Решение по дело №1019/2019 на Районен съд - Тетевен

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

  №

   

Град Тетевен, 20.11.2020 година

       

В     ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в  публично заседание

На двадесет и шести октомври,

През две хиляди и двадесета  година,в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ

При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА       ,

Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 1019 по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година,със страни:

Ищец: „БАНКА ДСК“ -ЕАД-гр.София,

Ответници: М.М.Й. с посочен постоянен адрес *** настоящ адрес *** М.Б. ***,

И за да се произнесе,взе предвид следното:

         Предявен е осъдителен иск с цена на иска 14 920,70лева и посочено основание чл. 124, ал 1,във връзка с чл. 415,ал.1 ,т.3 ГПК във вр. с чл. 79,от ЗЗ.

         Излага се от ищеца че на *****е  депозирано заявление по чл. 417 ГПК от банката срещу ответниците  ,като по образуваното ч.гр. д № 796 / 2019г  искането е изцяло отхвърлено и с разпореждане на заповедният съд е дадено указание ,че  в този случай заявителят може да предяви иск в едномесечен срок при довнисане на съответната такса.
  Основанията и обстоятелствата от които произтича вземането са изложени от ищеца като следва: Ищеца банката е предоставила на ответника М.Й. кредит в размер на 10 000лева съгласно договор от *****година , срок на издължаване 120 месеца ,който е  усвоен изцяло, като поради затруднения в плащанията се е наложило да бъде преструктуриран, което се извършило с Анекс от *****и остатъка към тази дата е бил 7 570лева.Приет е нов срок за издължаване от 120 месеца ,подписан е погасителен план, като преструктурираният кредит е обезпечен с поръчителството на вторият ответник М. Мартинов.При погасяване на преструктурирания кредит отново са допуснати нередовности  при плащането на погасителните вноски за главници и лихви ,което е довело до настъпване на  предсрочна изискуемост на вземането ,целият  непогасен остатък от главницата според Банката е станал предсрочно изискуем,правени са опити длъжникът М.Й. да бъде уведомен по постоянен и настоящ  адрес ,като съдът ,очевидно  заповедния  съд -Районен съд -Тетевен е приел ,че известието за обявяване предсрочната изискуемост не  достигнало надлежно до длъжника,поради което следва да се приеме ,че предсрочната изискуемост не е настъпила до момента на предявяване на исковата молба  в съда. В исковата молба ищецът е отразил неиздължените суми от кредитополучателя,както следва:главница в размер на 7484.18 лева,договорна лихва в размерна 6632.93лева за периода 20.01.2014г до 22.12.2019г.,обезщетение за забава в размер на 593.59 лева за периода от 27.02.2014г до 22.12.2019г.,заемни такси в размер на 210 лева,ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба или на получаване на препис от ответника.

            В условията на евентуалност моли да се счете че в случай че предсрочната изискуемост не е настъпила с депозиране на исковата молба, да се счита дата за предсрочна изискуемост  от връчване на препис от исковата молба на ответника за отговор.

            Моли да бъдат осъдени  ответниците да заплатят на ищеца сумите както следва :Главница -7484.18лева;договорна лихва 6632.93лева  за периода от 21.01.2014г до 22.02.2019г;обезщетение за забава -593,59лева за периода от 27.02.2014г до 22.12.2019г,заемни такси в размер на 210лева ,заедно със законната лихва върху главницата,считано от датата на предсрочна изискуемост/посочена алтернативно по-горе/ и разноските по делото.

