№ 361
гр. София, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
в присъствието на прокурора В. Р. Ат.
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221100601586 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С присъда № 20019937 /09.03.2022 г, постановена по наказателно дело
№ 2103 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, НО, 104-ти състав,
съдът е признал подсъдимия В. К. КР. за невиновен в това, че на 23.07.2019 г.
около 01:25 часа в гр. София, кв. „Горна баня“, ул. „****“ № 67, е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като деянието се отличава с изключителен
цинизъм – нанесъл удари с ръце в гърдите и изритал в областта на бедрото на
десния крак полицейски служител – младши експерт Т.П.Д., замахвал с нож
срещу него и отправил заплахи и обиди с думите „Скапани куки, ще
съжалявате, че дойдохте, ще Ви пречукам“ спрямо полицейски служители –
младши експерт Т.П.Д. и младши инспектор И.Р.И. - престъпление по чл. 325,
ал. 2 вр. ал. 1 НК, поради което на основание чл. 304 от НПК, го оправдал по
така повдигнатото обвинение.
1
С горепосочената присъда първостепенният съд е признал подсъдимия
ЕМ. К. Б. за невиновен в това, че на 23.07.2019 г. около 01:25 часа в гр.
София, кв. „Горна баня“, ул. „****“ № 67, е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото - дърпал с ръцете си за униформата полицейски служител –
младши експерт Т.П.Д. - престъпление по чл. 325, ал.1 НК, поради което и на
основание чл. 304 от НПК, го оправдал по така повдигнатото обвинение.
Със същия съдебен акт районният съд е признал подсъдимия Р. Д. Т. за
невиновен в това, че на 23.07.2019 г. около 01:25 часа в гр. София, кв. „Горна
баня“, ул. „****“ № 67, е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като деянието се отличава с изключителен цинизъм – държейки
в едната си ръка нож, дърпал за униформата полицейски служител – младши
експерт Т.П.Д. и псувал с думите „Боклуци, ****, ****“ полицейски
служители – младши експерт Т.П.Д. и младши инспектор И.Р.И. -
престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК, поради което на основание чл. 304
от НПК, го оправдал по така повдигнатото обвинение.
Недоволство от така постановената първоинстанционна присъда е
изразил представителят на държавното обвинение, който в срочно депозиран
протест, атакува същата като неправилна и незаконсъобразна. В
допълнителни писмени изложения по чл. 320, ал. 4 НПК за допълване на
доводите, посочени в протеста, обвинителната власт навежда, че в хода на
производството не са събрани доказателствени източници, разколебаващи
авторството на консумираната престъпна деятелност на тримата подсъдими.
Прецизира, че действително в случая липсва съставомерност по
квалифициращия признак на чл. 325, ал. 2 НК, доколкото отсъства доказаност
деянието по своето съдържание да се отличава с изключителен цинизъм. При
все това обаче в протеста се сочи, че всеки от подсъдимите е извършил
девиантно поведение, консумиращо престъпна съставомерност по чл. 325, ал.
1 НК. В подкрепа на наведеното, се позовава на свидетелските показания на
свидетелите очевидци – И.И. и Т.Д. /полицейски служители/. Изразено е и
несъгласие касателно приетото от първия съд, че наказателна репресия срещу
подсъдимите не следва да бъде реализирана, доколкото са налице само
предположения за съпричастността на последните в обвиненията, които са им
2
предявени.
Въз основа на тези си доводи с въззивния протест обвинението моли да
бъде отменена изцяло първоинстанционната оправдателна присъда, като
вместо това въззивната инстанция да постанови нова осъдителна такава,
признавайки тримата подсъдими за виновни по повдигнатите им обвинения.
В речта си в проведеното пред въззивния съд съдебно заседание,
прокурорът намира авторството и механизмът на деянието за категорично
доказани, поради което и не се солидаризира с мотивите на СРС. Поддържа
протеста и моли присъдата на районната инстанция да бъде отменена в
цялост.
