РЕШЕНИЕ
№ 5775
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110206103 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от „Д. И.“ ЕООД, с ЕИК .... , със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Л. ш.“ № ... срещу наказателно
постановление № ЙЕА-004/23.02.2023г. на началник на регионален отдел
„Надзор на пазара Югозападна България“ в ГД „Надзор на пазара“ при
ДАМТН, с което на основание чл. 52г от ЗТИП на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 250,00 лева за нарушение на чл. 4б, т. 1 от
ЗТИП, вр. чл. 33 от НСИОСПИ, на основание чл. 52б от ЗТИП на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 250,00 лева за
нарушение на чл. 4б, т. 2 от ЗТИП, вр. чл. 33 от НСИОСПИ и на основание
чл. 52д от ЗТИП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер
на 250,00 лева за нарушение на чл. 4б, т. 4 от ЗТИП, вр. чл. 33 от НСИОСПИ.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност
на издаденото наказателно постановление. Жалбоподателят твърди, че
продуктът не е бил изложен за продажба, а се е намирал на приземен рафт,
предназначен за складиране на стоки, които не се предлагат. Счита, че са
налице съществени противоречия относно обстоятелството кои лица са
присъствали на извършената проверка. Моли за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
1
не се представлява. Представя писмена молба, с която поддържа
релевираните в депозирата жалба възражения. Допълва, че наказващият орган
неправилно е преценил тежестта на нарушението и необосновано е определил
размера на наложеното административно наказание. Според жалбоподателя
правната квалификация на вменените деяния не е правилно определена.
Счита, че нарушенията са извършени от доставчика на продукта, а не от
жалбоподателя. Посочва, че изложената в обжалвания акт фактическа
обстановка не кореспондира със събраните доказателства. Намира, че при
определяне размера на наложените имуществени санкции не са посочени
смекчаващите обстоятелства. Заявява, че стоката е била подготвена за
връщане и рекламация. Моли за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна – регионален отдел „Надзор на пазара Югозападна
България“ в ГД „Надзор на пазара“ при ДАМТН – редовно призована, не се
представлява.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на
делото доказателства и доказателствени средства и обсъди доводите и
възраженията на жалбоподателя, прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 06.12.2022г., в гр. С., в търговски обект – магазин за промишлени
стоки „Л.“, находящ се в гр. С., на бул. „Л. ш.“ № ... , стопанисван от „Д. И.“
ЕООД била извършена планова проверка „Безопасна Коледа 2022“ от
свидетелите Й. Е. Г.-А. и Б. И. П. – инспектори в ДАМТН. При проверката
било установено, че в магазина се предлага комплект четири броя фонтани за
торта с дължина около 20 см., непосочени марка и модел. Опаковката била
прозрачен плик с картонен накрайник, върху който била нанесена следната
информация: 4PCS, Birthday Candle, MADE IN CHINA и текстове на език,
различен от българския. Комплектът се предлагал в следната цветова
комбинация: синьо, зелено, жълто и лилаво. Липсвали маркировка за
съответствие – СЕ, инструкция за употреба на български взик и обявени
наименованията и адресите на производителя и на вносителя. Продъктът се
предлагал изложен в търговския обект с обявена цена от 3,50 лева, налични
два броя. Инспекторите установили, че продуктът е фойерверк, предназначен
за употреба в жилишни сгради, при използването на който съществувала
много ниска степен на опасност и ниско ниво на шум. В хода на извършената
проверка инспекторите констатирали, че продуктът се предлага за продажба
без посочено върху пиротехническото изделие или върху опаковката му
името на производителя и вносителя и регистрирани търговски наименования
или регистрирани търговски марки, както и пощенски адреси, на които може
да се осъществи връзка с тях; без нанесена от производителя върху продукта
и върху опаковката му маркировка за съответствие – СЕ; без придружаваща
продукта инструкция и информация за безопасност на български език.