            В срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба е депозиран такъв само от назначения  особен представител на ответника М.М.Й.- адв. А., подържан в съдебното заседание от  договорно упълномощен пълномощник  адв. И.,който е  пълномощник и на ответника М.Б. М ,в този отговор се излага, че исковете са неоснователни, ответникът М.Й. не е бил редовно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост по договора за кредит ,липсват доказателства към исковата молба/ИМ/, че уведомлението е било връчено по реда на чл.46 от ГПК , излага се че договорът за кредит е нищожен, поради противоречие с добрите нрави  , на ответникът не била предоставена пред договорна информация относно задълженията му,налице нарушение на Закон за потребителския кредит в посочените клаузи ,т. 8,11 и 13 в договора са неравностойни не са индивидуално отговорни иса във вреда на потребителя.Предоставено е право на банката едностранно и без наличие на обективни предпоставки да изменя сключеният договор,към датата на получаване на ИМ, Банката не имала право да обяви всички задължения по договора за предсрочно изискуеми. При сключването на договора ищецът е действал недобросъвестно , едностранно е определил условията по договор в т.ч. лихва по кредита при неясни услови.Привидно са уговорени обективните компонентни за изменение на уговорената възнаградителна лихва.Лихвеният процент не е съобразен с изменението на  6месечния  SOFIBOR.В т. 7 от договора е уговорена фиксирана лихва 12,70%,а в погасителния план от 20.11.2013г е посочена лихва в размер на 14,95%,като няма яснота на каква база е формирана.Оспорва се погасителният план като не отговарящ на изискванията в ЗПК.Договорът  за кредит е недействителен на основание чл.20 от ЗПК.Цитирано е решение на съда на ЕС.Счита, че не  би следвало да се приеме, че са налице предпоставките за  трансформирането на задължението в предсрочно изискуемо,  поради което предявените искове следва да чъд9ат отхвърлени.Счита също, че описаните обстоятелства в ИМ , не отговарят на действителното положени между страните , същите са били обвързани с облигационни отношения с оглед представен  договор за кредит , носят се подписите на двете страни  ,не  е ясна дадената от банката легитимация  и възможност на посочени лица да сключват договори за кредит за текущо потребление и анекс ,не представен погасителен план. Направеното е на последно место и възражение за погасителна давност на основание чл.111,б.в“ от ГПК.

            От представените от ищеца писмени доказателства и заключението на съд.-счетоводната експертиза/основно и допълнително/,изготвено от вещото лице Р.Х.,съдът приема за установено следната фактическа обстановка:

            На 31.10.2007г между ищеца и ответника М.Й. е сключен договор за кредит за текущо потребление,съгласно който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 10 000.00 лева.Срокът за издължаване на кредита е определен на 120 месеца,отразени са лихвен процент по кредита-12.70%,както и годишен  процент на разходите от 14.14 %. Отразено е,че неразделна част от договора са Общи условия,които кредитополучателят е получил,като съдът приема,че такива,които да са неразделна част от договора не са представени по делото.

            Приложен е Анекс към договор за кредит от 31.10.2007г,сключен между посочените страни,съгласно който срокът за издължаване на кредита е определен на нови 120 месеца,считано от подписване на анекса,с крайна падежна дата 20.10.2023 година,като т в.3 от анекса е отразено,че след капитализиране на дължимите лихви към датата на преструктуриране,одобрения остатък за преструктуриране е в размер на 7 570.00 лева. Отразен е лихвен процент от 14.95%.

            Към анекса е приложен погасителен план,както и Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на банката.

            Приложен е към исковата молба договор за поръчителство,сключен на 21.10.2013г  между „Банка ДСК“-ЕАД и ответника М.Б. М,като в същият е отразено,че с него се обезпечава изпълнението на задължението на ответника М.Й. по договор за кредит от 31.10.2007г и анекс към него от 21.10.2013г.,със срок от 120 месеца.Други суми-главница,лихви,лихвени проценти,неса вписани в договора за поръчителство,в същия не е отразено,че на поръчителя се връчват договора за кредит от 2007г и анекса от 2013г.

            Представени са заключения на съд.-счетоводна експертиза/основно и допълнително/в които вещото лице Р.Х. е отговорило на формулирани от пълномощника на ищеца въпроси,в т.с. за размера на претендирана главница по договора за кредит и анекса към зададени времеви момента,на договорна лихва,както и на обезщетение за забава,също така дали отпуснатия кредит е бил усвоен от ответника-кредитополучател М.Й..

            На решаващия състав е служебно известно обстоятелството,че по ч.гр.дело №796/2019г по описа на РС-Тетевен е постановено разпореждане,с което е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение по заявление на „Банка ДСК“-ЕАД,за вземането,посочено в исковата молба.С разпореждане на заповедният съд е указано на заявителя,че в този случай може да предяви осъдителен иск срещу длъжниците,като съобщението за разпореждането е връчено на заявителя на дата 26.11.2019г,т.е. исковата молба,предмет на настоящето производство,е предявена в срока по чл.415,ал.4 от ГПК.