Подсъдимите В. К. КР., ЕМ. К. Б. и Р. Д. Т. се явяват лично в
заседанието пред въззивния съд. За подсъдимите К. и Т. се явява и
упълномощеният им защитник – адв. Е.Й., а за подсъдимия Б. се явява адв.
Е.П., упълномощен защитник.
Защитникът на подсъдимите К. и Т., адв. Е.Й., пред въззивната
инстанция застъпва становището, че протестираната присъда е правилна,
обоснована и законосъобразно постановена. В този смисъл не споделя
доводите, развити във въззивния протест, за съществуващи пороци в
атакувания съдебен акт на СРС. Посочва, че макар действително мотивите на
първоинстанционния съд да не са пространни, същите са достатъчни да
изведат липсата на доказана престъпна деятелност по чл. 325 от НК. В тази
връзка се солидаризира с изведеното в първоинстанционния акт и моли за
потвърждаване на обжалваната присъда.
Защитникът на подсъдимия Е.Б., адв. Е.П., в речта си в хода на
съдебните прения навежда, че в мотивите си първоинстанционният съд
правилно е възприел фактическата обстановка, от която не може да се
направи по категоричен и безспорен начин извод, че именно подсъдимият Б. е
извършител на икриминираното деяние, поради което отправя молба за
потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и
законосъобразна.
В своя защита и последна дума подсъдимият В. К. КР. изцяло
поддържа доводите на защитника си и моли първоинстанционната присъда да
бъде отменена.
3
В своя защита и последна дума подсъдимият ЕМ. К. Б. изцяло
поддържа доводите на защитника си и моли първоинстанционната присъда да
бъде отменена.
В своя защита и последна дума подсъдимият Р. Д. Т. изцяло поддържа
доводите на защитника си и моли първоинстанционната присъда да бъде
отменена.
Софийски градски съд, след цялостна проверка на събрания
фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане, както
поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл. 314 НПК,
като провери на осн. чл. 313 НПК правилността на решението, намира
въззивния протест за допустим, доколкото е предявен от надлежна страна
с право и интерес от търсената защита.
И без наведени оплаквания за това, съдът, обвързан от принципа на
служебното начало, бидейки длъжен да извърши пълна проверка на
присъдата, не може да игнорира констатираните в рамките на извършения
контрол допуснати процесуални нарушения. Те са съществени, доколкото
районният съд не е изследвал обективно, всеобхватно и пълно всички
обстоятелства, релевантни към фактологията на икриминираното деяние, а
освен това в мотивите не е посочил кои обстоятелства е приел за установени
и въз основа на кои доказателствени източници е сторил това, като не е
направил и никакви правни изводи по съществото на обвинението.
Досежно отсъствието на обективно и всеобхватно изследване на
обстоятелствата, релевантни към квалифицираното хулиганство по чл. 325,
ал. 2 вр. ал. 1 от НК по отношение на подсъдмите В. К. КР. и Р. Д. Т., както и
относимите такива към основния състав на престъпното хулиганство по чл.
325, ал. 1 НК касателно подсъдимия ЕМ. К. Б..
С обвинителния акт обвиняемият В. К. КР. е бил предаден на съд за
престъпление от общ характер – квалифицирано хулиганство, на 23.07.2019
г., около 01:25 часа, в град София кв. „Горна баня“, ул. **** е нанесъл удари с
ръце в гърдите и изритал в областта на бедрото на десния крак полицейски
служител – младши експерт Т.П.Д., замахвал с нож срещу него и отправил
заплахи и обиди с думите „Скапани куки, ще съжалявате, че дойдохте, ще Ви
пречукам“ спрямо полицейски служители – младши експерт Т.П.Д. и младши
инспектор И.Р.И..
4
С процесния обвинителен акт обвиняемият Р. Д. Т. е предаден на съд
за престъпление от общ характер – квалифицирано хулиганство, на 23.07.2019
г., около 01:25 часа, в град София кв. „Горна баня“, ул. ****, държейки в
едната си ръка нож, е дърпал за униформата полицейски служител – младши
експерт Т.П.Д. и псувал с думите „Боклуци, ****, ****“ полицейски
служители – младши експерт Т.П.Д. и младши инспектор И.Р.И..