Инспекторите информирали управителя на дружеството за констатираните
нарушения и изискали информация за имена и пощенски адреси на
управление на производителя и вносителя, както и инструкция и информация
за безопасност на български език, но такива не били предоставени.
2
Констатациите от проверката били отразени в Констативен протокол за
извършена проверка № 011359/06.12.2022г. и Данни за проверен продукт №
022795/06.12.2022г.
При така развилата се фактическа обстановка инспекторите на ДАМТН
счели, че жалбоподателят е извършил административно нарушение. С писмо
с изх. № 81-02-584/16.12.2022г. дружеството било поканено да изпрати
упълномощено лице на 23.01.2023г. в сградата на регионален отдел „Надзор
на пазара Югозападна България“ в ГД „Надзор на пазара“ при ДАМТН за
съставяне на акт за административно нарушение. На 23.01.2023г. свидетелят
Г.-А. съставила акт за установяването на административно нарушение №
ЙЕА-004/23.01.2023г. в присъствие на Б. И. П. и на Е. Й. И., както и на
управителя на дружеството – Х. И. Х. На същия ден препис от акта бил
връчен на жалбоподателя, който депозирал възражение срещу съставения акт.
На 23.02.2023г. Г. К. Б. – началник на регионален отдел „Надзор на
пазара
Югозападна България“ в ГД „Надзор на пазара“ при ДАМТН издала
наказателно постановление № ЙЕА-004/23.02.2023г., с което на основание чл.
52г от ЗТИП на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер
на 250,00 лева за нарушение на чл. 4б, т. 1 от ЗТИП, вр. чл. 33 от НСИОСПИ,
на основание чл. 52б от ЗТИП на жалбоподателя била наложена имуществена
санкция в размер на 250,00 лева за нарушение на чл. 4б, т. 2 от ЗТИП, вр. чл.
33 от НСИОСПИ и на основание чл. 52д от ЗТИП на жалбоподателя била
наложена имуществена санкция в размер на 250,00 лева за нарушение на чл.
4б, т. 4 от ЗТИП, вр. чл. 33 от НСИОСПИ. Препис от наказателното
постановление било връчен на дружеството на 16.03.2023г., като на
28.03.2023г.. управителят на дружеството депозирал жалба.
Фактическата обстановка по делото се установява от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства – показанията на
свидетелите Й. Е. Г.-А. и Б. И. П., писмо с изх. № 81-03-59/24.02.2023г.,
писмо с изх. № 23-217-1/10.04.2023г., ежедневен опис за клиент на
кореспондентски пратки от 24.02.2023г., разписка, възражение, писмо с изх.
№ 81-02-584/16.12.2022г., разписка, констативен протокол за извършена
проверка № 011359/06.12.2022г., данни за проверен продукт №
022795/06.12.2022г., заповед № А-711/18.10.2022г., заповед № А-
709/18.10.2022г., фактура № 21617/06.12.2022г. с фискален бон, фактура №
21269/04.11.2022г. с фискален бон.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Й. Е. Г.-А. и Б. И. П.,
доколкото същите са добросъвестно депозирани, достоверни и подкрепени от
приобщения писмен доказателствен материал. От показанията съдът получи
информация как е установено процесното нарушение и научи обстоятелства
около извършената проверка и констатациите на инспекторите на ДАМТН.
Съдът се доверява на останалите писмени доказателства, които са
изготвени според установените правила и от тях съдът получава информация
относно обстоятелствата около извършване на процесното деяние, хода на
осъществената от проверка, както и условията, при които са съставени акта за
3
установяване на административно нарушение и наказателното постановление.
При така направените изводи относно фактите и обстоятелствата по
делото настоящият състав прие следното от правна страна:
Жалбата изхожда от легитимирана страна, депозирана е в
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (препис от наказателното
постановление е връчен на 16.03.2023г., докато жалбата е подадена на
28.03.2023г.) и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт, в който смисъл се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да
провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление,
като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и
процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата –
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Съдът служебно установи, че актът за установяване на администативно
нарушение и наказателното постановление са изготвени от компетентни за
това длъжностни лица. Според т. 3 от Заповед № А-711/18.10.2022г.