            При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

            Предявеният главен осъдителен иск е квалифициран по чл.79,ал.1 от ЗЗД,а акцесорният за лихва –по чл.86 от ЗЗД.

            Ищецът обосновава исковата си претенция с твърдение за валидно възникнало облигационно правоотношение между него и ответника М.Й.,с източник договор за кредит от 2007г,задължението по което е преструктурирано с анекс от 2013г, обезпечено с поръчителството на ответника М. М.

            В отговора на назначения особен представител на ответника М.Й.-адвокат А.А.,освободена от съда след встъпване на договорно упълномощен адвокат,се правят възражения за нищожност на договора и анекса,както и на договора за поръчителство.Съдът споделя тези доводи,макар и на различни от сочените в отговора основания.

            По отношение на Анекса към договора за кредит от 31.10.2007г.,който анекс е сключен на 21.10.2013г.: С този анекс страните са предвидили преоформяне на просрочени задължения в главница /чл. 3/, ведно с добавяне към главницата на натрупаната лихва в периода на облекчено погасяване,в резултат на което и акцесорни вземания,според заключението на съд.-счетоводната експертиза в  размер на 393.34лева, са трансформирани в главница в общ размер на 7 570.00 лева,без да е разграничено какъв е размера на главницата и на съответните акцесорни вземания на банката. Осъществено е капитализиране, което по същество представлява увеличаване на главницата за сметка на прибавянето към нея на дължими лихви. При капитализирането се постига като резултат анатоцизъм, който противоречи на императивната правна норма на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. По силата на чл. 10, ал. 3 ЗЗД олихвяването на изтекли лихви е допустимо единствено съобразно наредбите на БНБ, а към датата на сключване на процесните съглашения е действала Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск, която не предвижда подобна възможност за реструктуриране на дълга, а разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ТЗ не е приложима, тъй като в случая се касае за сделка, сключена не между търговци, а между потребител и търговец. С оглед изложеното, осъщественото капитализиране е недействително, поради противоречие с императивна законова норма. За настъпването на недействителността е ирелевантно в чий интерес е предвидена капитализацията/в.ж. Определение №734/20.12.2019 по дело №845/2019 на ВКС, ТК, II т.о./. Поради това сумата от 393.34лева следва да се  приспадне от размера на дължимата главница.

            Както по договора за кредит,така и по анекса към същия, кредитополучателят е физическо лице, на който е предоставен банков кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което и същият има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Това  качество не се и оспорва от ищеца. Следователно кредитополучателят по силата на процесния договор за банков кредит се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори.Доколкото в чл. 146, ал. 1 ЗЗП е предвидено, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни само в случаите,в които те не са уговорени индивидуално, следва да се отговори на въпроса дали две от процесните клаузи в анекса– тези на чл. 7 и чл. 15, които не са част от установените от банката-ответник общи условия/, при които тя предоставя кредити, а са част от съдържанието на подписания от страните договор, са индивидуално уговорени с потребителя или не.Това, че посочените уговорки не са част от общите условия, а от съдържанието на сключения между страните по спора договор за кредит, обаче, не е достатъчно същите да бъде квалифицирани като индивидуално уговорени, предвид разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП и с оглед направеното възражение от ответника М.Й., че те са част от стандартни, изготвени предварително договори за кредит, които сключва банката и не подлежат на коментар и промяна. Установяването в процеса на обстоятелството, че определено условие от договора е индивидуално уговорено е поставено в тежест на ищеца/банката/ на основание специалната норма на чл. 146, ал. 4 ЗЗП. В хода на производството ищецът обаче, не е представил доказателства, че включването на оспорените клаузи в договора е в резултат на изричното им обсъждане и постигане на съгласие с потребителя по отношение на тяхното съдържание. След като по делото не е установено от ищеца, че оспорените клаузи са индивидуално уговорени, то за него са неблагоприятните последици от неангажиране на доказателства и съдът следва да приеме, че чл. 7 и чл. 15 от договора за кредит са били изготвени от банката предварително и кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им при сключването му. Ето защо те могат да бъдат нищожни на основание чл. 146 ЗЗП, в случай, че се установи, че са неравноправни. В предвид начина за едностранно определяне на лихвения процент,посочен в т.7 от анекса/периодично/,непосочване на компонентите на този процент/в приложените общи услови след текста на чл.7.1,уреждащ олихвяването на кредита,следва този на чл.11.2./,както и обстоятелството,че именно този лихвен процент участва в посочените в чл.15 от анекса и чл.19.1от общите условия ,съдът намира,че цитираните две клаузи на чл.7 и на чл.15 от анекса,са неравноправни,респ.нищожни.

