РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 392
гр. Пловдив, 22 февруари
2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на
двадесет и първи януари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря
Б.К. и участието на прокурора ТОДОР
ПАВЛОВ, като разгледа
докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА КАНД № 3179 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбите и становищата на страните:
1. Производството е
по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка
с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания.
2. Образувано е по
касационна жалба предявена от Държавна агенция за
закрила на детето, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт В.Б., против
Решение № 260179/16.09.2020 г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №
2443/2020 г. по описа на същия съд, отменящо Наказателно постановление
/НП/ № РД-17-7/26.03.2020 г. на Председателя на Държавната агенция за закрила
на детето, с което на „МЕДИЯ ГРУП 24“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от К.Н., на основание чл. 45, ал. 12 от
Закона за закрила на детето (ЗЗД) е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000
лв., за извършено нарушение на чл. 11а, ал. 1 и ал. 2 от същия закон.
Поддържаните
касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният съдебен акт е
неправилен и незаконосъобразен. Иска се решението на ПРС да бъде отменено, а издаденото
НП да бъде потвърдено.
3. Ответникът по касационната жалба – „МЕДИЯ ГРУП 24“ ЕООД, чрез процесуалния
си представител адвокат Д., счита касационната жалба за неоснователна. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв. за настоящата
инстанция.
4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр.
Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се остави в
сила решението на първоинстанционния съд.
ІІ. За
допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от „МЕДИЯ ГРУП 24“ ЕООД, срещу НП РД-17-7/26.03.2020 г. на Председателя на Държавната
агенция за закрила на детето, с което на дружеството-жалбоподател на
основание чл. 45, ал. 1 от Закона за закрила на детето е наложено
административно наказание имуществена
санкция в размер на 3000 лв., за извършено нарушение на чл. 11а, ал. 1 и
ал. 2 от същия закон.
Процесното НП е
издадено при следната фактическа и правна обстановка:
7.
Държавна агенция за
закрила на детето (ДАЗД) е работила по случая на детето А.Р./на 8 години/ от
месец юли 2018 г., след подаден сигнал от майката - А.Р., с данни за съмнение
за упражнено сексуално насилие и блудствени действия над детето от страна на
баща й - г-н Т.Р., като впоследствие е регистриран сигнал в ДАЗД от бащата на
детето, относно възпрепятстване на контактите му с А. от страна на майката и
двете са в неизвестност.
В ДАЗД е постъпил сигнал с вх. №
97-А-12 от 01.07.2019 г. от Т.Р., относно изнасяне на лични данни за дъщеря му
А. Р., от страна на електронната страница на Дарик радио.
При преглед на публикуваните статии
със заглавие „Българска майка: Спасете дъщеря ми час по-скоро от
институционалния тормоз", е установено, че същата съдържа данни, чрез
които детето става разпознаваемо - възраст на детето, трите имена, имената на
бащата, име и фамилия на бабата по майчина линия, населеното място и вид на
услугата, в която е било настанено и изведено детето, както и последващо
настаняване с мярка за закрила от ДСП - Варна в Кризисен център в гр. Варна.
На 27.09.2019 г. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия А № 0000817/27.09.2019
г. на „МЕДИЯ ГРУП 24“ ЕООД - собственик на електронните страници „Varna24bg” и „Plovdiv24bg“, представлявано от К.Н.управител на
„Медия груп 24“ ЕООД за това, че на 30.06.2019
г. на електронните страници „Varna24bg” и „Plovdiv24bg“, са публикувани статии със заглавие „Българска
майка: Спасете дъщеря ми час по-скоро от институционалния тормоз“, в която
са изнесени данни за детето А. Р., чрез които пряко или косвено то може да бъде
идентифицирано, а именно: име и фамилия на баща й, трите имена и възраст на
детето, име и фамилия на бабата по майчина линия, населено място и вид услуга,
където е било настанено - КЦ гр. Силистра, изведено и последващо настаняване с
мярка за закрила от ДСП - Варна в Кризисен център в гр. Варна, без да е
поискано становище и дадено такова от ДСП, предприела мярката за закрила, не е
поискано и дадено съгласие от бащата на детето, в нарушение на чл. 11а, ал. 1 и
ал. 2 от ЗЗД.