свидетелят Г.-А. е определена от председателя на ДАМТН да съставя актове
за установяване на административни нарушения по извършени нарушения по
чл. 52а-е на ЗТИП, считано от 24.10.2022г. Съгласно т. 1 от Заповед № А-
709/18.10.2022г., Г. К. Б. – началник РОНП Югоисточна България разполага с
компетентност да издава наказателно постановление в случаите на чл. 52б-д
от ЗТИП, считано от 24.10.2022г.
Съдът служебно установи, че са спазени всички давностни срокове,
визирани в чл.34 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на акта за установяване на административно
нарушение в предвидения от чл. 34 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на
нарушителя, респективно едногодишен срок от извършване на нарушението.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
шестмесечен срок от съставяне на акта.
При проверката съдът констатира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление съдържат
всички законоустановени реквизити регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. Наказващият орган е описал достатъчно подробно нарушенията и
обстоятелствата около тях. Вменените нарушения са описани точно, прецизно
и разбираемо, като същите съдържат всички обективни признаци на
посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Правилно са
посочени законовите разпоредби, които жалбоподателят е нарушил, тъй като
от съпоставката на словесното и цифровото описание на нарушенията следва,
че в случая има пълно припокриване помежду им.
Неоснователно е възражението на защитата за несъответствие между
словесното описание на извършените деяния и посочените за нарушени
4
правни норми. В процесния случай жалбоподателят е санкциониран за това,
че продуктът се е предлагал за продажба без посочено върху
пиротехническото изделие или върху опаковката му името на производителя
и вносителя, и регистрирани търговски наименования или регистрирани
търговски марки, както и пощенски адреси, на които може да се осъществи
връзка с тях; без нанесена от производителя върху продукта и върху
опаковката му маркировка за съответствие – СЕ; без придружаваща продукта
инструкция и информация за безопасност на български език. Посочените
разпоредби на чл. 4б, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗТИП визират именно тези хипотези.
На следващо място, непосочването на отегчаващите и смекчаващите
обстоятелства, както и другите обстоятелства, взети предвид при определяне
на вида и размера на наказанието също не води до съществено нарушение на
правото на защита на санкционираното лице, тъй като от една страна самото
обвинение е ясно описано, а от друга страна на жалбоподателя са били
определени минималните по размер наказания.
Съдът не се солидализира и с възражението за допуснати съществени
противоречия относно обстоятелството кои лица са присъствали на
извършената проверка. Видно от акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление, проверката е извършена от Й. Е.
Г. - А. и Б. И. П.. Впоследствие актът за установяване на административно
нарушение е съставен от Й. Е. Г.-А. в присъствие на Б. И. П. и на Е. Й. И.,
както и на управителя на дружеството – Х. И. Х. По недвусмислен начин Е. Й.
И. е посочена като свидетел при съставяне на акта за установяванена
административно нарушение, но не и като свидетел на извършената проверка.