            Съдът намира също така,че клаузата на чл.16 от анекса освен,че противоречи на общите условия,цитирани в анекса/раздел Х-прекратяване на договора за кредит/,то с оглед данните по делото страните реално не са зачели нейните последици,независимо от възможността за подобна договорка,в предвид диспозитивния характер на нормата на чл.87,ал.4 от ЗЗД и свободата на договарянето,прогласена в чл.9 от ЗЗД.

            В предвид изложеното и с оглед нормата на чл.26,ал.4 от ЗЗД и на чл.23 от ЗЗП,кредитополучателят дължи връщане на чистата сума-главницата па анекса.

            Съгласно чл. 415, ал. 3 ГПК  искът по чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК /при издадена заповед за изпълнение и подадено в срок възражение/ е установителен, а по т. 3 /когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение/ – осъдителен.В практиката си върховната съдебна инстанция непротиворечиво приема,че  обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК. Изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, който е представен като приложение към исковата молба. В тези случаи изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице и предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване преимуществото на срока. Упражняването на това потестативно право на банката и в този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство представлява факт от значение за съществуването на претендираното право на вземане за главница и възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. При положение, че правното основание на заявената претенция е договорът за кредит, и поради това, че решението следва да отразява материалноправното положение между страните по делото, каквото е то към момента на приключване на съдебното дирене, липсва основание да се отрече настъпилата в хода на исковото производство предсрочна изискуемост на кредита.Приема се също така,че връчването на искова молба,с обективирано изявление за предсрочна изискуемост на кредита на особен представителна длъжник,има за последица настъпване на предсрочната изискуемост от датата на редовното връчване на исковата молба.

            В конкретния случай исковата молба с изявлението за обявяване на кредита по анекса за предсрочно изискуем е връчен на особения представител на ответника М.Й. на дата 31.07.2020г и от тази дата кредитът е станал предсрочно изискуем. В тази връзка съдът не споделя доводите на пълномощниците на ответника за липса на основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

            В отговора на исковата молба е направено възражение за изтекла погасителна давност,поради и което с оглед момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем и разпоредбата на чл.110 от ЗЗД,съобразно и допълнителното заключение на съд.-счетоводната експертиза, съдът намира за основателен иска за главницата в размер на 6 912.39 лева,до който размер същият следва да бъде уважен срещу ответника-кредитополучател М.М.Й..За разликата до пълния претендиран размер на главницата,искът следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.

            За останалите вземания-за договорна лихва и обезщетение за забава,поради недействителността на уговорките,исковете следва да бъдат отхвърлени.Следва да бъде отхвърлено и искането за присъждане на сумата от заемни такси в размер на 210.00 лева,доколкото подобна уговорка липсва в цитирания анекс.

            По отношение на договора за поръчителство от 21.10.2013г.: Постоянна и непротиворечива е съдебната практика, че на нищожност на договор за поръчителство може да се позове безсрочно както страната, така и всяко трето лице, което има интерес,включително и длъжникът по обезпеченото с поръчителство вземане, който има интерес от установяване на нищожността с оглед защитата на своите права,която хипотеза е налице в разглеждания казус. Претенцията за нищожност може да бъде заявена в самостоятелно производство или в рамките на друго такова-чрез възражение или инцидентен установителен иск. Широката процесуална легитимация произтича от характера на нищожността, която има действие спрямо всички и ползва всички, още повече, че дори да не е поискано, ако съдът намери основание за това, е длъжен служебно да обяви нищожността.

