Р Е Ш
Е Н И Е
№ 142 /19.02.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на двадесети януари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов
гражданско дело номер 929 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ,
дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от
В.З.В. срещу „Доставям“ ЕООД.
Ищецът твърди, че по силата на сключен с ответника трудов договор работил при него на
длъжността „шофьор на товарен автомобил“, в периода от 05.06.2018 г. до 05.03.2019 г., като за периода 05.06.2018 г. - 01.01.2019 г. месечното му трудово
възнаграждение било в размер на 510 лева, а за периода 01.01.2019 г. - 05.03.2019 г. - 560 лева. Със Заповед № 25 от 05.03.2019 г. на управителя на „Доставям" ЕООД, на основание чл. 325, ал. 1 КТ, било
прекратено трудовото правоотношение между страните. Сочи се и че ответникът не
му заплатил трудово възнаграждение за горепосочения период в размер общо на 4 740,00 лева, както и
дължимите обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 400 лева за неизползвания от ищеца платен годишен
отпуск, както и по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 560.00 лева за неспазено предизвестие от работодателя, доколкото ищецът не бил подавал молба за
освобождаване по взаимно съгласие и съотв.
не било налице основанието
по чл. 325, ал. 1 КТ.
Предвид изложеното се иска да се постанови решение, с което да се осъди
ответникът да заплати на ищеца горепосочените суми, ведно със законната върху
тях от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и
направените по делото разноски.
Ответникът оспорва исковете.
Признава се, че ищецът заемал по трудов договор длъжността
„шофьор на товарен автомобил"
при него за посочения в молбата период, както и че същият бил прекратен с негова Заповед № 2 от 05.03.2019
г. Не ставало ясно, обаче по какъв начин били
формирани претендираните размери на трудовото възнаграждение и на обезщетението за неползван платен годишен отпуск. Твърди се и че
дължимото на ищеца възнаграждението за реално положения труд било изцяло изплатено. От
друга страна, той полагал труд по заеманата длъжност не девет, а осем месеца,
доколкото след месец януари 2019 г. не се явявал на работа и отказвал да изпълнява трудовите си задължения. В тази връзка на 25.02.2019 г. му било връчено писмо, с
което от „Доставям" ЕООД били поискани обяснение и в указания срок за отговор В.В. изложил мотивите си за
неявяване на работа. При тези обстоятелства работодателят отчел желанието на
ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което била издадена Заповед №
2/05.03.2019 г., с която трудовия му договор бил прекратен по взаимно съгласие.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
С Определение № 1409/09.08.2019 г. е прието за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, a и от представените л. 1, л. 10 и л. 11 на Трудова книжка № 766 на В.З.В.
се установява, че по силата на сключен с ответника трудов
договор ищецът е работил при него на длъжността „шофьор на товарен автомобил“, като за периода 05.06.2018 г. - 01.01.2019 г. месечното му трудово
възнаграждение е било в размер на 510 лева, а за периода 01.01.2019
г. -
05.03.2019 г. - 560 лева.
С писмо без номер и дата управителят на ответното дружество е поискал от
ищеца в срок до 28.02.2019 г. да представи писмени обяснения за извършено от
него дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неявяване на работа и той е сторил
това с писмо от 26.02.2019 г.
Със Заповед № 2/05.03.2019 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение на В.З.В. на основание чл. 325, ал. 1 КТ, считано от 05.03.2019 г.
По делото са представени и платежни ведомости от „Доставям" ЕООД за периода месец юни 2018 г. - месец януари 2019 г., според които ответникът е заплатил на ищеца
дължимите трудови възнаграждения за същия период.
Автентичността на
положените от името на ищеца подписи в тези платежни ведомости е оспорена, поради което и по искане на неговия пълномощник е
открито производство по реда на чл. 193 ГПК. От заключението на съдебно-графологичната
експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и обективно, се установява,
че подписите от името на В.З.В.