Съгласно редакцията на чл. 4б, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗТИП, търговците са
длъжни да предлагат само продукти, които съгласно изискванията на
наредбите по чл. 7 и/или на мерките по прилагането по чл. 26а са с
обозначено наименование и адрес на управление на лицата по чл. 4а, ал. 1
(производителите, вносителите и/или други лица, когато това е предвидено в
наредбите по чл. 7 и/или в мерките по прилагането по чл. 26а, са длъжни да
посочат наименованието и адреса си на управление върху продукта, а когато
това е невъзможно - върху опаковката му и придружаващата го
документация); с маркировка за съответствие и допълнителна маркировка,
когато такава се изисква от наредбите по чл. 7; с инструкция и/или указание
за употреба на български език. Според разпоредбата на чл. 33 от НСИОСПИ,
преди да предостави дадено пиротехническо изделие на пазара,
дистрибуторът проверява дали е нанесена маркировката „СЕ“, дали е
придружено от изискваните документи, от инструкции и информация за
безопасност на български език, както и дали производителят и вносителят са
спазили изискванията съответно на чл. 13 и 14 и на чл. 25. Съгласно чл. 13 от
НСИОСПИ, производителят гарантира, че пиротехническите изделия, които е
пуснал на пазара, са етикетирани в съответствие с изискванията на глава
шеста. Видно от разпоредбата на чл. 14 от НСИОСПИ, производителят
посочва върху пиротехническото изделие своето име, регистрирано
търговско наименование или регистрирана търговска марка и пощенския
адрес, на който може да се осъществи връзка с него. Когато размерът или
5
естеството на изделието не позволява това, данните се нанасят върху
опаковката му или в документ, който придружава пиротехническото
изделие.С пощенския адрес по ал. 1 се посочва едно-единствено място, на
което производителят може да бъде намерен. Адресът се представя по начин,
разбираем за ползвателите и органите за надзор на пазара. Съгласно чл. 25 от
НСИОСПИ, вносителят посочва върху пиротехническото изделие своето име,
регистрирано търговско наименование или регистрирана търговска марка и
пощенския адрес, на който може да се осъществи връзка с него, а когато това
е невъзможно – върху неговата опаковка или в документ, който придружава
пиротехническото изделие. Пощенският адрес се представя по разбираем
начин за ползвателите и органите за надзор на пазара. Вносителят гарантира,
че пиротехническото изделие се придружава от инструкции и информация за
безопасност на български език.
В процесния случай е безспорно установено, че на 06.12.2022г., в гр. С.,
в търговски обект – магазин за промишлени стоки „Л.“, находящ се в гр. С.,
на бул. „Л. ш.“ № ..., стопанисван от „Д. И.“ ЕООД се е предлагал комплект
четири броя фонтани за торта с дължина около 20 см., непосочени марка и
модел. Продуктът представлявал фойерверк, предназначен за употреба в
жилишни сгради, при използването на който съществувала много ниска
степен на опасност и ниско ниво на шум, който попада в обхвата на
НСИОСПИ и към него са приложими законоустановените изисквания на
НСИОСПИ. Съдебният състав намира, че от събраните по делото
доказателства, а именно констативен протокол за извършена проверка №
011359/06.12.2022г., данни за проверен продукт № 022795/06.12.2022г. и
показанията на свидетелите Г.-А. и П. по несъмнен начин се доказа, че
продуктът се е предлагал за продажба без посочено върху пиротехническото
изделие или върху опаковката му името на производителя и вносителя и
регистрирани търговски наименования или регистрирани търговски марки,
както и пощенски адреси, на които може да се осъществи връзка с тях; без
нанесена от производителя върху продукта и върху опаковката му
маркировка за съответствие – СЕ; без придружаваща продукта инструкция и
информация за безопасност на български език. Непосочване на всяка една от
гореизброените три изискуеми от закона групи данни върху опаковката на
продукта изпълнява състава на отделно административно нарушение.
Възраженията на жалбоподателя, според които процесният продукт не е
бил изложен за продажба са недоказани – видно от свидетелските показания,
фонтаните за торта са се намирали на втория етаж на магазина, на втория
рафт, с поставен на опаковката етикет за продажна цена и аларма против
кражба, която се премахва след закупуване на стоката. Видно от данни за
проверен продукт № 022795/06.12.2022г., в търговския обект са се намирали
два броя от посочените фонтани за торта, като няма данни същите да са се
намирали на приземен рафт, използван за складиране на стоки, както и да е
имало индиции, че продуктите са приготвени за връщане и рекламация към
доставчика.
На следващо място, разпоредбите на чл. 4б от ЗТИП регламентират
задължения за търговците, които трябва да съобразят при предлагане на
6
определени продукти, но същите не са адресирани към доставчиците на
стоки, поради което тяхното неизпълнение не следва да ангажира
административнонаказателната отговорност на производител, вносител или
доставчик.
