№ 28
гр. гр.Несебър, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20222150100183 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба от „П.Д.” ЕООД, ЕИК 131233***,
гр. София, ул. „Г.В.” № 20 срещу В. В. З., роден на **********г., с адрес: с.Р.,
общ.Н., к.к. Е., бл.*, вх. Е., ет.*, ап.***. В исковата молба се сочи, че на
22.06.2005г. между страните е бил сключен Договор за поддръжка и
управление на Курортен апартаментен комплекс Е.Р.Р. № ММС – S- PD/ 034-
06.05/ 22.06.2005г. Договорът бил сключен от ответника като собственик на
имот – апартамент № Д***, ет.*, в сграда А - „Е.” , крило „Д.”, находяща се в
с. Р., с площ 135.35кв.м на жилището. Имотът се намирал в УПИ 467, 468 и
480 , в кв. 22 по плана на с. Р.. По силата на договора З., в качеството му на
собственик и възложител, се задължил по т. I, 2, 3 и 4 да заплаща месечна
такса в размер на 1евро без ДДС за кв.м., за което ищецът следвало да
извършва дейност по техническа поддръжка, организационно и
административно управление на посочения комплекс. Дейностите били
извършвани чрез „Е. Хоспиталити“ ООД, гр. София. Заплащането на таксата
следвало да става до 15 февруари на текущата година. Въпреки, че
дружеството регулярно и в цялост изпълнявало задълженията си по договора,
от ответната страна не били правени дължимите плащания на услугите за
2019г., 2020г. и 2021г. Ищецът претендира да се постанови решение, с което
ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на
13722.29лева, представляваща сбор от: неплатена такса за поддръжка в
размер на 3811.99лева за 2019г., ведно с лихва за забава за периода
15.02.2019г. до 10.02.2022г. в размер на 1148.99лева; неплатена такса за
поддръжка в размер на 3811.99лева за 2020г., ведно с лихва за забава за
периода 15.02.2020г. до 10.02.2022г. в размер на 762.46лева; неплатена такса
за поддръжка в размер на 3811.99лева за 2021г., ведно с лихва за забава за
периода 15.02.2021г. до 10.02.2022г. в размер на 374.88лева, дължими
съгласно Договор за поддръжка и управление на Курортен апартаментен
комплекс Е.Р.Р. № ММС – S- PD/ 034-06.05/ 22.06.2005г. Представени са
1
писмени доказателства. Прави се искане за присъждане на разноски.
Ответникът В. З. чрез адв. Цветомир Милатов, АК гр. Бургас, депозира
писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Исковата молба се счита за
недопустима, неоснователна и недоказана. На първо място се сочи, че няма
доказателства З. да е собственик на посочения апартамент. Сочи се, че
собственик на имота е дружеството „Фросма“ ЕООД, ЕИК *********.
Оспорва се подписа на ответника положен в договора, като се иска
представяне на договора в оригинал. Защитата твърди, че положения в
договора подпис не е на З.. На следващо място се твърди, че представения
договор е нищожен. Аргумент за последното е уговорката за предвидения
срок на договора – 5години, както и клаузата в Раздел IV, т. 9 за реда и
начина на продължаване срока на договора. Ответната страна намира, че
условието това да стане чрез писмено взето решение, не по – късно от
4месеца преди изтичане на всеки петгодишен срок, от собствениците
притежаващи повече от ¾ от застроената площ на комплекса за
неподновяването му е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД , поради
противоречие с чл. 21, ал. 1 от ЗЗД и чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС и чл. 17, ал. 3
и ал. 7 от ЗУЕС и чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС. Наред с това се твърди, че посочената
уговорка е неравноправна клауза според чл. 143, ал. 2, т. 9 от ЗЗП.
Възможността да се прекрати договора била поставен в зависимост от волята
на трети лица , чужди на правоотношението и собственици а други СОС. Това
водело до невъзможност договорът да се прекрати по воля на ответника.
Взема се становище, че срокът на договора е изтекъл на 22.06.2010г. и след
тази дата страните не се намирали в облигационно правоотношение. След
тази дата страните не си дължали изпълнение по договора. Прави се
възражение за изтекла погасителна давност относно претенцията за дължима
такса за 2019г. – падежът на същата бил 10.01.2019г., а исковата молба била
подадена в съда на 16.02.2019г. Ответникът се позовава на изтекла
тригодишна давност. Възражение се прави и срещу начислената лихва за
периода 13.03.2020г. до 08.04.2020г. по разпоредбите на ЗМДВИП. Ответната
страна възразява и за това, че след 2012г. ищецът е бил в неизпълнение по
посочения договор, след като не е давал отчет за извършената дейност.
Самият договор представлявал такъв за поръчка и се подчинявал на
правилата на чл. 280 и сл. ЗЗД. Ответникът се явявал потребител по смисъла
на §13, т. 1 от ПЗР на ЗЗП и съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП , неравноправните
клаузи в договора са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално.
Тежестта да докаже това била на ищеца по делото. Сочи се също, че
дружеството „Е. Хоспиталити“ ООД е уведомило през м. април 2018г.
собствениците на СОС, че преустановява поддръжката и управлението на
комплекса. През м. април 2018г. е свикано и проведено ОС и е регистрирана
етажна собственост, която е започнала да извършва дейности по поддръжка и
управление. На 07.08.2018г. е проведено още едно ОС на ЕС, на което също
са взети решения относно управлението и поддръжката на сградата, в която
се намира имота на ответника. Претендира се за отхвърляне на иска.
Претендират се разноски.