в представените платежни ведомости за месеците 06.2018 г., 07.2018 г., 08.2018 г., 09.2018 г.,
10.2018 г. и 01.2019 г., са положени от него, а тези за месеците 11.2018 г. и 12.2018 г. не са пригодни за почерково изследване. При това положение следва да се приеме, че оспорването не е проведено изцяло успешно, а оттам и
че документите за месеците 06.2018 г., 07.2018 г., 08.2018 г., 09.2018 г., 10.2018 г. и 01.2019 г. са автентични
или иначе казано, че те действително са подписани от ищеца.
От заключението на
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира напълно като компетентно, обосновано и обективно, се установява, че дължимата на ищеца чиста
сума за трудово възнаграждение получаване през процесния
период е в размер на 3 779.33 лева и му е била заплатено, доколкото в представените платежни ведомостите са налице негови
подписи в графата „подпис" и в оборотната ведомост на дружеството
към 30.04.2019 г. няма депонирани/неразплатени/ суми във връзка с трудови възнаграждения. За м.02.2019 г. и м.03.2019 г. няма начислени
трудови възнаграждения поради неявяваване на ищеца на работа през м.02.2019 г. и прекратяване на трудовото му правоотношение със Заповед № 2/05.03.2019
г. Установява се и че ищецът не е ползвал платен годишен отпуск за периода от назначаването до
освобождаването му, като размерът на
дължимото му обезщетение по чл. 224 КТ за процесния
период е в размер на 507.90 лв. /33.86 лв. х 15 дни/.
От показанията на свидетеля Юлиан Валериев Стоев се
установява, че през месец февруари
2019 г. ищецът не е идвал на работа в ответното дружество.
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитания свидетел, естествено преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК, доколкото са логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото писмени доказателства и не се опровергават от други такива.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при условията на
обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 128, т. 2, чл. 220, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда
/КТ/, които са процесуално допустими.
По съществото на спора съображенията на съда са следните:
Искът по чл. 128, т. 2 КТ е частично основателен.
Няма спор по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че през процесния период между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил“, като за периода 05.06.2018 г. - 01.01.2019 г. месечното му трудово възнаграждение е било в размер на 510 лева, а за периода 01.01.2019 г. - 05.03.2019 г. - 560 лева. На следващо място, не се твърди, а и не се установява до м.01.2019 г. вкл. неизпълнение на ищеца да престира работната си сила по сключения с ответника трудов договор. При това положение и съобразно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ в тежест на работодателя е възникнало задължение за заплаща на работника/служителя договореното трудово възнаграждение в установените срокове. От съвкупния анализ на приетите платежни ведомости и кредитираното заключение на вещото лице Р.К. следва, че ответникът е изпълнил това си задължение точно за месеците 06.2018 г., 07.2018 г., 08.2018 г., 09.2018 г., 10.2018 г. и 01.2019 г. Не би могло да се приеме за безспорно установено, че ищецът е получил работната си заплата за месеците 11.2018 г. и 12.2018 г., тъй като подписите му в платежните ведомости са оспорени, а тяхната автентичност не е доказана. Налице е само евентуална вероятност за това обстоятелство, но вероятността дори и в най-голяма степен не е пълно установяване. Необходимо е да бъде изключена всяка друга възможност, каквото не е постигнато в настоящото производство, a противното би означавало да се наруши правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. То поражда и задължението на съда да приеме, че този релевантен факт не се осъществил в обективната действителност. А щом фактът не се е осъществил, не могат да възникнат и неговите правни последици. За месеците 02.2019 г. и 03.2019 г. не са ангажирани доказателства, че работникът е полагал труд, за който претендира заплащане на възнаграждение. Без доказателства за реално извършена от него работа през част от процесния период, не му се дължи такова. Следва да се има предвид и че в случая са налице гласни доказателства, от които се установява, че през тази част от периода той не е изпълнявал фактически трудовата си функция. Следователно, ищецът има неизплатени суми за трудово възнаграждение по трудовия си договор с ответника за два месеца. От кредитираното от съда и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че дължимата брутна сума възлиза на 1 221,96 лева.