Управителят на „МЕДИЯ ГРУП 24“ ЕООД - К.Н. е поканен
в гр. Русе в офиса на отдел „МК-северен“, към ГДКПД на ДАЗД на 27.09.2019 г. в
11:00 ч. за съставяне и връчване на акт за установяване на административно
нарушение. Поканата е изпратена с обратна разписка, върнала се в ДАЗД, видно от
която доставката от 26.09.2019 г . е върната от куриер, поради отсъствие на
получател, впоследствие е доставена на получателя на 27.09.2019 г. Тъй като К.Н.не
се е явил, АУАН серия А № 0000817 е съставен на 27.09.2019 г. в негово
отсъствие на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
На основание чл. 43, ал. 4 от ЗАНН е
изпратено писмо с изх. № 97-А-12 от 10.10.2019 г. до кмета на Община Пловдив, с
приложения АУАН серия А № 0000817 от 27.09.2019 г. за предявяване и подписване
на същия лично от К.Н..
В тридневен срок от подписване на
горепосочения АУАН, в ДАЗД не са постъпили възражения от Н.по съставянето му.
При направена справка в деловодната
система на ДАЗД е установено, че до 27.09.2019 г. К.Н. има съставен акт за
установяване на административно нарушение по чл. 45, ал. 12 от ЗЗД - серия А №
0000793 от 19.02.2019 г. с издадено наказателно постановление. Според
административнонаказващия орган (АНО) се наблюдава повторяемост в нарушението
на чл. 11а, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД от Н., в качеството му на управител на „Медия
груп 24“ ЕООД и собственик на електронните страници „Varna24bg” и „Plovdiv24bg“.
АНО е обсъдил възможността за
прилагане на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН и е приел, че институтът „маловажност“
не следва да бъде приложен в конкретния случай.
Процесното административно наказание е
наложено при тази фактическа и правна обстановка.
8. За да отмени процесното НП, районният
съд е приел от правна страна, че при издаването на АУАН и НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Конкретни съображения в тази
насока се свеждат до следното:
Актовете за установяване на административно нарушение нямат
обвързваща доказателствена сила, което означава, че в тежест на
административнонаказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, с
всички допустими доказателства, че е осъществен състава на твърдяното
административно нарушение. В случая обаче, по делото липсват приложени
разпечатки от посочените статии, озаглавени „Българска майка: Спасете дъщеря
ми час по-скоро от институционалния тормоз“, за които е отбелязано в акта и
постановлението, че са публикувани на електронните страници „Varna24bg“ и
„Plovdiv24bg“, собственост на „МЕДИЯ ГРУП 24“ ЕООД. Посочено е в тази връзка,
че именно от съдържанието на въпросните статии съдът следва да направи преценка
и да установи датата на публикуване, както и дали посочените в статиите
сведения и данни, дават възможност за разпознаваемост на детето и представляват
ли същите лични данни по смисъла на § 1, т.1 от ДР на Закона за защита на
личните данни и чл. 4, т. 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Липсата на процесните статии възпрепятства съда
да направи преценка правилно ли е приложен материалния закон, има ли извършено
нарушение, извършено ли е от санкционираното дружество и дали в разглеждания
случай се касае за две отделни деяния,
съставляващи отделни административни нарушения.
Освен изложеното, решаващият съд е установил, че с
оспореното НП се вменяват за нарушени две правни норми – чл.11а, ал. 1 и ал. 2
от ЗЗД, които предвиждат различни хипотези на две отделни деяния, а оттам и
съставляват отделни административни нарушения. АНО обаче, е наложил една обща
имуществена санкция, вместо да наложи предвидената санкция за всяко от тях
отделно. Това е прието за самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП,
доколкото представлява нарушение на чл. 18
от ЗАНН.