Предявените искове са с материалноправно основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от адв. Д. К.,
АК гр. Хасково. Исковата молба се поддържа. Заявява се, че дружеството не
разполага с оригинала на сключения Договор за поддръжка и управление на
2
Курортен апартаментен комплекс Emerald Resort Ravda № ММС – S- PD/
034-06.05/ 22.06.2005г. Прави се искане за уважаване на исковата претенция.
Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. Цветомир
Милатов, АК Бургас. Подаденият по делото писмен отговор се поддържа. Не
се сочат писмени доказателства. Иска се отхвърляне на иска и присъждане на
разноски.
По делото е изготвена съдебно – почеркова експертиза. Вещото лице Щ.
Н. сочи , след изследване на процесния договор и сравнителни образци на
подписа на ответника, че положения в Договор за поддръжка и управление на
Курортен апартаментен комплекс Е.Р.Р. № ММС – S- PD/ 034-06.05/
22.06.2005г. подпис не е на В. З.. Страните не са оспорили представеното
заключение.
По делото са представени : Договор за поддръжка и управление на
Курортен апартаментен комплекс Е.Р.Р. № ММС – S- PD/ 034-06.05/
22.06.2005г., Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 32,
том XVI, рег. № 9445, дело № 2907/ 18.10.2007г. , декларация образец от
подпис на В. З..
От приетите по делото писмени доказателства се установи следното.
По делото в тежест на ищеца беше възложено да установи, че с
ответника са се намирали в облигационни правоотношение относно
изпълнението на Договор за поддръжка и управление на Курортен
апартаментен комплекс Е.Р.Р. № ММС – S- PD/ 034-06.05/ 22.06.2005г.
Ищецът е предявил претенция, че З. е задължен по посочения договор, в
качеството му на възложител. С оглед оспорването на такава облигационна
връзка беше допусната съдебно- почерковата експертиза по делото. Видно от
заключението на вещото лице , неоспорено от страните, В. В. З. не е подписал
посочения договор. Ищецът не твърди, че при сключване на договора З. е бил
представляван от пълномощник по делото.
Наред с това е представено и копие на Нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот № 32, том XVI, рег. № 9445, дело № 2907/
18.10.2007г. От него е видно, че процесният имот, за който се сочи, че е
сключен договора за поддръжка и управление между дружеството и З., е бил
собственост на „П.Д.“ ЕООД и на 18.10.2007г. е продаден на дружеството
„Фросма“ ЕООД.
От така събраните доказателства може да се заключи, че ищецът не
доказан наличие на облигационна връзка между него и ответника по Договор
за поддръжка и управление на Курортен апартаментен комплекс Е.Р.Р. №
ММС – S- PD/ 034-06.05/ 22.06.2005г., което води до неоснователност на
исковата претенция. Ищецът не представи други доказателства, чрез които да
се установи твърдяната връзка между него и ответника по посочения договор.
Същата следва да се отхвърли изцяло – както за главницата, така и за
претендираните лихви за забава.
Следва, съобразно решението и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, с което
искът е отхвърлен, разноските по воденото производство да се възложат на
ищеца по делото. Ответникът сочи, че е направил разноски в размер на
3304.07лева – 3000.00лева за адвокатска защита и сумата 304.07лева за
3
изготвяне на съдебно – почерковата експертиза. От страна на процесуалния
представител на ищеца е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение , претендирано от ответника. Съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения , при искова претенция с материален интерес от
10 000 до 25 000 лева се дължи адвокатско възнаграждение от 1300 лева плюс
9% за горницата над 10000лева. В случая минималния размер на
възнаграждението , при претенция за общо 13722.29лева е 1635.00лева.
Следва обаче да се отбележи, че това е минималната дължима сума, под която
не може да се заплати възнаграждението , а адвокатът не може да бъде
задължаван да сключи договор за сума в минималния размер. С оглед
предмета на делото и правната и фактическа сложност на производството,
следва да се приеме, че исканата сума не е прекомерна.
Воден от изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „П.Д.” ЕООД, ЕИК 131233***, гр. София, ул.
„Г.В.” № 20 срещу В. В. З., роден на **********г., с адрес: с.Р., общ.Н., к.к.
Е., бл.*, вх. Е., ет.*, ап.***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 13722.29лева, представляваща сбор от: неплатена такса за
поддръжка в размер на 3811.99лева за 2019г., ведно с лихва за забава за
периода 15.02.2019г. до 10.02.2022г. в размер на 1148.99лева; неплатена такса
за поддръжка в размер на 3811.99лева за 2020г., ведно с лихва за забава за
периода 15.02.2020г. до 10.02.2022г. в размер на 762.46лева; неплатена такса
за поддръжка в размер на 3811.99лева за 2021г., ведно с лихва за забава за
периода 15.02.2021г. до 10.02.2022г. в размер на 374.88лева, дължими
съгласно Договор за поддръжка и управление на Курортен апартаментен
комплекс Е.Р.Р. № ММС – S- PD/ 034-06.05/ 22.06.2005г. , като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА „П.Д.” ЕООД, ЕИК 131233***, гр. София, ул. „Г.В.” № 20
ДА ЗАПЛАТИ на В. В. З., роден на **********г., с адрес: с.Р., общ.Н., к.к. Е.,
бл.*, вх. Е., ет.*, ап.*** сумата от общо 3304.07лева ( три хиляди триста и
четири лева и седем стотинки) съдебно – деловодни разноски – 3000.00лева за
адвокатско възнаграждение и сумата 304.07лева за изготвяне на съдебно –
почерковата експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4