Предвид изложеното искът следва да бъде уважен за горепосочената сума, а в останалата част – за разликата над нея до пълния предявен размер от 4 740,00 лева – да бъде отхвърлен.
Искът по чл. 220, ал. 1 КТ е неоснователен.
Както се посочи
по-горе, страните не спорят, а и от приетите писмени доказателства се
установява, че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение с
посоченото в исковата молба съдържание, което е прекратено със Заповед №
2/05.03.2019 г. на управителя на ответното дружество. Настоящият състав споделя
тезата на ищеца, че прекратяването е незаконосъобразно, тъй като същият не е
подавал молба за освобождаване по взаимно съгласие, а в дадените от него
писмени обяснения във връзка с неявяването му на работа не се съдържа ясно и
категорично волеизявление в този смисъл, но заповедта му е била надлежно връчена и не е оспорена по съдебен ред, т.е.
тя е влязла в сила и е породила целените с нея правни последици.
Следователно, доколкото трудовото
правоотношение между страните е прекратено от работодателя на основание, което
не изисква отправяне на предизвестие, то същият не е следвало да стори това.
По тези съображения предявеният иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ следва да бъде отхвърлен.
Искът по чл. 224, ал. 1 КТ е изцяло основателен.
Не се спори между страните, а и от кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ищецът има неизползван платен годишен отпуск при ответника за 2018 г. и за 2019 г., като според вещото лице той възлиза на 15 дни, а дължимото обезщетение за това е в размер на 507.90 лева. С оглед прогласеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало съдът следва да съобрази само въведения с исковата молба размер – 400 лева и не може и присъжда по-голем.
Вземанията са дължими ведно с поисканата законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба РС – Хасково - 23.04.2019 г., до окончателното им изплащане.
С оглед изхода на настоящото производство и двете страни имат право на претендираните от тях разноски. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят такива, съразмерно на уважената част от исковете, а именно сумата от 170,73 лева за платено адвокатско възнаграждение. На ответника обаче не се дължат, тъй като по делото е представено само пълномощно, но не и договор за правна защита и съдействие между него и упълномощения адвокат, от който да се установява договорено и/или заплатено адвокатско възнаграждение, както и начин на плащането му.
На основание чл.
78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
съд - Хасково дължимите държавни такси върху уважените размери на предявените
искове, а именно общо сумата от 100,00 лева, определена на база чл. 1 Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 260
лева за възнаграждения на вещи лица, платени от бюджетните средства на съда.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Доставям" ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. "Булаир"
№ 17, вх. А, ет. 4, ап. 10, на основание чл. 128, т. 2 КТ, да заплати на В.З.В.,
ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, чрез адв. Иван М. Иванов, сумата от 1 221,96 лева,
представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месеците 11.2018 г.
и 12.2018 г. вкл., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба - 23.04.2019 г. до окончателното й изплащане, като иска в
останалата част - за разликата над нея до пълния предявен размер от 4 740,00 лева,
ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.З.В., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, чрез адв. Иван М. Иванов, срещу „Доставям" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. "Булаир" № 17, вх. А, ет. 4, ап. 10, иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за присъждане на сумата от 560,00 лева, представляваща неизплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестието при прекратяване на трудовото им правоотношение в размер на едно брутното трудово възнаграждение.
ОСЪЖДА „Доставям" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. "Булаир" № 17, вх. А, ет. 4, ап. 10, на основание 224, ал. 1 КТ, да заплати на В.З.В., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, чрез адв. Иван М. Иванов, сумата от 400,00 лева, представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 15 дни през 2018 г. и 2019 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба - 23.04.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Доставям" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. "Булаир" № 17, вх. А, ет. 4, ап. 10, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на В.З.В., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, чрез адв. Иван М. Иванов, сумата от 170,73 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Доставям" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. "Булаир" № 17, вх. А, ет. 4, ап. 10, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Хасково сумата от 360,00 лева, представляваща дължими държавна такса и разноски по делото, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/Петър Вунов/