Наред с изложеното, съдът е констатирал и нарушения при
връчването на АУАН. В тази насока съдът е приел, че макар в НП да е посочено,
че актът е съставен по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в отсъствието на
нарушителя, при съставянето му предпоставките на цитираната разпоредба не са
били налице. За този си извод първоинстанционният
съд е отчел изрично отбелязаното в НП обстоятелство, че поканата за съставяне
на АУАН е получена от жалбоподателя на 27.09.2019 г., която дата се явява и
дата на съставяне на самия АУАН. Прието е, че тези факти създават неяснота как актосъставителят
е пристъпил към съставяне на своя административен акт преди да е имал данни за
това получена ли е и кога поканата от жалбоподателя и как е очаквал
представител на дружеството-жалбоподател да се яви и то в населено място,
различно от неговото седалище и адрес на управление, за съставянето на АУАН на
същата дата, на която е получил поканата за съставянето на акта. Все в тази
насока в мотивите на съдебния акт е посочено, че без наличието на данни за
достигнала до знанието на нарушителя покана за съставяне на акта,
актосъставителят не следва да пристъпва към неговото съставяне. Едва след като
се убеди, че поканата е достигнала до знанието на нарушителя или негов
представител и то своевременно, контролният орган би могъл да състави акта за
установяване на административно нарушение. Освен изложеното съдът е констатирал,
че в хода на съдебното производство не се представени никакви доказателства, от
които да бъде установено изпратена ли е и кога покана до жалбоподателя за
съставяне на акта, какво е нейното съдържание, включително и на коя дата е бил
поканен да се яви представител на „МЕДИЯ ГРУП 24“ ЕООД за съставяне на АУАН, за
да може да се прецени дали АУАН е
съставен именно на датата, за която се е отнасяла поканата и дали изобщо в
поканата е била указана такава дата, съответно срок за явяване, т.е. дали
същата е била годна, за да породи последиците по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН при
неявяване на представител на дружеството. Съдът е констатирал още, че изложеното
от актосъставителя в показанията дадени при разпита му като свидетел по делото
относно проведен на 26.09.2019 г. телефонен разговор с представител на
дружеството за уточняване адрес за кореспонденция е в противоречие с описаното
в акта обстоятелство, че покана за съставяне на АУАН е била изпратена още на
25.09.2019 г. с изх. № 97-А-12-114. Тези противоречия и липсата на безспорни
доказателства относно предварително и своевременно уведомяване на
санкционираното дружество за съставянето на АУАН е дало основание на съда да
формира извод, че не са били налице условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Това от своя
страна е довело до съществено нарушение на процесуалните правила защото е накърнило правото на защита на
санкционираното лице, която последното не е имало възможност да реализира в
пълен обем още в първия момент от образуваното административнонаказателно
производство, когато следва да узнае какво нарушение му се вменява, въз основа
на какви факти и обстоятелства, за да може да даде обяснения по тях, да изложи
своите възражения, както и да упражни правото си по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
ІV. За правото:
9.
Решението е правилно.
10. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд
е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни и
задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на оспорения административен
акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа
на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи
относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи формирани
от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави
излишно тяхното преповтаряне.
11. Материалните правила за поведение, които се твърди
да са нарушени от дружеството са
възведени в чл. 11а, ал. 1 ЗЗД, според
която – „Сведения и данни за дете не се разгласяват без съгласието на неговите
родители или законни представители освен в случаите по чл. 7, ал. 1“ и в ал. 2 на същия член от закона, според която – „В случаите, когато спрямо дете е
предприета мярка за закрила, не могат да бъдат разгласявани сведения и данни за
детето без писмено становище на органа за закрила, предприел мярката“.
Съответно, според чл. 45, ал. 12 от ЗЗД, който в
нарушение на разпоредбите на чл. 11а разпространява сведения и данни за
личността на дете, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., съответно с
имуществена санкция от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - с глоба от
3000 до 5000 лв., съответно с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв., ако не
подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието
не съставлява престъпление.
12. Точният анализ на данните по делото, извършен от
районния съд, който каза се изцяло се възприема от настоящия съдебен състав, налага
да се приеме без всякакво съмнение, че цитираните две разпоредби на чл. 11а от
закона (ал. 1 и ал. 2), въвеждат две самостоятелни забрани, като нарушаването
на която и да е от тях представлява самостоятелно административно нарушение,
подлежащо на отделно административно наказание.
В случая обаче както правилно е констатирал първоинстанционният
съд, е наложено само едно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лв.,
с което е нарушена именно разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН. Съобразно цитираната
норма, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или
едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се
изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Това императивно изискване на закона
не е спазено, което само по себе си е било достатъчно, оспореното наказателно
постановление да бъде отменено. Допуснатото нарушение, не позволява най-малко
да се прецени за кое от двете твърдяни административни нарушения е наложено
въпросното наказание.