Със същия документ по чл. 246 от НПК обвиняемият ЕМ. К. Б. е
предаден на съд за престъпление от общ характер – основния състав на
хулиганство, на 23.07.2019 г., около 01:25 часа, в град София кв. „Горна
баня“, ул. **** е дърпал с ръцете си за униформата полицейски служител –
младши експерт Т.П.Д..
В обвинителния акт, въз основа на който е било инициирано съдебното
производство, ясно, конкретно и недвусмислено са били очертани рамките и
насочеността на предмета на доказване по делото със следните твърдения. На
процесното място и време подсъдимият К. отправил зплахи и обиди към
свидетелите И.И. и Т.Д. /полицаи от 06 РУ-СДВР/ с думите „Скапани куки,
ще съжалявате, че дойдохте, ще Ви пречукам“, а след това подсъдимият Б.
започнал да дърпа с ръце униформата на полицейски служител – младши
експерт Т.П.Д.. Съдържат се и твърдения за това, че подсъдимият Т. дърпал
свидетеля Д. към вътрешността на двора, като същевременно псувал
последния и свидетеля И., изричайки „Боклуци, ****, ****“.
Структурираната с обвинителния акт рамка на предмета на доказване
от обективна страна е изисквала първостепенният съд да изследва дали със
своето поведение подсъдимите са извършили непристойни действия, които
грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към
обществото. Касателно двамата подсъдими К. и Т. наред с горепосоченото е
трябвало да бъде изследвано още и дали девиантното поведение е такова,
отличаващо се с изключителен цинизъм. Изясняването на тези обстоятелства
е било от значение за вярното решаване на делото. По последното обаче
липсва извършен какъвто и да е било цялостен анализ на доказателствата.
Първоинстанционният съд се е задоволил да маркира крайно лаконично
доказателствата, на които се позовава.
Констатирано е в обжалваната присъда, че дори и да съществуват
незначителни разминавания в някои детайли на изнесеното в свидетелските
5
показания, това се дължи на субективните възприятия на свидетелстващите, а
и на различната позиция, от която същите са наблюдавали инкриминираните
събития. СРС освен това е извел, че липсват основания за дискредитиране на
някои от показанията на свидетелите. Така формулираният израз за липса на
противоречиви гласни доказателства, които да налагат самостоятелен анализ,
е в грубо нарушение не само на процесуалния закон, а така също и на реално
събраните доказателствени материали по делото.
Проверката на атакувания съдебен акт показа, че при изготвяне на
мотивите флагрантно са нарушени изискванията на чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал.
3 от НПК досежно обсъждането и оценката на доказателствените материали.
Правото на съда да взема решението си по вътрешно убеждение е суверенно,
но то подлежи на контрол като вид логическа дейност, която следва да се
основава на обективно, пълно и всестранно изследване на всички
обстоятелства по делото. Необходимостта от аналитична оценка на
доказателствения материал и от излагане на изрични съображения по
въпросите, посочени в чл. 301 от НПК, е свързана с възможността да бъде
извършена проверка за наличието или липсата на логически грешки при
осъществяването на дейността по решаване на делото.
В конкретния случай, първоинстанционният съд не е обсъдил нито
едно от събраните гласни доказателства - поединично или при съпоставката
му с другите такива, а единствено е констатирал факта, че такива са
приобщени към доказатеслтвената маса. Районният съд е описал крайно
лаконично фактическа обстановка, която освен това не отговаря на приетото
впоследствие в правните изводи. Няма изложени никакви съображения защо
показанията на свидетелите Т.Д., А. Б., Б.Г., Г.М., А.А., Б.С., М.Р., А. М. и
Д.В. се приемат за такива, които съдът следва да дари с доверие. Твърди се, че
„липсват основания за дискредитиране на някои от показанията“, въпреки че
показанията на свидетелите могат да бъдат обособени в две групи,
отличаващи се по своята диаметрално противоположна насоченост. От една
страна са показанията на служителите на реда – свидетелите Т.Д., А. Б., Б.Г.,
Г.М., А.А., Б.С. и И.И., събрани в подкрепа на обвинителната теза, а от
другата страна се намират показанията на свидетелите - М.Р., Д.В. и А. М.,
поредкепящи защитната теза.
