Определение по дело №716/2018 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.София, 26.02.2019 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

             ВАНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Иванова ч. гр. д. № 716 по описа за 2018 г. на Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

            Образувано е по частна жалба на „М.Е.” АД срещу определение № 744/22.10.2018 г. по гр.д. № 204/2018 г. на Костинбродския районен съд, с което е прекратено производството по делото по предявения от „М.Е.” АД срещу  Ю. С. Г. иск за заплащане на сумата 10 000 лв., представляваща поето задължение като авалист по запис на заповед от 01.10.2015 год., както  и сумата 5000 лв. – задължение като авалист по запис на заповед от 01.10.2016 год., както и сумата 200 лв. разноски. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение с искане същото да бъде отменено и делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Излага се довод за неприложимост на разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД спрямо ответницата – авалист по записа на заповед.

За да се произнесе, въззивният съд приема за установено следното:

С разпореждане № 273/10.05.2017 г. по ч.гр.д. № 307/2017 г. на Костинбродски районен съд е отхвърлено изцяло заявлението по чл. 417, т. 9 от ГПК на „М.Е.“ АД срещу П. Н. П. и Ю. С. Г. за солидарно заплащане на сумата 10 000 лв. по запис на заповед от 01.10.2015 г. с длъжник Боянова и авалист – ответницата Ю. Г., и сумата 1449,53 лв. лихва за забава от 01.10.2015 г. до 13.03.2017 г., поради нередовност на заявлението.

С определение № 552/20.07.2017 год. по ч.гр.д. № 435/2017 г. на Софийският окръжен съд е потвърдено горното разпореждане на КРС в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Ю. С. Г. за претендираните суми по запис на заповед, издаден на 01.10.2015 год. Разпореждането е отменено в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу П. Н. П. за сумата 10 000 лв. въз основа на записа на заповед от 01.10.2015 г., и делото е върнато на КРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Със запис на заповед от 01.10.2015 г. П. Н. П. неотменно и безусловно се е задължила срещу представянето на записа на заповед да заплати на „М.Е.“ АД сумата от 10 000 лв. Записът е подписан от Ю. С. Г. - авалист и същият е предявен на издателя и на авалиста на 06.01.2016 год.

Исковото производство по гр.д. № 204/2018 г. на КРС е образувано по искова молба на „М.Е.“ АД срещу Ю. С. Г. за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 10 000 лв. – задължение по запис на заповед, издаден на 01.10.2015 год., както и направени разноски в исковото и заповедното производство /уточняваща молба от 18.10.2018 г./.

За да прекрати производството по делото  с обжалваното определение от 22.10.2018 г., първоинстанционният съд е приел, че производството е недопустимо, тъй като с определението от 20.07.2017 г. по ч.гр.д. № 435/2017 г., с което е потвърдено разпореждането от 10.05.2017 г. по ч.гр.д. № 307/2017 г. на Костинбродски районен съд за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Ю. Г. за същата сума, със сила на пресъдено нещо е отречено съществуването на паричното притезание на ищеца срещу ответника, предмет на настоящия спор.

При така установеното, съдът намира от правно страна следното:

Частната жалба е допустима - подадена е от легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване определение и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 485 вр. чл. 537 от ТЗ е допустим. Съгласно уточняващата молба на ищеца от 18.10.2018 г. по гр.д. № 204/2018 год. на Костинбродски РС искът е предявен като осъдителен. Това е така именно поради обстоятелството, че заявлението по чл. 417 от ГПК е отхвърлено с влязлото в сила в тази част разпореждане № 273/10.05.2017 год. по ч.гр.д. № 307/2017 г. на Костинбродски РС.

 Предвидената в чл. 299 от ГПК забрана за пререшаемост задължително предпоставя правният спор да е бил решен по същество с надлежен акт, а именно решение, с което се разрешава със сила на пресъдено нещо спора, с който е сезиран съдът. Само при това положение се преклудира правото на иск на ищеца за същото вземане предявено срещу същия ответник на същото основание и в случай, че бъде предявен такъв иск, образуваното дело ще подлежи на прекратяване, като попадащо в хипотезата на чл. 299, ал. 2 ГПК. В конкретния случай обаче заявлението в заповедното производство е било отхвърлено, поради което не се е стигнало до исков процес и не е предявен иск по чл. 422 от ГПК, т.е. липсва произнасяне дали вземането на кредитора съществува или не и по този въпрос няма формирана сила на пресъдено нещо, което единствено би било пречка за повторно заявяване на същото вземане. Предвид разпоредбата на чл. 296 и сл. от ГПК силата на присъдено нещо касае само и единствено съдебните решения и не съществува процесуална пречка при отхвърляне на заявлението по чл. 417 от ГПК заявителят да предяви вземането си по исков ред чрез предявяване на осъдителен иск, както предвижда  и разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 3 и ал. 3, пр. 2 от ГПК /ред. Д.В. бр. 86/2017 год./.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК – осъдителен иск, след отхвърляне на заявление по чл. 417, т. 9 от ГПК, поради което е допустим. Въпросът за приложимостта на разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД в настоящия случай е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на производството.

По изложените съображения, обжалваното определение, с което е прекратено производството по делото като недопустимо, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от „М.Е.“ АД срещу Ю. С. Г. осъдителен иск сумата 10 000 лв., представляваща поето задължение като авалист по запис на заповед от 01.10.2015 г.

 

  Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

 

 

О П Р Е Д Е Л  И :

 

 

ОТМЕНЯ определение № 744/22.10.2018 г. по гр.д. № 204/2018 г. на Костинбродския районен съд, с което е прекратено производството по делото, и ВРЪЩА делото на Костинбродски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от „М.Е.“ АД срещу Ю. С. Г. иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 10 000 лв., представляваща поето задължение като авалист по запис на заповед от 01.10.2015 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.