13. Правилна е преценката на районния съда и че при образуване на
административнонаказателното производство не е спазена процедурата при
съставяне на акта за нарушение предвидена в чл. 40, ал. 1 и сл. от ЗАНН, което
е довело до съществено нарушение на процесуалните правила, опорочаващо цялата
по-нататъшна административнонаказателна процедура. Най-важното е АУАН да бъде
съобразен с изискванията на закона и да бъде обоснован. Същият следва да бъде
съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Освен тези реквизити, следва да се обърне
внимание на още едно важно изискване и то е свързано с подписването на акта за
установяване на административно нарушение. Принципно, това е “завършекът” на
формата на акта. Изискванията в това отношение са актът да бъде подписан от
неговия съставител, поне от един от свидетелите и от нарушителя /чл. 43, ал. 1
от ЗАНН/. Подписите на посочените субекти нямат еднакво процесуално значение. На съдбата на акта биха могли да се
отразят само подписите на актосъставителя и на нарушителя. Липсата им прави
акта недействителен от процесуална гледна точка. Производството не следва да се
счита образувано. Смисълът на
подписа на нарушителя е същият да бъде запознат със съдържанието на акта и така
да бъде наясно за какво конкретно нарушение ще му се търси отговорност. За
целта актът трябва да бъде съставен в негово присъствие. По делото не е спорно,
че процесният АУАН е съставен и подписан от актосъставителя преди предявяването
му на управителя на дружеството, с което, както вече бе казано, е нарушена
императивната разпоредба на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, изрично предвиждаща актът за
установяване на административното нарушение да се съставя в присъствието на
нарушителя. Смисълът на цитираната норма е на нарушителя да бъде осигурена
възможност да се защити още в момента на съставяне на акта, като се
противопостави, възрази срещу обвинението, което му се отправя, тъй като
съставеният акт има и тази функция – официално обвинение в извършване на
правонарушение.
Изключение от коментираното правило е възведено в
разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, според която, когато нарушителят е
известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на
акта, актът се съставя и в негово отсъствие. От данните по делото не се
установява наличието на нито една от хипотезите на цитирания законов текст. От
страна на административнонаказващия орган не са ангажирани каквито и да било
доказателства, установяващи наличието на кореспонденция с дружеството, даваща
основание за съставянето на процесния АУАН в отсъствието на негов представител.
Такива не са представени включително и пред настоящата съдебна инстанция.
Нещо повече, констатира се, че АУАН е съставен на
27.09.2019 г., т.е. три дни преди изтичането на 3-месечния срок предвиден в чл.
34, ал. 1 от ЗАНН след изтичането на който не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя (което е станало на 01.07.2019 г.,
когато е подаден сигнала от бащата на детето, в който изрично са посочени
сайтовете с процесните публикации), което обяснява и предприетите действия от
актосъставителя за съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя и липсата на
доказателства за надлежното му уведомяване за това.
14. Представените за пръв път пред
касационната инстанция писмени доказателства (Сигнал от Т.Р.
от 01.07.2019 г., процесните публикации, Писмо изх. №
СЛ/Д-В/1359-068/20.08.2019 г. от Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна за
липса на дадено съгласие от тяхна страна за разгласяване на лични данни и
сведения за детето А. Р.), няма как да бъдат съобразени при постановяване на
настоящия съдебен акт с оглед забраната за нови фактически установявания
възведена в разпоредбата на чл. 220 от АПК. Според тази норма, Върховният
административен съд преценява прилагането на материалния закон само въз основа
на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Доколкото посочените писмени доказателства не са такива, които не са могли да
бъдат известни на страната, нито са доказателства за новооткрити или
новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от
първоинстанционния съд, по аргумент от чл. 226, ал. 2 на АПК (според който при новото разглеждане на делото се допускат само писмени
доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и
доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след
първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд), същите не могат
да послужат и като основание за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на съда.
Впрочем,
представените с касационната жалба писмени доказателства, дори и да бяха
представени пред районния съд, не биха могли да санират допуснатите в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, които са самостоятелни основания за отмяна на процесното НП.
15. В касационната
жалба е посочено още следното: „По отношение на претендираните от
жалбоподателя разноски, същите не ми бяха представени в съдебно заседание и
поради което, възразявам за прекомерност на разноските, с оглед сложността на
производството.“
В тази насока
следва да се посочи, че изрично искане на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за
евентуалното намаляване на адвокатското възнаграждение може да бъде направено
до приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция, тъй като
съдът не разполага с правомощие да прилага служебно цитираната разпоредба.
Ето защо,
възражението за прекомерност на заплатеното от „МЕДИЯ ГРУП 24“ ЕООД адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред районен съд няма как да
бъде разгледано за пръв път от касационната инстанция.
16. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При
постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.
V. За разноските:
17. При посочения
изход на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1
от АПК, на касационния жалбоподател се дължат извършените разноски по
производството. Те се констатираха в размер на 750 лв. - заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от
изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260179/16.09.2020
г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 2443/2020 г. по описа на
същия съд.
ОСЪЖДА Държавна агенция за закрила на детето да заплати на „МЕДИЯ ГРУП 24“ ЕООД, с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.Н., сумата от 750
лева, представляваща заплатеното възнаграждение за един адвокат.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.