Това флагрантно незачитане на основните принципи на процесуалното
6
право от страна на първия съд е явно, като се има предвид, че между тезата на
основните свидетели на обвинението Т.Д. и И.И., и разпитаните свидетели
М.Р., Д.В. и А. М., е налице полярна позиция по въпроса кой какви действия е
извършил на инкриминираното място и време. С тази неточност в прочита на
гласните доказателствени източници, първият съд е позволил да изведе
впоследствие и недопустими предположения касателно целта на действията
на всеки един от участниците в инкиминираната случка в приетото от него от
правна страна.
Тотално игнорирани са от съда наред с това и всички писмени
доказателства и доказателствени средстава, прочетени на основание чл. 283
НПК и приобщени по този ред към доказателствената съвкупност по делото.
Правото на творчески и индивидуален подход при изготвяне на
мотивите към един съдебен акт от конкретния съдия не само че не се оспорва
от този състав на въззивния съд, а и настойчиво се толерира. Наред със
собствения стил и последователност в изложението обаче, мотивите на
съдебния акт не следва да се отклоняват от изискванията на процесуалния
закон, разписани в чл. 305, ал. 3 от НПК. Последните се асоциират с
утвърдената и стандартизирана структура, предвиждаща следната логически
издържана последователност: фактически констатации –доказателствени
източници – приложимо право. Мотивирането на съдебните актове не само е
конституционно установено в новелата на чл. 121, ал. 4 от Конституцията, ала
наред с това е и основна гаранция за правото на справедлив съдебен процес
по чл. 6 от КПЧОС. Само посредством спазване на изискванията за
мотивиране на съдебните актове може да се претендира за изградена
убеденост у страните, че съдът ефективно е оценил фактите, които са
ангажирани пред него, че правилно е приложил законовите разпоредби,
респективно, че е имал сериозна професионална ангажираност към техния
казус, и в крайна сметка, че правилно е решил делото. Очевидно е, че
процесният случай не разкрива такава хипотеза. Недостатъчните мотиви на
първата инстанция по отношение на фактите и доказателствата
възпрепятстват възможността на втората инстанция да изпълни своята
контролна функция, защото СГС не може за първи път да изведе фактите по
делото във въззивното си решение, нито е редно да прави едва сега
доказателствения анализ, лишавайки страните от цяла една инстанция по
фактите.
7
В светлината на посоченото, несъмнено е правото на обвинителната
власт, а и на подсъдимите лица, като страни в производството, да бъдат
наясно с волята на съда и начина на нейното формиране. Това изискване в
процесния случай не е спазено поради горепосочените пороци на мотивите.
Обсъдените неиздържаности на мотивите се приравняват на липса на мотиви
изобщо. Този порок е от категорията на абсолютните съществени
процесуални нарушения, разписани в разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 2,
предл. 1 НПК /вж. решение № 522/21.01.2010 г. на ІІ-ро н. о. на ВКС,
решение № 106/02.05.2011 г. на І-во н. о. на ВКС, решение № 46/06.04.2022 г.
на ІІІ-то н. о. на ВКС и др./, който порок не е отстраним от въззивния съд, а
следва да се отстрани при повторно разглеждане на делото от друг състав на
първата инстанция. Липсата на мотиви, в това число и приравнената на такава
липса, тяхна вътрешна противоречивост и неяснота, се явява самостоятелно
процесуално основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за
разглеждането от друг състав на първоинстанционния съд, от стадия на
разпоредителното заседание.
В принципен план нарушение от посоченото естество определя като
безпредметно обсъждането на доводите в протеста, касаещи съществото на
обвинението.
Водим от горното и на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 вр.
чл. 334, т. 1 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 20019937 от 09.03.2022 г, постановена по
НОХД № 2103 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, НО, 104-ти
състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9