иск за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата от
4044.25 лв., представляваща стойността на допълнително начислена
ел.енергия по партида с клиентски номер №**********, от измервателна
точка № 2229241, за място на потребление гр. Навя Загора, пл. „Свобода“, №
7, ресторант „ Яница“ за периода 31.01.2017г. – 14.07.2017г. обективирана във
фактура № **********/13.05.2020г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ СИВОН – 1“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр. Нова Загора, *********** да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
у******** деловодни разноски за първа инстанция в размер на 400.00 лв., от
които 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение и 300.00 лева
възнаграждение за вещо лице, както и деловодни разноски за въззивна
инстанция в размер на 180.90 лева, от които 80.90 лева д.т. и 100.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6