Доколкото в случая е ангажирана административнонаказателната
отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна, не следва
да бъде обсъждана субективната страна на деянието .
Съгласно чл. 52б от ЗТИП, търговец, който предлага продукти без
маркировка за съответствие или без допълнителна маркировка, когато такава
се изисква в наредбите по чл. 7 и/или в мерките по прилагането по чл. 26а, се
наказва с глоба или с имуществена санкция от 250,00 до 1 000,00 лева.
Разпоредбата на чл. 52г. от ЗТИП предвижда за търговец, който предлага
продукти без обозначение на наименованието или адреса на управление на
лицето, което ги пуска на пазара и/или ги пуска в действие, се наказва с глоба
или с имуществена санкция от 250,00 до 1 000,00 лева.
Според разпоредбата на чл. 52д от ЗТИП, търговец, който предлага
продукти без инструкция и/или указание за употреба на български език, се
наказва с глоба или с имуществена санкция от 250,00 до 1 000,00 лева.
Размерът на наложените три имуществени санкции по цитираните по-
горе разпоредби е в законоустановения минимум, поради което съдът не
следва да обсъжда въпроса относно справедливата индивидуализация на
административното наказание. В тази връзка са неонователни възраженията
на жалбоподателя, според които наказващият орган неправилно е преценил
тежестта на нарушението и необосновано е определил размера на наложеното
административно наказание.
Съдът не намери основания за квалифициране на всяко едно от трите
нарушения като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, тъй като същите не
разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните
нарушения от този вид, което да обоснове третирането им като маловажни. За
преценка наличието на маловажен случай на извършено административно
нарушение е нужно да се изследват начина, времето и мястото на извършване
на нарушението, мотивите на нарушителя, настъпилите вредни последици,
които в своята съвкупност да свидетелстват за по-ниска степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. Касае се за формално нарушение, което, за да бъде счетено за
маловажно, е необходимо наличието на особени обстоятелства около
извършването му, като такива в случая не са налице.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че
следва да присъди на регионален отдел „Надзор на пазара Югозападна
България“ в ГД „Надзор на пазара“ при ДАМТН юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
7
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27 „е“ от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 120 лева. Съобразявайки продължителността на производството и неговата
сложност, съдът намира, че на регионален отдел „Надзор на пазара
Югозападна България“ в ГД „Надзор на пазара“ при ДАМТН следва да се
присъди възнаграждение в размер от 80 лева.
С оглед изложените аргументи съдът намира, че при съставяне на акта
за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, вменените нарушения са безспорно доказани и размерът на
наложените имуществени санкции е в минимален размер, поради което
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 105-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ЙЕА-004/23.02.2023г.
на началник регионален отдел „Надзор на пазара
Югозападна България“ в ГД „Надзор на пазара“ при ДАМТН, с което на Д.
И.“ ЕООД, с ЕИК ... , със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Л. ш.“
№ ... на основание чл. 52г от ЗТИП е наложена имуществена санкция в размер
на 250,00 лева за нарушение на чл. 4б, т. 1 от ЗТИП, вр. чл. 33 от НСИОСПИ,
на основание чл. 52б от ЗТИП е наложена имуществена санкция в размер на
250,00 лева за нарушение на чл. 4б, т. 2 от ЗТИП, вр. чл. 33 от НСИОСПИ и
на основание чл. 52д от ЗТИП е наложена имуществена санкция в размер на
250,00 лева за нарушение на чл. 4б, т. 4 от ЗТИП, вр. чл. 33 от НСИОСПИ
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА „Д. И.“ ЕООД, с ЕИК ... , със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Л. ш.“ № ... да заплати на регионален отдел „Надзор
на пазара Югозападна България“ в ГД „Надзор на пазара“ при ДАМТН
сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от
АПК пред Административния съд - София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, на касационните основания предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8