            Като всеки договор и договорът за поръчителство трябва да съдържа необходимите реквизити-страни, предмет, постигнато съгласие, като писмената форма е условие за неговата действителност. Предмет на поръчителството е благото, към което е насочен интересът на кредитора-по правило поръчителят се задължава да изпълни главния дълг, ако длъжникът не го изпълни-чл.138 ЗЗД. Главната сделка е предпоставка за съществуването на поръчителството, но макар и функция на главния дълг, поръчителството разкрива известна самостоятелност –може да се поръчителства за по-малко и при по-леки условия от главния дълг-чл.139 ЗЗД. При всички случаи обаче, договорът за поръчителство следва да съдържа достатъчно ясна информация относно предмета на главното задължение, тъй като главната сделка обуславя действието на поръчителството. В тази връзка липсата на конкретни данни за наличие на действително задължение на третото лице към кредитора и сделката от която произтича това задължение, води до неопределеност и на предмета на договора за поръчителство, чието основно предназначение е да обезпечи изпълнението на главния дълг и затова трябва да е налице яснота относно престацията на поръчителя, която трябва да е предварително определена и известна. В случая такива данни в договора за поръчителство липсват, което е и основание за неговата недействителност/по този въпрос Определение №600/24.08.2011 по дело №959/2010 на ВКС, ТК, II т.о/.

            На основание изложените съображения искът срещу ответника М.Б. М следва да бъде отхвърлен.

            При този изход на делото,съгласно чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК,ответникът М.Й. следва да бъде осъден да заплати на „Банка ДСК“-ЕАД-София разноски в размер на 463.00 лева,а ищецът-„Банка ДСК“-ЕАД следва да заплати на ответника М.Б. Мартинов сторените разноски в размер на 300.00 лева,с оглед изхода на делото срещу този ответник и претенцията за сторени разноски само от този ответник.

            Мотивиран от горните съображения,съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

            ОСЪЖДА М.М.Й.,ЕГН:********** *** заплати на „БАНКА ДСК“-ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в град София,ул.“Московска“ №19,представлявано от главен изпълнителен директор В.М.С. и изпълнителен директор Д.Н.Н.,чрез пълномощник юрисконсулт В.В., сумата от 6 912.39 лева,представляваща непогасена главница по договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2007г,преструктуриран с Анекс към договора за кредит,сключен на 21.10.2013г,заедно със законната лихва върху тази сума,начиная от 31.07.2020г до окончателното и заплащане,като отхвърля предявеният осъдителен иск срещу М.М.Й. за разликата до претендирания размер на главницата от 7484.18 лева,като неоснователен и недоказан.

            ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан, предявеният от БАНКА ДСК“-ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в град София,ул.“Московска“ №19,представлявано от главен изпълнителен директор В.М.С. и изпълнителен директор Д.Н.Н.,чрез пълномощник юрисконсулт В.В. против М.М.Й.,ЕГН:********** *** в частта за заплащане на договорна лихва в размер на 6632.93 лева за периода от 20.01.2014г до 22.12.2019г,за заплащане на обезщетение за забава в размер на 1380.71 лева за периода от 31.07.2017г до 31.07.2020г и за дължими заемни такси в размер на 210.00 лева.

            ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от БАНКА ДСК“-ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в град София,ул.“Московска“ №19,представлявано от главен изпълнителен директор В.М.С. и изпълнителен директор Д.Н.Н.,чрез пълномощник юрисконсулт В.В.,против ответника М.Б. М,ЕГН:********** ***,ИСК за заплащане при условията на солидарност с М.М.Й.,ЕГН:********** ***, на сума в размер на 7484.18 лева-главница по договор за кредит,обезпечен с поръчителство на ответника Мартинов,за заплащане на сума в размер на 6632.93 лева-договорна лихва от 20.01.2014г до 22.12.2019г,за заплащане на обезщетение за забава в размер на 1380.71 лева за периода от 31.07.2017г до 31.07.2020г и за дължими заемни такси в размер на 210.00 лева.

            ОСЪЖДА М.М.Й.,ЕГН:********** *** заплати на „БАНКА ДСК“-ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в град София,ул.“Московска“ №19,представлявано от главен изпълнителен директор В.М.С. и изпълнителен директор Д.Н.Н.,чрез пълномощник юрисконсулт В.В. сумата от 463.00/четиристотин шейсет и три/лева,представляващи сторени разноски,съразмерно уважената част от иска.

            ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“-ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в град София,ул.“Московска“ №19,представлявано от главен изпълнителен директор В.М.С. и изпълнителен директор Д.Н.Н.,чрез пълномощник юрисконсулт В.В. да заплати на М.Б. М,ЕГН:********** *** от 300.00/триста/лева,представляващи сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: